ЗА ФОРМИТЕ НА ИКОНОМИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

0
194

Професор по обща икономическа теория, доктор на икономическите науки. Преподава микро- и макроикономика в Икономическия университет във Варна, чете лекции и по икономика на социалната сфера. Работи в областта на общата икономическа теория и на социалната сфера. Общественик. Автор е на статии, студии и монографии.
Икономическата теория трябва да отрази и икономическото битие. Поради това, че е многолико и пъстроцветно, то не може да бъде сведено и изразено в една форма – стоковата или друга форма на производство. Икономическата наука по ред причини абсолютизира тази форма, поставя знак на равенство между стойностите и икономическите отношения, следователно се свежда до форма от „чист вид“.

Тази теза е неприемлива. Няма общество, което съществува в своята непосредствена форма, както няма и такова от „чисти“ пазарни отношения, т.е. от пазарен вид. Въпросът е в тяхната мярка. Дали дадена теория е достатъчно вярна или не, се преценява в зависимост от това , дали тя в сравнение с други теории дава вярна представа за света. Икономиката е динамична система, а не неща завършено, прохожда от едно състояние в друго. Животът изобщо е преход, икономиката – смесица от различни отношения и за това не може да съществува в своя чист вид.

Икономическата теория все още няма единен универсален критерий, който лесно и ясно да установи основните типове икономически системи и форми на икономическа организация на техния обществен живот. Много факти от обществения живот не могат да се обяснят с нея. За да може да се съхрани като наука, трябва да отразява адекватно реалността.

Една теория се развива, ако влиза в спор със собствените си концепции, ако се опровергава и „фалшифицира“ (термин употребен от К. Попър), в противен случай е хипотеза. Това като че ли не важи достатъчно за неокласическата теория. В нейния съвременен вариант (мейнстрим) тя носи теоретичните белези на XIX век.

Целта на обработката е да отхвърли теорията „за чистите форми на производство“, да покаже, че неутралната форма на стопанство е икономическа, а не неикономическа система, да разкрие диалектиката на двата типа обществени връзки. В това се състои поставеният проблем.

1. Относно „чистите“ форми на производство
2.
Този въпрос придоби гражданство в западната икономическа мисъл. Ненапразно Л. Валарас (1834-1910 г.) озаглави своята книга „Елементи на чистата политическа икономия“, а У. С. Джевонс (1835-1882 г.) – „Теория на политическата икономия“. Подобни заглавия се срещат и сред някои представители на австрийската школа. В. Ойкен говори за „чиста“ икономика , т.е. „чистите форми на производство“ не са излезли от арсенала на западната икономическа мисъл.

Какво представляват „чистите форми“ на производство, доколко има основание да се говори за тях, какви доводи се привеждат в тяхна защита? „Чистите форми“ се разглеждат като логически норми (Б. Ръсел). Това, обаче, не е нещо ново в историята на философската мисъл. Още И. Кант говори за тях. Логиката, според него, е наука за чистите форми на мислене.

„Чистите форми“ на производство, представени като форма на мисленето, могат да се отделят от реалността и да придобият самостоятелна форма на съществуване, откъсната от битието, т.е. от своята обективна основа.

Логическите форми не се разглеждат като начин на изражение на обективните връзки, а като средство за построяване на нашите мисли, на думите, на тяхното подреждане по някакви граматически правила. Тази теза се застъпва от логическия позитивизъм и други негови разновидности, приели названието „формализъм“. Откъсване на мисленето от действителността.

Наред с изразеното мнение съществува и друго, по-крайно – „чистите форми“ на производство са точно копие на реалните процеси, т.е. на „чистата“ икономика. Икономиката се представя като едно цяло, което се изразява в една-единствена форма, обхващаща изцяло нейното съдържание. На тази основа се говори за икономика от „чист пазарен тип“, икономика от „чист команден тип“ (В. Ойкен). Тезата за „чистите форми на производство“ не е много убедителна, а доводите в нейна защита – невинаги сполучливи.

Нашите виждания по този въпрос се основават на следните по-важни обстоятелства:

Чистите форми като логически форми на мисленето могат да имат самостоятелно битие, но те не могат и не бива да се откъсват от своята обективна основа. Това доказва още Хегел в „Обективната логика“, а Ленин по този въпрос отбелязва: „Логическите форми не са празна обвивка, а отражение на обективния свят“. Логическите форми не са дадени в чист вид, те са потопени в съдържание , освободено от него е спекулативната измислица, граничеща с мистиката, откриваща пътя към идеализма.

Съдържанието е формираща същност, която се изразява във формата . Тя може да съответства на нея (същността), но да бъде и в противоречие с него (съдържанието), а това значи, че формата не е адекватна на съдържанието, не се извежда от него.

В днешно време се говори за допазарни, постпазарни, непазарни отношения. Ако тази теза се приеме за правдоподобна, а тя не може да бъде друга, теорията на Маркс не бива да се счита за остаряла, както се твърди. Сложната съвкупност от икономически отношения не може да се представи чрез една-единствена форма – пазарната, извън нея има отношения, които не могат да се поберат в тази форма. И обратното, ако „невидимата ръка“ на Адам Смит се приеме за всеобща определеност на системата в съвременния свят, то тя влиза в противоречие с реалността. Съществуват форми, които са извън града на пазарните принципи. Формата в случая не изразява съдържанието, намира се в противоречие с него.

Преходните форми, например, се отличават със своята неопределеност. Те не могат да се обхванат в една форма – било то стокова или непосредствено обществена (планомерна). Процесът на трансформация от държавна в частна и от частна в държавна собственост се съпровожда с междинни форми на производство.

Преходните форми съдържат както миналото, така и настоящето и бъдещето. Някои от тях са първообраз на това бъдеще. Преходната форма затова е преходна, защото е смесица от различни форми на производство, следователно икономиката не може да бъде от чист тип.

Икономическата система е сложна, полиструктурна. Тя не може да се сведе до една структура. Светът е неделим, както и икономиката, в този смисъл на понятието, че представлява едно цяло, което се проявява в различни форми. За да се изучи по-добре и по-задълбочено, ние го разчленяваме на различни части – обекти.

Чистите форми на производство съществуват само в пределите на абстракцията. В хода на изследването съзнателно, изкуствено се абстрахираме от някои второстепенни, несъществени страни на обекта на изследване. Чистите форми са идеалните форми на производство, в живота обаче те много рядко се срещат или представляват т.нар. моментно съществуване.

Съвършената конкуренция, например, е рядко срещано явления, пазарът се натъква на несъвършенства, условията на съвършената конкуренция се нарушават. Многоликостта на икономиката не може да се изрази посредством една и съща форма. Унификацията противоречи на многообразието.

Маркс широко използва чистите, идеални форми, той обаче ги употребява в пределите на абстракцията. За него те не са фикция, а отражение на реалните обективни процеси. Той изследва капиталистическото производство в чист вид, служи си с абстракцията като метод на научното познание, за да проникне по-дълбоко в същността на икономическите процеси. Получените от тях резултати (форми) трудно могат да се приложат на практика, тъй като не са в състояние да обхванат многообразието на икономиката. Тя се оказва твърде пъстра и за да я опознаем, са нужни синтез от форми и методи.

В духа на този синтез трябва да се търсят допирни точки между отделните форми на производство, в които икономическите системи се проявяват. Икономическите отношения в обществото, например, могат да бъдат както административни, така и пазарни. На пръв поглед те са противоположни. Това обаче е видимата страна. В действителност, между тях съществува единство. Всяка пазарна власт е съпроводена с администриране и обратно, всяко администриране не може да се откъсне от пазарните принципи. Въпросът е да се намери оптималното, логическия мост, който ги обединява.

Няма чиста пазарна икономика, както няма и чиста административна система. Проблемът е в пропорциите между тях. Конструкцията за чиста пазарна икономика се оказва неефективна, икономиката съдържа и непазарни елементи, а за приложението им се изисква административен подход. Съществува принципност в системата на икономическата теория. Тя не е логическа конструкция, а отражение на реални икономически процеси. В такъв дух следва да се разглеждат формите на производство.

Може би ще се възрази, че пазарната структура е доминираща структура в икономическата система и като такава тя не може да не оказва влияние на другите елементи на системата, да ги подчини на себе си. Вероятно това разбиране има своето основание. То обаче се натъква на някои неща, които до голяма степен го обезсилват: всеки елемент в системата има своя автономност и инвариантност, стояща малко по-далеч или по-встрани от основния конституиращ елемент (ядрото) на системата, да е произведен от него, да не изразява в достатъчна степен основното, коренно качество на системата. Производният елемент по пътя на обратната система може да въздейства върху цялото ядро на системата, на нейното основно, коренно качество, да го попълва, да изменя съдържанието му. Ядрото, съдържащо генетическото й начало, може в резултат на взаимодействието на елементите да промени вектора на своето движение.

Непазарните структури могат да модифицират и подкопаят икономическата система, нейното основополагащо начало. Наличието и присъствието им в системата опровергава тезата, че икономиката може да бъде от чист пазарен тип и че извън нея не съществуват никакви други отношения освен пазарни.

3. Натурално стопанство: икономическа или неикономическа система
4.
Поводът да бъде избрано такова заглавие е схващането, че натуралната форма на общественото производство не е икономическа, а доикономическа (неикономическа) система. В какво се състоят доводите в защита на тази теза. Нека следваме историческата хронология:

Първо, общите закони за създаване на богатство и потребление са едни и същи за всички икономически системи (Дж. Кларк). Законите за пазарната икономика важат и за по-нисша форма на обществена организация – натуралното стопанство, не го изключват, а го допълват. Ако се следва тази логика, извън пазарната форма на организация не съществуват други форми.

Второ, историческите летописци обаче обезсилват това твърдение: отношението на производството и разпределение на продуктите на труда не са така прости, както се предполага .

Трето, до появата на натуралното стопанство и превръщането му във всеобща определеност на системата е съществувало „добиващо“, „събиращо“ стопанство, но все пак по характер – натурално стопанство. И това е обяснимо. Обграден от дивата и жестока природа, човек е водел скитнически, а не уседнал живот, бил е в неин плен, зависел е от капризите й, присвоявал продуктите на природата в готов вид и ги превръщал в свои. По-късно участва в тяхното създаване.

Четвърто, примитивната, архаична дейност на натуралното стопанство дава основание то да не се счита за икономическа, а за неикономическа система (доикономика). Водоразделът между икономическата и неикономическата система минава през т. нар. пазарно стопанство. То е критерий за тяхното разграничаване. Дали обаче това е така. За да се отговори на този въпрос, трябва да се види какво представлява натуралното стопанство.

Продуктът на труда при това стопанство не отива на пазара, а се потребява от производителя. То е било характерно за примитивните общества и най-вече за първобитно-племенната община, която произвежда всичко необходимо за себе си. Продуктът не е бил предназначен за размяна, а за вътрешно потребление. Присвояването не се извършва посредством стоково-паричните отношения, а пряко от феодала, господаря и крепостния селянин. Размяната не е била позната, доколкото е била налице, тя е била между човека и природата, а не размяна на продукти, извършвана между хората. Натуралното стопанство е водило самостоятелен обособен стопански живот. Неговите потребности се удовлетворяват за сметка на производството в това стопанство.

Натуралното стопанство отразява крайно ниска степен на развитие на техниката и формите на разделение на труда. При тези условия то е било затворено, самозадоволяващо се стопанство. По-развитите форми на това разделение водят до обособяване на отделни сфери на дейността. Активизира се специализацията на производство – едни започват да се занимават само със занаятчийство, други със земеделие, трети със скотовъдство и т.н. Но като се специализират за извършване на дадената дейност, хората могат да възпроизвеждат себе си чрез взаимна размяна на продукти.

В резултат на развитите форми на разделение на труда затворените граници на натуралното стопанство се разкъсват, т.е. разрушават се ония условия, върху които то се основава. Специализацията на производство означава, че те произвеждат повече, отколкото е необходимо, за да задоволят своите нужди. Част от продукцията им се отчуждава и се разменя срещу друга. По такъв начин икономическите граници на натуралното стопанство се разрушават и се появява стоковото производство.

Натуралното стопанство се оказва твърде устойчиво. В наши дни то все още не е изживяно, среща се при личното стопанство, което произвежда и потребява продуктите на собствения си труд. На макроравнище то е затворен вид самозадоволяващо се стопанство, закрита икономика, която откъсва страната от външния пазар и сковава нейния икономически напредък.

От казаното могат да се направят следните изводи:

1. При натуралното стопанство човекът е цел и самоцел на производството, иначе не може да съществува. Печалбата не е цел, тъй като стоковото производство все още не е възникнало. Общественото богатство се представя не в своята стокова форма, а в натурална непосредствено обществена форма.

2. Независимо че то (натуралното стопанство) се проявява в своята непосредствено обществена форма, отношенията, които възникват между хората, са производствени, следователно по своята същност икономически. Щом са такива, те не следва да се изключват от предмета на икономическата икономия. На тази основа натуралната структура на обществената форма следва да се разгледа като своеобразна форма на икономическа организация – икономическа, а не доикономическа.

3. Дори проблемът да се третира в духа на неокласицизма, залегнал в основата на „Икономиксът“, натуралното стопанство следва да се разглежда като икономическа система. Това го изисква основният икономически проблем – ограниченост на ресурсите и неограниченост на потребностите. Този проблем се отнася не само за пазарната икономика, но и за натуралното стопанство.

4. Ако изходим от теорията за полезността, ще видим, че тя е приложима не само към пазарната икономика, но и към натурално-пазарната. Човек потребява един или друг предмет в зависимост от неговата полезност, с тази разлика, че той при натуралното стопанство не се обменя, както е при пазарното стопанство. Обменът на полезност на продуктите е проява на икономически отношения.

5. Полезността, потребностите, благата и другите икономически категории, които ги изразяват, могат да се представят като икономическа система. Това се отнася и за натуралното стопанство, следователно то по своята природа се проявява като икономическа система.

6. Хората при натуралното стопанство са въвлечени в определени икономически връзки, които по своята природа са производствени отношения, а според марксистката доктрина са сърцевината на предмета на политическата икономия. А това е основание натуралната форма да се третира като икономическа, а не като доикономическа (неикономическа) система, както се смята.

7. В знаменитото есе на Дж. Робинсон се посочва: „….икономическата наука – това е наука, изучаваща човешкото поведение от гледна точка на съотношението между целите и ограничените средства, които могат да имат различна употреба „. Това е универсално свойство на средата, в която се извършва човешката дейност. Икономиксът изучава начините на разпореждане на тези средства (ресурси) независимо от формата на тяхната организация.

Тази цел е присъща не само на пазарното стопанство, но и за натуралното, а това е още един аргумент, който опровергава несъстоятелността на ония, които смятат, че натуралното стопанство не е икономическа система, а доикономическа.

8. Икономическата дейност се проявява не само в своята стокова форма, но и като дейност, лишена от тази определеност. Пазарната икономика е частен случай от икономиката. Тя се появява много по-късно от нейното развитие, но това не значи, че преди не е съществувала икономика, а само доикономика, както смятат съвременни икономисти (Осипов).

Натуралното стопанство се среща и днес: домашно производство, приготвяне на зимнина, на консерви, несвързани със стоковия оборот – израз на неразвити стоково-парични отношения на производството. Производството не съответства на платежоспособното търсене и затова има такъв вид продукция. Преди години имаше случаи заплащането да се извършва не под формата на работна заплата, а в натура.

3. Стоково стопанство

Стоковото стопанство е друга форма на обществена организация. В древността не е било развито. То е основано върху личния труд на производителя и на средствата за производства, които са негова частна собственост. Затова то е било просто стоково производство и е нямало всеобщ характер. Простото стоково стопанство обаче по-късно се разлага. Стокопроизводителите се поляризират: едни се разоряват, други забогатяват, което води до формиране на нови форми на стоково производство – капиталистическото. Утвърждаването на новите форми преминава през няколко етапа: първо, разложение на отношението на собственост, работникът престава да бъде собственик на условията на производство и той трябва да бъде отделен от тях; второ, лишен да бъде техен собственик, работникът се превръща в наемен работник, той продава собствения си труд на този, който има капитал. Отношенията между купувача и продавача на труд се явяват като отношение на наемен труд и капитал.

Посочените форми на стопанство са присъщи на различни начини на производство. Те имат нещо общо, но и специфично, обусловено от социално икономическата определеност на формата на производство. В наши дни тези форми (натурална и стокова), макар да имат нещо общо с древността се отличават в сравнение с нея. Те изразяват нови икономически отношения. Стоковата форма на производство не е била такава, каквато се е срещала в миналото – Асиро-Вавилония, Египет, Рим, Гърция и пр. Икономическите закони се проявяват посредством специфичните закони на съответната форма на производство. Всяка форма на стопанство е единство на общото и специфичното.

5. За двата типа обществени връзки
6.
Историята на обществото познава три форми на производство: натурална; непосредствено обществена; стокова.

Това се три стадия в развитието на човешката цивилизация и в периодизацията на икономическите системи. По ред причини обаче, икономическата теория дава предпочитание на стоковата форма на производство, което се отнася не само за класическата политическа икономия, но и за икономикса. Вероятно това има своето отношение. Стоковото производство е най-развита икономическа (пазарна) система.
Не бива да се забравя, че трите форми на производство могат да се проявят в рамките на даден начин на производство и като такива не носят печата не само на общото, но и на специфичното, съществуват в единство. Всяко разкъсване и пренебрегване на такова единство нарушава икономическата еволюция, противоречи на нейния исторически ход. Иначе има риск да се изпадне на позициите на „чистите форми на производство“. Този подход показва, че типът на обществото може да включва отношения присъщи не само на предишната система, но и отношения, свойствени на утвърждаващата се система. Икономическата и пазарната система се две различни неща, те не са тъждествени, първата е по-широка, втората – частен случай от нея. Няма икономика, моята съществува в своя „чист“ вид (непосредствена обществена) или стокова (пазарна). Всеки друг подход означава те да се признаят за „чисти“ форми на производство.

Теорията за „чистите“ форми на производство е недоказуема теория на истинност. Затова предпочитание трябва да се даде на оная, която се проверява или проверена чрез действителността. Отрицателният вот на първата означава, че теорията се проявява като хипотеза, като известна догадка за истината.

Всяка абсолютизация на един или друг тип обществени връзки е индикация, че икономическата система разполага с адекватно съответстващ механизъм на тези връзки, т.е. планомерната с планови механизми, стоковата – с пазарни механизми. Двата типа връзки обаче не са изолирани, те се проявяват като едно цяло, сложната съвкупност от взаимодействие на системата не може да се изрази чрез една-единствена форма, било тя планомерна или стокова. Старите доктрини трябва да се преодолеят и да се дава път на нови идеи.

„Раждането“ или „смъртта“ на теорията зависи от факторите. Не бива да се изхожда от презумпцията, че щом дадена теория е преобладаваща в търсенето на научни знания, тя е по-научна в сравнение с всяка друга. Нашето съвремие подлага на критическа оценка множество теории. Типът обществени връзки трябва да се изследват не само от гледище на спецификата, но и от страна на общото. Те изразяват приемствеността между двете форми на производство, връзката между частта и цялото, на което цяло принадлежи определящата роля във вектора на движение.
Това значи, че при анализ на икономическата система не бива да се правят забежки напред, каквито случаи не са рядкост, Системата трябва да се изследва в ония форми, в които реално съществува. Иначе теорията може да се отклони от практиката, нещо, на което сме свидетели.

Така например, социализмът се изследваше от гледище на по – зрялата форма на производство и на тази основа се правеше опит да се разкрие неговата специфика. Но разкриването невинаги бе успешно. В много случаи формата на производство се представя като непосредствено обществена, игнорира се неговата стокова форма. При други случаи той се обличаше в своята стокова форма, в резултат на което стоковата форма на производство се представя, че тя определя и изразява неговата най-дълбока същност.

Този методологически принцип важи и за днешната икономика. Ако се приеме стоковата форма да бъде всеобща определеност на системата, би следвало производството да функционира по законите на пазарната икономика, т. е. да се развива по законите на стоково-паричните отношения. Тогава стремежът ще бъде печалбата. И този стремеж действително съществува. Всичко е подчинено на нея, включително и социалната сфера.

Двата типа обществени връзки са същност от различен ред. Формата на тяхното изражение може да не съвпада с тази същност. Не бива същността да се смесва с формата на производство. Те не са отъждествени. Привидността не бива да се представя за същност на икономическата система, а тя пък да се определя чрез привидността. Формата на производство може да има страни, които са независими или пък стоят малко или по-далеч от същността, от типа на системата. Едно и също явление може да се проявява на различни същности. Доколкото формата на производство се различава от своята същност, дотолкова тя не се е превърнала в същностна страна на съдържанието на тази форма.

Същността може да се раздвоява. Тя може да има форми, които изразяват различни страни в нейната йерархия, т.е. в същността. Това значи, че планомерната и стокова форма на обществени връзки могат да изразяват различни страни на същността, на типа на системата. Едни от тях – стоковите, обхващат по-дълбоката същност на производствените отношения, а други – планомерните, по-повърхностен слой на отношенията на производство.

Икономическата система реализира своите функции, използвайки най-различни форми на производство. В структурата й са налице отношения на производство, които имат различен генетически подход. Доколкото тя може да са прояви чрез тях, дотолкова двата типа обществени връзки се превръщат във форми на движение на икономическата система. Пазарът не бива да се противопоставя на плана. Те трябва да се разглеждат в диалектическо единство. Реален план не може да се състави, ако не се знаят потребностите, търсенето, предлагането, но и пазар, ако не е съобразен с плана, не може да бъде действен. Системата като цяло иска да ги усвои и прероди, да ги подчини на себе си, за да реализира своята цел.

Налице е известен дуализъм в характера на системата. От една страна, тя съдържа черти на планомерността, а от друга, в своята конкретна икономическа определеност е стокова. Пазарната форма на производство може да измени подхода в осъществяване на планомерността, без да изчерпва нейното съдържание. Икономическите реформи в бившите социалистически страни трябваше да отразят единството на тези форми (стокова и планомерна). В механизма на тяхното функциониране не бива да се дава тежест само на едната или на другата форма. Пазарът не е единствена форма на регулиране на производството. Планирането в страната не биваше да се ликвидира, а следваше да му се придаде по-демократичен икономически характер.

Ще бъде погрешно да се преувеличава ролята на стоково-паричните отношения в развитието на икономическата система. Техният принос за прогреса в развитието е непростим, те обаче не бива да се идеализират, т.е. да се изпада на позициите на т.нар. икономически романтизъм. В същото време наивно се твърди, че пазарът може да се развива без планови обществени връзки. Съвремието показва, че пазарът не може да смекчи негативните страни на стоково-паричните отношения, да им придаде социална насоченост. Планирането не е отроче на комунизма, а обективна необходимост .

Два типа обществени връзки са атрибут на съвременната икономика. Те не са разделени с китайска стена. Зависимостта между тях се проявява в сложна система от отношения, която се предопределя от самата природа на тази система. Системата съществува, за да реализира своята цел . Ако целта не се постигне, състоянието на системата може да се промени и на тази основа да се разкъсат нейните вътрешни взаимовръзки и функции. И практиката потвърждава това. Пренебрегването на стоково-паричните отношения и засилването на централизирано административно (а не икономическо) планиране не осигурява качествено нов растеж на икономиката. Социалните цели на социализма не се осъществяват, предимствата му не се реализираха, неговият престиж намаля, което в крайна сметка отчужди хората от собствеността и властта, и като последица той рухна.

Планомерният и стоковият характер на производството е оня субстрат, който е в основата на всички форми на проявление на производствените отношения. Те образуват условията и формите на проявление на тяхното съществуване, съдържат възможността й за развитие, пронизва всички елементи на структурата на системата.

Стоковата форма на само утвърждава планомерна, но и двете форми могат да се преливат една в друга и да се обогатяват. Стоково-паричните отношения в развитието на производителните сили и задълбочаването на общественото разделение на труда все повече се интегрират с непосредствено обществена форма на производство. Стоковата форма на производство съдържа чертите на планомерността, а последната се реализира в стокова форма.

Вероятно ще се възрази, двата типа обществени връзки са несъвестими, взаимоизключващи се. Това опира до фундаменталния въпрос на икономическата теория: план или пазар, друга алтернатива не съществува. Такава позиция се отстоява от либерализма, родните политици стриктно се придържат към нея, дава се предпочитане на пазарните отношения, държавното регулиране и планиране се оставя на заден план и се отричат. Но реалността показва нещо друго .

Двете форми на производство не само че не се самоизключват, но се намират в диалектическо единство. Единството не отменя техните противоположности. Например, противоположността между относителната и еквивалентната форма на стойността не унижава единството им. Подобен е случаят с непосредствено обществената и стоковата форма на производство. Ако противоположностите между тях не пораждат единство, тогава планомерната форма ще бъде продукт не на икономическата система, а натрапена на нея като нещо чуждо. Практиката обаче опроверга това. Диалектически противоположни явления могат да съществуват в неразривно единство. Това важи не само за посочените, но и за много други форми на производство.

На икономическата система са присъщи вътрешни противоречия между труда като непосредствена обществена дейност (самодейност) и това, че последният все още съществува в предметна форма, различна от самодейността, т.е. присъщо е съхраняването на предметната форма на богатството. Обществените отношения обективно се допълват със запазване на вещните, косвените, стоково-паричните отношения. Това значи, че разменната стойност, носител на която е потребителната стойност в качеството си на страна на стоката, се оказва категория, в която се фиксират не само „стойността“, но и разходът на труд като непосредствено обществен. Следователно разменната стойност също има двояко икономическо определение.

Непосредствено обществената форма на продукта при сегашната степен на развитие на икономиката не се проявява в адекватна на нея форма, а в стокова, която по отношение на нея има ново съдържание, чието формиране още не е завършено. Стоковата форма приема както елементите на стоково-паричните отношения, така и тези на непосредствено обществените отношения.

Като страна на стоката непосредствено обществената потребителска стойност занапред ще има водещо значение. Противоречията между нея и стойността следва да се разрешават в полза на потребителската стойност.

И така, икономическата структура на обществото се характеризира с два типа обществени връзки: непосредствено обществени и стокови. В рамките на тази определеност ролята на непосредствено обществена потребителска стойност занапред все повече ще нараства. Това, разбира се, не изключва значимостта на потребителската стойност и като носител на разменни (стокови) отношения. Двата типа връзки пораждат два различни подхода в съгласуване и управление на икономиката: планов и пазарен.

5. Предизвикателствата на пазарната саморегулация

Този проблем (самоорганизацията и организацията) е предмет на оживени спорове. В икономическата и философската литература няма единомислие по отношение на него. В теориите за системите съществува цяло направление в неговата трактовка. Ние не се спираме в детайли и в тънкости на проблема, а го разглеждаме дотолкова, доколкото е предпоставка за макроанализ на икономическата дейност.

Много често в теорията и практиката се поставя знак на равенство между самоорганизация и организация, което в действителност не е така.

Самоорганизацията на икономическата система (в случая пазарната), според нас, представлява самоподреждане на елементите в определен ред по свои вътрешни правила, зададени от първоначалните параметри на функционирането на системата. Самоорганизацията е вътрешна организация, произвеждаща организация в пределите на самата организация. Докато същото не може да се каже за организацията. Самоорганизацията и организацията се отличават по това, че първата има обективен характер, а втората е внесена отвън. При организацията също има подреждане на елементите на системата в определен ред, само че това подреждане става по волята и желанието на субективния фактор в съответствие с неговите цели, стремящи се да придадат определена насока на самоорганизацията.

Общото между тези две понятия е редът: неговото възстановяване и подреждане, прерастване на неустойчивостта в устойчивост и равновесие. В единия случаи (при самоорганизацията) то се извършва само по себе си, без външна намеса. Дори да възникне хаос, хаосът може да прерасне в ред, обуславящ се от това, че системата има свойството да създаде недостигащите елементи на своето функциониране, сама да възпроизвежда ония исторически условия, но на основата на която тя съществува. Ненапразно в последно време са налице книги, посветени на хаоса и реда .

При организацията елементите се подреждат отвън, могат да се изменят и заместят един с друг, без да се нарушава цялостната структура на самоорганизация на системата. В тази връзка изразяваме несъгласие с тезата, че самоорганизацията в природата изключва организацията и в този смисъл съвпада с организацията. Това твърдение обаче не бива да се абсолютизира. Науката днес е толкова развита, че можа да промени структурата на самоорганизацията, да измени нейния генетичен код и адаптивност към новите условия. Нима за това не говорят генното инженерство, клонирането и пр.?

Да не отиваме толкова далеч, да вземем за пример обществото и по-специално пазара. При него съществуват всички необходими условия за самоорганизация, които при определени случаи се нарушават, постигат се резултати, противни на очакваните и по пътя на образната връзка (корекция и съгласуване на целите на индивида), редът се възстановява.

„Ние сме принудени чрез ценовата система на пазарния обмен да извършваме неща поради обстоятелствата, за които до голяма степен не знаем нищо и които постигат резултати, към които се стремим.“

Пазарът притежава свойствата да саморегулира системата. Това разбиране е толкова вкоренено сред западните икономисти, че най-големите авторитети от тях (М. Фридман, Фр. Хайек и др.) смята, че всяко държавно вмешателство е пагубно за икономиката. Пазарната саморегулация според Хайек е единственият механизъм, „способен да привлече и оползотвори широко разпръснатата информация, която никаква централно планираща агенция, още по-малко отделен индивид, би могъл напълно да познава, притежава или контролира.“ Той се обявява не само срещу това планиране, но и срещу „разума“ в преувеличаване на ролята му във възстановяване на реда, в неготовата способност да създава обществени институции (морал, право и пр.), като ги нарече гибелни (пагубни), т.нар. фатална самонадеяност.

Не оспорваме изцяло доводите на Хайек, противници сме обаче на сляпото, безкритично преклонение. Великата депресия опроверга тяхната непогрешимост, самодостатъчността на пазарната саморегулация. Теорията влезе в противоречие с практиката, оказа се неспособна да намери изход от кризата. Без да чака създаването на нова теория, в САЩ, под ръководството на Рузвелт се разработи практическа програма за държавна намеса в икономиката, в намирането на средства за излизане от кризата. Микроикономическият анализ трябваше да отстъпи на макроикономическия анализ. Той се оказа недостатъчно приложим по отношение на макроикономиката.

Пазарната икономика е саморазвиваща, саморегулираща се система, смятат я за най-рационалната форма на икономическа организация на обществения живот. Твърди се, че хората взимат свободно решения в съответствие със своите цели и желания. Дали обаче това е така. Свободният избор още не значи рационалност, както и обратното, човек може да действа рационално и нерационално, без да бъде свободен. Свободният избор е ограничен от ред обстоятелства, пазарът също.

Хегеловата трактовка „свободата – познание на необходимостта“, възприета по-късно от марксизма, като че ли губи своята правдоподобност и важи само в рамките на определена условност. Законите на пазара могат да се познават, но човек да не е в състояние да ги използва, да не може да действа свободно в рамките на необходимостта, действията му да не бъдат рационални (ограничена и неограничена рационалност или нерационалност. За едни изборът е нерационален, за други не, зависи от каква гледна точка се преценява. Ако аз продам стоката си и извлека максимум полезност, моите действия са рационални, за купувача могат да не са такива.

Ако всеки (купувач и продавач) се ръководи от своите предпочитания и интереси, той на пазара се сблъсква с груповите и обществените интереси, социалният избор влиза в противоречие с индивидуалния. Нужен е компромис между тях, да се търсят обективни критерии за съгласуването им. Ако постулатът „свободата – познание на необходимостта“ е неотменим принцип, значи сме роби на необходимостта и не сме в състояние да я изменим.

Ако строго се придържаме към Хегеловата теза „всичко действително е разумно и всичко разумно е действително“, не остава нищо друго освен да се подчиняваме на реда, да го считаме разумен и завършен, да го приемаме такъв, какъвто е. Това означава да се даде безграничен простор на пазара, саморегулацията му да се развива сама по себе си. Свободата в случая обаче ще се сведе единствено до поддържането на реда, пазарните стихии ще се развихрят, ще бъдем хвърлени в бушуващото море, от което не знаем как да се спасим.

Свободата като познание на необходимостта не бива да се схваща в строгия й смисъл. Може да се говори за относителна, непълна, ограничена свобода. Иначе сме застрашени от хаос, хаосът обаче не е свобода. Свободата не значи да вършиш всичко, тя трябва да се постави в определени рамки, институциите са тези, които не й дават произвол, предпазват обществото от нейните разрушителни сили. У нас обаче свободата на пазара не се схваща така. Тя води не към съзидание, а към разруха, не се поставя в съответствие с целите и желанията на обществен напредък. Свободната дейност е нерационална.

Класиката и неокласиката издигна свободния пазар в култ, фетишизира го и го благославя. Прокламираната от Адам Смит „невидима ръка“ се обожествява, придава й се някакъв мистериозен характер, макар че само веднъж в „Богатството на народите“ се употребява. Днес тя става главно оръжие в арсенала на съвременната икономическа мисъл – икономическите субекти действат абсолютно свободно, неограничавани от външни сили.

Ако това твърдение в миналото има своето основание, днес престава да е такова. Нека мислено се пренесем във времето на А. Смит – разрушаващ се цехов строй и прохождащ манифактурен капитализъм. Държавата при него е регламентирала всяка стопанска дейност, била е пречка за развитието на капитализма, вмешателството й не е било потребно за социалния напредък. Нужно беше да се даде свободата на пазара в съответствие с обективните му механизми на саморегулация.

Нещата обаче се променят. Стихийният пазар деформира икономиката и ускорява монополизацията, конкуренцията е пред заплаха, пораждат се т.нар. странични ефекти и провали. Пазарът е деформиран, системата се разклаща и мутира. Нейният потенциал се разрушава, губи градивните си действия, ресурсите се изчерпват, в ход влизат защитните й механизми.

Ако това обаче не помогне, държавната намеса става необходимост, икономиката посредством нея може да се приспособи към променящата се среда. Адаптирането обаче не бива да се разбира като влошаване на социалните условия на живот – „стягане на коланите“, а да се извършва в съответствие с икономическия закон на Парето: за всеки индивид и за цялото общество да се създадат такива условия, при които всеки човек максимално да удовлетворява своето положение, без това да е за сметка на други.

Това обаче не може да стане без държавна намеса в икономиката. Тя внася коректив в пазарните процеси. Намесата обаче не бива да противоречи на пазарните закони и свободното предприемачество. Въпреки това тя е подложена на масирана атака, нейното вмешателство се ограничава.

Защитниците на свободния пазар Фр. Хайек, К. Попер, М. Фридман и пр. градят своите постулати на следните по-важни моменти: първо, универсалност на законите на пазарната икономика; второ, разглеждат ги в светлината на Нютоновата механика и т.нар. „социална физика и динамика“, според израза на един от бащите на социализма – Огюст Конт ; трето, пазарът признава само един тип пазарна икономика – свободен пазар, икономиката се движи по законите на „невидимата ръка на пазара“; четвърто, икономическата система е толкова сложна, че човешкият ум не може да я опознае и регулира (фаталната самонадеяност на Хайек) ; пето, сложният ред не се нуждае от организация (държавна намеса), а следва своя спонтанен ред, основан на абстрактни и универсални правила; всяка конструктивна намеса убива индивидуалността и свободата, обрича на провал самоорганизиращата се система; шесто, организацията, разбирайки държавната намеса, или разумът, както се казва, е присъща на простия ред взаимоотношения; спонтанният ред не може да бъде заменен и подчинен на правилата на организацията; държавата „замърсява пазара“ и затова не бива да има никаква намеса, да изгоним „злите духове на кейнсианството“. „Човек е животно, съблюдаващо правилата в такава мярка, както и целеустременото животно“; не може да има предварително изкуствено конструиран ред на организацията.
Това са в общи линии доводите на защитниците на тезата за свободния пазар. Без да навлизам в детайли на проблема, ще посоча някои нейни недостатъци:

Първо, не съществуват универсални правила и закони, важащи за всички времена на управление на икономиката; второ, универсалността не бива да се разглежда в духа на Нютоновата икономика, дори и там да има условност, законът важи при определени обстоятелства и допускания; трето, законите на естествознанието, на физиката, не може механично да се пренасят в обществото и обществознанието. Социалната динамика, за разлика от физиката, борави с нееднородност на икономическата съвкупност, отличаваща се със специфика и уникалност.

Тезата за приложимостта на Нютоновата механика в обяснение на пазарната саморегулация не може да се приеме и по други съображения: по-висшата форма на движещата се материя не може да се осветли със законите на по-нисшата (механичната, биологическата и пр.) Биологичното присъства в социалното, не в неговия непосредствен вид, а в диалектически снет вид. Законите на пазара и на икономиката като цяло не могат да се обосноват с тези на биологията-социалдарвинизма. А опит за това исторически съществуваше. Р. Малтус обясняваше народонаселението не с икономически, а с биологически причини – хората се размножават в геометрична, а средствата на живот – в аритметична прогресия. Защо трябва да повтаряме тази грешка?

Изразяваме скептицизъм в универсалността и непоклатимостта на дадена теория, че може систематически да издържи проверка на времето. Да се твърди противното, че теорията не бива да се потвърждава от опита, значи пред нея да се поставят прегради. Откъсването на теорията от нейния жизнен заряд (практиката) води до голо теоретизиране, нестимулиращо практически изменящия се свят на икономиката. В същото време не трябва да се залита и по емпиризма.

И двата подхода са неправилни. Теорията се подценява, когато е неспособна да обясни фактите, новата теория обаче трябва да подлежи на проверка. Такива подходи историята на икономиката познава. Кейнс стига до извода: свободата на пазара и неговата саморегулация трябва да бъдат допълнени с държавното регулиране и социализация на производството. Дори и САЩ, придържащи се към принципите на неолиберализма, не се отказват от държавната намеса в икономиката.

„Новата икономическа философия“ се ръководи от разбирането, че правителството трябва да се съобразява и със силните, и със слабите страни на пазарите, както и на собствената си дейност. Правителството трябва да отчита както ефективността на пазара, така и неговите несъвършенства. То понякога е в състояние да подобри функционирането на пазарите, но рядко може да ги замести. За дейността на правителството са характерни и силни страни, и ограничения. „Ние се нуждаем от разбиране на тези ограничения и където е възможно, трябва да работим за подобряване на функционирането на правителството. То не може да игнорира ролята на пазарните сили в собствените си програми, то трябва да се възползва от силата на стимулите за постигане на целите си.“

Ат. Леонидов в посочената статия привежда достатъчно авторитетни източници и дава собствени коментари и аргументи, че в страна като САЩ не е чужда държавната намеса в икономиката и че тази намеса при определени случаи е необходимост.

У нас обаче управляващият елит не се съобразява с установилата се световна практика. Робува се на концепции от ХІХ столетие. Либерално-монетаристките теории не дадоха резултат.

При анализа на този проблем (държавна намеса) трябва да се ръководим от това какви цели си поставя икономическата политика; пригодна ли е тя да постигне тези цели; ще доведат ли до нежелани резултати от гледище на ония, които препоръчват и внедряват в практиката или пък преследваната цел е унищожаване на страната, превръщането й в колониален придатък.
Не бива моделите на прехода да бъдат пряко копие на западните образци, нужно е да се отчита спецификата на страната. Без да ги пренебрегваме, те трябва да се ограничават при трансформационните процеси. Икономиката е сложна система, но на нея не бива да се натрапват несвойствени неща. Ако на семково дърво се присади пъпка от костилково, нищо няма да се получи. Подобно става и с икономиката. Спецификата на системата изисква и специфика в разнообразието на нейното преустройство.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук