Бернар Касен – журналист, генерален директор на “Монд Дипломатик”, професор в Института за европейски изследвания на Парижкия университет. Основател и пръв президент на движението АТТАС – асоциация за борба срещу либералната глобализация.
В момента, в който правителството на Рафарен ограбва дребните спестители, подкопава все повече статуса на временно участващите в спектакъла, и снижава данъка върху богатствата, отвсякъде “изникват” астрономически цифри за възнагражденията, които получават ръководителите на предприятия, често пъти неспособни, и дори понякога виновни за разхищенията. Разглеждайки тези афери в качеството им на прискърбни “изключения”, големите медии се захващат гражданите да не обвиняват вече само използвачите, а и самата система, чиито емблематични представители са те.
Бернар Касен –
“Ако можех да започна нов живот, не бих променил нищо”
(Жан-Мари, 5,63 милиона евро)
“Продължи дълго, но не съжаляваме”
(Ерик и Пиер, 9,2 милиона евро)
“Точно навреме, не бях надарен за науките”
(Дьони, 3,2 милиона евро)
Нека читателят да се успокои. С тези старателно отработени популистки “цитати” – на печелившите голямата печалба, както те са вписани, през миналия юли месец във въздесъщите афиши по линиите на парижкия обществен транспорт, “Льо Монд дипломатик” не се е запътил да превежда дипломна редакционна реклама на Loto (френското Тото – б.м.)… Постарахме се наистина да подменим цифри и презимена: вместо “Франсоаз”, “Жан и Силви” и “Венсан”, става дума за онези личности, които не са изпитали нужда да си купуват билет от “Francaise des Jeux” (Френското лотарийно предприятие), за да станат невероятно богати за нула време.
Друга черта на тези милионери в евро: това са бивши от “Vivendi-Universal” (VU), изтласкани и четиримата от изхода през 2002 г., без това да означава, че те са изпаднали в нищета: г-н Жан-Мари Месие, бивш PDG (ПДЖ) – председател-генерален директор 5,63 милиона евро за шестмесечно присъствие; г-н Ерик Ликойс, бивш генерален директор, 5,098 милиона евро за малко повече от осеммесечно присъствие; г-н Пиер Лескюр, бивш ПДЖ на групата “Canal +”, 4,124 милиона евро за четиримесечно присъствие; г-н Дьони Оливен от “Canal +”, уволнен през април 2002 г. с връчен чек за 3,2 милиона евро. В трите последни случая сумите включват полагащите се обезщетения при уволнение: знамените “златни парашути”. При първия случай те не зачитат “джакпота” от 20,5 милиона евро, които бившият “господар на света” успя да изтръгне от американски посреднически трибунал, на който Парижкият съд от голяма инстанция, уведомен от Комисията по борсовите операции (СОВ), временно постави под секвестър.
Цялата върхушка (Gotha) по сделките участва в тези вакханалии на подлудялата пара. Сред най-изтъкнатите нейни членове: г-н Филип Жафре, снет от председателство на ELF Aquitaine (известна френска петролна компания) през 1999 г. с чек от 10 милиона евро, чист от налози, и за 30 милиона избор от ценни книжа (т.нар. “stock-options” сток-опшън, б.м.); г-н Пиер Билже, наскоро напуснал председателството на Alstom с 5,1 милиона евро; г-н Серж Чурук ПДЖ на Alcatel, който макар и да е печелил годишно по 1,5 милиона евро, поиска през март 2003 г. да му бъдат отчислени 500 000 сток-опшън, с благоприятен курс от 6,7 евро.
Следва да припомним тук, че противно на лотарията и Лото, бенефициантът на определен вид сток-опшън никога не може да изгуби своята ставка, не без основание: той не купува акциите веднага, а се задоволява да изчака техният курс да надхвърли този на фиксираната предварително цена. И именно в този момент, той извършва присвояването на отпуснатите му ценни книжа и незабавно ги продава…, получавайки разликата. Която може да бъде колосална: 12 милиона евро през 2001 г. за г-н Мартин Буиг (известен строителен магнат и притежател на няколко TV канала – б.м.); 8,1 милиона евро, също през 2001 г. за г-н Жан-Рьоне Фурту, когато бил председател на “AVANТIS” преди да замести г-н Месие начело на VU и да му чете морал, присвоявайки при това годишен доход, който би трябвало да стигне през 2003 г. 2 милиона евро, както и огромен пакет от сток-опшън; 5,6 милиона евро за г-н Мишел Пебро, ПДЖ на Националната популярна банка “Париба” (BNP-Paribas).
Още едно френско “изоставане”…
Ето ви личностите, повечето от които, индивидуално или посредством MEDEF (Движение на предприятията във Франция – б.м.) перманентно, кичещи се като глашатаи на “риска”, не се скъпят на оскърбителни думи по адрес на “корпоратизмите” на наемните труженици, препоръчват “реформи”, поставящи под въпрос “архаизмите” (в превод: социалните придобивки), като преди това са си осигурили, за себе си лично, железобетонни финансово-обезпечаващи механизми: от една страна, сток-опшън, истински пещери на Али-Баба за тези, които като тях притежават “сезам”-а (отвори се); от друга – “златните парашути”, в сравнение с които пенсионерските режими на държавните служители изглеждат като жалки любителски монтажи. Какво пък, биха казали някои, тези възнаграждения са необходими, за да привличат и съхраняват таланти в предприятията…
Нека отблизо да огледаме някои от тези “таланти”. От милостиня няма да се спрем на г-н Месие и неговия генерален щаб, който буквално срина цветущото предприятие. Но г-н Чурук не се справи по-добре: като допусна грубата стратегическа грешка да концентрира отново своите дейности върху комуникациите, три години преди да гръмне “балона” Интернет, той доведе АЛКАТЕЛ до ръба на пропастта, в която сгромоляса хиляди труженици. Що се отнася до г-н Билже, то той получи своя чек от 5 милиона евро в момента когато АЛСТОМ търпи загуби, възлизащи на 1,43 милиарда евро и съкращава 5000 работни места.
Всеки един от техните служители, определен по жребий, не би постъпил по-зле от тези самозвани капитани на индустрията. Помним все още как по време на съдбоносните мигове, в края на 90-те години, колкото повече дадено предприятие губеше пари, толкова повече се покачваше курса на неговите акции. Същата логика надделя и при възнагражденията на ръководителите на големи фирми: когато предприятията на САС 40 изгубили общо взето 20,1 милиарда евро през 2002 г., техните ръководители увеличили заплатите си с 11%.
В това надпреварване, към съкровището тези ръководители все още “изостават” в сравнение с англо-саксонските си колеги, събратя. И сега са на път да ги настигнат. Средно базово възнаграждение (извън всякакви бонуси) на ръководителите на предприятията на САС 40 възлиза годишно “едва” на 2,07 милиона евро. В Съединените щати техните колеги получили средно през 2002 г. едно възнаграждение (заплати и бонуси) от 6,8 милиона долара (малко повече от 6 милиона евро) (2). Ако леко смъкнем летвата и вземем съвкупността от предприятията, средното възнаграждение на ПДЖ през 2002 г. беше от 2,5 милиона долара в Съединените щати, 1,6 милиона долара във Великобритания (3). Г-н барон Селиер, президент на МЕДЕФ, дали ще търпи още дълго оглавяващите афиша на Place de Paris (Парижки финансов център) да са платени като обикновени (жалки) шефове на РМЕ (средни и малки предприятия)? В края на краищата, според закона, нищо не забранява подобно “настигане”…
Законът? неприлична дума за всички работодатели. Вярно е, че се получиха тези злополучни афери с ENRON, WorldCom, Andersen, Tyco, Focal Communications, Global Crossing. Qwest и т.н. (4), принудили американското правителство да реагира (или според МЕДЕФ да свръх-реагира) чрез приемане през 2002 г. на закона Sarbanes-Oxley. Не притежава ли той, сред други разпореждания, задължението за предприятията, котирани на Борсата, да установят “зелен номер”, по който служители могат да разкрият по (теоретично) анонимен начин злоупотребите, финансовите отклонения, фалшификациите и други счетоводни манипулации, на които те са свидетели (5)? А какво да се каже за този генерален прокурор на щата Ню Йорк, г-н Елиът Спитцер (Eliot Spitzer), който подобно на “малкия (френски) съдия” замисли да наложи рекордна колективна глоба (от 1,4 милиарда долара) на финансовия стопанин на Уол Стрийт (establishment) – (CitiGroup, Credit Suisse, First Boston, Lehman Brothers, J. P. Morgan, Goldman Sachs, Morgan Stanley и т.н.), за да ги научи да се придържат към предполагаемо съществуващата “китайска стена” между техните аналитични дейности и банково-инвестиционна такава?
Какво добро може да се очаква от акционерите, които започват да се организират срещу твърде лакомите ръководители. Така във Великобритания докладът на Комисията по възнагражденията на англо-американския фармацевтичен гигант GlaxoSmithKline (GSK) бе отхвърлен от генералната асамблея, отчасти поради мотива, че предвиждал “златен парашут” от 35 милиона долара за генералния си директор (6). В Съединените щати настъплението срещу фараонските възнаграждения поде личност вън от всяко подозрение, г-н Уорън Бъфет (Warren Buffet), председател на инвестиционния и осигурителен фонд Berkshire Hathaway, един от печелившите в страната. В началото на май 2003 г., обръщайки се към генералната асамблея, която обединява 10 000 от своите акционери, г-н Бъфет разкри факта, че сток-опшъните не били осчетоводявани като данъци и той разбичува алчността на ръководителите: “За пет години, в сферата на сделките в Съединените щати, е имало повече неподобаващи възнаграждения, отколкото през цялото предидущо столетие (7). Два месеца по-късно, на 8 юли, Microsoft обяви, че слага край на своите сток-опшъни, заменени с раздаване на ценни книжа. Несъмнено това решение на това предприятие-фар (светило) ще послужи за пример, ще има последователи.
Между другите показатели то доказва наличието на упорито опасение, все по-силно намиращо своя израз в Съединените щати и във Великобритания: от аферата ЕНРОН насам, доверието на акционерите, и не само на дребните, към ръководителите на предприятията, всички вкупом възприемани като работодатели-хулигани, не се е възстановило. А световната икономика, намираща се на ръба на рецесията, наистина не се нуждае от този допълнителен недъг. Измервайки степента на опасността, ултралибералният седмичник “The Economist” отправя тревожен зов към политическите отговорници: “Значителен брой от станалите в Съединените щати финансови скандали през последните години чисто и просто произтичат от криминалността в най-чистия й вид. Правова държава знае как да постъпва спрямо престъпниците и политическите ръководители, които се наричат “про-бизнес”, а всъщност са анти-капиталистически привърженици, щом като се двоумят как да обуздаят престъпленията на работодателите (8)”. С други думи, необходимо е законите да бъдат прилагани неотложно спрямо нарушителите с бели яки и да бъде възстановена етиката с оглед нещата да се върнат към нормалното.
Г-н Клод Бебеар, президент на надзорния съвет на АХА “сваляча” на г-н Месие и безспорен “кръстник” на Парижкия финансов център, прокара паралелна мисъл в книгата си “Те ще убият капитализма (9)”. Той призовава предприемачите да действат хладнокръвно по отношение на финансовите анализатори, регистриращите агенции и деловите банки, чиито отклонения той описва в качеството си на изтънчен познавач на средата. Но неговите призиви към индивидуално чувство за отговорност, както и тези на уводника на “Икономист”, отразяват донякъде лек отчаян уклон. Сякаш без да смеят да си го признаят, те усещат, че проблемът е много по-сериозен, по-структурен, обаче изобличаването му би означавало да бъде поставена под въпрос логиката, приписана на капитализма от четвърт век насам: нейното експлоатиране от мондиализираните финанси.
За да им помогнем да стигнат до края на своята мисъл, ще им препоръчаме да прочетат блестящото есе, в което Фредерик Лордън (10) описва как политическите отговорни фактори са предоставили цялата власт на финансовия МОЛОХ. И как той, подобно на адска машина с блуждаещ пробег, разтури предприятията превърнати ту в плячка, ту в грабители. Под въпрос е системата, а не само престъпното поведение на индивидите. Но не сме ли твърде взискателни към либералите, като искаме те да се отрекат от това, което те проповядват от толкова дълго време?
Le Monde Diplomatique, aout, 2003
Превод Вера Маринова
1/ Тези цифри са почерпени от Le point, 30.V.2003, La Tribune, 2.VII.2033, Le Nouvel Observateur, 10/17.VII.2003.
2/ Financial Times, Londres, 5.V.2003.
3/ Financial Times, 21.V.2003.
4/ Tom Franck, “ENRON aux mille et une escroqueries” et Denis Duclos, “Patrons fraudeurs et tueurs fous”, “Le Monde Diplomatique” resp. II, et VIII.2002. (ЕНРОН на 1001 моненичества и Работодатели-измамници и налудничави убийци).
5/ Le Monde – 21.V.2003.
6/ Financial Times, 21.V.2003.
7/ Многозначително е публикуването на тази информация върху петте колони на първата страница на Finacial Times, 5.V.2003.
8/ The Economist, 28.VI.2003.
9/ Claude Bebear (entretien avec Philippe Maniere), “Ils vont tuer le capitalisme”, Plon, Paris, 2003, 222 стр. 17 евро.
10/ Frederic Lordon, “Et la vertu sauvera le monde” (И добродетелта ще спаси света…”, изд. Резон дьо вивр, Париж, 2003, 125 стр., 6 евро.
