СРЕДНА КЛАСА Е ИМАЛО И ИМА В БЪЛГАРИЯ

0
222

Иван Нончев – професор, доктор на икономическите науки. Работи по проблемите на труда, доходите на населението и тяхната диференциация, по социалните промени в обществото и други. Автор е на книгите „Техническият прогрес и работната сила в селското стопанство“ (1972), „Работната заплата според труда и резултата“ (1980), „Средната класа и социалните трансформации в България“ (2000) и други, както и на множество статии.

Проблемът за наличието или отсъствието на средна класа в България изисква няколко предварителни уточнения. Едно от тях е по какъв критерий ще се търси нейното формиране и съществуване. В понятието „средна класа“ могат да се влагат различни смислови съдържания и да се дават най-различни тълкувания, констатации и изводи. Второ. Да се отчита, че понятието „средна класа“ е свързано със социалните различия в обществото. Трето. Всяка от социалните групи средна класа, бедни и богати има винаги строго конкретно икономическо и социално съдържание, отразяващо определен исторически период от развитието на дадена страна. То е различно у нас в трите исторически периода – от Освобождението на България до 1944 г., от 1944 до 1989 г. и след 1989 г. То е още по-различно за нашата страна, в който и да е от трите периода и западноевропейските страни, САЩ, Япония.

Да се отрича наличието на средна класа у нас със свои качествени и количествени характеристики, само защото те не са такива, както в западноевропейските страни е нелогично, априорно и затова подвеждащо. (1) Доколкото съм изследвал проблема за средната класа в България и потребността да се продължи разговора по него, си позволявам да изкажа някои свои съображения. (2)

За критериите

Понятията „средна класа“ или „средни социални слоеве“ са свързани директно със социалните отношения в дадена страна. Те са особен разрез на обществените отношения. Те отразяват взаимодействията между субектите на социалните отношения, произтичащи от неравното им положение в обществото. Обективно обусловените неравенства са предимно в условията на живот, в жизненото равнище на индивидите, домакинствата (семействата), социалните слоеве, социалните групи (класи), териториални социални общности и други, които са и основните субекти на социалните отношения. Под въздействието на различни фактори, в т.ч. и провеждането на определени икономически и технически мероприятия от държавата, общините, фирмите и други, настъпват промени в отделни страни на условията на живот и жизненото равнище, а значи и в съществуващите неравенства. Тези промени са същностни и съдържателни страни на протичащите социални процеси, в т.ч. на двете форми на социално разслояване. Първото, социалното разслояване по хоризонтала отразява появата, съществуването и промените в социалните групи и слоеве – частни собственици на земя, на предприятия, безимотни, наемни работници и служащи, занаятчии, предприемачи, арендатори, рентиери, професионални групи като учители, лекари, отраслови общности и други. Второто е социалната диференциация или социалното разслоение по вертикала – богати, средни слоеве (средна класа) и бедни. Във всяка от тези обобщени социални групи има поне три равнища – хора от средното равнище за групата, около долната и около горната граница на всяка група.

Основните фактори, с решаващо значение за протичането на един или други икономически и главно социални процеси, а с това и за формирането и промените в социалните групи и слоеве са: собствеността и формите на икономическата Ј реализация; професия и специалност; степен на образование и квалификация; характер и съдържание на труда; размер на получаваните доходи от индивида и неговото семейство (домакинство); достигнато жизнено равнище; начин на разпределение и преразпределение на доходите на заетите, на фирмите, на цялото население в т.ч. чрез цени, данъци, такси, мита, кредити, лихви и други. Те, използвани в съвкупност, позволяват да се характеризира по-пълно социалната група в т.ч. средната класа. Опознаването на тези и други социални процеси и на факторите, които ги обуславят, позволява на властимащите чрез прилагането на определени мерки да влияят върху протичането им, с цел постигането на желани социални промени, социални последици.

Несъмнено, някои промени в условията на живот, свързани със социалното разслояване рефлектират и в социалната диференциация. Между участниците във всяка от трите обобщаващи социални групи се формират и общи интереси, социални нагласи и социално поведение на дадени страни от тяхното съществуване, макар по други да има различия и даже противоречия. Така е, защото едни и същи хора могат да бъдат носители на различни потребности и интереси, да попадат в различни социални групи и слоеве според аспекта, в който се разглеждат, и затова – участници в няколко социални процеси. Трябва да се държи сметка за съществуващите връзки и зависимости между отделните процеси.

Следователно, появата, съществуването и промените на средната класа са част от промените в икономическите и социалните отношения. Социалните групи (класи) са големи образувания от хора, които имат сравнително еднакво социално положение (по условия на живот и жизнено равнище), общи интереси и характерни черти, обусловени от значими фактори, определящи ги именно като такива, а не други. Подобна е характеристиката и на социалните слоеве вътре в социалните групи или извън тях. Промените в един или няколко от посочените фактори водят до промени в социалното положение на индивида, домакинството, слоевете и групите. След определена степен на промени те престават да бъдат в дадената социална група (слой) със свои специфични черти и характеристики и преминават в други социални групи и слоеве, с други специфични черти и характеристики. Така се осъществяват в практиката процесите на социалните трансформации и промени в социалната структура.

Посочените фактори по съдържание, форма на проявление, степен на въздействие са нееднакви в различните исторически периоди от развитието на България и в отделни страни. В този смисъл и средната класа, и богатите, и бедните имат винаги конкретно историческо съдържание като икономическа и социална характеристика. Твърде различни са икономическите и социални условия на живот, жилища, обзаведеност, образование, размер, вид и структура на потребление и други, определящи жизненото им равнище в трите периода. Обоснованият анализ изисква да се отчита и този момент.

Използването на обосновани критерии за обособяването (определянето на количествените и качествени граници) и характеризирането на средната класа, е главното за нейното разграничаване от другите обобщаващи социални групи – богати и бедни, за проследяването на промените в нейния обхват, съдържателни и същностни черти. Без да се спираме на различните схващания за критериите, ще разгледаме два от най-често използваните.

Едното от схващанията приема за критерии собствеността върху средствата за производство и съответно делението на обществото на капиталисти, собственици на средствата за производство, наемни работници и дребни производители. Последните се приемат като средна класа. Това са притежателите на неголеми по размер средства за производство, които се използват с труда на собственика и на членовете на своето семейство, а често и с наемен труд, произвеждат продукти за себе си и (или) за пазара. С получените доходи те изхранват, възпроизвеждат себе си, членовете на семейството и производствените процеси. Те са и трудещи се и собственици, работещи за печалба. Вярно е, че размерът, видът и формите на икономическа реализация на собствеността върху средствата за производство винаги предопределят и начина на участие в общественото производство, и основанията за размера на получаваните доходи. Абсолютизирането на този важен и реален показател не позволява да се разкрие цялата система от социални групи и слоеве.

Друго е при второто схващане за критерия. С развитието на науката и техниката нарастват и променят своята структура потребностите на хората. Стремежът към по-пълното им задоволяване е естествен. По-високото жизнено равнище е закономерен мотив за влагане на повече труд, за повишаване на образованието, за плодотворна предприемаческа дейност, за по-ефективно използване на средствата за производство и други, за получаването на повече доходи и за да се живее по-добре.

Тази мотивация е фактор за икономическия и социалния просперитет на обществото, на населението на дадена страна. Доходи се получават от различни източници и от един или няколко членове на семейството (домакинството), и като правило, се използват общо, в полза на всички членове. Величината на доходите на член от домакинството определя и степента на задоволяване на потребностите на всичките му членове.

За определянето на средната класа най-подходящ е критерият „Доход на член от домакинството“ в размер, осигуряващ нормално възпроизводство на всички членове на домакинството. Възпроизводството на работната сила предполага наличност на продукти и услуги за потребление, за задоволяване на физическите и духовни потребности и на носителя на работната сила (работоспособността), и на другите членове на домакинството в т.ч. на още и вече нетрудоспособните. Необходимите продукти и услуги за нормалното възпроизводство, включени в т.нар. „кошница“, са различни по количество, вид и структура за работещите, за подрастващите и възрастните. Те, изразени в пари, отчитат необходимия паричен доход на домакинството.

Източниците на доходи са твърде различни и нямат задължителна сила за всяко домакинство и за всеки исторически период. Те са: работна заплата за вложен труд от наемни работници и служители; доход от труд и от собственост за дребните производители; доход от собственост – печалба, наем, аренда, дивиденти, лихви и други; помощи от държавата и общините; доходи от осигурителни фондове и други. Те могат да се съчетават в най-различни варианти в едно домакинство. У нас статистиката има специални данни за размер и структура, и на доходи, и на разходи по домакинства според дохода на член от домакинството, разпределени в 10 групи, и то за период след 1952 г.

Показателят „Доход на член от домакинството“, съчетан с определена кошница с продукти и услуги и дадена структура на потребление се свързва и с понятията „социален минимум“ и „жизнен минимум“, използвани и у нас. Възприе се, че социалният минимум включва определено ниво на доход на член от домакинството, осигуряващ нормативно определени по размер, качество, вид и структура на продукти и услуги и други условия, необходими за нормалното физиологическо, духовно и социално развитие на работещите, подрастващите и възрастните (пенсионерите). С подобно съдържание се използва у нас и понятието „издръжка на живота“. (3) Използва се и понятието „жизнен минимум“ включващ набор от продукти (стоки) и услуги, необходими за минималното задоволяване на първичните потребности на отделните индивиди и семейства (домакинства). (4) Като най-ниска граница на доход т.е. „праг на бедността“ у нас се възприе т.нар. Базов минимален доход или Гарантиран минимален доход. Когато доходите са под него се прилага социалното подпомагане от държавата. Много важно за целите на социалната диференциация е да се отчита натрупаното имущество, размера на жилищната площ на член от домакинството, степен на снабденост с предмети с дълготрайна употреба (хладилници, телевизори, леки коли) и други.

Възприемането на социалния минимум като критерий за разкриване на социалната диференциация позволява да се определи обхватът на средната класа. Като по-конкретни страни на критерия могат да се възприемат: получаването на доходи от участие със собственост и със свой или (и на членовете на домакинството) труд, само с труд, само със собственост в търговска (стопанска) дейност или от други източници; равнището на доходите да е НА и като правило НАД установения за даден период социален минимум, осигуряващ нормален, възприемлив стандарт на живот. Тук са включени домакинствата с доход на член от домакинството от обоснования размер на социалния минимум до примерно 8-10 пъти над него, при средно достигната снабденост с жилища и обзавеждане. Това позволява да се повишава степента на задоволяване на потребностите на всички домакинства над нормативите на социалния минимум от храна, облекло, жилища, леки коли, вила, ежегодно веднъж на почивка на море (планина) в страната или чужбина и др. Това разкрива възможността на домакинствата с доходи към горната граница за средната класа да са заможни хора. (Границите подлежат на прецизиране при всеки конкретен анализ).

На тази основа, към обобщаващата група на богатите могат да попаднат лица и домакинства с доходи (текущи, спестявания и др.) на член от домакинството НАД 8-10 пъти от включения в социалния минимум, като сравнително трайно явление – две и повече години. С тези доходи те могат да задоволяват потребности от най-различен вид в т.ч., и разкош, различни хрумвания по всички параметри на жизненото равнище.

В обобщената група на бедните попадат тези, които имат доход на член от домакинството ПОД този в социалния минимум и е около уточнения жизнен минимум. Доколкото самото „нормално възпроизводство“ варира в определени граници, то към групата на бедните са домакинствата с доход на член от домакинството под 80% от този в социалния минимум или около 70%, което е равно или близо до жизнения минимум.

Средната класа

и промените в социалната структура у нас
Горните съображения са използвани за анализа, констатациите и изводите за социалната структура, свързана и със социалната диференциация направени за трите исторически периода. (2) Там са дадени и количествените и качествените характеристики и социалните слоеве, включени в трите обобщаващи социални групи. Някои ги има и в други публикации. (1). Затова тук ще се спра на по-главните моменти.

Изследването показа, че в периода от Освобождението до 1944 г., по критерия „Доход на член от домакинството“ и размер и структура на потреблението, към обобщаващата социална група на бедните попадат около 45-48% от населението. В групата на средните слоеве (средната класа) попадат около 42%, и в групата на богатите – около 10-12%, с отклонения в различните години. (Подробно 5, с. 32-57).

През втория период – 1944-1989 г. протичат дълбоки икономически и социални промени, които формират нова социална структура. Тези промени са историческа даденост, предопределила условията на живот на всички граждани на страната, независимо кой, как ги оценява сега. Главните промени са обусловени от няколко фактора: конфискацията на имуществото на незаконно забогателите през войната, национализацията на индустриални предприятия и банки, принудителното изкупуване на едрата градска собственост и селскостопански машини и инвентар и кооперирането на частните собственици на земя и занаятчиите.

Промените в икономическото и социалното положение на хората от трите обобщаващи социални групи – богати, средна класа и бедни, както и от другите социални групи – занаятчии, интелигенция и други от първия период, намират израз в процеса на ОСРЕДНЯВАНЕТО в икономическото и социално положение на семействата (домакинствата). То се изразява във: изравняването на всички граждани пред средствата за производство – няма доходи от собственост; изразяването на всички като собственици на своята работна сила (работоспособност), която продават за определено време срещу работна заплата (трудово възнаграждение); нарастване броя на заетите и постигане почти пълна заетост на трудоспособното население. Влагането на труд и получаването на работна заплата (трудово възнаграждение) стават главната икономическа и социална характеристика на почти цялото население в трудоспособна възраст. Така процесът на осредняването се изразява и като процес на формирането върху нова основа на средната класа, протичащ през целия втори период. Върху него оказват влияние и други процеси.

1. Държавата, съсредоточила в държавния бюджет огромни финансови средства, извършва мащабно строителство и производствена дейност. Към 1988 г. капиталните вложения нарастват 29 пъти спрямо 1949 г., основните фондове – 12 пъти, производствените фондове – 18 пъти спрямо 1952 г., общественият продукт – 26 пъти, националният доход – 16 пъти спрямо 1939 г. (6)

2. Увеличава се броят на заетите в народното стопанство – към 1989 г. заетите, получаващи работна заплата са около 4 200 млн.

3. Повишава се образованието на населението. За периода 1946-1985 г. нараства броят на хората с висше образование – 9 пъти, със средно и полувисше – 8 пъти, с основно – 2.3 пъти, при намаляване на хората с подосновно образование с 47%. Подобрява се образователното ниво и квалификацията на заетите във всички отрасли и подотрасли.

4. Променя се бита на живеещите и в града, и в селото чрез новопостроените жилища, големите промени във водоснабдяването, канализацията, електроснабдяването на селищата, обзавеждане с хладилници, електрически печки, телевизори, леки коли и други.

5. Променят се и източниците на доходите. Освен трудовите възнаграждения нарастват и към края на периода достигат около 30%, доходите от Обществените фондове за потребление, свързани с такива жизнено важни социални придобивки като безплатно за ползвателите образование, здравеопазване, преференции при столово хранене, почивки, спортуване и други.

6. Ежегодно след 1952 г. нарастват и номиналните и реални доходи на всички слоеве от населението.

7. Значително се подобрява количеството, качеството и структурата на потребяваните стоки и услуги, които нарастват ежегодно, а с това и снабдеността на организма с необходимите вещества – белтъчини, мазнини, въглехидрати и др.

8. Подобреното хранене, разширената мрежа на здравни, профилактични и за почивка заведения, съдействат за подобряване здравето на населението, за изчезването на някои болести и др.

Тези промени засягат всички слоеве от населението в т.ч. и от 10-те групи от населението по доход на член от домакинството. Разлика между всички групи се наблюдава през целия период. Данните разкриват, че домакинствата в трета и главно в четвъртата група са с доход на член от домакинството, близък до изчисления социален минимум. Домакинствата в четвърта до десета група са около 80% и попадат в обобщената социална група на средната класа. Останалите от първа, втора и частично трета група са в групата на бедните, социално слабите, но вече с ново икономическо и социално съдържание, ниво и структура на потребление, коренно различно от това на бедните в първия период. В 9-та и 10-та групи са заможните – около 20%. Богати в този период няма, поради липса на доходи от собственост (с изключение на наемите). (7)

Проведените икономически и социални преобразования през втория период са подплатени с определена идеология и насочени към изграждането на нов обществен строй – социализма. Премина се през преходния период и после към изграждането и функционирането на реалния социализъм. По своето икономическо, социално, политическо и духовно съдържание, той спада към т.нар. „сталински модел“ на социализма с диктатура на пролетариата, а по същество на една партия, при ограничаване правата и свободите на гражданите, с пълно господство на държавната собственост, с централизирано планово стопанство, съпроводено с деформирани стоково-парични отношения, със силна и всеобхващаща роля на държавата. В този си модел социализмът изчерпа сравнително бързо своите вътрешни възможности за развитие, а догматизмът пречеше да се променя и усъвършенства. Появиха се явни симптоми на задържане развитието на производителните сили, на застой. Налагаха се промени.

През третия период – след 1989 г. отново настъпват дълбоки промени в икономическите и социалните отношения. Те са факт и страна на жизнените условия на хората, независимо дали ги харесваме и какви са причините. През последните 12 години у нас, в главното, се осъществи преходът от един тип икономически и социални отношения, характерни за бившия социализъм, към коренно различни от друг тип, присъщи на либерализма, на капитализма. Преходът се осъществи чрез възприемането и утвърждаването в практиката на всепризнатите четири характерни, същностни черти на либерализма. (8) 1. Създадоха се необходимите условия за пълна изява на свободата на индивида, ограничавана в предшестващия период. 2. Осъществи се преходът от държавната и общинска собственост към господството на частната собственост в различните Ј форми на реализация. 3. Създадоха се условия за развитие на пазарното стопанство с всичките му характерни черти и присъщи механизми, осигуряващи двигателите на развитието – борбата за по-висока производителност на труда, за по-голяма печалба и конкурентноспособност. Те липсваха при деформираните стоково-парични отношения в предишния период. 4. В значителни размери се реализира и ненамесата на държавата в икономиката, особено като стопански субект. В реализирането на тези същностни черти на либерализма в практиката, т.е. във функционирането на капитализма, има значителни различия в отделните страни – САЩ, Германия, Франция, Швеция и други. Те са обусловени от възприетия модел на управление – от крайно десния, с крайните положения по 4-те същностни черти, до допускането в различна степен на по-силна намеса на държавата в икономиката с цел смекчаване силата на социалните различия, в т.ч. и възникналите под въздействието на пълното, свободно действие на пазарната икономика, до изявата и на плурализъм във формите на собственост и други, съобразени с интересите и традициите на дадените страни.

НАЧИНА, МОДЕЛА, по които се осъществиха основните практически мероприятия през преходния период, по посочените четири насоки, дадоха и определени икономически и социални резултати и последици. Той може да се характеризира като неолиберален, радикално либерален, крайно десен, което се явява и идеологическата основа на този модел.

След 1989 г. бързо се създадоха условия за изява на свободата на гражданите на слово, печат, сдружаване, предвижване, инициатива и предприемаческа дейност и пр. Установи се плурализъм в политическия живот, с много партии, с демократично произвеждани избори, със смяна на партиите в управлението на държавата и общините и други. С многостранни негативи, в т.ч. икономически и социални последици е създадената силна, ненужна за хората и просперитета на страната, конфронтация между българската социалистическа партия (БСП), управлявала в предишния период и нововъзникналите партии, особено Съюза на демократичните сили (СДС), което не позволи да се използват плодотворно умът, таланта и силите на всички граждани на страната.

Утвърждаване господството на частната собственост
бе подчинено на идеологически и политически съображения и небезкористни внушения отвън. Като правило, смяната на собствеността върху средствата за производство се прави и в интереса на производството – да се модернизира и увеличи с повишена ефективност. У нас решаващите промени се осъществиха през 1992 г. и 1997 – 2001 г.

Възстановяването на частната собственост върху земята стана чрез ликвидирането (разрушаване и разграбване имуществото) на ТКЗС от Ликвидационните съвети, връщането на земята в стари и нови реални граници, без допускане на уедряване на парцелите. В резултат се увеличи двойно разпокъсаността на земята (20 млн. парчета срещу II млн. преди). Сега от 760 000 стопанства само 42 000 са производители за пазара, а останалите – главно за лични нужди. Последните обработват едва 15% от земеделската площ, но отглеждат над 75% от говедата, овцете и козите и половината от свинете. (10). Преобладават малоимотните собственици – 95% от тях притежават до 20 дка земя и затова спадат към социалната група на бедните. Към средната класа са 0.8% с 50-100 дка и към богатите 0.2 от стопаните с над 100 дка, ако доходите им са от тези и то ефективно обработвани земи. (9) Реалните производители на зърно и слънчоглед са новосъздадените от новите собственици Земеделски кооперации (ЗК), макар и дамгосвани и ограничавани. Техният брой намалява, но се увеличават пустеещите земи (около 15-20% от обработваемата земя в различните години). Едрите арендатори са все още малко.

Частната собственост в останалите отрасли се възстанови чрез реституцията и приватизацията. Осъществената реституция чрез върнати имоти и компенсационни записи и бонове обхвана всички бивши собственици. Върнатото и компенсирано имущество за едни е малко и не влияе съществено върху доходите им, за други е база за започване на дребен и среден бизнес, а за трети е източник на много акции, на огромни наеми, които внесени като депозити в банки, им носят големи доходи от лихви и ги правят рентиери.
Приватизацията също се проведе по начин не съдействащ за просперитета на икономиката. Плати се дан на идеогемата за „бърза, пълна и безвъзвратна приватизация“ и че „държавата е лош стопанин“, без да се отчита световния опит. Често се прилага известната, но приспособена и изгодна схема. За директор на държавно (общинско) предприятие, в т.ч. и печелившо, се назначава определен човек, който ограничава производството, взема заеми, увеличава задлъжнялостта до обявяването му във финансова несъстоятелност. Следва приватизация чрез т.нар. РМД (работническо-мениджърски дружества), в което притежателите на най-големите дялове са директора и роднини и приближени нему или на властимащите. Продават се рядко целите предприятия, а по-често обособени части от тях, което е базата на дребните и средни фирми. Имуществото се продава и на безценица и се разграбва под различни форми. Така целево се създават дребни и средни предприемачи. Увеличаването на частните предприятия не доведе до нарастване броя на заетите. Малко са и успелите, високорентабилни частни предприятия. На практика се извърши деиндустриализация на страната.

Главното в този модел на приватизация е не увеличаването на производството и заетостта, в осъществяването на т.нар. „структурна реформа“, сведена до смяната на собствеността. Настъпилите промени в структурата на производството са не от различният темп на нарастването на продукцията в отделните отрасли, а от спадането Ј с нееднакъв темп.

Създаването на пълноценно пазарно стопанство тръгна бързо и решително. Освободените от регламент цени бързо нарастват до нивото на тези от европейския и световен пазар, и спрямо 1990 г. достигат 1490 пъти, при значително изоставане на доходите на населението (те си остават български). (11) Това обуслови намаляване на реалната заплата на 44.5% и на минималната заплата на 26.2% спрямо 1990 г. Премахването на ограниченията на вноса и износа, при високата конкурентноспособност на вносните стоки, някои субсидирани от държавата, допринесе за изтласкването от пазара на произведените у нас стоки, за намаление на производството и на заетите, за увеличаване на задлъжнялостта, за изпадането на много от тях във фалит. Освобождаването на курса на лева спрямо чуждите валути обуслови високата инфлация и обезценяването на лева и на спестяванията на населението. Така се разви пазара на стоки, на труда, на пари, на капитали. Върви се към нормална пазарна икономика. Насаждат се пазарни елементи и в образованието, здравеопазването, почивното дело и други типично социални дейности.
В такава обстановка се изяви и ненамесата на държавата в икономиката. Тя не направи почти нищо за разкриване и запазване на пазари, за задържане и увеличение на производството, за защита от обедняване и за най-бедните, но твърде много направи за бързата смяна на собствеността, съобразно изискванията на МВФ, СБ и чужди държави.
Този начин на осъществяване на прехода към капитализъм, прикрит като преход към демокрация и пазарна икономика, даде и своите негативни икономически и социални резултати.

Сравненията на сегашното състояние с достигнатото в 1989 г. дава убедителна представа за последиците. Обемът на производството общо и по отрасли е все още под 50% спрямо 1989 г. Заетите силно намаляват, а регистрираната безработица от 11.1% от активното население в 1990 г., не спада и достига около 19% в 2001 г. Брутният вътрешен продукт на човек от населението у нас от 1529 долара в 1999 г. е на най-ниско равнище сред страните-кандидатки за ЕС. (11, 12)

Протичат и дълбоки социални процеси, и по линията на хоризонталното разслояване – с появата на частните собственици на земя, предприятия и акции, на безимотни, на предприемачи, арендатори, наемни работници и служители в частни и държавни предприятия и институции, занаятчии и др., и по линията на социалната диференциация. Социалната диференциация намира израз и в два ярки и значими социални процеса. Първият е процесът на ускореното и силно забогатяване по законен, незаконен и криминален начин, на около 5% от населението, из средата на бившата средна класа и социално слаби до 1989 г. Тяхното имущество бързо нараства, а доходите за потребление на член от домакинството надхвърлят 8-10 пъти този в социалния минимум от 1989 г. Тук попадат хора заети в търговията (външна и вътрешна), в банковата застрахователната и други подобни дейности и по-малко в реалната икономика – индустрия, строителство, селско стопанство. Някои от тях са със значително реституирано имущество. Други се възползват по различен начин от преразпределението на финансовите средства на държавните и на бившите обществени организации, трети – от начините на приватизация. Очертават се около 15 линии на забогатяване у нас. Тези слоеве вече са със солидни икономически позиции и влияние в обществения живот.

Вторият е социалният процес на относително и абсолютно обедняване на около 80% от населението. Относителният дял на доходите в БВП намалява от 46% в 1999 г. на 32% в 2002 г. (11) За процеса на абсолютното обедняване съдействат много фактори: по-бързото нарастване на цените на стоките и услугите от доходите на населението; увеличаването на стари и въвеждането на нови данъци, такси, мита и др.; допускането на такси и други плащания за образование, за здравеопазване и други, неплащани преди.

Процесът на обедняването намери израз в много измерения. 1. Изменя се структурата на разходите на домакинствата в полза на неотложните – за храна, отопление, осветление, вода, здравеопазване, данъци, такси и др. 2. Силно намалява консумацията на почти всички хранителни и нехранителни продукти, особено на някои от духовната сфера. 3. Реалните доходи са около 30% от необходимото. (14) 4. Нараства заболеваемостта, голям е отрицателният естествен прираст – 4-7 на хиляда души. 5. Нараства броят на неграмотните и с по-ниско образование. 6. Увеличава се делът на домашно произведените продукти за изхранване и други.

Тревожното е, че в тези 80% от обедняващите, около 50-60% са твърдо в групата на бедните с под 80% от дохода на член от домакинството за възприетия социален минимум (издръжка на живота). В нея са и около 12-15% или 1 200 000 души от населението, живеещи с по 40 лв. на месец, (колкото е официалният гарантиран минимален доход) и получават ежегодно целеви помощи за отопление. Това е българският праг на бедността, при възприет в световната практика 1 долар или над 60 лв. месечно. Ако се възприеме той, то тези хора на дъното на бедността ще са над 30%. (14:
Към средната класа, с доход на член от домакинството, осигуряващ изискванията на социалния минимум за размера и структурата на потребяваните продукти и услуги, около тези за 1989 г., остават едва около 15% от населението.

Необходимите доходи за поддържане на този стандарт на живот се осигуряват с много повече труд – извършване на допълнителни дейности, семеен бизнес и др., както и доходи от собственост. Променя се съставът и структурата на включените в средната класа сега, в сравнение с предшестващия период. Към нея спадат: значителна част от адвокатите, които при новите условия имат възможности за много по-голяма дейност; заетите в държавните институции като народни представители, министри, зам.-министри, началници управления, част от заетите в държавния сектор, съда, прокуратурата, областните и някои общински управи; част от преподавателите във ВУЗ, главно чрез допълнителна заетост; част от заетите в банките и застрахователните и други подобни институции; част от предприемачите със собствен бизнес; притежателите на големи и контролни пакети от акции в АД или дялове в ООД; крупни арендатори на земя; други. В нея примерно попадат домакинствата с доход на член от домакинството от 300 лв., колкото е издръжката на живота, до около 2400 лв. (8 пъти над нея). Над тази сума са в групата на богатите. Под 80% от нея, т.е. 240 лв. до 40 лв. на член са в групата на бедните. (Цифрите не бива да се абсолютизират. Те подлежат на прецизиране).

Тези реални процеси опровергават изказаните мисли в началото на прехода, особено от някои политици, че с възстановяването на частната собственост чрез реституцията и приватизацията автоматично се създава и средната класа. Самото притежание на някакъв обект в частна собственост не е показател за принадлежност към средната класа, защото много от тях са в групата на бедните, наред с тези в богатите и средната класа.

Следователно, в България е имало и има средна класа по възприетия показател, макар и със специфично икономическо и социално съдържание и изменящ се обхват от населението, поради протичащите социални трансформации, в различните исторически периоди. Проблемът е не във вайкането, защо тя не е с такъв обхват и икономическа и социална характеристика, както в развитите западни страни. По-важно е да се предприемат мерки, съдействащи за увеличаването на домакинствата в средната класа.

При наличната задоволеност със жилища и обзаведеност, увеличаването на доходите на домакинствата е главната насока за нарастване на броя им в средната класа. За това съдействат мерките в няколко направления. (1) С решаващо значение е оживлението на производството. Печелившата работа на предприятията (фирмите) стават фактор: за поддържане и увеличаване на заетостта на населението, за редовно изплащане и нарастване на изработеното трудово възнаграждение, на вноските в държавния и общински бюджети, в общественото осигуряване и други, които са предпоставка за нормалното функциониране на образованието, здравеопазването, отбраната, полицията, пенсионното дело, социалното осигуряване и други. 2. Създаване условия за нормално функциониране на дребния, средния и фамилен бизнес, чрез обосновано определяне на плащаните от тях данъци, такси и други, така че доходите им да осигуряват възстановяване на материалните разходи, средна работна заплата на заетите и някаква печалба, от която да се плащат данъците и да остава за разширяване на дейността. 3. Да се направи законодателно повече за получаване на по-големи доходи от възрастното поколение, в т.ч. и чрез заделяне на средства от приватизацията на предприятията, създадени с техния труд, за попълване на пенсионните и здравни фондове. Това ще е израз и на т.нар. „трудова реституция“.

Тези и други мерки ще подпомогнат преминаването на част от бедните към средната класа, към заможните в нея, към богатите, и ще предотвратят изпадането на други в групата на бедните. Чрез специални икономически и социални мерки трябва бързо и чувствително да намалеят хората от дъното на бедността, живееща сега с по 40 лв. месечно. На тази база трябва да се постигне определено намаляване на силните социални различия у нас. Това е и националноотговорна политика на властимащите партии, независимо от наименованията им и себеидентифицирането като леви или десни. Тогава и приемането на България в НАТО и в Европейския съюз ще е по-леко и по-достойно.

Литература
1. Градинаров, Б. Средната класа в България – несъстояла се трансформация. – Сп. „Ново време“, бр. 1, 2002 г., с. 68-85.
2. Нончев, Ив. Средната класа и социалните трансформации в България. С., 2000 г.
3. Информационен бюлетин „Жизнено равнище“. ИССИ, 1992 г.
4. Пак там, с. 14.
5. Нончев, Ив. Цит. пр., с. 32-57.
6. Статистически справочник 1989 г. С., 1990, с. 7, 8, 10, 71, 73, 84, 86.
7. Доходи, разходи и потребление на наблюдаваните семейства в Н Р България за 1962 г. С., 1965 г., 2000 г. – раздела за 10-те групи.
8. Грей, Дж. Либерализмът. С., 1990 г.
9. Мониторинг на процеса на присъединяването на България към Европейския съюз 2000 г. С., 2000, с. 128.
10. В. „Дума“ от 06.03.2002 г.
11. Рангелова, В. – в. „Дума“ от 21.03.2002 г.
12. Статистически справочник 2001 г. С., 2000 г., с. 276-285.
13. Беров, Л. Икономиката десетилетие по-късно. С., 1999 г., с. 199-213.
14. Информационен бюлетин „Жизнено равнище“. С., ИССИ, след 1990 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук