Роден през 1930 г. в Пазарджик. Професор по естетика, доктор по филология, работил дълги години в Института по философия на Българската академия на науките. Бил е политически помощник на акад. Тодор Павлов през последните девет години от живота му, когато той е член на Политбюро на ЦК на БКП. Автор на книгите „Естетичността“, „Естетизираният човек“, „Сравнителна естетика“, „Акад. Тодор Павлов – научнотворческо и педагогическо дело“ и други, на много статии, както и на художествено-документални произведения. Съпредседател на Демократичния антинацистки клуб „Майор Франк Томпсън“.
Документална политическа пиеса
Лица ЦАР БОРИС III
Проф. БОГДАН ФИЛОВ – негов пръв министър
СВИЛЕН – камердинер на царя
НИКОЛА МУШАНОВ – лидер на забранената Демократическа партия, независим депутат в 25-ото Народно събрание
НИКОЛА ПЕТКОВ – лидер на забранения Български земеделски народен съюз („Пладне“)
СТЕФАН – митрополит Софийски, след това екзарх Български
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛ
ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР ЗАИМОВ
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
ЕВРЕЙСКО СЕМЕЙСТВО ОТ КАВАЛА (бременна жена, 10-годишно момиче, 6-годишно момче, старица и болен старец)
Отначало на екрана текат кадри от политическата кинохроника на 30-те и 40-те години: за парадите на Вермахта пред фюрера, предателството на Чембърлейн и Даладие в Мюнхен, окупацията на Чехословакия, нападението на Полша, на Франция, бомбардирането на Англия, подписването на договора за присъединяване на България към фашистката Ос, навлизането на германците в България, тяхната агресия срещу Югославия и Гърция, обявяването на война от България на САЩ и Англия, нахлуването на Хитлеровата армия в СССР, безчинствата на нацистите на руска земя, техния разгром при Сталинград, срещите на цар Борис III с Хитлер и с неговите емисари в София, гоненията и масовото унищожаване на евреите, депортацията на евреите от новоприсъединените български земи в лагерите на смъртта, десанта на англо-американците в Сицилия, отстраняването на Мусолини от власт…
1. 15 август 1943 г., късния следобед. Двуетажна постройка с надпис: Летище „Враждебна“.
Чува се шум от пристигащ автомобил. Появява се проф. Богдан Филов в светъл летен костюм, с бяла широкопола шапка на главата. Филов изважда и гледа джобния си часовник, после се разхожда, взирайки се от време на време в небето на север. След малко оттам се чува шум на самолет, който се приземява на летището, невидим за публиката. Филов сваля шапката си и я размахва, приветствайки Борис, който скоро се появява в лятна генералска униформа, с мрачен вид. След него се появява носещият куфарчето му Свилен, който
застава далече от двамата, за да не чува разговора им.
ФИЛОВ. Добре дошли, Ваше Величество! Как пътувахте?
БОРИС (ръкувайки се вяло с посрещача). Добре заварил, Богдане. Само че аз не съм добре дошъл. Искаше ми се неприятелски самолети да ни ударят, та да се свърши най-после с мен…
ФИЛОВ. Какво говорите, Ваше Величество! Нима положението е толкова отчайващо? Да не би фюрерът да е поискал наша войска за Източния фронт?
БОРИС. О, не. Сега и сами да му предложим, той няма да я вземе – знае, че българите ще минават с оръжието си на страната на руснаците. Той иска от нас все същото – да му помагаме в Гърция и в Сърбия и главно да браним Беломорието срещу евентуален десант на англо-американците. Казах му, че ако те дебаркират на нашия бряг, и турците ще се намесят на тяхна страна. Той каза, че щял да ни даде допълнително оръжие, но не можел да ни помогне с нищо повече. Щял да окупира Италия и да я отбранява докрай, а от Гърция можел да се изтегли…
ФИЛОВ. Как така? Значи ще ни остави сами да се бием с англо-американците и с турците?
БОРИС (почти истерично). Той е луд, Богдане! (Хваща Филов под ръка. Двамата разговарят, разхождайки се напред-назад). Неговите фелдмаршали отново ядат пердах край Курск, англо-американците скоро ще дебаркират на Балканите, а той ме убеждава, че крайната победа ще бъде негова…
ФИЛОВ. Ваше Величество, рано е да се отчайваме. Вие знаете, че и Германия, и Япония имат все още многомилионни армии, фюрерът разработва ново оръжие…
БОРИС (прекъсва го). Това са илюзии, Богдане, войната е загубена, поражението е въпрос на месеци.
ФИЛОВ. Освен това англо-американците рано или късно ще се сдобрят с Хитлер, те няма да позволят на Сталин да влезе в Германия, нито в България.
БОРИС. Те няма да позволят на Сталин да влезе в Германия и в България, но те няма да се сдобрят с Хитлер, нито с нас двамата с теб. Те искат не само главата на фюрера, но и нашите глави! Сталин иска главите ни заради мнимия наш неутралитет, заради руските подводници, които потопихме в Черно море, заради комунистите, които избиваме, заради разстрела на генерал Заимов. Чърчил ги иска заради участието ни в окупацията на неговите верни съюзнички Гърция и Сърбия. Рузвелт ги иска заради това, че обявихме война на Америка и преследваме евреите, заради евреите от новите земи, които изпратихме в крематориумите. Няма спасение за нас, Богдане…
ФИЛОВ. Не, Ваше Величество, протестирам! Не всичко е загубено…
БОРИС (махва с ръка). Да вървим.
ФИЛОВ. Ще Ви откарам с моята кола във „Врана“. Семейството се тревожи за Вас и Ви чака…
БОРИС. Не, отиваме в Двореца. Тази нощ искам да бъда сам, не искам никого да виждам и чувам…
Двамата излизат, последвани от Свилен. Чува се шумът от заминаващия автомобил…
2. Гардеробната в апартамента на Борис в Двореца. Влизат двамата със Свилен. Борис започва да се съблича. Камердинерът поема шапката и мундира му, поставя ги на закачалката. После помага на седналия в кресло Борис да свали ботушите си, изважда халат и му държи да го облече.
СВИЛЕН. Ваше Величество, да поръчвам ли вечеря или първо ще се изкъпете?
БОРИС (сядайки отново в креслото). Не ми се яде нищо. Ще се изкъпя и ще си легна. А ти седни, седни да си поговорим…(Свилен сяда на срещуположното кресло). Свилене, знам, че не се интересуваш от политиката, но и ти не може да не виждаш, че нашият кораб потъва. Кажи ми откровено, без да се страхуваш, на теб не ти ли идва вече мисълта да напуснеш Двореца?
СВИЛЕН. Ваше Величество, аз Ви служа вече трийсет години, откакто ме взехте от казармата за ординарец. Ще бъда с Вас докрай, каквото и да стане.
БОРИС. Благодаря ти. Всъщност ти си моят единствен приятел. Ти се лиши от семейство, от свой живот, за да ми бъдеш винаги под ръка. Отдавна искам да ти кажа: когато сме само двамата, когато никой друг не може да ни чува, не ме наричай „Ваше Величество“. Казвай ми „Борисе“, „Боре“, „Борка“…
СВИЛЕН. За мен Вие също сте единствен приятел. Това го разбрах, когато ме оперираха и Вие се обаждахте всеки ден в болницата да питате как съм, дойдохте и да ме видите. Но да ви говоря на малко име и на „ти“, не, не мога, не е редно…
БОРИС. Българска душа, робска душа…Всъщност мен никой не ме обича. Ти чуваш как се караме с царицата…
СВИЛЕН. Чувам, но нищо не разбирам, вие си говорите на немски, на италиански…
БОРИС. И по-добре, че не разбираш.
СВИЛЕН. Как така никой не Ви обича, а децата Ви?
БОРИС. Децата — това е друго…
СВИЛЕН. Ваше Величество, народът Ви обича.
БОРИС. Народът ли? Селските бабички ми целуват ръка — от страхопочитание, нали съм цар „от Бога“, „с Божията милост“. А мъжете ме одумват по кръчмите и ме псуват. Не ме признават за българин, макар че съм роден и израснал в България. Нали не съм ходил в българско училище, не съм ритал топка с българчетата, не съм играл хоро, не съм пял „Върви, народе възродени“… Ти, Свилене, българско селско чедо, ти си единствената ми връзка с този народ. Затова те държа до мен трийсет години – отдавна можех да си взема камердинер германец. Само че каква е тази връзка – на господар със слуга… Впрочем, такава е работата и с моя премиер, нищо, че е председател на Академията на науките. Аз си го избрах, защото е голям германофил, аз си го назначих, защото ми е лично предан и ще го уволня, ако не ме слуша (Става и се разхожда). Народът, казваш, ме обича… От името на същия този народ, Свилене, комунистите ми устроиха през април 1925 г. два атентата, слава Богу неуспешни. От две години пак те са отворили цял вътрешен фронт срещу мен – партизански чети, бойни групи… Но стига засега, отивай да си почиваш, ако ми потрябваш, ще те повикам. (Свилен се оттегля, изпратен от Борис с невиждащ поглед).
3.
В царската спалня. Свети само нощната лампа. Борис лежи с глава върху високи възглавници, с ръце върху одеалото, с притворени очи. Повикани от въображението му, появяват се Съдия-следователят в червена тога, проф. Богдан Филов и Никола Мушанов. Съдията застава откъм главата на царя, другите двама – от двете страни на кревата.
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. От името на българския народ отварям съдебно следствие за делата на цар Борис III.
ФИЛОВ. Протестирам! Царят е отговорен за делата си само пред Бога. Съгласно Конституцията той не може да бъде разследван и съден за каквото и да било от своите поданици.
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. Господин Никола Мушанов, лидер на забранената Демократическа партия…
МУШАНОВ. Конституцията не е спусната от небето, тя е дело на народното представителство. Върховен суверен в тази държава е народът, следователно той може да съди и царя. На 2 март 1941 година аз извиках в Народното събрание, че присъединяването към Хитлер е историческо престъпление срещу българския народ. На 13 декември извиках, че обявяването на война на Америка и Англия от България е безумие. Виках от залата, защото председателстващият не ми позволяваше да изляза на трибуната…
ФИЛОВ. Ние се присъединихме към Хитлер, защото нямахме друг избор, защото сме твърде слаби, за да се противопоставим военно на Вермахта…
МУШАНОВ. Лъжа е, че нямахте друг избор. Западът ви предложи да последвате примера на Дания. Крал Кристиан отказа да се присъедини
към Тристранния пакт, без да се противопоставя военно на Хитлер…
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ (към Филов). Защо не последвахте примера на Дания?
ФИЛОВ. Защото на нас съюзът с Германия ни беше нужен, за да си върнем с нейна помощ Беломорието и Македония. Ние обединихме България, без да проливаме кръв. Ние осъществихме националния идеал. Борис III ще остане в историята като цар-обединител!
МУШАНОВ. Обединена България под ботуша на Хитлер – това ли наричате вие осъществяване на националния идеал? Нима не знаехте, че границите на Третия райх щяха да стигат до Егейско море, което означава, че след победата на Хитлер нямаше да има не само обединена, но и никаква България? А сега, след поражението на Вермахта, което е въпрос на месеци, какво ще стане с „обединена“ България? Чърчил ще даде земите ни до Стара планина на Гърция и Турция, Сталин ще даде останалото на Югославия. Кой е тогава Борис III – цар обединител или цар ликвидатор на България?
БОРИС (без да отваря очи, крещи). Стига! Махайте се всички! (Настъпва тъмнина, в която тримата напускат стаята. След като лампата светва отново, Борис натиска звънеца за камердинера. Свилен се появява по пижама).
СВИЛЕН. Какво Ви е, Ваше Величество?
БОРИС. Не мога да заспя, имам кошмари. Дай ми приспивателно.
СВИЛЕН. Ей сега… (Бързо донася флаконче с хапчета и чаша вода. На подноса има още чаша мляко и бурканче с мед). Най-напред изпийте чаша топло мляко и вземете лъжица манов мед… (Докато Борис пие млякото, взема меда и гълта хапче…) Много лекарства вземате напоследък, Ваше Величество, това никак не е добре… Мисля, че имате нужда от малко почивка. Хайде сега поспете, пък утре да хванем двамата към Рила, отдавна не сме ходили на екскурзия…
БОРИС. Точно това ще направим. Кажи на дежурния офицер да подготвят колата за Чамкория и приготви каквото трябва за екскурзия до Мусала. Утре ще нощуваме в резиденция „Бистрица“ и вдругиден сутринта ще поемем към върха. Лека нощ!
4.
Царската спалня в резиденция „Бистрица“. Свети само нощната лампа. Борис лежи с глава върху високи възглавници, с ръце върху одеялото и с притворени очи. Повикани от въображението му, появяват се Съдия-следователят, който застава откъм главата му, Богдан Филов и Никола Петков, които застават от двете страни на кревата.
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. Продължаваме съдебното следствие. Какво направи цар Борис III с Търновската конституция? Господин Никола Петков, лидер на забранения Български земеделски народен съюз („Пладне“)…
ПЕТКОВ. Царят погази Конституцията още с възкачването си на трона – не свика Велико народно събрание, пред което беше длъжен да положи клетва.
ФИЛОВ. Царят не можеше да прави избори за Велико народно събрание, когато България беше победена и окупирана.
ПЕТКОВ. Това не е оправдание. Той се страхуваше, че едно Велико народно събрание може да премахне монархията.
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. Виновен ли е Борис за преврата на 9 юни 1923 година и за убийството на законния министър-председател Александър Стамболийски?
ФИЛОВ. Царят няма нищо общо с преврата и с убийството. Той беше приятел на Стамболийски.
ПЕТКОВ. Стамболийски поиска да върне на народа заграбеното от олигархията и от управниците по време на войната и да ограничи правата на техния коронован покровител, затова бе заклан!
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. Какво представлява Законът за защита на държавата, подписан от Борис?
ФИЛОВ. Този закон е напълно в духа на Конституцията, защото забранява организациите, които искат да съборят с насилие законната власт.
ПЕТКОВ. Този закон е дело тъкмо на онези, които събориха с насилие законната власт на БЗНС! Той отнема всички граждански свободи и права на българите. Отнема свободата на словото, позволява осъждане единствено по самопризнания, които полицията изтръгва от арестуваните с мъчения. А след 1934 година царят забрани не само подривните организации, но и парламента, и всички политически
партии…
ФИЛОВ. Върховните интереси на държавата наложиха царят да поеме кормилото в своите ръце. След няколко години обаче той разреши парламентарни избори.
ПЕТКОВ. Избори без партии, провеждани под надзора на полицията, която арестуваше опозиционните кандидати и не допускаше техните избиратели до урните. Избраните въпреки терора леви депутати бяха касирани и затворени в концлагери. Когато аз предупредих царя, че неговата прогерманска политика е гибелна за България, той ме арестува и ме затвори в „Гонда вода“. Това се нарича монархофашизъм с парламентарна фасада!
ФИЛОВ. Ние не крием, че възприемаме основните принципи на
националсоциализма. Борис III не е само цар, но и народен водач, той е българският фюрер!
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. Известно е, че досега Борис е отхвърлил молбите за милост на повече от петстотин осъдени на смърт за противодържавна дейност. Какви са тези хора и какви престъпления са извършили?
ФИЛОВ. Това са национални предатели, агенти на Москва, вдигнали ръка срещу българската държава, терористи и убийци…
ПЕТКОВ. Обесените и разстреляните с резолюцията на цар Борис III са предимно младежи – студенти, които са говорили срещу подчиняването и ограбването на България от Хитлер, работници, които са вършили саботажи в предприятия, работещи за нацистка Германия, войници, които са изнесли от казармата малко патрони или провизии за партизаните. Сред тях са и хора като генерал Владимир Заимов и поета Никола Вапцаров.
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. Кой е Владимир Заимов?
(Осветен от прожектор, появява се Владимир Заимов. Той е в генералски мундир без пагони, гологлав, с ръце отзад, в белезници, видът му издава, че е изтезаван. Застава с лице към Борис).
ПЕТКОВ. Генералът от запаса Владимир Заимов е син на апостола за Врачански окръг по време на Априлското въстание Стоян Заимов. Той е участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, раняван и награждаван с ордени за храброст.
ФИЛОВ. Този генерал е клетвопрестъпник и родоизменник, той е вършил шпионаж в полза на Москва.
ПЕТКОВ. Информацията, която генералът е осигурявал на Москва, се е отнасяла изключително за германските войски.
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. Но в такъв случай царят е могъл да го помилва на доживотен затвор или просто да протака окончателното си решение. Защо той бърза да потвърди смъртната присъда и нарежда да бъде изпълнена още същия ден?
БОРИС. (Надигайки се в леглото, към съдия-следователя). Генерал Заимов се продаде на болшевиките! Това беше предателство не само към Германия, но и към България! Трябваше да се даде урок на всички други генерали и на цялото офицерство!
ЗАИМОВ (към Борис). Ваше Величество! Вие знаехте, че аз нямам никакви симпатии към болшевизма. Хитлер обаче обяви, че Русия ще бъде германска колония, а населението й ще бъде постепенно изтребено.
Същата участ очаква и славянска България. Затова и аз се включих в Съпротивата. Аз бях заловен и изтезаван от гестаповците вън от България и бях готов да умра от германски куршум…Така обаче те щяха да ме направят герой. Затова ме дадоха във Вашите ръце – да умра опозорен като национален предател. Само че позорът падна върху Вас и Вашето правителство!
БОРИС (крещи). Махнете го! (Отеква пушечен залп, след който генерал Заимов изчезва в тъмнината. Борис затваря очи и отпуска глава върху възглавницата.) Осветен от прожектор, се появява Никола Вапцаров, гологлав, по риза, с ръце отзад в белезници, с вид на изтезаван, но несломен, застава с лице срещу Борис.
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. Известно е, че Борис е гостувал неведнъж на семейство Йонко и Елена Вапцарови в Банско. Защо царят поиска смъртна присъда за техния син Никола, известен вече като талантлив поет? Защо не се трогна от молбата на майка му да не го убива?
ФИЛОВ. Никола Вапцаров беше въвлечен от комунистите в противодържавна конспиративна дейност, подготвяше диверсии и терористични актове…
ВАПЦАРОВ (към Съдия-следователя). Господин съдия-следовател! Истината е, че бях измъчван и осъден на смърт главно заради моята поезия, макар че за това не е ставало изрично дума в полицията и в съда. Царят не можеше да ми прости стихове като тези: „Щом няма олио и хлябът е от мъката по-чер, един е лозунга: терора долу, съюз със СССР!“ (Към Борис). Да се убиват поети, е голям грях, Борисе!
БОРИС (надигайки се от възглавницата). Ти не си поет, това не е поезия. Това е римувана пропаганда…
ВАПЦАРОВ. Заблуждаваш се. Всичко, което мине през сърцето на истинския поет, става поезия, дори и пропагандата. Това го показа още Христо Ботев… Да се убиват поети не е само голям грях, но и голяма грешка, Борисе! Като ме разстреля, ти ме направи безсмъртен, но това е по-малката беда за теб – ти не съобрази, че името на убиеца също остава да се помни. Каква незавидна слава…
БОРИС (крещи). Махнете го! (Отеква пушечен залп, след който Вапцаров изчезва в тъмнината.) Стига! Махайте се всички! (Настъпва тъмнина, в която Филов, Петков и Съдия-следователя напускат стаята. След като лампата светва отново, появява се Свилен по пижама).
СВИЛЕН. Какво Ви е, Ваше Величество?
БОРИС. И тук не мога да заспя, пак имам кошмари. Дай ми приспивателно.
СВИЛЕН. Ей сега… (Бързо донася флаконче с хапчета и чаша вода). Не мислете за нищо, Ваше Величество. Наспете се добре, че утре сутринта ни чака път до Мусала.
5.
Стръмен планински склон. Свилен и Борис, с раници на гърба, се спускат един след друг.
СВИЛЕН (спира се разтревожен). Ваше Величество, внимавайте, тук е много стръмно…
БОРИС. Тук аз ще се задържа, ще погледам пейзажа, а ти се спускай и ме чакай долу, при конете.
СВИЛЕН. Не, не мога да Ви оставя сам…
БОРИС (раздразнен, крясва). Казах ти, спускай се и не се обръщай! Свилен покорно продължава пътя си надолу. Борис застава на самия ръб на пропастта, гледайки в бездната. Той има вид на човек, който иска да скочи… Пристъпва към по-удобно за скок място, но гласът на Свилен го сепва.
СВИЛЕН (връщайки се, вика разплакан). Ваше Величество, какво смятате да правите? Борисе, Боре, Борка, стой, моля ти се…
БОРИС (отдръпвайки се от бездната, към Свилен, истерично). Защо се връщаш, бе, глупако, аз какво ти заповядах…
СВИЛЕН (плачейки още по-силно). Защото и аз трябва да скоча след Вас. Защото ще кажат, че аз съм Ви бутнал…
Борис се спуска, подминавайки мълчаливо плачещия Свилен, който избърсва сълзите си и тръгва след него.
6.
Дворецът в София, царската спалня. Свети само нощната лампа. Борис лежи с глава върху високи възглавници, с ръце върху одеялото, с притворени очи. Повикани от въображението му, появяват се Съдия-следователят, проф. Богдан Филов и митрополит Стефан. Съдията застава откъм главата на царя, другите двама — от двете страни на кревата.
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. Продължаваме съдебното следствие. Цар Борис III и неговият премиер Богдан Филов започнаха небивала в цялата история на България кампания срещу евреите, които живеят от векове в тази страна. Защо направихте това?
ФИЛОВ. Причините са посочени в Мотивите към Закона за защита на нацията. Там се казва: „България е застрашена от масонството и от световния ционистки заговор.“ И още: „Българското еврейство е чуждо на българския дух и с космополитичните си връзки представлява опасност за националната държава.“
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. Негово преосвещенство митрополит Стефан Софийски…
СТЕФАН. Това са лъжи. Не съществува никакъв „световен ционистки заговор“. Отдавна е известно, че така наречените Протоколи на мъдреците от Цион са фалшификат, изфабрикуван от руски антисемити. А що се отнася до българските евреи, те никога не са били опасност за българската държава — напротив, те винаги са допринасяли за нейния напредък и са я бранили във всички войни.
ФИЛОВ. Ние с Негово Величество вече имахме разговор с архиереите на Българската православна църква по повод на тяхната намеса в полза на еврейството. Тогава царят им напомни, че еврейският спекулативен дух навсякъде е създавал омраза сред хората, безверие,
морално разложение и родоизмяна сред народите…
СТЕФАН. Отхвърлям категорично подобни обвинения! Евреите са допринесли много за прогреса на човечеството. Този иначе малък народ има най-голям брой носители на Нобеловата награда!
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. Тогава коя е истинската причина за гоненията на евреите в България?
СТЕФАН. Истинската причина е желанието на българските предприемачи да премахнат еврейската конкуренция и на българската властваща клика да заграби еврейските имоти.
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. Царят обаче не е присвоил никакви еврейски имоти. Защо тогава той отвори тази хайка срещу евреите?
СТЕФАН. Борис знае, че ако Хитлер победи, ще му отнеме короната, защото в нацистката империя няма да има царе. Знае, че ако преследва ревностно комунистите и евреите, може да стане германски наместник на Балканите…
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. Всички съюзници на Хитлер отказаха да му предадат своите евреи. Единствена България сключи с него споразумение за „изселване“ на евреите. В началото на март Вие отвлякохте от домовете им 20 хиляди души – първата партида. Защо направихте това? Защо откарахте до Дунава евреите от новите земи и там ги предадохте на нацистите?
В стаята настъпва полумрак.
БОРИС (осветен от прожектор, отваря очи, вдига глава от възглавницата и крещи): Те нямаха българско поданство, те принадлежаха на германците!
СТЕФАН (осветен от прожектор, към Борис). Те имаха право на българско поданство, но Вие отказахте да им го дадете! Ако принадлежаха на германците, тогава защо те преговаряха с Вас за изселването? А на кого принадлежаха евреите от Кюстендил, от Дупница, от Самоков, от Пловдив, от Пазарджик, от Хасково, които арестувахте и включихте в първата партида? И въобще какво значение има чии са евреите от новите земи пред факта, че не германците, а Вие, с вашата войска и полиция, ги отвлякохте посред нощ от домовете им и ги откарахте до границата? Това е пряко съучастие в масово убийство на невинни хора!
БОРИС (надига се, отхвърля завивката, сяда странично на леглото и сочи Филов): Аз се колебаех, Филов настоя да бъдат откарани!
ФИЛОВ (осветен от прожектор, към Борис). Ваше Величество, защо лъжете? Именно Вие настоявате за твърд курс към евреите!
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ (осветен от прожектор, към Филов). Защо царят пусна евреите от стара България да се върнат по домовете си?
ФИЛОВ. Защото подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев протестира шумно и щеше да предизвика международен скандал. Ние с Царя решихме да го бламираме в парламента, за да го обезвредим веднъж завинаги.
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. Вярно ли е, че след протеста на Пешев царят е станал таен защитник на евреите?
ФИЛОВ. Това твърдят хората на Александър Цанков и генерал Луков. Те доносничат в Берлин, че уж Дворецът покровителствал евреите.
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. Тогава защо след протеста на Пешев царят е казал на Рибентроп, че задържа депортацията на останалите евреи, понеже държавата се нуждае от работна ръка за строеж на пътища ? Това не е ли само предлог, за да ги спаси?
ФИЛОВ. Това беше само момент на колебание у Царя поради протестите срещу изселването.
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. А защо изселихте софийските евреи в провинцията? Не беше ли, за да ги спасите от изпращане в Полша?
ФИЛОВ. Изселихме ги в провинцията, защото нямахме достатъчно полиция да блокираме столицата и да ги вдигнем наведнъж. Това обаче е само тактически ход. Нашият план е да изселим и софийските
евреи в Полша заедно с останалите.
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ. А защо отлагате, защо още не предприемате тази акция?
СТЕФАН. Аз ще Ви кажа защо. Защото аз предупредих Борис, че ще го отлъча от църквата! Защото от Лондон го предупредиха, че ако след миналата световна война са се търкаляли царски корони, след тази ще се търкалят царски глави! Защото от Америка го предупредиха, че възмездието идва…
ФИЛОВ. Ние се разбрахме с германците да почакаме нещата да се обърнат отново в полза на Германия. Не сме се отказали обаче от намерението си да очистим България от евреите.
СТЕФАН. Борис няма да посмее да пипне повече българските евреи, но това, което той направи с евреите от новите земи, е ужасен грях… На път с автомобила за Рилския манастир аз видях на гара Кочериново да преминава влак с евреи от Беломорието. Беше дъждовен мартенски ден, духаше леден вятър. Нещастниците бяха натъпкани в открити товарни вагони, бяха по пижами и нощници, трепереха, стенеха, плачеха…Всички те са били задушени в газовите камери на лагера „Треблинка“ и после изгорени, превърнати в пепел и дим… Общият брой на жертвите от новите земи е 11 400. От тях децата са около 4000 – от бебета до юноши и девойки. Четири хиляди деца! Не, за такова нещо няма прошка – нито от закона, нито от хората, нито от църквата, нито от Бога!
БОРИС (изправяйки се до леглото, вдига ръце, свил юмруци, и крещи). Стига! Махайте се! Махайте се всички! (Настъпва тъмнина, в която тримата напускат стаята. След като нощната лампа светва отново, Борис е в леглото, унесен в кошмарния сън, мята се на едната и на другата страна. Чува се тракане на колела и шум от движещ се влак, носят се стенания на старци, ридания на жени и девойки, писъци на малки дечица….. Борис се събужда, хванал се с една ръка за гърдите, натиска звънеца за камердинера. Свилен се появява по пижама).
СВИЛЕН. Какво Ви е, Ваше Величество?
БОРИС. Лошо ми е… Сърцето… Викай лекарите!
СВИЛЕН (изплашено). Ей сега, ей сега. Дръжте се, Ваше Величество… (Бързо излиза).
7.
Царската спалня. Свети само нощната лампа. Борис лежи все така по гръб, но с мъртвешки бледо лице и затворени очи. Влиза Свилен на пръсти, взема от нощното шкафче подноса с празни чаши, чинийки, опаковки от лекарства. Борис отваря очи.
СВИЛЕН. Как сте, Ваше Величество?
БОРИС. Зле съм, приятелю. Ще викат и лекарите от Берлин да ме преглеждат. Само че царската болест не е само за лекари…
СВИЛЕН. Какво ви дадоха?
БОРИС. Дадоха ми хапчета за сърцето, сложиха ми инжекция. Болките отслабнаха…
СВИЛЕН. Опитайте се да поспите. Аз съм в другата стая… (Излиза). Борис затваря очи. Повикано от въображението му, влиза безмълвно еврейско семейство – бременна млада жена, водеща за ръце две деца, старица, подкрепяща болен стрец. Видът им е мъченически. Всички застават в полутъмния ъгъл на стаята, обърнати към Борис, но с невиждащи очи, вглъбени в себе си.
МАЙКАТА (с безстрастен, задгробен глас). Ние сме от Кавала. Така ни вдигнаха посреднощ, едва си бяхме легнали. Бащата на децата го нямаше – него са го взели от лагера. От Горна Джумая пътувахме в затворени товарни вагони за добитък. Бяхме натъпкани така, че можехме да стоим само прави. Старият ми баща беше болен, полицаите го измъкнаха от постелята. Умря във вагона прав и до Лом живите го държаха така между себе си. Всички му завиждаха, че се е отървал… Аз родих преждевременно, права. Намери се вестник, в който увихме бебето, но то след около час умря и го изхвърлиха навън през горния отвор на вагона… В „Треблинка“ отделиха децата, а жените ни съблякоха голи. Казаха ни, че ще вземаме душ, зарадвахме се. Дадоха ни по едно сапунче и ни вкараха в зала без прозорци, с душове, от които не течеше вода. Затвориха херметически вратите и след малко от тавана бликна зеленикав газ. Всички се задушихме и умряхме в страшни мъки. После са изгорили телата ни в пещите… (Борис простенва, без да отваря очи, хваща се за сърцето). Искам да кажа още само за децата. По тях есесовците са стреляли с автомати, избили са ги, забавлявайки се. (Затрещяват автомати, децата падат покосени). Искам да кажа, че моите деца бяха точно като децата на цар Борис III – момиче на десет и момче на шест години…
БОРИС (надига се и крещи). Стига! Стига! Махайте се! Махайте се! (Настъпва тъмнина, в която семейството напуска стаята. След като лампата светва отново, в спалнята се втурва Свилен).
СВИЛЕН. Какво Ви е, Ваше Величество?
БОРИС. Много ми е лошо… Умирам… Дай ми ръката си…
СВИЛЕН (хващайки ръката му, изплашено). Дръжте се, Ваше Величество…
8.
Носи се траурна музика. На екрана текат документални кадри от погребението на цар Борис III. Дикторски глас чете: „До Нейно Величество царица Йоанна, София. Потресаващата новина за кончината на Негово Величество цар Борис III ме засегна болезнено. В негово лице аз губя един верен приятел и съюзник. Моля да приемете моето и на целия германски народ дълбоко съчувствие. Адолф Хитлер.“ Друг дикторски глас: „Извършена е аутопсия на покойния цар Борис III от проф. Иван Москов и неговите асистенти. Тяхното заключение гласи: „Смъртта на царя е настъпила от тромбоза на лявата (предна) коронарна артерия с вторични застойно-възпалителни явления в белия дроб.“
9.
Надпис: „1946 г.“ Появяват се Никола Мушанов, Никола Петков и екзарх Стефан.
МУШАНОВ (изважда лист и чете) : „Имайки предвид, че републиканската форма на управление е най-пригодна за всяка истинска демокрация и че българският народ преживя три убийствени национални катастрофи поради погрешната външна и противонародната вътрешна политика на Двореца, Демократическата партия се обявява за републиката.“
ПЕТКОВ (изважда лист и чете) : „Българският земеделски народен съюз, заедно с Работническата социалдемократическа партия (обединена), верни на своите принципи, защитени достойно и смело от Александър Стамболийски и Янко Сакъзов и от техните последователи, решително заявяват, че са за републиката.“
СТЕФАН (изважда лист и чете) : Светият Синод под моето, на екзарх Стефан Първи, предстоятелство с решение от 31 юли 1946 година нареди на всички свещенослужители под негово ведомство да не поменуват повече името на царя и царското семейство при богослужението. Българската народна църква приветства и благославя републиката и ще й даде цялото си нравствено съдействие за нейното утвърждение и преуспяване.“ Настъпва тъмнина.
СЪДИЯ-СЛЕДОВАТЕЛЯТ (осветен от прожектор, изважда лист и чете). „Преди да произнесем моралната си присъда над цар Борис III, трябва да вземем предвид някои обстоятелства.
Първо, вярно е, че с присъединяването си към фашистката Ос той доведе България до ръба на третия национален погром. Този погром обаче бе предотвратен с кръвта на хилядите истински родолюбци, които паднаха в съпротивата на Отечествения фронт срещу Хитлер и неговите български колаборационисти, с кръвта на падналите в Отечествената война хиляди български мъже.
Второ, вярно е, че съучастието в нацисткия Холокост е престъпление, за което няма давност, ако виновният е жив. Смятам обаче за смекчаващо вината на Борис обстоятелство неговата преждевременна смърт, която е почти равна на самоубийство. Дали Борис сам се е наказал или Бог го е наказал – не е важно. Нека неговите потомци оплакват трагичната му участ и се молят за опрощение на тежките му грехове. Трябва обаче да се знае, че всеки паметник или паметна плоча в чест на Борис III, всяко назоваване на булевард, парк, читалище или друг обществен обект на неговото име, всяка възхвала на този цар е глума над паметта на хилядите негови невинни жертви и на героите, паднали за освобождението на България и на Европа от игото на нацизма.