НА ДНЕВЕН РЕД – ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕТО НА ЕВРОФОНДОВЕТЕ

0
153

Йосиф Аврамов преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия кон­трол в Нов български университет. Работил е в Министерство на финансите, БНБ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на Народното събрание. Автор на книгите „Еврото — утрешните ни пари“, „Силата на парите“ и учебниците „Банков контрол“, „Данъчен и митнически контрол“, „Финанси на малката и средната фирма“, „Теория и история на парите и кредита“ и др.
Вече четвърти месец си имаме министър, който отговаря по въпросите на еврофондовете, но проблемите относно оползотворяването им остават. Уж бе най-големият специалист сред кметовете у нас, оползотворил най-много еврофондове, но в крайна сметка засега с нищо не помогна на десетките хиляди бенефициенти, подали апликационни форми пред управляващите органи на оперативните програми, които чакат своя ред за разглеждане. Понякога редът им идва след месеци, а не са изключение бенефициентите, които са в очакване дори година и половина. Докога — не се знае.
Обемът на оползотворените и реално платените средства по европейските фондове от бенефициентите в България все още е твърде нисък — едва няколко процента. Не споменаваме конкретен процент, тъй като според министрите Дянков и Дончев те са над 10%, а в действителност са едва 4-5%. Това красноречиво показва, че е налице значително „буксуване“ на дейността по оползотворяване на средствата от ЕС.

Правителството представи и доклад за изпълнението на проектите през 2009 г., но заслуга за тях има в по-голяма степен предходното правителство, което поне през първото полугодие осъществяваше по тях някакви авансови плащания, които спряха през второто полугодие. „Рефренът“ с тежкото наследство оправдава донякъде досегашните управници, но вече не ги извинява, тъй като изминаха 11 месеца, през които „лъсна“ бездействието им по оперативните програми на Европейски съюз.

В началото на тази година (6 януари) генералният директор на Генерална дирекция „Разширяване“ при ЕК Дирк Анер в писмо до вицепремиера Симеон Дянков предупреди, че службите на ЕК може да разгледат прекъсване на финансирането за общо 1,027 млрд. евро. В писмото се посочва, че от момента на договаряне (23% от евросред­ствата у нас са договорени) до финалното разплащане има още твърде много рискове, които тепърва предстои да се преодолеят. Истината е, че крайният резултат липсва, и то три години след влизането ни в ЕС. Появява се и опасността, която е свързана с правилото N + 3, тъй като ако и тази година няма някакъв решителен напредък, то по всички оперативни програми ще се загубят доста пари, които след изтичане на трите години „изгарят“.

Одиторите от Генерална дирекция „Регионално развитие“ на ЕК трябва да се произнесат по т.нар. доклади за оценка на съответствието по пет европрограми за финансова помощ за България. Тези доклади, които показват доколко администрацията и контролните ни органи са готови да управляват еврофондовете, бяха връщани два пъти с констатации за недостатъчна по количество и качество администрация, и отново заради слабости в системата за контрол върху изразходването на парите.

Говорителят в ЕК Абът подчерта, че между 2007 и 2009 г. ЕС е отпуснал 635 млн. евро като авансови плащания, т.е. близо 10 на сто от общата сума за политика на сближаване, предвидена за нас до 2013 г. За съжаление той прави и тъжната констатация: „Но за три години от 7-годишния програмен период (2007-2013), само 1% от финансирането е стигнало до получателите. Резултат, който не е достатъчен, за да има значително въздействие върху икономиката по време на криза“. Доброжелателният подход на ЕК все още е налице: „Службите на комисията са на разположение на българските власти да им помогнат да се справят със закъсненията. Сега топката е в полето на България.“

Най-негативно според ЕК е състоянието на оперативната програма „Околна среда“. В писмото на генералния директор от ЕК Дирк Анер недвусмислено се посочва, че тази програма е заплашена със спиране на финансирането от ЕК, ако не си реши проблемите в най-кратък срок. И на пресконференция в Министерството на околната среда и водите (на 24 януари) с участието на премиера се каза, че се очакват 15-20% от средствата от ЕС за България да не достигнат до българските бенефициенти. За това виновен бе, разбира се, Станишев, който като магьосника от Оз бе скрил писмата от ЕК от новия кабинет! Те обаче бяха отдавна „качени“ на Интернет страницата на МОСВ, но сегашният министър Караджова не ги е видяла. Симеон Дянков пък каза на пресконференцията, че не са заведени в счетоводството на министерството. Очевидно той не прави разлика между счетоводство и деловодство на едно централно ведомство.

В писмото от ЕК се посочва, че нашата страна не разполага с достатъчен „административен капацитет“ за оползотворяване на европарите. Това означава, че нямаме опитни, обучени и мотивирани хора, както и ясни и прозрачни правила и процедури на вземане на решения; имаме недостатъчен контрол или одит на средствата от ЕС, който не може да оцени адекватно рисковете, както и проблемните проекти. Все още четири от петте звена, които управляват оперативни програми, са без титулярни ръководители. По този начин те са със съмнителен капацитет за поставяне на задачи, както и за информирано вземане на решения, контрол и представителство. Тези оперативни програми се управляват от заместници, които са или без достатъчно авторитет пред подчинените си държавни служители, или без достатъчно доверие от съответното политическо ръководство на ведомството. Някои от новоназначените са и без необходимия опит в управлението на европейските пари.

През есента на 2009 г. правителството на ГЕРБ спря плащанията по оперативните програми и започна нескончаеми проверки по досега подписани договори, които още не са завършили. То изпрати твърде късно (едва през декември) оценките за съответствие на звената и спря допълнителното заплащане на част от служителите. Извърши се и трета за по-малко от година смяна на директора на агенцията за одит на средствата от ЕС при Министерството на финансите.

Резултатите от досегашните одити са „забулени“ в мистерия

Ако има изобщо такива. Все пак в средата на февруари 2010 г. по 7 оперативни програми на ЕС бяха одобрени оценките за съответствие от ЕК в Брюксел и вече могат да се извършват междинни плащания (до 80% от стойността им) по одобрените проекти. Нови проекти по оперативни програми има малко подготвени от общини и други бенефициенти заради преустановяване на плащанията по тях в средата на миналата година, което демотивира разработката им.

Никоя медия досега не е посочила, че основна заслуга за приемане на оценките за съответствие има дейността на предходното правителство, доминирано от БСП.
Всеобща констатация на българската бизнесобщност е, че оползотворяването на европейски средства в България все още е твърде слабо и не се усеща от гражданите и от представителите на бизнеса. Нещо повече, досега

над сто фирми се отказаха да изпълняват проекти поради недоверие в европрограмите

Смяната на условията в хода на оползотворяването на средствата по оперативните програми на ЕС също отблъсква бенефициентите. Само десет дни след като Европейската комисия отблокира основната част от средствата по европейските програми, България сама си спря 33 млн. лв. по „Околна среда“. Засега страната се отказва да иска от Брюксел да признае тези средства, вече платени по водни проекти, защото сред тях има проблемни. Експерти от МОСВ ще проверят още веднъж сметките на проектите, което е видно и от уебсайта на оперативната програма, а ако се окаже, че са усвоени неправомерно, те ще бъдат за сметка на бенефициентите. В случая това са общините и най-вероятно те ще трябва да връщат парите в държавния бюджет.

Според Добринка Михайлова, директор на агенция „Одит на средствата от ЕС“ (ОСЕС) България е изтеглила сертификати за плащания по „Околна среда“ заради корекции. След като ЕК в Брюксел отблокира плащанията, България е изпратила сертификати само по една от седемте програми. Мярката по „Околна среда“ е наложена превантивно от сертифициращия орган, който е в Министерството на финансите, за да не се наложи да връщаме парите на Брюксел или да ни бъдат спрени всички средства по оперативната програма, която е общо за 1,5 млрд. евро.

Наложителна е и промяна на централизираното управление на оползотворяване на европейските фондове, което у нас се извършва не от един, а от няколко органа. Наличието на по-ефективно централизирано управление може да разреши голяма част от проблемите, които бяха отправени и като препоръки на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в парламента. Те са по отношение на оценките за рисковете, за проблемите и причините еврофондовете да не се оползотворяват с желаното темпо. Налице е и известен институционален конфликт, който е в изпълнителната власт и се дължи на обстоятелството, че персонално в лицето на министъра на финансите е съчетана ролята да пази балансирана бюджетна позиция, а от друга страна, да бъде вицепремиер по оползотворяване на европейските фондове. Тези две цели влизат в конфликт при определени обстоятелства, каквито често се случват при управлението на бюджета в страната. Конфликтът винаги се решава в полза на финансовото министерство и във вреда на оползотворяването на европейските фондове.

Втората причина е монополното положение на управляващите органи, което се изразява в необосновано широка степен на самостоятелност на управляващите органи на европейските програми, която прави администрацията безконтролна. Независимо от създаването на Агенция за одит на средствата от ЕС, както предварителният контрол, така и контролът за законност, за целесъобразност на решенията и последващия контрол за административни нарушения и противодействие на корупция и конфликт на интереси в момента не се упражняват централизирано. Поради липсата на синхронизация и дисциплина в администрацията, работеща по проектите, е необходимо да се промени системата за управление.

Третият проблем се отнася до безусловното съобразяване с европейските стратегически документи. На практика с Лисабонската стратегия на ЕС се приключи през миналата година и се работи по т.нар. Стратегия Европа 2020, която е стратегически европейски документ, но са в сила и редица вътрешни стратегически документи, с които България трябва да се съобрази: стратегическата референтна рамка, планът за развитие на страната и др. Последният обаче не е одобрен и на практика всички, които участват в процеса на оползотворяването, а и тези, които са страни бенефициенти на европейските фондове, нямат една актуализирана целеполагаща политика и стратегия. Това трябва да бъде и роля на новата система за управление. Към настоящия момент липсва хоризонталната връзка между отделните министерства и дирекции, като на практика всяко едно от тях само си пише стратегии за развитие, за да може да се отчете някаква дейност пред ЕК в Брюксел. За изпълнението
на тези стратегии липсва каквото и да било финансиране.

Шестте района за планиране у нас, чиито граници претърпяха преди 3 години промени, с оглед спазване изискването на ЕС за 1 млн. жители, са условни и поради липса на оторизирана в тях администрация нямат никакви административни и разпоредителни функции. За някои дори още се спори кои са административните им центрове. Нито едно правителство досега не направи нищо за даване на правомощия на някаква сходна с тази на останалите страни от ЕС регионална структура, каквато е районът за планиране. В други държави в администрацията на регионите се одобряват голяма част от по-малките европроекти, а у нас на практика региони в истинския европейски смисъл на думата няма. 28-те областни управи нямат разпоредителни функции по отношение на европроектите, независимо че с промяната на устройствения им правилник в средата на януари т.г. им се възложиха някои координиращи задачи.

Забавянето на администрацията по отношение на европроектите бе поради това, че средствата в Министерството на финансите от Националния фонд се отпускат единствено за авансови плащания, а вече има и достъп до междинните плащания. Това, което се случи с приемане на оценките за съответствие от ЕК, ще даде възможност по-бързо да се реализират междинните плащания и като се отвори един проект, той да не зацикля, а да се реализира по-ускорено.

От началото на годината са известни мерките, които ще се отворят за 2010 г. Проблем е, че всеки проект трябва да се подаде, след което се чака неопределено време, за да се разбере дали е одобрен. Поради тази причина са наложителни правила с ясни срокове, т.е. да се даде период, в който ще знаем дали нашият проект е класиран. Когато той се класира, ще трябва да се изпрати заданието за обществена поръчка за избор на фирма, което да се съгласува от управляващия орган в София, а той се произнася бавно. След което се организира от общинската администрация обществена поръчка, която трае 52 дни, за да се публикува в „Държавен вестник“, след което идва изборът на изпълнител. Ето защо всичко, което ще се случи през 2010 г., е само подготовка с оглед да има работа през 2011 г. Прекъсването на процеса през втората половина на 2009 г. ще се отрази сериозно на бенефициентите през следващите 1-2 години.

Бизнес с обжалването

Друг нерешен проблем е, че има фирми, за които част от бизнеса е да бъдат класирани на второ или трето място и да обжалват, а обжалвайки, те търсят някакви пазарлъци, но не с общините, а със спечелилите първо място. Необходими са превенция и строг контрол в контекста на Закона за обществените поръчки и неговото прилагане. Дори има случаи, в които обществената поръчка отива в Комисията за защита на конкуренцията или в съда и паралелно с това фирмата, класирана на второ място, изнудва победителя да й даде половината от обекта, за да си оттегли жалбата.

Много въпроси си задават тези, които се опитват вече трета година да се преборят с тежката бюрократична машина на процеса за оползотворяване на еврофондовете. Не е случаен фактът, че получилият годишната награда „Млад фермер“ за 2010 г. на фондация „Еврика“ от сeло Костиево, Пловдивско, не иска и да чуе повече за еврофондове, след като документите му веднъж са отхвърлени. Като спечели проект, бенефициентът отива в банката, но там не вярват особено, защото почти винаги имат подозрението, че финансирането може да бъде спряно. Банковите служители виждат, че повече от 1 г. няма разплащане, и са наясно, че има сериозни спънки и бариери пред кредитоискателите. Фактът, че някой е спечелил проект, не носи никакъв бонус при преговорите за кредитиране. И банките поставят стандартни условия, защото са наясно, че ще има множество причини да не се изплати навреме европроектът. 34-годишният фермер от Пловдивско не е единствен случай на обезнадежден потенциален бенефициент на евросредства. Повечето потенциални кандидати вече предпочитат да не подават документи за кандидатстване за европари, а да разчитат на собствени ресурси за модернизацията и технологичното си обновяване. Вместо да става точно обратното – в сегашната извънредно тежка икономическа криза мястото на европейските еврофондове да нараства неимоверно много, бизнесът вече гледа скептично на тях. За съжаление и капацитетът за управление на техния ресурс силно е отслабнал. Той вероятно ще продължи да отслабва, тъй като опитни експерти от управляващите органи ще напускат държавната служба. Допълнителен мотив за това са последните зрелищни акции срещу чиновници, които са злоупотребявали със средства от САПАРД. Безспорно те трябва да бъдат отстранени и наказани, ако са виновни, но защо се практикува този начин на работа спрямо тях, което стресира колегите им?
Според някои работодателски организации (БСК) и експерти (в т.ч. и авторът)
банките могат да имат значително по-активна роля в процеса на оползотворяване на еврофондовете

Банките финансират проект и са най-заинтересовани да правят обективна оценка, разполагат и с достатъчно квалифицирани експерти, които да преценят икономическата ефективност на предложението. Друг критерий е оценката на икономическата ефективност на документацията, която банките могат да правят по-добре и защото са по-заинтересовани. Могат да играят и доста по-сериозна роля при подготовката на проекта, защото, ако той спечели, те ще го финансират. Подобно решение трябва бързо да се вземе, тъй като загубата на време ще е фатална. За да се осъществи тази позитивна идея на експертите от БСК, трябва да се пренапишат всички наредби по седемте оперативни програми, както и да се одобрят отново от ЕК.
Налице е остра необходимост от

централизирано изготвяне на проекти за финансово слаби бенефициенти

Става дума за общини и представители на малкия и средния бизнес. А пример може да се вземе от нашата южна съседка Гърция, в която
е създадена държавна компания за изготвяне на проекти – АНКО. В нея работят опитни финансисти, архитекти, инженери и юристи. Община Атина също е създала общинска компания за изготвяне на проекти – АЕДА, която има филиал и в София. Ако и у нас не се създаде подобно дружество с държавна помощ, над 100 малки общини и над 100 хиляди малки и средни фирми практически ще останат без достъп до евросредства.

Правителството на Сергей Станишев се опита да се обърне към гръцкия опит в тази насока и започна да прави конкретни стъпки за ускоряване на изготвянето на проекти от общинските администрации. Бившият вицеприемиер по еврофондовете Меглена Плугчиева бе предоставила на държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) австрийски типови проекти за малки общини, които кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони. Новото ръководство на ДФЗ обаче ги игнорира и не ги използва засега при двете мерки, предназначени за т.нар. селски общини. То продължава да бави с месеци (а понякога и над 1 година) разглеждането на проекти по тази програма и най-вече тези на общините.

Засега очевидно не се изпълнява основното предизборно обещание на ГЕРБ за връщане на доверието в България по отношение на оползотворяване на еврофондовете. Дори десни икономисти и политици (вж. Васил Гарнизов, „Пак проблеми с еврофондовете“, в. „Труд“, 19.I.2010 г.) определят като „плачевно състоянието на този процес“. На практика от 7-8 месеца той е в латентно състояние. Отговорни представители на Европейската комисия визират, че като цяло няма напредък, в някои случаи даже личи и допълнително забавяне.

С писмо до ЕК премиерът Бойко Борисов помоли за удължаване на срока по програмата ИСПА, която от 10 г. се прилага у нас. По нея обаче досега не е завършен нито един проект, те се разглеждат като рискови, защото ще трябва да се довършват с бюджетни средства и освен загубените, ще се наложи да се връщат средства на ЕК и тези, които са разходвани досега.

Независимо от вдигнатия шум за процедурите по магистрала „Тракия“ и Завода за преработка на твърди битови отпадъци в София, документацията за проектите не е изпратена официално в Брюксел. Не са довършени процедурите докрай и си останахме само с първата копка на завода край София.

Може би най-проблемно е състоянието на оперативна програма „Конкурентоспособност“. По мнението и на служителите на ЕК от Брюксел, схемите не са добре фокусирани, т.е. това, което е обявено през 2007, г. не е актуално и не е наложително. Твърде много се бавят две важни схеми, с които програмата трябваше да стартира с цел да подпомогне бенефициентите в усилията им за усвояване на средствата по всички европейски схеми, а не са пуснати все още обяви за тях. Едната е за изграждане на консултантски мрежи. За подготовката й се разглеждаха няколко варианта и се проучи чуждият опит, но в крайна сметка тя не е започнала да функционира. Твърде сериозен е проблемът с финансирането от оперативната програма, много дълги са сроковете за обработване на документите, за оценяване, за сключване на договори. Сключват се договори, но трябва да се намерят собствени или заемни средства, за реализиране на проекта и едва след това парите ще се възстановят.

В условията на криза балансите и отчетите на фирмите не са никак позитивни, т.е. те не са и особено атрактивни за кредитиране. С понижението на цените на имотите, както жилищни, така и търговски и промишлени, значително паднаха цените на обезпеченията, които те предлагат. Банките основателно предявяват искания за допълнителни обезпечения за нови кредити, а такива все по-трудно се отпускат. Заради проблема с финансирането, който е основният риск в момента, има опасност голяма част от договорените проекти да не се изпълнят и да не се разплатят. Българските бенефициенти нямат необходимите инструменти да подготвят своите проекти и средства за обучение по оперативни програми не се ползват на този етап. Програма „Техническа помощ“ не се използва достатъчно ефективно за повишаване на административния капацитет. Нито един лев от средствата от нея, както и от другите оперативни програми не се насочват за повишаване подготовката на самите бенефициенти.

Има и други противоречия с практиката на т.нар. стари 15 страни членки на ЕС по отношение на централното управление на проектите и администрирането им на регионално ниво.

Най-важната задача до края на 2010 г. и от бенефициенти, и от управляващите органи и междинните звена на ОП е постигане на значително по-добър темп на одобряване на проектите и на разплащанията по тях в сравнение с последните 3 години. Обмислят се новите условия за следващия програмен период и от това зависи дали през следващия планов период България ще получи вместо 13,2 млрд. евро — 18-20 млрд. евро при добро усвояване на средствата от ЕС или 7-8 млрд. евро при лошо. Изпълнението изисква много усилия и от двете страни в процеса. Необходими са и редица промени, свързани с по-добро управление на дадената програма от съответните администрации на оперативните програми, които ще продължат да бъдат стриктно наблюдавани от ЕК. Но трябва и да не се пренаписват изцяло сега условията по програмите на ЕС, каквито намерения имат някои от управляващото мнозинство, и да се чака тепърва одобрение от Брюксел. Така ще се загуби ценно време.

В най-скоро време е разумно да се аутсорсват голяма част от дейностите по оползотворяване на средствата от ЕС. Възможно е част от този процес да бъде „в ръцете“ на изключително опитните експерти от банките, от редица консултантски неправителствени организации, а и от специализирана публично-частна компания, която да подпомага над 100 малки общински администрации, в които няма нито един експерт, оторизиран конкретно да отговаря за еврофондовете и стотици хиляди малки фирми, които едва свързват двата края в условията на криза.

Ситуацията, в която се намираха бенефициентите през 2007 г., когато стартира процесът на работа по ОП, съществено се отличава от сегашната. Глобалната икономическа криза и проявлението й у нас, както и отражението й на пазара, промениха сериозно инвестиционните намерения на бизнеса. По последни данни (проучването е на „Дикон“ ООД сред 1000 малки и средни фирми)

инвестиционният обем през 2009 г. е намалял почти два пъти в сравнение с 2008 г.

Ако през 2008 г. представител на бизнеса е бил склонен да инвестира средно 500 хил. лв., понастоящем той би отделил 200-250 хил. лв. за обновление и модернизация. В проучването близо 30% от фирмите имат желание да подготвят и изпълняват проекти, финансирани от ЕС, но едва около 10% имат опит в тази насока. По принцип те трябва да бъдат подпомагани в структурирането на един проект, за да могат успешно да го изпълнят и да получат финансиране по ОП. Ролята на консултантите е съществена и последните проучвания показват, че над 60% от фирмите търсят експертна помощ под формата на консултация. Необходимо е „консултант“ да не е синоним на мошеник, а на нужен съветник, както е в другите страни от ЕС.

Важен фактор са и служителите от администрацията, които пряко се занимават с оперативно управление и администрират проектите на бенефициентите. От своя страна те трябва да вникват в проблема на всеки проект и да предоставят на бенефициентите информация по разбираем начин. Проблем е и щателният подбор на експертите в държавната администрация, но налице е голямо текучество сред тях.

Бенефициентите са в деликатна ситуация, някои се опитват да спасят бизнеса си, като запазят работните места или част от тях и да задържат пазара на продукцията си, макар и частично, както и да потърсят нови ниши за реализацията й. Както търсят нови пазари, така и следва да ползват иновациите, за да са конкурентни на международните пазари, което изисква много усилия в най-кратки срокове. Времето за кандидатстване и обработка на проектите трябва да бъде оптимизирано, то е 3 месеца, но на практика е доста повече.

Има и чувствително забавяне на старта на схемата по програмата „Jeremie“. Целта на програмата бе да подпомогне бенефициентите при осигуряване на финансиране за изпълнение на проекти по оперативните програми чрез механизмите на гаранционните и рисковите фондове, фондовете за микрогарантиране и т.н. Те отдавна трябваше да заработят, но уви, все нещо пречи…

„Jeremie“

„Jeremie“ е европейска инициатива в областта на финансирането на малките и средните предприятия, в която водещо място заема Европейският инвестиционен фонд. У нас по тази програма са предвидени за оползотворяване 200 млн.евро и тя е част от приоритетите по оперативна програма „Конкурентоспособност“. Тя е сред най-компрометираните оперативни програми, от която са оползотворени едва 1,3 от средствата. По схемата за малки и средни предприятия са сключени до началото на юни 2010 г. едва 172 договора на обща стойност 97,4 млн. лв., като максималният им срок за изпълнение е едногодишен. За технологично обновление на големите фирми сключените договори са 37 за над 84 млн. лв. Изпълнението на по-голямата част от тях не приключи досега по-различни причини. Емблематичен случай от средата на юни 2010 г. е фирма „Солид“ за производство на врати, която се отказва от проект за 3 млн. лв. по тази програма, три дни преди да бъде одобрен от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, поради това че я е забавило прекалено много. Такива фирми са стотици, а хиляди други не искат повече да участват по обявените мерки на тази ОП.

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е създаден през 1994 г., за да подпомага малки предприятия. Неговият мажоритарен акционер е Европейската инвестиционна банка, заедно с която той сформира „Групата на ЕИБ“.

ЕИФ осигурява рисков капитал за малките и средните предприятия (МСП) както за нови фирми и предприятия, работещи в областта на иновациите и модерните технологии, така и за такива с неголяма бизнесистория. Освен това фондът гарантира на финансовите институции (като например банките) покритие на заемите, които отпускат на МСП.

ЕИФ не е кредитна институция и не предоставя заеми или субсидии на предприятия, както и не прави преки инвестиции в предприятия, а работи посредством банки и други финансови посредници. Фондът използва собствени финансови средства или средства, поверени му от ЕИБ или Европейския съюз. ЕИФ работи в държавите членки на Европейския съюз, както и в страни, които са кандидати за членство, като: Хърватия, Турция. ЕИФ е източник на финансов ресурс и за трите държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕФТА) – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
Споразумението с ЕИФ беше предоговорено през последните месеци от екип на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). При предоговарянето се предвижда значително по-голяма сума да е предназначена за рисково финансиране на бизнеса за сметка на кредитните линии и финансирането на гаранционни фондове, каквито основно се използват в другите страни бенефициенти по „Jeremie“.

Основателен е въпросът какво наложи предоговаряне? В края на мандата на предишното правителство през май 2009 г. бе подписано споразумението с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), с което една сравнително голяма част (200 млн.евро) от оперативна програма „Конкурентоспособност“ трябваше да бъде заделена в капиталов фонд. Тези средства преимуществено трябваше да бъдат разходвани за създаване на частни гаранционни фондове, които представителите на малкия и средния бизнес очакваха отдавна, и в по-малка степен — за фондове за рисково кредитиране. По този начин те щяха да получат относителни облекчения при кредитирането им от страна на търговските банки, тъй като половината от исканото обезпечение щеше да се поеме от тях. От друга страна, след като е налице по-малко обезпечение, се очаква да бъдат намалени и лихвите по кредитите за представителите на малкия и средния бизнес, които понастоящем са около 9-10%.

През април 2010 г. сегашното правителство подписа нов договор с ЕИФ, с който се правят значителни промени. С вече приетия в края на май 2010 г. от парламента Закон за ратификация на Споразумението с ЕИФ по програма „Jeremie“ се игнорира участието в него на държавната Българска банка за развитие, респективно на създадения при нея Национален гаранционен фонд, под претекст че е налице „държавна помощ“. Не е искана обаче от страна на българското правителство нотификация от ЕК във връзка стова. Предвид обстоятелството, че ратификацията бе приета на 27 май на първо и второ четене, нямаше техническа възможност от гледна точка на Правилника на НС да бъде депозирано предложение във връзка с постигане на паритет 50:50 между средствата за гаранционни фондове и фондове за дялово инвестиране. Понастоящем по промененото споразумение се приоритизират фондовете за дялово инвестиране. Зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов заяви пред Икономическата комисия на Народното събрание, че по този начин на разпределение пари ще има само за едва 100-120 фирми. В случай че бе запазено старото споразумение с ЕИФ, вероятно средства щяха да достигнат до няколко десетки хиляди малки и средни фирми, предвид обстоятелството, че частните гаранционни фондове щяха да използват системата за т.нар. контрагаранции (при нея съотношението е 1 към 10 и един фонд с 5 млн. лв. капитал може да гарантира кредити за 50 млн. лв.).

Посочените близо 200 млн. лв. по оперативна програма „Конкурентоспособност“ за технологично обновление на фирмите щяха да бъдат безвъзвратно загубени, ако неотдавна Комитетът за наблюдение на програмата не разреши удължаване на сроковете за изпълнение на проектите. По този начин бе осуетено връщането на 200 млн. евро в Европейския инвестиционен фонд като гаранция, че ще бъдат завършени проектите. На практика този финансов ресурс, заедно с допълнително привлечения ще бъде около 270 млн.евро.

В споразумението на правителството на Република България с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) се предвижда ЕИФ да е основното юридическо лице по изпълнението на „Jeremie“, което ще участва и в мениджмънта му. По аналогичен начин са сключени споразуменията и с другите страни в региона. ЕИФ ще е едноличен собственик на дружество със специална цел, което ще бъде създадено с капитал от средствата по инициативата — 389 млн. лв. (199 млн. евро). То ще учреди и холдингов фонд по „Jeremie“ (JHF), който ще е основният двигател по разделяне на средствата към бизнеса. Холдингът ще се управлява оперативно от ЕИФ. Бизнесинициативите, които ще кандидатстват за финансов ресурс, ще се одобряват от инвестиционен борд. Той ще включва трима представители на Министерството на икономиката, енергетитиката и туризма и двама от ЕИФ. ЕИФ ще подготвя инвестиционната стратегия на фонда, условията за кандидатстване и избора на финансови посредници за изпълнението на „Jeremie“. След ратификацията на споразумението предстои да се създаде холдинговият фонд. Непосредствено след това следва да се публикува първата покана за заявяване интерес за управлението на първия фонд по „Jeremie“ — рисков за инвестиции в стартиращи компании. Тези възстановяеми след издължаването им евросредства трябва да се оползотворят до 2015 г. или ще бъдат загубени.

Бенефициенти по програма „Jeremie“ са и следните европейски страни: Гърция — 100 млн. евро; Румъния — 100 млн. евро; Латвия — 91,5 млн. евро; Литва — 290 млн. евро; Словакия — 100 млн. евро; Кипър — 20 млн. евро, и България — 200 млн. евро. В северната ни съседка Румъния, с която влязохме през 2007 г. заедно в ЕС, тази европейска програма вече функционира. Там е обявена първата покана за заявяване на интерес за рисков фонд. Условията са заложени в следните етапи: През първия етап частните инвеститори и холдинговият фонд, инвестирал парите по „Jeremie“ като представител на държавата, възстановяват общите заделени от тях средства от печалбата на рисковия фонд. През втория етап частните инвеститори и фондът си разпределят 6% обща годишна доходност върху инвестираната част от заделените средства. Третият етап включва своеобразното възнаграждение за фонд мениджъра, на който се предоставят до 20% от разпределената вече доходност от фонда и едва след това се разпределя остатъчната доходност между инвеститорите и мениджърите. Инвеститорите получават 80% от останалата печалба и си я разпределят пропорционално на участието си във фонда, а мениджърите на фонда – останалите 20% (т.нар. carried interest).

В някои страни като Естония и Унгария е заложена фиксирана възвращаемост за държавата в последната фаза на разпределение, така по-голяма част да остане за частния инвеститор като преференция. На практика тази форма на разпределение на спечеленото от вложението на рисковия фонд се разминава незначително от обичайната, като в случая се дават повече преференции на частните инвеститори и на професионалните мениджъри, реално управляващи средствата. Обичайната формула на разпределение на печалбата при дяловите инвестиции пък изисква инвеститорите да възстановят изцяло ангажираните от тях средства плюс някаква минимална годишна доходност и едва след това фонд мениджърите получават своята част от доходността, обикновено 20%. Те получават и годишни такси за управление, които са в рамките на 2-3% от общите средства на фонда. Например ЕИФ ще взима годишно по 1,5% от 199 млн. евро (под 3 млн. евро), които ще управлява по „Jeremie“ у нас, според споразумението с правителството.

Критериите за избор на фонд мениджъри у нас вероятно ще бъдат готови и може би в края на юли вероятно ще бъде публикувана поканата за изявяване на интерес за рисковия фонд. Обикновено инвеститорите във фондове за частен дялов капитал изискват удвояване или утрояване на вложението си. Сега обаче макроикономическата обстановка, изглежда, е завишила изискванията им. Макрорискът в нашата страна е сред основните пречки през последните 15 месеца да има едва четири сделки. В краткосрочен план инвеститорите неизбежно ще поискат съществена рискова премия, за да инвестират в България. Тя е значително по-рискова на този етап и спрямо страни като Полша и Чехия у нас се инвестира все още трудно, особено през последната 2010 г., в която кризата се задълбочи. Средната възвращаемост, търсена от инвестиция в Чехия например, е три пъти вложените средства.

Оползотворяването на средствата в размер на 199 млн. евро ще стартира със създаване на три фонда за дялови инвестиции, в които ще бъдат акумулирани 81 млн. евро от всичките 199 млн. Предвижда се останалата част от тях да се разходват за кредитни гаранции (74 млн. евро), както и за допълнителни дългови и капиталови инструменти (44 млн. евро). Първият фонд ще бъде за стартиращи малки компании (venture capital) с 30 млн. евро капитал, вторият ще е за малки компании в процес на развитие (growth equity) с 60 млн. евро, а третият ще е смесен инструмент между дялови инвестиции и заеми (mezzanine) също с 60 млн. евро. Програма „Jeremie“ осигурява преобладаващата част от капитала за трите схеми — 70% в първия случай и по 50% в останалите два. Мениджърите на трите фонда, които ЕИФ ще избере с конкурс за управлението им, следва да осигурят остатъчното финансиране — общо 67 млн. евро, което в период на икономическа криза не е никак лесна задача.
Средства от тази програма, макар и в ограничен размер, ще получат и изградените мрежи от т. нар.

бизнесангели

В България в момента функционират епизодично, без да са особено познати на по-голямата част от представителите на малкия и средния бизнес, две асоциации на бизнесангели: Българска мрежа на бизнесангелите и Асоциация на българските бизнесангели. С допълнителния ресурс вероятно до една-две години те ще се активизират. Освен за стартиращи и вече работещи български компании по ОП „Конкурентоспособност“ и „Jeremie“, има заделени 1 млн. евро за грантово финансиране за развитие на мрежи от бизнесангели. Това са обикновено заможни и квалифицирани хора, които биха вложили между 50 000 и 200 000 лв. в развитието на една бизнесидея, която още е в съвсем начална фаза. Засега правителството още не е решило как точно ще оползотвори тези средства, тъй като приоритет е стартът на трите фонда по „Jeremie“, но има предвидена опция те да влязат в холдинговия фонд по „Jeremie“ и през него да се кандидатства за тях.

Печеливши вероятно и у нас ще са най-вече по-малки фондове, ориентирани и към сделки с малки и средни предприятия или към стартиращи компании, а тези, които се предвижда да се учредят у нас, са такива. Рисковите фондове у нас засега са сравнително малко. Един от тях е рисковият фонд „Neveq“, който има вече няколко инвестиции в стартиращи технологични компании в България и региона на ЮИЕ. Такива вложения има и „Balkan Accession Fund“. Останалите фондове, които функционират и на българския пазар, са: „Global Finance“, „Адванс екуити холдинг“, „Advent“, EQT, 3TS, AIG и др.

В настоящия момент на най-голямата криза в съвременното световно стопанство след Втората световна война и оттеглянето на чуждестранни инвеститори през 2010 г. от България, едва ли Споразумението с ЕИФ трябваше да бъде предоговаряно, и да се забави повече от една година. Набирането на допълнително финансиране за подобни фондове е извънредно трудно сега не само у нас, а и в най-силно развитите страни в света. По данни на ЕИФ набраните през 2009 г.
капитали имат спад с цели 85%, дори спрямо 2008 г., когато кризата вече бе в разгара си. Според Европейската асоциация на фондовете за дялов и рисков капитал през 2009 г. има рязък спад на този вид инвестиране. В ЕС капитал са събрали два пъти по-малко фондове за едва 13 млрд. евро. Това е дори по-малко и от средствата на двата най-големи фонда, затворили през 2008 г. Вероятно работната група от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е смятала българската държава да увеличи пула от средства за бизнеса, но се излага на риска мениджърите на трите фонда да не наберат този допълнителен финансов ресурс поради кризата на капиталовия ни пазар и преди всичко в реалната ни икономика.

В заключение е необходимо да се направи препоръка, че в диалог между правителството, общинските администрации и представителите на бизнеса могат да се решат екстрено проблемите с оползотворяване на еврофондовете, както и конкретните стъпки, които се предприемат.

Представителите на изпълнителната власт трябва по-често да се искат мнението на представителите на бенефициентите, общините, бизнеса и на земеделските стопани, но сегашното правителство е далече от тази диалогичност.

Налице е необходимост от нов стил на работа, който да компенсира в кратки срокове изоставането през предходните три години. Положителните оценки за съответствие за представителите на администрацията означават връщане на доверието в целия процес, но само това не е достатъчно.

Наложително е също да се работи и за връщане на доверието и на кандидатбенефициентите в способността на оперативните програми на ЕС за обновяване и модернизация на бизнеса им, а то е сериозно подкопано. Иначе ги чака фалит. А броят на фалиралите фирми набъбва с бързи темпове. Вероятно един ден и следващото българско правителство ще започне да търси виновни защо България — най-бедната страна в ЕС, е оползотворила най-малко средства по оперативните програми на ЕС.

Ако българските бенефициенти не оползотворят парите, те отиват при колегите си от Словения, Кипър и другите страни от ЕС. През пролетта на 2010 г. Полша, Чехия и Словакия получиха допълнително от ЕК общо около един милиард евро от еврофондовете поради постигнати отлични резултати в процеса на оползотворяването на досега отпуснатите им средства от Брюксел. България обаче е на другия полюс и търпи санкции и глоби от ЕК. А българските данъкоплатци плащат некадърността на управниците си.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук