МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА КОРУПЦИЯТА И ПРАНЕТО НА ПАРИ В БЪЛГАРИЯ

0
175

Йосиф Аврамов преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС и Техническия университет в Габрово. Работил е в МФ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на НС. Автор и съавтор на учебниците „Банков контрол“, „Данъчен и митнически контрол“, „Теория и история на парите и кредита“ и др.
Предложението за лимитиране на плащанията в брой в българското законодателство не е ново за него, а в последните пет години е правено нееднократно, но не достатъчно настойчиво и целенасочено, за да бъде отново въведено. В отменената Наредба № 3 на БНБ за плащанията до 2001 г. имаше текст, който лимитираше плащанията до 5000 лв., които можеха да се осъществяват само безкасово. Мотивите за отменяне на този текст на УС на БНБ (ДВ, бр.98 от 2001 г.) според мен вероятно са свеждани до:

а) наличие на неустойчив обменен курс. Независимо че българският лев тогава бе прикрепен към германската марка, а по-късно към еврото, впоследствие въведената на 01.07.1997 г. система на паричен съвет или както е придобила гражданственост – валутен борд. Налице са обаче флуктуации (колебания) на курса спрямо другите водещи валути и преди всичко на щатския долар (най-широко употребяваната все още валута в света), а също и към другите световни валути, използвани в международната търговия: британската лира, швейцарският франк и японската йена;

б) сравнително недостатъчно развита клонова мрежа на търговските банки по това време. Това обстоятелство според мен е най-същественото, тъй като то отговаряше на действителността тогава. В България имаше по това време сравнително малко на брой клонове на търговските банки, много малко на брой АТМ терминали (банкомати) и още по-малко по количество ПОС терминали – само в някои големи търговски вериги. Поради малкия брой банкови клонове, в наличните клонове и филиали се образуваха големи опашки от клиенти на банката и често се губеше ценно работно време за осъществяване на една банкова транзакция. По това време практически не се използваше у нас Интернет банкирането (то бе инцидентно и чрез него се осъществяваха минимален брой плащания);

в) макар и като не особено съществена причина, може да се посочи и нежеланието, а понякога и неумението на част от българските бизнесмени (особено тези с по-нисък образователен ценз) да боравят с банкови документи. Логично е те да са си наели счетоводител или касиер, който да извършва тези операции, тъй като нямаха желание да се научат да работят с тях (особено в по-малките населени места, което е израз на народопсихолигията на мнозина у нас). На някои представители на дребния и средния бизнес таксата за превод, които банките изискваха по това време от клиентите си, изглеждаше висока и поради това те се разплащаха в брой.

г) към тези мотиви може да се добави и вероятен натиск от страна на правителството, заявило се като либерално, което бе формирано през лятото на 2001 г. от НДСВ и ДПС (двете партии членуват в Либералния интернационал). Една от ценностите на либералите в Европа е свободата на бизнесконтактите, в т.ч. и на валутния режим, в частност на възможността да избираш начина как да заплатиш дадена стока или оказаната ти услуга (в брой или по банков път), без да са налице ограничения. Не си спомням за такива публикации в медиите, които преди пет години не отразиха отмяната на лимитирането на плащанията в брой по подобаващ начин, но във финансовите (банковите) кръгове се коментираше това обстоятелство;

д) не изключвам и една друга причина за отмяната на тази разпоредба, която има прагматичен характер. Тази постановка в Наредба № 3 за плащанията на практика не намаляваше плащанията в брой у нас по това време. Имаше я наистина в българското законодателство, но какво от това. Никой не я контролираше непосредствено на практика и санкции за нарушаването й по принцип нямаше. В случаите на нарушаване обикновено се търсеше друга причина за санкциониране, като: укриване на данъци, нарушаване на валутния режим и т.н. В преходните и заключителните разпоредби на отменената наредба не фигурираше санкция за нарушаване на разпоредбата.

В отменената Наредба № 3 за плащанията фигурираше специална глава II -„ПЛАЩАНЕ В БРОЙ“, в която се регламентираше максималният размер на плащанията в брой. Тя съдържаше един член (№ 6) с 4 алинеи. Тяхното съдържание към 31.ХII.1999 г., непосредствено след деноминацията на българския лев, бе следното:

“ Чл.6 (1) (Изм. ДВ, бр.8 от 1996 г., бр.84 от 1996 г. – бр.14 от 1997 г.) В брой могат да се извършват плащания в размер до 5000 лв. Плащания в чуждестранна валута на територията на страната могат да се извършват в брой, когато това се допуска от нормативни актове, регулиращи валутния режим в размер, ненадвишаващ равностойността на 5000 лв. към деня на плащането.
(2) (Изм. ДВ, бр.84 от 1996 г.) Плащания над максималния размер по ал.1 независимо от размера им се извършват безкасово. Това ограничение не се отнася до внасянето и тегленето на суми по банкови сметки, другите операции на банките и граждански сделки, по които една от страните е физическо лице.
(3) От сметки могат да се теглят всякакво количество пари до размера на остатъка по сметката. Банката, при която се води сметката, може да откаже да изплати в наличност на един клиент суми над 200 лв. за един ден, ако не е била уведомена за намерението на клиента да изтегли сумата поне 3 работни дни предварително.
(4) (Изм. ДВ, бр.14 от 1997 г.) За теглене в брой на суми над 50 000 лв. и чуждестранна валута с равностойност над 10 000 лв. банката, от която са изтеглени парите, задължително уведомява по телекса или от друг определен от БНБ начин управление „Емисионно“ на Българска народна банка предварително или най-късно в деня, когато сумите са били изтеглени, за размера на сумата и името на клиента, изтеглил сумата.“

Посочено бе, че тази предохранителна мярка понастоящем е отменена, което се оценява от представителите на т. нар. светъл бизнес у нас за неправилно. Предвид променената стопанска обстановка у нас, която през последните три-четири години се характеризира с ръст на БВП средно с 4-6% и съпътстващата този ръст инфлация с приблизително същите стойности (тя е по-малка от ръста на БВП с около 30-40%) е правилно, според мен, лимитът на сумите за плащане в брой да е 10 000 лв., а не 5000 лв., както е било допреди пет години. Във Франция разрешените плащания в брой от фирма на фирма са 3000 евро, а от фирма на физическо лице – 1500 евро. В нашата северна съседка Румъния също е въведено подобно ограничение. У нас за последните пет години българската банкова система значително нарасна както по обеми на транзакциите по банков път, така и по брой на клоновете на търговските банки. Някои банки разкриха клонове и филиали, в т.ч. и т.нар. изнесени работни места, които превишават клоновете преди 5 години от 50% до няколко пъти. Това се отнася преди всичко за някои големи български банки, като: ОББ (след придобиването изцяло на банката от Националната банка на Гърция преди 2-3 години, когато ЕБВР й продаде 10%, които притежаваше, тази банка направи истински бум в разкриването на клонове и филиали, които нараснаха повече от 10 пъти в сравнение с 1996 г., когато бе приватизирана), Булбанк (а също и другите две банки от групата на „Уни кредито“, „Биохим“ и „Хеброс“), Българска пощенска банка, Първа инвестиционна банка и др. Сравнително по-малък е растежът на клоновата мрежа на Банка ДСК (приватизирана през 2003 г. от унгарската банка ОТП), но тя модернизира и обновява своите клонове и филиали, които се доближават до съвременните изисквания. Нейната клонова мрежа преди пет години бе най-голяма у нас, когато тя бе държавна банка, специализирана в обслужване на населението. Понастоящем тя запази профила в специализацията си като банка на населението, но привлече и редица крупни корпоративни клиенти, като многократно увеличи и кредитите за тях. Според оценката на българския форум на бизнеслидерите териториалното насищане на българската банкова система е задоволително.

Вторият мотив, заради който през 2001 г. бе отменен лимитът от 5000 лв., а именно честите колебания във валутните курсове (на практика между еврото и долара, тъй като българският лев е прикрепен към еврото в съотношение 1 евро за 1,98583 лв. и според сключеното споразумение между БНБ и МС съотношението не е изменяно до влизането на България в ЕС) след влизането на нашата страна в ЕС може да се игнорира. Република България става част от един стабилен в икономическо отношение съюз на свободно движение на стоки, капитали и хора. В последните три-четири години ръстът на БВП е стабилен (средно 4,5 – 5%), а за второто тримесечие на 2006 г. – е с рекордните 6,6%. Независимо от някои прогнози за срив на курса на долара спрямо еврото и понижаването му с нови 20-30% считам, че те засега са пресилени и по-вероятно е да не се сбъднат. Според мен те са спекулативни и са обвързани и с бъдещ ръст на цените на горивата. Цените на международните пазари обаче за последните два-три месеца са с тренд към понижаване и вече са под 60 долара за барел суров петрол (около 59 долара). Ето защо до влизането на България в Еврозоната (най-вероятно през 2010 г. – прогноза, която съм направил в моята книга „Еврото – утрешните ни пари“, С., Унив. издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, и потвърдена от гуверньора на БНБ г-н Иван Искров на семинар, проведен в Банкя на 25.ХI.2006 г.) следва да посрещнем сравнително по-спокойно опасенията от резки флуктуации на валутните курсове.

Акцентът в предложенията е върху лимита на плащанията в брой до 10 000 лв., като над тази сума транзакциите ще се осъществяват само по банков път. То ще бъде предложено да се реализира чрез изготвяне и приемане на законопроект в най-кратък срок. Останалите седем предложения в никакъв случай не бива да се подценяват, но реализацията им ще отнеме значително повече време, тъй като касае работата на много различни по предмета на дейност ведомства, с които те трябва да бъдат съгласувани. Следващите ми предложения (от 2 до 8) обуславят контрола на спазване на лимита на плащанията в брой и някои начини и способи за предотвратяване на широко практикуваните кешови разплащания с крупни суми, които достигат до стотици хиляди левове, в някои случаи и на повече от 1 милион лева. Публично известно е, че са най-характерни за следните подотрасли на българската икономика: строителство, хлебопроизводство, млекопроизводство и млечна индустрия, месопроизводство (колбасарство) и др.

Предложенията ми се свеждат до:

1. Изготвяне на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, което да регламентира лимитирането на плащанията в брой до 10 000 лв., а плащанията над тази сума да се осъществяват единствено по банков път или безкасово. Според мен неговото наименование трябва да е Закон за плащанията, паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. Евентуално може да се употреби вместо термина „плащания“ неговият почти синонимен термин, наложил се в банкирането и международната търговия – „транзакции“. Аналогия за употребата на термина „плащания“ е отменената Наредба № 3 на БНБ за безналичните плащания и националната платежна система от 2002 г., която бе в сила до септември 2005 г. и бе заменена от УС на БНБ с новата Наредба № 3 за паричните преводи и платежните системи (до 2002 г. тя носеше името Наредба № 3 за плащанията). В последната до 2000 г. бе регламентиран лимит за плащания в брой до 5000 лв., който бе отменен от УС на БНБ с неясни и неаргументирани в достатъчна степен мотиви.

Една от възможните промени, според мен, е да се предвиди нова глава във визирания закон, която да не е много голяма и в нея да се регламентира лимитирането на плащанията в брой до 10 000 лв.

Втората възможност, която е по-лесна за реализация и е за предпочитане, е да не се предвижда нова глава, а първата глава на визирания закон да бъде допълнена с два или най-много от три до пет нови члена. Тогава името й следва да стане „Парични преводи и плащания“ или „Парични преводи и банкови плащания“. В тях по императивен начин да се предвиди, че плащанията над 10 000 лв. трябва да се извършват само по банков път, като се осъществяват само чрез парични преводи. В закона е регламентирано какво означава термина „паричен превод“. Ето защо тази императивна разпоредба трябва да бъде включена в самия край на глава „Парични преводи“, като за целта се обособи нов раздел IV „Плащания в брой и плащания по банков път“. В нея да се създаде нов член 27, който да включва текст със следното съдържание:

„Чл.27. (1) На територията на Република България плащания в брой могат да се извършват само до 10 000 лв. Плащания при осъществяване на сделки над 10 000 лв. независимо от размера им могат да се осъществяват само безкасово или по банков път.
(2) Изискването за осъществяване на плащането безкасово или по банков път задължително се отнася за покупката и продажбата при всички сделки с недвижими имоти, независимо от размера на тяхната цена.
(3)Плащания в чуждестранна валута на територията на страната могат да се извършват в брой, когато това се допуска от нормативни актове, регулиращи валутния режим в размер, ненадвишаващ равностойността на 10 000 лв. към деня на плащането.
(4) Ограничението за плащания над максималния размер по ал.1 независимо от размера им, които се извършват безкасово, не се отнася до внасянето и тегленето на суми по банкови сметки и другите операции на банките, по които една от страните е физическо лице.“

С оглед на предотвратяване на укриването на данъци при осъществяване на сделките с недвижими имоти, повечето от които се декларират пред органите на Националната агенция за приходите (НАП) на значително занижена стойност, е наложително да се предвиди изрична разпоредба плащанията по тях да се извършват изключително по банков път. В законодателството на Кралство Белгия е налице разпоредба, която регламентира задължителното плащане по банков път при закупуване на недвижимо имущество. У нас сделките с недвижими имоти са предимно на стойност над 10 000 лв. Налице са инцидентни сделки на къщи и парцели в регулация в селата и някои малки градчета (предимно в Северозападна България и Лудогорието) на стойност под 10 000 лв., както и някои сделки на земеделски земи, които извън регулацията на населените места (средната цена на декар земеделска земя е между 500 и няколко хиляди лева). Независимо от това обстоятелство и с оглед на трайната тенденция на повишаване на цената на недвижимите имоти (апартаменти и къщи) у нас през последните 4-5 години, както и очакванията за повишаване на цената на земеделската земя през следващите 3-4 години (до няколко пъти) предлагам да се регламентира в българското законодателство аналогична законодателна разпоредба на тази в белгийското.

До 2001 г. е било възможно гражданските сделки между физически лица да се осъществяват с плащания в брой. Това обстоятелство е било регламентирано в третата част на ал.4 на чл.27 на отменената Наредба № 3 за плащанията. Предлагам подобен текст да не се включва в бъдещото изменение на закона, тъй като много от сделките между физически лица са сделки между две юридически лица, представлявани от техните ръководители или отделни оторизирани за сключването им служители.

Възможна е и друга хипотеза – да се разреши частично сключване на сделки между две физически лица или между физическо лице и юридическо лице при покупката на автомобил или на друга по-скъпа разновидност на движима собственост (уникална мебел, картина и т.н.). Това обаче ще обезсмисли в голяма степен ограничителната мярка за въвеждане на лимит на плащанията в брой до 10 000 лв. и предлагам втората хипотеза да се игнорира, като не се включи в изменението на закона. От друга страна, не е възможно да бъде забранено на физическите лица да теглят от банки от собствените си влогове суми над 10 000 лв. С тях те могат да открият влогове в други банки, да ги предоставят (най-често безвъзмездно) за покриване на лични нужди на свои най-близки роднини и т.н. Ето защо в някои развити страни е позволено да се теглят безпрепятствено всякакви суми, но над определен лимит да се попълни специална декларация. В банковото законодателство в света няма ограничение за теглене на суми в брой от физически лица. При проведената среща в управление „Банков надзор“ при БНБ ми бе предоставена декларация, която се използва в САЩ при теглене на суми над 10 000 долара от банки в тази държава. В случаите, когато еднократно се тегли сума над 10 000 долара, не следват някакви допълнителни проверки от страна на федералните органи на САЩ, които се занимават с т.нар. пране на пари. Но, ако дадено лице няколко пъти изтегли големи суми от банки, то те са задължени по силата на щатското законодателство да сезират федералните органи на визираната служба.

В българското законодателство (в Закона за мерките срещу изпирането на пари – ЗМИП) е предвидено да са задължителни мерките за превенция на използването на финансовата система за „изпирането“ на пари за банки, финансови къщи и обменни бюра, застрахователни компании и брокери, заложни къщи и др. Към тях законодателят е предвидил те да се отнасят също и за:

„Чл.3. (2) 24. лица, които извършват по занятие сделки с вещи с висока стойност, като благородни метали, скъпоценни камъни, произведения на изкуството, предмети с историческа, археологическа, художествена и антикварна и природни образци, както и лица, които организират търгове и разпродажба на такива вещи, когато плащането е извършено в брой и стойността е над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута;“

В закона е визирана сума от 30 000 лв., над която посочените лица следва да попълват декларация за произход на средствата, което е изискване на чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП и преди всичко информация по чл.11а от закона. Визираните формуляри са предоставени на заинтересованите лица като приложения съответно 1 и 3 към Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ДВ., бр.65 от 11.VIII.2006 г.). Посоченият правилник е в сила от 12.ХI.2006 г.

В ЗМИП е посочено също, че обект на т.нар. идентификация на клиенти за спазването на мерките на превенция на финансовата система за целите на „изпирането“ на пари, респективно да сезират органите на Агенцията за финансово разузнаване (АФР) при Министерството на финансите при установяване на търговски и професионални отношения при откриването на сметка, както и при извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 30 000 лв., или тяхната равностойност в чужда валута, а също и за лицата, които извършват сделка в наличност на стойност над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута. Анализът се свежда до:

а) от една страна, законодателят е предвидил предохранителни мерки, като визираните в закона за посочените случаи на транзакции в особено големи размери (над 30 000 лв.) и за плащания в брой над 10 000 лв., а от друга, допуска априори плащанията в брой на суми в крупни размери. Остава открит въпросът кой контролира лицата, извършващи плащания в брой над посочения размер от 10 000 лв. дали идентифицират своите клиенти – НАП, АФР, БНБ (Управление „Банков надзор“) или друга държавна контролна институция. Моите наблюдения са, че тези институции имат отношение към контрола, но на практика те го осъществяват инцидентно, и то единствено, ако имат сигнали за нарушения в тази насока. Болшинството от случаите за такива нарушения остават извън полезрението на посочените контролни и надзорни органи;

б) в последните години се хармонизира българското законодател-ство с това на най-развитите страни от ЕС във връзка с присъединяването ни от 01.01.2007 г. към Общността, както и с това на останалите развити страни от т.нар. Г-8. Не са взети предвид обаче някои особености на стопанския живот у нас, който е свързан с наличието на голям сив сектор в българската икономика. Последният се формира както от групировки, които принадлежат към т.нар. организирана престъпност, малки престъпни формирования извън организираната престъпност, а също и от хиляди малки и средни фирми, които не отчитат изобщо или частично своите печалби и обороти пред органите на НАП. Т. нар. светла част на българската икономика също в някои случаи не отчита напълно своите обороти и печалби пред данъчните власти. Това става в случаите, когато представители на крупни фирми (които са на светло) взаимодействат с посочените стопански субекти от сивата икономика у нас (това е неизбежно в една сравнително малка и затворена икономика, като българската) и при взаимоотношенията си със сивия сектор на някои съседни държави на България (в тях сивия сектор е съизмерим, а в някои по-голям от нашия, като: Сърбия, Черна гора, Косово, Албания и др.). Сивият сектор на икономиката е сравнително голям и в останалите по-развити страни в Южна Европа, които са близо да нашата страна, като: Италия – страна основател на ЕС (най-големият външнотърговски партньор на България и крупен чуждестранен инвеститор у нас), Гърция (тя от 1981 г. е член на ЕС и е сред първите три най-големи чужди инвеститори у нас и сред първите пет в класацията на външнотърговските партньори на България) и Румъния, която на 01.01.2007 г. ще се присъедини към ЕС. И в тях е налице макар и не в такива големи размери, като у нас разплащания в брой в големи размери. Правителството на България следва да обедини усилията си с правителствата на посочените страни (още повече, че с тях ни свързват трайни търговски и стопански отношения) с оглед на преодоляване и преди всичко на контролиране на големия сив сектор в българската икономика и евентуалното по-бързо лимитиране на плащанията в брой до 10 000 лв.

Според мен следва законодателно да се регламентира и даването на заем на големи суми (над 10 000 лв.) между две физически лица, което също трябва да се осъществява само по банков път. За тази цел двете лица следва да открият влогове на всеки един в търговски банки. Предлагам следния текст:

„Чл. 29. Заемите над 10 000 лв. между две физически или юридически лица в Република България могат да се осъществяват само по банков път след откриване на влогове от тях в търговските банки, ако нямат такива, и превеждането им чрез банкови преводи.“

Трябва да се предвиди и предохранителна мярка, която да възпрепятства разделянето на една сделка на няколко транша плащания, които са под 10 000 лв., което евентуално ще се извършва с оглед заобикаляне на тази бъдеща законова разпоредба. Според мен тя трябва да има следното съдържание:

„Чл.30. Не се допуска плащането в брой на една и съща търговска сделка за доставка на стоки или извършване на услуга, ако крайната й цена е над 10 000 лв. на няколко транша с оглед заобикаляне на изискванията на чл. 28 чрез разделяне на сделката на няколко отделни сделки, ако това противоречи на добрата търговска практика. Тази разпоредба се отнася и за случаите, когато е налице договор за сделка между двата контрагента, който е за сума и над 10 000 лв., но част от плащането е разсрочено на отделни вноски и е посочен падеж на внасянето им по сметката на продавача. Отделните плащания в тези случаи също следва да се осъществяват само по банков път.“

На практика в сферата на някои услуги като строителство и др. подобна разпоредба почти винаги може да бъде игнорирана. Възможно е строително-монтажните и проектантски работи да бъдат разделени на етапи, които да са достатъчно малки и евтини като цена на изпълнение всеки един, че да се „поберат“ във визирания по-горе лимит. В тази връзка на помощ на контролните органи могат да бъдат привлечени ръководствата на браншовите и работодателски организации, което е разгледано по-нататък. Те биха могли компетентно да преценят дали да се тълкува от контролните органи правомерността, или неправомерността на плащането в брой по дадена сделка или са налице плащания по няколко отделни сделки.

В гл. VII „Административно-наказателни разпоредби“ на същия закон според мен следва да се регламентират следните административни санкции за нарушителите на тази разпоредба:

„- на лицата, които нарушават чл. 27 от закона за първи път, се налага глоба от 1000 до 2000 лева по реда на Закона за административното производство от директора на Националната агенция за приходите (НАП);“

НАП е органът, който понастоящем е оторизиран с предотвратяване на укриването на данъци, а плащанията в брой на големи суми се извършват най-вече с оглед укриването на данъци и в по-малка степен във връзка с т.нар. пране на пари. Ето защо считам, че санкцията следва за се налага засега от директора на НАП. За повторните и последващи нарушения предвиждам да се налагат следните санкции:

“ – на лицата, които нарушават чл. 27 от закона за втори път, се налага глоба от 3000 до 5000 лв., както и се предвижда отнемане на сумата, предмет на нарушението, в полза на държавата;
– на лицата, които нарушават чл. 27 от закона за трети път, се налага глоба от 5000 до 10 000 лв., отнемане на сумата, предмет на нарушението, в полза на държавата и заличаване на юридическото лице от Търговския регистър на съответния Окръжен съд, а след 01.VII.2007 г. от Търговския регистър, който ще се води в Агенцията по вписванията“ (за тази цел е необходимо да се измени и Законът за търговския регистър).
По принцип в останалото законодателство, в което се предвиждат санкции, всяко второ и следващо нарушение се счита за рецидив и санкцията за него е значително по-висока. В предлаганото изменение на закона се прави разграничение между второ и трето нарушение и респективно различни по степен на тежест санкции. Това е временна мярка, докато в търговската и финансовата практика се наложат т.нар. добра практика при осъществяване на плащанията в брой, като се спазва лимитът от 10 000 лв.
Мотивите към бъдещия законопроект трябва да бъдат изготвени след изготвяне на прегледа на законодателството в тази област на останалите страни от ЕС и другите развити държави от експерти на Асоциация „Прозрачност без граници“.

Не предвиждам търсенето на наказателна отговорност от нарушителите на разпоредбата, поради следните няколко аргумента:

а) на първо място, допускам, че ще е налице силно противодействие на редица институции и преди всичко от съдебната власт: съд, прокуратура, следствие, в т.ч. и част от представителите на дознанието, което е в състава на МВР. По всяка вероятност те с основание ще изтъкнат аргумента, че са претрупани и са натоварени с разследването и разглеждането на множество дела.

б) на второ място, противодействие е възможно за евентуалното търсене на наказателна отговорност за плащания в брой над 10 000 лв. от страна на банките, в т.ч. и от БНБ (която има понастоящем 3 клона и централно управление в София), които в известна степен са облагодетелствани от плащания в брой. Таксите за броене на пари (банкноти и особено монети) засега са по-големи от таксите или банковите комисионни за банкови преводи, особено преводи в български лева (преводи в евро и в щатски долари се таксуват няколко пъти по-скъпо). Банките са консервативни институции и всяко нововъведение в тяхната област, в т.ч. и по отношение на плащанията, се посреща негативно от страна на представителите на банкерите.

Предвид значимостта на изтъкнатите аргументи считам, че по степен на противодействие реакцията на т.нар. банкерско лоби дори ще е по-голяма и по-силна от това на т.нар. магистратско лоби. На трето място, не е изключено и някои фирми, които досега са практикували плащания в брой в крупни размери, да противостоят на евентуални промени по отношение на плащанията в брой. Те са в състояние да публикуват скъпо платени публикации в печатните медии или по тяхна заявка и срещу заплащане да бъдат изготвени публицистични предавания в електронните медии, които да заклеймят евентуална мярка, която да лимитира плащанията в брой до 10 000 лв. Посочените фирми са със свое лоби в някои политически партии (в т.ч. и парламентарно представени), които също могат да се опитат да противодействат на предлаганата радикална мярка.

Ето защо на първо време е необходимо да се търси само административна отговорност. След 2-3 години, ако се прецени, че тя не е особено ефективна, следва да се предвиди и наказателна отговорност. И понастоящем наказателната отговорност не трябва априори да се изключва и моето мнение е, че е възможно да бъде въведена и през 2007 г.

Останалите неотложни мерки, които ще способстват за спазване на изискването за лимитиране на плащанията в брой до 10 000 лв. според мен следва да се свеждат до:

1. Изготвяне на законопроект за финансова (данъчна) полиция. Сформиране на работна група от експерти от Министерството на финансите, МВР и Народното събрание в срок до 01.01.2007 г., която в срок за не повече от 3 месеца до 31.III.2007 г. да изготви законопроекта. Той да бъде съгласуван с останалите министерства и ведомства до 01.V.2007 г. МС следва да го приеме до 15.V.2007 г. и да го внесе в НС. НС да го разгледа и приеме в срок до 25.VI.2007 г. До 30.VI.2007 бъдещият Закон за финансовата (данъчната) полиция следва да се обнародва в Държавен вестник и да влезе в сила от датата на обнародването му, с оглед тя да започне да функционира от 01.VII.2007 г. Финансовата полиция трябва да е в състава на Министерството на финансите (както е в останалите страни от ЕС) и да е на пряко подчинение лично на министъра на финансите. Бъдещата финансова полиция е необходимо да контролира и евентуално да санкционира както плащанията в брой между физическите и преди всичко юридическите лица у нас, така и да извършва превенция и да предотвратява т.нар. източване на ДДС, което понастоящем е в особено големи размери. На 20.IV.2004 г. в 39-ото НС бе внесен законопроект за Национална агенция за фискални разследвания, който не бе приет, а в 38-ото НС също безуспешно се направи опит да се приеме аналогичен законодателен нормативен акт.

2. Изготвяне на законопроект, който да регламентира дейността на заложните къщи, които предоставят краткосрочни заеми срещу приемане за залог недвижими имоти и движими вещи, в т.ч. и ценности – благородни метали и изделия, изработени от тях, творби на живописта, скулптурата и др. изкуства, археологически ценности (понякога направо от иманяри) и т.н. Публична тайна е, че през тях преминават много крадени вещи (те много често не проследяват произхода на заложената вещ), а плащането на сумите по залога се осъществява почти изцяло в брой. Има случаи в заложните къщи да се осъществява т.нар. пране на пари. По принцип болшинството от заложните къщи у нас укриват данъци в крупни размери, като не отчитат реални обороти и доходи пред органите на НАП. Не е съвсем ясно кой ги контролира (освен частично НАП) и поради това загубите за фиска, а и за техните клиенти (много от тях се чувстват измамени от свръхвисоките лихви и понякога от упражнения натиск за връщане на сумата от страна на собствениците на заложни къщи). Заложните къщи по същество извършват кредитни сделки, което е в колизия с банковото и наказателното ни законодателство, в които е визирано, че кредитиране е възможно да осъществяват само банкови институции, получили лиценз от БНБ, както и строги санкции за лицата, които нарушават тази разпоредба. На практика заложните къщи функционират като АД или ООД, а дори и като ЕТ и привидно в съответствие само с разпоредбите на Търговския закон. В него обаче няма изрична регламентация на тяхната специфична дейност, която в повечето случаи е в т. нар. сива част на икономиката.

3. Регламентиране чрез ЗИД на Закона за кредитните институции, Валутния закон и Закона за банките на възможността обменните бюра у нас да станат филиали на търговските банки, които имат лиценз за осъществяване на банкова дейност. Подобна регламентация е налице в законодателството на Франция и други страни от ЕС. По този начин измамите на клиенти при обмяна на валута ще бъдат сведени до минимум. Понастоящем са налице многобройни нарушения при обмяната на валута и хиляди ощетени клиенти от недобросъвестни собственици или касиери на обменни бюра, които прилагат множество непозволени „хватки“ за тази цел, независимо че понастоящем у нас три институции упражняват надзор и контрол върху дейността на обменните бюра. БНБ предоставя лиценз на финансовите къщи, които са техни собственици, Агенцията за финансово разузнаване води регистъра на обменните бюра, а НАП контролира тяхната дейност (според мен инцидентно и недостатъчно, тъй като това не е основна функция при осъществяване на служебните задължения на служителите на НАП). Чрез обменните бюра също като при заложните къщи се извършва т.нар. пране на пари. След евентуалното преминаване на дейността на обменните бюра към търговските банки те ще бъдат изцяло в прерогативите на надзорната дейност на управление „Банков надзор“ при БНБ. БНБ до неотдавна (до преди 5-6 години) осъществяваше надзор върху обменните бюра, но това бе преустановено и инцидентен формален контрол се извършва от органите на НАП. Преминаването на обмяната на валута изцяло към банковите институции ще модернизира и автоматизира тази специфична дейност. В развитите страни от ЕС, САЩ, Канада, Япония и др. в повечето случаи обмяната на валута се извършва посредством автоматични устройства. У нас стотиците дребни собственици на обменни бюра, респ. финансово-брокерски къщи не са в състояние да инвестират в подобни автоматични установки за обмяна на валута. Търговските банки, които у нас са с висока капиталова адекватност и ликвидност ще са в състояние да ги закупят и по този начин да направят обмяната на валута възможна и у нас 24 часа в денонощието (понастоящем това е възможно само в работното време на банката, респективно на обменното бюро, тъй като много малко обменни бюра са с денонощен режим на работно време). При проведената среща с доц. Васил Киров, директор на Агенцията за финансово разузнаване, бе посочено от него, че през 2004 г. правителството и БНБ са постигнали предварителна договореност за преминаване на обменните бюра като филиали на търговските банки, но това не е станало в крайна сметка.

4. Въвеждане на задължително членство на юридическите лица у нас в браншови и работодателски съюзи и камари (както е в Германия и в други страни от ЕС), което ще доведе до спазването на кодексите им по етика. Неспазването им (в т.ч. и при плащане в брой над лимитираната сума от 10 000 лв.) ще води до санкции от страна на управителния орган на съответния съюз и камара и до игнорирането (избягването) им при осъществяване на делови взаимоотношения с другите членове на съюза или камарата. За тази цел до приемането на специализиран закон за браншовите организации (евентуално закон за работодателските организации, който не е изготвен все още); Това няма да е лесно и много скоро, поради възникнали спорове по изготвения проектозакон за браншовите организации е необходимо да се промени Търговският закон със ЗИД в тази насока.

5. Регламентиране на нов размер на разрешената за внос и износ валута без деклариране през държавната ни граница (банкноти и монети) в брой на 20 000 лв. Тази сума представлява равностойността на около 10 000 евро. Тя е в съответствие с Регламент 1889 от 26.Х.2005 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за контрола на паричните средства, влизащи във или излизащи от Общността. Той е публикуван в ДВ на 25.ХI.2005 г. Предвижда се регламентът да започне да се прилага от 15.VI.2007 г. Понастоящем съгласно Наредба № 10 от 16 декември 2003 г. на Министерството на финансите за износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях и за водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон е разрешено без деклариране да се пренасят през границата ни 8000 лв. (чл.2, ал.2), или около 2,5 пъти по-малко. Необходимо е преди мониторинговия доклад на ЕК, който ще бъде публикуван през март 2007 г., да се промени наредбата (възможно е и Валутният закон, което е за предпочитане) в предлаганата от мен насока.

6. Въвеждане на задължително използване на баркод (щрихкод) по системата ЕАН от производителите на стоки и от юридическите лица, които извършват услуги (там, където е възможно, като в химическото чистене и т.н.). Понастоящем по данни от БТПП са регистрирани по системата ЕАН около 2600 производители на стоки, като остава да се обхванат още десетки хиляди. Това може да се осъществи чрез изготвяне на ЗИД на Закона за защита на потребителите. Контролирането на спазването на подобна бъдеща разпоредба следва да се осъществява от Комисията за защита на потребителите и от бъдещата финансова (данъчна) полиция, след като бъде създадена. Наличието на баркод предполага възможността за използване на касов апарат, както евентуално на т.нар. ПОС терминал (ако има такъв в магазина или хипермаркета), който отчита специфичната кодировка на всеки продукт (услуга).

7. Иницииране от МС на комплекс от мерки за довършване на информационната интегрирана система на НАП (най-късно до 01.VII.2007 г.) и постигането на съвместимост между нея и тази на Националната здравно-осигурителна каса (тя също следва да се завърши до 01.VII.2007 г.), БИМИС (на агенция „Митници“, която е изградена в по-голямата си част) и НАМДА (в държавната администрация, която ще свърже държавните ведомства, в т.ч. и 28-те областни управи у нас, която следва да бъде завършена най-късно до края на 2007 г. и се изгражда под егидата на Държавната агенция за технологии и съобщения). Първите две системи на НАП и НЗОК са в напреднала фаза на изграждане и отделни модули по думите на министъра на финансите ще бъдат пуснати в края на годината. Те се изграждат от френската фирма „БУЛ“, с която следва да бъде сключен анекс по договорите с нея (както и впоследствие след завършването им да се потърсят неустойки по арбитражен или съдебен път), тъй като системата на НАП следваше да бъде завършена през август 2006 г. Средствата за изграждане на системата на НАП са от заем от Световната банка и не е изключено България да плаща наказателни лихви, ако той не е усвоен по предназначение или със забавяне на част от предвиденото в клаузите на договора по заема. Изпълнението на договора за изграждане и довършване на интегрираната електронна система на НАП, както и останалите е от съществено значение за предотвратяване на част от плащанията на големи суми в брой. Правителството следва да направи необходимото за тестване на съвместимостта на посочените системи с аналогичните електронни системи на митническите управления на страните, които граничат с България (не само на членките на ЕС Гърция и Румъния, но и на Турция, Сърбия и Македония – ако последните имат такива).

В края на този обзор според мен е необходимо да бъде направен кратък анализ на част от българското законодателство, което има отношение към изследвания въпрос за лимитиране на плащанията в брой до 10 000 лв. Част от упоменатите по-долу закони, правилници и наредби трябва да бъде променено, за да е в съответствие с новата правна норма. Това се отнася преди всичко до законодателството в областта на защитата на потребителите и т.нар. пране на пари, както и в областта на банковото дело. Първоначално предвиждах този анализ да бъде в началото на обзора, но в хода на работата по него прецених, че ще е по-рационално да го сторя в неговия край и да визирам преди всичко необходимостта от синхронизацията му с предлаганото от мен изменение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи.

Възможни са два подхода в тази връзка и те се свеждат до:

а) работната група, която ще изготви измененията на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи да изготви минимални изменения на някои от посочените по-долу нормативни актове;

б) да се изчака поне 6 месеца (по-добре е 1 година) след промяната на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи по отношение на въвеждането на лимит за плащане в брой до 10 000 лв. и ако се прецени, че предложените законодателни промени не са достатъчно ефективни, едва тогава да се правят промени в останалите нормативни актове.

По-рационално според мен е да се приеме за изпълнение вторият подход.
Нормативната уредба у нас, която има отношение с изследвания въпрос, ще я разделя в следните три основни направления:

1. Нормативни актове, регламентиращи борбата срещу т.нар. пране на пари.
2. Нормативни актове, регламентиращи банковото дело и валутния режим.
3. Нормативни актове, регламентиращи защитата на правата на потребителите.
Поотделно за тях може да се посочат следните по-важни обстоятелства:
По отношение на нормативните актове, регламентиращи борбата срещу т.нар. пране на пари. Към тях се отнасят:
1. Законът за мерките срещу изпирането на пари
2. Законът за мерките срещу финансиране на тероризма
3. Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари
4. Устройствен правилник на Агенцията за финансово разузнаване
5. Устройствен правилник на Министерството на финансите
6. Етичен кодекс на Агенцията за финансово разузнаване
7. Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност

В изложението бе извършен анализ на част от изброените нормативни актове. Необходимо е да се посочи, че Законът за мерките срещу финансирането на тероризма е приет през 2003 г. непосредствено след терористичните актове, извършени на 11.IХ.2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон. На практика той регламентира проблематика близка до „прането“ на пари, тъй като за финансиране на тероризма се използват предимно т.нар. мръсни пари, чийто произход е от наркотрафик, проституция, търговия с оръжие и т.н. По същество той е своеобразно продължение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

У нас функционира Агенция за финансово разузнаване при Министерството на финансите, която работи със сравнително малък състав – 44 души. Тя няма и териториални поделения, а е дислоцирана само в София. Според мен в момента тя не работи достатъчно ефективно и често са налице противоречия и дори понякога е в известна конкуренция с Министерството на вътрешните работи, в известна степен с Министерството на външните работи и най-вече с управление „Банков надзор“ при Българската народна банка. В някои случаи противоречия има с други звена на Министерството на финансите и най-вече с Агенция „Митници“, НАП и Агенцията за държавната финансова инспекция (доскоро Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, която през 2006 г. бе закрита, а създадената на нейно място е със съвършено други функции и прерогативи). Ето защо препоръчвам на Агенцията за финансово разузнаване при Министерството на финансите особено след като бъде създадена бъдещата финансова (данъчна) полиция, да бъдат променени в значителна степен Законът за мерките срещу изпиране на пари и Законът за мерките срещу финансиране на тероризма, като на агенцията й бъдат възложени нови прерогативи. Тя следва да проследява при съмнение за пране на пари установените плащания над 10 000 лв. в брой, което е задължена да прави и понастоящем, но това трябва да стане един от приоритетите й. Това може да се открои в една бъдеща промяна на посочените два закона.

По отношение на нормативните актове, регламентиращи банковото дело и валутния режим. Към тях се отнасят:

1. Закон за Българската народна банка
2. Закон за банките
3. Закон за кредитните институции
4. Закон за договорите за финансово обезпечение
5. Закон за електронната търговия
6. Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
7. Закон за потребителския кредит
8. Закон за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати
9. Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи
10. Валутен закон
11. Наредба № 10 от 29.05.2005 г. за електронните платежни инструменти (на БНБ)
12. Наредба № 18 от 20.10.2005 г. за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в налично-паричното обращение (на БНБ)
13. Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра (на БНБ)
14. Наредба № 3 от 29.09.2005 г. за паричните преводи и платежните системи
15. Наредба № 26 от 9.12.1999 г. за сделките на финансовите къщи с чуждестранна валута (на Министерство на финансите)
16. Наредба № 10 от 16 декември 2003 г. на Министерството на финансите за износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни камъни

Предвид предстоящото ни членство в ЕС българското законодателство в областта на банковото дело и на валутния режим бе извършена през последните две години значителна реформа. На мястото на досегашните три закона, регламентиращи тази част от нормативната ни уредба, бяха приети (или са в процес на приемане) още седем нови закона и бяха променени освен посочените в обзора шест наредби и редица други, издадени от управителния съвет на БНБ и от Министерството на финансите. По-голяма част от новите нормативни актове ще влязат в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

В изложението бяха анализирани част от посочените нормативни актове. Освен изменението на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, което предлагам е наложително съвместно с експерти от БНБ и Министерството на финансите да се огледа още веднъж не само посочените 16 нормативни акта, но и някои други в областта на валутния режим и банкирането. Не бих се ангажирал конкретно понастоящем да преценя кои да бъдат променени, тъй като това следва да стане в зависимост от направените промени в Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи и евентуално в Наказателния кодекс, ако се прецени да се търси и наказателна отговорност от лицата, които системно нарушават въведената забрана за плащане в брой над 10 000 лв. Едва след като те влязат в сила, вероятно ще трябва да се направят промени и в други нормативни актове, и според мен най-добре е да се изчака 6 месеца или една година. Привърженик съм на промените в българското законодателство, които произтичат не от желанието на дадена лобистка група, а от необходимостта за улесняване на условията за бизнес в Република България. Ето защо в работната група освен представителите на МФ и БНБ трябва да влязат и представители на работодателските и браншовите организации у нас.

В заключение следва да бъдат направени променени и в част от законодателството ни, което регламентира дейността на Комисията по финансов надзор по отношение на надзора върху сделките с ценни книжа, застрахователното дело и допълнителното пенсионно осигуряване. То е твърде обемно и е предмет на отделен анализ. Макар и много по-рядко и при сделките с ценни книжа на т.нар. извънборсов капиталов пазар се случват макар и инцидентно плащания в брой над 10 000 лв. В тази насока е необходимо да се засилят допълнителни контролни функции, които да се делегират освен на Комисията по финансов надзор, така и на Централния депозитар, където се регистрират всички ценни книжа.

По отношение на нормативните актове, регламентиращи защитата на правата на потребителите. Към тях се отнасят:

1. Закон за защита на потребителите
2. Закон за храните
3. Закон за външната търговия
4. Наредба № 3 от 14.06.1999 г. за защита на потребителите при обозначаване на цените на стоките и услугите
5. Правилник за Националния съвет за защита на потребителите

В изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите и на Закона за храните, както и в Правилника за Националния съвет за защита на потребителите следва да бъдат отразени промените в Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи по отношение на въвеждането на лимит за плащане в брой до 10 000 лв. Това може да стане с изменение на Преходните и заключителните разпоредби на визирания закон. Възможно е на Комисията за защита на потребителите при Министерството на икономиката и енергетиката да бъдат възложени известни контролни правомощия по отношение на спазването на лимита за плащане в брой до 10 000 лв. и евентуално и на налагане на санкции за нарушаването му (възможно е санкциите да се налагат съвместно с други органи или изцяло от органи на Министерството на финансите, като НАП). На органите от Комисията за защита на потребителите могат да бъдат възложени прерогативи само да подпомагат органите на НАП при осъществяване на този вид контрол, а санкцията да се налага от директора на НАП.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук