Отдавна се чувстваше нужда от подобна книга, от едно сериозно изследване на важни събития, свързани с новата ни история, които сега, за съжаление, или се преиначават, или се премълчават, или напълно се отричат. И в това отношение ние отново се показваме уникални – в безсрамния опит на някои да наложат напълно погрешно тълкуване на историческите факти, без ни най-малко да се свенят, че подобно поведение не говори за нищо друго, освен за политическо късогледство и зловредна амнезия. Още повече като знаем, че периодът на нашата съпротива, обект на настоящата книга, и днес основателно занимава редица историци от САЩ, Великобритания, Русия, Китай… За изследователите е съвсем естествено и нормално партизаните и дейците на българската съпротива да се считат за участници във Втората световна война.
Като се има предвид всичко отбелязано по-горе, още по-релефно се очертава голямата заслуга на д-р Марин Калонкин, който след многогодишно задълбочено изследване ни поднася своя труд, за да покаже истината такава, каквато е.
Авторът е подходил изключително отговорно и добросъвестно при работата си с тази толкова деликатна материя, при изучаването на огромния по количество архив, централен и местен и главно архивите на МВР и Министерство на отбраната, като се е опитал да се абстрахира от оценките и изводите в мемоаристиката, където има голяма доза субективизъм и пристрастност, за да ни поднесе убедително своите разсъждения и тълкувания, своя ъгъл на виждане и оценка, за което са му помогнали и многобройните срещи с живи участници и ръководители на съпротивата. Голямата заслуга на Калонкин е в това, че за първи път той разглежда НОВА като военна организация, изтъквайки принципите, въз основа на които тя се изгражда. Читателят ще се запознае обстойно с военното обучение на партизаните, с методиката на това обучение, с политическата работа в НОВА, която е толкова съдържателна и многообразна. Много страници са посветени на партизанския печат, на художествената самодейност, на въздействието, което класическата литература, наша и чужда, е оказвала върху бойците. За първи път, според мен, са систематизирани и поднесени изключително интересни данни за социалната и партийната принадлежност на партизаните, за различните степени на образование, за възрастовите групи и т.н. И още нещо, което е много важно: за първи път в такъв обем се разглеждат контактите на НОВА с представителите на съюзническите сили – Русия, Великобритания и САЩ и се обосновава важният извод, че НОВА е съюзник на съюзническите сили и че до известна степен нашето партизанско движение е имало определено място в техните планове, а също така, че някои от действията на партизанските ни части са били съобразени с действията на съюзническото командване.
Специално искам да отбележа страниците, които авторът е посветил на майор Франк Томпсън. Много хора у нас само са чували за него, без да знаят нещо повече за жизнения му път. Книгата на Калонкин запълва и тази празнота в нашите познания. Удивителната съдба на доблестния англичанин не може да не развълнува читателя. Особен интерес представлява кореспонденцията между майката на героя и Георги Димитров.
Книгата на Марин Калонкин е изцяло подвластна на истината за партизанското движение. По своята същност и характер то представлява една драматична епопея, която има своите падове и възход. Ако ние, българите, изпитвахме по-голямо себеуважение, ако някои не се стараеха да пренебрегват чувството за национално достойнство, тогава може би щяхме да осъзнаем по-силно, че ни е необходима по-голяма доза родолюбие, самочувствие и разум.
В този смисъл книги като тази на Марин Калонкин безспорно изпълняват една благородна мисия. Много бих искал „НОВА – съюзник на съюзниците“ да намери, наред с останалите, и своите млади читатели, защото те трябва да знаят какво е било и да не се срамуват, че са българи.
