Йохан Петков е роден през 1954 г. Бригаден генерал от Българската армия, в която е на служба до 2008 г. В периода 2005-2008 г. е аташе по въпросите на отбраната в Москва. Владее руски и английски език.
Въпросът за характера на развитие на иранската ядрена програма продължава да е сред най-сериозните проблеми на настоящия етап. Курсът, избран през 2005 г. от сегашния ирански президент Махмуд Ахмадинеджад, постоянно отклоняващ се от открито сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и скриващ факти за строителството на незаявени предварително ядрени обекти, доведе до остро противопоставяне на Иран с постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. В резултат на липсата на желание от страна на иранското политическо ръководство за решаване по дипломатически път на спорния въпрос за обогатяване на урана, от страна на Съвета за сигурност бяха проведени три рунда на санкции към Иран.
За разлика от предишните години, когато Иран използва различията в позициите на постоянните членове на Съвета за сигурност за пътищата за решаване на своите ядрени проблеми, в настоящия момент членовете на Съвета за сигурност и Германия постигнаха консенсус. Характерната особеност е, че Русия и Китай, които до последния момент са били поддръжници на дипломатическо решаване на иранския ядрен проблем, по принцип са дали съгласието си за необходимостта от въвеждане на нови санкции срещу Иран.
Осъзнавайки опасността от конфронтация със страните от шесторката, политическото ръководство на Иран започва да търси най-безболезнения път за излизане от ситуацията. Поради затягане на подхода на страните от шесторката по отношение на обогатяването на урана на територията на Иран, според иранския вестник „Хамшахри“, Техеран за в бъдеще не може да разчита на поддръжка от страна на Русия и Китай и следователно не може да ги счита за свои стратегически партньори. Следователно на политическото ръководство на Иран се налага да намери алтернатива на Русия и Китай. Логиката на събитията в последно време показа, че такава замяна Иран е намерил в лицето на други два политически играча на съвременната международна политика и непостоянни членове на Съвета за сигурност на ООН — Бразилия и Турция.
Иран отделя особено внимание на политико-икономическото сътрудничество с тези страни. Както е известно, Бразилия по своите икономически показатели влиза в кръга на бързо развиващите се страни в Западното полукълбо, при което нейното политическо значение в световната политика непрекъснато нараства. С това се откриват реални възможности на иранската икономика за избягване на икономическите санкции от страна на САЩ, което е и основната цел в сближаването на Иран с Бразилия.
Интересът на Иран към Турция е предизвикан от редица фактори, сред които, по мнението на редица експерти, централно място заема икономическият фактор. Доколкото Турция благодарение на своето географско положение служи на Иран като „прозорец“ към Запада, то иранските власти й отделят все по-голямо значение като посредник при бъдещите доставки на енергоресурси в Европа. За това сближаване особена роля играе и стремежът на Турция да има водеща роля в ислямския свят и в частност ролята на международен посредник при решаване на иранския ядрен проблем.
Посредничеството на президентите на Бразилия и Турция Луис Инасио Лула да Силва и Реджеп Ердоган, участващи в заседанието на 15-те развиващи се страни от Азия, Африка и Латинска Америка в Техеран по въпросите на икономиката, в същото време е било насочено към решаване на един от спорните въпроси в иранската ядрена програма — въпросът за мястото и условията за обогатяване на иранския уран.
Може да се предполага, че основните моменти от решението, което е било постигнато още на срещата на министрите на външните работи на Бразилия, Турция и Иран, са били формулирани предварително, по време на предходните контакти между страните. След завършване на срещата на 17 май 2010 г. министърът на външните работи на Иран М. Мотаки заяви за подписване на споразумение за готовността на Иран за предаване на нискообогатен уран на територията на Турция с по-нататъшен обмен за високообогатен уран.
Съгласно постигнатото споразумение, за сметка на предаването в Турция на 1200 кг нискообогатен уран (3,5%), Иран ще получи 120 кг високообогатен уран (до ниво 20% обогатяване).
Предварителната информация е, че споразумението се състои от десет пункта. Съгласно първия пункт страните поемат задължение за неразпространение на ядрено оръжие, но в същото време, включително и Иран, си запазват правото в областта на изследванията и развитието на ядрените програми и пълен цикъл на обогатяване на уран.
Според най-важния, пети пункт на договора, предаваният в Турция ядрен материал ще се съхранява там чрез поета гаранция от Турция и под контрола на Иран и МААЕ.
В пункт шести се предвижда предаване от страна на Иран на информация на МААЕ за подписаното съглашение в срок до една седмица. В него се предвижда по-подробно изложение на споразумението за обмен на нискообогатения уран от горивните пръти, предназначени за Техеранския изследователски ядрен реактор. При съгласие от страна на „Виенската тройка“ (САЩ, Русия и Франция) и на МААЕ с този пункт от съглашението Иран ще обяви готовността си за изпращане на ядрения материал в Турция.
При несъгласие от страна на „Виенската тройка“ съгласно осмия пункт от споразумението ядреният материал ще бъде върнат обратно в Иран. В деветия пункт се предоставя възможността на Иран да води преговори с шестте страни (5+1) на териториите на Турция или Бразилия.
Подписването на тройното споразумение породи редица реакции от страна на страните-членки на виенската група. Например, засягайки въпроса за предаването на ядреното гориво в Турция, президентът на Франция Никола Саркози е подчертал необходимостта то да се извършва под контрола на инспекторите от МААЕ. На същото мнение е и канцлерът на Германия Ангела Меркел. Заедно с това в Берлин са изразили повишено внимание относно оценката на подписаното споразумение. Заявява се, че докато никой от виенската група не е запознат с текста на споразумението, още е рано за позиция на представителите й.
В изявление на прессекретаря на Белия дом Робърт Гибс се казва, че споразумението за обмен на иранския уран е позитивна стъпка, но има и сериозни опасения. Според Гибс този документ би следвало да бъде изпратен за разглеждане в МААЕ, преди да подпишат Турция, Бразилия и Иран.
На срещата на страните от ЕС, Латинска Америка и Карибския басейн, провеждаща се в Мадрид, министърът на външните работи на Италия Франко Фратини е заявил че ирано-турско-бразилското споразумение е „позитивна стъпка“, но не съответства на очакванията на световната общност. Отбелязвайки важната роля на Бразилия и Турция за регулиране на иранския ядрен проблем, той се е изказал за въвеждане на санкции от ООН спрямо Иран, които са насочени не за прекратяване, а за начало на преговорите с Техеран. По мнението на Фратини инициативата на Турция и Бразилия носят „позитивен характер, но в световната общност съществуват съмнения и въпроси, тъй като се запазва неопределеността“. Според Фратини недостатъците в споразумението са, че в него нищо не е казано за обемите на обогатявания уран; не са предвидени гаранции за това, че като цяло иранската ядрена програма ще има мирен характер.
Мнението на председателя на външнополитическия комитет на ЕС Катрин Аштън е, че споразумението частично отговаря на изискванията на МААЕ. Според върховния главнокомандващ на ОВС на НАТО в Европа, адмирал Джеймс Ставридис, подписаното в Техеран споразумение е „потенциално благоприятно развитие на събитията“, което е способно да създаде „система, подтикваща иранския режим да постъпва благоразумно“. Според него за окончателното решаване на иранския ядрен проблем ще се наложи да се приложат още немалко усилия.
По отношение на позицията на Турция спрямо реакцията на Запада посланикът на Турция във Вашингтон Н. Тан е заявил, че американската администрация трябва внимателно да прочете текста на споразумението, в което са отчетени всички условия, поставени от САЩ.
В средствата за масово осведомяване събитието в Техеран широко се коментира. „Wall Street Journal“ например отбелязва, че подписаното споразумение от Турция и Бразилия, които в момента са непостоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, е насочено към оказване на препятствие пред планираните санкции от страна на ООН. Според „New York Times“, ако споразумението се окаже успешно, значително ще нарасне ролята на Бразилия и Турция на световната арена. Подчертава се стремежът на Турция за постигане на регионално лидерство.
Според ВВС с подписването на споразумението е постигнат „голям прогрес“ по отношение на ядрената програма на Иран, но не всички западни страни са доволни от това. По мнение на експертите от ВВС, споразумението може да създаде препятствия при въвеждане на санкции спрямо Иран. Според тях е необходимо да се сключи такъв договор с участието на САЩ, Русия и Франция.
Като цяло реакцията на западните страни по отношение на ирано-турско-бразилското споразумение би следвало да се определи като предпазлива. Изразяват се съмнения относно факта, че Иран е променил своята позиция. Смята се, че позицията на Техеран е само пореден тактически източен маньовър и Иран отново ще се опита да отложи сроковете за въвеждане на санкции от ООН.
Според наличната информация споразумението не дава окончателен отговор на два въпроса:
1. Има ли споразумението еднократен характер, т.е. свързано ли е с конкретна операция за обмен на ядрени материали;
2. Дали и в бъдеще Иран ще спазва всички пунктове от тройното съглашение. Съдейки по споразумението, въпросът за производството на ядрени материали не е в неговите рамки.
Подписаното споразумение е междинен ход по пътя към решаване на иранския ядрен проблем. Това може да предполага шанс за Иран не само за избягване на санкции, но и за сформиране в бъдеще на коалиции от страни, непритежаващи възможности за създаване на ядрено оръжие, но застъпващи позицията за запазване на правото за използване на ядрената енергия за мирни цели.
В потвърждение е и приетата на 9 юни 2010 г. от Съвета за сигурност Резолюция №1929 за ситуацията около иранската ядрена програма (с изключение на Бразилия и Турция, които гласуваха „против“ и на Ливан „въздържал се“). Съгласно резолюцията се въвежда ембарго за доставка в Иран на танкове, БМП, голямокалибрени артилерийски системи, бойни самолети, военни кораби, ударни вертолети, ракети или ракетни системи. Забранява се доставката на запасни части за указаната военна техника и провеждане на обучение на ирански военнослужещи. Иран не следва да участва като инвеститор или акционер в каквито и да е дейности на територията на трети страни, свързани с добив на уран, използването и производството на ядрени материали и в разработване на съответни технологии; не трябва да предприема каквато и да е дейност, свързана с балистични ракети, способни да носят ядрено оръжие, включително и пускове с използване на балистични ракетни технологии. Държавите се приканват да не допускат предаване на такива технологии или оказване на техническа помощ на Иран, свързани с такива дейности. Засилват се мерките по проверка на товарите, излизащи или влизащи от (в) Иран, като при необходимост съответната страна има право да изземе и унищожи опасния товар и дори да откаже обслужване на иранско транспортно средство.
Разширен е и списъкът на юридически лица и фирми (добавени са нови 40), към които ще се прилагат ограничителните мерки.
В резолюцията са отбелязани и такива мерки за оказване на икономически натиск върху Иран, които преди са били обсъждани кулоарно. Препоръчва се на страните „да се проявява бдителност“ при операции с ирански банки, даването на разрешение за дейност на ирански финансови институции на техни територии или откриване на техни финасови структури на иранска територия. Акцентира се, че „химическото технологично оборудване и материалите, необходими за нефтохимическата промишленост, имат много общо с оборудването и материалите, необходими за организацията на ядрения цикъл“.
Според президента на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва приетата резолюция е „епизод, отслабващ Съвета за сигурност на ООН“. Новите санкции според него са въведени от тези, „които разчитат на силата“. Тази резолюция показва за пореден път необходимостта от реформиране на Съвета за сигурност на ООН, тъй като не отговаря на съвременните политически реалности. Според Да Силва в ООН следва по-широко да се представят страните от Латинска Америка, Азия и Африка.
Турското ръководство определя като „грешна“ приетата от Съвета за сигурност на ООН Резолюция № 1929/ 09.06.2010. На интернет-сайта на МВнР на Република Турция е публикувано официално заявление №125/09.06.2010, в което се отбелязва, че премиерът на Турция Реджеп Ердоган е провел необходимите срещи с лидерите на заинтересованите страни по иранския проблем. Мнението на турския премиер е, че решението на Съвета за сигурност на ООН нанася вреда на дипломатическия процес и усложнява реализирането на техеранското съглашение, прието в резултат на съвместните усилия на Бразилия и Турция. Подчертава се, че приетата резолюция може да обезцени дипломатическите усилия и възможността за решение с мирни средства, предвидени в съвместната техеранска декларация. Турската страна смята, че единственият път за решаване на проблема е продължаване на преговорите с участието на всички заинтересовани страни. Приетата резолюция, според турската страна, ще създаде допълнителни трудности за решаване на иранската ядрена програма по дипломатически път.
Според изявление на представителя на Иран в МААЕ Али Солтание санкциите са приети, но Иран продължава обогатяването на уран. За президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад новите санкции са „натрапчиви мухи“ и „използвани салфетки“. Според него новият свят трябва да се изгражда на основите на справедливост, равенство и високи нравствени ценности. Той призовава към ядрено разоръжаване, като предлага да се създаде безядрен Близък изток. Независимо от поддръжката на Китай на новите санкции по отношение на Техеран, президентът Ахмадинеджад е предложил създаване на „по-добър свят“ между Иран и Китай, като ги е охарактеризирал като „две велики страни и древни цивилизации“.
Според редица печатни издания в Иран е осъществена геополитическа сделка между Русия и САЩ. Отбелязва се фактът, че гласувалите против резолюцията Турция и Бразилия, които са съюзници на САЩ, е доказателство за наличието на секретни сделки, сключени между великите държави. Като пример се посочва отказът на САЩ от ПРО в Източна Европа, за да се получи поддръжката на Русия за санкциите срещу Иран.
В заключение може да се предположи, че ако Иран въпреки всичко се откаже да изпълнява предписанията, посочени в Резолюция №1929/09.06.2010, то следващите санкции вероятно ще бъдат по-строги, дори и страшни за иранската икономика.
