Националното движение “Учителите за своите права” (НДУСП) е неправителствена правозащитна организация на учителите, регистрирана с Решение на СГС от 12.06.2001г. по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Предмет на дейност на движението е утвърждаването на правовия ред в образованието, защитата на правата на учителите и разработване на насоки, програми и стратегии за развитие на средното образование. В движението членуват учители от столицата и страната с различна синдикална принадлежност. Ръководството на движението се осъществява от деветчленен Управителен съвет с председател Снежана Андреева. НДУСП осигурява безплатни правни консултации на всички учители, които изявят желание да ги получат.През последните три години НДУСП редовно участва с публикации на страниците на сп.”Образование”, засягащи широк кръг от проблеми на средното образование.
В миналия си брой “Ново време” публикува становище на НД “Учителите за своите права” по проекта за стратегия на МОН за развитие на средното образование.
I. ЦЕЛИ:
1. Да се приведе образователната система в съответствие с новите политически, икономически, социални и евроинтеграционни перспективи за развитието на страната.
2. Да се приведе българското училище в съответствие с образователните хоризонти на информационното общество.
3. Да се осъществи преход към пазарно и информационно регулиране на образователната система.
4. Да се издигне ролята и да се повиши отговорността на централните и местните органи на властта, политическите сили, неправителствените организации, синдикатите, бизнеса, държавата, семейството и цялата общественост за подобряване нивото на средното образование по европейските стандарти.
5. Да се промени статутът на българското средно училище.
6. Да се приведе статутът на българския учител в съответствие с основните измерения на учителската професия – висока социална значимост, обществена отговорност, висок образователен ценз.
7. Да се изгради нова система за повишаване на квалификацията на учителите, позволяваща преход от подготовка на учители, които поднасят информация, формират умения, култивират ценности и поведенчески нагласи, към учители, които управляват многостранния и сложен процес на самоизграждане (самообучение, самовъзпитание, инкорпориране на ценности и нагласи) на човешката личност.
8. Да се изгради нова и отделена от държавата национална система за финансиране на средното образование.
9. Да се промени механизмът на изграждане на нормативната база на средното образование.
10. Повишаването на квалификацията на всички лица, заети в сферата на просветата, да се превърне в перманентен процес, в който да се съчетае сериозното ангажиране на държавата и личната заинтересованост.
11. Предвид особената си функция в развитието на обществото – да възпроизвежда интелектуалния потенциал на нацията и да утвърждава културните ценности на обществото – образованието да се превърне в постигнат с консенсус национален приоритет, в съответствие с който да бъде съобразена дейността на всички институции във всички сфери на обществения живот и на цялата общественост.
12. Да се осъществи преход към нов тип дъстъпни по цени и съдържание учебници и учебни помагала, съответстващи на изискванията на ХХI в.
13. Решителна децентрализация в сферата на средното образование и хармонизиране на училищната мрежа на основата на сериозно проучване на реалните образователни потребности на обществото.
Така формулирани целите следва да станат основа за изграждане на нова фирмена култура на образователната система.
II. НОВА СИСТЕМА ЗА ФИНАНСИРАНЕ
Първото необходимо условие за успешното осъществяване на амбициозните цели трябва да виждаме в тяхното адекватно финансово осигуряване, което предполага изграждане на нов механизъм за изчисляване, акумулиране, нарастване и разпределение на средствата за образование. Кои следва да бъдат основните параметри на този механизъм:
– Преход към нов тип политика във финансирането на образованието. (вж. Приложение № 1)
– Преход от финансиране за покриване на неотложните нужди към инвестиране във всички без изключение дейности с оглед постигане вътрешна хомогенност на образователната система и преодоляване на диспропорцията между обектната (материална база, учебни планове, държавни стандарти и др.) и субектната (учители, управленски кадри, научен потенциал и др.) страни.
– Категоричен отказ от остатъчния принцип на финансиране и от неработещия принцип “финансиране чрез процент от БВП”.
– Ежегодно нарастване на средствата за образование с 0.4% от БВП до 2010 г. с цел достигане на равнището от 1992 – 1993 г. при съответстващо изчисляване на ЦЕНАТА на образованието, чрез остойностяване на извършваните дейности.
– Изграждане на самостоятелен и независим от държавата Национален фонд за образование, който да изпълнява функциите по изчисляване на цената на образованието, определяне източниците на необходимите средства, тяхното набиране и разпределение и да контролира изразходването им.
– Преустановяване на разхищаването на средствата за образование.
III. НОВА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ
Второто необходимо условие за успешното осъществяване на стратегическите цели е превръщането на образованието във функция на цялото общество със строго определени и целенасочени роли на различните институции, неправителствени организации, училищни директори, учители, родители, ученици, общественост, медиите. Потребностите на общественото развитие през ХХI в. настоятелно поставят пред нас изискването да превърнем образованието в единен социално-технологичен процес, който да осмисли и интегрира сегашните разнопосочни, безсистемни и често противопоставящи социалните субекти действия, и да открием широка образователна перспектива за просперитета на нацията и за нейната успешна евроинтеграция.
Тази перспектива поставя за разрешаване два проблема с еднаква значимост за възпроизводството и ускореното развитие на интелектуалния ни потенциал: създаване на оптимална обществено-политическа, икономическа, социална, научно-техническа, психологическа и друга среда за ускорено развитие на образованието и интензификация на самата образователна система във всичките й компоненти във вертикален и хоризонтален аспект. Първата стъпка към разрешаването на тези проблеми ще виждаме в регламентирането на функциите на отделните подсистеми и компоненти и начините на тяхното интегриране в общия технологичен процес.
Консултативният съвет за национална сигурност разработва, предлага и утвърждава стратегията за развитие на образованието под формата на общополитически консенсус. По този начин тя ще се превърне в ядро на образователната политика на политическите сили, независимо от конюнктурата и от мястото, което заемат в политическия спектър.
Ролята на Народното събрание следва да намери израз в признаването на образованието за приоритет, чрез ускорено приемане на нормативните актове, произтичащи от същината на Националната стратегия за образование и във възможното предоставяне на данъчни и други облекчения на фирми и организации, които разполагат със собствени програми за образование и квалификация или създават добри условия за реализация на образователни дейности.
Усилията на МС и МОН следва да се концентрират върху трансформацията на образователната система съобразно приетата стратегия чрез:
– институциализирано управление на стратегията чрез постигането на единство на цели, ценности, мотивация, средства, крайни продукти;
– разработване на политическия инструментариум – упражняване на властта чрез разширяване на нейната социална основа и чрез нейното разпределение във вертикален и хоризонтален аспект. Задачата е да се постигне трайно нарастване на организационния ефект – увеличаване на енергията и функционалността на образователната система по пътя на постоянното усъвършенстване на микросистемните (вътрешните) и макросистемните (външните) връзки. Изграждане на ефективна система за взаимодействие с другите сфери на обществото и с неправителствения сектор;
– нормативно, финансово, материално-техническо, технологическо, научно, кадрово осигуряване на стратегическите цели;
– превръщане на целите в конкретни програми за действие;
– формиране на национална фирмена култура по въпросите на образованието;
– системен контрол върху изпълнението на стратегическите цели.
Преодоляването на диспропорцията между обектната и субектната страна на образователната система е третото необходимо условие за успешната реализация на националната стратегия. Това условие ще бъде постигнато чрез усъвършенстване на първата страна и чувствителното увеличаване на степените на свобода, засилване на мотивацията, отговорността, професионализма и по-широкото ангажиране на втората в различните форми на образователния процес.
– Рационализиране на структурата на МОН по пътя на нейното опростяване и чрез подобряване на взаимодействието между отделните звена.
– Въвеждане на задължително конкурсно начало при назначаването на всички експертни длъжности в инспекторатите и министерството, като всички експерти ще бъдат включени в система за непрекъснато повишаване на квалификацията.
– Нормотворческата функция следва да се поеме от Научния институт по образованието, който да се превърне в институт за приложни изследвания и нормативно осигуряване на образованието. В бъдеще този тип дейност ще се насочва от обективните потребности на образованието и ще стане независим от теснопартийния подход и промените в политическата конюнктура; ще се осъществява на основата на обща концепция и в съответствие с националната образователна стратегия; ще се освободи от случайните хрумвания и ще бъде поставен на научна основа; ще се осигури приемственост и последователност в разработването на отделните нормативни актове; ще се осъществи преход от философията да се работи на парче към философията на системността, предполагаща вътрешен монизъм и съгласуваност между отделните части (модули) на просветното законодателство.
– Предоставяне на автономия на общинските училища на основата на следните принципни положения:
1. Независимост и децентрализация.
2. Признаване на високия интелектуален потенциал и творческите способности на трите субкултури (учители, родители и ученици), включени в училищния процес.
3. Свобода на преподаване, свобода на творческите изяви, свобода при определяне на условията за прием на ученици, на формите на обучение, при определяне профилите на обучение и на броя на паралелките в един клас.
4. Самоуправление.
5. Териториална неприкосновеност.
6. Право на изграждане, притежаване, разпореждане и ползване на материалната база, необходима за учебно-възпитателната дейност и дейностите, предвидени в чл.44 от ЗНП.
7. Право на формиране на собствени фондове и самостоятелност при определяне на реда и условията за тяхното изразходване.
8. Самостоятелен бюджет съгласно чл.10 от ЗНП.
9. Разпределение на отговорностите.
Преходът към автономията ще спомогне за ефективно въвеждане на пазарния принцип в образованието, ще издигне ролята и отговорностите на педагогическите съвети и ще постави по-високи изисквания към училищния директор най-вече по посока на неговите мениджърски умения. Той ще освободи МОН и инспекторатите от несвойствената функция да определят броя на паралелките в училищата и техните профили, ще промени цялата система от отношения между всички субкултури, имащи пряко отношение към местното училище – учители, родители, ученици, общинска администрация, инспекторат, бизнескръгове, спортни и други организации. Ще създаде условия за развитие на допълнителни дейности с оглед превръщането на училищата в културни средища на съответните региони. Училищата ще играят решаваща роля за възстановяване на интереса на родителите към образованието и възпитанието на собствените им деца.
– Промяна на статута на българските учители (вж.Приложение № 2) чрез връщане на съществувалата до 24.09.2002 г. редакция на чл.40(1) от ЗНП, която определяше учителите като държавни служители. С възстановяването на този статут държавата ще поеме своя дял от отговорността за повишаване на качеството на средното образование и ще създаде съществена предпоставка своя дял да поемат и учителите.
Този статут в най-голяма степен съответства на естеството, смисъла и предназначението на учителската професия – изпълнението на държавната политика в сферата на образованието. Въвеждането на учителите в този статут ще направи възможно пресичането на такива негативни тенденции като неучастие в организацията и провеждането на извънкласната работа, занемаряване на методическата подготовка и нарастването на количеството на невзетите поради болест или по друга причина учебни часове.
Новият статут ще доведе до съществени промени в организацията и управлението на средното образование и ще създаде условия за подобряване на качеството на образованието чрез установяване на съответствие между обектните и субектните характеристики на образователната система. Ще настъпят съдържателни промени в квалификационната характеристика на учителя, в съотношението между неговите права и задължения с цел по-пълно зачитане на неговите лични интереси и на интересите на обществото като цяло. Новата позиция на учителя ще предостави на учениците реалната възможност да ползват правата, които им предоставя чл.134 от ППЗНП. Учителската професия ще стане по-престижна, по-привлекателна и по-конкурентна. Българският учител ще заеме достойно място в обществото – такова, каквото в най-голяма степен съответства на основните измерения на неговата професия: социална значимост, висока квалификация, лична и обществена отговорност.
Ще се въведе съвършено нов механизъм на заплащане на учителския труд, който ще стане неделима част от общата система за финансиране на образованието. Той ще доведе до увеличение на възнагражденията на учителите и до по-диференцирано заплащане на техния труд, ще премахне нередовното изплащане на учителските заплати, ще ограничи потребността от полагане на допълнителен труд за посрещане на неотложните битови нужди, ще намали стреса и ще се отрази положително върху здравния статус на учителското съсловие. Този механизъм ще стимулира учителите към непрекъснато усъвършенстване и повишаване на квалификацията. Всичко това ще има огромен социален ефект, доколкото ще подобри благосъстоянието на близо 500 000 българи.
Разбира се, въвеждането в качеството “държавен служител” ще става постепенно и след постигане на определени показатели и задължителна атестация. Атестирането ще стане перманентен процес, пряко свързан с кариерното развитие на учителите и повишаването на тяхната квалификация в няколко направления. В бъдеще новоразкриваните места за учители ще се заемат с конкурс.
– Новият статут ще наложи съществени промени в системата за повишаване на квалификацията на учителите. Сегашната система има съществени недостатъци. Тя е ограничена и едностранчива, тъй като преходът от една ПКС към друга предполага монопрофилна (теория или методика на обучението) вместо мултипрофилна подготовка. Системата не е насочена към акумулиране на педагогическа култура, не е високо достъпна, защото е за сметка на платения отпуск и не съответства на финансовите възможности на учителя, който трябва да заплаща таксите за квалификационните курсове от своя джоб. Тя не стимулира усъвършенстване, доколкото предвижда нищожно заплащане. Държавата не поема отговорност за повишаване на квалификацията на учителите.
Системата, която предлагаме, се състои от 12-степенна рангова скала и предвижда широка гама от 200 – 250 курса с голямо тематично разнообразие. Преходът от един ранг към друг трябва да става, след като учителят е прослушал 3 – 4 курса с различен профил. Тази система ще направи образованието далеч по-мобилно, ще го насити с идеи и ще изчисти системата от нейните недостатъци.
Една от най-важните задачи, които предстои да бъдат решавани, е израз на обективното изискване за коренна промяна в позицията на българския учител. Той и занапред ще играе водеща роля в учебно-възпитателния процес, но ще настъпи определена трансформация. Ако досега учителите преподаваха знания, формираха умения, ценности и поведенчески нагласи, в бъдеще тези функции постепенно ще се поемат от учениците. Учителят ще съсредоточи своите усилия върху управлението на процеса на самообучение и самовъзпитание на учениците и върху собственото си усъвършенстване в сферата на методиката и дидактиката.
Тази нова ориентация ще позволи да се промени и функцията на знанията, получавани от ученика. Ако досега на тях се гледаше предимно като на средство, сега те ще се превръщат в цел. Учебният процес все повече ще придобива някои черти на научноизследователската дейност, а при достигането на определени изводи ученикът ще прави свободен избор и ще взима самостоятелни решения. Това ще формира плуралистична култура на мислене и нагласа да живее в плуралистична среда.
Тази ориентация ще наложи да се откажем и от сегашните учебници, чийто прототип е учебникът на ХVIII в. В общ план в момента знанието в качеството си на учебното съдържание функционира в следния вид: оригинален текст – критичен анализ на оригиналния текст – множество учебници-интерпретации на първото и второто – учители интерпретатори – ученици-репродуктори. Съществува обективна тенденция към увеличаване на опосредстващите звена, прикриване на същността зад излишна и привидно “учена” фразеология, прекъсваща по правило непосредствения контакт между първото и последното звено. Губи се и кроскултурният контакт на времето, в което се е появило знанието, и времето, в което то се усвоява.
Тези тенденции са много удобни за образователна система, третираща ученика като обект (ученикът много да знае и малко да мисли), но не и като равнопоставен субект на образователно-възпитателния процес (да получава повече знания, като мисли самостоятелно). Няма съмнение, че пътят към съвременното учебно пособие минава през компютърното програмиране и информационните технологии, които бързо ще изместват тромавата и превръщаща се в самоцел писателско-издателска учебникарска индустрия и ще предложат по-широка перспектива за интензификация и разнообразяване на учебния процес.
Важна задача пред всички структури, участващи в управлението на образованието e да се възвърне интересът на родителите към по-активно участие в образованието и възпитанието на техните деца и в цялостния училищен процес.
На първо място, е необходима промяна в базисните нагласи за работа с родителите. Ако досега инициативата принадлежеше предимно на родителите, от които се очаква сами да изявят готовност и желание да работят в училищното настоятелство, в бъдеще е необходимо водещата роля в този тип дейност да премине в ръцете на училището, като се има предвид, че директорът и учителите притежават необходимите и получени в системата за повишаване на квалификация компетенции да организират родителите за успешното изпълнение на разнообразните задачи по обучението и възпитанието на учениците.
Досега нито една от трите субкултури – учители, родители и ученици, не са включвани в специализирани форми за подготовка за работа с останалите. Тази празнота ще бъде запълнена чрез широкоспектърната система за повишаване на квалификацията.
Ако в момента преобладава нагласата предимно родителите да оказват съдействие на училището, занапред е наложително да се ориентираме към многостранна заинтересованост: родителите за училището, училището за родителите, родителите за родителите, учениците за учениците, учениците за училището и училището за учениците. На свой ред тази преориентация ще повлияе върху мотивацията на родителите за по-енергично включване в училищните дейности.
В момента планирането на съвместните дейности носи символичен характер. Водеща роля по правило играе училищният директор, докато на родителите се отрежда ролята на изпълнители. В бъдеще, с нарастването на количеството на съвместните дейности, плановете ще придобиват комплексен характер. Родителите все повече ще се превръщат в техен субект, а това ще ги стимулира да бъдат по-активни и в изпълнението на дейности, които сами са предначертали. Важно условие за успеха на съвместната дейност е това доколко училищата ще разполагат с информация относно родителския контингент. Набирането на такава информация може да се осъществи по различни пътища, като най-целесъобразно би било при постъпване в дадено училище ученикът и родителят да попълват анкетна карта относно социалния статус и възможностите на семейството. На основата на получените резултати училището ще разработва социалните си програми и своята стратегия за работа с родителите и учениците.
Неизползван ресурс на управлението на средното образование са учениците, на които продължаваме да гледаме предимно като на пасивен обект на въздействие, но не и като субект на управленската дейност. Въпреки че от години се говори за ученическо самоуправление, образователната система проявява удивителна неспособност да окаже методологическа и методическа помощ на учениците, а те сами да си изградят хоризонтално и вертикално структуриран механизъм за взимане на решения както по специфичните проблеми, които вълнуват учениците, така и по кардиналните въпроси на средното образование. В повечето училища, където формално има изградени ученически управленски структури, те или са избрани само защото трябва да ги има, или се доминират от училищното ръководство, превръщайки се в негов придатък.
Красноречив пример за състоянието на нещата е миналогодишният опит на учениците да протестират срещу безпринципните действия на министерството при организацията и провеждането на пробните и редовните матури. Практиката показва, че има значително разминаване между теоретичната подготовка, която учениците получават съгласно държавните образователни изисквания на обучението по гражданско образование, и тяхната действителна гражданска култура, проявяваща се в уменията да прилагат получените знания в реални ситуации, в които те действат спонтанно, зле подготвени и още по-зле организирани. Липсва също и култура за издигане, избор и подготовка на лидери, които да персонифицират интересите, желанията и потребностите на учениците и да отстояват техните права компетентно и отговорно. В резултат на всичко това много от проблемите, които вълнуват учениците – за качеството на обучение, за правата им, посочени в ППЗНП, за учебниците, които стават все по-недостъпни по цени и по съдържание, за наркоманията и за здравето, за училищния интериор, за възможностите за по-пълна изява на желания и наклонности, се решават без тяхно участие и поради това половинчато.
Системата за ученическо самоуправление, чието изграждане ще бъде сред основните цели на образователната система през следващите години, ще бъде призвана да решава следните задачи:
– да се постигне организационно обединение на българските ученици на основата на утвърдените демократични принципи и процедури;
– целенасочено, с образователна и възпитателна цел, да се формира гражданската култура на подрастващите със съответните пътища и механизми за водене на преговори и постигане на съгласие (консенсус), преодоляване на противоречията и разрешаване на конфликтите, работа в екип, поемане на отговорност, надмогване на личните интереси и пристрастия;
– участие на учениците във взимане на управленски решения, в т. ч. и на най високо равнище;
– да се развиват умения и да се усвояват механизми за издигане и подготовка на лидери, способни да защитават правата на учениците;
– да се култивират умения и нагласи за реализация на ученическите идеи и предложения;
– учениците да участват при изработването, утвърждаването и реализацията на училищната стратегия;
– да играят активна роля в организацията на училищния интериор и да влияят положително върху училищния психоклимат;
– да предлагат и прокарват форми на извънкласна работа;
– да станат активни дейци на гражданското общество.
Друг също така значителен и недостатъчно използван ресурс на образованието представляват държавните и частните стопански звена, НПО, научните и други организации. Тяхната роля на субекти на образователната стратегия ще се развива в две основни направления.
От една страна, всяка от посочените институции следва да се присъедини към идеята за превръщане на образованието в национален приоритет, като приеме собствена образователна стратегия с разнообразни и произтичащи от нейната специфика форми за изява. Това могат да бъдат планове за повишаване на квалификацията на собствения персонал, спонсориране разработката на образователни програми и на училищни дейности, извършване на конкретни образователни услуги, провеждане на теоретични и приложно-научни изследвания, дарения в пари, предмети (техника и различно оборудване) и дейности, организиране на съвместни прояви с училищата и други. Тези форми ще бъдат нормативно стимулирани от законодателната и изпълнителната власт чрез различни отстъпки и облекчения. В бъдеще при подготовката и обсъждането на всеки нормативен акт ще се предвижда специален раздел за образованието.
От друга страна, важна роля за по-тясното привличане на НПО и останалите организации за каузата на образованието ще изиграят и училищата. На първо място, в системата за повишаване на квалификация ще фигурира направление “Евроинтеграция и работа с неправителствени и други организации у нас и в чужбина”. В разнообразните курсове директори и учители ще се обучават как да се ориентират в извънучилищната среда, да съставят регистри и да осъществяват делови контакти на намиращите се в нея субекти, да набират необходимата информация и да организират работата с тях, да участват в разработването на национални, регионални и други проекти. Водещ принцип в работата с другите звена ще бъде търсенето на взаимна изгода, формирането на общи потребности и интереси и съвместни действия за тяхното задоволяване. Чрез двете направления ще стане възможно интегрирането на разнотипни институции за съвместни дейности с полифункционална насоченост.
*****
Успешното изграждане на двете системи – за финансиране и за управление, ще бъде важна предпоставка за паралелно решаване на четири проблема с първостепенно значение за средното образование.
1. Изграждане на обновена нормативна уредба. Това се налага по няколко причини: сегашната уредба има незавършен вид т.е. тя е непълна и не удовлетворява нуждите на средното училище; тя е прекалено раздута и несистематизирана; изпълнена е с противоречия и абсурди; съществува необходимост да се освободи от наслоенията на практическата целесъобразност и на политическата конюнктура; тя следва да отрази новия статут на училищата, училищния директор, учителите, учениците, родителите, научните, неправителствените и другите организации, отразен в образователната стратегия.
Основополагащи за изграждането на новата нормативна уредба ще бъдат изискването за научен подход и утвърждаване на демократичното начало – всички субекти на средното образование ще бъдат нейни равноправни творци. Тази уредба ще се изгражда в перспективата на чл.6 от ЗНП, в който ще бъдат направени незначителни корекции с цел да се избегне парадоксалното положение паралелно с този закон да съществуват и други закони – за професионалното образование и обучение, за степените на образование, учебния план и др. Тези закони отразяват същностни елементи на народната просвета и е целесъобразно да бъдат поставени под общия знаменател на ЗНП.
2. Системни грижи за здравето на ученици и учители. Те ще имат за цел неутрализирането на две ясно очертани негативни тенденции, а именно, че в момента българите са една от най-болните нации в Европа, а учителите са най-болното съсловие на тази нация. В последно време сред педагозите зачестяват отсъствията поради болест и това се отразява негативно както върху нормалното протичане на учебния процес, така и върху качеството на образованието в най-общия смисъл, доколкото се поставя под въпрос покриването на държавните образователни изисквания. Тревожен е фактът, че учителите започнаха да посещават личните си лекари с явното намерение да получат болничен отпуск. В резултат на тяхното действително тревожно физическо и психическо състояние, без наличието на очевидни симптоми на дадена конкретна нозологическа определеност, медицинските специалисти с чиста съвест предписват домашно лечение, изхождайки от общия и незадоволителен здравен статус на своите пациенти учители.
Честите отсъствия на учителите поставят под въпрос постигането както на общообразователния минимум, така и получаването на допълнителни знания във формите на ЗИП и СИП, а от там – и качеството на образованието като цяло. Основната идея на училищното здравеопазване ще бъде: доброто образование предполага здрави и жизнерадостни учители и ученици.
Реализацията на тази идея ще се осъществява в няколко направления. На първо място, ще се въведе задължителен периодичен скрининг за установяване общото здравословно състояние на учениците (ежегодно) и учителите (веднъж на две години). Особено внимание ще се отдели на психическото състояние на учители и ученици, както и на състоянието на психоклимата в училищата. Скринингът ще позволи да се установят най-разпространените заболявания сред двете съсловия, рисковите групи и очертаващите се тенденции, което на свой ред ще направи възможно осъществяването на първична, вторична, а там, където е необходимо, и третична профилактика.
На второ място, ще се разработят специални програми за здравословна училищна среда и здравословен начин на живот и на трето място, съвместно със синдикатите ще се разработи нов подход по отношение отдиха на учители и ученици. Ще бъде разработен специален модел за ролята на училищния лекар. Ще се изграждат полифункционални междуучилищни медицински центрове, които непрекъснато ще осъществяват контрол и превенция на здравето на учениците. Особено внимание ще се отделя на психопоказателите при децата в риск, различните форми на легастения, ученици с ДВСА (съчетание на дефицит на вниманието с двигателна хиперактивност) и много други. Тези центрове ще играят важна роля за повишаване на здравната култура на учители, ученици и родители.
3. Пълно обновление на материалната база на училищата и освежаване на техния интериор. Основополагаща роля при решаването на тази задача ще играе дидактическият принцип, че всеки детайл от училищната среда изпълнява едновременно образователна и възпитателна функция. Изхождайки от същността и предназначението на образованието, училищната среда следва да осъществява посочените функции, като предлага на учениците културологични образци, чиято замяна със сурогати неизменно дава отрицателен ефект.
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1
Пари за образованието
Един от най-важните въпроси, на които българското общество не успя да намери отговор през последните години, се отнася до това как в условията на почти наложителния за страната десен преход и произтичащата от неговата същност рестриктивна финансова политика да се предприемат ефективни мерки за решаване на проблемите в социалната сфера. Всички днес изпитваме неудачите на една добре замислена, но зле реализирана реформа в здравеопазването. Далеч по-трагично е положението в образованието, където влошаването на показателите е станало необратима тенденция въпреки желанията и противно на обещанията. Именно за тази сфера най-често чуваме гръмки предизборни анонси, но вместо стабилност имаме растящ хаос, вместо висок социален статус на педагозите останахме с учители без статус въобще, вместо повишаване на качеството то бележи траен спад.
При тези условия, вместо да създадем съвършено нов механизъм на финансиране на образованието, следват добре познати и доказали своята неефективност стереотипи. На първо място сред тях стои идеята за намаляване на разходите чрез съкращаване на учители, въпреки че обективните условия все повече налагат техният брой да расте, за да може паралелно с това да расте вниманието, което образователната система дължи на нашите деца. Знае се, че броят на учителите е в пряка зависимост от броя на паралелките и се определя по норматив, но със съкращенията обикновено се търси финансов ресурс за евентуално увеличение на учителските заплати.
Практиката показва, че има два основни типа образователна политика. При първия обществото приоритетно си подготвя необходимите специалисти, а те възстановяват разходите под формата на дивиденти от приложението на получените знания. Казано накратко, при този тип инвестициите в образованието са едновременно инвестиции и в останалите сфери.
При втория тип средствата се насочват към другите сфери, като се очаква в бъдеще в тях да се появят потребности от добри специалисти и едва тогава да се пристъпи към тяхната подготовка. Този недалновиден тип политика следва страната ни през последното десетилетие и той се съпътства от редица негативни процеси: инвестициите в другите сфери са твърде скромни и не вдъхват оптимизъм, качеството на образованието прогресивно се влошава, съществуват ограничени възможности за перспективно планиране, липсва ефективност в използването на малкото средства, отделяни за образование. Подобно прахосничество не си позволяват и богатите страни. Те по правило избират първия тип финансиране и печелят. Красноречиви примери за това са Ирландия и Финландия.
Една от дискутираните теми при разглеждането на въпроса за финансиране на образованието у нас и по света е свързана с това какъв процент от БВП следва да се отделя за тази сфера. В развитите страни този подход има известно оправдание, защото се прилага в условията на балансирани бюджети, устойчиви показатели, и изчисления, доближаващи процентите до реалните нужди от средства. Там има трайно установени източници за набиране на средства, които не могат да бъдат така манипулирани, че да се получи познатият ни остатъчен принцип на разпределение. Освен това става дума за традиция, чиято промяна би довела до големи сътресения в цялото общество. Дори при тези условия в тези страни подходът “процент от БВП” носи белезите на относителността и хроническия недостиг. С много по-голяма сила неговите недостатъци се проявяват в слаборазвити страни като България и това налага да се търсят по-ефективни пътища.
През последното десетилетие у нас въпросният процент претърпя някои метаморфози. Ако през 1993 г. за образованието са отделени 6.3% от БВП, то през 2000 г. те спадат на 3.1% и този процент устойчиво се запазва досега. На пръв поглед тези цифри са достатъчно красноречиви, но не съвсем. За да се разбере какво е действителното състояние, ще споменем, че през посочения период БВП у нас е спаднал с 35 – 40 %. Така се оказва, че разходите за образование са намалели не два пъти, както изглежда, а три пъти и ако не се предприемат решителни стъпки за тяхното бързо нарастване, кризата ще се задълбочи и ще има мултиплициращ ефект.
Новата методология на финансиране, която предлагаме, се основава на принципното положение, че образованието е вид услуга, която има своя цена и нея обществото трябва да плаща в пълен размер. Тази цена някой трябва да изчисли, да определи източниците за нейното набиране и след това да поеме нейното управление. За изпълнението на тези задачи е необходимо най-напред да се конституира специализиран Национален фонд за образование, който следва да разработи пълен регистър на извършваните в образователната система дейности. След като ги остойности и получи съвкупната цена на образованието, фондът трябва да разработи стандарти за издръжката на един ученик и на един студент.
Източниците за набиране на средства за фонда могат да бъдат много и най-различни, но по-специално внимание заслужават някои от тях:
1. На първо място ще посочим споменатия по-горе процент от БВП. Всяка година той следва да нараства със стъпка малко по-висока от ръста на БВП (подобна идея бе изказана на една от сбирките на клуб “100” преди години). Средствата следва да отиват директно във фонда.
2. Постъпления от ежемесечни вноски на гражданите. Това се прави в развитите страни, където във фишовете за заплатите има графа “образование” и средствата от нея отиват точно по предназначение.
Основанията за въвеждането на такава графа и у нас са няколко:
– сегашният процент от бюджета е далеч под размера на обществено необходимите средства за нормално функциониране на образованието;
– в бъдеще все повече ще се утвърждава тенденцията “образование през целия живот”, чиято реализация ще се нуждае от все повече средства;
– за да можем занапред да ползваме медицински, правни, педагогически и други услуги от по-добро качество, ще се нуждаем от по-високо квалифицирани специалисти, чиято подготовка ще иска пари;
– програмите като например тази за развитие на децата и младежите ще стават все по-многобройни и ако не бъдат осигурени с необходимите средства, ще остават само на книга;
– ще се възроди позабравеното добро обществено начало във финансирането на средното образование – ще намалява относителният дял на средствата, постъпващи от бюджета, но техният абсолютен обем ще нараства. Моментът за въвеждане на предлагания ресурс е изключително удобен предвид предстоящата данъчна реформа, при която се предвиждат значителни облекчения за гражданите.
Широко поле за разгръщане на общественото начало следва да станат училищата, като за целта е необходимо:
– те да станат автономни;
– да бъде ясно дефинирана тяхната собственост, с която да се разпореждат единствено директорите, а държавата и общините да получават своето чрез механизма на данъчните постъпления;
– да се инвестира чрез дейности и дори в натура от страна на родители, ученици и граждани;
– да се направи разграничение на дейностите в образованието на образователно-възпитателни (в строгия смисъл на думата), съпътстващи и такива, които пречат за постигането на целите и задачите на първите от гледна точка на това какво трябва да бъде безплатно и какво платено.
3. Данъчни постъпления от пазара на частните уроци, които трябва да се пренасочат към училищата. В рамките на редовните учебни часове учениците следва да усвояват стандартите за трите нива на подготовка, а частните уроци ще имат за цел да осигуряват допълнителни знания. Обществото не трябва да се примирява с частни уроци, които предлагат подготовка в рамките на учебната програма. Ако уроците бъдат пренесени на територията на училищата, приходите от тях ще бъдат поставени под контрол, а ефектът ще бъде многостранен – ще печелят учителите, училищата, учениците и бюджетът. Средствата, постъпващи в последния, ще се пренасочват директно към Националния фонд за образование.
4. Постъпленията, предназначени за финансиране на целеви, национални и международни програми, също следва да се управляват от Националния фонд.
5. С предоставяне на автономия на училищата ще се открият перспективи за реализация на заложените в чл.44 от ЗНП възможности за акумулиране на средства в самите тях.
