КАПИТАЛИСТИЧЕСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ В РАЗВАЛИНИ

0
215

Роденият през 1954 г. в Кобург автор е председател на основаната през 1982 г. Марксистко-ленинска партия на Германия (MLPD) – наследничка на маоистки ориентираната формация Комунистически работнически съюз на Германия (КАВD). MLPD има представителство само на някои местни нива в страната.
Най-дълбоката световна икономическа и финансова криза в историята на капитализма

На 15.09.2008 г. рухна американският банков гигант „Лемън Брадърс“ (Lehman Brothers). Тя бе втората фалирала от петте най-големи инвестиционни банки в света след „Беър Стернс“ (Bear Stearns). През същата седмица останалите три големи инвестиционни банки в САЩ — „Мерил Линч“, „Морган Стенли“ и „Голдман Сакс“, бяха спасени от неплатежоспособност с цената на загуба на тяхната роля като инвестиционни банки посредством масивна държавна намеса от страна на администрацията на Буш. Тези драматични събития доведоха до секване на доходоносни, организирани в световен мащаб финансови потоци, чиято стойност се измерва в трилиони. Така международната банкова криза стесни рязко финансовите пазари, вследствие на което финансовата система в целия свят бе заплашена от колапс. Паническата разпродажба на акции, целта на която бе получаване на ликвидни средства, тласна валутните пазари в низходяща спирала и предизвика международна борсова криза — със срив от около 1/3.

Тази безпрецедентна по своята величина и дълбочина международна финансова криза през октомври 2008 г. постави началото на нова световна икономическа криза, чиито размери надхвърлят всичко познато досега. Кризата обхвана почти едновременно и с огромна сила най-големите индустриални държави. Тя удари сърцето на международния финансов капитал и се разпростря върху повечето от 500-те най-големи международни мегаконцерна. В хода на реорганизацията на международното производство в началото на 90-те години тези транснационални компании завладяха напълно световните пазари и ги разделиха помежду си. Сега техният висш мениджмънт, особено този от глобално опериращите банкови гиганти, се превърна в мишена на народния гняв. Един след друг мениджърите започнаха да губят своите високо платени постове, като процесът може да бъде сравнен единствено с паническа смяна на треньори от футболната лига в края на сезона. Вследствие внезапното задръстване на международните експортни пазари, този път националните икономики не успяха да намерят нови пазари за своя излишен капитал. В това отношение сегашната обстановка съществено се различава от периода на предишната световна икономическа криза (2001-2003 г.). Международната търговия спадна с около 25% в сравнение с предходните равнища.

Световното промишлено производство намаля с 20% спрямо 2007 г. — в индустриално развитите държави дори с 23%. Само през първите три месеца от кризата то претърпя много по-остър спад, отколкото през цялата първа година на Великата депресия (1929-1933г.)! Световното производство на стомана спадна с 30% в сравнение с най-високото си равнище от май 2008 г. В 30 държави — членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) световната продажба на автомобили намаля с 25% спрямо най-високите нива от април 2008 г.

Сривът в производството и световната търговия постепенно се пренесе и в бързо разрасналия се от 90-те години насам сектор на снабдяването и транспорта. Продажбата на камиони в Европа спадна с 38%, а поръчките за производството на нови стигна почти до нула! 50% от контейнерите в целия свят останаха неизползвани. Търговското корабоплаване спадна с 50%. По данни на Азиатската банка за икономическо развитие (ADB) световната икономическа и финансова криза е причина за унищожаване на капитал, чиято стойност възлиза на 50 трилиона долара! Тази стойност надхвърля хиляда пъти унищожаването на капитала в САЩ по време на рязката обезценка на долара от октомври до края на 1929 г., когато загубата е възлизала примерно на 50 милиарда долара.

В Германия поради силната експортна зависимост на промишлеността, достигаща 45%, от началото на кризата постоянно се увеличава спадът в индустриалното производство. През март 2009 г.
оборотът в обработващата промишленост спадна в сравнение с предната година с 22%, в автомобилната промишленост — с 32,3%, в производството и обработването на метали — с 31,5%, в машино­строенето — с 22,4%, а в химическата промишленост — с 25,6%. През 2009 г. поръчките в промишлеността спаднаха с 32,5% в сравнение с предходната година. Германското производство на стомана спадна в началото на 2009 г. в сравнение с предишната година с 53,1%, достигайки равнището от края на 1950 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) за първото тримесечие на 2009 г. намаля с 6,7% в сравнение с 2008 г. Това на практика представлява най-дълбокият икономически крах след Втората световна война.

Въпреки обширните антикризисни програми, броят на неплатежоспособните предприятия доставчици в автомобилната промишленост расте. Увеличават се известните предприятия в Германия, като Hertie, SinnLeffers, Woolworth, Rosenthal, Qimonda, Marklin, Wolf-Garten, Karmann и много други, които вече обявиха неплатежоспособност. Без държавната помощ, която получиха, в този списък можеха да попаднат и такива популярни банки, като например „Commerzbank“, IKB, КfW или Hypo Real Estate, която дори бе национализирана, за да оцелее.

Според изследване на Световната банка, в 94 от 116 развиващи се страни икономическият ръст също рязко ще се забави като следствие от драматично намаляващото търсене и главоломно падащите цени на суровините. Освен това, емигрантите от развиващите се страни първи губят работата си в главните страни на миграция като Япония, САЩ и Европа. Спирането на техните валутни преводи причинява многомилиардни бюджетни дефицити в собствените им държави.
Международната криза на свръхзадлъжнялостта придобива вече нови измерения с непредвидими последици за условията на живот и труд на стотици милиони хора по света.

Кризата на съвременния капитализъм, частично смекчена по време на предшестващия временен разцвет и приела тогава по-прикрита форма, отново се прояви открито с пълна сила. Тя ще продължи драматично да се изостря, тъй като западните държави ще се опитат безмилостно да прехвърлят бремето на световната икономическа криза върху експлоатираните и зависими от тях страни.

Масовата безработица и непълната заетост скокообразно растат по целия свят от началото на световната икономическа криза. В САЩ само през първата половин година от кризата 4,3 милиона души загубиха своята работа. В Китай до началото на 2009 г. 20 милиона заети останаха безработни, а техните семейства — обречени на нищета. Даже комисията към Европейския съюз (ЕС) смята, че безработицата в балтийските държави ще се удвои или утрои до началото на 2010 г. в сравнение с края на 2008 г., а в Полша и Чехия ще нарасне с около 70%.

Икономическата и финансовата криза ще повлекат след себе си дефлационна спирала, което ще бъде използвано като мотив за съкращаване на заплатите и унищожаване на социалните придобивки. Нищетата и гладът сред работническата класа се разширяват и в капиталистическите центрове. След края на световната икономическа криза много държави са заплашени от бърз растеж на инфлацията,
причинена от безпрецедентното финансиране на антикризисните програми със средства от националните бюджети. В същото време открито се прояви и глобална селскостопанска и земеделска криза. Тя тласка надолу изкупните цени на селскостопанската продукция и ще доведе милиони селяни до разорение.

На пръв поглед икономическата криза притъпява въпроса за глобалната екологична катастрофа, тъй като със спада на производството се снижават и изхвърлените емисии въглероден диоксид в атмосферата. Но това снижение е значително по-малко, отколкото обикновено се приема. Сериозно негативно влияние оказва обстоятелството, че по време на криза транснационалните корпорации усилено се стремят към разширяване на своята енергийна суровинна база (нефт, въглища, природен газ), а също и към запазване на старите и строителство на нови атомни електроцентрали. Научни изследвания, касаещи технологиите на бъдещето, провеждани и досега с не особено желание, ще бъдат съкратени, а екологичните програми и правителствени регулации, които и сега са недостатъчни, ще бъдат допълнително окастрени или напълно прекратени под предлог, че са „прекалено скъпи“. По такъв начин преходът към глобална екологична катастрофа даже ще се ускори.

Кризата на семейството в капиталистическите държави ще се изостри до степен на безсемейственост на пролетариата. Съгласно основния анализ на двойствеността в понятието „производство“, разработен от Маркс и Енгелс, това развитие показва, че капиталистическите кризи на свръхпроизводство не са само кризи в производството и възпроизводството на стоки. Те също така сериозно подкопават самия процес на производство и възпроизводство на човешки живот. Фундаменталните сътресения в протичането на стопанската дейност намират израз в рязко намаляване на раждаемостта; в разрушаване на способността на семейството да бъде най-малката общност за взаимна подкрепа сред работническата класа; в бързия растеж на „излишните“ за капиталистите „човешки ресурси“; в психологическите и физическите сривове сред все по-широки слоеве от населението вследствие на: масовото увеличаване на бедността, непълноценното хранене, психическите разстройства, социалната изостаналост, дължаща се на лишаване на все по-широки слоеве от образование и здравеопазване. Кризите намират израз също и в намаляване на продължителността на живота, причинено от преумора и епидемии, и не на последно място – в разпространението на деструктивни идеологии и практики, като засилващо се неравенство между половете или патриархално мислене и поведение, както и сектантски религии.

Глобалната икономическа и финансова криза хвърли капитализма в дълбок кризис, който ще има трайни последствия върху общественото развитие по целия свят.
Превод Иван Аладжов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук