ТЕОРИЯ НА НЕВЕРОЯТНОСТТА

0
148

Цветан Фиков е роден на 17.08.1975 г. в Плевен. Завършил е НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”- София. През септември 2000 г. започва работа във ВС на БСП като експерт към пресцентъра на партията. В момента е политически организатор и координатор на “Комисията по коалиционна политика” към ВС на БСП.
На последните избори (за 39-о НС) избирателят еднозначно показа, че след правителството на ОДС скоро няма да има друга политическа сила в българския парламент, която да управлява в уюта на 121 депутатски банки. Дори и царският синдром през 2001 година не можа да си осигури този уют. След отказа от гласуване и заплашителния спад на избирателната активност следващата възможност за избирателя да покаже, че е недоволен от това, което се случва с него, е да не даде възможност на никоя от традиционните партии да се чувства спокойно. Избирателят търси начин да предаде синдрома “на несигурния си живот” и да накара политическата класа да се чувства несигурна в статуквото си.

“На вълка му е дебел вратът, защото си върши работата сам.”

Като безспорна втора политическа партия на тези избори агенциите посочват НДСВ. С падането на мита за 800-те дни тя се раздели с “наказателния вот”, който генерира около себе си по време на изборите и свръхочакването за по-различна от останалите традиционни играчи партия. Трусовете в 39-ия парламент, излизането на депутати от нейните редици, сформирането на нови парламентарни групи и партии неминуемо се отразиха негативно на тази партия.

Въпреки всичко, тя успя да извлече и максимума позитиви от ситуациите, да вдъхне сигурност в нейните гласоподаватели, като преживя всички сътресения и изкара докрай своя мандат. Не трябва да се пренебрегва факторът “цар + Бойко”, който е доста силен и с кампания от позицията на управляващ може да си осигури 55-60 мандата, което ще я направи необходимата сила за съставяне на новия кабинет.

“Ако врагът ти те хвали, значи някъде си сгрешил.”

Дясното пространство, като традиционен противник, е парцелирано реално на три – коалициите ОДС, БНС и партията ДСБ. Но то вече показа няколко пъти, че бързо може да се консолидира на базата на антикомунизма. Дясно ориентираните агенции едва ли имат за цел в проучванията месец преди изборите да покажат колко убедително стои Коалиция за България в обществените нагласи… Мотивите, разбира се, за публикуването на очаквани високи резултати и потупването по рамото за БСП при тях са други.

Резултатите, поднесени по такъв единодушен начин, могат да внесат желаната отдясно по-голяма от необходимата доза спокойствие вляво и сигурност в изборната победа. Този подход ще доведе до резултати, които са вредни за една партия, тръгнала по пътя към властта: загуба на предварително набраната скорост във воденето на кампанията и загуба на инерция с приближаването към финала й. От друга страна, те целят и да мобилизират твърдия десен електорат за спиране на опасността отляво. Това ще позволи на десните партии отново в разгара на кампанията да извадят “призрака на комунизма” и тезите за заплахата от провал на БСП във властта, които все още работят. Пример за това са изборите за кмет на София.

Ако и трите дясно ориентирани партии влязат в парламента, това ще е едно добро представителство за дясното от минимум 45-50 места. Дори и при две парламентарно представени десни партии това число едва ли ще е по-различно. Но те не могат да генерират около себе си “наказателен вот”, защото именно той се обърна срещу тях на изборите през 2001 година. Оттам следва, че някакви съществени изненади вдясно не могат да се очакват.

“Не е луд Хасан, че яде баницата, а е луд този, дето му я дава.”

Следващият традиционен играч на политическата сцена е ДПС, което при нормална избирателна активност от 65% взима около 5%, или около 15 мандата. Но имайки предвид, че ДПС за първи път участва реално с НДСВ в управлението и това, че изкараха докрай мандата си, и то в качеството на по-малък партньор, тази партия генерира за себе си и собствения си електорат доста позитиви и при силна мобилизация, и при ниска избирателна активност. Тя има възможности да разшири влиянието си в рамките на 8 дори 10 процента, които ще са около 22-25 банки в новия парламент. Но именно като партия, участвала в управлението, тя също трудно би могла да се възползва от “наказателния вот”.

“Ако нещо се е случило веднъж, не означава, че няма да се случи пак.”

Нагласата в обществото за “предрешеност на резултатите” ще доведе до незаинтересованост от гласуването и резултатът ще е ниска избирателна активност.

Въздържането от участие в политическия живот може да постави капан пред цялата политическа класа, а именно – възможността да се появят в парламента и политически партии с неясен облик, които при други обстоятелства не биха могли да прескочат 4-процентната бариера. Реалното изражение в депутатски места, необходими за прескачане на бариерата, са десет депутати. Това са местата, необходими за сформиране на парламентарна група.

Ако се вгледаме внимателно, всички традиционни партии се възползваха вече от доказалия своето съществуване приблизително 7-процентен “наказателен вот” по време на избори. Примерът на миналите парламентарни избори показа, че е напълно възможно и сега този вот да отиде в някакъв припознат за “неопетнен” от властта субект, който да бъде натоварен със свръхочакване за съдник на “старите играчи”.

Това ще е субект, който в разгара на кампанията ще се втурне да събира разпиления “наказателен” и “емоционален” вот, възползвайки се от негативното отношение на обществото към политическата класа, и вкара в употреба популистки тези от рода на Бай-Ганьовата “и едните, и другите са маскари”. Присъствието на такъв субект с група от 15-17 депутатски места ще е доста логично и допълнително ще намали броя на местата на основните играчи в парламента.

“Десет пъти мери, един път режи.”

Такъв субект ще доведе до загуба на гласове и места и отляво, защото именно БСП в момента е в естествената позиция да обере подобен вот след провалите на НДСВ и ОДС. Но отчитайки провала на последното самостоятелно управление на БСП, изглежда малко вероятно тя да успее да го присъедини.

“Ако искаш мир, готви се за война.”

Левите агенции е нормално да преекспонират, като вещаят голяма изборна победа. За тях безспорният лидер в 40-ото НС вече е ясен и това е Коалиция за България, но от казаното дотук, тя едва ли ще спечели необходимото, за да управлява сама.

За да се отговори на въпроса за достоверността на прогнозите, от всяка партия се изисква да разгледа “отзад напред” обществените нагласи, като започне проверка на изчисленията за очакваните от нея мандати в парламента и ги съпостави впоследствие с прогнозите на социолозите. Тези прогнози водят до извода, че дори и 100 мандата може би ще са невъзможна цел за коалицията.

Такъв вариант на развитие на изборите изглежда малко вероятен, но може да се стовари с пълна сила върху Коалиция за България, която ще има пред себе си нелеката задача да излъчи първа правителство. Парламент, в който Коалиция за България, макар и най-добре представена, не е в състояние да сформира работещо мнозинство, би се отразил негативно върху процесите вляво и е предпоставка за нов провал в управлението на левицата. Ако потърсим аналогия в миналото, ще видим, че именно в такава ситуация бе поставена коалицията на миналите местни избори.

08.06.2005 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук