СЛОВО на президента на Руската Фeдерация Владимир Путин на разширеното заседаниe на Държавния съвет.
Уважаеми граждани на Русия!
Уважаеми колеги!
Завършвайки втория си мандат като президент на Руската федерация, смятам за необходимо да отбележа това, което бе направено през последните години, както и да изложа своето виждане за развитието на страната в дългосрочна перспектива.
Преди осем години положението в страната бе крайно тежко – вие добре знаете това. Страната преживяваше финансов банкрут, обезцениха се паричните спестявания на гражданите. Пред очите ни терористите разгърнаха мащабна гражданска война, нагло нахлуха в Дагестан, взривяваха домове в руските градове.
Но у хората нямаше нито отчаяние, нито страх. Напротив, отговорът на нашия народ бяха единството и сплотеността. В защита на Русия, на нейната териториална цялост се вдигнаха не само военнослужeщите, а и самото общество. Макар да не бяха получавали много месеци своите заплати, лекари и учители предано изпълняваха своя дълг. Работници, инженери, предприемачи се трудеха на своите места, полагайки усилия да изведат икономиката от стагнацията и разрухата. Беше очевиден искреният стремеж на хората да укрепят държавата, да променят обстановката в страната. И сега бих искал още веднъж да благодаря на всички, които ни оказаха доверие и ни подкрепиха. Тяхната подкрепа реално виждах и чувствах през цялото време. Без нея нищо нямаше да може да се направи. Именно волята на хората, тяхното пряко участие в съдбата на Русия бе решаващата сила, която ни позволи през изминалите осем години да постигнем това, което постигнахме.
Бих искал по-подробно да се спра на състоянието на страната през втората половина на 1999 – а и началото на 2000 година.
Ще напомня, че нападението на терористите срещу Дагестан бе пряко следствие от фактическото отделяне на Чеченската република от Русия. Освен това тук се сблъскахме с неприкритото подстрекателство на сепаратистите от страна на някои външни сили, заинтересовани от отслабването, а може би и от разпадането на Русия.
В самата Чечения бе разгърнат терор против собствения народ: убийства на мирни жители и свещенослужители, търговия с роби, включително и от местното население, вземането на заложници. Под ръководството на емисари на “Ал-Кайда” действаха лагери за подготовка на терористи. Самозваният Конгрес на народите на Ичкерия и Дагестан обяви за своя цел създаването – от Черно до Каспийско море – на радикалния по своята природа “Халифат”. Подготовката за агресия против Русия, за откъсване на изконни нейни територии се вършеше съвършено открито.
Какво можехме да противопоставим?
Армията бе фактически деморализирана и небоеспособна. Заплатите на военнослужещите бяха направо мизерни, а при това се изплащаха и нередовно. Техниката стремително остаряваше. Предприятията на отбранителната промишленост затънаха в дългове, губеха кадри и производствена база.
Самата Русия представляваше една “парцелирана” територия. В повече от субектите на Федерацията действаха закони, които противоречаха на Конституцията на Русия. Някои случаи бяха направо въпиющи. Например статусът на отделни територии се определяше като “суверенна държава, асоциирана с Руската федерация”. Създаваше се база за териториални претенции на едни субекти на Руската федерация към други. Искам да обърна вниманието ви, уважаеми колеги, че такива спорни територии у нас са повече от две хиляди. Ако ние позволим да бъдем въвлечени в такава подялба, тя ще бъде безкрайна и ще разруши страната. Само си помислете – възможно бе да си гражданин на някой от руските региони, без да си гражданин на Русия!
Държавната власт бе слабоефективна. Свидетелство за това бе отслабването на всички държавни институции и пренебрежението към законите. Отечествените СМИ нерядко действаха в интерес на отделни корпоративни групи – по тяхна политическа и икономическа поръчка. Значителна част от икономиката бе контролирана от олигархически или направо криминални структури. В дълбока криза се оказа селското стопанство. Финансите на страната бяха опустошени и практически напълно зависеха от външните заеми. И това, в крайна сметка, доведе до финансовия банкрут от 1998 г., който пък доведе до разорението на много предприятия, до нарастване на бедността и безработицата. Инфлацията изяде и без това невисоките доходи на гражданите на Русия. В 1999 г. тя възлизаше на 36,5 процента. В началото на същата година се стигна и до пикова задлъжнялост по отношение на работните заплати, пенсиите и помощите (които помощи изобщо не се изплащаха). В предприятията заплатите не се изплащаха в продължение на две години. Реалните доходи на гражданите спрямо 1991 г. съставляваха 40 процента, а пенсиите и по-малко. Почти една трета от населението имаше доходи под жизнения минимум. Какво означава това? Че една трета от гражданите изпадна в нищета. Напълно.
Тежкото състояние в икономиката и социалната сфера, както и, разбира се, загубата на много ценностни ориентири нанесоха психологически удар на обществото. Увеличиха се социалните болести, корупцията, престъпността. Изостри се демографският кризис. Раждаемостта спадеше, смъртността нарастваше.
Богатата Русия се превърна в страна на бедните хора.
В тези условия ние започнахме да формиране и реализираме нашия план за извеждането на Русия от системната криза. И преди всичко пристъпихме към въвеждането на конституционен ред, възстановяване на елементарните социални гаранции на гражданите и укрепването на държавните институции. При това ние се ръководихме от основния принцип, че възстановяването на Русия не бива да става за сметка на хората, с цената на по-нататъшно влошаване на техните жизнени условия. В трудните 90 години на тях им се стовариха много беди и изпитания.
С много усилия успяхме да предотвратим разпада на страната и да сложим край на войната в Северен Кавказ. Сепаратизмът отстъпи, а на тероризма – при всичката запазила се острота на тази заплаха – бяха нанесени решаващи, съкрушителни удари. Чеченската република стана пълноценен субект на Руската федерация. Там се състояха демократични избори за парламент и президент, приета бе конституция на републиката, развиват се икономиката и социалната сфера.
Възстановихме eдинното правово пространство на страната. Регионалната правова база бе приведена в съответствие с федералното законодателство, което от своя страна получи сериозно развитие, включващо систематизацията на законодателството и приемането на редица кодекси.
Ние не само отново станахме единна страна, но през всичките тези години водехме целенасочена работа по развитие на федералните отношения. Бе прокарано ясно разграничение в пълномощията на Федерацията, регионите и местното самоуправление. Заедно с това голяма част от функциите в сферата на социално-икономическото развитие бе прехвърлени на регионалните и местните органи, при което бе определена и тяхната финансова и материална база. По същество бе извършена сериозна децентрализация на властовите пълномощия. Зная, че тук има още много да се прави, но насоката е определена.
Укрепена е материалната база и реалната независимост на съдилищата.
През целия този период ние последователно работехме и по формирането на устойчива, дееспособна политическа система. Ние успяхме да избавим страната от порочната практика да се приемат държавни решения под натиска на суровинни и финансови монополи, на медийни магнати, на чуждестранни политически кръгове и нагли популисти – когато не само националните интереси, но и елементарните потребности на милиони хора бяха цинично пренебрегвани.
Сега твърдо може да се каже, че на политическото безправие на народа е сложен край. Ние правим и ще правим всичко възможно правата на нашите граждани да се реализират в пълна степен чрез ефективните институции на една отговорна и честна власт.
И накрая. Русия се върна на световната сцена като силна държава, с която се съобразяват и която може да отстоява себе си. Ние натрупахме сериозен външнополитически капитал, който работи за развитието на страната, в защита на интересите на гражданите и на националния бизнес.
Ще приведа само няколко цифри. За последните осем години общият обем на чуждестранните инвестиции в руската икономика нарасна не с някакви проценти, а 7 пъти. Ще напомня, че през предишния период от страната ежегодно изтичаха 15-20, че и 25 милиарда щатски долара, а през 2007 г. бе отбелязан рекорден приток на капитали – 82,3 млрд. долара. Капитализацията на фондовия пазар в сравнение с 1999 г. нарасна фантастично – 22 пъти! По този показател ние още през 2006 г. надминахме Мексико, Индия, Бразилия и дори Южна Корея, която показва твърде високи темпове на развитие. В края на 1999 г. фондовият пазар съставляваше 60 млрд. долара, а в края на 2007 г. – 1 трилион и 330 милиарда щатски долара. Стокооборотът на Русия с другите държави се увеличи повече от 5 пъти. Всяка година в чужбина пребивават повече от 6 милиона наши граждани.
Всяка от тези цифри илюстрира качествено новото състояние на Русия като съвременна държава, открита за външния свят, в това число за бизнеса и честната конкуренция.
Днес ние напълно възстановихме и загубеното през 90-те години равнище на социално-икономическото развитие. Реалните доходи на гражданите надминаха показателите отпреди реформата. Устойчиво се развива икономиката.
Миналата година ние достигнахме най-голям прираст на БВП за последните 7 години – 8,1 процента. През 2007 г. (съгласно данните на международните експерти) Русия изпревари такива страни от “осморката” като Италия и Франция по обем на БВП, изчислен по паритетната покупателна способност, и влезе в седморката на най-крупните икономики в света.
Започнаха крупномащабни проекти в енергетиката, транспортната инфраструктура, машиностроенето, жилищното строителство. Извършват се структурни реформи в авио- и корабостроенето. Привлечени са значителни инвестиции в производството на автомобили и железопътна техника. В най-чувствителните за държавата направления са създадени държавни корпорации с големи финансови и организационни възможности. Набелязани са положителни изменения в селското стопанство.
На децата ни няма да се наложи да изплащат нашите дългове. Външният дълг на държавата бе намален до 3 процента от БВП, което е един от най-низките показатели в света. Създадени са значителни финансови резерви, които защитават страната от външни кризи и гарантират изпълнението на социалните ангажименти в бъдеще. Осигурена е в своята цялост макроикономическата стабилност и финансовата самостоятелност на страната. В резултат на всичко това през последните две години в Русия се наблюдава истински инвестиционен и потребителски бум.
Реалните доходи на хората за 8 години се увеличиха 2,5 пъти. Пенсиите също почти 2,5 пъти. Аз прекрасно знам всичко, свързано с инфлацията – ръста на цените и т. н., но, повтарям, реалните доходи така или иначе се увеличиха 2,5 пъти. Безработицата и равнището на бедност намаляха повече от 2 пъти.
Преодолени са тенденциите на смъртност и намаляване на раждаемостта. Съвсем неотдавна, вие помните това, изработихме демографска програма. Имаше твърде много съмняващи се – ще има ли някаква полза от тези държавни вложения. И днес с удовлетворение мога да констатирам: полза има. Миналата година беше отбелязана рекордна динамика на прираст в раждаемостта В страната се родиха толкова много деца, колкото не са се раждали през последните 15 години.
Има позитивни изменения в образованието, науката, здравеопазването. Държавата отново се обърна към проблемите на националната култура. Появиха се нови възможности за развитието и на професионалния, и на масовия спорт в страната. А изборът на Сочи за столица на Зимните олимпийски игри през 2014 г. е признание не само за нашите спортни и икономически успехи, но и за нарасналия международен авторитет на Русия.
Главното, което получихме, е стабилността, позволяваща да се градят планове, спокойно да се работи и да се създават семейства. Върна се увереността, че животът и в бъдеще ще се променя към по-доброто.
Повтарям: всичко това ние направихме заедно, което говори за голямата и отговорна ежедневна работа, променила живота на нашите граждани, променила самата страна, с която ние с право се гордеем.
Уважаеми колеги!
Ние наистина има какво да представим за последните осем години. Но… Но ние не можем да спрем и да се задоволим с това, което вече е направено, с това, което вече е постигнато. Необходимо е обективно и реалистично да оценим ситуацията, да бъдем пределно самокритични.
Сега пред нас стои задачата ефективно да използваме натрупания опит и ресурси за следващия – качествено нов – етап в развитието на страната.
У нас бе приет бюджетът и утвърден конкретен план за развитие до 2010 г. Но сега е необходимо да погледнем отвъд този хоризонт – макар и само с десетилетие напред. Днес става дума за една дългосрочна стратегия до 2020 г., по същество става дума за важния за цялото общество избор на по-нататъшния път на развитие на Русия.
Въпреки отделните успехи през последните години, ние все още не можем да излезем от инерционния, енергийно-суровинния сценарий на развитие. Естествено няма нищо лошо нито в подема на енергетиката, нито в увеличаване на добива на суровини. Напротив, формирането на съвременния, на най-добрия в света енергетичен сектор, създаването на високотехнологични предприятия, добиващи и преработващи суровини, влиза в нашите безусловни приоритети.
Обаче и сега – на фона на благоприятната за нас икономическа конюнктура – ние само фрагментарно се занимаваме с модернизацията на икономиката. И това неизбежно води до увеличаване на зависимостта на Русия от вноса на стоки и технологии, до превръщането й в суровинен придатък на световната икономика. А това по-нататък може да доведе до изоставане от водещите икономики в света, изтласкването на страната ни от редиците на световните лидери.
Следвайки един такъв сценарий, ние няма да имаме необходимия прогрес в повишаване качеството на живота на руските граждани. Нещо повече – няма да можем да осигурим нито безопасността на страната, нито нейното нормално развитие. Ще изложим на опасност самото й съществуване. Казвам това без всякакво преувеличение.
Единствената реална алтернатива на един такъв развой на събитията (както ние това, собствено, по-рано и определихме) е стратегията на иновационното развитие на страната, опиращо се на едно от нашите главни конкурентни предимства – на реализацията на човешкия потенциал, опиращо се по-нататък на най-ефективното приложение на знанията и уменията на хората за постоянно подобряване на технологията, на икономическите резултати, на живота на обществото като цяло.
Искам обаче специално да подчертая и нека това се разбере: темповете на иновационното развитие трябва да бъдат кардинално по-високи от тези, които имаме днес.
Да, този път е доста по-сложен. Той е по-амбициозен и изисква максимални усилия от страна на държавата, бизнеса, на цялото общество. Но в действителност ние нямаме никакъв избор. Какъв избор може да има между, от една страна, шанса да достигнем лидерски позиции в икономиката и социалното развитие, в осигуряване на безопасността на страната, и от друга страна, загубата на позиции в икономиката, в сферата на безопасността, в крайна сметка и загубата на суверенитет?
Русия е длъжна да стане най-привлекателната за живот страна. И аз съм уверен, че можем да направим това, но не като жертваме настоящето заради така нареченото светло бъдеще, а напротив, като ден след ден подобряваме благосъстоянието на хората.
Преминаването на иновационния път на развитие е свързан преди всичко с мащабни инвестиции в човешкия капитал. Развитието на човека е и основната цел, и необходимото условие за прогреса на съвременното общество. Това и днес, и в дългосрочна перспектива е наш абсолютен национален приоритет.
Бъдещето на Русия, нашите успехи зависят от образованието и здравето на хората, от техния стремеж към самоусъвършенстване и използване на собствените навици и таланти. И това, което сега казвам, го казвам не в навечерието на президентски избори. То не е лозунг в предизборна кампания. То е насъщна потребност за развитието на страната. Бъдещето на Русия ще зависи от мотивацията към иновационното поведение на гражданите и от труда на всеки отделен гражданин.
Развитието на националните образователни системи е ключов елемент в глобалната конкуренция и една от най-важните жизнени ценности. А в Русия има всичко: и богати традиции, и потенциал, за да направим нашето образование – от училището до университета – едно от най-добрите в света.
Образователната система е длъжна да съсредоточи в себе си най-съвременните знания и технологии. Още в близките години трябва да се осигури преходът към образование по стандартите на новото поколение, отговарящи на изискванията на съвременната иновационна икономика. Сега Министерството на образованието работи върху тези стандарти. Искам те да бъдат предмет на обсъждане в цялото общество. Това трябва да бъдат съвременни стандарти.
Сферата на образованието трябва да стане база за разширяване на научната дейност. От своя страна науката също притежава значителен образователен потенциал. Трябва да се оказва съдействие на талантливите млади хора, занимаващи се с активна изследователска дейност. Да им се помага да се интегрират успешно в научната и иновационната среда.
Днес ние, макар че заемаме трето място в света по броя на учените и вече сме между първите по държавни разходи за научна дейност, по резултатите от тази дейност сме далеч от челните позиции. Това е пряко следствие от слабото взаимодействие между научните и образователните организации, държавата и бизнеса, от недостатъчно привличаните в науката частни инвестиции.
Вложенията в изследванията и разработките от страна на бизнеса трябва да се стимулират от държавата и да нарастват. А увеличаващите се държавни ресурси, насочвани към науката, трябва да се използват максимално ефективно и да се съсредоточават във фундаменталните и пробивните направления и преди всичко в областите, от които зависят безопасността на страната и здравето на човека.
Днес всеки втори мъж в страната няма шанса да доживее дори до 60 години. Позор! А гражданите на Русия с всяка година стават все по-малко.
Смятам, че в близките 3-4 години ние ще бъдем в състояние да стабилизираме броя на населението, макар че според прогнозите на някои наши експерти, включително и на правителството, това ще бъде възможно едва след 10-12 години. Трябва да се направи всичко, за да се снижи равнището на смъртността в Русия повече от 1,5 пъти, а средната продължителност на живота към 2020 година да се увеличи до 75 години.
За всичко това са необходими най-сериозни, системни изменения и в организацията на медицинската помощ, и в техническото превъоръжаване на медицинските организации, и в качественото изменение на кадровия потенциал в здравеопазването. Необходимо е да се създадат такива условия, че хората да имат възможност и сами да се стремят към поддържане на своето здраве чрез профилактика на заболяванията, заниманията с физическа култура и спорт.
Необходима е, разбира се, и действена политика в подкрепа на семейството. Основа за една такава политика съставляват както вече приетите сериозни решения, така и новите мерки.
Тук една от най-важните задачи е жилищното строителство и създаването на условия, при които гражданите да могат самостоятелно да решават своите жилищни въпроси и в частност да подобряват своите жилищни условия в съответствие с изменилата се семейна ситуация.
Необходимо е също да се има предвид, че подемът в икономиката и увеличаването на доходите на гражданите ще доведе до значително увеличаване на търсенето на услуги в образованието и здравеопазването. И за да могат тези сфери да отговорят на нарасналите потребности на гражданите, тяхното финансиране трябва да се определя главно от качеството и обема на предоставяните услуги.
Трябва активно да се задействат данъчните механизми за стимулиране на инвестициите в развитието на човешкия капитал. С оглед на това е наложително в максимална степен да се освободят от данъци разходите на компаниите и гражданите. Обръщам внимание и на правителството, и на депутатите от Държавната дума за необходимостта да освободят от данъци разходите на компаниите и гражданите за образование и медицинско осигуряване, за съфинансиране на пенсионните натрупвания.
Всички граждани на нашата страна, ползвайки своите знания и умения, а когато е необходимо и помощта на държавата, трябва да имат възможността да получат качествено образование, да поддържат своето здраве, да придобият жилище, да получават достойни доходи, да имат, с други думи, жизненото равнище, което ще ги отнесе към така наречената средна класа. Мисля, че към 2020 г. средната класа трябва да съставлява не по-малко от 60 процента, а може би и 70 процента от общата структура на населението. При това различията между семейните доходи трябва да се сведат от абсолютно неприемливия петнадесеткратен разрив до по-умерен. Но нека подчертая: без по този начин да се отнема стимулът за професионална и творческа самореализация. Уравновиловка на бива да има.
Русия трябва да стане най-добрата по възможности за кариерно развитие, за значително повишаване на социалния и материалния статус на живота, най-добрата в поощряване на таланта и успеха.
Всеки, който е готов да работи, трябва да има възможността добре да припечелва, включително и да натрупа достатъчно средства за запазване на достигнатото жизнено равнище след приключване на трудовата си дейност. Същевременно много важно е днешните пенсионери и инвалиди, които нямат такива възможности, да получат достойни пенсии и помощи.
Накрая, когато се говори за висок жизнен стандарт, не бива да се забравя личната безопасност на гражданите. Безопасност в най-широкия смисъл на думата, безопасност, гарантираща надеждна защита на живота и имуществото на хората, благоприятна екологична среда, безаварийна работа на транспорта и комуналната инфраструктура, ефективно предотвратяване на техногенните катастрофи. И развивайки човешкия капитал, ние трябва, разбира се, да се опираме на богатството на руската култура, на нейните уникални постижения и традиции.
Всичко това в своята съвкупност трябва да ни даде едно общество на реалните и равните възможности, общество без бедност и гарантиращо безопасността на всеки гражданин. Ние сме длъжни да се стремим към изграждане на едно такова общество и аз съм уверен, че ще преуспеем.
Уважаеми колеги!
Пред нас стоят нови и по-сложни, отколкото преди, задачи на икономическата политика. Главният проблем на днешната руска икономика е нейната крайна неефективност. Производителността на труда в Русия остава недопустимо низка. При същия труд, полаган в най-развитите страни, възвръщаемостта у нас е няколко пъти по-малка. Това е два пъти по-опасно в условията на растяща глобална конкуренция и увеличаващата се загуба на квалифициран труд и на енергоносители.
Реализацията на иновационния сценарий за развитие ни позволява да постигнем кардинално повишаване на производителността на труда. В основните сектори на руската икономика за 12 години трябва да бъде постигнат минимум четирикратен ръст по този показател.
Решавайки задачата за радикално повишаване на ефективността на нашата икономика, ние трябва да създадем стимули и условия за придвижване в редица направления. Това е преди всичко формиране на национална иновационна система, основана върху цялата съвкупност от държавни и частни институции, поддържащи иновациите. Това е укрепването и разширяването на нашите естествени предимства, развитието на базовите сектори на икономиката, включително и дълбоката преработка на природните ресурси, използването на енергетийните, транспортните и селскостопанските възможности на Русия. Това е мащабната модернизация на съществуващите производства във всички области на икономиката.
Всичко това изисква и принципно ново качество на управление на предприятията, както и промени практически във всички използвани в Русия технологии, на почти целия машинен парк и оборудване. Най-добрите технологии в повечето случаи са и най-енергоефективни, енергоспестяващи, най-икономични и екологично чисти.
Важно направление е развитието на новите сектори в глобалната конкурентоспособност и преди всичко във високотехнологичните отрасли, които са лидери в “икономиката на знанието” – в авиокосмическите отрасли и корабостроенето, в сферата на енергетиката, а така също и развитието на информационните, медицинските и другите най-нови технологии.
Безусловно необходимо ни е по-нататъшното строителство на нови и модернизацията на съществуващите пътища, гари, пристанища, аерогари, електростанции и системи за комуникации.
Крайно важно е развитието на финансовата инфраструктура до равнище, съответстващо на растящите потребности на икономиката. В крайна сметка в Русия трябва да бъде създаден един от световните финансови центрове. Това е естествено при съществуващия златно-валутен резерв (преди няколко дни – повече от 484 млрд. долара). Междувпрочем, пуснати са някакви слухове за деноминация на националната валута. Пълна дивотия. При съвременните условия това е нелепо, невъзможно и глупаво.
Необходимо е, общо взето, развитието на пазарните институти и на конкурентоспособната среда, която ще мотивира предприятията, да намаляват себестойността, да обновяват продукцията и гъвкаво да следят потребителското търсене.
Необходимо е да създадем стотици хиляди работни места, изискващи висока квалификация и свързани с използването на интелектуалния потенциал на хората.
Едновременно с това държавата е длъжна активно да съдейства на хората за смяна на професията, за трудоустрояването им или за започване на собствен бизнес. А това пряко зависи от ефективността на системата за непрекъснато обучение и преподготовка на кадрите, от това, доколко комфортни ще бъдат условията за започване на малък бизнес. Засега това е твърде сложно. Ние трябва отново да се върнем към този въпрос. Това, което вършат централните федерални органи по места, по териториите, при поддръжката на териториалните и местните органи – това е просто ужас. Сега е невъзможно месеци наред да започнеш собствена работа. Във всяко учреждение трябва да ходиш с подкуп: при пожарникарите, при санитарите, при гинеколозите – при кого само не трябва да се ходи, ужас някакъв!
Нека повторя: занимавайки се с всички тези конкретни направления на социално-икономическата политика, ние трябва да съсредоточим усилията си в решаването на три ключови проблема.
Първият: създаване на равни възможности за хората.
Вторият: формиране на мотивация за иновационно поведение.
Третият: радикално повишаване на ефективността на икономиката, основана преди всичко върху увеличаване на производителността на труда.
Решавайки тези проблеми, Русия трябва да се нареди между световните технологически лидери.
Очевидно е, че за реализацията на поставените цели трябва да се предявят и съвършено нови изисквания към държавното управление. То трябва да съдейства за формулиране на ясни цели в развитието и да създаде система, насочена към тяхното постигане. Главният критерий за оценка на работата на държавната машина трябва да бъдат реалните резултати в изграждане на иновационното общество.
Междувпрочем държавният апарат днес в значителна степен представлява една бюрократизирана, корумпирана система, немотивирана за позитивни изменения, а още по-малко за динамично развитие. Ние трябва да премахнем прекомерния административен натиск върху икономиката, който е един от главните затормозяващи развитието фактор. И чрез оптимизация на функциите и промяната в системата на финансиране да създадем мотивация за ефективна дейност на ведомствата и отделните чиновници. Трябва да се създадат конкурентни условия за привличане на държавна служба на най-добри кадри, при което да се повиши и тяхната отговорност пред обществото.
Един от главните проблеми на сегашното държавно управление остава неговата прекомерна централизация. Всякакви, дори и най-елементарни решения се приемат от правителството с месеци, че и с години. Всичко това се върши по инструкции, по правила. Но тъкмо в такива случаи правилата се превръщат в абсурд.
Правителството трябва да бъде център за изработване на идеология и стратегически планове. То трябва да утвърждава федерални програми с ясна постановка на задачите, критериите за оценка, размера на необходимите ресурси, а не да навлиза в подробности, да “тъне” в ненужни детайли.
Министерствата – това собствено бе и замисълът в началото на административната реформа – трябва реално да управляват поверените им ресурси, самостоятелно да издават необходимите правно-нормативни актове. Черти на утрешната система на управление трябва да станат самостоятелността и отговорността, динамичното движение напред, следването на една обща идеология за развитието на страната, ефективното използване на ресурсите, смелите и неординерни решения, поддръжката на инициативите и иновациите, сменяемостта на кадрите, компетентността и кръгозорът.
Тези подходи трябва да станат основа за функциониране не само на държавното управление, но и на цялата бюджетна мрежа и на предприятията, контролирани от държавата и органите на местното самоуправление.
Замислете се, уважаеми колеги, в тази система работят около 25 милиона души, което е повече от една трета от общия брой работещи в страната. Тук се намират в обръщение трилиони рубли инвестиции и текущи държавни разходи. Именно поради това с усъвършенстване на дейността на тази система, съставляваща скелета на цялата държава, трябва да се занимаваме ежедневно и целенасочено.
Всичко това очевидно не е по силите на държавата, пък и за какво ни е един такъв колосален държавен сектор.
Многобройните учреждения и организации трябва да бъдат адекватни на пазара, те трябва да получават заплата за резултати, а не заради факта на своето съществуване, а техните ръководители трябва да носят персонална отговорност за качеството на управлението.
Когато е възможно, трябва по-активно да се привлича частният капитал в държавния сектор – било в промишлеността, било в социалната сфера. Частната компания, мотивирана от резултата, често по-добре ще се справи с управлението, отколкото чиновникът, който невинаги има и представа какво е това ефективно управление, какво е това резултат.
Наложително е също така да се опрости данъчната система, да се минимализира възможността за произволно тълкуване на законодателството. Да се въведат данъчни стимули за развитие на иновационната икономика. И общо взето, трябва да се стремим към намаляване на данъчното бреме. (Аплодисменти) Отговаряйки на вашите аплодисменти и обръщайки се към правителството и към депутатите от Федералното събрание, ще кажа нещо повече: ние трябва да се стремим към установяването на единна и максимално низка ставка на данъка добавена стойност.
Необходимо е да продължи работата по формиране на независима и високоефективна съдебна власт като безусловен гарант за защитата на правото на предприемчивост, включително и от произвола на чиновниците.
Накрая държавата е длъжна да намери достатъчно инструменти за осигуряване на макроикономическата стабилност в условията на нестабилност на положението в световните пазари.
В Русия трябва, в крайна сметка, да бъде създадена максимално комфортна конкурентна среда – и за привличането на инвестиции (преди всичко във високотехнологичните отрасли), и за упражняването на бизнес.
Важен аспект на модернизацията на държавното управление е провеждането на ефективна регионална политика. Днес е характерно голямото и все по-увеличаващо се различие в социално-икономическото развитие на регионите, при което преобладават ония субекти на Федерацията, които имат низки показатели. Разликата между субектите на Федерацията по повечето от основните показатели е феноменална и достига десетки пъти.
Още в най-близките години ние сме длъжни да преминем към нов етап в регионалната политика, насочена към осигуряване не на формалното, а на фактическото равноправие на субектите на Руската федерация. Равноправие, което да позволи на всеки регион да има необходимите и достатъчни ресурси за осигуряване на достойни условия за живот на гражданите, комплексното развитие и диверсификацията на икономиката на територията.
Важна роля тук играе формирането на нови центрове на социално-икономическото развитие – в Поволожието, на Урал, на Руския Юг, в Сибир и Далечния изток, както и създаването на мрежа от иновационни териториално-производствени комплекси, усъвършенстването на транспортната и енергийната инфраструктура. Убеден съм, че само балансираната териториална политика ще позволи да се осигури хармоничното развитие на цялата страна.
Уважаеми колеги!
Бъдещето на руската политическа система е определено от стремежа на съвременния човек, на милионите наши граждани към индивидуална свобода и социална справедливост. Демократическата държава трябва да стане ефективен инструмент за самоорганизацията на гражданското общество.
Работата тук е разчетена за години. Тя във всички случаи ще продължи с помощта на просветителската дейност, с възпитаването на гражданска култура, чрез повишаване на ролята на неправителствените организации по правата на човека, на обществените структури и, разбира се, чрез развитието на руската многопартийна система.
Характерът на руската многопартийна система в бъдеще ще се определя от няколко крупни политически партии. За да запазят и утвърдят своите лидерски позиции, те естествено ще трябва упорито да работят, да бъдат отворени за промени, да разширяват диалога с избирателите. При това политическите партии трябва да осъзнават огромната си отговорност за бъдещето на Русия, за единството на нацията, за стабилното развитие на страната ни. Колкото и остри да са политическите баталии, колкото и неразрешими да изглеждат междупартийните противоречия, те никога не бива да поставят страната ни на границата на хаоса. Безотговорната демагогия, опитът да се разцепи обществото, да се използва чуждестранна помощ и намеса във вътрешнополитическите борби са не само безнравствени, но и незаконни. Те унизяват достойнството на нашия народ и отслабват нашата демократична държава. При всичките си разногласия обществените сили в страната са дължни да действат по простия, но жизнено важен принцип: нищо в ущърб на Русия и на нейните граждани, всичко за благото на Русия, за нейните национални интереси, за благополучието и безопасността на нейните граждани.
И накрая, политическата система на Русия трябва не само да съответства на националната политическа култура, но и да се развива заедно с нея. Тогава тя ще бъде едновременно и гъвкава, и стабилна.
Не мога да не засегна темите, свързани с безопасността и отбранителната способност на Русия, а така също и с нейната външнополитическа стратегия. Те в значителна степен зависят от равнището на икономическото и социалното развитие на страната.
Вече е очевидно, че в света се разгръща нова надпревара във въоръжаването. За съжаление това не зависи от нас, не ние сме го започнали. Най-развитите страни, опирайки се на своето технологическо предимствмо, насочват многомилиардни средства за разработване на отбранителни и настъпателни системи от следващото поколение. Техните вложения в отбраната са просто несъпоставими с това, което ние правим – то е десeтки пъти повече.
В продължение на десетилетия ние строго спазваме своите задължения, изпълняваме всички международни договорености в сферата на сигурността, всички международни съглашения, включително и договора за обикновените въоръжени сили в Европа – ДОВСЕ. Но нашите партньори от Североатлантическия договор (НАТО) дори не ратифицираха някои от документите, не ги изпълняват, като обаче искат от нас да продължим едностранно да ги изпълняваме. Самият НАТО се разширява, приближава своята военна инфраструктура към нашите граници. Ние ликвидирахме своите бази – и в Куба, и във Виетнам. А какво получихме? Нови американски бази в Румъния, в България. В Полша скоро ще бъде създаден нов позиционен район на ПРО, негови елементи има и в Чехия.
Нас се опитват да ни убедят, че всички тези действия не са насочени срещу Русия. А нашата напълно обоснована загриженост не получава конструктивен отговор.
Разговори на тази тема много. Но нашите партньори използват всички тези разговори – с болка на сърцето съм принуден да констатирам това – единствено като информационно-дипломатическо прикритие на реализацията на своите собствени планове. Досега не виждаме никакви реални стъпки в търсенето на компромис. По този начин нас фактически ни поставят пред необходимостта да предприемем ответни действия, принуждават ни да вземем съответни решения. На тези нови предизвикателства Русия има и винаги ще има отговор.
В близките години в Русия ще започне производството на нови видове въоръжения, които не отстъпват по своите качествени характеристики на въоръженията, с които разполагат другите държави, а в редица случаи ги и превъзхождат. Направените в тази насока разходи трябва обаче да бъдат адекватни на възможностите на страната и не бива да стават за сметка на приоритетите в социално-икономическото развитие.
Използването на най-новите технологии изисква и преосмисляне на стратегията в изграждането на Въоръжените сили. Водещите научни разработки в областта на био-, нано- и информационните технологии могат да доведат до революционни промени в областта на въоръженията. Но въпросът за разполагането, обслужването и използването на оръжията от ново поколение може да се повери само на армия, отговаряща на съвременните изисквания.
В това отношение ролята на човешкия фактор е, както никога, висока. На нас ни е необходима, ако искате, иновационна армия, в която към професионализма, техническия кръгозор и компетентността на военните се предявяват изисквания от принципно ново, най-съвременно равнище. С оглед на това е необходимо сериозно повишаване на престижа на военната служба, по-нататъшно увеличаване на заплатите на военнослужещите, укрепването на тяхната социална защита, действено решение на жилищния им проблем.
За укрепване на националната сигурност е необходима цялостна нова стратегия в строителството на Въоръжените сили до 2020 г. – с отчитане на съвременните предизвикателства и заплахата за интересите на страната.
Ще подчертая, мирът днес не е по-прост, а е по-сложен и по-труден проблем. Ние виждаме как, прикривайки се зад високите лозунги за свобода, за открито общество, постоянно унищожават суверенитета на отделни страни, а и на цели региони, виждаме как под гръмката риторика за свобода на търговията и на инвестициите най-развитите страни засилват политиката на протекционизма. Разгръща се и се ожесточава борбата за ресурси. И в много конфликти, външнополитически акции, дипломатически демарши “мирише” на газ и нефт.
В този контекст е разбираем нарастващият интерес на външния свят към Русия и към Евразия изобщо. Бог не ни е обидил на природни богатства. Поради това ние все по-често се сблъскваме с рецидиви на политиката на “сдържане”, зад която нерядко се крие стремежът да ни наложат своята нечестна конкуренция и да си осигурят достъп до нашите ресурси.
При тези условия е важно да се запази твърдост в оценките и издръжливост. Не бива да позволим да ни въвлекат в безсмислена конфронтация, включително и в една разрушителна за нашата икономика нова надпревара във въоръженията. Тя би била пагубна за вътрешното развитие на Русия.
Нашият избор е ясен. Ние сме надежден партньор на цялата световна общност при решаване на глобалните проблеми. За нас представлява интерес взаимноизгодното сътрудничество във всички области – в безопасността, в науката, в енергетиката, в проблемите на климата. Ние сме заинтересовани от най-активното участие в глобалните и регионалните интеграционни процеси, от тясното търговско-икономическо и инвестиционно сътрудничество, от развитието на високите технологии, от внедряването им в живота. Всичко това ъответства на нашите стратегически цели. И за решаването на нашите национални задачи ни е необходим мирен, позитивен дневен ред в международните отношения.
Ние не възнамеряване да отнемаме каквото и да е от когото и да е. Ние сме самозадоволяваща се страна. Но ние не възнамеряваме да се “закрием”, да се изолираме от външния свят.
Уверен съм, че самостоятелната, прагматична и отговорна политика ще позволи на Русия трайно да укрепи своя международен авторитет на надежден и добросъвестен партньор.
Уважаеми колеги!
Днес ние решаваме най-важния за съдбата на Русия въпрос – въпроса за стратегията на нейното развитие до 2020 г. Очевидно е, че само едно консолидирано, обединено от общ стремеж общество ще може да я реализира в пълен обем. Ето защо нашите дългосрочни ориентири трябва да бъдат понятни за всички. Те трябва да бъдат поддържани от всички граждани на страната.
Смятам за крайно важно плановете за развитието на страната да преминат през широко обсъждане в руското общество, с участието на всички негови институции. И това обсъждане не бива да завърши само с едни разговори. Трябва да се приеме Правителствена концепция за социално-икономическото развитие на страната до 2020 г. и конкретен план за действие по всички посочени по-горе направления. Необходимо е във всички насоки да се изработи план за работа стъпка по стъпка!
Русия вече неведнъж е доказвала, че може да направи това, което за другите изглежда невъзможно. В следвоенните години ние направихме индустриален скок и първи усвоихме Космоса. А през последните няколко години се възстановихме, уверено се възстановихме – след хаоса от 90-те години, икономическата разруха и разпадането на целия предишен начин на живот.
Нещо повече. От 2000 г. до 2007 г. БВП на страната нарасна със 72 процента. По такъв начин, при запазване на динамиката на приръста от 7,8 процента, ежегодното удвояване на БВП може да бъде достигнато още в края на следващата 2009 година.
Но повтарям: ние днес си поставяме много по-амбициозна задача – да постигнем качествено изменение на живота, качествено изменение на страната.
В Русия има трудолюбиви и образовани хора, хора, които имат стремежа да бъдат първи, в националния характер на които е навикът да побеждават, стремежът им да бъдат свободни и независими.
В Русия има колосални природни ресурси и богат научен потенциал.
В Русия има ясно разбиране по какъв начин и с какви ресурси ще решим нашите нови мащабни, грандиозни задачи.
И няма нито една сериозна причина, която да ни попречи да постигнем поставените цели. Нито една!
Абсолютно съм уверен, че ние ще постигнем това. Нашата страна и в бъдеще ще укрепва своите позиции на един от световните лидери, а нашите граждани ще имат един достоен живот.
Благодаря ви за вниманието.
8 февруари 2008 г., Москва, Кремъл