С възприемането и реализацията на предлаганата методология средствата за образование ще нараснат на 6.5 – 7%; учителските заплати ще се изплащат навреме, тъй като фондът ще превежда парите директно на училищата; средствата за заплати ще нараснат и учителите ще могат да бъдат въведени в качеството на държавни служители; ще нараснат възможностите за подобряване на материалната база на образованието, което ще се отрази най-добре на онези училища, които, привличайки повече ученици, ще получават и повече средства за покриване на своите нужди. Най-важното е, че ще разполагаме със собствен модел за финансиране на образованието. Качеството на образованието ще се върне към нивото от близкото минало, а нашите ученици ще станат още по-конкурентоспособни на връстниците си от развитите държави в Европа. Втори основополагащ принцип в промяната на училищната среда ще бъде изискването за нейната полифункционалност – да бъде пропита с грижа за здравето, да култивира хигиенни навици, да бъде функционална, да формира естетически вкус, да вдъхва оптимизъм и да утвърждава нагласа за активно участие в живота на училището. Училищният интериор ще се превръща в неделим компонент на фирмената култура на българското училище.
Трети основополагащ принцип ще бъде идеята, че училището следва да изпълнява културологична функция спрямо средата (района), в който се намира. Ако материалната база на училището е на необходимата висота, то ще привлича не само учениците, но и всички възрастни, които в някаква степен изпитват определени образователни потребности.
Четвърти основополагащ принцип при изграждането на училищната среда ще намери израз в утвърждаването на колективното начало, което означава, че това ще става с активното участие на всички субкултури, функциониращи на територията на общината, респективно района на училището при спазване на изискването за взаимен интерес.
4. Корекции на съществуващите учебни планове и програми, и разнообразяване на методиката на обучение. Тези корекции в никакъв случай няма да бъдат поредната интервенция в учебните планове и програми. Те ще бъдат резултат на задълбочени проучвания, които ще установят доколко сегашното учебно съдържание съответства на основните принципи на дидактиката: достъпност (съобразяване с умственото и психическото развитие на учениците); системност и вътрешна интердисциплинарна съгласуваност на учебното съдържание; логическа последователност и постъпателност на преподаването и усвояването на учебния материал; за получаване на устойчиви знания; доколко усвоените знания стимулират съзнателността и активното участие на ученика в учебния процес; за нагледността в обучението като създаване на сетивна основа за усвояване на абстрактни понятия; постижимост на учебното съдържание в рамките на определения обем от методически единици, каквито по дефиниция са учебните часове.
Други изследвания ще имат за цел да установят доколко учителите разнообразяват методиката на обучение и доколко използваните от тях методи гарантират усвояването на учебното съдържание и постигането на държавните образователни изисквания. С цел да се повиши интересът на учителите към методиката на обучение последната ще се разглежда като съществен компонент на педагогическото майсторство. Тя ще има относително голяма тежест при атестирането на учителите и ще бъде включена по подобаващ начин в системата за повишаване на тяхната квалификация.
ПРИЛОЖЕНИЕ № 2
Предложение за промени в Закона за народната просвета
СТАТУТ НА УЧИТЕЛИТЕ И ВЪЗПИТАТЕЛИТЕ
Чл.40(1) Учителите (възпитателите), помощник-директорите и директорите в държавните и общинските училища, в детските градини и обслужващите звена в системата на народната просвета са държавни служители.
(2) Задълженията и функциите на категориите лица, посочени в ал.1, се определят чрез типови длъжностни характеристики на основата на чл.16, т.12 от този закон.
(3) За държавен служител може да бъде назначен учител, който:
a. е български гражданин;
b. е навършил пълнолетие;
c. не е поставен под запрещение;
d. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;
e. не е лишен по съответния ред от правото да заема определената длъжност;
(4) След подаването на заявления и успешна атестация учителите и възпитателите полагат клетва, след което преминават от трудови към служебни правоотношения.
(5) За местата на лицата, които не отговарят на изискванията по ал. 4, се обявяват конкурси. С конкурс се назначават учители и възпитатели, кандидатстващи за новоразкрити места след 01.01.2003 г.
(6) Всички учители, които придобият статут на държавни служители, се включват в национален регистър и имат право да заместват свои колеги, които поради болест или други обективни причини временно са възпрепятствани да изпълняват служебните си задължения.
(7) Роднинските връзки между лица, работещи в едно и също училище, детска градина или обслужващо звено не могат да бъдат пречка за заемането на държавна служба.
(8) Длъжността “директор” може да се заема само от лица, притежаващи магистърска степен по мениджмънт в образованието. На действащите в момента директори се предоставя възможност да придобият такава степен при облекчени условия в срок от три години. За директори над 57-годишна възраст се предоставя възможност за повишаване на управленската култура чрез система от ежегодни квалификационни курсове.
(9) След преминаване на учителите към служебни правоотношения директорите на основата на диагностична процедура, извършена със съдействието на експертите от РИО на МОН и при непосредственото участие на самите педагози, изработват краткосрочни и дългосрочни индивидуални планове за тяхното развитие и квалификация. Тези планове периодически се актуализират, като контролът за тяхното изпълнение се възлага на помощник-директора по учебната работа.
ПРАВА НА УЧИТЕЛИТЕ И ВЪЗПИТАТЕЛИТЕ РАБОТНО ВРЕМЕ, ОТПУСКИ И ПОЧИВКИ
Чл.41.(1)Работното време на учителите е 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
(2)След изпълнението на преподавателската си заетост и участието си в задължителните форми на работа – педагогически съвети, родителски срещи, методически сбирки, възпитателна дейност, консултации и други възложени от училищното ръководство задачи, учителите и възпитателите могат да бъдат извън училището във връзка с дейности, свързани с длъжностните им характеристики.
(3)Организацията на всички дейности по ал.2 се определя с правилника за вътрешния ред и училищния учебен план.
(4)Работата през почивните и празничните дни се заплаща като извънреден труд или се компенсира с допълнителен платен отпуск до 12 дни годишно.
(5)Почивките и официалните празници за учителите и възпитателите се уреждат в съответствие с чл.33, чл.52, чл.53, чл.54 и 55 от ЗДСл.
(6) Учителите и възпитателите с не по-малко от 8 месеца трудов стаж имат право да ползват годишен отпуск в размер на 48 работни дни. Отпускът се ползва с писмено разрешение на органа по назначаването до края на календарната година, за която се полага.
(7) На основата на постигнати договорености (колективен служебен договор между органа по назначаване на учителите, МОН и синдиката на държавните служители) учителите и възпитателите могат да ползват допълнителен платен отпуск.
(8)Прекъсването, отлагането, заплащането, забраната за компенсиране и останалите видове отпуск на учителите и възпитателите се урежда в съответствие с указанията на ЗДСл (от чл.58 до чл.66 включително).
ЗАПЛАЩАНЕ
Чл.42 (1) В качеството на държавен служител учителят (възпитателят) има право на заплащане за длъжност, за ранг, категория (степен) и допълнителни възнаграждения.
(2) Размерът на основната заплата на учителите и възпитателите се определя от МС и е в зависимост от притежаваната степен на образование.
(3) Размерът на заплатата по ал.2 не може да бъде по-нисък от минималната работна заплата за страната умножена по коефицент 2.8.
(4) Рангът отразява постигнатото от учителите (възпита-телите) ниво на професионална квалификация.
(5) Ранговата скала има 12 степени.
(6) При встъпването си в длъжност учителите се назначават в ранг както следва:
т.1. За учители и възпитатели с образователна степен по-ниска от бакалавър – 12-и ранг.
т.2 За учители и възпитатели със степен “бакалавър” – 11-и ранг
т.3 За учители и възпитатели със степен “магистър” – 10-и ранг
т.4 За учители и възпитатели със степен “доктор” – 9-и ранг
(7)Учители и възпитатели, които в момента на назначаване притежават съответно четвърта, трета, втора или първа квалификационна степен, се назначават в по-горен ранг, както следва:
т.1 За четвърта ПКС – 8-и ранг
т.2 За трета ПКС – 7-и ранг
т.3 За втора ПКС – 6-и ранг
т.4 За първа ПКС – 5-и ранг
(8) Придобиването на по-висок ранг се осъществява след завършване на не по-малко от четири курса по избор от следните квалификационни области:
т. 1 Теоретична подготовка
т.2 Методика на обучението
т.3 Извънкласна и извънучилищна дейност
т.4 Връзки с обществеността
т.5 Мениджмънт в образованието
т.6 Евроинтеграция и други
т.7 Чужди езици и информационни технологии.
(9) Повишаването в ранг се осъществява на основата на атестация при условия, определени с наредба. Срокът за преатестиране в по-горен ранг е четири години.
(10) Когато за обявено работно място кандидатстват учители (възпитатели) с различен ранг, се назначава лицето с по-висок ранг.
(11) Когато кандидатите са от един и същ ранг, се обявява конкурс.
(12) Заплащането за ранг на учителите и възпитателите се осъществява по таблицата, разработена за служителите от държавната администрация (ДВ., бр.23 от 2000 г.)
3.(1) Като държавни служители учителите и възпитателите се разделят на категории, отразяващи техните интегрални качества: съчетание на професионалната квалификация (мястото в ранговата скала), прослуженото време и индивидуалният принос за развитието на училището и образованието като цяло.
(2) Категориите учители и възпитатели са:
т.1. Шеста категория – учители без трудов стаж и без завършени квалификационни курсове.
т.2. Пета категория – учител с над 4 г. трудов стаж и квалификация до втори ранг включително.
т.3. Четвърта категория – учител с придобит трети ранг.
т.4. Трета категория – учител с придобит шести ранг.
т.5. Втора категория – учител с придобит девети ранг.
т.6. Първа категория – учител с придобит дванадесети ранг.
(3) Повишаването в категория се осъществява след комплексна атестация, включваща постиженията на учителите и възпитателите по посочените в ал.1 показатели.
(4) Атестацията се извършва по критерии одобрени от МС.
(5) Възнаграждението за категория държавен служител на учителите и възпитателите се определя по таблица, изготвена от МС.
Чл.44(1) В качеството на държавен служител учителят (възпитателят) получава допълнителни възнаграждения:
т.1 За прослужено време – един процент за всяка година трудов стаж.
т.2 За изпълнение на служебни задължения в почивни и празнични дни.
т.3 За времето на разположение извън населеното място.
т.4 За класно ръководство.
т.5 За изпълнение на допълнителни разпореждания на ръководителя.
т.6 За научна степен.
т.7 За закупуване на представително облекло.
т.8 За безплатно пътуване в градския транспорт.
т.9 Други възнаграждения за дейности, определени с нормативни актове.
ДРУГИ ПРАВА
Чл. 45 (1) Учителите и възпитателите имат право на повишаване на професионалната квалификация. Редът за ползването на това право се определя в съответствие с чл. 35, ал.1 и ал.2 и чл. 66 от ЗДСл и се регламентира с наредба съгласно държавните образователни изисквания по чл. 16, т.12 от ЗНП.
Чл.46 (1) Учителите и възпитателите ползват задължително социално и здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет.
Чл.47 Учителите и възпитателите ползват всички видове обезщетения, предвидени в Раздел V111 от ЗДСл.
Чл.48 Учителите и възпитателите имат право да членуват в политически партии при спазване на изискванията на чл.42, ал.1 и ал.2 от ЗДСл.
Чл.49 Учителите и възпитателите имат право на професионални сдружения и сдружения с идеална цел.
Чл.50 Учителите и възпитателите имат право на синдикални сдружения и синдикална дейност в съответствие с чл.44, чл.45, чл.46 от ЗДСл.
Чл.51 Споровете, свързани със служебните правоотношения, се уреждат съгласно чл.47 от ЗДСл.