Политическият живот в страната ни днес има твърде сложен характер. Той се определя от отношенията на недоверие и вражда между основните политически партии. В тези условия Българската социалистическа партия е обект на непрекъснати атака, омраза и провокации. Самата партия като главна опозиционна сила изпитва все още влиянието на претърпяното от нея преди година изборно поражение. Вътрешното й състояние се характеризира с определена нестабилност и със сериозни различия по някои основни въпроси на партийната политика. Победилата и управляваща партия ГЕРБ няма ясна политическа платформа за бъдещето, а основният метод на действие, с който оправдава всяка своя стъпка и решение, са тежките обвинения по адрес на миналото правителство и неговите министри, като по този начин целенасочено всява недоверие и страх в обществото. Десните политически сили — партиите от „Синята коалиция“, се опитват с хитри ходове да използват политическата неопитност на управляващите, да повлияят на техния курс и така да постигнат някои свои цели.
В тази обстановка въпросът за обогатяване съдържанието, за разширяване обхвата и засилване въздействието на партийната пропаганда има особено важно значение за БСП, за вътрешното й укрепване, за повишаване авторитета и влиянието й в обществото, за стимулиране активността на партийните членове.
Пропагандата има свои закони. Нейната постоянна и неизменна при всички условия задача е да формира в членовете и в привържениците на партията убеденост в програмата и в конкретната й политика, да изгражда у тях високо самочувствие и вяра в принципите и ценностите на партията, да бъде огледало на времето, като дава задълбочени отговори на въпросите, които вълнуват обществото.
Ефективността на партийната пропаганда зависи от яснотата на нейното съдържание, от съвременния характер на партийните лозунги, от тяхното съобразяване с нивото на мислене на партийните членове и обществото. Пропагандата е длъжна да изпреварва времето със своите оценки и прогнози, да определя най-целесъобразните пътища, по които партията да достига и да бъде винаги до хората.
От пропагандата обаче не могат да се очакват положителни резултати, ако в самото партийно ръководство има сериозни различия по редица въпроси — за организационното състояние на партията, за нейния характер, за основната насока на политиката й, както и за личността на председателя на партията. Странно е, но трябва да се подчертае, че изказванията и поведението на някои от предлаганите и самопредлагащи се кандидати за ръководен пост свидетелстват не за задълбоченост и отговорност при постановката на проблемите, колкото за дребнавост, прибързаност и необмисленост, от което страдат и вътрешното единство на партията, и нейният авторитет. В дискусията за председател на партията сякаш се забравя за високите изисквания, на които трябва да отговаря партийният ръководител: значителен житейски и партиен опит, принципност, висок морал, честност, отговорност, ясен поглед върху основните процеси в живота на партията и страната, мъжество.
За ръководител на партията не може да се избира личност без опит, краен индивидуалист, който поставя себе си над колектива, абсолютизирайки своята ръководна роля, както и личност, която не познава живота и проблемите на обикновените хора, а ги наблюдава и оценява отстрани, отгоре, без да разбира дълбокия смисъл на техните стремежи и реалната им роля в живота на обществото и страната.
Социалистическата партия и в миналото, и днес е партия на обикновените хора, т.е. на хората на труда, което е определящо за нейния характер, за посоката на текущата й политика и за крайната й цел. Този факт следва ясно и категорично да се подчертава чрез съответна икономическа и социална политика. Хората на труда днес са социална група с високо културно-техническо равнище, с богата информираност и с широк кръг интереси. Върху тях не може да се въздейства идейно по старому, с известни абстрактни лозунги за социализма. Времето на големите думи отдавна е отминало. Необходим е нов подход.
Партията се нуждае от реалистичен ляв проект за развитие на страната, убедителна алтернатива на сегашното управление, с който съвременните интереси на хората на труда да се свържат с идеята за всестранно усъвършенстване на обществото. Разбира се, партията не се ограничава само с представители на тази социална група. В БСП може да членува всеки, който приема нейните идеи, политика и морал и подчинява своята дейност на нейните принципи.
Основно изискване към партийната пропаганда е да бъде принципна, логична, научно обоснована, опираща се на проверени факти и конкретни документи, да казва истината, да се отличава с богатството и чистотата на езика, да не допуска дребнавост и примитивизъм в оценките си, строго да спазва изискването за простота и човечност. По своето съдържание партийната пропаганда трябва да бъде по-богата, а по стила си — по-разностранна от ежедневниците, образец на откровеност и обективност при оценката на политическите и моралните качества на отговорните политици и тяхната политика.
Пропаганда, която се свежда до празно говорене, скрито зад гръмки, отдавна известни обещания и оценки, от които нищо не произтича, не води до положителни резултати.
Принципната партийна политика не се страхува наред с обективната критика на позициите и дейността на политическите противници да дава и положителна оценка на техни разумни решения и постигнати успехи. Това несъмнено ще бъде доказателство за политическата честност и обективност на партията. Да не се търси изкуствено конфронтация — тактика, характерна за ГЕРБ и другите десни партии.
Партийната пропаганда не може да бъде ефективна, ако партийното ръководство не прави критична оценка на своята дейност и не излага проекторешенията си на широко критично обсъждане от партийните членове. Свободата на критиката и нейното разумно прилагане е условие, което позволява на партийното ръководство да намира и да достига до истината т.е. да вземе най-целесъобразните решения.
Партията не може да има силно влияние сред масите, ако нейното ръководство не се отличава с единомислие и единодействие по основните въпроси на политиката. Наличието на различни течения в партията парализира нейните сили. Историческият опит е утвърдил като основен принцип, в съответствие с който следва да се гради организацията и цялостната дейност на партията — единомислието, единодействието и съзнателната дисциплина, т.е. съзнателна отговорност за изпълнение на взетите след демократично обсъждане решения.
Особено важна и постоянна задача на партийната пропаганда е разпространението и защитата на идеите на Маркс и Енгелс за исторически неизбежната гибел на капитализма и за победата на социалистическото общество. Политическите противници усилено отричат учението на Маркс и Енгелс като утопия. И понеже не им се удава да заглушат гласа на истината, търсят начин да намалят неговата ефективност, като го изопачават и деформират. Тази манипулация може да обърка политически неориентираните и особено младото поколение. Именно затова партийната пропаганда е длъжна последователно и на основата на богат теоретически и исторически материал да разкрива актуалността на Марксовата концепция за новото свободно и социално справедливо общество.
Не може да се игнорира фактът, че историята на социалистическото общество, въпреки неговия трагичен финал в СССР и в европейските страни с народна демокрация, не е хроника на загубеното време. СССР изигра решаваща роля за разгрома на националсоциалистическа Германия. Социалистическата система беше решаващ фактор за разпадането на колониализма и за защитата на световния мир. И всичко това има съществено значение за съществуването на съвременна Европа.
Партийната пропаганда губи сила и влияние, ако забавя или забравя да даде своевременно отговор на обвиненията от страна на антисоциалистическите сили, на техните лъжи и подлости. Особено опасно е да се създаде впечатление, че партията се страхува и притеснява от кампанията срещу нея.
Истината за идеите на социалистическото общество в тяхното съвременно разбиране трябва да достигне до всички. Ако учението за социалистическото общество е исторически обречена утопия, защо неговите противници толкова много се страхуват! Но ако то е закономерен продукт на историческото развитие, ако има реални корени в икономическата и социалната действителност на капитализма, подобна позиция е само свидетелство за политическата ограниченост и духовния примитивизъм на отрицателите.
Съвременното разбиране на теорията за социализма, освободено от догматичния подход при нейния анализ и тълкуване, характерен за миналото, трябва да бъде поставено изцяло в услуга на политиката. Особена роля в това отношение може да изиграе вътрешнопартийната просвета. Тя може да съдейства за разширяване на политическата информираност и за повишаване равнището на теоретическата мисъл на партийните членове.
Пропагандата на идеите на социализма предполага и задълбочен анализ на обективните и субективните причини и фактори, довели до историческата гибел на социалистическото общество в СССР и в източноевропейските страни. Необходимо е сериозно да се преосмисли социалистическият етап в развитието на обществото, да се демонстрира принципно нов подход към проблема за социалистическата система, социалистическото общество и неговото управление.
Обективният анализ на процесите на социалистическото развитие е доказателство за отговорността на партийното ръководство да не допуска в теоретическата и практическата политическа дейност на БСП концепции и поведение, които в миналото доведоха до грубо нарушаване на идеите и принципите на социализма. Този подход изисква в пропагандата да се развива и въпросът за идейната основа, върху която партията гради своята дейност, да се определят идейните й задачи, за да се формира ясен социалнополитически и идеен образ.
Необходимо е последователно и неизменно да се разкрива антинародният и антинационален характер на българската буржоазия и нейните политически партии и на монархическия институт в историята на страната.
Не трябва да се отминават с мълчание повърхностните и тенденциозни оценки на някои лидери на ЕС и на западните държави за българското правителство и неговата политика. Те правят своите изводи на основата на шумните и показни действия и акции на Министерството на вътрешните работи, без да проникват в същността и да потърсят реалните резултати, каквито всъщност все още няма.
Впечатлението е, че недостатъчно остро и с факти се реагира на фалшивите обвинения спрямо миналото правителство. Недостатъчно конкретна и задълбочена е и критиката на икономическата политика на правителството, в която липсва дори и замисъл за развитие. Не трябва ли партийното ръководство по нов начин да изгради своята политика и отношение към ДПС и населението с турски произход, което в основата си е трудово и социално бедно. Да не се абсолютизира т.нар. етнически проблем. Партията да се ръководи от социалната характеристика на населението с турски произход и съобразно нея да гради политиката си и да осъществява своята пропаганда.
Учудващо е, че в пропагандната дейност на партията по същество е снет въпросът за престъпната роля на българската монархия в историята на страната, за алчността и спекулативността на Симеон Сакскобургготски.
За бъдещето на един народ е решаващо да има силни и авторитетни личности. Партийната пропаганда недостатъчно работи за представянето и разпространяването на вдъхновяващия пример на забележителни писатели, поети, музиканти, художници, учени — членове на БСП, както и за тяхна защита. Във връзка с това е особено важно решителното противопоставяне на информационния поток (предимно чрез телевизията), който налага простащина и примитивизъм поради комерсиални интереси.
Важна задача на пропагандата е и да формира и развива политически остър поглед върху процесите, които характеризират съвременната действителност в страната и в международен план. Нейният поглед трябва да обхваща и да информира за състоянието на световното социалистическо движение и неговите различни направления и прояви, както и да дава богати сведения за живота и успехите на КНР, Виетнам и Куба.
Съществен аспект на партийната пропаганда е анализът на основните тенденции на развитието на капиталистическото общество — неговото неравномерно развитие и вътрешни противоречия. Една парадоксална действителност, която е свидетелство за историческата обреченост на това общество, претърпяло пълно поражение по темата за глада, нищетата, екологичната среда, свободата.
Във всички случаи проблемите трябва да се обхващат по начин, който да буди размишления, да бъде своеобразен тест за интелигентността на партийните членове, да изгражда в тях логично мислене, да подтиква хората към диалог със себе си.
Системният и критичен анализ на съвременното буржоазно общество дава достатъчно аргументи в полза на идеята за социализма, но изисква и нов подход и нова оценка на редица съществени елементи на обществения живот и на първо място по въпроса за ролята и значението на демокрацията като система и условие за прогресивно развитие на обществото. Днес основният носител на идеята за демокрация и борци за последователното й реализиране са хората, които създават материалните и духовните блага и със своя градивен труд гарантират прогресивните промени в развитието на обществото. Ето защо въпросът за демокрацията сега е въпрос преди всичко за реалната възможност хората на труда да играят решаваща роля в ръководството и развитието на държавата и обществото, в създаването на законите и тяхното последователно реализиране, да контролират функционирането на държавния апарат.
Времето изисква широко да се пропагандира, че демокрацията е средството за постигане на необходимите антимонополитически промени, но в същото време система, в рамките на която е възможно реализирането на социалистическия идеал.
Демокрацията играе важна роля, внасяйки яснота в отношенията между партиите и социалните сили, както и създавайки предпоставки за едно по-широко разбиране на социализма като идеал и бъдещо общество. На основата на историческия опит и трезвата оценка на фактите е логично развитието на по-широко схващане за социализма — един модел за човечно и проспериращо общество, което е дело преди всичко на народа, а не само на една класа.
Пропагандата трябва да се съобрази с все повече налагащото се мнение, че социализмът, запазвайки редица основни характеристики, дадени от Маркс, ще се развива като система, която допуска запазването на частната собственост, придобита с труд и спестовност, наред с различни форми на обществена собственост, в условията на социална пазарна икономика, при контролиращата роля на една демократична държава.
Същата се опира на широка социална база, в т.ч. и на сътрудничеството с определени групи на буржоазната класа. Тази политическа линия се налага все повече като обективна необходимост на съвременното развитие. Вместо тактиката на идеологическа и политическа обособеност, остро противопоставяне и нетърпимост, следва да се пропагандира разумно и целесъобразно сътрудничество с определени политически и социални сили. Така ще се разширява политическото поле за единодействие в интерес на обществения прогрес. Времето налага нови принципи и изисква нови ръководни лозунги, с което партийната пропаганда е длъжна да се съобразява максимално.
В съвременните условия съотношението на силите, промените в социалната характеристика на обществото, историческият опит утвърждават и ново разбиране за характера на борбата за социализъм. Тази борба се тълкува не като еднократен революционен удар, а като постепенен процес на прогресивни промени в обществото — постигане на все по-добри материални и духовни условия на живот, все по-пълна свобода на личността и по-широка социална справедливост, все по-голямо ограничаване на системата, в която човешкият труд е стока. Този непрекъснат процес на борба и утвърждаване на нови демократични елементи в обществените отношения има ясна цел – утвърждаване на общество без експлоатация, т.е. социалистическо общество.
Логиката на политическата борба повече от всякога изисква постигане на максимално единство и единодействие на широк кръг леви, демократични и прогресивни сили, което е решаващо условие за успех в борбата против хаоса в управлението на ГЕРБ. Основният фактор в този процес е БСП като партия на историческия прогрес, която защитава последователно както интересите на хората на труда, така и националните интереси в името на широка програма за всестранен прогрес на обществото.
Силата на партията винаги е била в нейната откровеност, откритост, в научния характер на нейната винаги съвременна политика. Затова постоянната задача на партийната пропаганда е не само да разпространява информация и да формира знания, но и да създава силна емоционална връзка с определени идеи, събития и личности. Чрез нея трябва да се търси и постига тясна и постоянна връзка с партийните членове, както и да се води разговор с обществото и с всеки човек поотделно.
