ЗА КОРУПЦИЯТА, ПЕРЛЕНИТЕ ВАНИ И АВСТРИЙСКИТЕ БАНКОВИ СМЕТКИ

0
150

Роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил специалността “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски”, работил е последователно във вестниците “Марица – изток”, “Септември”, “Днес”, “Домино”, “Континент”, “Стандарт”, “Земя”, “Сега”, “Дума” и “Република”. В момента е кореспондент на вестник “Пари” за Старозагорска област. Автор на документално-публицистичната книга “Стъпала към хоризонта”, посветена на енергийно-промишления комплекс “Марица – изток”. Член на СБЖ.
България доживя похвала от Световната банка. И то в област, която винаги е била щекотлива – корупцията.

Според проучване, осъществено по поръчка на финансовата институция и обхванало 26 държави от някогашния соцлагер, от 2002 година насам нивото на корупцията сред тях забележимо спаднало. Новината дойде на 27 юли, три седмици след ареста на изпълнителния директор на столичното дружество “Топлофикация” Валентин Димитров. За когото ни уведомиха, че след сигнал на австрийските спецслужби намерили в задграничната му сметка заделени 1,6 млн. евро.

Сума, надхвърляща евентуално спастрените му за черни дни заплати за стотина и кусур години. Само дето г-н Димитров заемал високия пост в общинско-държавното дружество само от две петилетки.

Дали ако за същия този г-н Димитров беше се разбрало по-рано щеше да има похвала, никой не казва нищо.

Мълчи и съавторът на доклада под гръмкото заглавие “Антикорупционната реформа в страните в преход – кой успява и защо?”, Джеймс Андерсън, старши икономист в отдела на СБ за страните от Европа и Централна Азия. За сметка на това велеречиви през тези три седмици бяха министрите Румен Овчаров и Румен Петков.

Които един през друг, а навремени и в дует обясняваха кой, кога, как и защо е направил щото чужбинският влог на топлофикационния шеф да бъде разкрит. Както и как и заради кого това не е станало не тази, а да кажем миналата или по-миналата година. То не бяха подробности за джакузита, джетове, перлени вани и други екстри, ползвани правомерно или несъвсем. Спрягаха се имена: от бившия столичен градоначалник Стефан Софиянски, през ексенергийния Милко Ковачев и наследилия го за няколко месеца само нововремец Мирослав Севлиевски, та чак до баба Цецка, която уж също имала тайна сметка във виенска банка …
Някак мимоходом в пукотевицата се забърка името на столичния кмет Бойко Борисов, спряган с право или не за евентуален основен десен играч в задаващите се президентски избори.

Кой, какво и какви аргументи извади в подкрепа на една или друга теза не си струва да бъде преразказвано, достатъчно е да се отбележи, че в деня, когато дойде похвалата от СБ, Борисов отсече: на тези точно избори за президент аз няма да участвам!

Да се чуди човек кое ли накара иначе неоставящият магарето си в калта ексглавен секретар на МВР да бие отбой в щурма си към президентската институция?! Едва ли е новината, че лидерът на СДС и бивш държавен глава Петър Стоянов е склонил да подкрепя предложения от Иван Костов за кандидат на десницата от 78-годишен председател на Конституционния съд Неделчо Беронов. Защото това си беше новина май само за самия Стоянов. Който до последно се надяваше да получи рамо за мача – реванш на 22 октомври, но явно подцени възможностите на Костов в залагането на вълчи капани. Ако и вече да бе изсърбал една гореща попара с размахваното дни наред точно от хората на ДСБ изфабрикувано досие на агент Виктор. Всъщност така и не се разбра Виктор имало ли го е или не съвсем.

Също както и с агент Гоце.

С тази разлика, че президентът Първанов блестящо отигра подличкия пас, подаден от неколцина членове на така и незакритата комисия “Андреев”. И съумя да покаже, че когато не си гузен, няма защо да лягаш във вратарското поле и да чакаш съдията да свири дузпа в твоя полза.

Това, за дузпите и поляганията си е реминсценция от световното по футбол, дето момчетата на Христо Стоичков гледаха от телевизионните екрани, щото така и не съумяха да нацелят ваксата в предварителните квалификации.

Но млъкни сърце, важното е че “Левски” успя да “отвее” с два гола разлика грузинския “Сиони” във втория предварителен кръг на Шампионската лига.

И като сме зачекнали футболната тема, просто няма как да подминем появилите се десетина билборда по магистралата от Бургас за София със сентенцията “Не бъди един от многото! Бъди българин!”. Носеща подписа на уж запратения в небитието на най-новата ни история Иван Славков – Батето. За когото пак тези дни столичен всекидневник подхвърли, че в недотам трезво състояние обявил намерението си да участва в кандидатпрезидентския марш-наскок.

Колко са били промилите в кръвта на Батето нея заран, трудно може да се прогнозира, но че Зетят има намерения да се втурва в политиката си е повече от сигурно. Ако съдим по реанимацията на партията му “Напред, България” , дето май по едно време беше сред подкрепящите за първи мандат Георги Първанов.

По този повод някой някъде беше споменал, че Англия няма вечни врагове и приятели. Но пък има вечни интереси.

Което няма никаква връзка с последните съобщения в английските интернет сайтове, че поданиците на кралицата май губели интерес към инвестиции в България. Особено след като някой от вече купилите си къщички в селата по Странджа планина станали жертва на майстори – измамници.

А други след първа среща с българската здравна система с прискърбие установили, че нестинарството не е за боси пети, привикнали на английска морава. И след като не успяхме с идеята да привлечем за заселници милион и половина японски пенсионери, дано не изпуснем сега братята македонци – мераклии да се върнат към бугарските си корени.

Не че експремиерът им Любчо Георгиевски от едната сал любов към песента “Болен ми лежи Миле Попйорданов” взе нашенско тескере, но все си е друго наместо по-прочутото “Луно, луно, земьо македонска!” 7577 братя и сестри по кръв само през миналата 2005-а да са се прехласнали по “Мила родино, ти си земен рай”… Впрочем министър Ивайло Калфин е повече от прав като подсказа на колегите си от Скопие, че България и за в бъдеще ще подкрепя усилията им да влязат в ЕС, но не безусловно.

Така де, то безусловен е само рефлексът на кучето.

Ако вярваме на Павлов. Но не на Любомир Павлов, дето завел някога в директорския кабинет на столичната “Топрофикация” онзи Валентин Димитров. С тайния влог от 1,6 млн. евро в австрийската банка.

27 юли 2006 година

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук