Националното движение “Учители за своите права” (НДУСП) е неправителствена правозащитна организация на учителите, регистрирана с Решение на СГС от 12.06.2001г. по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Предмет на дейност на движението е утвърждаването на правовия ред в образованието, защитата на правата на учителите и разработване на насоки, програми и стратегии за развитие на средното образование. В движението членуват учители от столицата и страната с различна синдикална принадлежност. Ръководството на движението се осъществява от деветчленен Управителен съвет с председател Снежана Андреева. НДУСП осигурява безплатни правни консултации на всички учители, които изявят желание да ги получат. Особено широка известност то придоби с дела, които води във Върховния административен съд за защита на статута на учителите на държавни служители, произтичащи от чл.40,ал.(1) в неговата редакция преди 24.09.02г. През 2001г. съвместно със Синдиката на учителите към НПС “ПРОМЯНА”, движението проведе редица мирни протестни действия, в това число пълзяща гладна стачка, срещу предложението на МС до парламента за промяна на чл.40,ал.(1)и отнемане на техните законни права на държавни служители. През последните три години НДУСП редовно участва с публикации на страниците на сп.”Образование”, засягащи широк кръг от проблеми на средното образование.
В началото на годината в електронния сайт на МОН, а малко по-късно и на страниците на вестник “АЗ-БУКИ” се появи проект за стратегия на министерството за развитие на средното образование. Проектът е бил изготвян в продължение на няколко месеца при почти секретни условия и с участието на определен кръг лица, гравитиращи към определена политическа сила. Впоследствие с намерението да запълни една от празнотите в своята политическа платформа особено в перспективата на предстоящите парламентарни избори, ръководството на тази политическа сила обсъди проекта, но не го прие. Инициираният след огласяването шум в медиите бързо заглъхна и той бе подложен на забрава. Министър Дамянов продължава да твърди, че този проект имал за цел установяване на една “добра практика” и може би щеше да е прав, ако го бе казал 15 години по-рано. Сега той е анахронизъм.
1.Въпросите, които задължително следва да бъдат зададени към всяка една стратегия, са свързани преди всичко с това дали реализацията на нейния замисъл като цяло и на отделните части ще доведе до съществени промени в съответната област, които да засегнат стила на мислене, нагласите и мотивацията на всички категории субекти, имащи пряко или косвено отношение към нейната проблематика и в крайна сметка да осигурят по-добро качество на продукта, който тя предлага на обществото. Становището на НДУСП е, че в този си вид проектът на МОН за стратегия за развитието на средното образование през следващите 4-5 години не дава основания за положителен отговор на тези въпроси. Общият контекст на проекта, както и заложените в него параметри, нямат иновационен характер и може с увереност да се твърди, че неговата реализация няма да повлияе върху негативните тенденции в средното образование, а само ще ги затвърди.
2. Проектът на МОН не може да бъде отнесен към нито една от основните форми на стратегическия подход. Той не носи белезите нито на стратегията-прогноза, нито на стратегията-план.
3. В проекта няма заложена определена теоретична рамка, за което съдим по инструментариума, използван при неговото изготвяне. Той не е резултат и на някаква практическа целесъобразност, доколкото в него не прозира дадена политическа платформа по въпросите на образованието. Наличието на такава платформа би било свидетелство за поемане на съответните ангажименти по посока на неговата реализация.
4. Използвана е методология с ограничени познавателни възможности. Тя се изчерпва с “двегодишно наблюдение и анализ на действащата образователна система”. Както е известно, наблюдението е било единствен метод на познание в древността. По-пълно неговите възможности се разкриват през XVII в., когато то става рамка на емпиричното познание, но е било ниско ефективно в сферата на спекулативното мислене, където по-често е давало сурогати. Като пример може да се посочи геоцентричната система, която е била естествен резултат на хилядолетни наблюдения. В практиката наблюдението не стига по-далеч от елементаризма и волунтаризма, на които сме свидетели вече 15г.
5. Няма ги и традициите в българското образование с изключение на най новата – всекиq който влезе в МОН да се прави на велик и под покрова на уж реформаторски, а всъщност на его-амбиции да увеличава ентропията в образователната система.
6. В проекта на МОН има определено неверни неща и това в най-голяма степен се отнася за матурата по гражданско образование. Очевидно авторът на тази манипулация е пропуснал да се запознае с раздела за гражданското образование на Наредба №2/2000г. за учебното съдържание. В нея недвусмислено е посочено, че “стандартите за учебното съдържание по гражданско образование са основа и ориентир за…..определяне съдържанието на зрелостния изпит по обществени науки и гражданско образование”. Вариант на такова съдържание и съответната методика за оценяване бяха отработени по време на пробните матури и без да претендират за съвършенство, те показаха висока надеждност. С основание може да се твърди, че матурите се оказаха поле, където си дадоха среща емпиризма, его-амбициите и сурогатите на спекулативното мислене. Ако не беше волунтаристичното решение за премахване на матурата по гражданско образование през тази година щеше да влезе в сила положението на трите задължителни матури. Вместо това има хаос. Идеята за трите матури не бе плод на случайно хрумване, а отразяваше три същностни характеристики на човешката личност – нейната езикова, гражданска и професионална култура. С премахването на третата матура, което неминуемо ще се отрази на обучението по съответните дисциплини, МОН на практика показа пълно пренебрежение към втората характеристика.
7. Научно необоснована е тезата за претрупаното учебно съдържание, при положение, че от няколко години тече перманентен процес на неговото съкращаване и опростяване. По всяка вероятност авторите на тази теза не знаят, че за нейното доказване са разработени специални изследователски методики и че в развитите страни управленски решения се взимат след дългогодишни проучвания, основаващи се на тенденциите и закономерностите както на образователния, така и на социокултурния контекст. Желанието на псевдореформаторите очертава парадоксалната перспектива няколко випуска да зъвършат образованието си, след като са обучавани по няколко учебни плана. По какъв начин е установена негодността на досегашните учебни планове, след като нито един от тях не е прилаган както трябва (от първи клас), а още по-малко е преминал през целия си цикъл (до 12 клас). Да се взимат управленски решения на основата на голи желания и амбиции, без да са налице необходимите за това знания, е опасно. Още по-голям хаос предизвикват непрофесионалните предложения за промени в съществуващите степени на среднотно образование.
8. Проектът на МОН носи белези на двусмисленост и обидно отношение към българския учител. Да се твърди, че той е главната фигура в образователната система, след като съзнателно е лишен от онова положение в обществото, което действително му се полага и към което образованието обективно и последователно вървеше през последните 120 години; след като съзнателно се утвърждава един зареден с безпринципност механизъм за подбор на учители; след като се проповядват абсурдни форми на контрол върху дейността на учителя, без да са налице нормални условия за постигане на това, което се иска от него и което той може, е цинизъм.
9.Като положителен момент може да се охарактеризира опитът да се заимства идеята за статута на отделните субекти на образованието, но в проекта на МОН тя звучи голословно, тъй като не са посочени принципните положения, върху които ще се разработва този статут. Ако този въпрос имаше своето решение, авторите на проекта, сред които е имало лица с научни степени и звания, щяха да имат по-голяма яснота и относно системата за контрол.
10. Съществен недостатък на проекта е липсата на финансова рамка. Известно е, че всеки замисъл предварително е обречен на неуспех, ако не се знае неговата цена, както и източниците за набиране на средства, необходими за неговата практическа реализация. Това е само един щрих на по-общата слабост на проекта, а именно, че в него не е направено разграничение между условията, при които функционира образователната система и процесите вътре в самата нея. Външните условия задават рамката на целия стратегичски замисъл и фактът, че те липсват или само са загатнати, подсказва доколко са били сериозни намеренията.
11. При разработването на проекта авторите стриктно са се придържали към екстензивния подход, който е безнадеждно остарял. Този недостатък изпъква с особена острота предвид факта, че в момента ние се нуждаем от промени, които да изградят фундамента на образованието на по-далечното бъдеще. Създаването на такъв фундамент поставя императивното изискване за интензификация на всички компоненти на системата. Подобна ориентация би помогнала да създадем наша собствена образователна концепция, което утре ще ни предпазил от ролята на догонващи по отношение на други страни, в случай че те започнат да прилагат онова, което ние сме имали възможност да приложим преди тях.
12. Проектът на МОН не се придружава от примерна технология за собствената му реализация, което в най-голяма степен се отнася за неговата институциализация.
13. Внимателният анализ показва, че проектът на МОН има поръчков характер. Той се появи не в резултат на задълбочено осъзнаване на вътрешните потребности на средното училище, а в момент, когато всички министри като по команда бяха обхванати от общата треска да се пишат стратегии.
14. През октомври Националното движение “Учителите за своите права” се обърна към министър Дамянов с предложение за сътрудничество и разработване на стратегия, която в най-голяма степен да отразява потребностите и тенденциите на образователната система. Получихме мълчалив отказ. След като проектът на МОН бе публикуван в печатния орган на министерството “АЗ-БУКИ” и на практика бе предоставен за обсъждане, се обърнахме с молба към министъра да разреши в духа на свободната размяна на мнения да бъде публикуван и разработеният от нас вариант. Апелирахме за бърз отговор, доколкото подготовката и отпечатването на обемистия текст изисква технологично време от минимум две седмици. Въпреки, че Законът за административното обслужване на физическите и юридическите лица препоръчва на писмата да се отговаря в седемдневен срок, министърът отново пренебрегна и закона, и собствените си задължения и отново последва мълчалив отказ. Възможно е Игор Дамянов да не държи на собствения си авторитет, но в случая е поставен на карта авторитетът на институцията и в качеството си на главен възпитател на Републиката той няма нито юридически, нито морални, нито всякакви други основания да го накърнява. За съжаление липсата на отговор на сигнали и запитвания, отправени към министъра, се превръща в стил на работа, и ако той продължи да го утвърждава, ще ни дава основание да считаме, че случайно е попаднал на заеманата отговорна длъжност. Това, от което най-много се нуждае образователната система в момента, е коректен и диалогичен министър, който да бъде колектор, разпределител и канализатор на идеи и решения, който да противостои на посредствеността и клиентелизма в средното образование. Другото е от лукавия.
