ВЪЗХОД НА ФИНАНСОВИЯ КАПИТАЛ

0
159

Джеймс Петрас е социолог и политолог, един от най-големите американски специалисти по Латинска Америка. Той е бивш професор в Университета Бингамтън (Държавния университет на Ню Йорк) и автор на голям брой книги. Работил е за синдикалните движения в Бразилия и Аржентина. Самият той се описва като “революционер и антиимпериалист”. В своите статии Петрас развива марксистка критика на глобализацията като парадигма на американския империализъм.
Рекордни печалби и растящ авторитаризъм

Въведение

Няма друг отрасъл на американската икономика, който по размер на печалбите да може да се сравни с получаваните през последните години от големите финансови институции. За първата четвърт на тази финансова година (ноември 2005 – януари 2006) “Голдмън Сакс” счупиха всички рекорди на Уолстрийт, обявявайки през февруари новосформирана печалба от 2,48 млрд. долара (10 млрд. на годишна база). Доходността е с 64% по-висока в сравнение със същия период на миналата година (която също беше доста доходоносна). Капиталовата възвращаемост се повиши на 38,8%, което е собствен рекорд за инвестиционната къща. Общите приходи достигнаха 10,3 млрд. долара. “Голдмън Сакс” отбеляза рекордни печалби през 5 от последните 9 тримесечия (“Файненшъл таймс”- 03.15.2006 г.).

“Морган Стенли” отчете със 17% по-високи чисти приходи – 1,64 млрд. долара през първата четвърт на финансовата година. Постъпленията й са нараснали с 24% в сравнение с миналогодишните от 19,7%.

“Леман брадърс”обявиха ръст на печалбите от 24% за същия период до рекордните 1,1 млрд. долара. Приходите й са се увеличили със 17% до 4,5 млрд. долара.

“Беър Стърнс” се присъединиха към танца на милиардите на Уолстрийт, регистрирайки печалби за първото тримесечие от 514 млн. долара, доходоносността е с 34% по-висока от миналогодишната. Формираните приходи са се увеличили с 19% и са достигнали 2,3 млрд. долара, а възвращаемостта на акционерния капитал се е повишила с 20,1% през първата четвърт на финансовата година.

Общата печалба на тези четири банки възлиза на 5,73 млрд. долара за периода ноември – януари, или 22,9 млрд. при годишен разрез. И тази цифра не включва печалбите на три от петте най-големи банки (“Ситигруп”, “Джей Пи Морган” и “Мерил Линч”), чието първо тримесечие е от януари до март, които вероятно ще имат също толкова висока възвращаемост, удвоявайки новите печалби до 12 млрд. долара за тримесечието и почти 50 млрд. долара за 2006 г.

Няма друг сектор от икономиката, който може да се похвали с толкова висока възвращаемост, дори и седемте топ-предприятия с най-високи печалби. Банките извличат своите най-големи печалби, улеснявайки концентрацията и централизацията на капитала (удвоен от “сливанията” и “поглъщанията”), начислявайки си изгодни комисионни за “съветите”, които дават, и гарантирайки ценните книжа за финансиране на сливанията и поглъщанията. Вторият източник на печалби е играта, включително участие в търговията с дългове, на световните капиталови пазари. Най-вече на енергийния, на който “Голдмън” и “Моргaн” “натрупаха състояние през последните тримесечия”.

Потребителите в САЩ, демагогстващите политици и противниците на войната редовно обвиняват страните, производителки на петрол, че вдигат цената на суровината, но в същото време напълно загърбват ролята на големите спекулативни банки в този процес.

От политическа гледна точка въпросът е, че движеща сила на най-важния икономически отрасъл на САЩ – услугите, е финансовият сектор, най-малко ангажиран в производствена дейност – на стоки и услуги за населението. Нещо повече, високите печалби на финансовия сектор, астрономическите бонуси и възнагражденията на елита, който го управлява, както и заслугата му за насърчаване на концентрацията на капитала, играят главна роля за растящото неравенство на доходите. Разходите, които той налага на предприятията за “услугите си”, допринасят за тяхната задлъжнялост, която на свой ред води до масово закриване на работни места, свиване на здравните и пенсионните придобивки в отговор на “съветите” на привлечените банки.

Като допълнение на тяхната спекулативна активност, банките се превърнаха в значителни притежатели на активите в небанковите сектори. Те играят първостепенна роля за срива на цената на труда като начин за максимизиране на краткосрочните печалби, както и за спада на разходите за дългосрочни инвестиции в изследователската дейност и технологиите. И последният най-доходен и динамичен източник за спекулативни печалби е задокеанската експанзия, особено в Европа и най-вече в Азия.

Например, “Лемън брадърс” огласиха в средата на март резултатите от своята “агресивна експанзия в Азия”. Докато общите приходи на компанията са се увеличили със 17%, тези от задокеанската й дейност са нараснали с 30%, а взети отделно, азиатските бележат ръст от 67%. Дейвид Голдферб, главен административен директор, обяви, че азиатската експанзия е “приоритет номер едно” на банката. Всички най-големи банки осъществиха или са в процес на осъществяване на десант в банковите сектори на Китай и Индия. Финансовият империализъм се превръща в най-големия проводник на изгражданата и движена от пазара империя на XXI век.

Финансов капитал: политическа власт и икономическа политика

Финансовият капитал има огромна власт над икономическата политика на правителството посредством пряко присъствие в надзорния орган на американската парична политика чрез председателя и изпълнителния борд на Федералния резерв. Основният ясен критерий при назначаването на председател на управлението е “доверието”, тоест близки връзки и здрави отношения на кандидата с Уолстрийт. Същият критерий се прилага и за всички ключови назначения на икономическите постове – в Министерството на финансите, на търговията, в Световната банка и Международния валутен борд.

Дългогодишният председател на Федералния резерв Алън Грийнспан бе високо ценен и превъзнасян не заради някакви бездънни икономически познания, а за благосклонната си политика към банкерите от Уолстрийт. По време на неговото председателство американската икономика се деиндустриализира, натрупа огромен търговски и бюджетен дефицит и мина през два спекулативни балона (на информационните технологии и на спестяванията и заемите). Той осъществяваше контрол на икономика, натрупала безпрецедентен вътрешен дълг, който се удвои за 5 години. Подкрепеното от Грийнспан намаляване на данъците на богатите (на доходите, печалбите и т.н.), което Буш осъществи, допринесе за огромния бюджетен дефицит и за растящото неравенство. Неговата политика на ниски основни лихвени проценти изду спекулативните балони и разходите за производствени инвестиции. Поддръжката му за освобождаване на капитала от регулация (наречено “глобализация”) доведе до прехвърляне на производствата на американските мултинационални компании в чужбина (голяма част от продукцията на които се внасят обратно в САЩ) и още повече задълбочи търговския и платежния дефицит на бюджетния баланс. Нещо повече – тези политика, която причини гибелното състояние на националната икономика, създаде изключително благоприятни условия за вътрешната и международната експанзия на финансовия капитал, както и за концентрация и централизиране на банките в 10 контролиращи единици.

Негативното въздействие на Уолстрийт върху икономическата и социалната структура може да бъде най-добре илюстрирано, ако разгледаме Ню Йорк – центъра, от който той оперира. Разпределението на авоарите в Ню Йорк е сред най-неравномерните в света. Малко повече от 1% от населението контролира над 80% от капитала – съизмеримо с неравномерното владеене на земята в Гватемала и Бразилия.

Второ, Уолстрийт е тясно обвързан с капитала в недвижимата собственост в Ню Йорк и заедно са инструмент за повишаване на цените на имотите и наемите, довело до разрушаването на близо 500 000 производствени работни места през последните три десетилетия. Бившите индустриални терени и сгради бяха “преустроени”, за да осигурят офис-пространства за финансова дейност и жилища в най-високия ценови отрязък за богати финансисти.

Нюйоркският сенатор Шумър, известен банкер от Уолстрийт, оглавява кампанията в САЩ за очерняне на Китай като причина за закриването на работни места в производството, пренебрегвайки главната роля на финансовия и свързания с недвижимата собственост капитал в преднамереното разрушаване на производствения сектор на града. Разбира се, загиването на производителите в Ню Йорк не е дело само на финансовия капитал: местните капиталисти, производители на облекло, и профсъюзите също са отчасти отговорни. Да разчитат както преди на ниски надници, за да конкурират Китай, вместо да повишат технологичното си равнище, да компютъризират дизайна и производството и да се специализират в най-горната продуктова ниша, беше губеща позиция. Профсъюзите (Международният профсъюз на жените работнички в производството на облекла – ILGWU, по-късно преименуван на UNITE) ускориха обречената стратегия на собствениците на предприятия да се произвеждат евтини облекла, като позволиха надниците в бранша да паднат под минималните за страната и това споразумение залегна в колективните трудови договори. Няма съмнение, че разликите в заплащането на различните етнически класи – между шесткратно по-високо платените началници евреи в предприятията и нископлатените работници от азиатски и латиноамерикански произход – както и общите класово-етнически позиции на такива началници и на собствениците на предприятията, улесниха тази обречена политика. Резултатът бе загуба на конкурентоспособност и закриване на работни места.

Финансовият капитал и войната в Близкия изток

Финансовият капитал бе създаден предимно от белите протестанти и евреите. В по-ново време етническата и религиозната база на Уолстрийт беше разширена, тъй като семейно притежаваните банки овладяха и корпоративния капитал. Въпреки това сред младото поколение от изкачващи се нагоре играчи съществува ярко изразена диспропорция в полза на хора от еврейски произход, които не са задължително вярващи или ангажирани във финансовата или политическата дейност на еврейските или израелските общности. Въпреки това много влиятелното малцинство от видни банкови милионери и собственици на недвижимости – евреи, активно финансира и насърчава политиката на Израел, директно или чрез основните произраелски лобита като Американско-израелския обществен комитет (AIPAC), както и чрез председателя на Конференцията на най-големите еврейски организации. Тези лобита винаги са били на първа линия в насърчаването на иракската война, бойкотиране или на военна атака срещу Иран и етническо прочистване на палестинци. Политическите прояви на това малцинство от богати евреи финансисти, за които Израел е първостепенна ценност, не са парирани от никаква контрираща организация на други банкери евреи или финасови магнати неевреи, мюсюлмани или индуси. Използвайки за политически цели богатството си, стратегическите си позиции и високия си статус, това малцинство от политически активни финансисти е в състояние да наложи параметрите на близкоизточната политика посредством доминиращата си роля във финансирането на политическите партии (най-вече на Демократическата партия), на кандидатите и конгресмените.

Критиците на войната, евреи и неевреи, умишлено изключват ролята на малцинството богати евреи и техните политически лобита за формиране на политиката на САЩ в Близкия изток, фокусирайки вниманието върху американските и задокеанските петролни компании (“Не на кръвта срещу петрол!”). През последните 15 години изобилие от факти свидетелстват, че: „петролните компании не насърчават политиката на война. Войните увреждат техните интереси, операции и споразумения с водещите в региона режими. Интересите на петролните компании са пожертвани в името на интересите на държавата Израел.” Властта на финансовия капитал да определя чрез произраелските лобита американската близкоизточна политика надхвърля тази на петролните компании.

Задълбоченото проучване в публикациите и лобистката активност на петролната индустрия и на произраелските лобита през последното десетилетие разкриват смазващи като обем потвърждения, че еврейските лобита са били повече провоенно настроени, отколкото петролната индустрия. Публично достъпните архиви на петролната индустрия показват още високо равнище на икономическо сътрудничество и разрастваща се интеграция с всички арабски държави. В разрез с обществените изявления, публикации и дейности повечето икономически мощни и влиятелни произраелски еврейски лобита са направлявали към по-висока враждебност правителството на САЩ спрямо арабските страни, включително оказване на максимален натиск за война в Ирак, бойкотиране или военна атака спрямо Иран и американска подкрепа за израелските убийства и етническо прочистване на палестинци.

Най-поразителната илюстрация за моделиране на политиката на САЩ в Близкия изток срещу интересите на големите от петролния бранш е политиката САЩ-Иран. Както “Файненшъл таймс” писа: “Световните петролни компании замразяват в Иран проекти за милиарди долари, загрижени за дипломатическото лавиране (разбирай икономическите и военните заплахи на САЩ) около ядрената програма на страната” (18 март 2006 г., стр.1). Въпреки че залогът са милиарди долари в петролни, газови и нефтохимически контракти, произраелското лоби оказа давление върху Конгреса да създаде бариери всички големи американски петролни компании да инвестират в Иран. С цялата си кампания в Конгреса и сред администрацията произраелското еврейско лоби в САЩ създаде благоприятен за войната климат, който сега е в разрез с интересите на големите световни петролни компании, включително британската “Бритиш петролиум”, южноафриканската “Сасол”, “Роял дъч шел”, френската “Тотал” и др.

Митът “война за петрол” бе пуснат в обръщение от най-големите прогресивни интелектуалци евреи и бе повтарян от техните последователи неевреи, на които e забранено да споменават на думи и на дело AIPAC на публични срещи или в декларации. Властта на малцинството политически активни евреи финансисти в произраелското лоби се разпростира далеч отвъд американската външна политика и достига до културния, академичния и икономическия живот на САЩ. Веднага изплуват три важни събития.

Театрална постановка в Ню Йорк за живота на американката Рейчъл Кори, доброволка към хуманитарна организация, която бе убита в окупираните палестински територии от израелски войник, качен на булдозер, бе свалена от сцена под еврейско давление и финансови заплахи. Театърът призна, че отменянето на постановката е свързано с “чувствителността” (и чековата книжка) на темата за израелските първенци. Произраелското лобистко бранене и защита на малцинствения възглед в подкрепа на близкоизточната агресия вече придобива обхвата на авторитарно подкопаване на основните свободи на американците да се изразяват свободно и открито.

Вторият пример за растящата тирания на произраелското малцинство над нашите граждански свободи е злобната кампания, провеждана във всички еврейски публикации и от произраелските организации срещу добре аргументираното есе, написано от проф. Уолт от Харвардския университет и от проф. Миърсхаймер от Чикагския университет, критикуващо лобисткото влияние над американската близкоизточна политика. От крайно дясната ортодоксална еврейска преса (която има претенциите да е “независима” в САЩ) през бившия всекидневник “Напредък” на евреите социалдемократи до еврейския седмичник заедно с водещите еврейски организации всички лансираха пропагандна кампания за тяхното оклеветяване (“новите правила на Цион”, “антисемити”, “ползващи за източници неонацистки сайтове”) и на натиск за изгонването им от академичната общност. Еврейските авторитаристи успяха отчасти. Масмедиите публикуваха техните съобщения за печата без подложените на атака преподаватели да имат право на опровержение. Харвардският университет поиска принадлежността на автора към неговия факултет “Кенеди” да бъде заличена от статията. Както и титлата на проф. Уолт (от неговото име) като декан на факултета и шеф на катедра. Ултрационистът проф. Дершовиц и неговите близки сподвижници в Харвард поставиха под въпрос дори моралната и академичната квалификация на Уолт като преподавател. В САЩ, както и във Франция, законодателството приравнява антиционизма с антисемитизма и инкриминира като “престъпление от омраза” свободно изразените обиди към еврейските зверства и всяка критика към намиращата се под контрола на лобито американска близкоизточна политика. В САЩ това законодателство може да се изрази в отказ да бъде финансирана федерално всяка академична институция, в която се критикува политиката на Израел. Сред еврейските или нееврейските академични и журналистически среди в САЩ липсваше организирано противодействие срещу това нарушение на свобода на двамата нападнати от лобито професори свободно да се изразяват или в защита на честността им. Нямаше нито една еврейска групировка, инвестирала или готова да финансира кампания в защита на гражданското право на свобода на словото, на академична и артистична свобода, която да се противопостави на ционисткия финансов елит. Както винаги, бизнесът си е бизнес.

Митове и малко проницателност: капитализъм и война

В допълнение към мита “война за петрол” има няколко елементарни погрешни схващания.

Мит 1: Доминирането на финансовия капитал води до война. Няма доказателства, че финансовият капитал се развива по-добре в условията на война, отколкото при мир. В действителност най-новата история показва, че всяка “криза” предизвиква нестабилна пазарна конюнктура и внезапни сривове, които компрометират големи финансови “залози”, както и останалите изгоди. Повечето финансови печалби от сливанията и поглъщанията, които нарастват, се дължат на конкурентни пазарни условия, а не на войни. Финансистите, които подкрепят войната, го правят поради техни лични идеологически причини, етническа принадлежност и обикновено става чрез етнически организации, а не чрез финансови асоциации. Така големите вноски на малцинството евреи финансисти за ционистките провоенни лобита нямат нищо общо с тяхната класова принадлежност, а по-скоро са свързани с отъждествяването им с организациите на израелските първенци.

Мит 2: Въпреки че финансистите са основният източник на средства за войнствените произраелски лобита и техните говорители в Конгреса, те са малцинство сред инвестиционните банкери евреи, чиято първа грижа са максималните печалби на техните банки, а следователно и на собствените им доходи, и ангажираността им в много нееврейски социални, културни и професионални дейности. Повече от половината дори не се женят за представители на еврейската общност.

Мит 3: Много пишещи цитират проучвания на общественото мнение, че повечето евреи, също като останалите американци, днес се противопоставят на иракската война. Невалиден остава фактът, че те не са склонни да критикуват провоенното еврейско лоби, нито да споменават израелската намеса чрез окупацията на Палестина в подклаждането на война.

Мит 4: Произраелското лоби е също като много други лобита. Еврейското произраелско лоби е невероятно мощно, тъй като направлява широка мрежа от масови организации и 150 заети на пълен работен ден функционери във Вашингтон, действащи дисциплинирано и отдадено на една чужда сила – Израел. Нещо повече, лобито е финансирано от богати хора от средите на най-печелившите сектори във възход (като банковия). И трето, неговата отдавна наложена репутация на ползване на заплахи и възнаграждения спрямо непокорните и лоялните хора в Конгреса, в изпълнителните среди и сред формиращите обществено мнение, го превръща в изключение и опасно лоби.

Заключение

Възходът на финансовия капитал и неговото влияние върху американската икономическа политика има тежки, изключително негативни последици за икономиката на САЩ, особено за жизнения стандарт, външния баланс и бюджета. Дерегулирането на финансовите пазари доведе до рекордни за Уолстрийт печалби, но също и до поредица спекулативни балони, които причиниха банкрута на милиони дребни инвеститори.

Сривът на американската индустриална конкурентоспособност е до голяма степен резултат от трансфера на капитал от продуктовите иновации, които водят до повишаването й, към борсовите спекулации в пъти отдалечени от съвременното производство на стоки и услуги. “Деривативните инструменти” и “хедж-фондовете”, равняващи се днес на размера на американската икономика – 12 трилиона долара, могат да доведат до нейния колапс. Финасовият капитал в неговата най-напреднала фаза на деривативи се базира на залози върху залози на залози, което увеличи до крайност вероятността за икономически колапс, защото разширява пропастта между банкерите и хората на заплата.

Политическата власт на финансовия капитал бе упражнявана в сферата на икономическата политика и назначенията в изпълнителната власт. Тя не беше обаче пряко замесена във формулирането или в облагодетелстването от военната политика. Въпреки това бе в съзвучие, поддържаше и извличаше ползи от близките си връзки и отношения с милитаристичния политически елит в Конгреса и в средите на изпълнителната власт. Отношението е на взаимна подкрепа. Изпълнителната власт освобождава от регулации финансовите пазари, понижава данъците, орязва социалните разходи, назначава приятелски настроени към Уолстрийт председатели на федералния резерв. В замяна Уолстрийт подкрепя министрите в кабинета и представителите в Конгреса, привърженици на имперска политика на водене на войни.

Инвестиционните банки бяха силно замесени във въртенето на арабските средства от петрола и причастни към широк спектър от сливания и поглъщания на собственост в Близкия изток, докато малцина, но силно ангажирани евреи финансисти финансираха произраелските лобита, които упражняват натиск за по-войнствена американска политика спрямо арабския и ислямския свят.

Ерозиращата демократичните свободи позиция на Уолстрийт варираше от двусмисленост до авторитаризъм. Тя подкрепи т. нар. Патриотичен закон, но се противопостави на блокирането Дубай да изкупи пристанищни терминали в САЩ. Докато активното еврейско малцинство подкрепи забраната на театралния спектакъл за Рейчъл Кори и финансира произраелски организации, които се стремят да прочистят критиките към Израел в американските академични среди, мнозинството наблюдава с безразличие.

Растящият авторитаризъм и доходносната финансова спекула са в унисон с възхода на финансовия капитал.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук