EMPIRE – НАЙ-ВИСШИЯТ СТАДИИ НА КАПИТАЛИЗМА. ЕДИН РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

0
234


Кое различава господстващата власт на глобализирания капитализъм от тази на империализма, така както го дефинира марксистката традиция? Кои икономически, технологични, обществени и политически промени на света направиха този преход възможен и го съпътстваха? Какви механизми за контрол и за консенсус ще се наложат в глобален мащаб? И какви последствия ще има това за социалните противоречия в западните държави, в развиващите се страни и в тези от Третия свят? Това са някои от основните въпроси, които се разглеждат в книгата „EMPIRE“ (Империя – новият световен ред).

Две са основните идеи в книгата „EMPIRE“, която написахме аз и Майкъл Хардт. Първата е, че не може да съществува световен пазар не само като макроикономически модел, а и като политическа категория, без наличието на някаква форма на правен ред. Този правен ред, от своя страна не може да функционира без силата на властта, която да гарантира неговото спазване.

Втората идея е, че правовият ред на глобализирания (или както ние го наричаме „империален“) световен пазар не представлява само висша организационна форма на властта, но отразява и други новопоявили се обществени сили в ежедневието и в съпротивата, в производството и в класовата борба.

Би било глупаво да се отрича съществуването на глобализиран пазар. За да се убедим в това, е достатъчно да се поровим в Интернет: глобализираният пазар не е само умозрителна концепция, не е и възникнала в продължителен период от време практическа представа (както го описва Фернанд Бродел за края на Ренесанса), той представлява по-скоро съвременна организационна форма, нещо повече, той е нов световен ред.

Глобализираният пазар добива своя политически облик чрез атрибути, които винаги са характеризирали суверенитета: военна, монетарна, комуникационна, културна и езикова власт. Военната власт произтича от неограниченото разполагане с обширен военен арсенал от оръжия, включително и ядрени. Монетарната власт почива върху наличието на хегемониална валута, на която финансовия свят, въпреки своята разнородност е напълно подчинен. Културната и езиковата власт се проявяват в триумфа на един-единствен културен модел или дори в съществуването на един-единствен универсален език. Тази властова позиция е наднационална, глобална и тотална, затова ние я наричаме „Империя“.

В същото време „империалната“ форма на господство трябва да се отличава от онази, която дълго време беше наричана „империалистическа“. Тъй като това понятие подразбира преминаващата границите експанзия на националната държава, то се употребява при налагане на колониални взаимоотношения (често под предлога за модернизация) на други народи, на които дотогава е била чужда ограничената главно в Европа капиталистическа цивилизация. И не на последно място понятието империализъм се употребява за държавна, военна, икономическа, културна и дори расистка агресия на богатите държави над бедни страни.

В днешната „империална“ фаза на развитие няма вече империализъм. И там, където все още се среща, той е по-скоро преходно явление, което клони към разпространяване на власт и ценности в рамките на „Империята“. Националната държава също е на път да престане да съществува. Защото централните сили на империята са й отнели трите основни елемента на суверенитета – армията, политиката и културата. Старата колониална подчиненост на изостаналите страни на империалистическите национални държави или е изчезнала, или е на път окончателно да изчезне и с нея да се изгуби и империалистическото йерархизиране на континентите и на нациите. Светът сега се реорганизира и ориентира към новия единен хоризонт на „Империята“.

Защо се въвежда понятието „Империя“ (с което се набляга върху правовата форма, която то представлява) за нещо, което би могло да се нарече и американски империализъм? Отговорът ни на този въпрос е ясен: в противоположност на това, което последните защитници на национализма твърдят, „Империята“ не е американски феномен; междувпрочем Съединените щати в хода на историята са били по-малки империалисти от Англия, Франция или Холандия. Не, „Империята“ е чисто и просто капиталистическа. Това е ред на „световния капитал“, силата, която спечели Студената световна гражданска война на двадесетия век… В „Империята“ на „световния капитал“ участват и американски, и европейски капиталисти, в еднаква степен с руските олигарси, които забогатяха в корумпираната обстановка на тяхната страна, както арабски, азиатски и африкански богаташи, чиито деца се изучават в престижния Харвардски университет, а капиталите им са депонирани в супердоходоносни вложения на Уолстрийт… Правовият ред, политическата система и суверенното могъщество на „Империята“ са по-ефективни и по-тоталитарни, отколкото формите на управление от миналото. В прогресиращия процес на проникване във всички райони на света „Империята“ използва за налагане на империалното право всички икономически и финансово-политически механизми. И нещо, което е още по-лошо, тя засилва тоталния контрол върху всички аспекти от живота на хората… Засегнати са всички обществени и дори несвързаните с материалното производство интелектуални дейности, миграцията на бедните през континентите и т.н. „Империята“ създава био-политически ред, защото самото производство е станало биополитично.

А иначе казано: националната държава използва всички възможности на дисциплинарното общество, за да упражнява властта и да организира намирането на консенсус в обществото, да реализира социална и производствена интеграция на неговите членове, включително уреждане на гражданския статут на имигрантите. „Империята“, обратно, развива контролните възможности върху всички аспекти на живота на обществото и ги премоделира според принципите на икономическата активност, което води до тоталитарна манипулация на всички действия в социалната сфера, екологията и културата.

Тъй както пространствената децентрализация на производството води до социална мобилност и гъвкава професионална приспособяемост на индивидите, засилват се пирамидалната структура на властта и повсеместният световен контрол върху активирането на контролираните общества. Процесът очевидно вече е станал необратим и всеобщо валиден: за развитието на нациите до „Империя“, в изместване на производството на ценности от фабриката в обществото, в заместване на труда с комуникация и най-сетне в прехода от дисциплиниращите форми на упражняване на власт към контролиращи управлението действия.

Кои са причините за това развитие? Според нас те са резултат от борбите на работническата класа, което съвпада с възгледите на Маркс, че класовите борби са моторът на историята. Съпротивата на работниците срещу тейлоризирания труд ускори технологичната революция, която след това доведе до обобществяване и по-късно до компютризация на производството. По аналогичен начин неотразимият натиск на работниците от бившите колониални държави в Африка и Азия стана причина за възникване на миграционните движения и до падане на бариерите пред националните трудови пазари.

Възникването на „Империята“ е отговорът на капитализма на настъпилата криза в методите за управление на работната сила в световен мащаб. Паралелно с това, обаче, започва и нов етап в борбата на експлоатираните срещу властта на капитала. Националната държава, която задържаше тази борба в своите национални граници, изчезва – както преди това изчезнаха колониалните и империалистическите държави.

Ако се съзира причината за тези промени в капиталистическата система в работническите движения, в класовата борба и в пролетариата, това означава да се действа в посока на по-скорошното освобождаване на хората от капиталистическия начин на производство. Означава също да се дистанцираме от тези, които тъгуват за чудесното старо време на социалния реформизъм, пропит от чувството за вражда и завист, които най-често кълнят под булото на утопични представи за устройство на обществото.

Нека не се заблуждаваме – намираме се в центъра на световния пазар. Но въпреки това се мъчим да придадем реален образ на нашата мечта, да обединим един ден експлоатираните класи в лоното на комунистически интернационал. И това е така, защото виждаме как се появяват нови сили.

Могат ли, обаче, борбите да бъдат толкова силни и пробивни, за да дестабилизират цялостната структура на „Империята“ и дори да я разрушат? Тази хипотеза кара много „реалисти“ от всички нюанси иронично да коментират: системата е толкова силна! Но за класическите теории разумната хипотеза не е нещо необикновено. Всъщност ние нямаме и друга алтернатива, тъй като сме експлоатирани и потискани в тази „Империя“, а не някъде другаде. „Империята“ е в края на краищата настоящата система на капитализма, добила тази форма след едно столетие на безпримерни борби на пролетариата. Нашата книга предполага по тези съображения наличие на определен копнеж по комунизма у читателя.

Основната тема, която се прокрадва зад всичките наши анализи, се свежда всъщност до един-единствен въпрос: как може в рамките на „Империята“ да избухне гражданската война на масите срещу световния капитал? В това отношение първият опит, натрупан от откритите или скрити сблъсъци, ни дава ценна информация за съотношението на силите. В тези борби освен за постигане на гарантиран трудов доход, се поставя изискване и за значението на демокрацията за управление на социалнополитическите условия, необходими за поддържане и репродуциране на живота на хората.

Тези борби се зараждат от всенародни движения, които загърбват държавно-националната рамка и са насочени към универсални граждански права и към премахване на границите. Те се водят от индивиди и групи, които искат да си възвърнат богатството, създадено от средствата за производство, които са станали собственост на икономически субекти и които благодарение на технологичния прогрес са се превърнали в протези на човешкия ум.

Изложените в книгата „Империята“ мисли са породени от демонстрациите, които се състояха преди известно време в Париж. Тази „Парижка комуна в сезона на снега“ се ангажира не само със защитата на обществения характер на транспорта, но представляваше по-скоро началото на процес на самоосъзнаване на гражданите на големите градове. Тези събития се случиха преди няколко години. Но във всички последвали след тях конфликти с „Империята“ се манифестира една особеност, която ги отличава от предишните случаи – новото съзнание, че в живота и в производството на обществените блага решаващо вече не е частното или националното начало, а всеобщият интерес.

Информация и подбор Иван Аладжов

Превод Любен Аладжов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук