Хората, познаващи най-добре вероятния кандидат за поста президент на САЩ Барак Обама от времето, когато той пристигнал в Ню Йорк от Хавайските острови – началото на 1980 г. – и е учил в колежа, а след това в Колумбийския университет, споделят свои впечатления от него. Материалът е публикуван в американския информационно-аналитичeн сайт politico.com.
Главният разказващ е живеещият в Ню Йорк пакистанец на име Сохал Сиддики, подържал по онова време близки отношения с Обама. Сведенията, получени от Сиддики и другите познати участници в президентската кампания, не представят цялостно този човек. Те са твърде откъслечни и са по-скоро щрихи към портрета му. Но и тази информация позволява да се състави определено мнение за най-вероятния кандидат за главния пост в Белия дом.
Трудно е да се каже дали отношенията между Сиддики и Обама са били проява на истинска дружба, тъй като двамата са били твърде различни. Обама в своите непълни двадесет години е бил енергичен и амбициозен студент в Колумбийския университет, докато Сиддики, който е работил като сервитьор и продавач в магазин, не си е поставял грандиозни цели. Вероятната причина за тяхното сближаване е в обстоятелството, че в Ню Йорк и двамата били самотни, без поддръжка от никого. Да се справят с текущите проблеми заедно е било по-лесно.
Един от най-ярките случаи, свързани с Обама и останали в паметта на Сохал, е станал в Манхатън. В ония години Ню Йорк със своята улична престъпност е бил достатъчно неблагонадежден град. И веднъж към автора на възпоменанията със заплашителен вид се приближил някакъв скитник. Сохал, който не притежавал голяма физическа сила, все пак решил да се противопостави на хулигана и ситуацията заплашвала да прерасне в бой. Но изведнъж между него и скитника се появил неговият познат Обама – той случайно бил наблизо и решил да се намеси. Страшният поглед на Обама се оказал достатъчен, за да накара злосторника бързо да се оттегли. Уличният хулиган имал сериозни основания да избегне стълкновението с тъмнокожия студент. Съкурсникът на Обама Пол Карпентер го описва като атлетично сложен младеж, редовно играещ футбол, тенис и водно поло.
В началото на 1980 г. Барак живеел твърде скромно. Той носел панталони цвят каки за пет долара и протрито кожено палто. Нерядко му се е налагало, поради липса на пари, да не ползва обществения транспорт. Заедно с това всички отбелязват, че Обама бил способен и прилежен студент. Но главното, което подчертават неговите другари, е стремежът му да помогне на по-слабия. Младият Обама чувствал някаква отговорност за ония, които са били по-слаби или по-бедни от него. Друг познат на Барак, индусът Туммалапалли, с когото той сутрин бягал, си спомня, че веднъж заговорили за онова, което искат да постигнат в живота си. Туммалапалли казал, че мечтае да се върне в Индия и да започне собствен бизнес. Обама пък мислел за друго: “Аз искам да постъпя на обществена служба. Искам да се занимавам с журналистика и да оказвам помощ на всеки, който се нуждае от нея.” Нерядко неговият идеализъм предизвиквал насмешка у връстниците му, но Барак си давал вид, че не ги забелязва.
За Обама животът в Ню Йорк бил труден не само поради липсата на пари. Обама не успял веднага да се приспособи към големия град. По-късно той ще каже, че “в продължение на две години бил ужасно самотен и не можел да се концентрира в нищо, с изключение може би в собствените си мисли”. От друга страна, пристигането в Ню Йорк и следването в университета го заставили да се откаже от наркотиците. Обама не скрива, че в горните класове на училището пушел марихуана и пробвал кокаин.
Когато възникнал проблемът с жилището, той и Сохал решили да потърсят квартира, в която да се настанят временно. Набавили някакви мебели на старо, маса обаче не могли да намерят, поради което те и техните гости е трябвало да държат чиниите на колената си. Веднъж на гости на Сохал дошла за няколко дни неговата майка. Тя не харесала Обама и била доста груба с него. По всяка вероятност тази неприязън е имала расистки причини. Но Обама продължавал да се държи с жената подчертано вежливо. Понякога некоректни изказвания относно произхода на своя другар си е позволявал и самият Сохал. Наричал го Чичо Том. Обама не реагирал на тези прояви.
С времето Барак започнал да свиква с Ню Йорк. Появили се много приятели, с които обичал да се разхожда нощем. Сиддики казва, че Обама се ползвал с успех сред противоположния пол. Понякога младите хора устройвали нещо като съревнование. Влизайки в някакъв бар, те са стараели да се запознаят с девойки. На Барак му вървяло повече, отколкото на другите. В ония години друго негово увлечение било четенето. Най-голям интерес предизвиквали у него произведенията на Видиадхар Найпаул и Габриел Гарсиа Маркес. От музиката предпочитал музиката на Ван Морисон и Боб Дилън.
С времето отношенията между Обама и Сиддики се усложнили. Обама хвърлял всички сили в учението, докато неговият другар живеел разгулно, често устройвал в общата квартира шумни вечери, без да се смущава, че те пречат на съседа му. Затова Барак решил да се премести.
След като завършил следването, Обама заминал за Чикаго, където започнал своята политическа кариера. Изглеждало, че неговите отношения със Сиддики са окончателно прекратени, но бившият му съквартирант го потърсил и помолил за помощ. Той дълго време се лекувал от последиците на своето пристрастие към наркотиците и се нуждаел от работа. Обама не му отказал подкрепата си.
Посочените епизоди характеризират Барак Обама като човек, който е най-малкото уравновесен – това е едно от най-ярко изразените му качества. Тази черта от характера му, казват психолозите, може да бъде добър принос за промяна на имиджа на САЩ в света, ако той победи в президентската надпревара. От друга страна, отвъд океана все по-често се говори, че Обама е склонен към демагогия и че няма политически опит. Те дори го сравняват с Михаил Горбачов. Той говори хубави думи, поставя правилни цели, но Америка продължава да се пита, дали той си представя как ще може да ги постигне.
(Публикувано и в Ежедневная электронная газета. www.utro.ru 22 май 2008 г.)
Превод В. Вълканов
