БАЛЕТНОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ – ПРЕВЪРНАХМЕ “ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО” В БЛАТО

0
18

Д-р на изкуствознанието, балетмайстор, педагог, критик. Родена през 1951 г., в гр. София. Художествен ръководител на акредитирана от нея специалност “Балетна режисура” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Дългогодишен балетен режисьор в БНТ. Нейни произведения се съхраняват в “Златния фонд” на телевизията. Педагог и директор на ДХУ. Участник в редица международни конференции, свързани с балетното изкуство. Носител на “Златна лира” за цялостно творчество /2001 г./.

Международният институт на театъра към ЮНЕСКО избра 29 април за Международен ден на балета. Основанието за това беше, че на тази дата през 1727 г. е роден Жан Жорж Новер – артист, балетмайстор и теоретик, автор на книгата “Писма за танца и балетите”, труд, който определи балета като самостоятелен театрален жанр. Новер формира естетическите норми на това изкуство като “… драма, написана с музика и въплътена чрез хореографията”. Принципите, формулирани в този труд са актуални и до днес, а историята на балета справедливо го титулува като “баща на съвременния балетен театър”.

Балетът е сред най-разбираемите изкуства, защото безмълвният език на танца не се нуждае от превод. Балетът не е само движение на тялото. Той въплъщава чрез хореографска мисъл големи идеи и образи на миналото, на днешния ден и на бъдещето. То дава възможност да опознаем света, да общуваме с хората от цялата планета, да представим себе си като култура.

Балетът извисява и обогатява човека в нашето тревожно, динамично и технизирано съвремие. Синтетичната природа на балетния театър придава още по-голяма сила на неговото въздействие. Той е мост между културите в днешния глобализиращ се свят. Българската култура може и трябва да се гордее с такива постижения на балетното изкуство като Международния балетен конкурс – Варна, учредената Лаборатория за балетна педагогика – Международната лятна академия – Варна.

Една кратка ретроспекция на знаците, с които светът отбелязва заслугите ни за развитие на световния балет:
– Години наред водещи балетни режисьори и специалисти, звезди на националните балетни театри, участват в Международния балетен конкурс – Варна.
– Нашите балетни артисти се радват на големи успехи на световните сцени – те успешно се реализират на световния пазар на труда.
– Оценката на прочути балетни специалисти също е показателна: имаме носител на най-престижната награда – Отличието “Анна Павлова” – Париж, сребърни и бронзови отличия на Международните балетни конкурси – Варна, Москва, Осака, Париж, Берн, Джаксън.

Българската душевност, чувствителност, емоционалност, музикалност и танцувалност – типични за славянските народи, са най-ярко изявени в един от дванадесетте най-древни народи, сред които е нашият. Българските творци на културата населиха световните сцени, галерии, университети, училища и академии. Ето защо през последното десетилетие, когато навлязохме в поредния преход на тотално раздържавяване, по-голяма част от нашите творци просто напуснаха страната. Тази миграция на млади добре образовани и талантливи хора би трябвало да ни стресне.

Кои и откъде са тези “велики”, никому неизвестни в света външни експерти, “реформатори” – ликвидатори, съветници и т.н., които си позволяват да ни поучават кое образование у нас е актуално и кое не е. И какъв да бъде броят на училищата и обемът на студентите. Аз съм дълбоко убедена, че търпението от страна на българина по отношение на “качеството” на съвременния живот е само по една причина – че младите имат възможност да получат добро образование у нас. Все още.

Ето защо не мога да не се възпротивя на опитите да се руши българската образователна система по изкуствата, с доказана реализация на кадрите си по света – в музиката, изобразителното изкуство и т.н. Не е нормално, само за да се харесаме някому да търпим тезата за ненужността на “съветските” образци. Особено когато става въпрос за балетното образование. Мисля, че е редно да поставим проблема за “екологията” в изкуството. Разбирам, че прекалено разширявам обхвата на понятието “екология”, но мисля, че “почвата, въздухът и водата” на най-изящното от всички изкуства – балетното също трябва да са чисти от многогодишни замърсявания, от интригите на некомпетентни дописници, наричащи се критици, от “тежките метали” на ранната професионална смърт на талантливите, от “смога” на задушаващите условия за работа и творчество.

Основното, което в бъдеще ще решава съдбата на нашия балет са артистите и режисьорите и условията, в които те работят. Как да говорим за високи критерии, за естетически категории в образованието, за високо качествено ниво, когато де факто у нас, с образование се занимават необразовани и полуквалифицирани хора.

Българският балетен театър съществува вече 75 години. Балет с такава история отдавна възпроизвежда свои кадри. През 2001 г., Държавното хореографско училище бе удостоено със званието Национално училище за танцово изкуство, във връзка с 50-годишния му юбилей. В него и в балетните паралелки на музикалните училища в страната се подготвят професионални балетни артисти.

Средното ни специално балетно образование е формирано под влияние на руската класическа школа, която в началото на ХХ век покори петте континента и с право е призната за генератор на световното балетно изкуство. А всеки професионалист в балетното изкуство знае, че добрата школа е бъдещето на театъра и гаранция за неговата жизненост и бъдеще.

Другият проблем е реализацията на българските балетмайстори. Много наши колеги през последното десетилетие поеха пътя към Европа и Америка и може би постъпиха правилно тъй като не желаят да бъдат подлагани на постоянни унижения и уволнения и да се задоволяват на ранна възраст с педагогическа работа.

Балетното образование извън страната струва хиляди валутни лева. Моето лично мнение е, че нашата държава е една от най-богатите в света, след като се оказа, че никой няма нужда от тези таланти през годините на прехода. Как се създава национален репертоар? Колегите ни, останали да работят в чужбина намериха свой стил и свое лице, а ние? От кого да потърсим морална отговорност за ранната смърт на талантливи наши балетни дейци?

Дали отново ше повярваме, че ще дойде време за работа, както вярвахме досега в много неща, които се сгромолясаха пред очите ни? Ще повярваме ли, че е дошло нашето време, на професионалистите, че ще знаем не само какво ще ни се случи утре и какво ще работим в близките 5 години?
Вярно е, че сме много бедни, но същевременно хората, които аз познавам напускат страната ни не за пари, а за пълноценната си професионална реализация, така че не можем да крием действителните причини с това извинение.
Не бих желала да пропусна, че в България в периода от седемдесетте до средата на осемдесетте години имаше и полувисше балетно образование в Института за музикални и хореографски кадри, специалност балетна педагогика, създадена от български възпитаници на ГИТИС – Москва. През деветдесетте години в Държавна музикална академия “Панчо Владигеров” се откри специалност “балетна педагогика” – бакалавърска програма, а няколко години по – късно:
в Академията за музикални и педагогически изкуства – Пловдив, като след завършване на бакалавърската програма студентите могат да продължат след конкурс в магистърска степен и за една година да станат балетни режисьори.
През 1999 г. в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” бе акредитирана магистърска програма, специалност балетна режисура – петгодишен курс на обучение.

Едно от енциклопедичните определения за балета е, че той е висша форма на хореографията. В синтетичната си цялост балетът включва драматургия, хореография, музика и изобразително изкуство. От една страна в хореографското си действие балетът е близък с драматичния спектакъл, а от друга – със симфоничната музика. Най – добрите световни образци са единство на хармонията между превъплъщения на драматургията и музиката в хореография. Обратното е вече: полубалет, полудрама, полумузика и най-вече: полухореография.

Проблемите на висшето образование по изкуствата са:
– различни образователни модели и системи в сферата на изкуството;
– позицията за запазване на по-голяма част от традицията в образователната система в сферата на изкуствата, съществуваща до момента у нас, тъй като се е доказала по света;
– високо качество на преподаване от отлично подготвени специалисти;
– професионален и педагогически морал;
– адекватни на днешния ден планове и програми
– обновяване на академичния състав;
– и основното – пазарен принцип за реализация на учебния продукт, съобразен със Закона за авторското право в сферата на изкуствата;
– изграждане у студентите на качества и умения за образование през целия живот.

Репертоарът

Всеки голям и уважаващ себе си балетен театър гради своя авторитет чрез балансиран репертоар, който включва: образците на балетната класика, съвременна хореография и постановки с национална тема. Тези три направления са и основата на всяко балетно обучение – те са и сред изискванията на всеки международен балетен конкурс.
Балетните театри като че ли не смятат за свое задължение да развиват националния репертоар. Смятам, че всеки държавен театър има това задължение, особено академичните ни театри, по една единствена причина – че те са български и не могат да очакват някой друг да решава техните задачи.

Състоянието на Международния балетен конкурс
Трябва да отбележа упорството, с което накои наши “специалисти” години наред титулуват Международния балетен конкурс – Варна като Първи. Но понеже години наред ни се набиваше упорито “първият”, мултиплицирано от всички официални издания на Балетния конкурс, се наложи да направя справка и да уточня истината. Ще спестя на читателите библиографията на балетния форум преди и след Втората световна война.

Така че Международният балетен конкурс, проведен през 1964 г., но вече с 20 издания до днес може с право да се нарича най-старият и най-авторитетният сред сега провежданите други международни балетни конкурси, но хронологически не и “първият”.

Международните конкурсни инициативи, в това число и Международният балетен конкурс – Варна със своите издания веднъж на 2 години бяха основен фактор, освен за развитието на добро средно професионално балетно образование у нас, “работеха” за развитие на българското балетното изкуство.

Подготовката за явяване на конкурс стимулира балетисти, балетмайстори и педагози, но и дисциплинира. Всеки професионалист знае и това, че до списанията, а още по-малко до монографиите и учебниците новото стига бавно. И вече не е ново. Запознаването, адаптирането или отхвърлянето в търсенията на водещите хореографи в света е задача, която по цял свят през втората половина на ХХ век се решава именно на подобни форуми.

Ние имахме шанса да създадем навреме балетния си конкурс. С помощта на руската школа, която постави световни критерии още с първите си балетисти на него и най-вече с решаващото и дългогодишно председателсво на балетмайстор като Юрий Григорович, той бързо стана един от най-престижните балетни конкурси в света.

Това, че ние на Международния балетен конкурс – Варна, имаме не едно отличие, и то в онзи период, в който работеше най-авторитетното международно жури в света е много висока оценка за българския балет.
В годините на преход и преминаване на пазарни релси, без ясна национална политика в културата, при непрекъсната смяна на министри и произтичащите от това кадрови промени и крайно оскъден бюджет – конкурсът изпадна в характерната за цялата българска култура криза.

Редно е да отдадем дължимото на неговите организатори през този период, които с цената на много трудности, спонсорства и лични усилия успяха да го запазят. За организацията му са необходими не един, а много специалисти и то професионално подготвени, нужен е патронажът на творческите съюзи и особено на Министерството на културата на Република България, но не формален, който освен създател е и негов дългогодишен организатор.

Бих желала да добавя само, че до 1991 г., Българската национална телевизия транслираше по всички западноевропейските телевизионни канали всяка вечер конкурса – от първи до трети тур и гала-спектакъла. А сега? Защо Българската национална телевизия трябва да плаща за правото да излъчва предавания за държавния до вчера балетен конкурс? И на кого? На частна фирма? Това, което сега излъчва БНТ са само слова и награждавания, зрителят повече от 10 години няма възможност да следи развитието както на българското участие, така и на световния балет. Да не говоря, че предаването на откриването на ХХ юбилеен конкурс прекъсна поради излизане от строя на старата електрическа инсталация на Летния театър.

Последните два конкурса бяха под патронажа на съпругите на българските президенти. Всичко това би било идеално, ако не се използват тези институции за личен бизнес. Всички гости – членове на жури – участници в Академиите идват заради авторитета на Варненския конкурс, извоюван от 1964 -та година и не са наясно, че всичко това е в ръцете на една частна фондация, която отдавна показа, че не може да развива Международния балетен конкурс, но успешно ползва “чадъра” на институциите.

Няма в света държава с традиции в балетното изкуство, създала международен балетен конкурс, която да подарява този престиж и това национално богатство изцяло в ръцете на частна фондация, която не плаща дори за правото на ползване на името и марката на конкурса, на който светът идва именно, защото все още е “Международният балетен конкурс във Варна”.

Привеждам само два примера в подкрепа на казаното – създадените след Варненския – Московският и Парижкият са изцяло държавна грижа и собственост, въпреки многобройните си и щедри спонсори. Смятам, че ще бъда правилно разбрана и че времето, което неумолимо върви напред ще накара всички национално отговорни институции да се заемат с подготовката на следващия Международен балетен конкурс, по своему юбилеен, тъй като през 2004 г. се навършват 40 години от създаването му. Съвременната хореография, както показват най-добрите образци в света, се създава на базата на творческо развитие и на основата на класиката и с нейните изразни средства. И ако класическата лексика има определени методики и съществува от векове, то ХХI век, търси нови изразни средства и искрено вярвам, че ще ги намери. Лично моето мнение е, че Шекспир, Пушкин и Достоевски поставят въпроси, които винаги са съвремененни и на много от тях човечеството още не е дало отговор. Търсят се нова лексика, нови изразни средства. Но ако не познаваме класиката и разчитайме на мигновено вдъхновение, импровизация на база на тотална неграмотност, не бихме могли да имаме съвременна хореография. Отрицанието на всичко съществуващо до момента не е пътят. Само познанието на класиката, която осмисляш и творчески доразвиваш, те прави новатор.

Сега навлиза с пълна сила афро-американският фолклор и то изкривено показан, снет от видеоклипове, но това в никакъв случай не може да се окачестви като модерна хореография. Както с много чувство за хумор и ирония се изразяваше Филип Ерсен – главен редактор на сп. “Сезон де ла данс”: “За да си “съвременен и оригинален” в наше време, ако трябва да поставиш балета “Ромео и Жулиета”, както сега е модерно по Шекспир, музика Сергей Прокофиев, най-добре е първо, да не си чел Шекспир, второ да не познаваш нотите, а най-важното е хореографията да е просто излишна”.

Авторското право

Не става дума само за нравствената страна на въпроса, тъй като истинският автор не е посочен в програмата на балетния спектакъл, а и за финансовата страна на въпроса, тъй като от всяка постановка “авторът” на хореографията получава съответни хонорари. Както за самото “създаване”, така и за всяко нейно “използване” – т.е. за всеки спектакъл.
Това е много важен въпрос не само за българския балет, но и за цялата държава, защото много спокойно можем да се озовем отново в т. нар. “черен списък” за пиратство на чуждо творчество и авторски труд, който грози цялата държава. Не мога да разбера – защо някой у нас се подписва под чужда хореография, при това квалицифицирана от секция Балет на Международния институт на театъра към ЮНЕСКО като “класическо балетно наследство”. Съгласно западноевропейските конвенции за авторско право и българския закон, е кражба и е подсъдно. Но всеки, който е изнесъл един факт за плагиатство е бил поне веднаж уволнен.
За да се научи да мълчи.

Професионалната критика – медиите – обществеността

Излизане от блатото не може да се осъществи в непрозрачна ситуация, т.е без помощта на медиите – печатни и електронни, в които трябва най-накрая да се даде отпор на неграмотността, която вече много години се “занимава” с проблемите на балета, професионалистите в него, дава оценки, рецепти, при това с тон, нетърпящ възражения и друго мнение.

Колегите професионалисти, особено в началото на 90-те години, се свиха под натиска на войнстващата неграмотност на хора без основно и средно балетно образование, (да не говорим за висше), които преживяваха живота си, изживявайки се като професионални критици, оглеждайки се към първия ред на Първи балкон”.

И ако не съм присъствала лично на даден спектакъл или конференция, от написаното обикновено не бих могла да разбера за какво става въпрос?! Предлагам на колегите от професионалните списания, както и от вестниците в тези тежки за българския балет времена да бъдат по-внимателни (и по отношение на част от добре известните ни имена от близкото минало) като съдници и съветници, без да имат каквато и да е подготовка за това.

Смятам, че е време и е задължително да се чуе гласът на младите и професионално подготвени специалисти по въпросите на българския балет (самодейците в професията ни, превърнали хобито си в начин на публична изява и издръжка вече са ни казали всичко).
Време е за излизане от блатото.
Време е за професионалистите в балета – както е навсякъде по света.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук