Христо Христов е роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил е специалността “Българска филология” в СУ „Св. Климент Охридски“, работил е последователно във вестниците „Марица – изток“, „Септември“, „Днес“, „Домино“, Континент“, „Стандарт“, „Земя“, „Сега“, „Дума“ и „Република”. В момента е кореспондент на вестник „Пари“ за Старозагорска област. Автор на документално-публицистичната книга „Стъпала към хоризонта“ и сборника „Рогати работи-бивалици от настоящето“. Член на СБЖ.
Незапомнени жеги се стовариха върху България това лято, твърдят синоптиците. И правят справка за отминалото столетие, според която подобни температурни аномалии се забелязвали само в периодите преди първата и втората национална катастрофа.
Междувременно слънчевите протуберанси нажежиха почти до червено ситуацията в де-що има политическа сила.
БСП, която осъмна след нощта на първия евроизбор като втора сила, проведе в спешен порядък извънредно заседание на 46-ия си конгрес. Като препотвърди доверието си към лидера Станишев, но нищо не рече кой ще наследи Овчаров на поста министър на икономиката и енергетиката.
НДСВ също се събра да бистри резултатите от вота, изпратил само един неин представител в Страсбург, но едва не обърна лодката с аплодисментите си за Соломон Паси, който поиска царската партия да напусне тройната коалиция.
Десните, в лицето на ДСБ, СДС и ССД, обявиха, че ще сменят старите си муцуни с нови лица, но наместо да го сторят, затънаха в разговори кой кой е и накъде ще отплува през есента.
В подобен схоластичен спор влязоха и многобройните земеделски формации, но това поне за тях не е новина.
Единствено в ДПС и ГЕРБ запазиха спокойствие (макар верни на Доган активисти да подсказват, че лидерът им доста се бил стреснал от перспективата да се окаже първи по резултати ). А столичният кмет Бойко Борисов публично да признае, че седмина „гербера“ в Европарламента може да му струват твърде скъпо на задаващите се местни избори.
Има дясно – няма дясно.
Има ляво – няма лява политика.
Има мандатоносител – либерална формация, изпълнява се дясна програма от премиер-водач на социалистическа партия…
Подобни Радини вълнения пълнят страниците на всекидневниците, звани и незнайни социолози и политолози се упражняват в нищене на хипотезите, ако днес се проведат извънредни парламентарни избори, като как ли ще изглежда залата?
Появиха се дори проучвания, според които на ГЕРБ ще му липсват поне 8 депутати, за да състави самостоятелно правителство. А като опозиция ще се подредят БСП, „Атака“ и ДПС.
Във връзка с това известен професор по математика зададе резонния въпрос: „Няма ли в тази ситуация да видим повторение на случилото се през август 2004, когато уж непримиримите опоненти Станишев и Сакскобургготски се прегърнаха в триумвират под крилото на Сокола?“
С малката разлика, че наместо Сакскобургготски (станал междувременно кавалер на орден „Стара планина „), тройката ще бъде в състав Борисов, Станишев, Сидеров.
Защо не пък в конфигурация Борисов, Сидеров, Доган?
Невъзможно, би възкликнал ошашавеният от слънцето българин.
Невъзможна беше и сегашната троица, ще припомнят онези, дето обичат да помнят изборните изказвания на политиците.
А историците ще намекнат, че тя, историята, се пише, за да не бъде четена. И още – че историята се пише от…победителите.
Кой ли обаче ще победи в разбушувалата се стачна вълна с искания за двойно и тройно по-високи възнаграждения във всевъзможни сфери? Вълна, устойчиво засилвана от новите цени на електроенергията.
Ама това вече сме го виждали, ще кажат читателите.
И ще бъдат прави: виждали сме го през пролетта и лятото на 1990, през есента на 1991, през зимата на 1996-1997, през лятото на 2004…
Протестираха студенти, медици, металурзи, миньори, зърнопроизводители и животновъди. Пушеха мълчаливо по едно време армейците, пенсионери дрънкаха празни тенджери…
Всичко ставаше под шаманския акомпанимент на един или друг социален министър, който твърдеше че „кошницата“ е пълна, та чак се пръска по шевовете, и това, което очите ни виждат, не се връзва с реалността.
Докато социалните министри каканижеха басните си, милион и половина млади мъже и жени се изнизваха през границите.
За да станат доста преди родината си частица от онази Европа, която хем ни припозна като своя територия, хем стори така, че да спрем мощностите си в АЕЦ „Козлодуй“ и от регионален износител на ток да станем… вносител.
И не само на електроенергия, защото напоследък от IT-сектора откровено дават да се разбере, че ни предстои внос на програмисти от…Индия. Онази същата, родината на Радж Капур, за която май изнасяхме някога първите си компютри, марка „Правец“!
Как да не се сетиш за романа на Виктор Пасков „Германия. Мръсна приказка“ или за онова чутовно „Бедни ми, бедни Македонски! Защо не загина при Гредетин?!!“ Макар Гредетин да не е още в ЕС!
4 юли 2007 г.
