КОМЕРСИАЛНАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ – ФАТАЛНО РАЗВИТИЕ С МНОГО ГУБЕЩИ И МАЛКО ПЕЧЕЛИВШИ

0
248


Глобализацията е естествен исторически процес в развитието на човечеството, който се изразява в разширяване обмена на материални блага и духовни ценности между народите. През последните десетилетия на миналия век глобализацията изкуствено бе комерсиализирана от водещите индустриални държави с цел придобиване на едностранни икономически изгоди. Този акт радикално промени съдбата на целия свят. Как стана това?

Най-кратко казано, чрез премахване на всички защити и ограничения върху вътрешните пазари на отделните страни и осигуряване на свободен обмен на стоки и капитали между тях. Последиците от тази на пръв поглед елементарна промяна се оказаха колосални за международните икономически отношения.

Кои са причините, поради които се извърши тази изключителна по значение реформа на световния икономически ред?

Отговорът изисква кратко припомняне на принципите, по които работи капиталистическата икономика. Известно е, че нейната основна движеща сила е стремежът за реализиране на максимална печалба. Стоките, които капиталистът произвежда, не са му необходими – за него те са само междинен продукт по веригата до финалната им трансформация в печалба, която се извършва на пазара.

Ако възникне дефицит на суровини, енергия и работна ръка, производството на стоки, респ. на печалба се свива. От друга страна, свиването на пазара също затруднява превръщането на стоката в пари. И двете явления са причина за появата на стагнация или криза – недопустими състояния за капиталистическата икономика. Ето защо основна грижа на всяка развита капиталистическа държава е да осигури на своите стопански субекти достатъчно ресурси и пазари. Тази цел се преследва безкомпромисно; за пазари и ресурси са се водили кървави войни, където няма сантименталности, милост и морал. Всички крупни събития от последните столетия – колонизацията, империализмът, двете Световни войни, агресията в Ирак и пр. всъщност са само различни проявления на тази безпощадна борба.

Днес, обаче, цивилизованият свят отрича военната агресия като средство за постигане на икономически цели. По тази причина световният капитал бе принуден да търси други, по-„хуманни“ способи за постигане на своите користни намерения. Така през последните две десетилетия на ХХ век се роди идеята за комерсиализиране на глобализацията. По своята същност тя представлява комбинация от механизми за безкръвно неоколонизиране на света, но вече не със силата на оръжието, а със силата на парите и на договорите. Правилата на новия икономически ред се налагат на всички страни от институциите на световния капитал – Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и Световната търговска организация (СТО). Както вече се спомена, предимно те се изразяват в отваряне на националните пазари за свободен трансфер на стоки и капитали. Тази реформа превръща света в открит глобален пазар, на който всичко може да се придобие с пари. В чий интерес е подобно отваряне на националните пазари?

Очевидно, основната полза от либерализиране на търговския трансфер е предимно за водещите индустриални държави, които разполагат и със стоките и с капиталите, от чието пазарно движение винаги се печели. Поради това главната им външнополитическа цел е била максималната пазарна експанзия.

От другата страна на така формирания открит световен пазар стои мнозинството от бедни страни, които са готови да продават всичко, с което ги е дарила природата или което с труд са създали, за да постигнат мечтата си – догонващо икономическо развитие и човешки стандарт на живот.

Лидерите на световната икономика бързо прозряха предимството на новото оръжие – парите, като удобна алтернатива за безкръвно икономическо заробване. Тя предлага уникалната възможност тоталното колонизиране на територии и народи да се замени с по-изгодното подборно изкупуване само на най-доброто от тяхната земя, ресурси, икономика и кадри. Пробраният остатък се оставя на местното население и държава да се оправят с него, както могат.

В оформилата се сложна конфигурация от глобални интереси се намесва още един проблем на богатите държави – какво да правят с несекващия поток от капитали, който непрекъснато ги залива? Решението те търсят трескаво във възможностите за доходното им инвестиране, като агресивно изкупуват всичко печелившо по света – работещи предприятия, суровини, подземни богатства, земеделска земя, курорти, учени, медици, специалисти и пр., предимно на безценица от развиващите се страни. Особено голям е инвестиционният им апетит към приватизация на публичните сектори за производство на жизнено необходими блага и услуги, като електро- и водоснабдяване, финансовият сектор, телекомуникациите, транспорта, здравеопазване, образование, медии, т.е. всичко, чрез което може да се упражнява неустоим рекет върху нуждите на обществото и насилствено да се извличат от него печалби, колкото и бедно да е то.

От фундаментално значение за функционирането на новия световен икономически ред е гарантиране на свободата за репатриране в метрополиите на печалбите, които чуждестранните инвеститори са извлекли. Това превръща инвестиционния процес на богатите в изостаналите държави в чудовищна помпа, която вкарва в бедните страни работа, а изсмуква от тях печалби. Мегапроектът „комерсиална глобализация“ глобализира и експлоатацията, като разчупи националните граници и я видоизмени от класическото ограбване на труда на човек от човека в експлоатация на държави от държави, дори на целия свят от транснационалния капитал. И всичко това се извършва по псевдодемократичен път, без насилие и кръв (с изключение на упоритите случаи като Югославия, Ирак, Афганистан, Иран и др.).

Но съществува и едно друго проявление на комерсиалната глобализация. Либерализираният трансфер на капитали, в съчетание с прогреса на информационните технологии, създаде неподозирани възможности за бързи и големи печалби чрез спекулативни финансови операции по целия свят. Компютърните мрежи свързаха борсите и банките по света в едно глобално суперказино, където се играе гигантски хазарт с транзакции на капитали, валута, ценни книжа, дългове и пр. и където се печелят колосални суми. По този начин се роди виртуалната икономика на „казинокапитализма“, чрез която се печели много, без да се произвежда нищо. Това е върхът на паразитиращия капитализъм. Днес дори световноизвестни компании като „General Electric“ предпочитат да реализират основните си приходи от виртуална, а не от реална икономика. Типичен представител на спекулативния капитализъм е Джордж Сорос, мултимилиардер, който не е произвел нищо съществено. Резонно възниква въпросът – откъде идват тогава средствата, които се печелят в световното казино?

Това са заграбените по спекулативен начин печалби от работещите икономики на страни, главно от Третия свят. Твърдо убеден в своята гениалност елитът на капиталистическата класа ги връхлита като ято ненаситни скакалци и алчно опосква всичко новосъздадено от тях. И въпреки че всяка година световната икономика произвежда все повече блага, населението на Земята видимо обеднява, дори и в развитите страни. По този начин през 90-те години на миналия век Аржентина, Бразилия, Мексико, Индонезия, Тайланд, Русия, Турция, Ю. Корея, Малайзия и др. бяха разорени от спекулативни финансови комбинации и задълго изпаднаха в дълбока депресия.

И за да не остава впечатлението, че проектът на комерсиалната глобализация обслужва само користните цели на развитите капиталистически държави, той се представя на обществеността като хуманна инициатива в името на демокрацията, либерализма и благото на всички хора, като проява на естествената глобализация и справедлива инициатива, която предлага равен шанс на всички участващи в нея.

Това е, най-меко казано, откровена лъжа. Първо, комерсиализирането на глобализацията съвсем не е естествен процес, а е резултат от целенасочена дейност на институциите на едрия капитал – МВФ, Световната банка и най-вече на Световната търговска организация. Второ, прокламираният равен шанс действително е справедлив принцип, но само когато се прилага при равностойни партньори. В противен случай той се превръща в бонификация за по-силния и предопределена гибел за по-слабия съперник. А тъкмо такова е съотношението на силите между индустриално развитите и развиващите се държави на международната арена. И най-малкото, от което изостаналите страни биха имали нужда там, е равен шанс в една неравна борба, която те не са в състояние да водят, а камо ли да спечелят. Това, което им е необходимо, е държавна закрила за икономическо укрепване. Здравословният протекционизъм винаги е бил формулата на успеха за всяка прохождаща икономика. Дори световните индустриални гиганти ревниво са го използвали, когато са градили основите на своите могъщи промишлености. Безкомпромисно те го прилагат и днес, винаги, щом почувстват интересите си застрашени. Свидетели сме, как и дума не дават да стане за свободен трансфер на друга една стока – „работната сила“, след като страдат от безработица. Същото се отнася и за износа им на високо субсидирани селскостопански продукти, с който разбиват аграрния пазар на бедните страни. Без всякакво притеснение те защитават своите стоки от евтиния внос от Третия свят чрез всякакви митнически, технически и квотни ограничения. А намеренията на Китай, Русия и арабските страни да инвестират част от огромните си валутни резерви в акции на водещи западни компании се натъкват на всевъзможни пречки от тяхна страна, поради опасения за загуба на „ноу хау“ и страх от политическа зависимост. Това не е нищо друго освен политика на двойните стандарти, която не може да бъде скрита зад лицемерни фрази за либерализъм, демокрация и „отворено общество“.

Друга опасна илюзия, която апологетите на комерсиалната глобализация внушават, е, че в нейните рамки слабо развитите страни ще получат свободен достъп до богатите западни пазари, където ще спечелят необходимите за своето догонващо развитие финансови ресурси. Това също е преднамерена заблуда поне по няколко причини.

Най-напред на западните пазари има свръхпредлагане на стоки от най-високо качество, а на развиващите се страни им липсва промишленият продукт, с който те ще могат да си извоюват място там. Ниската цена на техните стоки при наличие на отстъпления в качеството вече не е конкурентен фактор. Ето защо щедро обещаваният достъп до западните пазари ще остане за Третия свят само формално право без реална стойност.

Но това е по-малката беда – с отварянето си за безпрепятствен внос, развиващите се страни ще изложат крехката си икономика на убийствена конкуренция от вноса на западни стоки и по този начин ще задушат и онези свои отрасли, които под митническа закрила все още успешно работят за вътрешния пазар. А това окончателно ще бъде краят на мечтите им за догонващо развитие.

Догонващото индустриализиране на Третия свят е невъзможно и поради една друга непреодолима причина – липсата на свободен пазарен ресурс за такова развитие. Западът е преситен със стоки, а в бедните страни няма платежоспособни потребители. Икономиката на водещите индустриални държави от дълго време работи с непълно натоварване, т.е. светът не се нуждае от допълнително индустриализиране. Екологичният капацитет на планетата също е претоварен. Очакванията на специалистите са, че в глобален мащаб стагнацията ще продължи. На този фон официалните уверения за догонващо развитие на Третия свят не са нищо друго освен нова проява на политическа демагогия. Световните индустриални лидери са напълно наясно, че нямат право да повтарят грешката с Япония и да стимулират израстването на нови конкуренти, след като на хоризонта застрашително се извисява сянката на новите дракони – Китай и Индия. Със своята евтина продукция те са в състояние да преобърнат пирамидата на световната икономическа йерархия, и да сложат край на западната индустриална хегемония и на западния стандарт на живот. Подобна катастрофа е недопустима и точно поради това се създаде новият международен икономически ред и това обяснява двойния морал на неговите проповедници.

Суровата истина за развиващите се страни е, че те няма да спечелят нищо от комерсиалната глобализация и ще си останат винаги това, което са били – полуколониален пазарно-суровинен придатък на индустриалните метрополии, резервоар за евтина работна ръка и традиционен износител на суровини и на нискотехнологична продукция, от която почти нищо не се печели. Прехваленият свободен трансфер на стоки и капитали ще бъде еднопосочен поток на стоки и инвестиции от развитите към бедните страни и на печалби в обратната посока.

Единственото нещо, което водещите капиталистически държави ще сторят в Третия свят, е изкупуване на най-доброто от него, изграждането на инфраструктура за пазарно проникване, развитие на добива на суровини и екзотични земеделски продукти и организиране на нискотехнологични или замърсяващи производства на базата на евтини местни суровини и работна ръка.

Кошмарният сценарий на този нов световен ред вече е проигран в редица държави от Африка, Азия, Латинска Америка и Източна Европа. Всички те, без да са преживели природно бедствие или военна катастрофа, са превърнати в полуколонии, в страни без икономически суверенитет, със замряла икономика и с бедстващо население, управлявано от компрадорски елити.

Светът неумолимо се превръща в колония на глобалния капитал и ако някой от интелектуалния хайлайф на България се прави, че не вижда или не признава този фатален процес, или е ограничен наивник, или е участник в мръсната игра.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук