Проф. Иван Станков е роден през 1948 г. в Ружица, обл. Ямбол. Завършил е СА “Г. Димитров” в София. Работил е като бригадир на животновъдна ферма, отраслов специалист и гл. зоотехник. От 1979 започва работа като асистент във ВИЗВМ – Стара Загора, паралелно е директор на УОС към същия институт. Стопанството е племенно и семепроизводително с 28 хил. дка земя и животни от всички видове. От 1990 г. е зам.- декан, а в момента декан на Аграрния факултет на Тракийския университет в Стара Загора.
Юрий Митев e роден на 27 май 1960 г. в с. Поповяне, Софийско. Завършва Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Доктор, доцент в Тракийския университет – Стара Загора. Специализира в Шотландия (Scotish Agricultural College – Edinburgh); Италия (UCSC – Piacenza); Ирландия (Moorepark Research Institute -Farmoy). Работи в системата на “Farm Relief Service” – Ирландия. Завършва магистърска степен “Публична администрация и европейска интеграция към СУ “Черноризец Храбър”.
След подписването на договора за присъединяване България е вече част от Европейската икономическа общност. Това е висока чест, но и огромно задължение, защото Европейският съюз работи при ясни и точни правила, при определени и осъзнати ангажименти на всички страни, които членуват в общността.
Водеща роля за аграрното производство играе Общата селскостопанска политика (ОСП), която определя правилата и задълженията на производителите и на потребителите на земеделска продукция.
Основно изискване на ОСП е модернизацията на производството, въвеждането на съвременни технологии на производство, както и производството на качествени и безопасни храни, опазването на околната среда, развитието на селските райони и най-вече грижата за човека и животните.
Заедно с успехите при приложението на ОСП се породиха и множество проблеми като свръхпроизводство, увеличаване на разходите за производство, противоречия между производителите от европейските страни и др.
Явиха се и редица сериозни проблеми, свързани с опазване здравето на човека, като шап, луда крава, птичи грип, нитратни и нитритни натравяния, диоксини, микотоксини и др.
Това наложи мерки на ограничаване на производството чрез въвеждане на производствени квоти и на стабилизатори за строго спазване на зооветеринарните и фитосанитарните изисквания, както и налагане на строга бюджетна дисциплина.
Историческо развитие
Да разгледаме българското аграрно производство в навечерието на евроинтеграцията и да направим кратка ретроспекция за неговото историческо развитие.
Първото голямо раздробяване на земята е станало непосредствено след освобождението на България от турско робство. Тогава е извършен т. нар. аграрен преврат, при който чифлишката собственост е преразпределена и предоставена на селяните.
Статистиката показва, че през 1890 г. селското население е съставлявало 80,15 % и е запазило почти непроменен своя относителен дял до 1945 г. През 1945 г. средният размер на едно стопанство е бил 50 дка, с 13 ниви и 3.85 дка средно на нива.
Независимо от огромния труд, който полагали селяните, стандартът на живот в нашата страна е останал изключително нисък.
Периодът 1944 – 1990 г. може да се определи като един от най-благоприятните както за българското животновъдство, така и за аграрното производство като цяло.
От положителното, което беше направено през този период, на първо място е окрупняването, концентрацията и до известна степен специализацията на аграрното производство. Създадоха се високопродуктивни сортове и високопродуктивни породи.
През периода 1980-1990 г. България излиза на четири континента с млечни продукти, в т.ч. в страни, световноизвестни производителки на такива, каквито са Франция, Швейцария и Италия.
Износът на бяло саламурено сирене само за бившия СССР и на кашкавал за Куба е бил в размер почти на цялото днешно производство.
През същия период България е една от най-големите износителки на живи животни и месо от дребен рогат добитък и се е нареждала на 3-о място в света по износ. Приоритетно е осъществяван експорт на животински продукти и най-вече на дребен рогат добитък в страните от Близкия изток.
След 1990 г. настъпиха съществени промени в българското животновъдство. Реформирането на аграрното производство е свързано със срив, който не се констатира в нито един период от историята на България. За разлика от останалите страни в преход като Източна Германия, Чехия, Словакия, Унгария, където бяха приети закони, предоставящи права на собствениците на земеделски страни да осъществяват реформа, у нас бяха назначени ликвидационни съвети, които узурпираха правата на собствениците.
Какво по същество се случи?
Ликвидирани бяха големите държавни и кооперативни земеделски стопанства. Окрупнената и комасирана българска земеделска земя (за което много страни ни завиждаха) беше разделена на хиляди малки парченца, много от които не можеха да намерят своите реални собственици и сега стоят необработени и безстопанствени. Унищожен беше за дълъг период от време трудът на няколко поколения български земеделски производители.
Растениевъдство
В растениевъдството беше променена съществено структурата на обработваемите площи (табл. 1). Зърнено-житните култури заеха над 50%. Нарасна размерът на техническите култури с 41,5% и на зеленчуковите с 6,9%. Намален беше относителният дял на царевицата за зърно, на тютюна, на зеленчуковите култури, на лозята и рязко бе намален делът на овощните видове, захарното цвекло и фуражните култури.
Производителите се ориентираха към едногодишни култури, чиято реализация е по-бърза и загубите са по-малки.
Тревожен е фактът, че част от площите – около 470 хиляди ха, не се обработват и техният размер бележи тенденция на увеличаване. Реално неефективно използваемите площи са много повече.
Статистическите данни сочат, че производ-ството на пшеница през последната година е намалено 1,3 пъти и това е въпреки факта, че 2004 г. беше една от най-урожайните през послед-ните години. Значително е увеличено производ-ството на слънчоглед и царевица спрямо 1990 г. и такова увеличение се наблюдава единствено при тези култури. Производството на домати е намаляло 2 пъти, на ябълки 11 пъти, а на грозде 1,5 пъти. Драстично е намалено производството на фуражни култури – фуражна царевица и люцерна, около 15 пъти.
В растениевъдство-то, в частта “Полски култури”, България има възможност за включване в европейските схеми, в т.ч. за преки плащания съгласно Регламент на Съвета (ЕС 1251/99).
България получи базова площ за полски култури (зърнени, масло-дайни, протеинови) в размер на 26 252 580 дка, което напълно съответ-ства на направеното от нашата страна искане и предоставените данни при преговорите.
Референтният период за площите включва 3 години – 2000, 2001 и 2002 г., а за добивите – 5 години – 1998-2002 г. За страната беше признат среден добив на полски култури в размер на 290 кг на дка. Искането за по-висок среден добив се доказа, че е неоправдано поради завишаване на разходите.
На България беше предоставен статут на страна, която е традиционен производител на твърда пшеница. За традиционни региони за производство на твърда пшеница са признати Старозагорски, Хасковски, Сливенски, Ямболски, Бургаски, Добрички и след допълнително искане е добавен и Пловдивски регион.
Искането на България за гарантирана площ за традиционно производство на твърда пшеница в размер на 218 000 дка беше прието. Първоначално България е поискала 500 000 дка, но впоследствие искането е променено.
За бобови култури са поискани 434 330 дка площ, а са отпуснати 180 470 дка, каквото е реалното производство през периода 2000-2002 г. (183 330).
Според Регламент 1251/99 в групата на полските култури за подпомагане на производителите са включени четири подгрупи:
• зърнени култури – твърда пшеница, обикновена пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, сорго, бакла, канарено семе, други семена, сладка царевица. На интервенционно изкупуване подлежат твърда и обикновена пшеница, ечемик, царевица и сорго. Ръжта е изключена от списъка;
• маслодайни култури – соя, рапица, слънчоглед;
• протеинови култури – грах, фасул, сладка вълчанка;
• влакнодайни култури – лен, ленено семе;
За тези култури експортни субсидии ще се осигуряват само при разлика с договорените в общността.
За зърнените култури след реформата се предвиждат директни плащания в размер на 63 евро на тон, за протеиновите – 55.57 евро на хектар. Помощта за производителите ще бъде за енергийни култури, общо за всички зърнени и ще бъде в размер на 45 евро на хектар. Помощта ще бъде само за договорена продукция с преработващата промишленост.
За твърдата пшеница е предвидена специална премия в размер на 40 евро на ха, но само при използване на сертифицирани семена от селекционирани сортове.
За ориз сме отправили искане за 100 хил. дка, но комисията е взела за база 2002 г. и е определила за базова площ 41 660 дка, при среден добив 460.3 кг/дка.
За бяла захар и глюкоза е определена квота в размер на 203.5 т при поискани 250 хил. т, в т.ч. за бяла захар от захарно цвекло в размер на 4320 т плюс още 432 т бяла захар от захарно цвекло от квота Б.
За производство на изоглюкоза е определен размер от 56 хил. т.
България е поискала права за дълго ленено влакно 600 т и за късо ленено и конопено влакно 4100 т. За референтен период са взети 1999 – 2001 г. т.е. както за всички полски култури. На базата на произведеното през този период са определени възможно най-ниските минимални количества, а именно: за дълго ленено влакно – 13 т, което съставлява 2.2 % от поисканото, а за късо ленено и конопено влакно – 48 т, или 1.2 %. По подобен начин е удовлетворено и искането за гарантирано количество неомаганен памук, за който сме поискали 40 000 т, а са определени 9115, или 22.3 % от поисканото.
Доста понижена е квотата за производство на тютюн, който е основна култура и източник за препитание на една значителна част от българското население. България е поискала 70 хил. т годишно производство на тютюн при възможности за над 130 хил. т, а е получила едва 42 хил. т.
Подобно е положението и с производството на домати. Произвеждали сме над 900 хил. т, през 2003 г. сме слезли на 428 хил. т, поискали сме 300 хил. т, а сме получили едва 156 хил. т, или твърде далеч от възможностите на българското зеленчукопроизводство.
Добри са определените за лозарство площи, дори е налице опасност те да не бъдат изпълнени. По-съществено в лозарството е лошото състояние на голяма част от по-старите лозови масиви, те са неподдържани или напълно изоставени. Въпреки подема в лозарството и мащабното създаване на лозови насаждения, необходимостта от по-висока култура на производство е очевидна.
България е поискала цялата й територия да бъде включена в лозарска зона С1а. ЕС е определил за нашата страна две лозарски зони:
• С II – Северен лозарски регион – Дунавска равнина, Източен лозарски регион – Черноморски регион, и Подбалкански регион – Долината на розите;
• С III а – останалата територия на страната. Това са предимно южните лозарски части на България.
Отпуснати са права за нови лозови насаждения в размер на 1.5 % от лозарския потенциал за срок от 5 г. от датата на отпускането им.
Средствата за създаване на лозови насаждения са предимно по програма САПАРД. Това създаде известни възможности за развитие на сектора “Лозарство”, но специалистите считат, че то е твърде слабо спрямо развитието на винарството, и се харчат пари за създаване на мощности, вместо за създаване на лозя за получаване на грозде. Много сериозен проблем е и ниското качество на гроздето, а оттам и на произвежданото вино. Причината за това е раздробената земя и създаването на лозови насаждения на неподходящи площи. За да се организира българското лозарство и се съобрази с това в развитите страни, задължително условие е окрупняването на производството.
По отношение на напитките България е поискала включване на вино „Пелин” към разновидностите на ароматните вина по чл. 2 на Регламент 1601/91. Също така основното искане е да бъдат включени в Регламент 3201/90 географските и традиционните наименования на българските вина. Поискани са и някои допълнителни традиционни наименования като например „Розенталер” при запазване на географското наименование „Розова долина”.
ЕС е приел искането за виното „Пелин” като ароматизирана винена напитка наред с „Клареа” и „Сангриа” от Испания. Прието е искането и за географските и специфичните традиционни наименования.
Относно допълнителните и най-вече за полусухото червено вино „Розенталер”, получавано по специална технология, искането ще бъде разгледано след присъединяването на България към ЕС.
България е поискала също признаване на традиционните спиртни напитки с географско обозначение и най-вече на ракия и мастика. Искането не е прието, тъй като тези наименования вече са усвоени от Гърция и Словения. Договорено е обаче тези напитки да се употребяват под същите наименования, ако отговарят на изискванията, описани в Регламент 1576/89. В приложения на ЕС са записани 13 български ракии с географско указание, 6 джиброви ракии и 4 плодови ракии.
За всички спиртни напитки със 121 наименования са поискани допълнителни доказателства за традиционност в производството и за географския им произход. Досега са представени доказателства за 13 наименования на ракии с географски произход.
От групата на овощните видове гарантирана национална площ е предвидена единствено за ядковите в размер на 64 800 дка. За всички останали овощни видове няма предвидени гарантирани площи и съответни субсидии. Предвиждат се при наличието на пазари експортни субсидии.
Обобщено за растениевъдството може да се каже, че добрите възможности за осигуряване на сектора с гарантирани площи и съответни субсидии са основно зърненото производство и лозарството и частично при описаните по-горе култури. Все пак свободни ниши има в етерично-маслените култури, билкопроизводството и някои други уникални и традиционни за България култури.
Животновъдство
В резултат на хаоса, който беше създаден, броят на животните е намален спрямо началото на периода, както следва:
Данните показват, че през този 15-годишен период са ликвидирани общо 9687 хиляди броя чифтокопитни животни, или намаление около 3 пъти. Такова драстично намаление на животните историята не помни, дори и през войни, епидемии и природни бедствия.
Броят на козите е увеличен 2.9 пъти, което означава, че бедността е увеличена толкова пъти, тъй като козата е един от основните индикатори на бедността.
Намалението на животновъдни продукти е от 1.5 за яйцата до 6.8 пъти за месото. Силно негативно отражение през преходния период се наблюдава в селекционната дейност и създавания от няколко поколения селекционери Национален генофонд на породите. Ликвидирани бяха основните селекционни стада по най-безобразен и престъпен начин в името на някаква правда за възстановяване на собствеността. Броят на станциите за изкуствено осеменяване в страната е намален от 13 на 3, а депата за отглеждане на бици от 5 на 1. Общият брой на отглежданите бици е намален от 750 на 56. В резултат на това броят на изкуствено осеменяваните крави слезе от над 90% на около 35%. Рязко е намален броят на специалистите, работещи в селекцията и репродукцията – от 3650 на около 200.
При тези условия и обстоятелства започва българската евроинте-грация. Република България като типична аграрна страна, но при значително по-различни условия на производство доскоро и сега при непретенциозни вът-решни, а и до голяма степен външни пазари, трябва да организира своята произ-водствена дейност, съоб-разно изискванията на Общата селскостопанска политика на ЕС.
Готови ли сме за това?
Един въпрос, който ние, представителите на науката, непрекъснато си задаваме, и на който не получаваме равно-значен отговор.
Оттук произтича и целта на настоящия преглед, а именно – да се обсъдят проблемите на българското аграрно производство, да се предложат мерки и да се инициира ускоряване на съобразяването му с европейското. В навечерието на евроинтеграцията на нашата страна трябва ясно и точно да си кажем каква е нашата готовност, какво е състоянието на нещата в българското аграрно произ-водство, където проблемте са най-тежки, какво предстои да направим и как ще го направим.
В частта за животновъдство ще се спрем на най-важните изисквания, без които не можем да мислим за успешна евроинтегрция. Когато се говори за законо-дателство, мерки и критерии за инвестиции в земеделските стопанства на страните от ЕС в сектор “Мляко и млеко-производство” е предвидено да се подпомагат земе-делски производители, притежаващи не по-малко от 15 крави и/или 10 биволици, и/или 100 овце, и/или 100 кози в лактация. От друга страна, тези земеделски производители трябва да ползват земя за фураж в съотношение 1 хектар на крава или биволица, 0.5 хектара на юница или малакиня, 0.2 хектара на овца-майка или коза.
В сектора “Месо и месопроизводство” се подпомагат тези земеделски производители, които имат най-малко 15 телета, и/или 30 свине, и/или 1500 пилета-бройлери при 5 оборота годишно, и/или 3000 от други видове птици, и/или 50 агнета или шилета за угояване. При тях фермерите трябва да ползват земя за фураж в съотношение 0.5 хектара за юница и 0.7 хектара за крава.
Трябва да отбележим един много важен факт – в страните от ЕС в частта “Преживно животновъдство” производството е строго специализирано и разпределено в два основни сектора – “Мляко и млекопроизводство” и “Месо и месопроизводство”. На тази база са изградени както хоризонталните, така и вертикалните интеграционни отношения.
У нас преобладава комбинираното производ-ство в преживното живот-новъдство, така че и в тази част е необходимо съобра-зяване. Не може да се говори за въвеждане на съвременни технологии и за високо качество на продуктите без ясна диференциация на двата сектора.
В сектора “Преработка на мляко и производство на млечни продукти” се подпо-магат тези производители, които преработват мини-мум 5 тона сурово мляко дневно. Допълнително условие за тях е да нямат неизплатени парични задъл-жения към млекопроизводи-телите за период от 2 месеца преди подаването на декла-рацията за подпомагане.
В сектора “Преработка на месо” се подпомагат тези преработватели, които имат годишен кланичен добив минимум 1000 бр. едър рогат добитък, 5000 бр. свине, 20 000 овце или кози, 1500 т птиче месо годишно. При производството на месни продукти се изисква минимална годишна продукция 750 т свинско, говеждо и овче месо или минимум 100 т преработено птиче месо в готови или полуготови храни годишно.
В сектора “Pибовъдство и аквакултурa” се подпомагат кандидати, които произвеждат годишно минимум 250 т риба или други аквакултури за преработка, или 120 т преработени рибни продукти.
В бубарството се подпомагат проекти за закупуване на сушилни за копринени пашкули, но при условие че кандидатът ползва или е собственик на не по-малко от 70 дка черничеви насаждения.
В коневъдството се подпомагат проекти за закупуване, отглеждане и експлоатация на чистопородни коне.
Какво е положението с нашето българско законодателство и какви са несъвър-шенствата, които трябва да се изчистят и съобразят с европейските изисквания в частта за животновъдство?
В изменения и допълнения на Закона за животновъдството (ДВ, бр.65 от 2000 г.) чл. 47, ал. 2 се въвежда понятието “животинска единица”, като за такава се считат 0.85 млечни крави, 10 овце или кози, 3 свине-майки с прасенца, или 30 угоени свине, или 500 бройлера. За “ферма” се приема най-малката производствена единица, притежаваща не по-малко от 5 животински единици и произвеждаща продукция за пазара. Това означава, че българската ферма може да бъде представена минимум от 4 крави, 50 овце или кози, 15 свине-майки или 300 прасета за угояване. А това е доста по-малко от определения по европей-ските изисквания минимум за ферма.
Въпреки това статистиката показва, че в началото на 2004 г. общият брой говедовъдни ферми е 213 хил. при среден брой говеда 3.4, а на кравите 1.9. Относителният дял на говедата в професионалните ферми е 20.7%, а на дребните 79.3%. При овцете професионалните ферми обхващат около 15%, при свинете 32.2%, а при козите едва 4.1%. Налице е тенденция към окрупняване на фермите през 2004 и 2005 г., но темповете са незначителни. При това състояние на нещата над 65% от наличните ферми не отговарят на българските законови изисквания за ферма и са твърде далеч от по-високите европейски изисквания.
Дребното животновъдно производство е една от основните причини за екстензивния начин на производство и за ограниченото прилагане на ефективни технологии, за осъществяване на балансирано хранене и за реализация на генетическия потенциал на животните. В подобно състояние са и преработвателните предприятия, работещи с частичен капацитет, с недостатъчно и често некачествени суровини.
Раздробеното селско стопанство и екстензивният начин на производство в България наложи нова дефиниция в ЕС и българското земеделие беше определено като полупазарно, т.е. такова, което произвежда продукция предимно за лична консумация и само част от нея се продава на пазара. Именно това беше използвано като мотив за по-различен критерий за оценка на стопанствата, които за етапа не могат да се наричат ферми и вместо прилагания в страните от ЕС физически праг (размер на обработваните площи, брой на отглежданите животни) за нашата страна беше определен икономически праг. По този начин за полупазарни стопанства са определени тези с размер от 1 до 4 икономически единици (т.е. такива, които отчитат всички дейности от смесен характер на аграрното производство). За полупазарни земеделски стопанства в България са определени около 300 хил.
Какво е състоянието на българското животновъдно производство и какви са параметрите, определени от Комисията по земеделие към ЕС?
От данните на фигурата се вижда, че България е поискала в преговорите с ЕС национална годишна квота от 2100 хил. тона, т.е. приблизителното коли-чество краве мляко, което се произвежда за периода 1985 – 1990 г. Това искане се основава както на възможностите на нашата страна да произвежда, така и на текущия производствен капацитет на прера-ботвателните пред-приятия и очакваната бъдеща консумация.
Анализът на данни за производството на мляко при определените квоти откроява два основни извода, а и съответни проблеми. Първият е, че определената за България национална млечна квота е силно редуцирана и ограничаваща разрастването на млечното говедовъдство. Вторият – налице е опасността от неизпълнение дори и на тези ниски количества, тъй като разпределението на квотите ще се извърши само на лицензираните ферми, отговарящи на изискванията. Това налага разработването на нова стратегия за развитие на млечното говедовъдство при по-ограничен брой, но високопродуктивни животни и съответстващи съвременни технологии на производство, както и съобразяване с и европейските стандарти. За това е определен преходен период за България до 30 април 2009 г.
При определяне на премиите за говеждо месо е приложена методиката, използвана и за другите страни кандидатки. Получени са специални премии – права за клане на мъжки говеда в размер на 90 343 и 16 019 бр. за крави с бозаещи телета. Въпреки настойчивото искане за преходен период от 3 години за организиране на месодайното говедовъдство, такъв не беше предоставен. Явно е, че месодайното говедовъдство трябва да се създава в движение.
България е поискала права за премии за клане на 150 хил. възрастни и 140 хил.телета, или общо за 290 хил. говеда. Получени са 22 191 за възрастни и 101 542 за телета, или общо за 123 733 бр. говеда за клане, или 42,7% от поисканите.
За сектора “Говеждо месо” са отпуснати допълнителни плащания – 380 172 евро. Общо взето, в сектора “Говеждо месо” са отпуснати значително по-малко количества и суми от поисканите. Това се дължи на извършените изчисления само на бройките говеда, заклани в кланиците. Не са взети под внимание закланите в личните стопанства животни, което занижава значително базата данни, послужили за основа.
Биволовъдството не се включва като отделен сектор при разпределението на задълженията ни към ЕС. Не са предвидени ограничителни квоти за биволското мляко. По отношение на производството на биволско месо тенденциите са благоприятни, поради устойчивостта на биволите срещу определени заболявания и най-вече на болестта луда крава.
Въпреки че биволовъдството е здраво свързано с бита и традициите на българина, в момента то е на най-ниско ниво от историческото си развитие, и то най-вече като брой животни и получавана продукция (фиг. 10). От фиг. 10 се вижда, че през 1939 г. в България са отглеждани 327 хил. биволи, в т.ч. 172 хил. биволици, а към 2004 г. броят им се срива на нищожните 8 хил. – или намалението е около 40 пъти и е най-голямо в сравнение с всички останали видове жи-вотни. Притежаваме уникална порода “Бъл-гарска Мурpа”. Биволс-ките продукти са с изключителни възмож-ности за производство и продажба и налагат преосмисляне на отношението към биволовъдството, залагайки в по-голяма степен на него в бъдещата ни работа. Още повече че зоната е сравнително по-свободна и конкуренцията е по-слабо изразена.
В сектора “Овцевъдство и козевъдство”, където проблемите са твърде много, са предвидени премии само в сектора “Овче и козе месо”. България е поискала права за премии за 4 000 000 овце и 400 000 кози майки, както и да се възползва от допълнителните плащания в сектора. След изчисленията по методиката на Европейската комисия България получи таван от 2 058 483 бр. овце и кози. В тази бройка е включен и национален резерв 3%. Допълнително в сектора са предвидени плащания в размер на 2 176 155 евро, изчислени на базата 2 058 483 бр. Това е също значително под възможностите на българското овцевъдство (фиг. 11).
Счита се, че резервите в овцевъд-ството при условията на интеграция на нашата страна с ЕС все пак са доста по-големи. За овче месо и млечни продукти не са предвидени ограни-чителни квоти, т. е. не се налагат ограни-чения и при наличието на пазари и качествена продукция млечното овцевъдство може да се развива успешно.
Значителни резерви се крият в месодайното овцевъдство. Европейският съюз задоволява потребностите си от овче и агнешко месо едва на 40%. Дори страната на месодайното овцевъдство – Франция, задоволява 42% от нуждите си от овче месо със собствено производство.
Тенденциите в овцевъдството са благоприятни, а това е и най-традиционният вид животни за нашата страна. Проблемите обаче в сектора “Овцевъдство и козевъдство” са най-големи. Необходими са нова стратегия и съответна програма за развитие на овцевъдството в нашата страна.
През последните 15 години козевъдството достигна максимума в своето развитие. Броят на козите се е увеличил 4.5 пъти. За съжаление българското козевъдство е почти изцяло екстензивно и преди всичко за задоволяване на лични потребности. При провеждане на преговорите с ЕС козите и овцете вървят в общ сектор и подобно на овцевъдството не са определени ограничителни квоти при производството на мляко. Премиите, които се предвиждат за производство на месо, са заедно с тези на овцевъдството.
В сектора “Cвине-въдство” не са пред-видени нито квоти за производство, нито директни помощи за производителите. Предвижда се изпла-щане на експортни субсидии и интервен-ция според европей-ското законодател-ство. Основните проб-леми в свиневъдството до голяма степен произтичат от ликвидацията на големите свиневъдни комплекси и ферми, раздробяването и създаването на голям брой нестокови стопанства, пониженото технологично равнище, влошеното хранене, а в резултат на всичко това и оскъпеното производство. През последните години средногодишно от свиня майка се угояват средно 17 прасета, докато при развитите страни броят им е средно 24.
От фиг. 12 се вижда, че през последните 15 години производството на месо е намаляло около 5 пъти. Основните проблеми, които трябва да бъдат разрешени, за да бъдем в синхрон с европейските изисквания, са свързани с повишаване качеството и безопасността на месото, опазването на околната среда от производствената дейност в свиневъдството и усъвършенстване на технологиите на отглеждане и осигуряване комфорт на животните. Това налага разработване на стратегия за развитието на отрасъла.
В птицевъдството нещата стоят сравнително по-добре. През предприсъединителния период на дневен ред са въпросите с лицензиране на българските птицеферми, яйцескладове и птицекланици, за да отговарят на европейските правила и да получават право да изнасят птиче месо и яйца в Централна и Западна Европа.
Изискванията за безопасност и качество на продукцията са безкомпромисни и ще са валидни не само за изнасяните птичи продукти, но и за продаваните продукти в България. Вътрешният самоконтрол чрез системите ISO, НАССР и добрата производствена практика стават неотменна част от производствения процес и адаптиране на нашето към европейското птицевъдство.
Хуманното отношение към животните и птиците налага допълнителни изисквания при транспорт и клане на птиците, а при производството на яйца постепенно клетъчното отглеждане трябва да бъде заменено с алтернативни технологии, а евентуално след 1.01.2012 г. да се въведат т. нар. обзаведени клетки. По-високи стават изискванията и за опазване на околната среда край птицевъдните обекти. Засега има сериозни проблеми с използване на отпадъчните продукти и води, които предстои бързо да се решават.
От фигурата се вижда, че спрямо 1984 г., която е върхова при производството на яйца, и когато са произведени 2713 млн. яйца, намалението е 1.6 пъти. Това е така, защото птицевъд-ството запази про-мишления си характер на производство. По-сериозен е проблемът с птичето месо и по-скоро с клането и заготовките на птичите продукти, тъй като в България има само една лицензирана птицекланица.
В сектора не са предвидени производствени квоти и директни помощи за производителите. Не са водени преговори и България не е поемала ангажименти за намаляване обема на производството на птиче месо и яйца.
В сектора „Яйца и птиче месо” се предвижда изплащане на експортни субсидии. По подобен начин стоят нещата и в зайцевъдството.
В предприсъединителната програма особено място е отредено на рибовъдството и аквакултурата поради изискванията за здравословно хранене на хората. У нас средногодишно се консумират около 3 кг риба, докато в страните от ЕС консумацията е над 30 кг.
Рибовъдството и аквакултурата у нас са подчинени на действащия от 2001 г. закон, който за съжаление не е съобразен достатъчно с европейското законодателство, както и с някои вътрешни нормативни актове. Това налага с предимство приемането на необходимите поправки и подзаконови актове за нормалната работа на този изключително важен сектор.
В сектора „Пчелен мед” не са предвидени производствени квоти и директни помощи за производителите. България не е водила преговори по тези въпроси. Европейското законодателство предвижда съфинансиране от ЕК на програми на страните членки на общността за развитие на сектора и подобряване производството и маркетинга на мед.
В сектора „Копринени буби” е предвидено подпомагане на бубохранителите по схемите за подпомагане от ЕС. Помощта ще се определя ежегодно и ще бъде под формата на специфична сума за кутия бубени яйца, която съдържа най-малко 20 000 годни за излюпване яйца, и от която може да се получава не по-малко от 20 кг пашкули. Бубохранителите ще получават кутиите само от определени от компетентен орган одобрени организации.
Един от най-важните въпроси е свързан с финансиране на аграрното производство, съобразно с ОСП на ЕС. Предвидени са различни форми на финансиране и директни плащания съобразно приетите регламенти и съответстващи “временни мерки”.
Какви мерки и с каква приоритетност ще осигурява финансовият ресурс, зависи от настоящия Национален план за развитие на земеделието в селските райони за периода 2007-2013 г.
За периода 2007-2009 г. България получи финансова рамка в размер на 1436 млн. евро за селско стопанство. За директни плащания са предвидени 431 млн. евро. Тези средства ще бъдат усвоени след присъединяването ни към ЕС, като за периода 2007 – 2009 г. те ще бъдат в размер 25% от равнището на директните плащания на 15-те страни членки.
През 2008 г. процентът е 30, през 2009 г. – 35%, и през 2010 г. – 40%. От 2011 г. до 2016 г. ежегодно процентът на директните плащания ще нараства с 10% до 100-процентовото изравняване с Е-15.
Контролът върху ОСП на ЕС и всички международни организации, възникналите спорове между държавите, в т.ч. и за аграрното производство, се осъществява от Генералното съглашение по митата и търговията (ГАТТ). Един от най-големите спорове, най-вече между САЩ и ЕС, е субсидирането в селското стопанство. През 1994 г. в рамките на ГАТТ е сключено т.нар. споразумение за селското стопанство. Основните ангажименти са в три основни направления:
• задължения за намаляване на вътрешните субсидии;
• задължения за намаляване на експортните субсидии;
• задължения в областта на подобряване на достъпа на чуждестранни производители и износители до местния пазар (“Кехлибарена кутия” за правителствените мерки на отделните страни за производството и пазара; “Синята кутия” – за мерките за компенсации на фермерите при намаление на цените; “Зелената кутия” – за онези мерки, които имат най-косвен ефект върху развитието на производството и търговията, каквито са науката, продоволствената сигурност, опазването на селските райони и околната среда). Според ГАТТ не трябва да се намаляват субсидиите, включени в „Зелената кутия” и най-вече за науката, развитието и сигурността.
Посочените факти са от съществено значение за бъдещата работа и преференциите в аграрното производство. Не бива да се хранят илюзии, че субсидирането ще бъде постоянна и неподлежаща на промяна мярка. Затова в бъдещите стратегии по-скоро трябва да се търси производствен и икономически ефект от производството и в по-малка степен да се разчита на субсидираното производство. Най-неблагоприятен ефект според Световната търговска организация имат експортните субсидии, които влияят изключително негативно върху международната търговия. Според Уругвайския кръг на ГАТТ те трябва да бъдат намалени с 36% като стойност и с 21% като физически процент на изнасяните количества. За тази цел е извършена т.нар. тарификация и е наложено изискването за намаление поне с 15 % на митата на всяка стока. За някои стоки с много високи мита са въведени преференциални квоти.
Аграрното производство по принцип е традиционна сфера на държавна намеса в икономиката. Причините за това са преди всичко поради отворения цикъл на производство. Средствата, изразходвани за производството на сурови продукти, невинаги се възстановяват, а за някои продукти са с отрицателен знак. Крайните продукти обикновено възвръщат до голяма степен направените допълнителни разходи за подпомагане на аграрното производство и това е част от финансовата игра. Много често върху това производство влияят и редица външни фактори, които определят неговата нестабилност.
За подпомагане на аграрното производство съществена роля играе Държавен фонд „Земеделие”. Чрез него се осигурява краткосрочно финансиране на целеви субсидии, целеви финансови линии и преференциални кредити.
В “Растениевъдството” се осигуряват целеви субсидии, което е безвъзмездна помощ например за съхраняване на зърно. Финансовите линии са предимно за закупуване на торове, препарати и други, и се изплащат при ниска лихва, но срещу залог върху машини, съоръжения или бъдеща продукция.
Преференциалните кредити покриват част от материалните разходи при производство на пшеница, царевица, слънчоглед и захарно цвекло. Отпускат се от търговските банки, като фондът поема изплащането на основния лихвен процент.
В частта “Животновъдство” помощта, осигурена от Държавен фонд “Земеделие” е насочена към създаване на животновъдни ферми, за закупуване на племенни животни, за обучение, за информационно и консултантско обслужване.
Програмата САПАРД е насочена основно към преструктуриране и модернизация на аграрното производство преди всичко на страните кандидатки за присъединяване към ЕС. Програмата чрез определяните мерки подкрепя инвестиции за подобряване на качеството и технологиите на производство в секторите “Млекопроизводство”, “Месопроизводство”, създаване и възстановяване на трайни насаждения – овощни градини, лозя, ягодоплодни, зеленчуци, цветя, етерично-маслени култури, закупуване на машини и оборудване. Финансират се проекти за биологично земеделие и за култури и животни, които в по-малка степен замърсяват околната среда.
Втората приоритетна област е за интегрирано развитие на селските региони и за стимулиране на отраслите в тях – селско стопанство, преработвателна промишленост, селски туризъм, местно занаятчийство, дървообработване, сладководно рибовъдство и риболовен туризъм, гъбопроизводство и преработка на етерично-маслени култури и билки. Целта е обновяване на селата и подобряване на качеството на живота в тях.
Третият и четвъртият приоритет са за развитие на човешките ресурси – професионално обучение и квалификация, информация и повишаване на нивото на осведоменост.
Успешното приложение на програмата САПАРД при нашите български условия изисква един предшестващ закон за модернизация на аграрното производство, защото при сегашното състояние на българското животновъдство от програмата трудно могат да се възползват фермери с по-оскъдна материална база и ограничени възможности за по-мащабно производство.
Изводи:
Въз основа на всичко посочено дотук, изводите, които могат да бъдат направени, се изразяват в следното:
1. Определените от Комисията по земеделие към ЕС производствени задължения в аграрното производство са силно занижени и далеч под възможностите на Република България.
2. На този етап определените изисквания и задължения от ЕС към ангажираните в селското стопанство не са популяризирани в необходимата степен и не са станали достояние до всички заинтересовани.
3. В българското законодателство има непълноти, ограничаващи възможностите за ефективна дейност на производителите на продукция от аграрен произход, а някои от тях се различават значително от европейското законодателство.
4. При всички основни видове селскостопански животни и култури в настоящия момент има недостатъчна готовност за интеграция с изградените и добре функциониращи европейски структури. Липсва синхрон в дейностите на производители, преработватели и търговци.
Препоръки:
Цялостният анализ и произтичащите от него изводи относно готовността за евроинтеграция в селското стопанство, която е една от най-тежките и отговорни в предприсъединителния период, налагат спешно разрешаване на следните проблеми:
1. Изясняване на собствеността на земеделските земи и използването им по предназначение, което е ключов проблем в българското аграрно производство. Формално процесите, свързани с възстановяване на земеделската собственост, са приключили, но поради редица причини (смърт на реалните собственици, липса на интерес от наследниците, работа в чужбина и др.) те не са влезли във владение. Съгласно българското законодателство всеки реален собственик, ако не обработва лично земята си, трябва да я предостави за арендуване или други форми на стопанисване чрез лично сключен договор, което е сериозно ограничение и причина за необработване на значителна част от земите.
Необходимо е изграждане на държавна агенция за изясняване и комасация на земеделските земи при опростени процедури и използване на съвременни непреки форми на комуникации със собствениците или техните наследници.
2. Разработване, обсъждане и приемане на закон за модернизация на аграрното производство, в който да бъдат заложени всички необходими подробности за изграждане и организиране на съвременно, ефективно и пазарно насочено аграрно производство.
3. Изграждане на българска интеграционна система и структури в земеделието. При разработване и изграждане на такава да се заложи на трите най-важни форми на хоризонтална и вертикална интеграция а именно:
• договорна – между производители, обслужващи звена, преработватели и търговци;
• кооперативна – вертикално интегрирана до краен продукт (по подобие на прилаганата във Франция, Дания, Холандия, Финландия и Швеция, където около 50% от продукцията на хранително-вкусовата промишленост се осигурява от кооперациите.);
• капиталова (корпоративна) – с най-висока степен на хоризонтална и вертикална интеграция, характерна за едро промишлено производство в птицевъдството, свиневъдството и млечното говедовъдство и прилагана най-вече в САЩ.
4.Изграждане, предоставяне на права и влизане във функция на неправителствените организации – асоциации, съюзи, федерации и бордове, без които е невъзможно ефективното и организирано пазарно стопанство и осъществяване на комуникациите с добре функциониращите европейски и световни структури.
5. Изграждане на ефективна и работеща система за финансиране на аграрното производство. За целта трябва ясно да се разграничат субсидирането и кредитирането. Особено важно е в частта “Кредитиране” да се осигурят краткосрочни нисколихвени кредити за експлоатационното осигуряване на незавършеното производство и дългосрочни инвестиционни кредити за изграждане и модернизация на земеделските ферми и стопанства при опростени процедури и необходим реалистичен гратисен период и срок за изплащане.
6. За осигуряване на цялостен контрол и поемане на отговорност за развитието на отрасъла и затварянето на цикъла на производство от земята до крайния продукт в неговия търговски вид е необходимо хранителният сектор да премине изцяло към Министерство на земеделието, както и изграждане на национални консултативни съвети по растениевъдство и животновъдство.
7.Необходимо е рязко повишаване културата на аграрното производство, което може да се осъществи само чрез повишаване на образователния ценз на производителите на селскостопанска продукция и максималното използване на научно-техническите постижения.
Убедени сме, че в нашата страна е налице необходимият производствен и научен потенциал, който може за кратък период от време да реорганизира производствената дейност в този изключително трудоемък, но неизбежно необходим и достоен бранш, какъвто е аграрното производство.
