АФРИКАНСКИЯТ УРОК

0
172


На срещата си в Англия през юли тази година Г-8 произведе две лоши и една добра новина.

Първата лоша новина е неспособността на най-богатите да направят крачка напред по въпроса за мерките срещу глобалното затопляне. САЩ продължиха да отказват подпис под Протокола от Киото. Най-големият производител на парникови газове откровено, по господарски, без притеснение, потвърди позицията си, че решаването на световния проблем днес противоречи на неговите икономически интереси. Все пак в декларацията на ръководителите на страните от Г-8 Буш призна, че има проблем. Това даде основание на Жак Ширак с типичното френско чувство за хумор да заяви, че е направена “сериозна, но нерешителна крачка напред”.

Втората лоша новина е поредното отлагане на обсъждането на въпроса за двойните стандарти в световната търговия. Субсидирането на селско-стопанската и експортната продукция в богатите страни, така както и тарифните и нетарифните бариери пред стоките на бедните, продължават да са непреодолимо препятствие пред развитието на слабите икономики. Г-8 прехвърли топката на срещата на Световната търговска организация в Хонконг през декември тази година.
Добрата новина е опрощаването на 40 млрд. долара дългове на 18-те най-бедни африкански страни и удвояването (от 25 млрд. на 50 млрд.) на помощта за черния континент до 2010 г.

Комбинацията между втората лоша и единствената добра новина остави африканските ръководители и експерти твърде резервирани и пестеливи в радостта си. Най-остър в реакцията си беше Мвефига Барегу от университета в Дар ес Салаам, Танзания: “Ефектът на помощта за Африка е същият като ефекта на СПИН – тя дестабилизира имунната система на африканските страни. Правилното движение е в друга посока – трябва да се стимулират производството и заспалият пазар” (Вж Liberation от 11.07.05). Стрелите например на Самуел Амаху, представител на Бенин в СТО, са директни: “Човек остава с впечатлението, че развитите страни не полагат никакво усилие. Европа и САЩ си прехвърлят топката, а ние сме заложници. Когато два слона се бият, страда тревата.”

В африканските реакции спрямо поведението на Г-8 има солиден урок и за България. Стига да има кой да го разчете и усвои.

Говорейки за близкото си бъдеще, ние като че ли се интересуваме единствено от датата, на която Европейският съюз ще отвори вратите си за нас. Ако е 1 януари 2007 г., успехът е голям. Ако е една година по-късно – национална драма.

Малко са тези, които разбират, че приемането на България в ЕС е повече вътрешнополитически, отколкото външнополитически проблем. Това неразбиране изтласква на преден план в лексиката на нашите политици “стабилност”, “отговорност”, “европейски ценности” и прочие купешки и галещи ухото думи.
По-простите като “производство”, “пазар”, “конкурентоспособност”, “комасиране” и “сертифициране” ги няма. Когато се появят, но така, че да отключат постоянни, енергични и сериозни публични дебати, това ще означава, че сме започнали да усвояваме уроците от споровете около Г-8, Световната търговска организация, Световната банка и Международния валутен фонд.

Чак тогава ще можем да кажем, че сме на нивото на адекватното африканско мислене и реакции.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук