ЗА ЦАРСКАТА МИЛОСТ И ПРЕМИЕРСКАТА ВЯРА

0
164

Христо Христов е роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил е българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски”, работил е последователно във вестниците “Марица – изток”, “Септември”, “Днес”, “Домино”, “Континент”, “Стандарт”, Радио “FM+” – Стара Загора, “Земя” ,”Сега” и “Република”. Сега е кореспондент на в. “Дума” за Старозагорска и Хасковска област. Автор е на документално-публицистичната книга “Стъпала към хоризонта”, посветена на енергийно-промишления комплекс “Марица – изток”. Член е на СБЖ.
На 17 юли, 3 дни след като арабската телевизия “Ал Джазира” излъчи потресаващи кадри за последните мигове от живота на българина Георги Лазов, станал жертва на откровено терористичен акт в далечен Ирак и докато все още нямаше потвърждение за съдбата на спътника му Ивайло Кепов, премиерът на Република България Симеон Борисов Сакскобурготски обяви: “По-добрата действителност, драги сънародници, вече не е една мечта, някъде далеч на хоризонта, а факт.”

Направи го от страниците на тиражния “Труд” в лично писмо до данъкоплатците и под по царски звучащото заглавие “Лично ще контролирам новите депутатски листи!”.

Признавам, никога не съм хранил особено топли чувства към наследника на последната царска фамилия, но чак такъв връх в падението не съм си представял.

Но нека вървим последователно по стъпките на времето!

17 юни
“Тайните на НСО, гардовете и мутрите”- подава оставка генерал Димитър Владимиров, човекът, охранявал държавните мъже от 1990 година. Формално заради разкритието, че негови подчинени били на двойна “захранка” , а всъщност заради мераците на определени фигури да контролират НСО.
На следващия ден депутатът нововремец Мирослав Севлиевски възкликва: “Идват корупционни скандали!”.
Какво, че на практика скандалите, свързани с гушенето на пари от бюджета, не са спирали?! Всъщност не се размина без скандал и раждането на самата партия “Новото време”. Още нерегистрирана в съда, формацията бе напусната от 40 свои основатели. Не получили подходящи постове…

19 юни
Вестник “Банкеръ”: “Няма подарени победи”, казва министърът по европейските въпроси Меглена Кунева по повод на завършването на преговорите с ЕС. Колко е права Кунева, ще стане ясно в недалечното бъдеще, когато постепенно ще разбираме срещу колко сребърника са отдавани на концесия националните интереси.

21 юни
Соломон Паси изоква по БНР: “Никъде по света генералите не дават интервюта!” Външният министър е ядосан на началника на Генщаба генерал Никола Колев, който не бил съгласен с политическото ръководство на МО армията да бъде сведена до почетна гвардейска рота.
В средата на юли Паси ще се появи с Корана в ръка пред камерите на “Ал Джазира”. И ще накара посланиците на арабските страни у нас изумено да запитат: “Съвсем ли са ви отмилели заложниците?”

22 юни
“Икономиката ни расте с 5.3 на сто, въпреки това сме последни по БВП в Европа!”, пише под главата на вестник “Пари”.
И какво от това? На 17 юли премиерът в онова писмо, с което започнах прегледа си, ще отсече: “Подобрихме ежедневието на българите!”

23 юни
“Кметовете – заложници на политиците”- изпъшква градоначалникът на Пловдив , д-р Иван Чомаков, станал следствен по дело за продажба на централен градски имот. Същото го казва преди това и столичният кмет Софиянски, дрешен от прокуратурата по три дела и отстранен от длъжност. Нищо че самият Софиянски е лидер, макар и в сянка на претендираща да бъде водач на дясното пространство партия.
“Бартер с миналото? Кощунство!”- четем на 24 юни по повод поставянето на паметник на Филип Македонски насред Пловдив. Инициаторите очаквали срещу този жест гърците да вдигнат паметник на братята Кирил и Методий в Солун. Междувременно ни светват за друга сходна “идея” – слагаме плоча в памет на Сюлейман-пашовите низами, загинали край Шипка, срещу поддръжка на българското военно гробище в Одрин.
На хиляда километра пък от България премиерът изохква: “Голямата ми мъка е пенсионерът, тъй като не можем да водим социалната политика, която искаме…” Рекъл го е пред “Куриере де ла сера”. У нас обаче звучи мажорно: “Можем да се гордеем с отварянето си към света!”

25 юни
Българската православна църква се обявява срещу … Хари Потър. Магьосничеството, упражнявано от малкия филмов чаровник, било в разрез с вярата. Така е, но какво ли да кажем за магиите на родните духовни прелати, дето хем се жалят, че нямат средства за поддръжка на черквите, хем тънат в личен разкош?
“Започва създаването на средна класа у нас”, провиква се на 26 юни вицепремиерът Лидия Шулева, но тактично мълчи за експертното мнение: “40 на сто от фирмите ни за храни ще хлопнат врати през 2007 година, защото нямат внедрени системи за управление на качеството и безопасността на произвежданите продукти.”
Пак Шулева, но вече през юли ще аплодира продажбата на електроразпределителните дружества на чужди държавни компании. Така де, що да не подпомогнем централноевропейците?

28 юни
Взрив пред жилищата на кмет и областен управител. Адресът е в Стара Загора. Не че взривовете не са част от ежедневието, но за пръв път се случва директно да се застраши животът на висши представители на изпълнителната власт. Покрай тътнежа в Града на липите тъгата по срамните загуби на родните футболисти в европейското първенство отиват на заден план. Иначе разбираме, че за пет месеца 75-те служебни коли на парламента са обиколили 18,6 пъти Екватора. Мимоходом чуваме, че по заповед на културния Абрашев ще махаме кактусите от Ботаническата градина в Балчик , за да садим ….. тикви.
Юли е! И вече 10 на сто от избирателите ще могат да поискат референдум за промяна на конституцията. Така е решил парламентът, като прави уговорката, че поне 350 000 трябва да сложат подписа си под искане за допитване по друг въпрос.
А хората на експремиера Иван Костов от Демократи за силна България настояват парламентарният шеф проф. Огнян Герджиков да бъде отстранен. Защото си позволил да предложи за орден “Стара планина” юриста Васил Мръчков. Някога главен прокурор на Народна република България, а сега консултант на депутатите по въпросите на законотворчеството.
В стил “когато гръм удари, как ехото заглъхва”, на 7 юли лидерът на ДПС Ахмед Доган обявява , че заради скандала с проф. Мръчков ще върне своя получен преди месеци орден на президента. Президентът в този момент е в Москва, на среща с руския си колега Владимир Путин и се въздържа от коментар.

8 юли, малко преди полунощ…
“Ал Джазира” излъчва съобщение, че иракски ислямисти са взели двама български заложници. От екрана на арабската телевизия ни гледат мъже, тръгнали заради хляба на децата си в дълъг път.
Лица, познати до този момент единствено на най-близките си. И станали мигом разпознаваеми за цяла България.
Похитителите заплашват да екзекутират Георги Лазов и Ивайло Кепов , ако до 24 часа американската армия не освободи всички иракски затворници.

От там нататък събитията се развиват с главоломна скорост.
Макар комай на всички да е ясно, че двамата шофьори са обречени.

След това бързаме още по тъмно на 9 юли да се презакълнем във вярност на големия бял брат от бреговете на река Потомак.

Защото премиерът Сакскобургготски вече е нахвърлил черновата на “личното писмо”, където ще прочетем:“На нас се разчита да бъдем надежден съюзник!”

А на 14 юли, в Стара Загора поетът Любомир Левчев ще изрече с горчивина: ”Когато чух вестта за обезглавяването на Лазов, ме досрамя, че пътувам с бяла кола. Защото правителственият говорител хвърли вината за случващото се край Мосул върху заложниците. Те сами си избрали съдбата…”.

Поетът не можеше да си представи, че чиновникът e следвал мисълта на работодателя си. А той просто е вървял по стъпките на баща си, Борис III, известен повече с прозвището си Лисицата. Дадено му не от друг , а от Хемингуей.

17 юли 2004 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук