СОЦИАЛЕН УПАДЪК ПО ВРЕМЕ НА СТОПАНСКИ РАСТЕЖ

0
163

Роден през 1969 г. в София. Завършил е международно право в Лайпциг, има следдипломна квалификация във Виена и Хановер, специализация в областта на търговското право. Защитава докторат по право към Хановерския университет. Издава в Германия две книги в областта на корпоративното право. Автор на поредица от статии в немските списания “Икономика и право в Източна Европа”, “Източно-евпропейско право” и “Годишник на източното право”. Работи като юрист на свободна практика в Хановер.
Статистическите данни за България от последните години отбелязват постоянен икономически прираст от няколко процента годишно, който естествено създава очакване за ръст и в благосъстоянието на народа. За съжаление тези надежди не се оправдават – факт, потвърждаван и от констатациите на международни експерти, наблюдаващи развитието на страната. Но подобен алогичен феномен се наблюдава и в индустриално развитите страни от Европа. Симптоматичен е примерът на Германия, страната с водеща икономика в Европейския съюз. По данни на ЕВРОСТАТ брутният й вътрешен продукт (БВП) за 2003 г. е 2108 млрд. евро. Прирастът за 2004 г. е приблизително 1,6 на сто, което в парично изражение е около 35 млрд. евро. Тази крупна сума за допълнително произведените блага в Германия означава, че при равномерното им разпределение всяко домакинство би трябвало да е с 1000 евро по-богато и да е закупило с тях повече стоки в сравнение с 2003 г. Прирастът от 35 млрд. евро би трябвало да ангажира и по-голям брой хора за неговото производство, т.е. да доведе до известно снижение на безработицата.

Статистическите данни и реалното всекидневие в Германия рисуват обаче съвсем друга картина. Официалните данни за последните 1-2 години сочат нарастване на официалната безработица с половин милион души, която вече достига фаталното равнище от 1932 г. – над 5 милиона (а реалната по изчисления на независими икономисти е до два пъти по-висока), което означава, че по-големият БВП е произведен от по-малко работещи. А тази повишена производителност не е резултат на техническия прогрес, а следствие от интензифицирането на трудовия процес. И резултатите от стреса, на който е подложен човешкият фактор в производството, са вече налице – част от германските стоки вече не са с познатото водещо качество. Така например новият “Фолксваген Голф 5” и моделите на „Мерцедес” имат вече реномето на едни от най-некачествените коли, продавани в страната. А и останалите германски модели с някои изключения вече не са в челните места на световните класации по качество. Подобна негативна оценка направиха неотдавна китайски специалисти и за изпълнявания от концерна “Сименс” проект за свръхскоростен влак в Шанхай, а поръчка от милиарди евро за 3000 км високоскоростно жп трасе от Пекин до Хонконг, въпреки лобизма на вече бившия канцлер Шрьодер по време на визитата му в Китай, бе пренасочена към Япония.

Независимо от регистрирания икономически растеж, потреблението на стоки и услуги в Германия само за периода март-септември 2004 г. е спаднало с 10 процента. През изтеклата година няма повишение и на заплатите, в много браншове те дори са намалени с 5 до 10 на сто заради удължаване на работното време. Обратно пропорционално на икономическия растеж до 17 процента се е увеличил и делът на относително бедните домакинства с доход под 60 на сто от средния за страната.

Разликата между богати и бедни в страната постоянно нараства. И докато общото благосъстояние на ФРГ през изминалите 7 г. се е увеличило със 17%, то остава абсолютно неравномерно разпределено, въпреки социалдемократическото управление от 1998 г. до 2005 г. За този период е нараснала значително и социалната сегрегация: най-богатите 10% (8 млн.) притежават вече 47% от цялата собственост и спестяванията в страната (прираст от 9%), докато общо 1/2 (41 млн.) от цялото население разполага с по-малко от 4% от богатствата, а най-бедните 10% дори не притежават нищо освен отрицателно салдо от – 0,5 %, т.е. само дългове.

През изтеклата година чувствително бяха съкратени и разходите на държавата за социални нужди, които и без това възлизат само на 4% от БВП, и за здравеопазване, а помощите за безработни бяха радикално намалени с 50 до 75 процента.

Бездомните във Федералната република са вече половин милион души. По улиците на големите германски градове все по-често се срещат просяци, а като трайно явление през миналата година се утвърдиха хората, ровещи в кофите за боклук за празни бутилки за връщане. През изминалата година бяха затворени и редица комунални библиотеки и обществени плувни басейни. Държавата съкрати парите за спорт и резултатите не закъсняха – на олимпиадата в Атина ФРГ завоюва значително по-малко медали. Въпреки тези бюджетни икономии дълговете на германската държава през миналата година нараснаха допълнително с около 60 млрд. евро и достигнаха до непознатите за страната близо 1600 млрд. евро. А задлъжнялостта на частния сектор, която дори е с десетки пъти по-висока, също отбеляза рекордни стойности от астрономическата цифра от 8000 милиарда евро.

Съответно магазините, ресторантите и заведенията през 2004 и 2005 г. бяха осезаемо по-празни. Въпреки икономическия ръст през годината фалираха 40 000 фирми, а угрозата за несъстоятелност заплашва вече и големи концерни като веригата хипермаркети “Карщадт”, търговските къщи “Квеле” и “Некерман”. По центровете на големите германски градове затварят фирми, магазини и заведения, а изоставените търговски площи се превръщат от дребни турски предприемачи в магазинчета за плодове и зеленчуци, емигрантски кафенета и бръснарници. Своеобразен хит през последните 2 години са станали магазините за вещи “втора употреба”, където се продават стари дрехи за по 4-5 евро килограма.

Дори жриците на платената любов, най-древният и доходоносен занаят, вече се оплакват от липсата на платежоспособни клиенти. А поради загуба на нормалното работно място и липса на друг вид препитание през изтеклата година допълнително е нараснал броят на проституиращите руси германки със 120 000, като броят само на местните жрици вече значително надхвърля половин милион.

Цунами от фалити обхваща и производствения сектор, а банките, въпреки икономическия прираст, реализират чувствителни загуби. Някои от тях направо водят отчаяна борба за оцеляване. А това се случва не къде да е, а в най-развитата европейска държава – и то не по време на рецесия, а в година на макар и умерен растеж с произведени в повече стоки и услуги за 35 млрд. евро.

Но къде тогава са отишли тези допълнителни 35 милиарда, след като обществото и обикновените хора не са получили нищо от тях? Откровено обяснение на този феномен дава Роберт фон Хойзингер в реномирания седмичник “Ди цайт”: “Тези средства са изплатени на притежателите на капитали под формата на лихви и печалби от участия.”

Това означава, че механизмите за преразпределение на произведените в пазарното стопанство блага са лишили широката германска общественост от участие в потреблението на създадения от тях в икономиката свръхпродукт, който е отишъл по банковите сметки в страната и чужбина на имащите и без това всичко.

Предвид описаните процеси на социален упадък по време на икономически растеж, съвсем логично възниква въпросът, дали той е факторът, който е в състояние да доведе до намаляване на бедността и до получаване на повече социални придобивки за цялото общество.

Отговор без грим дава проф. Жан-Мари Харибей от университета в Бордо: “Икономическият растеж в капиталистическата икономика е тясно свързан с неравенството в обществото. Това е процес на едновременно изграждане и рушене, който черпи сили и енергия от самото неравенство, за да генерира необходимите му нови потребности, като същевременно разочарова истински нуждаещите се. Неизбежната социална несправедливост през последните 40 години е нараснала лавинообразно, въпреки че световното богатство през този период се е увеличило многократно. Докато през 1960 г. съотношението между състоянието на най-бедните 20 процента към това на най-богатите 20 на сто от човечеството е било 1:30, днес то е достигнало 1:80. …Високите показатели на икономическия растеж подхранват илюзията, че той сам по себе си ще може да реши възникналите проблеми, които до голяма степен е породил… Самото пазарно стопанство има интерес да поддържа илюзията, че икономическият растеж и социалният напредък са винаги взаимосвързани и че благосъстоянието на човечеството ще се повиши само чрез постоянното увеличение на производството на стоки.”

Аналогични социално-икономически парадокси се наблюдават и в България. Поднасяните от официалната статистика цифри документират постоянен икономически ръст, който не намира адекватно отражение в стандарта на живот на българина. Пазарната икономика обслужва нуждите не на цялото общество, а само на неговата платежоспособна част. По тази причина допълнителните печалби, реализирани от растежа, остават притежание на няколко хиляди бизнесмени и въобще не се използват за повишаване на благосъстоянието на широката част от българския народ. А самият икономически растеж сам по себе си не води до трайно социално устойчиво развитие на дадена държава и до покачване на благоденствието на обществото като цяло.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук