Юрий Борисов е главен редактор на сп. "Ново време". Доктор по философия. Автор на книгите "Психология на подсъзнанието", "Приказка за Буда", "Войната на Мърфи", "Христос не возкресе", на редица статии в периодичния печат.
По повод на двамата български заложници в Ирак по-напредничавата част от обществото ни излъчи съдбовни послания към останалата.
Народните представители в нарочна декларация съобщиха, че пред изпитанията ще бъдем единни и ще защитим общочовешките ценности.
Тримата първи – президент, премиер и председател на Народното събрание, обясниха, че битката срещу фанатизма изисква от всички нас последователност, кураж и издържливост.
Соломон Паси – може би най-прогресивният политик в най-новата ни история, предупреди по БНТ, че сме длъжни да се готвим за всякакъв сценарий, за всякакъв изход от тази изключително трудна ситуация. После от името на целия свят допълни, “че целият народ е с тях, целият свят е с тях” (със застрашените от обезглавяване или останали вече без глави Георги Лазов и Ивайло Кепов).
Всички съждения, предупреждения и призиви във връзка с похитените български шофьори излъчваха един въпрос: “Готови ли сме?”
Тук работите вече не са толкова прости. Едни са готови, а други – не.
Например професионалистът Димитър Цонев е готов. В седмичното си есе в столичен всекидневник той декларира: “Професионалистът е така добре подготвен, че е готов да взима решение под натиска на тежки обстоятелства и липса на време. И най-важното – готов е винаги да взима правилните решения…”.
Да, но друг говорител на общественото мнение, Иван Гарелов, известен със способността си във всякакви епохи да разяснява правилните позиции, направо декларира в “Шоуто на Слави”, че като цяло ние, българите, не сме готови. Не каза за какво точно, но от контекста се разбра, че не сме готови да ни треснат с някоя бомба в центъра на София.
Тук се отваря много работа за психолози и философи. Какво значи “да си готов?”. Може би то означава, ако не спокойно, поне с чувство за разбиране на световните неизбежности и привързаност към цивилизационните ценности да преброиш жертвите.
Да, но пък според културния антрополог Харалан Александров от научна гледна точка ние сме недорасляци, несретници и изобщо не сме готови да посрещнем негативите на глобализацията. Готови сме само да консумираме благата й.
В тази объркана обществена ситуация всеки отговорен гражданин трябва ясно да каже към коя част от народа принадлежи.
Аз например съм от готовите.
Готов съм да разбера, че когато не можеш да удариш тероризма, защото той е безличен, безместен и затова с много лица и вездесъщ, трябва да набиеш някоя слаба страна. Заместваш името на страната с думата "тероризъм" и си готов пред общественото мнение. За да разбереш защо страната трябва да е слаба, не се изисква голяма интелектуална готовност. Защо не демократизират Северна Корея, например? За китайските диктатори дори не ми се споменава. Явно американците старателно са проучили и прецизно са установили, че Ирак няма опасни оръжия, преди да я фраснат.
Готов съм да приема, че атентаторите и похитителите са дебили, главорези, пещерняци и животни. Съответно те нямат кауза, мечти, чувство за справедливост и други цивилизационни чувства, присъщи на международната общност. Случаен и безотносителен към проблема е фактът, че докато едни се къпят в шампанско, на други децата им умират от глад, мръсна вода и малария. За което първите ги боли ухото.
Готов съм да проумея, че когато летят куршумите и ракетите на въоръжените до зъби кръстоносци на демокрацията, е напълно нормално да бъдат избивани всякакви мотаещи се по траекторията безотговорни към своята съдба елементи. Те за цивилизования и готовия са "неизбежни съпътстващи щети". Помните ли убитото от НАТО сръбско момиченце, гушнало голо в банята мечето си? (Ах, как понякога се срамувам от тази сълзливост, от тази бабешка сантименталност в моменти, в които готовността ми се изпарява!)
И накрая най-трудното. Готов съм, както си ям в подлеза на ЦУМ сладолед с двете ми малки дъщери някой главорез да им пръсне черепите. Ще събера частите на телата им в плик и ще чакам съчувствието на Соломон Паси. Сладоледът и счупените чаши ще ги съберат чистачките. Те са професионалистки.
