Николас Гвоздев e редактор в сп. “The National Interest”, тримесечно издание за международни отношения
Ако за международната общност срещата на върха на “голямата осморка” се оказа мероприятие, богато на фотосесии, но лишено от съдържание по такива важни въпроси като кризата в Близкия изток, то президентът Владимир Путин напуска Санкт Петербург със значително укрепени позиции във вътрешнополитически план.
За много руснаци липсата на конкретни резултати беше по-маловажна, отколкото изграждане образа на Путин като решителен защитник на националните интереси на Русия и прокарващ своите виждания за структурата на световните отношения.
В анимационния филм на петербургския режисьор Иван Сиделников, показан през уикенда, Путин е изобразен като ловко балансиращ на въже, опънато над залата на срещата на “осемте”. Вместо традиционния прът за пазене на равновесие Путин си помага с нефтопровод, и при това успешно отблъсква безликите фигурки (символизиращи другите лидери на “осморката”), които се опитват чрез човешките права, енергийната безопасност, териториалните претенции и други трикове да накарат президента да падне от въжето.
Руските наблюдатели на практика са единодушни в оценките си за срещата: според тях тя е ознаменувала пълното завръщане на Русия в редиците на “водещите страни” в света. Лансирана е и версията, че поведението на Путин в качеството си на приемаща страна напълно е прогонило призраците на Елциновата епоха, особено този на болния президент, унижено примиряващ се с “диктата” на Запада, заради привилегията да се появява в компанията на тогавашната “голяма седморка”.
Даже неосъществената възможност за достигане на споразумение със САЩ за встъпването на Русия в Световната търговска организация беше представена като смела защита на националните интереси и доказателство за това, че Путин, за разлика от Елцин, не жадува чак до такава степен одобрение, че да приема безропотно всички искания на американците.
Освен това мнозинството руснаци усетиха, че всякакви съмнения относно членството на Русия са разсеяни.
На брифинг по време на срещата, организирана от списание ”The National Interest”, телевизионният водещ Алексей Пушков назовава трите причини, които обикновено се привеждат като основание, че Русия не заслужава място в “осморката” – недостатъчно развита демокрация, недостатъчно богатство и проблеми със съседите, “неуместни”.
Русия трябва да бъде член на клуба заради своето геополитическо положение, защото без нейното участие не може да бъде решен нито един от проблемите, с които се сблъсква сега международната общност, а и заради това, че тя е енергийна свръхдържава. Англоезичният вестник ”St. Petersburg Times” пише за допитване, в което 55% от руските респонденти са съгласни с аргументацията на Пушков: статусът на Русия се определя от нейните енергоносители и от геостратегическото й разположение.
В тази ситуация Путин отлично демонстрира способността да представи себе си и Русия като гаранти на световното равновесие. Не се сбъднаха предсказанията на някои западни умове, които вещаеха, че в Петербург седемте промишлено развити демокрации ще се изправят срещу Русия – организираните от Путин индивидуални срещи възпрепятстваха подобно развитие на събитията.
Русия не само че не се оказа в изолация, но и съумя да постигне тактическа договореност и взаимно разбиране с другите участници в срещата (например, с Франция по повод декларацията за близкоизточната криза), благодарение на което нейното становище бе отчетено в цялата му пълнота.
Срещите на Путин с премиер-министъра на Индия Манмохан Сингх и председателя на КНР Ху Цзинтао още веднъж подчертаха ролята на Русия като мост между Запада и двете водещи държави на динамично развиващата се Азия.
Путин постигна и голяма победа в държавната политика. Болшинството от водещите опозиционни партии, включително СПС, “Яблоко” и “Родина”, отказаха да участват във форума “Другата Русия”, аргументирайки се с участието там на екстремистки и фашистки организации.
Това не само усили разкола в и без това слабата опозиция, но и позволи на Путин да заяви, че участието на западни представители във форума е доказателство за поддръжка на опозицията, насочена против него лично, а не за подкрепа на демокрацията като цяло.
Повечето руснаци са съгласни със съществуващото на Запад мнение за “осморката”, като за твърде неефективна организация. Но докато тази кръгла маса се счита за събрание на най-великите държави в света, те държат да имат на тази маса своето запазено място.
Независимо от това, че срещата практически не предложи на света значителни инициативи. Путин може да напусне доволен Константиновския дворец, съзнавайки, че мероприятието е послужило на неговите цели – да укрепи както националната гордост на Русия, така и своята роля на човек, под чието ръководство страната е направила завой на 180 градуса.
18 юли 2006 г.
