НОВОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА СИЛИТЕ В СВЕТА

0
245


Държавите в света могат и се групират по различни белези. Така например, деленето на държавите на такива от Северното и Южното полукълбо или в зависимост от отдалечеността им от полюсите и Екватора на планетата – географска ширина и дължина. Известно е деленето на държавите от Rhineland и Heartland, реализирали съответно добре познатите таласокрация и телурокрация. Съществуват, разбира се, групирания на държавите и по други, в т.ч. природни, най-често географски дадености, както и по политически съображения. От геополитическо гледище държавите за съответна историческа епоха са или силови геостратегически центрове, или отдалечени на определени разстояния от тях. От тази позиция държавите са империи и разположени между тях лимитрофни* територии. Първите от много векове насам са определяли правилата на международните отношения. Нещо повече, между големите държави една за определен интервал от време – десетилетие или векове, е била доминираща в международните отношения, дипломация. Например френската доминация през XIX в., английската доминация, имаща своето пиково развитие, когато Великобритания е била „империя на незалязващото слънце“, или Русия, територията, която се простира в шест часови пояса от Азия и Европа. Метрополиите Испания, Англия, Франция, Португалия, Италия… и техните „отвъд“ морски владения-колонии са друг вариант на групиране на държави. И като правило по границите на „великите“ държави са се разполагали и разполагат малки държавички, като мъниста в отдалечените части от широката гръд на големите държави. Границите на малките държави и обхватът на техните територии са многократно променяни по волята на големите. В по-отдалечените времена еднолично, а от XIX в. насам предимно по силата на международни споразумения, договори, конвенции… приемани и налагани като правило от великите сили. Например Вестфалският мирен договор от 1648 г. осигури продължителен мир в Европа, Ньойският мирен договор от 1919 г. даде 20 мирни години, Потсдамските мирни споразумения от 1945 г. и предшествалите ги срещи между „тримата големи“ – Рузвелт, Сталин и Чърчил в Техеран (1943 г.) и Ялта (1945 г.) – 45 години. Колко ще продължи мирният период след Студената война, през който военните конфликти в различни части по света непрекъснато възникват, както това, макар и по-рядко, се е случвало и след Първата и Втората световна война, засега е неизвестно. Най-същественото през настоящия мирен период е появяването или по-точно утвърждаването на САЩ за единствена планетарна суперсила, чието начало е в края на Първата световна война, когато за първи път се появява сред победителите на световната политическа сцена в Париж. Доминацията на една държава в регулирането на световните проблеми е уникално явление в човешката история, макар мераците на мнозина, записали се в миналото кандидати за „владетели“ на света, да не липсват.

Прекрояването на границите става обикновено след приключване на война. В това отношение особено след „изтласкването“ на Османската империя от Европа и рухването на Австро-Унгарската империя, държавите на изток от Германия и на Запад от Русия между Балтийско, Адриатическо, Егейско и Черно море, след Балканските и двете световни войни няколко пъти променят големината на териториите си и очертанията на границите си. Нещо повече, появяват се несъществували преди това държави – например Югославия (1929 г.), Косово (2008 г.) и др. За лимитрофните държави през съответния исторически период от време е характерно, че тези от тях, които са участвали във войната на страната на победителите, разширяват териториите си за сметка на победените. Това правило е спазено и след края на Втората световна война. Границите, включително и на Германия, бяха променени. Тя престана да бъде считана за „велика“ сила и разделена на четири зони. Появиха се два противопоставящи се военнополитически блока, чиято граница минаваше през германска територия. Краят на Студената война съвпадна с появата на 15 нови независими държави на територията на СССР, девет от които във въпросната лимитрофна зона. Освен в нея по границата на редица големи държави са разположени множество малки. Изключение не правят нито Русия, нито Франция, Германия, Великобритания, Китай и др.

През последното десетилетие на XX в. с появата на еднополюсния свят държавите в света се разположиха във въображаеми, геометрично неопределими орбити по отношение на ядрото – суперсилата САЩ. Това е качествено ново състояние в света. Разстоянията между държавите и суперсилата са твърде различни не само във физическия смисъл на думата, но и по степента на обвързаността им със САЩ, която основно се определя по характера на контактите между тях. Може да се спори дали за САЩ има 4 или повече групи държави в света. Но основното са средствата, с които САЩ субсидират съответната страна. Потребността при формиране на новия световен ред от всяка една държава, което протича при доминиращата роля на САЩ в глобализирането на света, е решаваща. Тук има спорове кое е определящо за близостта на съответната държава до САЩ: стратегическото местоположение; степента на развитие на технологичното, научното, инфраструктурното състояние; видът и количеството на потребните на света природни ресурси в съответната страна, между които енергоносителите, и особено нефтът и природният газ, днес имат първостепенна значимост; икономическата мощ и технологичната наситеност на нейното стопанство, включително с нанотехнологии; природните условия, предлагащи възможности за устойчиво развитие. Всичко е взето под внимание, като не се изключва и случайността. Потребността от природни ресурси непрекъснато нараства, а усъвършенстващите се технологии въвличат все по-големи обеми от тях в различни производства. Паралелно с това се увеличава замърсяването на околната среда.

Опасността от дефицит не само на прясна питейна вода, но и от храна и въздух за обитаващите планета се очертава като реална в обозримо бъдеще. Тази далеч непълна верига от взаимосвързани дейности поставят пред САЩ и света изключително сложни и важни проблеми. САЩ са поели ангажимента, като доминираща сила, включително и след появата на 7-8 нови ядрени държави, да реализират изпреварващи негативните за планетата и хората действия, гарантиращи устойчивото развитие. Без удовлетворяване на това условие съществуването на човешката цивилизация е застрашено от самата нея. Тя би се превърнала в диригент на погребалния химн на всичко създадено от земната природа и нейното най-велико творение – човекът. Естествено, човешкият разум се противопоставя на тази трагична постановка. Така че новият вариант на групиране на държавите в света е обективно и съобразено с природно предопределени дадености днес. Попадането между разположените в зоната на американските интереси предполага наличие на взаимност, т.е. способност съответната държава да решава или най-малкото – участва в решаване на геостратегически проблеми, важни за суперсилата, която от своя страна предоставя необходимите средства и сили за реализиране на проблема. Изгодата е двустранна.

Развитието на отношенията между САЩ и Русия в най-ново време е позитивно – от една страна, а от друга – Европейски съюз – Русия, както и НАТО – Русия, постепенно институционализират контактите си. Паралелно с това междудържавните отношения на водещите сили в ЕС – Германия, Франция, Великобритания… и Русия разширяват и укрепват връзките си. Споменава се дори оста Париж – Берлин – Москва. Усложненията, свързани със събитията в Украйна и Грузия между Русия и Запада периодично се изострят, но като правило благоразумието и интересите им в критични моменти надделяват. С две думи: различия има, които са били и остават неизбежни във всяка голяма човешка общност. Но едноетностни, мононационални безконфликтни империи не е имало, което не е пречка върховите постижения на човешките цивилизации да им принадлежат. Територията на България има ключово значение от една страна, като изходен район при трансформиране на разположените източно от нея азиатски простори и от друга – за предотвратяване на помислите за превръщането на територията ни в предмостие за настъпление в Европа. А мераклии за това не само че в миналото не са липсвали, но и обективният геостратегически анализ показва възможното им появяване в недалечното бъдеще. Предотвратяването на последното без САЩ е немислимо. Ислямският фундаментализъм в евентуална решителна схватка с „белите“ вероятно ще започне от Балканите, България. А това е много сериозно. Конкретизирането на измеренията на параметрите, благоприятстващи решаването на днешния основен стратегически проблем на геополитиката на границата Европа – Азия, а в не по-малка степен и Африка, поражда интереси в огромното евразийско пространство. Сигурно е, че този проблем във висша степен е изяснен. Вземащите решения институции и личности имат не само становища, но и своите проекти. Доколкото конфиденциалната информация по проблема е доминираща, то и кръгът от запознати с нея е ограничен. Важно е да се отбележи, че както десни, така и леви български политически партии, когато са в изпълнителната власт на равнище правителство, вече са вземали решения в горния аспект. Така правителството на ОДС, освен другото улесни действията на части от американската армия при овладяване на положението в Прищина, Косово и не разреши преминаването на руски войски през територията на страната ни. Правителството на тройната коалиция, доминирано от БСП, взе окончателното решение за създаване на съоръжения за съвместни действия на части от българската и американската армия в Източна България. Последните са вид военна база или най-малкото – могат да се превърнат в такива, като една от 728-те американски бази на планетата. Естествено и други важни правителствени решения са вземани в тясно сътрудничество с правителството на САЩ. Вероятно през последните двадесетина години са създадени и съответните лобита в България на САЩ и в САЩ – на България. Известно е и участието на български военни контингенти в международни и натовски сили – мироопазващи в Ирак… и мироналагащи – в Афганистан. България е част от „нова Европа“.

В исторически разрез България е получавала американска подкрепа по важни за националната ни кауза проблеми – президентът Удроу Уилсън подкрепи българското право на излаз на Егейско море в Западна Тракия след Първата световна война на Парижката мирна конференция. Има и други случаи – Макгахан, който подкрепи българите в Априлското въстание през 1876 г. и изрази възмущение от жестокото му потушаване от османските башибозуци.

През 130-годишната история на Третата българска държава, обаче, политическа сила с подчертано проамериканско поведение, а през последните двадесет години – за тясно обвързване на външната ни политика с тази на САЩ, няма. Известни са политически партии с проруска, прогерманска, в по-малка степен – за тясно сътрудничество с Великобритания, Франция…, но такива с подчертана проамериканска насоченост не са ни известни. Оправдано ли е това положение, от което загубата на дивиденти е очевидна? Проевропейската, евроатлантическата ориентация днес не само не изключва, а изисква политически субект, работещ за засилване влиянието на САЩ в България. Протоколно поддържаните коректни българо-американски отношения са добро постижение, но то е недостатъчно, за да се осигури мощен доларов поток за развитието на страната. Необходима е цялостно разработена програма на проамериканска политическа сила в България, оставаща такава независимо от това управляваща ли е или в опозиция. Дивидентите биха били големи не само за съответния субект, а най-вече – за страната и народа. България би се приобщила по-значимо до американската наука, изкуство, култура… начин на мислене и действие. А днес най-просперираща и богата е американската държава. САЩ биха имали още един надежден съюзник на предната линия в контакта с арабския, а и в целия азиатски свят. Той би улеснил и повишил маневреността на силите им. Основното, обаче е, че влиянието им на Балканите би било още по-голямо, стабилизиращо сигурността на региона Югоизточна Европа. Проамериканската българска политическа сила би запълнила незаета ниша в родния политически ландшафт и повишила доверието към страната, без да е необходимо небългарско око за наблюдение. Тя би била гарант за американските интереси в страната и региона. Българска проамериканска сила би способствала за по-ускорено и резултатно включване на страната в планетарните глобализационни процеси.

Днес позициите на страната по важни международни проблеми и благосъстоянието на народа във висока степен зависят и от близостта ни със САЩ. Това е нов тип сътрудничество на държавите в света – по степен на участие в установяване на „нов ред в света“ в съответствие с „американската мечта“.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук