КОНСТИТУЦИЯТА И ЧЛЕНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕС

0
143

Роден е на 3 януари 1947 г. в Ямбол. Завършил е Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Съдия в Конституционния съд (1991-1994 г.), зам.-министър на правосъдието (1995-1997 г.). Депутат във ВНС (1990- 1991 г.) и зам.-председател на Комисията по изработването на Конститу-цията на Република България от 1991г. Народен представител в 38-то НС. Зам.-председател на 39-то Народно събрание, член на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията. Професор, доктор по право, автор на 17 книги и монографии и над 350 статии.
Вече 13 години конституцията издържа изпитанието на времето, в което живеем. Оспорвана от момента на нейното приемане та до днес, тя се оказа солидната юридическа основа за демократичните процеси у нас. През този период се смениха осем правителства, четири парламента, трима президенти, преодоляха се правителствени кризи, “войни” между институциите, “лявото” се сменяше с “дясно”, но всичко това ставаше в рамките на конституционния механизъм.

При всяка криза конституцията посочваше юридическия път за нейното преодоляване. Тя не се оказа пречка, а един от основните ни аргументи за приемането ни в ПАСЕ, НАТО и приключване на преговорите в ЕС.

Неуспехите в преходния период не се дължат на конституцията, а на неспазване на нейните принципи и дух. Това беше първата конституция на държава от бившата социалистическа система и другите черпеха от българския опит.

Конституцията се роди в едно размирно време на бушуващи страсти, но трябва да се знае, че тя беше писана и приета не в “тихи кабинети” и под чужд диктат. Конституцията е българско дело, дело на държавническия, политическия и юридическия гений на нашия народ. Тя носи в себе си българските традиции и достиженията на съвременния конституционализъм.

И оттук първият извод – трябва да защитаваме и утвърждаваме в живота духа, принципите и нормите на конституцията от 1991 година. Другото е волунтаризъм.

Предстои ни пълноправно членство в ЕС. Ако иска да оцелее, Европа няма друг път освен да се обедини. Конституцията на Европейския съюз или по-правилно е да говорим за “конституционен договор”, е факт, който още “не е влязъл в сила”. ЕС е непознато досега междудържавно обединение с елементи на конфедерация и федерално устройство, което тепърва ще се изследва от учени, държавници и политици. Основното е: а) общ пазар и единна валута; б) общи закони на определено ниво; в) общи институции с властнически правомощия; г) запазване на правосубектността и националната идентичност на всяка държава-членка на ЕС. И веднага искам да почертая – тук не става дума за “прехвърляне на суверенитет”, а за общност на държави, за да могат да “оцелеят” в този глобализиращ се свят. Стара Европа може да бъде един от “световните хегемони” само ако е обединена.

При тази ситуация пълноправното ни членство в ЕС безспорно налага известни промени в конституцията. Тези промени не са извън нейния дух и принципите й, не засягат държавното устройство и управление (чл. 158). И много точно Конституционният съд с решение № 3/5.07.2004 г. каза, че тези промени могат да бъдат извършени от Обикновено Народно събрание. Конституционният съд трябва да бъде поздравен за това.

И оттук изводът: въпросът за ВНС трябва да бъде свален от дневния ред на държавата и обществото.

Кои са обаче наложителните промени в конституцията?

1. ЕС ще приема правни актове, които се делят на законодателни и незаконодателни (чл. 32-34 КЕС).

Сегашната уредба на чл. 5, ал. 4 от конституцията трябва да се запази, но тя не обхваща всички правни актове на новото междудържавно образование. Проблемът е в това, че някои от тях имат пряко действие на българска територия с по-висша сила от конституционните норми. Освен това правните актове на ЕС са шест вида, с различна юридическа сила:
-Европейски закон;
-Европейски рамков закон;
-Европейско решение;
-Европейски правилник;
-препоръки;
-мнение.

Няма да се спирам на правната характеристика на тези актове. Ще кажа само, че в чл. 5 от конституцията, респ. чл. 85, трябва да се каже, че Европейският закон е задължителен в своята цялост и има пряко приложение, без ратификация. За другите правни актове на ЕС трябва да се следва досегашната конституционна процедура, която да се детайлизира по нормативен път (закон, ПОДНС).

2. Другият въпрос е за правото на собственост върху българската земя на чужди физически и юридически лица. Трябва да е ясно, че всяка суверенна държава въвежда известни икономически, юридически и др. фактически ограничения за придобиване право на собственост от чужденци.

От моя гледна точка чл. 22 от конституцията трябва да претърпи промени в следните насоки:

-само граждани на ЕС могат да придобиват право на собственост върху българска земя;

-земя, която е държавна или общинска собственост, не може да бъде продавана на небългарски граждани и юридически лица;

-земята в граничните райони и свързана с националната сигурност не може да бъде собственост на чужденци.

Промяната на чл. 22 от конституцията е неизбежна, но цялостният режим на земята трябва да бъде решен с отделен закон. Зная, че и сега чл. 22 се “заобикаля”. Но все пак е една преграда, която не трябва изцяло да разрушим.

3. Спори се кой да представлява България в ЕС. Предлага се в конституцията да бъде записано, че това е Министерският съвет (чл. 105, ал. 3). Не споделям това мнение.

Институциите на ЕС са пет: а)Европейски парламент; б)Европейски съвет; в)Съвет на министрите; г)Европейска комисия; д)Съд на справедливостта. България ще бъде представлявана в тези институции на ЕС от свои пълномощници, излъчени по различен начин. В Европейския съвет държавите се представят от “държавните или правителствените глави на страните-членки”.

Следователно, можем да направим извода, че в тази насока не се налага промяна в конституцията. Необходим е специален закон за представителството на България в различните европейски институции, за тяхната координация и контрол.

4. Когато България стане член на ЕС (при условие, че Конституцията на ЕС влезе в сила), всеки български гражданин придобива и гражданство на ЕС. Според гл. V КЕС всеки гражданин на ЕС независимо от националното си гражданство има пасивно и активно избирателно право в изборите за Европейския парламент и в общинските избори. Оттук и изводът, че не се налага промяна на конституцията в тази насока. Изборът на кандидати в Европейския парламент и общинските избори на граждани на ЕС трябва да бъде решен в българския избирателен кодекс. Президент, министри и народни представители, респ. други висши държавни служители, могат да бъдат само български граждани.

В заключение ще кажа само, че членството на България в ЕС изисква промени на два текста – чл. 5, ал. 4 за действието на “европейските закони” и чл.22 за правото на собственост върху българска земя. Другите въпроси трябва да се уредят по законодателен ред.

12 юли 2004 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук