Всяка пролет във Вашингтон се състои среща на Международния валутен фонд (МВФ) и на Световната банка (СБ). Полицейски заграждения блокират достъпа до двете институции в центъра на столицата. Затова наоколо няма демонстранти.
Протестните акции на неправителствените организации най-често се организират няколко улици по-нататък, в двора на Института за политически изследвания. Участниците, дошли тук от различни краища на света, вече са разбрали, че МВФ и СБ се намират в най-тежката си криза от години насам. Но точно в това те виждат шанса да се отслаби смъртоносната хватка на тези две институции върху световната икономика.
Криза в легитимността на МВФ
Кризата на МВФ е по-очебийна. „Фондът така и не успя да се възстанови от финансовата катастрофа в Азия през 1997 г.“, казва бившият представител на МВФ – Дени дю Тре, сега вицепрезидент на „Center for Global Development“. „Тогава МВФ загуби легитимността си“ каза Дю Тре на форума на официалния обед, спонсориран от „Carnegie Endowment for Interational Peace“. След кризата в Азия ключови страни от Азиатския континент, като Тайланд, Филипините, Китай и Индия вече се въздържат да вземат нови заеми от МВФ. Твърде пресни са спомените им за катастрофалните последствия от финансово-либералните програми, които много азиатски страни бяха принудени да приемат по настояване на МВФ.
Азиатските страни с основание изпитват страх отново да не задлъжнеят към МВФ. Към това се добавя и една впечатляваща постъпка на няколко латиноамерикански държави (начело с Бразилия и Аржентина) – да изплатят наведнъж дълговете си към МВФ. Целта им е да скъсат със зависимостта си от една институция, която е омразна в региона.
Това, на което сега сме свидетели, по принцип е бойкот на МВФ от някои от неговите най-големи длъжници, който предизвика бюджетна криза във фонда. Факт е, че операциите на МВФ през последните две десетилетия се финансират предимно от вноските за погасяване на дълговете на развиващите се страни към фонда и по-малко от вноските на страните от богатият Север. Техните правителства съзнателно прехвърлиха товара по издръжка на фонда върху гърба на длъжниците. И ако важни клиенти сега прекъснат финансовите си връзки с МВФ, възниква въпросът, откъде тогава той ще си набавя необходимите финансови средства? На форума с Дени дю Тре се изказа и специалистката по МВФ от университета в Оксфорд, Нгер Уудс. Тя каза, че МВФ очаква, плащанията към него (вноски и лихви) през 2006 г. да спаднат наполовина (от 3,19 млрд., долара през 2005 г. на 1,39 млрд. долара през 2006 г.). До 2009 г. сумата отново ще спадне наполовина – на 635 млн. долара. И както смята Уудс „това ще доведе до един силно съкратен бюджет за организацията“.
Проблемите на Световната банка
Добре осведомени източници твърдят, че Световната банка също е в криза. Но тя не е толкова обременена с впечатлението за провал и за несъгласие с нейните действия, както МВФ. Нгер Уудс смята, че банката ще бъде сполетяна от бюджетна криза, тъй като приходите от лихви по кредитите и от вноски са спаднали (от 8,1 млрд. долара през 2001 г. на 4,4 млрд. за 2004 г.). В същото време спад бележат и приходите от инвестиции от 1,5 млрд. през 2001 г. само до 304 млн. през 2004 г. Китай, Индонезия, Мексико, Бразилия и много други от по-напредналите „развиващи“ се страни вече се оглеждат за нови заемодатели.
Но кризата в бюджета е само един от аспектите. Световната банка цялостно е затънала в криза. Както твърди Дени дю Тре, икономистите на банката предлагат програми за действие, които все повече се оценяват като негодни за решаване на проблемите на развиващите се страни. Дю Тре познава банката добре, той е бил неин представител в Джакарта и представител на МВФ в Ханой. За Дю Тре проблемът на СБ се крие в развойния й отдел, чиято главна задача е да предлага актуални програмни разработки в сферата на икономиката, изготвени в сътрудничество с академичните среди на Запада. Но креативно знание, което да се използва за съставянето на програми, не излиза от този отдел. Понастоящем за СБ работят около 10 000 експерти, повечето икономисти. Както смята Дю Тре, „на Световната банка не й липсва нищо, което да не може да бъде отстранено със съкращение на персонала с 40%“. Нгер Уудс подкрепя становището на Дю Тре. В един от последните си отчети тя идва до извода: „Най-честото оплакване в тази област гласи – сътрудниците на МВФ и СБ са политически много неопитни. Те имат своята докторска титла по икономика или финанси, но са лошо подготвени за комплексната и мръсна работа на политическата система, в рамките на която трябва да работят.“ Антипатията им към политиката прави мнозина негодни да разберат променящия се свят. Много от тях са с ограничени разбирания за онази политика, която определя характера на програмите на МВФ и СБ, политика с много по-важни последствия от тяхната официално оповестена стратегия за развиващите се страни. „Предложенията на фонда и банката винаги са изложени на силно политическо влияние“, пише Нгер Уудс. „Първото стендбай – споразумение, което подписаха през 1997 г. МВФ и Южна Корея, беше окичено с куп допълнителни условия, добавени по настояване на САЩ.“ По време на 90-те години върху Световната банка бе упражняван натиск и от Г-7 – да отпуска кредити на Русия. Тези кредити никога не бяха използвани (въпреки че Русия беше длъжна да плаща вноските си). От Г-7 бе упражняван натиск и върху МВФ, да не се безпокои прекалено много за провала на поставените си цели. Често формата и съдържанието на дадени проекти беше вече предварително определена от съществуващи тайни споразумения между големи компании, подкрепени от могъщи правителства и финансови кръгове.
Как се прикриват кризите
На срещата на неправителствените организации в Института по политически изследвания във Вашингтон присъства и Робин Броуд. Тя е асистент-професор в Американския университет и от дълго време се занимава с темата „Световна банка“. Нейната книга „Неравностойният алианс между Световната банка и Филипините“ по мнението на мнозина е класическо изследване на отношението на СБ с нейните държави-клиенти – в случая с Филипините.
Броуд твърди, че Световната банка е затънала по-дълбоко в криза от МВФ, отколкото това е видимо за обществеността.
Според Броуд „МВФ реагира на критиките и неуспехите си, като се оттегли зад своите четири стени, с което засили впечатлението за своята обсаденост. В замяна на това Световната банка реагира по обратния начин, като впрегна света, за да прикрие нарастващата криза.“
Броуд вижда три елемента в защитната стратегия на Световната банка: първо, тя отива при кредиторите и заявява, че е най-способната институция за ликвидиране на бедността чрез кредити, за опазване на природната среда, за борба със СПИН-а и т.н. … Нещо, което впоследствие се опровергава от отчетните баланси. Второ, СБ разполага с най-големия изследователски отдел в областта „Развитие“, финансиран с около 50 млн. долара. Смисълът на неговото съществуване се състои в научното формулиране на предварително направени оценки и заключения. Трето, тя разполага с голям отдел, с бюджет от около 30 млн. долара, който се занимава с външна политика. Това е една PR-агенция, която захранва медиите с т.нар. обективни резултати от изследванията на СБ и поддържа реномето й на осведомена институция…
Накрая Броуд стига до заключението: „Така не може да продължава. В Световната банка знаят, че са затънали в криза и това ги изнервя. И ако ние си вършим работата както трябва, истината рано или късно ще излезе наяве“.
Реакция на новите инициативи
Антикорупционната кампания на бившия президент на СБ – Поул Уолфовиц, за която се говори толкова много, се оценява на срещата на неправителствените организации като нова PR-акция за спасяване на чезнещата легитимност на банката. „Що се касае до лицемерието на СБ: в средата на 80-те години, когато на бял свят излезе аферата с корупция около няколко проекта на Световната банка в Индонезия, Уолфовиц беше посланик на САЩ в Джакарта. Тогава той не предприе нищо срещу това“, заявява Шалмал Гутал от организацията „Focus on the Global South“ в Банкок. „Средно всеки трети долар от парите, които СБ отпусна на правителството на Сухарто за 30-годишен период от средата на 60-те години до средата на 90-те години, потъна в джобовете на неговите хора. Т.е. цели 10 млрд. долара от общо 30-те млрд. по кредитната програма на СБ. А Уолфовиц тогава се считаше за голям приятел на режима на Сухарто.“
Особено скептично участниците в срещата на неправителствените организации реагираха на плановете за увеличаване тежестта на гласовете на някои от големите „развиващи се“ страни в СБ като Китай и Бразилия и на намерението да се разреши на още няколко нетолкова бедни страни да се възползват от инициативата HIPC (Highly Indepted Poor Country) на Световната банка за редуциране на дълговете им. По тяхно мнение това не е нищо друго освен ново PR-усилие да се спаси една провалила се дейност. А що се отнася до увеличението на тежестта на гласовете, участниците в срещата съзират в това предложение отчаян опит да се противодейства на тенденцията на голям брой развиващи се страни да се освободят от зависимостта на СБ и МВФ.
Но означава ли това край на реформите?
Това, за което малко се говори на срещата, бе едно намерение, което много от големите неправителствени организации усилено предлагаха през 90-те години: възможността за реформиране на СБ и на МВФ в тяхната стратегия по изготвяните проекти за реализиране и отпускане на кредити. Самир Досани, координатор на кампанията „50 години стигат!“ изрази най-ясно своя песимизъм: „Когато критикувахме структуронапасващите програми на СБ, тя ги прекръсти в „Стратегически документи за намаление на бедността” (PRSPs – Poverty Reduction Strategy Papers). Ние поискахме опрощаване на дълговете, отговори ни се с документа HIPC за най-силно задлъжнелите бедни страни (Highly Indepted Poor Country). И двете инициативи в момента се провалят. Съответно не е ли време да помислим за нов подход?“
Както Световната банка, така и МВФ са в криза. Но критиците на двете финансови институции виждат в това възможност за нейното радикално преодоляване. „Ние се обединихме около една обща стратегия за отнемане властта на СБ и МВФ“ е мнението на Лиди Неспил oт „Jubilee South“ в края на двудневната среща във Вашингтон. „Jubilee South“ е глобален алианс, известен с исканията си за опрощаване на дълговете. Вместо да се формулират условия за работата на СБ и МВФ, за да се намалят негативните последствия от тяхната дейност, в новото начинание става дума за нещо друго: къде СБ и МВФ са най-разединени и най-уязвими, кои от техните начинания са най-уязвими? По тези направления трябва да се реагира с глобални действия. Целта е да се парализират СБ и МВФ, а в дългосрочна перспектива радикално да се обезвластят и основно да се редуцира влиянието им. „Трябва да действаме както при сепията, първо да отрежем пипалата й“, заявява Самир Досани. Започва се с най-уязвимата част и след това се продължава нататък.“
Превод: Иван Аладжов и Любен Аладжов
