ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПЕСНИ НА БЕТОВЕН ПРОЗВУЧАХА ЗА ПЪРВИ ПЪТ У НАС

0
165


Над географска Европа винаги, откакто нейните народи са се пробудили за култура, е съществувала и една друга, духовна Европа. Всеки път някое от изкуствата или науките са издигали многоцветното на единството, но се е появявало и насилието – защото насилието винаги е воювало с духа. Френската революция и последвалите я Наполеонови войни дават небивал тласък на изкуствата. През ХІХ век, който е и върхът на литературата, музиката, живописта и духовността, жителите на Стария континент за първи път се догаждат, че е на път да възникне нещо като обща европейска психика и че над националните култури и националното мислене вече се заражда една световна култура, едно световно изкуство, едно европейско общочовешко мислене. Немският философ Ницше, първият от големите мислители на Новото време, казва, че Европа най-сетне трябва да се обедини. „В резултат на болезненото отчуждение, казва Фридрих Ницше, което е породила и продължава да поражда националната вражда между народите, в резултат на късогледата и същевременно прибързана политика, която съвсем не подозира, че нейната стратегия на разделението е само кратък антракт, в резултат на всичко това сега не се довиждат или измамнически се преиначават най-недвусмислените признаци, които говорят, че нашата Европа твърдо иска да бъде единна!…”

През ХІХ век много творци са били осенени от идеята за единението на националните култури. Сред тях е бил и Лудвиг ван Бетовен. По повод празника на Русе Студио за музика „Данубиус” и общината в града представиха за първи път у нас част от неговия забележителен и малко познат дори в Германия и Австрия цикъл „Песни на различни народи”, опус 158/ 1 от Бетовен. Интересна е историята им – през 1809 г. композиторът получава поръчка от единбургския издател Джордж Томпсън да хармонизира автентични песни (градски и селски фолклор) на различни народи от Европа. До 1818 г. Бетовен прави 150 авторски обработки на песни от Англия, Шотландия, Уелс, Ирландия и от Стария континент. Любопитното е, че при композирането им той не получил от издателя словесния текст, а само записаните с ноти мелодии. Но при хармонизирането им геният от Бон оставил недокосната оригиналната им мелодика и успял да навлезе дълбоко в тяхната национална ладова основа. А това са песни от почти цяла Европа – от Русия и Украйна до Португалия и Ирландия. (За съжаление, тогава България е под турско робство и не присъства на картата на Европа и нашият забележителен фолклор остава непознат за Бетовен.)

Първото българско изпълнение на песни от тези няколко сборника бе осъществено по идея на нашата известна оперна и камерна певица Виолета Шаханова в сътрудничество с инструментално трио в състав: Виолина Дейвисън – цигулка, Диляна Вълкова- виолончело, и Евгени Желязков- пиано. И може да се каже, че беше достойно за автора. Всичко тук – тембровата партитура, динамичното изграждане, фразировката – бе на нужното ниво. Четиримата изпълнители бяха постигнали желаното от тях единство, бяха очевидно увлечени и очаровани от тези прекрасни автентични народни мелодии – с толкова различно звучене и колорит, но всички белязани от печата на големия музикант. Специално бих искал да отделя вдъхновеното пеене на сопраното Виолета Шаханова, интелигентна и амбициозна певица, без съмнение, притежаваща дарбата за задълбочено одухотворено музициране. А също и участието на пианиста Евгени Желязков. В случая думата „акомпанятор” е неточна спрямо функциите и резултатите, постигнати досега от него в дългогодишната му съвместна работа с Виолета Шаханова в един забележителен репертоарен диапазон – от Бах и Перголези до Шостакович, Енеску и Паскал Бентою.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук