ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА И КРИЗИТЕ ОТ ХХ ВЕК

0
303


Наскоро (през май 2009 г.) бе проведена дискусия, организирана от Министерството на финансите, с участието на учени по икономика и финанси и представители на НПО, „Кризите и България – през погледа на миналото“. Поуки могат да се извлекат дори от по-незначителни събития в стопанския живот на планетата, а от Голямата депресия (1929 – 1933 г.) и от кризата, която сполетя само България, но я „разтресе здраво“ (1996-1997 г.) поуките са значително повече, както и последствията от тях. Кризата от тридесетте години на ХХ в. до голяма степен е вследствие на огромните материални и човешки загуби от Първата световна война и разразилата се по-късно хиперинфлация в победените страни Германия, Австрия, Унгария и др.) или в резултат от несъстояли се навреме икономически реформи и лошо управление на финансовите (банковите) и стопански активи, породило кризата у нас в средата на 90-те години на ХХ в. Последната криза е в спомените на всички пълнолетни български граждани и неслучайно бе обект на оживени дискусии. В тях освен докладчика на дискусията Петър Игнатиев, анализатор от ОББ, се включи и бившият министър на финансите проф. Христина Вучева.

Обект на дискусиите бяха кризите по време на планово-централизираното стопанство, по-известно като социалистическа икономика. Тогава кризите не пораждаха фалити на предприятия и масова безработица, тъй като имаше перманентен недостиг на стоки за широко потребление (леки автомобили, за които се внасяше безлихвен депозит и се чакаше с години, тропически плодове, а в отделни години и на някои месни и млечни продукти). Повечето от нас си спомнят за началото на дълговата криза през 1985-1986 г., когато две-три тежки години в земеделието ни принудиха да внасяме основни хранителни продукти от чужбина, (картофи и чесън от Полша; фуражно зърно – от страни от тогавашната Европейска икономическа общност и др.) До 1990 г., когато бе обявен мораториум по външния дълг, външната задлъжнялост на България нарасна от 3-4 млрд. долара на около 10 млрд. долара. Кризата бе вътрешна и основните стопански отрасли не бяха засегнати и благодарение на членството ни в Съвета за икономическа взаимопомощ износът ни дори нарастваше в посочения период, но нараснаха и цените на някои основни хранителни и домакински стоки, които се внасяха известно време от чужбина.

Сегашната глобална икономическа и финансова криза за разлика от т.нар. Голяма депресия не е вследствие на военен конфликт, а е по-скоро криза, породена от свръхпроизводство, независимо че според някои икономисти тя идва от недостига на основни суровини и техните производни (предимно петрол и други горива). На практика цените им понастоящем спаднаха около 3 пъти, което е показателно, че независимо от намаляващия им лесен добив, за сметка на огромни петролни и газови залежи на труднодостъпни места (океанското дъно, шисти в бреговата линия на крайбрежия с труден терен и т.н.) тези суровини не са на изчерпване и поне до края на ХХІ в. ще бъдат основен енергиен източник. Кризата, която през 2008 г. сполетя световната икономика и в частност световната финансова система е по-скоро вследствие на удивително лош мениджмънт както на огромни финансови активи в банковата сфера, така и в свръхпредлагане и прекалено бърз ръст на цените в някои сектори, като недвижимите имоти или свръхпроизводство в автомобилостроенето и металургията, а към тях може да се прибави и текстилната индустрия и леката промишленост като цяло.

Главните предпоставки за сегашната глобална финансова и икономическа криза (изтъкнато и от бившата представителка на МВФ у нас финландката Пирита Сорса) са: подценяване на възможните глобални икономически рискове и т.нар. бум на кредитиране на ненадеждни партньори, в комбинация с пазарни, икономически и регулаторни неуспехи. Тя е и в резултат на нерационална монетарна, фискална и структурна политика. Сегашната глобална финансова криза е изцяло привнесена отвън. Налице са предимно външни негативи върху икономиката – намалялата активност главно на външните пазари сви обемите на някои експортно ориентирани производства и на търговията предимно с инвестиционни стоки у нас. Друга, макар и не основна за кризата, причина е прекалената алчност на банкерите, финансово-инвестиционните посредници и борсови играчи, които си позволиха да получават напоследък умопомрачителни годишни и бонусни възнаграждения (от няколко десетки до над 100 млн. долара), а същевременно не предвидиха „затъването“ на финансовите институции. Медиите често акцентират върху това, може би оправдано, на фона на бедността на милиарди жители на планетата, които живеят с под 2 долара на ден, но за тях обикновено не се пише и говори. Все още няма линчуван инвестиционен банкер, а подсъдими за лош мениджмънт или безстопанственост по отношение на чужди активи все още няма. Процес не се води дори срещу представители на мениджмънта или на одита на фалиралия инвестиционен гигант „Лемън брадърс“ или национализирания застраховател АЕG. Дори съдебният процес срещу бившия шеф на Нюйоркската борса Мадоф, завлякъл с 50 млрд. долара хиляди инвеститори (дори някои руски олигарси) във финансовата си пирамида, все още не е приключил.

По-същественото е вместо търсене на виновни за сегашната глобална криза, които най-вероятно ловко ще се измъкнат, въз основа на добре направени разчети да се предвиди кога кризата ще приключи и кога ще започне възстановяването на икономиката ни. Имайки предвид кои са основните инвеститори и външнотърговски партньори на България, може да се предвиди, че възходящ ръст на българската икономика ще настъпи няколко месеца, след като той се появи в Германия, Италия и Франция. За първото тримесечие на 2009 г. БВП у нас спадна с 3,5% (за 2008 г. ръстът на БВП бе 6%), докато Германия отбеляза спад с 6,9%, в Латвия – с 18%, в Естония с 15%. При положение че в най-голямата икономика на ЕС – германската, се инкасира такъв чувствителен спад, е неизбежно и България (тя е в първата тройка през последните 20 години като външнотърговски партньор) да не я последва. Германия обаче все още е на първо място (преди Китай и САЩ) по износ в света и е със сравнително консервативно банкиране (по-малко се използват финансовите деривати, които „взривиха“ американските инвестиционни банки) и вероятно ще преодолее спада на БВП в средата на 2009 г. Фундаменталният въпрос е дали българската икономика (а и българските политици, които ще дойдат на власт след парламентарните избори) ще са в състояние да преодолеят рецесията през последното тримесечие на тази година. Дано след изборите не се тръгне по пътя на „свободното падане“ (това е неизбежно, ако те се повторят в късната есен), което помним през есента на 1996 и 1997 г., когато имаше правителство, което не посмя навреме да предприеме решителната стъпка за въвеждане на валутния борд. Последствията от забавянето бяха платени от милиони наши сънародници, останали не само без спестявания, но и без средства за нормален живот, което направи през следващите години близо милион наши сънародници икономически емигранти. Кризата от 1996-1997 г. бе изцяло вътрешна и завърши с приемането от 38-ото НС на законодателство, уреждащо функционирането на валутния борд. Епицентърът на настоящата криза обаче не бе на наша територия, а отвъд океана – на Уолстрийт в Ню Йорк, а също и във Вашингтон, където са централите на МВФ и СБ, освен правителството, Конгреса и Сената на САЩ. Неслучайно едно от най-важните решения на новосформираното обединение Г-20 на най-развитите и на някои големи страни от т.нар. Трети свят е вдигане на капитала на МВФ от около 250 млрд. долара на 750 млрд. долара (3 пъти). По този начин тази световна финансова институция ще изпълнява и екстрени, „пожарни“ функции към закъсали поради кризата страни. Румъния, Украйна, Унгария, Латвия и др. държави вече се възползваха от услугите на допълнително капитализираният МВФ.

Българското правителство и централната ни банка не могат да елиминират изцяло причините, нито могат да им влияят съществено с познатите досега фискални и монетарни мерки. Тези две институции следва да са стожер за запазване на стабилността на финансовия сектор и устойчивостта на валутния курс от 1,9583 лв. за 1 евро, респективно за запазване на стабилността на валутния борд до влизането на България в Еврозоната. От съществено значение е икономическата криза у нас да не прерасне във финансова и да не фалира нито една българска банка, тъй като това би имало бумерангов ефект за банковата ни система и евентуално да „повлече“ и други български банки след нея. Наличието на публични инвестиции в бюджет 2009 г. в по-висок размер от друга година частично смекчава негативните ефекти на кризата върху бизнеса и ще „съживят“ сектор „Строителство“ – един от най-пострадалите. С мощна държавна подкрепа се подпомага отчасти трудният достъп до банкови кредити на малките и средни предприятия чрез Българската банка за развитие, която целево се капитализира чрез държавния бюджет с 500 млн.лв. Отчасти с правителствени програми, като тази за т.нар. гъвкава заетост правителството се противопоставя на ръста на безработицата, която в средата на май вече достига до 7,04% от трудоспособното ни население. Невинаги познатото лекарство „рязане на разходи и спиране растежа на заплатите“ е ефикасно по време на криза, независимо че има балансиращ и често позитивен ефект върху държавния бюджет. В определени случаи обаче тази антикризисна мярка може да действа стагниращо на икономиката и независимо от призивите предимно на опозицията тя да се приложи и от 1 юли т.г. да се отмени планираното увеличение на бюджетните заплати. Това едва ли е най-ефективната мярка и ще свие макар и незначително вътрешното потребление, а преди избори тя по-скоро е с негативен ефект. Ще се намалят и предвидените в бюджетите на НОИ и НЗОК средства за пенсионния и здравно-осигурителния фонд. Досега не е изобретен идеален икономически модел на фискална политика, който да има единствено и само плюсове, особено по време на криза. Трудно се балансира бюджетът и в предизборен период, когато е налице една пренапрегнатост у публичните субекти, а политическите сили „бълват“ в условията на предизборна борба всякакви искания – за незабавна актуализация на бюджета още сега, в края на май. Това едва ли е необходимо, тъй като са задействани т.нар. буфери и по-скоро бюджет 2009 г. ще издържи вече 12-а година след установяване на валутния борд без актуализация. Това ще е възможно, ако следващото правителство не въведе някои популистки мерки – понижаване на ставката на ДДС и рязко намаление на социалните и здравните осигуровки, както и неразумно разходване на снижаващите се приходи.

За проявленията на кризата у нас говорят различните подходи на представителите на бизнеса у нас, независимо от проявленията й в други страни в света.

Първият пример се отнася за един от най-големите и печеливши холдинги у нас – „Булгартабак“ АД, който е намалил силно реализираната продукция и на вътрешния пазар, и за износ. (според консолидирания отчет на дружеството). За първите три месеца на годината компания е продала общо 1.25 млн. т тютюн, в сравнение с 2.5 т година по-рано. Спад има на вътрешния пазар, но за разлика от него реализираните тютюневи изделия за износ през първите три месеца на годината са близо 2 млн. т, а година по-рано са били 1.14 млн. т. Холдингът е приключил през март със загуба от 7.6 млн. лв., докато за същия период на миналата година тя е била 17.15 млн. лв. С около 9 млн. лв. са се увеличили нетните приходи от продажба на продукция, достигайки 35.8 млн. лв. Закъснялата приватизация на „Булгартабак“ холдинг е причина както за лошите финансови резултати, така и за намаления пазарен дял на българския тютюнев гигант на вътрешния ни пазар – от 90% преди около 3 години – на 60% понастоящем. Ако приватизацията се забави още, а пазарният му дял продължи да намалява, е под въпрос дали ще се намери кой да го закупи.

Вторият пример е положителен и е за относно едно перспективно партньорство между държавата и частния бизнес в сфера, която отбеляза напоследък силен спад на произведената продукция – оръжейната ни индустрия. В края на осемдесетте години на ХХ в. тя даваше на държавния бюджет над 1 млрд. долара приходи от износ. Според разработена стратегия за отбранителната индустрия, макар и в края на мандата на тройната коалиция, се предвижда държавата да създаде външнотърговско дружество чрез публично-частно партньорство (ПЧП). Един от вариантите е сегашната изцяло държавна външнотърговска фирма „Кинтекс“ да се трансформира в новото дружество (позиция, застъпвана от зам.-министъра на икономиката Явор Куюмджиев). Така във фирмата ще влезе и частно участие. Подобни дружества функционират в две от най-големите страни-износителки на военна продукция в света – Италия и Русия. Подобно външнотърговско дружество ще е полезно, ако чрез него държавата цели да преодолее практиката на нелоялна конкуренция на български компании на едни и същи чуждестранни пазари. Основната критика на фирмите от оръжейния отрасъл у нас досега бе, че те не участват в модернизацията на армията ни. Към настоящия момент едва 4% от продукцията на българските фирми остава в България, а останалата част (цели 96%) е предназначена за износ в чужбина. По този начин този упрек вече няма да е актуален, когато се реализира проектът за ПЧП.

Третият пример е свързан с Оловно-цинковия завод в Кърджали, приватизиран от бившия собственик на „Кремиковци“ АД Валентин Захариев. Той реализира счетоводна печалба през април 2009 г. в размер на 275 хил. лв. След приспадане на финансовите разходи за лихви по кредити и отрицателната разлика от промяна на валутните курсове, той отчете за първите четири месеца на 2009 г. нетна печалба в размер на 1.51 млн. лв. Комбинатът приключи първото тримесечие на годината с 1.23 млн. лв. печалба, при 1.03 млн. лв. година по-рано. За периода януари – април са произведени 7316 т. олово и 7390 т. цинк. Приходите от продажби са 37.01 млн. лв. при разходи за производствена дейност в размер на 32.4 млн. лв., което формира оперативна печалба от 4.6 млн. лв. Независимо от кризата в металургичния отрасъл в света българският производител реализира ръст на приходите.

Четвъртият пример се отнася за „Кремиковци“ АД (продадено за 120 млн. евро от бившия си собственик на индиеца Прамод Митал), което сподели нерадостната съдба на десетки затворени металургични заводи вследствие силно намалелите през 2009 г. цени на черните метали. Преустанови производство дори няколко пъти по-големият завод със сходно производство в Перм, Русия. В средата на май 2009 г. държавната фирма „Булгаргаз“ АД преустанови подаването на газ към комбината и коксохимическото и доменно производство на чугун бе спряно засега. Вероятно между 1500 и 2000 работници ще бъдат освободени от работа през следващите два-три месеца. Производството на стомана в електропещите продължава и ще запазят работа вероятно около 5000 металурзи. Предстои приемането на оздравителен план на комбината в средата на юни 2009 г., но кога ще се намери стратегически инвеститор на огромния металургичен гигант не е ясно засега. Интерес към него засега няма вече от никой потенциален купувач. Вероятно такъв ще се появи едва след като отмине кризата?!?

На фона на тези противоречиви явления в реалната българска икономика, породени от кризата в света, се правят или се прогнозират редица стъпки във финансовия ни сектор – едни положителни, а други – не. Според някои финансисти над 6 млрд. евро в повече от депозираните пари на влог са отпуснати като заеми в България през последните 2-3 години, когато у нас се разрази кредитният бум. Това твърди бившият финансов министър (в кабинета на Любен Беров) доц. Стоян Александров, председател на надзорния съвет на Търговска банка „Д“, собственост на турския бизнесмен от български произход Фуат Гювен. Мнението му бе официализирано по време на бизнесзакуска на тема „Незабавната подготовка към преминаване към активно антикризисно управление на икономиката у нас“, проведена в края на май 2009 г. от Гражданско сдружение „ГЛАС“. То се оглавява от един позабравен професор по икономика в Лондон, който се активизира предимно преди избори – проф. Димитър Иванов. Според доц. Александров: „…тези 6 млрд. евро са ресурс, дошъл отвън – най-вече по линия на кредити от банките майки, и заради кризата част от средствата ще трябва да се върнат.“ Наистина още в началото на годината финансовият министър Пламен Орешарски заяви, че общият размер на кредитите у нас превишава депозитите на българите. „При тези условия е обективно да има по-труден достъп до средства и те да бъдат по-скъпи. Така че през следващите 24 месеца бизнесът в България не бива да разчита в същата степен на външното кредитиране, както е било през последните няколко години“, предупреди Орешарски. Според Стоян Александров „…при толкова ниска инфлация не може и не трябва да има високи лихви по депозитите и кредитите“. Според него лихвените нива трябва да са в границата на 4-5% за влогове и около 7-9% за заеми. По принцип той е прав, че няма бизнес, който да издържи на високите лихви (видовете бизнес, които могат да понесат такива лихви са обикновено криминализирани, като търговия с оръжие, наркотици и с т.нар. жива плът). Според мен обаче той не е прецизен, че тепърва се очаква срив в банковата ни система, тъй като не са налице подобни индикации и засега вложителите в българските банки трябва да са спокойни за парите в тях. Според него още през септември 2009 г. ще има истински бум на лоши заеми, а информацията, която трезорите предоставят в момента за състоянието на системата (на банковия надзор в БНБ), не показва и половината от истината. „Ресурсът от 500 млн. лв., който Българска банка за развитие отпусна, е недостатъчен за бизнеса. Има около 4 млрд. лв. в минимални задължителни резерви, от които 2 млрд. лв. могат да се освободят към финансовите институции и да бъдат предоставени на компаниите“ (мнението е на Стоян Александров). Според него в БНБ има колосални ресурси, които никой не знае къде се инвестират, а с преназначението на управителя на централната банка Иван Искров (кандидатура на НДСВ) ще могат да инвестират средствата, където поискат. Това няма да може да се осъществи еднолично от сегашния и бъдещ управител на централната ни банка, тъй като гуверньорът на БНБ не е в състояние да взема самостоятелни решения без санкцията на УС, който е от 7 членове. Бившият ни финансов министър подкрепи също идеята за преговори с МВФ и според него еврото трябва да бъде въведено като паралелна валута. Последното съждение е твърде спорно дори за развиващи се страни, а за страна – член на ЕС като България, без съгласието на ЕЦБ и ЕК – практически е невъзможно.

Предложените в настоящия обзор мерки за излизане от кризата едва ли са достатъчни за преодоляването й и основен Въпросът, който си задават нашите сънародници, е „Кога ще се види краят на кризата?“. Той няма еднозначен отговор, но според Пирита Сорса: „Сега сме в средата й, още дори не можем да преценим загубите. Възстановяването ще стане по-бавно, защото има вътрешно търсене и рестрикции върху кредитирането. Има и структурна безработица. Няма доверие, отказват се кредити и хората изразходват своите запаси. Ако използваме поуките от минали кризи, трябва да се възстанови доверието, да се разплете възелът с лошите активи, иначе възстановяването ще е бавно. Има и рискове, свързани с моралната опасност – хората могат да си кажат, че всички финансови институции не заслужават доверие. Не мога да се ангажирам с прогноза, просто още не знаем.“ Тази доста ерудирана и подготвена финансистка разумно не направи точна прогноза. Вероятно няма да приключи в края на 2009 г., както предричат редица политици и икономисти, а може би няколко месеца или година-две по-късно. Икономическата и финансовата политика на следващото българско правителство също ще е от значение и ще видим какъв бюджет то ще подготви за 2010 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук