ОКОТО на УРАГАНА: МИЛТЪН ФРИДМЪН, МВФ И ГЛОБАЛНИЯТ ЮГ

0
255

Преводи от проф. Уолдън Бело за Международния валутен фонд
Икономисти от целия свят отдадоха почести на починалия неотдавна Милтън Фридмън, когото провъзгласиха за „шампион на свободата, който преобрази икономиката и света“, както писа на цяла страница в. „New York Times“. За разлика от тях жителите от глобалния Юг ще запомнят професор Фридмън от Чикагския университет като окото на ураган, който остави след себе си ивица на опустошение в техните икономики. Още дълго време те ще свързват името на Фридмън с две неща: с чилийските реформи за въвеждане на свободния пазар и със „структуронапасващите програми“ на Международния валутен фонд (МВФ) в Третия свят.

Веднага след държавния преврат срещу правителството на Алиенде на 11 септември 1973 г. чилийски абсолвенти от школата на Фридмън (прочули се по-късно като „Chicago Boys“) поеха кормилото на чилийската икономика и с мисионерска страст подеха изпълнението на програма за всеобхватни икономически реформи. И във връзка с многократно цитираното твърдение на техния гуру, Милтън Фридмън, че демокрацията и свободният пазар вървят ръка за ръка, би трябвало да са забелязали иронията на съдбата, че тъкмо в Чили раят на свободния пазар, чийто кръстник е МВФ, бе наложен с щиковете на най-кървавата диктатура в Латинска Америка.

Фридмън посети Чили по време на диктатурата на Пиночет и високо оцени неговите усилия за установяване на радикално реформирана, експортно ориентирана, свободна пазарна икономика. Фридмън възхвали Аугусто Пиночет, че „принципно се е застъпил за пълната свобода на пазара“. Той изнесе и редица доклади за „крехкостта на свободата“, което в контекста на Чили прозвуча като цинична подигравка. Фридмън упрекна своите критици, че заради нарушенията на човешките права от чилийския режим те желаят „да го овъргалят в катран и перушина“. И въпреки това, той заяви, че се гордее, че е представител на доктринерския дух, който стои зад „чилийското чудо“.

Чилийският експеримент

След като учениците на Фридмън приключиха с Чили, страната бе действително радикално трансформирана, точно по рецептите на техния гуру и на МВФ, само че в отрицателния смисъл.

Политиката на свободната пазарна икономика и на структуронапасващите програми на МВФ доведоха Чили до две големи стопански депресии в рамките само на едно десетилетие: през 1974-1975 г. брутния обществен продукт спадна с 12%, а през 1982-1983 г. – с цели 15%.

Идеологията на МВФ за свободния пазар е базирана на убеждението, че именно той е в основата за силен икономически растеж. Получи се, обаче, тъкмо обратното – ръстът на брутния вътрешен продукт на Чили през неговия „якобински период“ (от 1974 до 1989 г. – революцията на Фридмън-Пиночет) беше само +2,6% срещу средно над +4% в годините между 1951 и 1971, когато държавата играеше определено регулираща роля в чилийската икономика. В края на периода на радикалните реформи за „свободна пазарна икономика“ социалното неравенство и бедността болезнено нараснаха. Процентът на семействата, живеещи под екзистенцминимума, се увеличи от 1980 до 1990 г. от 12% на 15%, а на тези под прага на бедността – от 24% на 26%. Това означава, че в края на режима на Пиночет 5,2 милиона чилийци от общо 13 милиона бяха бедни. Ако се погледне разпределението на националния доход на страната, се вижда, че делът от приходите на най-бедните 50% от населението е спаднал от 20,4% на 16,8%, а най-богатите 10% в замяна на това увеличиха своя дял в БВП от 36,5% на забележителните 46,8%. Както се изрази един икономист, тази комбинация от лабилен растеж и радикален търговски либерализъм означава деиндустриализиране на чилийската икономика в името на икономическата ефективност и монетарния контрол над инфлацията. Делът на производството в БВП падна от средно 26% през 60-те години на 20% през 80-те години. Много металообработващи предприятия и сродни браншове фалираха. Под наставничеството на МВФ икономиката се ориентира към сектора на услуги и експорт главно на земеделски продукти и суровини.

Смекчената форма на „Фридмънизма“

Ерата на радикалната икономическа контрареволюция на Фридмън-Пиночет приключи в началото на 90-те години и на власт дойдоха представителите на „регулираната икономика“, т. нар. Cоncertation. Това бе лявоцентристка коалиция, която се обяви против класическите догми на Фридмън и на МВФ и в името на по-добро разпределение на доходите повиши обществените разходи. В резултат на това делът на чилийците, живеещи в бедност, радикално бе намален от 40% на 20%. Тази промяна засили вътрешното търсене и доведе до средногодишен ръст на БВП в постпиночетовата фаза от средно +6%.

Впрочем социалдемократическото правителство нямаше намерение да се конфронтира със заможния елит на страната. Неолибералната икономическа политика, окупирана от МВФ, в основни линии си остана непроменена, както и икономическият акцент върху експорта на земеделски продукти и суровини. Съсредоточаването върху износа на първични продукти доведе, обаче, до огромни екологични проблеми. Равновесието на рибните пасажи по бреговете на Чили бе нарушено. Този феномен предизвика увеличение на рибовъдните ферми за сладководна сьомга и миди във вътрешността на страната, което се отрази на екобаланса в районите на тяхното заселване. Процъфтяващият експорт на дървесина и на изделия на дървообработващата промишленост стимулира развитието на изкуствени горски плантации за сметка на естествените гори. Чили днес се нарежда на второ място по изсичане на дървета в Латинска Америка след Бразилия. Защитата на природата в Чили е неефективна и се потиска от експортноориентираното лоби.

Износът на „революцията“

Чили бе опитното зайче за програмите на МВФ. Върху Чили се изпробва парадигмата на свободния пазар. През 80-те години този модел бе разпространен от МВФ и Световната банка и върху почти всички страни от Третия свят. Около 90 икономики в развиващите се страни и в бившите социалистически държави бяха подложени на структуронапасващите реформи на свободния пазар. От Гана до Аржентина регулативната роля на държавата върху икономиката беше драстично съкратена под натиска на МВФ; в името на ефективността държавни предприятия бяха приватизирани; напълно снети бяха ограниченията за внос на западни стоки; вдигнати бяха ограниченията за чуждестранни инвеститори, а експортно ориентираната местна икономика бе здраво привързана към капиталистическия световен пазар.

През 90-те години икономиката на развиващите се страни ускорено бе подготвяна със структуронапасващите програми на МВФ за настъпващата комерсиална глобализация. Тази политика донесе на повечето от тях същото неравенство, бедност и екологични проблеми, както в Чили (изключвайки умерения растеж след края на ерата Фридмън-Пиночет). Икономическият директор на Световната банка за Африка признава: „Ние не очаквахме, че хуманитарните разходи на тези програми ще се окажат толкова високи, а икономическите резултати ще се забавят толкова дълго“. Структуронапасващите програми получиха толкова лоша слава, че МВФ и СБ се видяха принудени спешно да ги преименуват и още в края на 90-те години вече се говори за PRSPs (Poverty Reduction Strategy Papers) -„стратегически документи за намаляване на бедността“.

Свободният пазар и политиката на структурно напасване, в основата на които стои МВФ, междувременно се оказаха толкова здраво вкоренени в институциите, че тяхното господство ще продължи да действа, независимо от всеобщото признание, че те не функционират успешно.

Завещанието на Милтън Фридмън и в бъдеще ще остане да тежи на развиващите се страни в лицето на налаганата им от МВФ икономическа и финансова политика.

Затова няма по-подходящ надпис за надгробната плоча на Милтън Фридмън от следните редове в „Юлий Цезар“ на Шекспир: „Злото, сторено от хората, живее дълго и след смъртта им, а доброто бързо потъва в гроба, заедно с техните кости.“

Превод: Иван Аладжов и Любен Аладжов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук