ОТИДЕ СИ ЧЕСЛАВ МИЛОШ

0
172


На 93 годишна възраст великият поет, изкусният познавач на историята на литературата и носителят на Нобеловата награда за литература, ни напусна завинаги. Домът в Краков бе последното му убежище, откъдето той се сбогува със света и с любимата си Полша.

Чеслав Милош е роден на 30 юни 1911 г. в градчето Шетейние, разположено край река Невяза в Литва. Самата Литва е оказала огромно влияние върху творчеството на поета, който завинаги запазва спомена за прекрасните литовски пейзажи, превърнали се в незабравима част от детството и младостта му. За бъдещия поет детството остава онова безметежно време, “запазено” за славни пътешествия и приключения. През 1917 г. преживява Октомврийската революция. По-късно образите от този период ще “оживеят” в творчеството му. Можем да ги открием в “Долината на Иса”, както и в необикновената автобиография, която поетът сам сътворява в “Чеслав Милош, непокорен автопортрет”. Към тези събития и към любимите години на спокоен живот край река Невяза Милош ще се върне във военната стихосбирка “Оцеляване” и в издадения през 1994 г. том “На брега на реката”. Не случайно именно детството му, преминало в полско-литовска атмосфера, ще бъде основа за много от по-нататъшните му литературни разсъждения.

“Поема за застиналото време” (1933 г.) е дебютът на поета. За книгата си Милош получава наградата на името на Филомати. Връчва му я Съюзът на обединените полски литератори във Вилнюс. Сама по себе си тази награда е признание за младия творец, което му е много скъпо най-вече защото го получава от своята литературна среда. През същата година се дипломира по право и заминава за Париж като стипенди-ант на Фонда за народна култура. През 1935 г. Милош се връща и започва работа в полското радио във Вилнюс. В този труден за Полша политически период все по-често се чува гласът на радикалната народняшка десница. Само след една година работа Милош е уволнен заради своя либерализъм и заради оценките за културните събития и процеси тогава. Някъде по това време се оформя своеобразният му поетичен светоглед.

През 1936 г. излизат “Три зими”. Катастрофалността сякаш е централният образ в произведението. Едновременно с това тук откриваме толкова характерния за поета лиричен тон, в който по уникален начин чисто историческата проблематика се “пречупва” през лично преживяното, усетеното, почувстваното. Не случайно именно чрез “Три зими” творецът си проправя път до сърцето и на читателите, и на критиката далеч отвъд пределите на Вилнюс. Книгата е безспорен успех за младия Милош и важно събитие в полския литературен живот. През следващата година творецът заминава за Италия, а след завръщането си се премества във Варшава, където отново започва работа в полското радио.

Идва 1939 г. – може би това е годината, която драматично белязва творчеството на Милош. През септември заминава за фронта. Когато Червената армия настъпва в Полша, поетът е в Румъния, но въпреки това не отива на запад, а решава да се завърне. През януари следващата година вече е във Вилнюс, а след като Червената армия окупира Литва, се добира до Варшава, където участва активно в нелегалния литературен живот. Под псевдонима Ян Сируце издава “Стихове”. Времето на война за него е време на неуморна писателска дейност – стихосбирката “Оцеляване”, излязла след края на войната, е може би най-красноречивото доказателство.

След разгрома на Варшавското въстание Милош предпочита да отиде в градчето Гошчице при своите отдавнашни приятели Анна и Йежи Турович, а през 1945 г. се жени и премества в Краков. Тук става свидетел на уникална по своята същност историческа и културна промяна, която ще нарече “краят на Европа”. Именно нея ще опише първо в изключителната творба “Поробеният разум”, а после и в повестта “Завземане на властта”. Междувременно Милош става един от редакторите на месечника “Твурчошч” и издава “Оцеляване” – стихосбирката, в която като в своеобразна мозайка “подрежда” преживяванията си от предвоенната епоха и окупацията. “Оцеляване” се превръща в едно от най-значимите произведения на полската литература навярно защото “запечата” в себе си уникалното от онази противоречива епоха така, както го е почувствал един от най-лиричните полски творци.

През 1948 г. Милош издава “Морален трактат”. Творбата успява да се изплъзне от цензурата. В “Морален трактат” авторът описва обществените и политическите промени, случващи се през този период. Говори и за негативните процеси, произтичащи от идеологизацията на културата, акцентирайки върху отговорността на индивида спрямо историята. Не след дълго заминава за Франция, където остава до 1960 г., избирайки пътя на политически емигрант. Веднага започва да сътрудничи на Института за литература в Париж, ръководен от Йежи Гйедроич. Именно в Париж издават следващите му книги. Най-напред излиза “Поробеният разум”. Самото произведение е блестящ анализ на историческите промени в тогавашна Европа. Въпреки че книгата се възприема като атака срещу социалистическата и комунистическата власт, именно чрез нея Милош достига до европейските и американските читатели.

През 1960 г., по покана на университе-тите в Кали-форния и Индиа-на, авторът заминава за Съединените американски щати. Започва работа в Катед-рата по славян-ски езици и литература на Калифорний-ския универси-тет в Бъркли. Милош не забравя произхода си и използва работата си, за да популяризира полската литература. Така през 1965 г. се появява Англоезична антология на полската следвоенна поезия, която авторът превежда сам (“Рostwar polish Poetry”). Така Милош проправя път и за други изтъкнати полски поети, между които е и Збигнев Херберт. Необикновените поетични и научни умения на този изключителен творец се проявяват в целия си блясък в поредната му книга, издадена през 1969 г. – “The History of Polish Literature”.

1973 е годината, която превръща Чеслав Милош в творец от световна величина. Тогава е издаден първият му сборник със стихове на английски език, озаглавен “Selected poems”, последван и от други негови произведения на английски. Така някак съвсем естествено 1980 г. му донася Нобеловата награда за литература. Историята по невероятен начин преплита творческите му усилия с положението в Полша – страната, на която остава верен докрай, но която трябваше да напусне, езикът, на който не преставаше да пише.

През 1981 г. пристига в Полша. Мигът е незабравим – поляците са убедени, че се извършва исторически преход. Въпреки това се връща в Бъркли. През следващите години произведенията му се издават в редица страни по света. Излизат и новите му творби: “Химн за перлата” (1982 г.), “Непрегърната земя” (1984 г.), “Започвайки от моите улици” (1985 г.), “Хроники” (1988 г.), “Метафизична пауза” (1989 г.).

През 1989 г. Милош отново посещава Полша. Получава титлата доктор хонорис кауза на Ягелонския университет в Краков. Оттогава все по-често се завръща в Краков, в дома си. Същата година става доктор хонорис кауза и на Харвардския университет. През 1992 г. издателство “Знак” публикува изключителната му творба “Търсене на родината”. В есетата, включени в сборника, авторът отново, типично в свой стил, “разговаря” с историята, но този път дискутирайки новите събития, случили се след падането на комунизма.

След цели 52 години Милош отново посещава и Литва. Става доктор хонорис кауза на Университета в Ковно, а през същата година е удостоен с тази изключително висока титла и в университетите в Болоня и Рим. През 1993 г. е обявен за почетен гражданин на Краков.

Всяка издадена книга на Милош се превръща в събитие за полския литературен живот. Доказателство за това е наградата НИКЕ, която му бе присъдена през 1998 г. за творбата “Крайпътно кученце” и за последните му издадени стихосбирки “То” (2000 г.) и “Друго пространство” (2002 г.).

В продължение на много години в комунистическа Полша беше невъзможно да се отпечатат негови стихове. Едва Третата република го призна за поет-пророк, един от най-значимите морални авторитети, човекът, който чрез своето творчество възвърна вярата в човечеството, придаде му смисъл.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук