АНАРХИЗЪМ И АЛТЕРГЛОБАЛИЗЪМ

0
339

Страхил Делийски е роден в Луковит, обл.Ловеч. Завършил е гимназия с преподаване на чужди езици в Плевен. В периода май-юни 2002 г. към асоциация “Прозрачност без граници” е координатор на проекти по програма “Младеж” на ЕС, Дания. Бакалавър по политология, със специализация “Политическа теория и политически процес”,първи курс магистратура в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Политически мениджмънт”. Владее английски, немски и испански език.
Трудно е да се даде точно и конкретно обяснение на това какво всъщност представлява алтерглобализмът. От една страна, това е движение, изразяващо субкултурните реакции срещу света на големите транснационални корпорации като “Шел”, “Макдоналдс” и т.н. Отвъд границите на този характерен за Северна Америка антикорпоративизъм, в основата на част от алтерглобалисткото движение стои революционната реторика на субкоманданте Маркос и сапатистите в щата Чиапас, Мексико.

От друга страна, алтерглобализмът би могъл да се дефинира като специфичен социален и политически светоглед, алтернативна интерпретация на неолибералните пътища на глобализация. Постоянната динамика на движението и хетерогенният характер на групите, участващи в него, предопределят липсата на стройна система от идеологически принципи и цялостна политическа програма. В посланията на алтерглобалистите могат да се открият едновременно анархистки визии за организацията на обществото, съпротива срещу отчуждението на индивида в резултат от капиталистическата пазарна система – теза, характерна за марксизма и неговите последователи и интерпретатори като Маркузе и Алтюсер, отстояване на индивидуалните човешки права в традицията на класическия либерализъм. Нещо повече, като политически светоглед алтерглобализмът е радикално скъсване с моралния абсолютизъм и догматизма на големите идеологии, родени в епохата на модерността. В този смисъл алтерглобализмът изглежда като продукт на едно типично постмодерно мислене, характеризиращо се с отказ от „големия разказ”, който представлява системно описание на действителността и цялостен проект за бъдещето. Това е мислене, активизиращо различията и приемащо плурализма от култури и дискурси.

Постмодерният универсален релативизъм в областта на политическата теория изключва възприемането на която и да е голяма идеология като особен авторитет. От друга гледна точка, липсата на цялостна идеология и политическа програма е в съзвучие с постмодерната концентрация на вниманието върху настоящето с неговите конкретни проблеми, а не върху бъдещето и строенето на рационални утопии. В този смисъл алтерглобализмът представлява постмодерна критика на капитализма.

Целта на настоящото изследване е да потърси връзката между алтерглобализма и анархистката традиция. От една страна, ще се търси идеологическата реализация на анархизма в съвременния свят чрез движенията на алтерглобализма. От друга, ще бъде обърнато внимание на организационното родство и приемствеността в практическите средства за изразяване на политически протест. Другото ниво на анализ се отнася до отношението на самия съвременнен анархизъм към явлението на алтерглобализма. В логиката на анализа ще бъде направен опит за характеризиране на значението на алтерглобализма и неговите анархистки импликации за развитието на идеологическата безвластническа парадигма и антийерархичния, егалитарен стрeмеж към публичното правене на политика.

I. Анархизъм. Дефиниране на понятието. Историческо развитиe

За да могат да бъдат реално оценени съвременните измерения на анархизма и връзката му с алтерглобалисткото движение, е необходимо ясно очертаване на характеристиките на самото понятие “анархизъм”. Анархизмът не би могъл да се разглежда единствено като абстрактна социална теория и идеология. Понятието излиза отвъд това си съдържание, въпреки че именно на него дължи своята популярност. Анархизмът е и социално движение, което се развива от специфични социални условия, оформя се от културни влияния, проявява се в различни форми на действие, чрез които в същото време се модифицира.

Думата анархизъм произлиза от гръцкото “avapxn”, чиито корени са “аv”- “отсъствие на”, “без”, и “apxn”- “власт”, “управление”. В своята статия за анархизма в енциклопедия “Британика” от 1910 г. П. Кропоткин търси корените на анархистката философия в лицето на Зенон в древна Гърция, който противопоставя своята концепция за свободно общество без управление на държавната утопия на Платон. Уилям Годуин в своята книга “Political Justice”, публикувана през 1793 г. , е първият, който се опитва да формулира политическите и икономическите концепции на анархизма, макар и да не дава това име на идеите си. Според Годуин законите не са продукт на мъдростта на предишните поколения, а на техните страсти и боязливост, подозрителност и амбиция. Следователно едно общество може да съществува и без управление. В своето отношение към собствеността Годуин стига до комунизъм.

За първи път понятието анархизъм се употребява по време на Френската революция, и то в ругателен смисъл. П. Прудон е първият, нарекъл себе си анархист, и в своето произведение ”Що е собственост?”(Qu’est-ce que la propriete?) от 1840 г. употребява понятието анархия в положителен смисъл, за да опише състояние на обществото без наличието на централна власт. Прудон предлага т.нар мютюализъм, чрез който да се осъществяват икономическите взаимоотношения без посредничеството на някакъв държавен орган.

В същото време през 1844г. в Германия излиза произведението на М. Щирнер (псевдоним на Йохан Каспар Шмид) “Единственият и неговата собственост”, с което се слага началото на индивидуалистичното течение в анархизма. Щирнер, като част от философското течение на младохегелианците, защитава не само бунта срещу държавата, либерализма и хуманизма, но също така се обявява за пълно освобождаване на индивида от всякакви морални и социални ограничения – реабилитация на Аз-а, върховенство на индивида, завършен “аморализъм” и “асоциация на егоисти”.

Основното значение на индивидуалистичния анархизъм обаче се свързва с произведенията на американските анархисти Йосайя Уорън, Лисандър Спунър и най-вече Бенджамин Такър. В издаваното от него списание “Свобода” Такър комбинира идеите на Прудон с тези на Х.Спенсър. Основният принцип при Такър е, че абсолютното равенство и еднаквата свобода за всички (което според него е моралният закон на анархизма) биха елиминирали нуждата от държава, която да защитава тези права, тъй като способностите и възможностите на всеки индивид ще бъдат ограничени от равните права на другите. От позициите на мютюализма на Прудон Такър критикува всички създадени от държавата монополи, най- вече тези върху земята и парите.

След Прудон идеите на анархизма се развиват от М. Бакунин. Отделно с противопоставянето на държавата Бакунин предлага системата на т.нар. колективизъм, в която всяка група работници ръководи своите собствени средства на производство. Разпределението на продукта ще бъде колективно решение, като възнаграждението ще е пропорционално на труда. Така идеите на Бакунин, както и самият той, се включват активно в социалистическото движение. Бакунин придобива голяма популярност в конфликта си с К. Маркс по време на Първия Интернационал през 1870 г. Проблемът е в политическите измерения на евентуалното социалистическо общество. От позициите на анархизма Бакунин не приема марксистката концепция за ролята на държавата. Според него свобода без социализъм означава привилегия и несправедливост, но социализъм без свобода води до жестокост и робство. С идеите и дейността на Бакунин се свързва това течение в анархизма, което често се определя като либертариански социализъм. Тук либертариански се използва в смисъл на безвластническа концепция за свободата.

Анархистката идеология в началото на ХХ в. намира своето ярко продължение в произведенията на П. Кропоткин. На базата на теория за социалната еволюция той аргументира т.нар. анархо-комунизъм, в който съществено условие за постигането на свободата е колективният опит. Кропоткин както Бакунин вижда постигането на желаното общество чрез революционна промяна.

Влиянието на анархистките идеи получава израз по време на болшевишката революция в Русия от 1917 г. чрез движението на Н. Махно в Украйна. Махновците организират съпротива както срещу реставрационните опити, така по-късно и срещу консолидацията на властта от страна на болшевиките. Нещо повече. Н. Махно дори прави опит да организира локално анархистко общество. Малко по-рано в Мексико анархизмът упражнява влияние върху Сапатисткото движение за поземлени реформи.

Може би най-ярката изява на анархисткото движение е по време на Испанската гражданска война (1936-1939г.). Анархистки групи успяват да осъществят контрол както върху определени фабрики, така и върху някои територии, по-специално в Каталуния.

Накратко, анархизмът е движещ импулс на тези социални форми и идеи, които институционално свързват човешки обшности чрез хоризонтални взаимоотношения на основата на индивидуално участие, пряка демокрация и самоуправление.

През 80-те години на ХХ век и най-вече след разпадането на съветския блок от тоталитарни социалистически режими целият социален и политически спектър идеологически се измества “надясно”. В този период и идеологията на анархизма търпи своята редефиниция. В англо-американската традиция анрхизмът все повече се отдалечава от своя социален идеал чрез акцентиране върху личностната автономия, което го връща към по-дълбоките му исторически корени. Индивидуализмът на Щирнер, характерен със защитата на промените в начина на живот и култивиране на поведенска идиосинкретика, придобива нарастващо значение. Този т.нар. Lifestile анархизъм все повече започва да измества социалистическата основа на анархистката концепция за свободата.

Съвременните измерения на индивидуалистичния анархизъм намират свой израз и в теориите на анархо-капитализма. Организираното около принципите на естествения закон течение в анархо-капитализма (с най-ярък представител Мурей Ротбард) застъпва тезата, че съществуването на държавата е неморално от гледна точка на индивидуалната свобода на всеки човек от всякакви форми на колективна принуда, като в същото време единствената етична политическа система е тази на неограничения капитализъм. От позициите на утилитаризма отмяната на държавата се счита като по-ефикасна стратегия за развитие на частния бизнес.

Конфронтацията с теорията на либертарианския социализъм е по линията на аргументацията на частната собственост. За анархо-капитализма правото на придобиване и притежание на собственост е основно индивидуално право. Следователно капитализмът като система, основана на тези права, е легитимният и най-ефикасен избор за развитие на едно свободно общество.

По своя характер противоречието между либертарианския социализъм и анархо-капитализма в основата си е притиворечие между принципите на социализма и тези на либерализма (в либертарианския си вариант) под общото отрицание на нуждата от държава при регулиране на човешките взаимоотношения. В този смисъл анархо-капитализмът е по-скоро анархистка (в смисъла на етимологията на понятието) версия на капитализма, отколкото капиталистическа версия на анархизма (в идеологически смисъл). Фактът, че радикалните отрицатели на нуждата от държава за регулиране на човешките взаимоотношения както от “леви”, така и от “десни” идеологически позиции, наричат себе си анархисти, прави прецизната употреба на понятието анархизъм доста трудна.

Идеологическата употреба на понятието в настящото изложение се отнася до т.нар. ляв анархизъм. От друга страна, понятието анархизъм е използвано като название на политическите измерения на индивидуалното отрицание на авторитета и желанието за пряко участие в процесите на вземане на решение. В тези две измерения анархизмът присъства в алтерглобалисткото движение, факт, който дава основание на Б. Епщайн да говори за наличието на “анархистка чувствителност” сред радикалните активисти на движението.

В последно време идеологията на анархизма придобива все по-голямо влияние сред екологичните движения, за да се оформят контурите на т.нар. зелен анархизъм, който заема свое място сред критиците на капитализма и участва във формирането на алтерглобалисткото движение. М. Букчин намира пресечната точка между анархизма и екологията в акцентирането и на двете върху спонтанността и защитата на биологичното различие. В теорията на “дълбочинната екология” йерархията, централизацията, социалната организация на държавата и концентрацията на богатството редуцират разнообразието и свободното развитие на индивидите и общностите, като разрушават социалните екосистеми.

В своята социална екология Букчин търси корените на екологичната криза във взаимоотношенията на доминация между хората. Доминацията над природата, като основна причина за съвременните екологични кризи, се мисли като продукт на доминацията вътре в обществото в момента, в който органичните общностни връзки са разрушени от пазарните взаимоотношения. Чрез заложените в него процеси на неограничен икономически растеж капитализмът редуцира екологията на планетата до източник на експлоатация.

От друга страна, твърди Букчин, “пазарната икономика се е вкоренила до такава степен в човешките мозъци, че нейният прояден от червеи език е заменил човешките морални и духовни начини на изразяване… Сега ние “инвестираме” в нашите деца, бракове и лични взаимоотношения един израз, който покрива значението на думи като “любов” и “грижа” – използваме терминологията на икономическите контракти вместо тази на лоялността и духовната близост”.1 Със замяната на човешките ценности с етиката на калкулацията връзката между хората се осъществява единствено от законите на пазара и държавата, което според автора води до разпадането на социума. Независимо от характера на основанията анархизмът успява да артикулира бунта срещу авторитета и йерархията, за да се превърне в идеология на “недоволните”.

Така в съвременното движение на алтерглобализма могат да се открият привърженици на екзистенциалния индивидуализъм на С. Браун, които чрез желанието си за директно участие в процеса на вземане на решения търсят неговата политическа санкция, така и групи, лоялни на анархо-комунизма и принципите на класовата борба. Всички те обаче наричат себе си анархисти.

Характерно за движението е не толкова, че след дълго затишие идеите за социална промяна и революционни практики отново се изявяват в публичния живот. То успява да създаде диалог между членовете на идеологическото и революционното ляво с активисти, чийто основен проблем са конкретните реформи в ежедневните практики. Така чрез движението се създава политическо пространство, в което се съчетават утопията с конкретния активизъм.

Нарастването на алтерглобализма се приема от анархистите с нескрита симпатия. От една страна, са несъмнени идеологическите импликации, свързани с анти-властническите концепции. От друга страна, самият организационен характер на движението по същността си е анархистки. С други думи, анархизмът се проявява едновременно като идеология на част от активистите и методология на политическото поведение (на движението като цяло).

Терминологичното съответствие на двете нива на проявление на анархизма може да бъде анархизъм – анархия. От една страна, терминът анархия функционира едновременно като съществително и глагол, изразяващ представа за характерни действия и практики, а от друга, като тип социална организация. В случая ще е удобно да използваме първото значение. Анархизъм, от друга страна, се отнася до теоретичното, интелектуалното крило на движението, често смятано в позитивен план като важен източник на основополагаща философия, но и обвинявано в прекалена идеологичност в своите мета-неративни импликации.

II. Идеологическата връзка анархизъм – алтерглобализъм

Идеологическото значение на анархизма за алтерглобалисткото движение е свързано с теченията на революционния анархизъм и анархо-синдикализма. Това е радикално лявата антикапиталистическа и революционна окраска на съвременното движение за социална промяна. Тя обединява марксисткия класов анализ с безвластническите концепции на анархизма.

Анархо-комунистите и анархо-синдикалистите виждат в алтерглобалисткото движение важно развитие на работническата класа и огромна възможност за анархисткото движение да изяви своите политически претенции. Включването във и оформянето на движението се счита като особено подходящо за имплементирането на анархизма сред работническата класа и революционната смяна на капиталистическата система.

Това крило в анархизма вижда и позитивни аспекти от глобализацията: нарастващо интегрирана световна икономическа, политическа и социална система; разрушаване на затворените национални култури, нарастващ международен контакт, съзнанието за “гражданин на света”. В тези процеси анархистите виждат възможности за създаване на космополитна международна култура и глобализация на труда. В тези си позиции те ясно се разграничават от критиката на радикално десните в алтерглобализма (религиозен, фундаменталистки, националистичен), чийто проблем е промяната в религиозната култура от една страна, и “разрастване на националните граници” от друга.

Атаката на анархистите е срещу неолибералните и капиталистическите аспекти на глобализацията. Тези аспекти се аргументират под общото название империализъм.

За нашия анализ ще бъде от особена полза запознаването с аргументацията и езика на съвременните антикапиталистически течения в анархизма. За тази цел ще послужат програмите на WSM, WOMBLES, NEFAC.

Терминът “империализъм” означава “способността на дадени страни да диктуват в глобален и локален аспект търговските и политическите взаимоотношения с други страни”. Следователно този термин се прилага основно за страните членки на Съвета за сигурност на ООН и G-8. Целта на тези институции на езика на революционния анархизъм е универсалното налагане на неолибералните принципи, което влиза в противоречие с анархистките концепции за индивидуалните критерии за справедливост, правото на самоуправление на всеки един индивид или група, отричането на всякакъв вид доминация при определяне на индивидуалните или групови цели. Политиката на тези страни като цяло се мисли като ръководена от “големите компании, базирани там, а не от тяхното население”. Тези интереси са дефинирани на регионално и глобално равнище от организациите на Световния икономически форум и Европейската кръгла маса, които обединяват висшите служители на корпорациите и съответните министри на национални правителства на Европейския съюз. Тези институции се интерпретират като носители на реалната власт в процеса на вземане на решения в международен мащаб. От идеологическите позиции на революционния анархизъм те представляват съвременната проява на институционализирана класова експлоатация.

III. Методология на политическата борба

Антикапиталистическите позиции на съвременния анархизъм се проявяват на локално ниво чрез т.нар. движение “Да си върнем улиците” (reclaim the streets). Според С. Милстейн съвременният капитализъм затваря живота по един невидим начин. “Оградите от периода на ранния капитализъм са заменени от консуматорската култура, която превръща съвременния свят в съвкупност от търговски продукти.”2 Това е ситуация, в която консуматорската логика рефлектира върху самата човешка биология и разум. Така, според авторката, хората губят не само своите общностни и публични пространства, но и контрола върху живота си. Става все по-трудно индивидите да дефинират себе си извън влиянието на капитализма, като по този начин органичното значение на живота започва да изчезва.

В този смисъл призивът “Да си върнем улиците” е легитимен отговор на усещането, че дори и малкото публични, нетърговски сфери от човешкото ежедневие са отнети от обикновения човек. Така разбрани, тези характеристики на съвременния свят стават опорна точка на критическите оценки на днешния анархизъм. И въпреки че тази позиция е характерна по-скоро за американския анархизъм, тя по ясен начин показва развитието на идеологията към конкретните проблеми на ежедневната борба за пространствата на индивидуална свобода.

Анархисткият принос към тези локални протести е практиката на т.нар. преки действия (direct action). Този тип поведение за изразяване на политически претенции е характерно за алтерглобалистките действия като цяло. Казано по друг начин, това е методологията на анархизма, анархията в действие и в този смисъл обединява анархистките цели със средствата за тяхното постигане. Прякото действие е реалното случване на анархията.

В основни линии прякото действие означава самостоятелно политическо действие, антитеза на принципа на делегиране на правата върху представител, който политически да изрази нечий интерес. Това е пряко участие в политическия процес или изразено чрез фразеологията на анархизма “самостоятелно действие срещу несправедливостта и потисничеството”. За анархизма прякото действие е естествен израз на свободата и самоуправлението.“Пряко действие срещу властите, закона и натрапчивата насилствена власт над нашия морален код е логическият, съдържателен метод на анархизма.”3 Действайки от свое име, индивидът изразява способността си сам да ръководи собствения си живот, демонстрирайки собствената си власт и свобода. Прякото действие създава пътища, чрез които хората се докосват до своите сили и възможности и си “връщат властта сами да определят себе си и посоката на своя живот”.4

Преките действия са важни за анархизма, защото разрушават зависимостта и маргинализацията, създадени от йерархичните институции. И което е по-важно, прякото действие е определена стъпка към възстановяването на личната власт и значимост в рамките на социалния живот, които централизираните бюрокрации имат тенденцията да отнемат от индивидите. Чрез преките действия се добива усещането за контрол над социалните събития, възстановява се чувството за индивидуалност и личностност, без които “свободното общество, основано на независимост в действията е невъзможно”.5

Прякото действие е отговорът на анархизма срещу йерархията в процеса на вземане на решения. За да бъдат реализирани властовите взаимоотношения, е необходимо съгласието (доброволното и принудително) на обекта на тези взаимоотношения. В този смисъл прякото действие е протест срещу и отказ от подобно съгласие. С други думи, то разрушава механизма, по който властовите взаимоотношения се случват. Следователно прякото действие е едновременно факт на неподчинение и участие в социалния и политическия живот чрез силата на собственото мнение и интереси. От друга страна, прякото действие в теорията на анархизма създава предпоставките за нови форми на социална организация. Влияейки освободително на индивидите, то изразява надеждите на анархистите за структуриране на свободни организации за самоуправление, които да заменят йерархичните системи.

Следователно, практиките на алтерглобалисткото движение биха могли да бъдат определени като локални проявления на анархия, в смисъла на организацията на групово действие. Алтерглобалистките действия в този смисъл са практическа реализация на анархистката теория. В същото време, както беше споменато, съвременният анархизъм вижда в алтерглобалисткото движение шанс за култивиране на анархисткото поведение, което да освободи анархията от локалните й ограничения, като по този начин се създадат условия за глобална социална революция. От тази гледна точка прякото действие не е само начин за съпротива срещу статуквото, но и механизъм за промяна, за създаване на алтернативни обществени очаквания.

От перспективата на съвременния анархизъм временното затваряне на улиците по време на преките действия създава моментни пространства за практикуване на пряка демокрация. И въпреки че това е относителен успех на хоризонталните, участнически практики в процеса на вземане на решения, няколко проблема остават открити.

На първо място това е проблемът с начина, по който публичната демокрация би могла да се трансформира от контракултурна реакция срещу съществуващия социален ред в практика на политическо участие на всички хора (което е основната революционна стратегия на анархизма). От друга страна, протестите изразяват негативното отношение на анархизма било към капитализма, националната държава или глобализацията като цяло.

Това, което не могат тези движения ясно да артикулират, е релевантен от гледна точка на безвластническите институции отговор на тази система. Няма конкретно цялостно обяснение за позитивните алтернативи, за това каква всъщност е целта на борбата. От една страна, движението разкрива негативите и се конфронтира с тенденциите на доминация и експлоатация. Политическият натиск, упражнен чрез широкомащабни кампании, влияе на властовите структури и ги кара да променят някои от своите практики. Факт е обаче според С. Милстейн, че голяма част от общността все още е изключена от процеса на вземане на решения и в такъв случай не притежава почти нищо от способността за самоуправление.6 Така преките действия не могат да бъдат преведени по друг начин освен като контракултурни версии на лобирането на групите по интереси, макар и доста по-радикални и обикновено неудовлетворени.

Проблемът от гледна точка на целите на анархизма е, че не могат да бъдат осъществени имплицитните за структурата на движението заявки, а именно, че властта не само трябва да бъде противопоставяна, но и реконструирана по либертариански и егалитаристки начин. Предизвикателството пред съвременния анархизъм е как принципът на пряка демокрация да бъде превърнат от организационна тактика на протест в самия начин на организиране на обществото, и специално на неговите политически измерения. С други думи, как стратегията, структурата и целите на движението да се превърнат в базово ниво на публичното правене на политика.

Като методолигична основа на алтерглобалистките движения анархизмът участва и със специфичния тип организация, чрез която се реализират преките действия. Основните характеристики на анархистката организация са следните: децентрализация, самоуправление и вземане на решения “отдолу нагоре”, като всеки член има еднаква тежест при вземането на решения. Както отбелязва Б. Епстайн, за съвременните радикални активисти анархизмът се възприема най-вече чрез своята организационна структура. Това означава децентрализирани автономни групи, действащи на ad hoc базис с консенсусно вземане на решения. В своята книга “Post Scarcity Anarchism” M. Букчин твърди, че проблемът пред съвременния анархизъм не е изборът между организация или неорганизация, а по-скоро типът на организация. Той определя анархистката организация като хоризонтални органични структури, създадени ”отдолу”. Това са социални образувания, комбиниращи революционно поведение с революционна теория, чиято цел е да отразят характеристиките на свободното общество, към което се стремят участниците в тях.7 Те са построени около т. нар. групи по сродство (affinity groups), създадени доброволно и поддържани от приципните убеждения и взаимния интерес.

Понятието групи по сродство е взаимствано от испанската анархистка федерация и се отнася до организационна форма, препоръчана от практиката на испанския анархизъм, наречена grupo de afinidad. Целта на анархистката организация е създаване чувство на общност и вяра в собствените възможности чрез участие на всички в идентификацията, инициацията и управлението на груповите (комунални) нужди и решения. От автономните групи се очаква да създадат условия, в които индивидите да управляват собствения си живот чрез преки действия в преследването на индивидуалните и общностните нужди и интереси.

Този тип анархистка организация е изградена около идеята за овластяване на всички участници в нея и изграждането на “интегрални личности” и общност, която поддържа индивидуалността и солидарността. Тя се отнася до колективното вземане на решения “отдолу нагоре”, което да даде власт на всички, които са в основата на структурата, като единствено се делегира дейността по координацията и имплементацията на вече взетите групови решения (за разлика от делегирането на властта за вземане на решения). По този начин инициативата и властта на едно малцинство (управляващо правителство) е заменена от инициативата и властта на всички (анархия). Групите по сродство функционират на основата на тези цели и са структурирани с оглед тяхното постигане.

Подобна структура откриваме в рамките на алтерглобалисткото движение. Участниците в протестните действия се събират на основата на приятелство или споделена идентичност, което рефлектира положително на ефективността на групите. Разногласията се размиват в резултат на доброволното организиране, а чувството на споделена идентичност позволява успешното функциониране на консенсусното вземане на решения. В алтерглобалисткото движение почти по дефиниция нуждите на съюза вземат превес над индивидуалните различия.

Анархисткият характер на организация на алтерглобалистките движения се улеснява от съвременните комуникационни технологии и Интернет. От една страна, изчезват географските ограничения, като по този начин посланията стигат до огромно множество от хора, а от друга, се създават предпоставки за наистина децентрализирана организация. Неслучайно по-голямата част от мобилизационните усилия е насочена именно в Интернет. Глобалната мрежа предоставя алтернативни канали за информация, несвързани с корпоративните медии, които ясно афишират негативното си отношение към алтерглобализма. По този начин ставаме свидетели на все по-масово практикуване на анархия “онлайн” и създаване на специфичен тип политическа култура най-вече сред младежките общности. Самите съвременни анархисти не крият симпатията си към глобалната Интернет мрежа заради свободната среда за изразяване на мнения и интереси.

Изследването на взаимната връзка между анархизма и алтерглобалистките движения налага няколко основни извода. Може да се отбележи фактът, че след относително дълъг период на затишие чрез масовите протести на алтерглобализма анархистките идеи отново придобиват публична санкция. Алтерглобализмът създава политическата среда, в която съвременният анархизъм артикулира своите идеологически претенции. Нещо повече, създава се възможност за диалог между идеологическото революционно “ляво” и обществените групи, чийто интерес са конкретните реформи, засягащи ежедневието. Така по един интересен начин се съчетават утопията и конкретният активизъм.

От друга страна, както бе споменато, голяма част от радикалните активисти на движението припознават себе си като анархисти. За тях анархизмът означава децентрализирани организационни структури, основани върху автономни групи, в които решенията се вземат с консенсус. Като идеология анархизмът се свързва с егалитаристките им претенции, опозицията срещу всякакви йерархии, подозрение към властите и особено към тези на държавата, както и с желанието за живот единствено според собствените индивидуални ценности. В същото време радикалните революционни кръгове (анархо-комунисти, анархо-синдикалисти) виждат в движението на алтерглобализма практическа възможност за имплементирането на анархистката идеология сред голям брой хора, което да създаде условия за една глобална социална революция, която да замени капиталистическата система с безвластните структури на анархисткото общество. Самият характер на идеологията на анархизма е такъв, че успява да инкорпорира едновременно марксисткия протест срещу класовата експлоатация и либералната чувствителност към нарушаване на индивидуалните права. По този начин тя успява да се адресира до много широк кръг публика и да се превърне в доминиращ етикет на алтерглобалисткото движение.

Струва ми се обаче, че влиянието на анархизма в алтерглобалисткото движение, свързано с методологията на политическата борба, е по-интересно. Съвременният анархизъм успява чрез практиките на преки действия и стремежа за организация на вземането на решения чрез принципите на пряката демокрация да създаде една особена култура на гражданско неподчинение. Чрез анархизма масовите протести придобиват формата на легитимен стремеж към индивидуално, директно участие в политическия процес и егалитарно изискване към публичното правене на политика.

От тази гледна точка желанието на движението е създаване на хоризонтални мрежи, основани на децентрализирана, нейерархична демокрация вместо йерархични структури като политическите партии или бизнескорпорациите. Именно тези нови форми на организация представляват едновременно и целите, и средствата на движението и служат за спойка на иначе идеологически хетерогенния алтерглобализъм. Анархизмът се превръща в изходна идеология на този тип движения, които от етически позиции желаят да видят свят, изграден въз основа на човешки ценности, недоминирани от културата на глобалния капитал. Така анархизмът се свързва с алтерглобализма чрез предлагането едновременно на алтернативни форми на съществуващите социални, икономически и политически взаимоотношения и политическите методи за постигането им.

Бележки:
1. Booкchin, Murrey. The Modern Crisis. 1986, Philadelpfia: New Society Publishers, . p.76
2. Milstein, Cindy. Reclaim the Streets: From Protest to Popular Power. in Perspectives on Anarchist Theory, Vol.4, No.2, Fall 2000
3. Emma Goldman, Red Emma Speaks, p.62
4. Martha Ackelsberg., Free Woman of Spain, p.32
5. Booкchin, Murrey. Post Scarcity Anarchism. 1971, London: Freedom Press, p.17
6. Cindy Milstein. Reclaim the Streets: From Protest to Popular Power. , Perspectives on Anarchist Theory,Vol.4.No.2, Fall 2000
7. Booкchin, Murrey. Post Scarcity Anarchism, 1971, London: Freedom Press.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук