Александър Симов е роден през 1977 година. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил e като журналист във вестниците „Стандарт“, „Пловдивски труд“, „Земя“. От 2004 година работи във вестник „Дума“.
През цялата си първа година на управление ГЕРБ доказаха едно-единствено нещо — че са в състояние радикално да се отмятат от позициите, които са защитавали само няколко часа преди това. Така предизвиканият политически хаос създава трайното усещане, че правителството е на власт от много години. Ако се опитаме да проследим действията му, с лек потрес ще установим, че такива почти няма, но пък за сметка на това бяха изприказвани тонове думи, клетви, коментари и коментари на коментарите. Като цяло обаче няколко бяха ключовите области, в които кабинетът вдигна шум, а опозицията челно го атакува.
Газ до дупка
„В цялата вселена мирише на нефт“, бе възкликнал иронично преди години американският психолог Уилям Джеймс. Ако перифразираме думите му, в цялата българска политика замириса на газ, и то руски. Въпросът за доставките на газ отново стана ключова тема, и то покрай няколко много важни други въпроси. На 11 юни на среща с посланици от Европейския съюз премиерът Бойко Борисов обяви, че България се отказва от петролопровода „Бургас — Александруполис“ и замразява строежа на АЕЦ „Белене“. Атомната централа бе определена поетично като „гьол“ от министър-председателя, който обяви, че предишното правителство е закопало там 2 милиарда долара за едното нищо.
Понеже нищо не предвещаваше толкова гръмко изявление на премиера, то завари половината министри неподготвени, паникьосани и шашардисани. „Сигурно сте сънувала“, обвини една репортерка министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. На следващия ден Трайков вече се бе поправил и не обвиняваше в съновидения никого.
Тежката премиерска дума обаче тежа точно 2 дни, което в света на ГЕРБ е почти равно на вечност. Само след 48 часа и след доста силни реакции у нас и по света (официалната руска позиция беше, че те не са информирани за такава българска позиция), Борисов отрече някога да е казвал, че петролопроводът спира, а че се чака екологична оценка за проекта. В подкрепа на думите си посочи ситуацията с нефтения разлив в Мексиканския залив и риторично попита да не би да искаме същото да стане край Бургас.
БСП в серия от декларации обяви, че кабинетът поставя на карта ключови за развитието на страната проекти. Борисов контрира с превърналата се в градски лаф фраза, че Путин го разбира по-добре от българската опозиция.
Тогава на масата излезе и строежът на газопровода „Южен поток“, а в ГЕРБ изведнъж се сетиха, че цената на природния газ, който стига до България, била твърде висока и натоварвала икономиката. В резултат две седмици ГЕРБ товари медиите с всичките си идеологически клишета — че договорът, подписан от Румен Овчаров през 2006 година с „Газпром“, бил много неизгоден и че това била причината България да плаща най-скъпия газ в Европа. Така и не стана ясно с какви данни управляващите захранват своята теза, защото засегнатият от обвиненията Овчаров съвсем ясно каза, че договорените цени са доста по-ниски от пазарните и на практика са в полза на България.
След като се почувстваха неуверени на този фронт, ГЕРБ и премиерът Борисов си намериха нов враг — посредниците в доставките. Покрай това шанс да блеснат по темата видяха и позабравени фигури от миналото, като бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев (посрещнат в далечната 1997 година от синия актив с фанфари на летище „София“ именно след преговори с „Газпром“) и майстора на конспиративните теории, бивш шеф на „Булгаргаз“, Васил Филипов.
В крайна сметка делегация начело с министъра на икономиката на Русия Сергей Шматко долетя у нас, за да води лично преговорите за цената на газа. На втория ден премиерът Борисов и министърът на икономиката Трайков обявиха победа над руснаците — посредници вече нямало да има и цената на газа щяла да падне. Поне така казаха обичащите безрезервно властта медии. Заглушени бяха гласовете на онези експерти, които твърдяха, че отпадането на посредниците изобщо не води до автоматично намаляване на цената, както и че всъщност руснаците са направили съвсем малка отстъпка, и то с оглед на голямата си цел — да подсигурят това, че кабинетът на Борисов ще работи за строежа на „Южен поток“. В крайна сметка ситуацията бе обобщена с думите на Шматко: „Нямам усещането Русия да е направила големи отстъпки“. Тези думи, разбира се, почти не се появиха из българските медии, опиянени от мириса на газ. Газ до дупка.
Вождът и Мозъка
Тези дни ГЕРБ беше разтърсена и от най-големия скандал в своята кратка история на парламентарно представена партия. Изгърмя един от най-приближените на Бойко Борисов хора — заместник-председателят на Народното събрание, шеф на парламентарната здравна комисия и лидер на ГЕРБ в София Лъчезар Иванов, наречен от репортерите просто Мозъка. Драмата започна да се разплита като американски трилър, когато стана ясно, че Иванов се опитал да упражни натиск върху журналистка от Нова телевизия да не пуска скандален репортаж за негов познат митничар. Репортерката заснела луксозния начин на живот на работещия на Калотина Сергей Бранков, който се оказал близък приятел на Иванов. И не само това — жената на Бранков също така работела като експерт в здравната комисия, ръководена от Мозъка.
Драмата обаче бе допълнително етично усложнена от странния избор на ръководството на Нова телевизия, преди да пусне репортажа, да се обади на Бойко Борисов. По-късно премиерът коментира с гордост, че лично разпоредил целия репортаж да бъде пуснат, без да се жали Иванов.
Мозъка първоначално отказа да предприеме каквито и да било действия. Когато обаче скандалът набра сила, репресивните механизми на ГЕРБ сработиха и в рамките само на два часа стана ясно, че Иванов подава оставка от всичките си постове. Все пак с благоволението на Бойко Борисов си остана обаче редови депутат от ГЕРБ. Малко по-късно Мозъка обяви, че спира с телевизионните изяви, но в последната от тях проплака, че щял да следва примера на министър-председателя — докато е в политиката, да няма приятели.
Част от журналистите се опитаха да разберат като как така лично премиерът е разпоредил пускането на репортаж по телевизията и какво щеше да стане, ако се бе възпротивил. Борисов обаче предпочете аристократично да не отговаря на такива „дребни“ въпроси, посочи обвинително опозицията и заяви, че не е като тях.
Лобизъм без маска
„ГЕРБ печелят по 20 милиона на седмица от лобистки поправки в законите“, изчисли червеният депутат Антон Кутев. БСП обяви, че ще прави специален списък на всички закони, в които управляващите са прокарали корпоративни интереси. Социалистите смятат, че тези закони наброяват вече над 25.
Най-скандална бе поправката в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която предвижда собственикът на земя задължително да предлага за продажба земята си първо на арендатора. Това ще обслужи най-едрите арендатори, коментира соцлидерът Сергей Станишев.
Поправката пропука и коалиционния мир между Синята коалиция и ГЕРБ. Сините също обявиха, че ГЕРБ прокарва шокиращи промени. Шефът на комисията за борба с корупцията Димо Гяуров от Синята коалиция допълни, че поне трима депутати от ГЕРБ са в очевиден конфликт на интереси покрай този закон – Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев. Гяуров припомни, че комисията му е препоръчала на тримата „непременно и винаги да отбелязват, че имат конфликт на интереси“, но допълни, че ще ги даде на съда, за да има решение и на по-висша инстанция.
Още една лобистка поправка — за въвеждане на платено обучение в университетите, отново пропука коалиционното разбирателство. Този път в хора на недоволните се включи и най-верният партньор – „Атака“, който обвини ГЕРБ в непоследователност. Отсъствието на повечето депутати от опозицията обаче позволи тази поправка да мине и да стане част от закона.
Една неправителствена организация — Институтът за модерна политика, също обяви резултатите от свое проучване, според което 41-вият парламент е шампион в историята на прехода по прокарване на лобистки текстове. Управляващите не се трогнаха особено от такава констатация.
Избори, бюджет и много други
Единственият светъл лъч за ГЕРБ през този период бе спечелването на частичните избори в Габрово. Въпреки че загуби солиден брой гласове в сравнение с парламентарните избори, партията все пак успя още на първи тур да осигури победа за своя кандидат Николай Сираков. Той спечели 57,4 процента от гласовете. Кандидатът на БСП Николай Григоров остана втори с 16,5 процента. Кабинетът разчете избора като знак за подкрепа на своята политика. Опозицията подчерта, че изгубените гласове съвсем не говорят за нещо такова.
На този фон БСП проведе доста дълъг и драматичен пленум за етапна оценка на изпълнението на конгресните решения за реформа в партията. Мненията се оказаха полярно разделени, а дискусията бе не по-малко тежка. В крайна сметка членовете на Националния съвет гласуваха подкрепа за водената досега политика. За четвърти пореден път обаче ляв пленум се разпадна поради липса на кворум. Което показа, че проблемите в левицата стоят като отворени рани.
Парламентът гласува и актуализация на бюджета, представен само 6 месеца по-рано като единствено възможен и безалтернативен. Приходната част бе смалена с близо 2 милиарда лева. Опозицията разчете в това пълна неспособност на кабинета да подсигури приходите си и окончателен провал на финансовия министър Симеон Дянков. От БСП дори прогнозираха, че наесен ще се стигне до нова актуализация, защото управляващите няма да успеят да се справят и с новите параметри. Интересна беше позицията на Синята коалиция. Тя подкрепи актуализацията на първо четене, а гласува „против“ нея на второ, което бе посрещнато с доста ирония в медиите. В такава обстановка ГЕРБ отбеляза една година от спечелването на изборите, но пък повечето оценки за управлението им съвсем не галеха ушите.
Шекспир навремето е написал една лъчезарна комедия — „Много шум за нищо“. Класическото заглавие твърде много подхожда на управлението на ГЕРБ. Не защото е класическо, а защото много повече напомня на комедия. Друг е въпросът, че на тази комедия никой не се смее. Човек трудно се смее, когато всички шеги са само на негов гръб.
