сп. „Ню лефт ривю“ „Ново ляво списание“
Съществувало в продължение на 40 години като едно от ключовите списания на международната левица, през 2000 г. то бива трансформирано в „нов източник на информация за новия век“. Днес в него се разглеждат проблемите на световната политика и глобалната икономика, държавната власт и протестните движения, съвременната социална теория, история и философия. Списанието решително се противопоставя на неолибералните предписания за Третия свят, бори се срещу днешните защитници на капитала с остри, научни анализи и международни критики. Издавано на всеки два месеца в Лондон, то съдържа статии, интервюта, тематични коментари и рецензии за книги.
Вместо да разглеждаме Световния социален форум в Порто Алегре като противопоставяне на Световния икономически форум в Ню Йорк, по-ясно ще бъде ако си го представим като далечно повторение на историческата конференция в Бандунг, състояла се в Индонезия през 1955 г. И двете бяха представени като опит да се отговори на господстващия световен ред: колониализма и подтискащото противопоставяне на Студената война в случая с Бандунг и правилата на глобализацията в този с Порто Алегре. Разликите обаче са съвсем ясни. От една страна конференцията в Бандунг, която събра държавни ръководители предимно от Африка и Азия разкри по драматичен начин расистките измерения на колониалния световен ред и този на Студената война, който Ричард Райт описа като разделен от „завеса на цветовете на кожата“. Порто Алегре, обратно, беше предимно „бяло“ събитие. Имаше относително малко участници от Африка и Азия, а расовите различия на двете Америки бяха изключително слабо представени. Това показва постоянната цел на участниците в Порто Алегре – да глобализират по-нататък различните движения както във всяко общество поотделно, така и по целия свят – проект, в който Форумът е само една стъпка. От друга страна, докато Бандунг се проведе от малка група национални политически лидери и представители, в Порто Алегре имаше много участници, представители на многобройни движения. Тази многобройност е голямата новост на Световния социален форум и основна надежда за неговото бъдеще.
Първото и преобладаващо впечатление от Форума беше огромното мнозинство участници – не толкова броят на хората (според организаторите – 80 000), колкото този на мероприятията, срещите и заседанията. Програмата, изброяваща всички официални конференции, семинари и работни срещи, повечето от които се състояха в Католическия университет, беше с размера на таблоиден вестник, но човек бързо разбираше, че имаше и безброй други неофициални събирания, които се организираха из целия град. Някои от тях бяха популяризирани чрез плакати и брошури, за други информацията се предаваше устно. Имаше и отделни събирания за различните групи, участващи във форума, като например срещата на италианските социални движения или тази на различните национални подразделения на АТТАС. Последваха демонстрациите: както официално планирани, като парада за откриването, който беше в първомайски стил, така и по-малки като например срещу членовете на парламента от различни страни, участващи във форума, които гласуваха в подкрепа на настоящата война срещу тероризма. Освен това се проведоха и мероприятия в огромния младежки лагер на брега на реката, чиито поляни и навеси подслониха 15 000 души в атмосфера, напомняща на летен музикален фестивал. Накратко казано, ако някой искаше да разбере всичко, което се случваше в Порто Алегре, със сигурност щеше да получи психически срив. Форумът беше доста хаотичен, разпокъсан. Човек се чувстваше сред море от хора от толкова много краища на света, обединени срещу настоящата форма на капиталистическата глобализация.
Тази отвореност на срещата беше най-важният елемент на Порто Алегре. Дори форумът да беше ограничен в някои аспекти – социално и географски, например – така или иначе той даде възможност за по-нататъшна глобализация на цикъла на борбите от Сиатъл до Генуа, които се водят от мрежа движения, предимно северноатлантически. Вълнувайки се от същите въпроси, които всички поставят в борбата си срещу съвременната капиталистическа форма на глобализация, или срещу конкретната политика на дадени институции като МВФ, тези движения оставаха ограничени. Осъзнаването на общото в техните проекти и тези по други краища на света е първата стъпка към разширяване на мрежата от движенията или свързването на една мрежа с друга. Разбирането на този факт всъщност е най-важното условие за добрата, плодотворна атмосфера на Форума.
Срещата обаче трябва да разкрие и да се обърне не само към общите проекти и желания, но и към разликите на тези, които са обвързани с тях – разлики в материалните условия и политическата ориентация. Различните движения по света не могат да се свържат помежду си просто във формата, в който всяко едно съществува – по-скоро трябва да се трансформират чрез общо приспособяване едно към друго. Например тези от Северна Америка и Европа неминуемо се различават по своя опит от този на селскостопанските работници и бедните селяни в Бразилия, представлявани най-вече от Движението на хората, които не притежават земя – и обратно. Какви промени са необходими, че евроамериканските глобализационни движения и латино-американските движения да не се уеднаквят или дори да се обединят, а да се свържат в една широка обща мрежа? Форумът предостави възможност да се осъзнаят тези разлики и въпроси от тези, които желаят да ги видят, но не предложи условия те да бъдат обсъдени. Всъщност същият характер на разпокъсаност и многолюдност на форума, който създаде еуфорията на общност между участниците, измести терена, на който тези разлики и противоречия могат да се разгледат.
Антикапитализъм и национален суверенитет
В този смисъл форумът в Порто Алегре мина може би прекалено гладко, с излишен шум и недостатъчна конфликтност. Най-важната политическа разлика, преминаваща през целия форум, се отнасяше до ролята на националния суверенитет. Всъщност има две основни позиции в отговор на господстващите днес сили на глобализацията: или да се работи, за да се засили суверенитета на отделните нации и държави като защитна бариера срещу властта на чуждия и глобалния капитал, или да има стремеж към ненационална алтернатива на настоящата форма на глобализация, която е също глобална. Първата, поставяща неолиберализма, е преди всичко аналитична категория, която гледа на врага като на неограничени глобални капиталистически действия със слаб държавен контрол; втората е по-ясно изправена срещу самия капитал, независимо дали е регулиран от държавата или не. Първата може правилно да се нарече антиглобализационна позиция, доколкото националният суверенитет, дори и свързан с интернационална солидарност, служи, за да ограничи и регулира силите на капиталистическата глобализация. Така за тази позиция националното освобождение остава крайна цел, както беше за старите антиколониални и антиимпериалистически борби. Втората, обратно, се противопоставя на всяко едно национално решение и търси демократична глобализация.
Първата позиция зае най-видимото и доминиращо пространство на форума в Порто Алегре. Беше представена от големи пленарни заседания, повтаряна от официални говорители и отразявана в пресата. Ключов поддръжник на тази позиция беше лидерството на бразилската Работническа партия – всъщност домакин на форума, тъй като тя управлява както града, така и регионалното правителство. Ясно и неизбежно беше, че Работническата партия ще заеме централно място на Форума и ще използва международния авторитет на събитието като част от стратегията на кампанията си за предстоящите избори. Вторият доминиращ глас на национален суверенитет беше този на френските лидери на АТТАС, който постави основата на форума на страниците на „Le Monde Diplomatique“. От тази гледна точка лидерите на АТТАС са доста близко до много от френските политици, особено до Жан Пиер Шевенман, който проповядва засилване на националния суверенитет като начин за разрешаване на болните въпроси на съвременната глобализация. Така или иначе това са фигурите, които доминираха при представянето на форума, както вътрешно, така и пред пресата.
Обратно, позицията, застъпваща алтернативна глобализация, а не суверенитета, беше малцинство на форума – не в количествен смисъл, а от гледна точка на представяне. Всъщност мнозинството от участниците също бяха в позицията на малцинство. Първо, различните движения, които организираха протестите от Сиатъл до Генуа, са като цяло ориентирани към ненационални решения. Всъщност самата централизирана структура на държавен суверенитет е насочена срещу хоризонталната мрежа, която движенията са изградили. Второ, аржентинските движения, появили се в отговор на настоящата финансова криза и организирани в събрания по квартали и градове, са също така настроени против предложенията за национален суверенитет. Техните лозунги призовават за отърваване не само от един политик, а от всички – от цялата политическа класа. И накрая – различните партии и организации, участващи във форума, са по-враждебно настроени към предложенията за национален суверенитет „отдолу“, отколкото „отгоре“. Това може би важи особено за АТТАС, хибридна организация, чието ръководство, особено във Франция, се смесва с традиционните политици, докато обикновените членове се уповават твърдо на движенията.
Затова разделението между позицията за суверенност и антиглобализъм и тази за несуверенност и алтернативна глобализация не може да се направи от географска гледна точка. То не очертава граници между Севера и Юга или между Първия и Третия свят. Противопоставянето отговаря по-скоро на две различни форми на политическа организация. Традиционните партии и централизираните кампании като цяло стоят на полюса на националния суверенитет, докато новите движения, организирани в хоризонтални мрежи, се обединяват по-скоро на полюса за несуверенност. Освен това в традиционните, централизирани организации ръководните нива подкрепят суверенитета, докато нисшите нива – не. Не е изненадващо, може би, че тези, които имат власт, са най-заинтересовани от държавния суверенитет, а тези извън нея – най-малко. С това може да се обясни защо позицията за национален суверенитет и против глобализацията доминираше в изказванията на форума, макар че мнозинството от участниците са ориентирани по-скоро към перспективата за ненационална алтернативна глобализация.
Като конкретна илюстрация на тази идеологическа и политическа разлика човек може да си представи отговорите на настоящата финансова криза в Аржентина, които логически произтичат от всяка от тези позиции. Всъщност въпросът за кризата доминираше на целия форум като заплашително предупреждение за поредица от предстоящи икономически бедствия. Първата позиция би подчертала факта, че разгромът в Аржентина беше причинен от сили на глобалния капитал и политиката на МВФ, заедно с други наднационални институции, които подценяват националния суверенитет. Затова логичният опозиционен отговор трябва да бъде засилването на националния суверенитет на Аржентина (и на други нации и страни) срещу тези дестабилизиращи външни сили. Втората позиция би посочила същите причини за кризата, но твърдейки, че национално решение не е нито възможно, нито желателно. Алтернативата на господството на глобалния капитал и неговите институции може да се намери на едно също глобално ниво чрез глобално демократично движение. Практическите експерименти в демокрацията, на които сме свидетели днес на квартално и градско ниво в Аржентина, например, поставят въпроса за необходимата приемственост между демократизацията на Аржентина и тази на глобалната система. Разбира се никоя от тези перспективи не предоставя съответната рецепта за решаване на кризата веднага, с която да се надхитрят предписанията на МВФ, а и не съм убеден, че изобщо съществува такова решение. Те по-скоро представят различни политически стратегии за действия днес, чиято цел в хода на времето да бъде разработването на реални алтернативи на настоящата форма на глобално господство.
Партии срещу мрежи
В един предишен период можехме да инсценираме старомодна идеологическа конфронтация между двете позиции. Първата можеше да обвини втората, че е играчка в ръцете на неолиберализма, подценяваща националния суверенитет и проправяща пътя на по-нататъшна глобализация. Политиците, може да продължи същата страна, могат да бъдат управлявани ефективно само на национално ниво и в рамките на държавата. А втората страна може да отговори, че националните режими и другите форми на суверенитет, корумпирани и подтискащи са единствено пречка за глобалната демокрация, към която се стремим. Този тип конфронтация обаче не се състоя в Порто Алегре – отчасти поради разпокъсания характер на форума, който се стремеше да отклони конфликтите, отчасти тъй като позицията за суверенитет така добре успя да окупира централните изказвания, че не беше възможна никаква конкуренция.
Но най-важната причина за липсата на конфронтация може би имаше нещо общо с организационните форми, отговарящи на двете позиции. Традиционните партии и централизирани организации имат говорители, които ги представят и водят техните битки, но никой не говори за мрежа. Как се спори с мрежа? Движенията, организирани в техните рамки, изпълняват властта им, но не се конфронтират. Една от основните характеристики на мрежата като форма е, че никогат не се изправят две страни една срещу друга, винаги в нея се включва трета, после четвърта, а после неограничен брой страни. Това е една от характеристиките на събитията в Сиатъл, която ни беше най-трудно да разберем: групи, които смятахме, че обективно си противоречат една на друга, като защитници на околната среда и синдикати, религиозни групи и анархисти, изведнъж се оказа, че могат да работят заедно в условията на мрежа на мнозинството. От малко по-различна гледна точка движенията играят ролята на нещо като обществена сфера, в смисъл, че могат да дадат пълен израз на различията в рамките на общия контекст на открита размяна на мнения. Но това не означава, че мрежите са пасивни. С движенията, които трансформират фиксираните традиционни позиции те изместват противоречията и действат като алхимия, или по-скоро като вятър на промяната.
Също като форума многобройността на движенията е винаги прекомерна и неясна. Затова със сигурност от една страна, е важно да се осъзнаят разликите, които разделят активистите и политиците участващи в Порто Алегре. От друга страна, би било погрешно да се открои разликата според традиционния модел на идеологически конфликт между противоположните страни. Политическата борба в ерата на движения, обединени в мрежа, вече не действа по същия начин. Въпреки очевидната сила на тези, които заемаха централно място и доминираха в изказванията на форума, може накрая да се окаже, че те са загубили битката. Може би представителите на традиционните партии и централизираните организации в Порто Алегре приличат прекалено много на старите национални лидери събрани в Бандунг – представете си Лула от Работническата партия на мястото на Ахмед Сукарно като домакин, а Бернар Касен от АТТАС във Франция като Джевахарлал Неру като най-почетен гост. Със сигурност лидерите могат да изработят около заседателната маса резолюции, утвърждаващи националния суверенитет, но те не могат да отнемат демократичната сила на движенията. Вероятно те също ще бъдат пометени от тълпата, която може да преобразува всички фиксирани и централизирани елементи в толкова други в неограничената си мрежа.