СЪБИТИТА ПО СВЕТА ПРЕЗ ЮНИ И ЮЛИ

0
143


Срещата на върха на Г-8 в средата на юли, чийто домакин за първи път бе Русия, е събитието на лятото – обикновено неактивен сезон за политиката, което бе очаквано и коментирано с особен интерес. Причината бе темата на форума – енергийната сигурност – сполучливо избрана за руското председателство. Тя отразяваше както приоритетите на Запада, засягащи Русия, така и новите задачи на външната политика на Москва.

Основавайки се на икономическия ръст в Русия, укрепва и самочувствието на властта в страната. Затова Кремъл, политическият и бизнеселитът са в процес на преразглеждане на външната политика на федерацията.

Форумът в Санкт Петербург бе чудесна възможност да се демонстрира новата, по-твърда линия на Москва. Стремежът на Русия е ЕС и САЩ да признаят новото статукво в международните отношения. С домакинството си Москва изпрати и сигнали, че е готова да стане гарант на евроазиатската енергийна сигурност, ако Западът признае нейната хегемония в постсъветското пространство и позицията й на енергийна свръхдържава.

Срещата приключи без сериозни общи инициативи за справяне с глобалните проблеми, които тревожат хората по света. Наблюдатели дори упрекнаха лидерите на страните, които са най-големите консуматорки на енергия, че са могли да излязат с по-свежи идеи. Г-8 обаче е неофициален клуб на влиятелни страни, затова договореностите от подобни форуми невинаги стават известни веднага.

Енергийната сигурност несъмнено е жизненоважна тема, когато цената на петрола прехвърля 78 долара за барел, както стана в началото на нападението на Израел срещу Ливан миналата седмица.

Всъщност, на срещата в Санкт Петербург нямаше голямо развитие по този централен въпрос. В заключителната декларация лидерите на държавите от Г-8 поеха ангажимента да насърчават прозрачността и отвореността на енергийните пазари. Както и преди, Кремъл отказва да либерализира системата от руски тръбопроводи за износ на горива, но настоява за интегриран достъп до западните пазари при ограничен такъв на чуждестранни компании до пазара в Русия.

От Осемте големи се очакваше да положат повече усилия за разрешаване на спешни въпроси като гарантиране на по-голяма сигурност при доставките на енергия, намаляване на консумацията и намиране на алтернативи на полезните изкопаеми като енергиен източник. Но това не се случи.

По въпроса за Близкия изток лидерите на най-индустриализираните страни изрекоха познатите баналности и показаха отново познатите различия между Вашингтон и Европа. Не успя да ги извади от обичайните рамки и будещата тревога способност на Израел и на ислямистките радикални групировки да съживяват старите конфликти.

Сякаш повече внимание беше отделено на иранския ядрен проблем. Страните от Г-8 се обединиха зад предложението, на което Техеран трябва да отговори до 22 август, но не станаха ясни стъпките, които ще се предприемат, ако той откаже да го приеме. Осемте подканиха Северна Корея да поднови ангажимента си по спазване на мораториума върху опитите с ракети. Колебливите търговски преговори явно бяха отписани от лидерите на Г-8 – нито един от тях нямаше желание да предизвиква фермерските лобита в страната си. Те са в задънена улица по въпроса за субсидиите за богатите фермери, а твърде много неща са заложени на карта, ако тези преговори се провалят.

Участниците в срещата приеха още няколко декларации – за образованието в епохата на иновационните общества през ХХI век, за борбата с инфекциозните заболявания. В отделни заключителни документи се съдържаха оценки и препоръки, свързани с борбата с корупцията, с нарушаването на авторските права и с пътищата за осигуряване на устойчиво развитие на Африка. По време на срещата и в заключителните документи бе отправен призив за политическото уреждане на отдавнашни конфликти в горещи точки като Нагорни Карабах и Косово.

Вяли, а може би по-добре неутрализирани бяха и проявите на антиглобалистите в Санкт Петербург, които обикновено съпровождат форумите на богатите. 37 души, сред които и българи, бяха задържани след кратък седящ протест по средата на “Невски проспект”, с плакати “Не на Г-8”. Полицията ги разпръсна с палки. Други 200 изобщо не успяха да се доберат до северната руска столица.

Горивото, използвано при транспортиране на участниците в срещата до Санкт Петербург, бе повече от положителния принос към глобалната енергийна сигурност. Не беше трудно да се види колко голяма е пропастта между изявленията от срещата и политическата реалност. Целият уикенд беше лошо при крито упражнение по измъкване от важните въпроси, иронизираха ползата от форума западни коментатори.

Войната на Израел срещу Ливан от последните десет дни, след еврейската офанзива в ивицата Газа, е събитието, което със сигурност ще има тежки последици за международните отношения.

Под претекста на наказателна мярка заради отвлечените от “Хизбула” двама израелски войници и други трима убити по общата граница и изстрелваните от радикалната организация ракети срещу израелски територии, премиерът Ехуд Олмерт заповяда на армията да бомбардира не само южната част на Ливан, която е под контрола на ислямистката организация, а инфраструктурата на цялата страна.

От началото на израелските въздушни удари, започнали на 12 юли, унищожени или извадени от строя са международното летище в столицата Бейрут и всички пристанища на страната, главните пътища, мостове, казарми, цивилни индустриални обекти. Не са пощадени дори жилищни сгради – цели квартали в столицата Бейрут и в другите големи градове бяха сринати от бомбите. Настъпилата паника и бягство на чуждите граждани от Ливан бяха умело използвани за пропагандни цели от десните политици в Тел Авив.

Има войни, при които един и същ бомбардиран разрушен жилищен блок се показва толкова често в различна перспектива, докато телевизионният зрител не започне да мисли, че целият град е в руини. В Бейрут този похват е излишен. Който оператор иска да покаже последиците от една война, трябва само да насочи обектива към Харет Хорейк – цели части от улиците на бейрутското предградие вече не съществуват, написа сп. “Шпигел”.

Въпреки декларациите на много европейски държави, в това число Франция и Русия, че израелският ответен удар далеч надхвърля операция за борба с тероризма, небивалите жертви и разрушения продължават.

На 18 юли Съветът за сигурност на ООН отложи разискването на проблема под претекст, че изчаква резултатите от международна мисия в района.

Добре познатият защитник на Израел – САЩ, не само не осъдиха тези действията на Израел, но Вашингтон веднага намери виновниците за подпаления нов конфликт в Близкия изток – Сирия и Иран, които като покровители на „Хизбула” я финансирали и снабдявали с оръжия.

Тази война бе започната, за да бъде напълно неутрализирана “Хамас” заедно с доктрината й на непризнаване на израелската държава, след като първо управлението й бе блокирано с помощта на т. нар. международна общност. Демонстрацията на сила от страна на Израел има за цел да покаже на подкрепящите палестинската кауза ислямски страни в региона, че Израел има силата и се ползва с протекциите сама да начертае границите, които я устройват.

Арабският свят както винаги се оказа разединен и готов да си затвори очите за ливанско-израелската криза. За действащите в него режими е по-важно да запазят властта си, отколкото да се застъпят за братята си араби. Истина е, че арабските страни нямат нито дипломатически, нито военни средства, с които биха могли да повлияят на събитията.

На 20 и 21 юни се състоя форумът САЩ – ЕС. Домакин бе Австрия, която председателстваше съюза. Големи райони от Виена бяха отцепени при пристигането на Буш за срещата, проведена в двореца Хофбург. Освен от австрийските специални сили “Кобра” той бе охраняван и от стотици агенти на американските тайни служби.

Освен суматохата, която се създаде в австрийската столица, от съвместната пресконференция на Буш, австрийския канцлер Волфганг Шусел и председателя на Европейската комисия Мануел Барозу стана ясно, че разговорите са били много продуктивни, а отношенията между двете страни на Атлантика – стабилни. Те намират израз в стокообмена – 99% от търговията на държавите от ЕС, на стойност 2 милиарда долара, прекосява океана, посочи Шусел.

Шефът на Европейската комисия Мануел Барозу начерта възможните стратегии за сътрудничество между ЕС и САЩ: в енергийната област, в опазването на околната среда, във връзка с преговорите в рамките на Световната търговска организация, в областта на интелектуалната собственост, за двупосочна инвестиционна политика без протекционизъм, за облекчаване на визовия режим на гражданите от ЕС, подкрепата на демокрацията в света. Сигурността на енергийните доставки също бе във фокуса на вниманието.

За разлика от Санкт Петербург форумът САЩ – Европа бе съпроводен от силни протестни действия в центъра на Виена. Между 10 (според полицията) и 20 хиляди (според организаторите) участници в демонстрацията се струпаха край двореца Хофбург. На плакатите можеше да се прочете: “Г-н Буш, спасете планетата – подайте оставка”, “Буш е терорист”, “Спрете убийствата” и др. Чучело на Буш висеше от бесилка, а близо 1200 ученици също протестираха срещу посещението на президента на САЩ и гориха американско знаме.

Коментатори резюмираха посещението на американския президент Джордж Буш в Европа като опит да поправи разнебитения публичен образ на САЩ с обещанията за закриване на затвора в Гуантанамо и демонстрираната склонност към отстъпки в сферата на търговията.

Сред срещата си с европейските лидери американският президент замина за Будапеща, където взе участие в отбелязването на годишнината от Унгарското въстание през 1956 г.

Скандалът “Савоя”, който вече слезе от първите страници на водещите италиански всекидневници, бе интересен за нас заради българската си жилка. В средата на юни синът на последния крал на Италия Умберто Втори – 69-годишният принц Виктор Емануил Савойски, бе арестуван в Италия по обвинение в принадлежност към престъпна групировка, целяща корумпиране, фалшификации и експлоатация на проституция. По-късно се изясни, че става дума за трафик на ротативки и набиране на проститутки за работа в швейцарско казино. Принцът, който се завърна официално в Италия през март 2003 г. след 56-годишно изгнание, наложено на кралското семейство за сътрудничеството на управлявалия от 1900 до 1946 г. крал Виктор Емануил Трети (баща на Умберто Втори и дядо на Виктор Емануил Савойски) с фашисткия режим на Мусолини, бе задържан със заповед на съда в Потенца, Южна Италия.

Полицейската акция бе насочена срещу общо 13 души, сред които Салваторе Сотиле, говорител на бившия италиански министър на външните работи Джанфранко Фини.

Братовчедът на Виктор Емануил Савойски – лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски, бе замесен в скандала с твърдения на предварителното следствие, че е разследван за корупционна схема с бизнесмена Пиер Паоло Черани. Според изтеклата информация се твърдеше, че Симеон Сакскобургготски е приел пари и други облаги срещу обещания да гарантира на Черани и Виктор Емануил сделки в България в областта на здравеопазването и на телефонните услуги.

През юли Полша стана обект на интерес заради политическата атракция двама братя, при това близнаци, да овладеят цялата власт в страната. На 14 юли лидерът на управляващата партия “Право и справедливост” Ярослав Качински положи клетва като премиер пред брат си, президента Лех Качински. Новият правителствен глава завърши клетвата си с думите: “Нека Бог да ми е на помощ!” Ярослав Качински замени на този пост съпартиеца си Кажимеж Марчинкевич, който подаде оставка седмица по-рано. Така, според някои наблюдатели, той излезе в светлината на прожекторите след кариера на задкулисен стратег.

Преминаването на двата най-влиятелни поста в 38-милионна Полша не само в едно семейство, но и у двама 57-годишни мъже с еднакви кръгли лица, побелели коси, консервативни възгледи и популистки речник, занапред едва ли ще е само храна на политическите сатирици в страната. Поляците очакват да видят как новият премиер и брат му ще се преборят, както обещаха, с връзкарството и корупцията, които процъфтяват в Полша след падането на комунизма през 1989 г. Критиците им твърдят, че близнаците, бивши активисти на “Солидарност”, са обсебени до параноя от убеждението, че бивши комунисти все още се таят по всички ъгли в държавната администрация и частния бизнес.

В Украйна, ядосани от безизходицата, в която изпадна парламентът, ентусиасти отново излязоха да разпъват палатки на главния площад в Киев. Тълпите обаче ги няма и сегашният протест е бледо подобие на масовите демонстрации от 2004 г., станали известни като “Оранжевата революция”.

След продължилото три седмици в края на юни блокиране на работата на новия парламент от спечелилата най-много гласове Партия на регионите на Виктор Янукович и последвалия разпад на трипартийната “оранжева коалиция”, напусната от социалистите, сега президентът Виктор Юшченко има време до 1 август да размисли дали да приеме кандидатурата на Янукович за премиер, предложена от новото “антикризисно” мнозинство, или да разпусне парламента и да свика нови избори. За повторни избори настояват неговата партия “Наша Украйна” и Блокът на уволнената от него бившата министър-председателка Юлия Тимошенко, който демонстративно напусна парламента.

Какво още се случи през горещия юли? На 17-и последната група японски войници се изтегли от Ирак. Военнослужещите от далечната източна страна не участваха в бойни опeрация, през последните две години извършваха хуманитарни и инженерни дейности в Самауа. В същия ден американската космическа совалка “Дискавъри” се приземи безпроблемно на Земята, с което приключи втората успешна мисия на американски совалки след трагедията с “Колумбия” през 2003 г.

21.07.2006 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук