Една от “горещите” теми, дискутирана и от управляващи, и от обществото, е темата за образованието. Какъв е ефектът от непрекъснатите реформи, подобрява ли се, или се влошава качеството на родното училище, можем ли с гордост да представим дипломите си пред работодателите в цял свят? Въпроси, въпроси… На някои от тях проведената дискусия в клуб „Предизвикателство” към РС на БСП, район „Слатина”, се опита да даде отговор, както и да бъде трибуна на мнения и препоръки от страна на присъстващите на срещата преподаватели, студенти, граждани. Темата бе: “Образованието у нас. Държавното и частното обучение във всичките му аспекти”. А гости на тази толкова интересна среща бяха: – Ваня Добрева – зам.-министър на Министерството на образованието и науката, координиращ политиката във висшето образование и наука, член на РС на БСП “Красно село”, член на ВС на БСП; – Кирчо Атанасов – зам.-министър на Министерство на образованието и науката, координиращ политиката в средното образование; – Маруся Любчева – народен представител от ПГ на Коалиция за България в 40-ото НС, член на Комисията по образование и наука.
Емил Войнов, председател на РС на БСП ”Слатина”: Добър вечер и добре дошли на всички участници. Идеята е дискусията да бъде експертна, имайки предвид професионализма на нашите гости. Поканили сме преподаватели и директори от училищата в района, лектори от столични висши учебни заведения, ученици и съмишленици. Давам думата на председателя на нашия дискусионен клуб.
Миглена Иванова: Благодаря на нашите гости, които въпреки огромните си ангажименти приеха поканата и днес ще имаме възможността да научим първи най-актуалните промени в нашата образователна система. Ваня Добрева, Кирчо Атанасов и Маруся Любчева могат да ни кажат дали има бъдеще посланието, завещано от дедите ни: “Върви, народе, възродени”, как да запазим родния език от чуждоземните посегателства и как нашето образование да бъде достъпно за всички българи, така че да сме горди пред света. Заповядайте, госпожо Добрева.
Ваня Добрева: Радвам се, че днес имам възможността да се срещна с толкова изтъкнати представители на образованието и науката. Определено смятам, че срещи като днешната са важни за нас, защото само така можем да сме сигурни, че това, което се върши в изпълнителната и законодателна власт, се споделя от обществеността, че сме напипали пулса на проблемите и средствата за тяхното решаване.
Ще се опитам да маркирам, макар и бегло, политическата ситуация в областта на образованието и науката. Както е известно, БСП е част от коалиционен кабинет и това като че ли засяга най-много нашата сфера. Министърът е представител на коалиционния ни партньор от НДСВ, а Комисията по образование и наука в парламента е поверена на другия коалиционен партньор – ДПС. В този смисъл представителите на БСП, работещи в сферата на образованието и науката, сме задължени да се съобразяваме в много голяма степен с диалогичното и консенсусно начало. От нас се изисква гъвкавост и особена настойчивост при отстояване на решенията, които невинаги се случват във формата, в която сме ги замислили.
В областта на средното образование бе подготвена десетгодишна програма. За нея по-подробно ще говорят моите колеги – др. Атанасов и др. Любчева. След като тази програма бъде утвърдена в НС, ще съсредоточим усилията си върху изработването на дългосрочен документ, свързан с въпросите на висшето образование. Нашето виждане е, че образованието е взаимосвързан процес и когато бъде ясна посоката на развитие на средното образование, вече ще сме в състояние да проектираме и висшето.
Една от големите грешки на прехода, която рефлектира и върху качеството на подготовка и обучението, е свързана с работата на „парче”: множество реформи, които се вършеха без идея за целостта на системата, без представа за цел и посока на развитие. Това доведе до натрупване на много грешки, до несъвършенства, които за съжаление разколебаха представата за високата образованост на българина. В някакъв аспект това може да се проследи и в съдържанието на учебниците по литература или история. Децата усвояват спецификата на фрагмента, заучават голям обем информация, но губят представа за процес, за връзка между явленията, за причина и следствие. С една дума, не се научават да мислят и да си обясняват света и неговите предизвикателства. И по-късно, в университетите, те отново възпроизвеждат този модел не защото подготовката на преподавателите е слаба, а поради скъсаната връзка между средното и висшето образование. Така че една от основните ни задачи е да възстановим плавното преминаване от една образователна степен в друга, да ориентираме образованието към личността и нейните стремежи за себеизява.
Кирчо Атанасов: Ще ви запозная с основните мотиви и точки от Програмата за развитие през следващите 10 години в средното образование. Още в края на м.г. тя беше готова, след това се дообогатяваше месеци наред. Обсъждането беше в цяла България и лично аз съм присъствал на 15 места по регионите и продължавам да посещавам различни краища у нас.
Основната идея на програмата беше да се събере онова, което да се свърши за 10 години напред, така че тя да бъде разглеждана от най-широк спектър на обществото и след това да бъде приета от НС с максимален консенсус, за да може който и да управлява занапред, да не започва отначало. Така Програмата ще има непрекъснати ускорения, а не бавене и отклоняване от избрания път за развитие на образованието.
Образователната система обхваща цялото население и не може да има чисто партиен облик. Консенсусът ще даде път за реализация на програмата. Такъв опит има в Ирландия, която преди да влезе в ЕС, прие 20-годишна програма за развитие на образователната система. Там се смениха 4 правителства, но никой не промени програмата. Затова Ирландия се сочи като просперираща държава с бързо развиваща се икономика.
Две са основните задачи в Програмата. Едната е равен достъп до образование и качествено образование за всички деца в България. Това произтича от Европейската стратегия за развитие на образованието, която адаптираме за нашите условия. Има обаче няколко пречки за равен достъп до образование. Първата, която важи за големи области у нас, е владеенето на български език. Ако едно дете не знае български от първи клас, незнанието се натрупва с годините и се стига до демотивация и до напускане на училище. Отпадналите са 20 000 за миналата година. Те са по улиците и никой не се грижи за тях. Това е втората причина за неравен достъп. Те нямат равен достъп до образование, защото ние сме направили така. Третата причина са слетите паралелки. Включват по един ученик от пети клас, двама от шести, един от седми, двама от осми и всички учат в една паралелка. Тези 7-8 ученици ги обучават трима учители по всички предмети на учебния план. Може ли да има качествено образование при такава организация? Тези деца също имат неравен достъп до образованието, защото става дума за некачествено обучение.
Тези три проблема са спънка за добро образование. За всеки един от тях имаме предвидени мерки. За слетите паралелки сме подготвили създаване на средищни училища. Идеята е, когато се закриват такива училища, защото те не могат да бъдат перспектива на българското образование, да могат учениците да отидат в средищно училище.
Нашето искане е да върнем държавата на мястото й, тя да поеме ангажимента да обгрижва децата и да проработи т. нар. целодневно обучение. Тук става дума за грижи, свързани с подготовката и храната на децата. За тази година от първи до четвърти клас 29 на сто е обхватът в полуинтернатни групи за цялата страна. Тенденцията е до декември 2006 г. да станат 50 на сто, за да може децата да не отпадат от училище и да не застават на опашката на социално слабите. Затова и мерките трябва да бъдат бързи и категорични. Необходимо е всеки наш гражданин да е така обучен и подготвен, че да бъде производителна сила, когато му дойде времето, и да дава принадена стойност.
Тук реформата на образованието опира до фундамента на обществото.
Няколко думи и по отношение на външното оценяване на образователната система. Сегашната система на образование самооценява сама себе си. Учителят влиза в час, преподава урока, прави контролни, пише оценките за първия срок, след това цикълът се повтаря и накрая на годината учителят може да напише мотивирано оценка пет или шест. И това не може никой да му го оспори. Ако напише тройка, пак ще бъде мотивиран. От една страна, това е добре, но ако двама ученици са завършили например седми клас на различни места, нещата се променят. Единият е учил в слята паралелка, а другият – в елитно училище, и няма шестици като ученика от слятата паралелка. Когато обаче двамата кандидатстват в профилирана гимназия и балът се образува от компютъра, тогава отличникът има преднина и това е една от несправедливостите при оценяването. Същото се повтаря с дипломите за средно образование. Успеваемостта личи особено когато следването на студентите е зад граница. Там реално още след първия семестър проличават истинските знания.
Маруся Любчева, народен представител от КБ: Защо решихме, че е необходима такава програма за развитие на средното образование? Защо е необходима програма за развитие на висшето образование? Защото през последните години (от 1990-а до момента) в нашето образование се случиха толкова много неща, които не бяха най-добри не само за образованието, но и за реализацията на хората, които завършиха през този период. Случиха се много промени, които бяха правени на парче, които се превърнаха в упражнение за някои министри, за министерски екипи, които наистина доведоха до това качественото и традиционно доброто в българското образование да загуби своя блясък. Защото ние на фона на европейското образование бяхме на много голяма висота. От тази гледна точка в момента считаме, че сме в такава ситуация, че е необходимо да погледнем по-различно и да престанем с тези промени, които се осъществяват без всякаква идея, без всякакъв замисъл, които изгониха една част от кадърните учители и научните работници в чужбина, а не дават възможност да се реализират нашите деца, които завършват средното образование тук. Те отиват в чужбина и не се връщат в страната. Ето затова смятаме, че е изключително важно да се гласува по-дългосрочна програма, която да определи правилата и начините за развитие на нашето образование. Неслучайно днес започнахме да приемаме частични промени на Закона за народната просвета, свързани с тази Програма, за да можем да ги фиксираме именно в закон, а не с писма и факсове, както се управляваше преди това образованието.
Това, което каза Кирчо Атанасов, има своя мотив да се случи в средното образование. Народното събрание има достатъчно ресурс да подкрепи добрите постановки на тази програма, да я приеме и да се даде възможност на екипа на Министерството на образованието и науката да подготви и да въведе в практиката всички механизми, които ще обезпечат нейното изпълнение. Единствената цел е качеството на българското образование. Необходимо е да подкрепим учителите, за да постигнем това, което сме решили.
Ваня Добрева: В момента подготвяме регистър на студентите и преподавателите. Стремежът ни е да обвържем приема на студенти с ясни критерии, които да оценяват качеството на образование във висшето училище. Един от тях, макар и по-формален, е броят на хабилитирани преподаватели и съотношението преподавател/студент. Що се отнася до частните университети, там също държавата определя план-прием на студенти. На този етап определянето на бройките студенти е върху основата на исторически принцип. Много често висшите училища са поставени в неизгодната ситуация да изживяват конкуренцията не върху основата на обучение или научни постижения, а чрез лобиране за повече бройки. Но този проблем е свързан с остаряла методика на финансиране на висшите училища – по брой студенти. Амбицията ни е да променим принципа и да въведем ясни правила – на първо място, качество на образованието.
От друга страна, изучаваните специалности не са обвързани с практиката. Парадокс е, че забързаните темпове на икономическите реформи и множеството промени в образователната система не са намерили пресечната си точка: икономиката се развива по различна от образованието логика. Естествено е работодателите да недоволстват от подготовката на кадрите – най-вече от липсата на умения и прагматични знания. Липсва и ясна представа за необходимостта от кадри на трудовия пазар. Това е също един от много съществените въпроси – да намерим механизмите, чрез които да осигурим на младите хора, на обучените кадри, реализация въз основа на образование и получена квалификация. Оказва се, че много скоро, до две-три години, България няма да има подготвени специалисти по твърде възлови професии – не само от областта на висшето образование, но най-вече от професионалното – стругари, шлосери, кадри за туризъм, строители, техници и т.н. Това се отнася и до медицинските специалности.
По въпроса кои училища имат право да издават легализирани дипломи за висше образование, предполагам, че се отнася до списъка от 22 структури на висше образование, които бяха дадени на прокурор. Става дума за търговски фирми и сдружения, които не са уредени по смисъла на Закона за висше образование. В България дипломи за висше образование имат право да издават само висши училища, разкрити с акт на Народното събрание. Законът е категоричен, че на българска територия не може да се разкриват филиали или образователни центрове – поделения на чужди висши училища. Наистина зад всички тези структури стоят легитимни чужди висши училища, но обучението се е извършвало на наша територия, а това е противозаконно. След като България стане член на ЕС, този забранителен режим ще отпадне отчасти. Чужди университети, които принадлежат на страни-членки на ЕС или на европейското икономическо пространство, ще могат да разкриват свои филиали на българска територия. Но и новите структури ще функционират след акт на НС. МОН не е в състояние нито да оцени какво е качеството на обучение в тези структури, нито да следи бройката на студентите. Нямаме право да ги закрием, защото всички те са регистрирани по Търговския закон, а като такива не могат да издават дипломи за висше образование. От друга страна, дистанционно обучение на територията на България могат да извършват само акредитирани структури, които са преминали през съответната процедура в Националната агенция за оценка и акредитация и това отново, според сега действащия закон, е разрешено само за български висши училища.
Проблемът е изключително сложен. Тук не става въпрос единствено за закриване на структурите, но и за съдбата на много хора. Моето твърдо становище е, че след като прокуратурата извърши своята проверка, ние трябва да намерим решение за тези млади хора. Още повече че държавата осем години не е отстоявала твърдо своята позиция и с това е нарушила в някаква степен обществения интерес.
Кирчо Атанасов: Във връзка с някои от поставените въпроси на присъстващите, че учениците не влизат в часа на класа, дават фалшиви бележки, доста от тях са демотивирани към ученето въобще. В европейски мащаб този процес е преминал отдавна.
По отношение на мерките за въвеждане на намалено поведение, трябва да намерим форма това да въздейства след завършване на средното образование.
За неразбираемите учебници. Ние смятаме, че научните работници трябва да фигурират в състава на авторския колектив, но дотолкова, доколкото да гарантират научността на изложението. А списването да става от учители, които знаят какъв е терминологичният език, с който боравят учениците.
Вярно е, че квалифицираните учители, особено по информатика, отиват в частни фирми заради високите заплати.
Има финансиран проект от Германия за Румъния, Украйна и България, в който да се създаде механизъм за връзка между училищата и предприятията. Т.е. предприятията да имат интерес ученици да отидат при тях на стаж.
С министър Масларова се договорихме да имаме среща с работодателите, с бизнеса, с ректорите, с директорите на професионални училища и на профилирани гимназии и СОУ. Така, както каза президентът – държавата да застане с лице към потребностите на хората. На срещата се надявам да намерим допирни точки.
Предстоящата конференция в Пловдив е на тема ”Училището – желана територия за ученика”. Там ще обсъждаме и тези въпроси за реализацията във ВУЗ.
Участвал съм в процеса на модулното обучение още като директор на математическата гимназия в Пловдив. Външното оценяване е пряко свързано с модулното обучение, вътрешен проверител, тестова система и пр. Това, което е добро, искаме да го съхраним, да го експонираме и да го наложим.
Ваня Добрева: Определено смятам, че държавата ни дължи голяма благодарност на учените, на академичния състав за търпението, с което понасят нелеките икономически и финансови условия. И независимо от трудностите продължават напред. И в същото време разбирам, че обществото ни все още не е осмислило докрай понятието инвестиции в наука, в човешки потенциал. Не е осъзнало, че икономически растеж е възможен най-вече чрез стимулиране на научни изследвания, чрез директно финансиране в подготовката на научни работници.
Ще спомена само един факт. Както е известно, България трябва да усвои финансови средства по линия на структурните фондове след присъединяването си към ЕС. Когато в предишния мандат са изготвяли оперативни програми за усвояване на финансовите потоци по сектори, образованието и науката са останали в „задния двор”. Независимо че едни от централните приоритети на ЕС са стимулиране на образованието и научните изследвания. Ние заварихме ситуация, в която наука и образование бяха слабо застъпени и почти лишени от средства. По тази причина през януари и февруари събрахме група от авторитетни учени, която изготви рамка на документ за самостоятелна оперативна програма, свързана с наука и образование. На онзи етап обаче се оказа, че актуализирането на нови програми за разпределение на фондовете би се отразило негативно върху процеса на присъединяване към ЕС. Въпреки това успяхме да впишем конкретни мерки и действия, отнасящи се до образование и наука в отделните оперативни програми.
Бих искала да споделя, че преди месец на посещение у нас бе еврокомисарят за наука Янец Поточник. Г-н Поточник бе приет от министър-председателя на Република България и беше много впечатлен от голямата загриженост на премиера за бъдещето на науката. Министър-председателят Сергей Станишев е аргументирал възможностите на страната да се развива като хомогенна част от европейското научно пространство, обогатявайки го с високите си научни постижения. Бих подчертала, че такъв разговор, свързан с науката, на такова високо ниво, се води за първи път от петнадесет години на преход.
Миглена Иванова: Благодаря ви за цялостното и професионално изложение по въпросите на образованието и науката. Позволявам си да изкажа възхищението на всички присъстващи. Надявам се да дойдете отново в нашия дискусионен клуб “Предизвикателство”, но вече с постигнатите от вас положителни резултати. Всички ние ви желаем успех!
Поради все пак ограниченото време на дискусията предоставяме на читателите на „Ново време” част от становищата на участниците в този толкова значим за всеки българин проблем.
– В действителност с всеки изминал ден имаме по-лошо обучение, все по-лоши ученици, все по-слаби студенти. За магистърската програма важи същото. Забелязва се спад в образованието. Поради системата на заплащане в образователната система ще имаме все по-слаби преподаватели в университета. Те ще създават все по-слаби преподаватели по цялата верига, все по-слаби ученици и т.н. Как да се скъса тази връзка?
– Не може преподавателите във ВУЗ да получават по 300 лв. месечно, вместо по 1000 лв., така както е в други държави. Природните науки например изискват колосални средства, за да може студентът да види на практика новостите по света в отделната област. Тъжното е, че всеки министър на финансите през тези 16 години забравя да отпуска пари за образованието.
– Смятам, че и академик може да напише учебник на достъпен език, стига да разбира предмета си. Давам пример с един учебник по физика от 1968 г. с автор Милко Борисов, който е достъпен за цели поколения и това опровергава сегашните автори на учебници, които правят това на неразбираем език за учениците.
– Мисля, че доста от децата ни през следващите години ще продължават да се насочват да учат в чужбина, защото освен че е по-добро е и по-евтино обучението.
– Важно е да се знае кой къде е преподавал. Лесно се работи в елитно училище и не е същото в училища с малцинства. Проблемът със смесените училища не е само в провинцията. Горнобанското и Суходолското училище работят буквално на загуба и това се случва в София.
– Смятам, че не може един научен работник да пише учебник за среден курс. Има непознати термини, а това влияе негативно на учениците и те нямат желание да учат. Необходимо е БАН да се развива по-динамично, да се отделят повече средства, а и звената на Академията да имат повече самостоятелност.”
– Трудно е да се намерят квалифицирани преподаватели особено в професионалното образование. Квалифицираните кадри отиват във фирми като ”Опел”, ”Рено”, ”Ситроен” и заплащането там е в пъти по-високо.
– Заинтересовани ли са всъщност работодателите от обучението на децата? Мисля, че те трябва да влагат средства за тяхната реализация. Сега сами се борим, за да научим учениците на съвременна техника, а това професионално обучение е доста скъпо. Невинаги работодателите са загрижени за подрастващите, а после търсят висококвалифицирани кадри.
– Крещяща е необходимостта от психолози за начален, прогимназиален и за среден курс, както и от социални работници. Необходимо е с общите усилия на всички специалисти и учители да овладеем психическото неравновесие на децата. А те са отражение на сегашното общество.
– Програмата на Министерството на образованието и науката е цялостна, не е на парче и аз я приветствам. Бих споделил, че в Родопския край трябва да се въведат новостите доста внимателно и да се подхожда специфично към всяко училище.
– Училището е домът за много деца и това ни задължава като преподаватели. Класният ръководител трябва да бъде човек с призвание, да е подходящ и да бъде е постоянно сред учениците. Да ги обича от сърце. Директорите да се избират с конкурс, и то не по политически причини. Заплащането им да бъде достойно, защото отговорността за този пост е твърде голяма.
– Не са ни необходими толкова ВУЗ. А и студентите са доста на брой. 80 на сто от студентите в техническите ВУЗ са неграмотни. Не знаят най-елементарни неща.
