АЛТЕРГЛОБАЛИЗМЪТ И ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА ХЕГЕМОНИЯ НА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ KАПИТАЛИЗЪМ

Роден е в Луковит, обл. Ловеч. Завършил е гимназия с преподаване на чужди езици в Плевен. В периода май-юни 2002 г. към асоциация “Прозрачност без граници” е координатор на проекти по програма “Младеж” на ЕС, Дания. Бакалавър по политология, със специализация “Политическа теория и политически процес”, първи курс магистратура в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Политически мениджмънт”.
Петият поред Световен социален форум, проведен в Порто Алегре в началото на тази година, за пореден път показа, че триумфът на неолибералния модел на глобализация е поставен под въпрос. Превърналата се вече в традиция среща на различните антикорпоративистки движения дава основания да предположим, че алтерглобализмът, като специфичен отговор на политическите, икономическите и културните предизвикателства на ХХI век, постепенно ще увеличава ролята си на фактор в публичния дебат за бъдещето на планетата. В същото време обаче остава открит въпросът какво точно е алтерглобализмът, как да разбираме претенциите на различните движения, какво място заемат те в една своеобразна глобална политическа система.

Целта на следващите редове е да се предложи възможна дефинитивна рамка, в която да мислим за сравнително новия политически феномен. Разбран като специфично социално поле, в което се срещат множество алтернативи на пазарно ориентираната глобализация, алтерглобализмът оспорва идеологическите основания на т.нар пазарна цивилизация и поставя въпроса за състоянието и бъдещето на демократичните политически практики.

Едно ефективно теоретизиране на алтерглбализма би могло да се опре на социологически разрез на съставните структури на новия политически феномен. Подобен анализ ще ни помогне да разберем от какво се състои антикорпоративизмът. От евристични цели предлагам да мислим за него с метафората на айсберга (фиг.1). Хоризонталното подреждане на различните структури не изразява някакви йерархически връзки, а представя различните нива на проява на анти-корпоративизма.

Високо експресивни протестни събития: Сиатъл, Прага, Вашингтон, Генуа, Ница, “Карнавали против капитализма”, глобални дни за действие.

Привърженици и участници; заинтересовани и симпатизанти.

Фиг.1 Протестен “айсберг”

Върхът на айсберга представлява това ниво на алтерглобализма, което е най-видимо и най-познато на публиката. Веднага под него намираме една доста по-широка конфигурация от разпръснати и по-малко популярни практики. Те също включват протести, но и много различни типове политически практики като срещи, дебати, кампании за финансиране, тренинги, проекти за развитие, издаване и циркулация на списания (памфлети в печатен или електронен формат). Към това ниво можем да причислим популярните антикорпоративни “трактати” като “No Logo” на Н. Клайн, “Captive State” на Монбио, “Empire” на Харт и Негри и др.

На следващото ниво на айсберга откриваме мрежите и организациите на различните социални движения, които можем да наречем “сърцето” на алтерглобализма. Поради тяхната особена важност за разбирането на феномена, ще им бъде отделено специално внимание малко по-нататък. Преди това трябва да разгледаме финалното, най-долно ниво на теоретичния айсберг. Тук поставяме симпатизантите, които социалните движения и активистите, като подписват петиции и променят консуматорските си навици, купуват “алтернативни” стоки и четат споменатата вече литература. Тези симпатизанти посещават Интернет-страниците и правят дарения за социалните движения. Те предлагат словесна подкрепа за движенията в различни контексти и ситуации, разпространяват и защитават алтерглобалистките послания. На езика на теорията на ресурсната мобилизация това е нивото на “последователите” и “избирателите”.

Важността на тази страна от айсберга е, че тези групи са жизненият източник на ресурсите, необходими на социалните движения за организацията на протести и кампании. Необходимо е да отбележим, че помощта, за която става въпрос, излиза отвъд материалната сфера на паричните средства и услуги. Без колебание можем да говорим за един вид “символна инвестиция”. Това ниво от алтерглобалистката структура инвестира “символен капитал” под формата на неагресивно информиране на публиката за дневния ред на алтерглобализма, правейки този дневен ред разпознаваем и приемлив. В определен смисъл можем да твърдим, че различните експерти и авторитетни фигури с културен и професионален престиж понякога са “по-полезни” за алтерглобалистките претенции от експресивните протестни демонстрации. Накратко, “пазарът”, който свързва последните две нива на протестния айсберг, е едновременно икономически, символен и културен.

Метафорите на айсберга и пазара ни позволяват да отидем една стъпка по-напред от анализите, които са фокусирани единствено върху най-видимата страна на активизма: големите протести. Чрез тях можем да открием под повърхността голямо разнообразие от социални и политически практики и взаимоотношения, както и появата и динамиката на различни социални структури. Такъв анализ е полезен, когато имаме работа с комплексен и многопластов феномен като алтерглбализма. Тези метафори улавят обаче само една от осите на комплексност и разнообразие, характерни за изследвания феномен. Съществува една друга траектория, не по-малко важна и в никакъв случай по-безинтересна и безпроблемна. Става въпрос за политическите характеристики на алтерглобализма, за разнообразието от идеологии и тактики, които различните течения споделят и които са достатъчно интересни, за да провокират едно политологическо изследване.

Като начална стъпка при илюстрирането на това разнообразие ще използваме изчерпателното изследване на различните антикорпоративни мрежи и групи, направено от Еймъри Стар през 2000 година1 . Стар конструира типология на антикорпоративните движения, като ги разделя на три основни групи според тяхната “тактическа позиция”, като всяка група има пет “идеологически “подразделения (фиг.2). Трите форми на проява на антикорпоративизма са по-скоро архетипни, тъй като малко от тях експлицират само една от формите, докато повечето се смесват, за да се конфронтират корпоративната глобализация и милитаризмът, посредством солидарност между разнообразните движения. Според Стар всички тези движения се борят, за да намерят начин да постигнат “връщане” на пазара в общностните структури и управлението му на базата на социални и културни принципи.

КОНТЕСТАЦИЯ И РЕФОРМА
Съпротива срещу структурните програми – Jubilee 2000
Мир и човешки права – Human Rights Watch
Поземлена реформа – Sem Terra
Антикорпоративизъм – Adbusters
Киберпънк – UK Electro Hippies

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ОТДОЛУ
Инвайроментализъм – Earth First!
Трудови права – Workers Rights Consortium
Социализъм – Socialist Workers Party
Съпротива срещу приватизацията – Reclaim the Streets
Сапатизъм – Zapatistas

ОТКЪСВАНЕ
Анархизъм – Class War
Устойчиво развитие – Enough!
Малък бизнес – The Big Box
Независимост – Philippines Sovеreignty Movement
Религиозен национализъм – Christian Patriots

Фиг.2 Типология на Е.Стар

Движенията от типа “контестация и реформа” (радикална реформа) имат за цел да подчинят корпорациите на установените демократични структури. Въпреки че тези движения са радикални в своето отрицание и критика на икономическия растеж и зависимостта и консуматорската логика, те считат, че държавата би трябвало да регулира корпоративните операции, а не да ги улеснява, или вместо това, гражданското общество да държи корпорациите отговорни. Тези движения са критикувани за тяхната склонност към национализъм или за това, че се ограничават до мелиоративните ефекти на реформата.

Движенията от типа “глобализация отдолу” се стремят към създаване на своебразен интернационал, който да се развива в една по-широка класова рамка. Техният подход излиза отвъд националните държави и отслабената ООН. Целта е да се преодолее съществуващият политически ред и да се изградят нови, с по-висока степен на участие демократични международни структури, които убедително да поставят икономиката в социални и културни рамки. Тези движения са основните организатори и участници в световния социален форум.

Третата алтернатива на неолибералната глобализация са движенията, които намират в локалната автономия и откъсването от системата на глобалната политическа и икономическа взаимозависимост най-добрия начин за постигане и защитаване целите и принципите на общността. Тези движения защитават принципите на пряката демокрация и отказват подчинение на каквато и да било отдалечена от общността власт.

Естествено към всяка идеологическа позиция принадлежат различен брой групи, но за улеснение в диаграмата са отбелязани само по една от тях. Прецизността на типологията на идеологическите идентификации е дискусионна и по тази причина идеологическият анализ на различните направления ще бъде предмет на отделна глава от настоящото изследване. Типологията на Стар обаче е доста полезна като индикация за разнообразието от групи, организационни мрежи и идеологически акценти в алтерглобалистката реалност. Въпреки че в последно време защитниците на малкия бизнес и особено християнските фундаменталисти нямат почти никаква роля при формиране на алтерглобалисткия дневен ред, показателен е фактът, че подобни движения споделят едни и същи съпротивителни пространства със социалисти, анархисти и еколози.

Именно тази концентрация на различни опозиционни сили в едно социално пространство прави въпроса за единството на алерглобализма като движение основателен и труден. Литературата, която се занимава със социалните движения, е наситена с дефиниции, отнасящи се до хетерогенния характер на движенията в контраст с организационното и идейното единство на политическите партии и групи за натиск.

Опит в посока на разрешаване на този проблем прави Ник Кросли2 . Той предлага характерът на алтерглобализма да се анализира чрез понятието “протестно поле” в смисъла, който е развит от П. Бурдийо. Полетата по дефиницията на Бурдийо3 са социални пространства, конституирани от обективни връзки между определени агенти, организации и институции, и организирани около общото участие на тези “играчи” в културно и исторически специфична социална “игра”. Субективните дефиниции на агентите играят ключова роля тук, тъй като принадлежността към определено поле предполага някакъв интерес, вяра и активно включване в “играта”, но в същото време различните агенти в рамките на едно и също поле могат да поддържат различни мнения и дефиниции по отношение на полето. Така цялостната структура и динамиката на полето са невидими и безотносителни към намеренията на отделните участници.

Алтерглобалистките движения имат различни виждания по отношение на тактики и идеологии, като в същото време си взаимодействат директно или индиректно, създавайки социално пространство на алтернатива и съпротива срещу неолибералната глобална политическа и икономическа система. Движенията са в състояние на структурни връзки помежду си, взаимопроникват и се смесват, създавайки динамика и възпроизвеждане на постоянно изменящи се взаимоотношения. Всеки актьор отговаря и реагира на действията на останалите (или на ефектите от тези действия), като в резултат на това генерира ситуации, възможности и провокации, на които останалите трябва да отговорят. Така всички участват в “игра” на постоянно предефиниране на общите значения, чрез които участниците реагират на политическите и икономическите реалии.

Според Кросли в алтерглобалистките движения можем да открием появата на споделено “усещане за играта”, на колективни представи за реалността. От една страна, сме свидетели на появата на нови ”езикови игри”. Така например протестите се обозначават с буквата на месеца и цифрата на деня, в който са проведени (протестът в Прага на 26 септември 2000 г. е обозначен като С26 и т.н.). Тази практика на обозначаване създава според Кросли обща идентичност и носи чувството за “голяма игра”, в която различните участници са включени.

От друга страна, отчасти благодарение на медиите, виждаме появата на герои и антигерои на движението. Сред “героите” можем да причислим Н. Клайн, сапатистите от мексиканския щат Чиапас с техния енигматичен водач субкоманданте Маркос, анархистките групи Ya Basta и “black bloc”. От другата страна са имената на марки като McDonalds и Nike, които са станали “символи на проблема”, а разобличаването на техните маркетингови политики и обещания се е превърнало в ритуално задължение4 .

На следващо равнище говоренето в термините на “анти-капитализъм” и “единно движение” както в медиите, така и във всекидневните разговори според Кросли, придава на протестното поле “символна реалност”. С други думи, то съществува, защото хората вътре и извън него вярват, че то съществува, действат ”като че ли” то съществува и по този начин чрез своите действия правят възможно неговото съществуване на практика. Тази споделена “дефиниция на ситуацията” по никакъв начин обаче не изключва, както видяхме, несъгласия и различия по определени въпроси. Различните интерпретации и анализи на корпоративната власт обаче съществуват едновременно в общо символно пространство. Налице е de facto “негласно споразумение”, че корпоративната власт е проблем, с който трябва да се борим, и именно това “негласно споразумение”, колкото и минимално да е то, осигурява оста, около която различните групи спорят и взаимодействат и по този начин формират общото социално пространство на протестното поле.

За да продължим в ценностно неутралния дух на анализа, една възможна теоретична рамка на изследване би била следната. Приемайки дефиницията на Кросли за алтерглобализма като протестно поле, ще направим опит да проследим генезиса на това поле. Най-общо можем да приемем, че протестното поле се формира като отговор на определен тип напрежение в социалната тъкан. Напрежението може да бъде дефинирано като ефект на негативно разминаване между обичайните предпоставки, очаквания и начини на съществуване на социалните агенти, което Кросли нарича хабитус, и широкия социален контекст, към който този хабитус се отнася. Дефинирани по този начин, напреженията могат да бъдат резултат както от промени в субективното възприемане на социалната среда, така и от промени в обективните условия, в структурата на системата. Напреженията са един вид липса на хармония между двата елемента. Състояния на крайни затруднения и изпитания могат да бъдат недостатъчни за генериране на напрежение, ако индивидите ги очакват, приемат или интерсубективно се приспособят към тях. И обратно, минимални промени могат да предизвикат напрежение, ако се разминават със силни нормативни очаквания. По същия начин промени в т.нар. хабитус не биха генерирали напрежение, ако съответстват на промени във външните условия и/или не са в конфликт с тях.

Напрежението, което провокира алтерглобалистките претенции, и служи като обща основа за отрицанието на неолиберализма, се крие в продължаващата колонизация на много от сферите на всекидневния живот от страна на икономическото поле, което все повече се освобождава от всякакъв социален и политически контрол. Алтерглобалистите наричат това състояние на системата “хегемония на пазара”. В своята книга “NO LOGO” Наоми Клайн, предлагайки огромно количество от емпирични данни и факти върху дейността на големите корпорации, стига до извода, че всяка сфера от човешкия живот във все по-голяма степен се превръща в обект на икономическа инфилтрация. Тъканта на пазара се разпростира все повече и повече, като заедно с това неговата сила става все по-ефективна. В резултат на това на индивидуално ниво наблюдаваме загуба на свободата и значенията, а на нивото на публичната сфера пазарната хегемония води до обезвластяване и цензура.

Като инфилтрира индиви-дуалния живот, логиката на пазара ограничава възможнос-тите за действие и подронва традиции, ритуали и социални практики, които са осигуря-вали смисли и значения на съществуването. Прониквайки по-нататък в образованието, науката и сферите на интелектуалния и културния живот, пазарната хегемония практически възпрепятства възможностите за свободно слово. “Производителите” на култура са принудени да удовлетворяват своите спонсори и да правят всичко възможно, за да достигнат до масовите пазари за сметка на преследване на истината и творческото начало. Това създава вътрешно напрежение в социалната тъкан, тъй като разрушава установените значения и интерпретации на социалния свят, обърквайки очакванията и предположенията на социалните деятели. За алтерглобалистите това не е естествено състояние на нещата, с което трябва да се примирим, а е ситуация, породена от триумфа на определена идеология, срещу чиито основания обществото има сили и трябва да се бори в името на повече демокрация и социална справедливост.

Както видяхме, свързващото звено между различните алтерглобалистки движения е критиката на доминацията на неолибералния модел на глобализация. В основни линии алтерглобализмът проблематизира хегемонията на неолибералния дискурс и се опитва да разкрие антитетичния характер на тази форма на пазарна идеология спрямо демократичните принципи. С голяма доза убеденост можем да твърдим, че тази критика не се отнася до пазарната икономика като такава, а е насочена към пазарната идеология и характерната за нея тенденцията да парализира или делегитимира политически мотивираното мислене, като предпоставка за демократично действие. Това вероятно дава основание и на Н. Клайн да завърши своята книга “ NO LOGO” с главата “Консумаризмът срещу гражданството”.

Критика от такъв характер предполага възприемане на глобализацията като диалектичен процес5 . Това налага отказ от представата, че глобализацията е външен феномен, който човек може да наблюдава обективно, разпознавайки себе си като въвлечен в и неразделим от външния свят. За сметка на това диалектическото възприемане на глобализацията се фокусира върху противоречията, характерни за определен исторически момент, не просто като основа за критика, а най-вече като отправна точка за разсейване на мита за неумолимите сили на историческия процес и безалтернативност на доминиращата социоикономическа парадигма. Този мисловен модел създава, от една страна, съзнание и воля за действия, насочени към “диагноза на състоянието на света”, а от друга, отваря полета за теоретизиране и актуализиране на възможностите за социална промяна.6

В този смисъл ще използваме част от концептуализацията на Хелд като практическа дефиниция на глобализацията, която ще ни помогне да установим източниците и релевантността на алтерглобалистката критика.

“Терминът глобализация може да означава разширяването и задълбочаването на социалните връзки и институции в пространството и времето по начин, по който, от една страна, всекидневните дейности са поставени под увеличаващото се влияние на събития, случили се от другата страна на земното кълбо, и от друга, практиките и решенията на локални групи или общности могат да имат значителни глобални отражения.”7

Импликациите на една такава интерпретация върху демократичната политика са ясни. Тя означава състояние, в което са създадени и упражнявани нови форми на власт, по начини, които подкопават традиционните представи за легитимното управление и политическата отговорност, като произтичащи от териториално ограничената модерна национална държава. Напрежението се появява от асиметричното притежание и упражняване на тази нова власт от групи, които различните изследователи наричат “транснационална политическа класа” или „транснационален политически елит”. С други думи, това са относително малко хора, които имат най-голяма изгода от дерегулацията на световните финансови и трудови пазари и нарастващата либерализация на търговията.

Въпреки този сериозен властови дисбаланс триумфалистичният етос на пазарната идеология все още е в привилигирована позиция. По думите на Джил съвременният световен ред съдържа в себе си набор от все по-либерализирани и търговски исторически структури, движени от реструктуриране на капитала и политическо движение надясно. Този процес е свързан с пространствена експанзия и социално задълбочаване на дефинициите за социална цел и собственическо индивидуалистични модели на поведение и политика.“8 Радикално-демократичната теория на алтерглобализма се съгласява с противоречивия и дори “оксиморонен” характер на “пазарната цивилизация”, но в същото време се концентрира върху идеологическото измерение на това състояние.

Когато приложим пазарната логика към все повече и повече сфери на човешкия живот, какъвто е случаят с неолибералната глобализация, резултатът по същество е нарастваща сублимация на политиката и откъсване от социалната реалност. Доминиращото допускане, че човешката природа и поведение могат да бъдат характеризирани като икономизиращи, максимизиращи ползата и защитата на своя интерес, добиват общоприето значение на неприкосновена истина. В резултат други ценности като уважение, толерантност, социална отговорност, които са лишени от икономическа рационалност, губят от своята висока оценка. Така, както изглежда, се движим към една ера, в която пазарът се превръща в основното обединително мнение (и ключова метафора за световния ред) и в същото време е защитаван като най-добрия гарант на свободата. Идеята, че не може да съществува демокрация без свободен пазар, че двете понятия са неразривно свързани и взаимодопълващи се е теоретичният фокус на алтерглобалистката критика.

Когато пазарният механизъм – един метод на организация или социална координация, предназначен да направи по-ефикасна размяната на стоки и услуги, е асоцииран с основната демократична ценност – свободата, човек по необходимост приема едно по-тясно и материалистично разбиране както за свободата, така и за демокрацията сама по себе си. С други думи, стойността и ценността на размяната се отъждествяват с тези на ползата и смисъла, което води до релативизация и обезценяване на ценностите. Това според Бърчфилд ефективно разделя актьорите от правилата.

Как става това?

За да може да функционира пазарният механизъм, е нужно да се установят определени правила. На първо място трябва да бъде гарантирана частната собственост. Заедно с това е необходимо импулсите, насърчаващи състезанието за придобиване на винаги недостатъчни ресурси, не само да се поощряват, а да се представят и възприемат като присъщи на човешката природа. Колективните ценности и кооперацията не са “полезни” и “естествени”, защото те биха подкопали ролята на недостига – основния мотив на цялата система. Това е единият начин, по който се отслабва демократичната перспектива. Като дава предимство на правила и закони, които абсолютизират собствеността до степен, която придобива статут на конституираща, органична човешка характеристика, пазарната идеология изключва други потенциални организиращи принципи на обществото и неглижира важността на социалните ценности, които са от жизнена важност за демократично участие и вземане на решения. Необходимо е да се отбележи, че хегемонията на пазара се постига чрез неговото представяне като непротиворечива метафора за общество, в което свободата е дефинирана като ненамеса в принципите на собствеността. В контекста на глобализацията тази идея става особено удобен капитал, тъй като държавата може да абдикира от своите предишни отговорности за регулация и осигуряване на социални услуги, твърдейки, че глобалното състезание и пазарните сили диктуват подобно поведение.

Доста е разпространена идеята, че днешната система е основана върху това, което Айзая Бърлин нарича “негативна свобода”. Това предполага, че “основните правила на играта”, привилегията и протекцията на частната собственост и капитала преди всичко не са сериозно оспорени. На езика на алтерглобализма това възпроизвежда хегемонистичната позиция на пазарната логика. Нещо повече, пазарната парадигма на човешкия живот е философски гарантирана чрез поставянето на индивида (преди всичко индивида като максимизиращ ползите икономически агент) в центъра на системата, а пазарът в този смисъл е най-добрият, истинският терен на свободата. Съотнасянето на тази логика с демократическите принципи обаче създава няколко проблема.

Първо, твърдението, че пазарът е завършената реалност на свободата, изключва възможността свободата да бъде упражнявана по друг начин освен чрез производство и консумация. От друга страна, ако приемем заедно с Русо, че “правилата създават участниците и участниците създават правилата”, откриваме, че привилегировайки икономиката пред политиката, правилата започват да доминират и пазарният процес (който е “естествен”) определя обществото, а всеки опит за обратно действие е нелогичен и нежелателен. Пазарната логика придава легитимност на подобен процес, защото свободата е концептуализирана на първо място в частната сфера. Според Боулс и Джинтис капиталистическото управление изисква предимство на правата на собственост над личните права, а това създава напрежение между принципа на свободата и този на рационалния избор. Според тях и либералните, и марксистките теории имат идентична концепция за властта, която игнорира политическото естество на икономическия живот.9

С други думи, въпреки че икономиката е страна от социалния конфликт, съществените източници на напрежение са политически по произход. От подобна позиция логически би могла да се развие критиката на пазарната идеология. Отново трябва да се отбележи, че тук не става въпрос за експлициране на аргументите на алтерглобалистките движения, а за предложение за конструиране на теоретична рамка, чрез която да може да бъде разбрана тяхната критика на хегемонията на неолибералната глобализация. От тази гледна точка маскирането или отричането на предпазливи политически маневри, жизненоважни за поддържане на пазарната икономика, е това, което съставлява същността на пазарната идеология. Хегемонията на пазарната логика зависи от това колко широко разпространено е виждането, че пазарът функционира според неотменни закони. Респективно полето на политиката е ограничено до по-малко логическата сфера на социалните връзки. По този начин можем да разберем твърдението на алтерглобалистите, че доминиращият дискурс на неолибералната глобализация придава на пазарния етос хегемонистичен статус.

Икономическата логика на капиталистическата система изисква концептуално разделяне на икономиката и политиката, съответно на публична и частна сфери на дейност, което се превръща в дефинитивна характеристика на либералната държава. В този смисъл либералната теория осигурява на капиталистическата икономика сферата на частното. От гледна точка на демократичната теория алтерглобалистите критикуват подобно разделение, тъй като една сфера не би могла да бъде считана за частна, при положение че е свързана с упражняване на власт, която има важни социални последствия. С други думи, цялата идея за предимството на икономиката се крепи на важното деление на публично и частно. Например, частният статут, гарантиран на корпорациите, въпреки тяхното огромно социално влияние, ефективно измества от политическия дискурс голям брой от проблеми, които от демократическа перспектива би трябвало да бъдат обекти на публичен дебат. Тук не става въпрос единствено за системата на наемен труд и асиметриите между силата на труда и силата на капитала, а също така за ползване на природни блага като вода и земя.

В този смисъл алтерглобализмът оспорва антидемократичните импулси на едно атомизирано, антиполитическо глобално пазарно общество и предлага контра хегемонистични стратегии за изграждане на публична сфера, в която властта да бъде далеч по-видима и по този начин социално отговорна. Чрез различните форуми и срещи тези стратегии стават политически, културни и интелектуални реалности, в които се срещат различните алтернативи, за да се превърнат в общо поле на съпротива срещу идеологията на пазарната цивилизация. Алтерглобализмът успя вече да опровергае претенциите за естествената необходимост от и безалтернативност на неолибералната глобализация, като провокира чувство на подозрение към нейните добри намерения. Предстои да видим дали борбата с легитимиращите идеологически символи на съвременния капитализъм ще бъде достатъчно условие за изграждането на един нов свят.

Бележки:
1 Starr, A. 2000 Naming the Enemy, London: Zed
2 British Journal of Sociology Vol. No. 53 Issue No. 4 (December 2002) pp. 667-691
3 P. Bourdieu ‘Some Properties of Fields’, in Sociology in Question, London: Sage. 1993
4 N. Klein, NO LOGO, London: Flamingo, 2000
5 V. Birchfield, Contesting the hegemony of market ideology, Revciew of International Political Economy, Spring 1999,сс.27-54
6 Cox, Robert (1996) ‘On thinking about future world order’, in Timothy Sinclair (ed.) Approaches to World Order, Cambridge: Cambridge University Press.
7 Held, David 1995b) Democracy and the Global Order, Stanford, Calif.: Stanford University
Press.п.20
8 Gill, S. (1995) ‘Globalisation, market civilisation, and disciplinary neoliberalism’,Millennium 24(3): 399-423.
9 Bowles, Samuel and Gintis, Herbert (1986) Democracy and Capitalism: Property,Community, and the Contradictions of Modern Social Thought, New York: Basic Books.