Проф. Васил Проданов е доктор на философските науки. Работи в областта на философията, социологията, етиката, политическите науки. Автор е на над 200 научни публикации. Специализирал и чел лекции в Англия и САЩ. Издал е 14 книги, между които “Познание и ценности”(1979), “Личност и политика”(1988), “Глобалните проблеми и съдбата на България” (1999), “Насилието в модерната епоха” (2003) и др. Директор е на Института по философски изследвания на БАН.
Понятието за експлоатация във всекидневния език има множество най-широки значения – например “експлоатация на природните ресурси”, “инструкция за експлоатация на машина”, “сваляне от експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ”. То се употребява също в различни политически и морални контексти, изразявайки отношения между хора или групи от хора, при което “една група от индивиди е структурно в позиция, даваща й предимство пред други”1 . Понятието за експлоатация може да бъде срещнато в специфични контексти в различни документи на ООН и ЕС, особено когато става дума за определени групи на обществото, каквито са децата и жените.
За дълъг период популярни не само у нас бяха идеите за експлоатация на една класа от друга класа, но през последните години този контекст в България почти изчезна. Терминът “експлоатация” в публичното пространство бе изтикан встрани и се възприема като остаряла, идеологизирана, неадекватна левичарска риторика. Основните парламентарни партии, включително и БСП, се отказаха от него като част от миналото в процеса на своята модернизация. В съвременния икономикс понятието за експлоатация липсва, възприемано като твърде философско, ценностно натоварено, идеологическо, метафизическо. Може да се срещне в работи, които са свързани по-скоро с политическата икономия, с философията на икономикса като базисна и метафизическа идея.
В същото време обаче се сблъскваме с определени реалности, при отношението към които като че ли не бихме могли да минем без понятието за експлоатация. У нас през последните години бе разграбено имущество за над сто милиарда долара, а в Родопите гръцките фирми създават шивашки предприятия, в които плащат нищожни цени на работнички при средновековни условия на труд. Говори се, че България минава през етапа на “див капитализъм”. Възниква въпросът дали понятието за експлоатация е приложимо към тези явления. Дали идеята за експлоатация има някакъв научен смисъл или е част от остаряла вече идеологическа риторика от епохата на противопоставяне на капитализма и социализма? Какви са нейните значения като междудисциплинарна концепция, характерна за поредица от науки и каква е връзката й със сродни понятия като подтисничество, принадена стойност, грабеж, кражба, разпределителна справедливост.
1. Марксистката дискусия за експлоатацията
Проблемът за експлоатацията през ХIХ и ХХ век влиза в активен теоретически и политически оборот преди всичко благодарение на марксизма. При него експлоатацията се разбира като присвояване на “принаден продукт” от индивидите или класите, които притежават и управляват средствата за производство. Това понятие е неотделимо при Маркс от трудовата теория за стойността и разделението на необходима и принадена стойност, необходим и принаден продукт, а от тук и от отношението между отделни класи – разделянето на социалните групи на експлоататорски и експлоатирани класи. Необходимият труд е онази част от труда, която се заплаща и отива за естественото възпроизводство на работника. Експлоатацията предполага, че част от труда на работещия не се плаща, а се присвоява от някой друг. Присвояването на чужд труд е експлоатация и за Маркс експлоатацията възниква с появата на класови общества. Именно тогава става възможно да се произвежда не само необходимото за задоволяване на минималните жизнени потребности, за директно потребление от производителите, но и допълнителен (принаден) продукт, който започва да се присвоява от определени класи и слоеве. Класите се развиват във връзка с производството и контрола на принадено трудово време. Една класа е експлоатирана, когато произвежда повече отколкото потребява, докато друга класа, е експлоататорска или господстваща чрез контрола, който упражнява върху принадения продукт. Различните начини на производство и класите в тях се различават по специфичния начин, по който се осъществява експлоатацията.
Съществуват различни форми на експлоатация – скрити и явни. Според Маркс в докапиталистическите общества основна форма на експлоатация е рентата – личностна (робство), личностно-поземлена (аренда), докато при капиталистическото общество експлоатацията е скрита от външната свобода и равенство при разменния процес на юридически свободния, но лишен от средства за производство, работник, който свободно продава своята работна сила за съответната заплата. Тази свобода обаче е привидна, поради това, че работникът е лишен от средства за производство и е изправен пред избора или да продаде своята работна сила на някой работодател или да умира от глад. Той обаче е експлоатиран, защото работният му ден е по-дълъг от необходимото за заработване на неговата заплата. В условия на идеална конкуренция капиталистът купува всички материални активи по номиналната стойност, но произведения чрез тях продукт той продава на по-висока стойност, която е резултат от вложения от работника труд, незаплатен по реалната му стойност. Той купува и работната сила по номиналната стойност, т.е. надницата за издръжка на съответния човек, но произведеното от този човек е повече от издръжката му.
При това с теорията си за абсолютното обедняване Маркс акцентира, че капитализмът започва да присвоява не само принадения, но и части от необходимия продукт – така е например през целия период на робовладелски капитализъм в “новия свят” между ХVI и ХIХ век, а така също манчестерския етап на развитие на капитализма. Той смята, че особеностите на този ранен етап няма да изчезнат, а дори с развитието на капитализма ще се развиват и задълбочават.
В “Капиталът” Маркс разглежда идеята за експлоатация във висока степен ценностно неутрално и като механизъм за прогресивно развитие на капитализма. Колкото по-висока е принадената стойност, толкова по-голяма е експлоатацията, но това е предпоставка за обществено развитие. Експлоатацията предполага, че една част от обществото се възприема като средство за целите на друга част от обществото, но това е неизбежен процес в социалното развитие. Именно експлоатацията стои в основата на печалбата, а тя от своя страна е основен стимул за поведението на капиталиста и развитието на капитализма, за рязкото увеличаване на общественото богатство и производителността на труда. И докато печалбата (експлоатацията) осъществяват тази своя роля на стимул за развитие на обществото, те са справедливи и оправдани.
С това марксовите идеи се различават от тези на утопичния социализъм, схващащ експлоатацията на капитализма изнаначално като негативно явление, което трябва да бъде премахнато. При това самият Маркс не използва термините справедливост и несправедливост, когато става дума за експлоатацията, а се опитва да изследва този феномен съвсем обективистично и дори критикува като утопични всички социалисти, които се оплакват от несправедливостта на капитализма, твърдейки че всяко общество има такива норми на справедливост, каквито му позволяват неговите производствени отношения.
Затова в “Критика на Готската програма” Маркс безмилостно критикува понятията за “справедливо разпределение” и “равно право”, подчертавайки, че експлоатацията на наемния труд възниква именно на основата на размяна на еквиваленти, т.е. на заплащането на труда по неговата стойност. В този смисъл експлоатацията на труда е справедлива в рамките на буржоазното общество, основано на размяната на стоки. Независимо от това, обаче на определен етап този тип отношения ще станат несправедливи и това ще бъде свързано с криза и отхвърляне на буржоазното общество. То става несправедливо само от една по-висока историческа гледна точка на премахване на стоковото производство. Маркс смята, че това явление ще загуби своя прогресивен смисъл в бъдеще с изчерпването на капитализма, за да бъде премахнато в едно общество, в което ще действат алтернативни разпределителни принципи от рода на “всекиму според труда” и “всекиму според способностите”.
Марксовите идеи за експлоатация раждат една постоянна дискусия още веднага след появата си. Най-първата либерална реакция на марксовото твърдение за принадения труд е, че всъщност печалбата на капиталиста не е присвояване на труда на работника, а е заплащането на същия този капиталист за вложените от него предприемачески усилия по организация на производството. Отговорът от страна на маркистите обаче винаги е бил, че такова трансформиране на капиталиста в човек, който печели просто заплата за своите собствени усилия в организацията на производството, не е верен, защото е очевидно не в един и два случая, че печалбите на капиталиста зависят не от вложените от него усилия в предприятието, а от размера на вложената от него печалба.
Джордж Стюарт Мил се опитва да възрази на Марксовата теза с твърдението, че печалбата на капиталиста е награда за неговото “въздържане” от потребление. Това възражение също е оспоримо, защото то може да е вярно за дребния предприемач с неговата протестантска етика на въздържанието на ранния етап на развитие на капитализма, който работи за пазара, ограничавайки своето лично потребление, но надали е вярно за едрия капиталист. Неслучайно критиките на тази теза подчертават, че в голямото число от случаите капиталистите, особено в съвременния свят, не се въздържат от нищо и ако “капитал” означава капиталово оборудване или нещо подобно, ясно е, че то не е свързано с решение, в което се предпочитат инвестиции вместо потребление.2
В наши дни има български марксисти, които се опитват да приложат идеята за експлоатация и към обществото у нас до 1989 г., което те характеризират не като социализъм, а като “държавен капитализъм”, защото при него имало експлоатация. Според Георги Найденов: “В бившите социалистически страни в Източна Европа официалната, апологетична наука и политика отричаше наличието на експлоатация, но фактически в тези общества с централизиран национален капитал имаше експлоатация и нейната степен беше твърде висока. Експлоататорска класа в тези общества бе номенклатурата на управляващия партийно-държавен елит, който притежаваше и в крайна сметка възможността да се разпорежда със средствата за производство и изпълняваше функциите на съвкупен “капиталист”.”3
Различните разклонения на марксизма след марксовата смърт продължават дискусията за експлоатацията като дават свои специфични отговори на този въпрос. Феминистите се опитват да анализират като експлоататорски отношенията между мъжа и жената. Използването на термина експлоатация в случая се прави марксистки като се гледа на съпрузите като на работодатели, които експлоатират безплатно труда на съпругите в семейството. В рамките на капиталистическата система като цяло печалбата за системата е, че жените вършат повече работа отколкото е необходима за това, което те самите потребяват. Нерядко по-общо всички репродуктивни практики са разглеждани като експлоататорски.
При Маркс експлоатацията е феномен, който възниква и се реализира преди всичко в сферата на производството и неравното разпределение в производството. За разлика от него, у цяла серия автори от Ходгсън до Уолърстейн на преден план се въвежда не производствената експлоатация, а “търговската експлоатация”. Тази експлоатация се свързва с неравенството в сключваните сделки. Тя обяснява разделението на света на център, полупериферия и периферия, между които съществуват асиметрични отношения, при които центърът експлоатира чрез търговските връзки.
Сред по-известните през последните години дискусии за експлоатацията в рамките на марксизма е тази на аналитичния марксизъм, който се опитва да съчетае идеи на Маркс с тези на неокласическия икономикс. По същество той развива идеята, че “експлоатацията” е едно излишно понятие в марксовата теория. Според автори като Джон Рьомер експлоатацията е резултат на неравномерното разпределение на производствени ресурси, а не на особени отношения на производство. Той твърди, че в условията на съвършено конкурентни пазари експлоатацията е свойство на участвуващите в тези пазари агенти, свързано с неравното разпределение на производствени ресурси помежду им, а не социално отношение между капиталисти и работници. В това отношение неговата теза е всъщност превърната форма на неокласически идеи.
Към това се добавя и фактът, че за разлика от Маркс, който смята, че формално свободният работник по същество е принуден да продава своята работна сила поради липса на собствени средства за производство, Рьомер твърди, че това не е принуда – работникът може да избира между различни работодатели и видове труд. Във всеки случай за него това означава, че при своята критика на капитализма марксизмът трябва да направи отправна точка по-скоро неравенството и разпределителната справедливост отколкото експлоатацията.4
2. Либерални представи за експлоатацията
По начало в либералната икономическа мисъл имаме отрицание на марксовата теория за експлоатацията и фактически в продължение на повече от сто години се водят теоретически и идеологически битки между различни теории в това отношение. В същото време обаче в най-различни либерални теории това понятие не изчезва, но се интерпретира по специфичен начин. Капитализмът като развито пазарно общество не се свързва по своята същност с експлоатацията, но се смята, че експлоатация е възможна, когато имаме пазарни неравновесия или принуда да се упражнява определен труд. Есплоатацията в този смисъл не е същност на капитализма, а отклонение от него.
Известна в това отношение е формулировката на Спенсер-Джордж, според която в условия на laissez-faire и спазване на “универсалното право на природни ресурси”, не е възможна експлоатация. Под “право на природни ресурси” се има предвид фактът, че земята не би трябвало да бъде частна собственост, от която да се извлича рента, а като природен ресурс да принадлежи в равна степен на всички хора. Затова като средство за премахване на експлоатацията се предлага национализация на рентата.
В този смисъл като експлоататорска се разглежда позицията само на социалните класи, които извличат принаден продукт във формата на рента върху земята.Това обаче не се отнася до останалите условия на производството и очевидно тази либерална формула обслужва търговския и индустриалния капитал, при които се предвижда абсолютно право на собственост. Според нея и заплащането за способностите и труда на един човек не би трябвало да бъде експлоатация. Така например заплащането на един голям спортист като баскетболиста Уилт Чембърлейн или футболиста Христо Стоичков не е свързано с експлоатация.5
Идеята за експлоатация присъства и в неокласическия икономикс. При него експлоатация имаме само ако работниците получават от техния работодател заплащане, което е по-малко от пределния (маргиналния, добавъчен) доход от произведения от тях продукт и това прави възможна маргинална добавка към печалбата на техния работодател. Ако при Маркс експлоатация имаме поради това, че работникът не получава целия продукт на своя труд, то при неокласическата теория експлоатация се появява, когато той получава по-малко от стойността на пределния продукт, произведен от него. Една максимизираща печалбата фирма ще наема работници дотогава, докато маргиналната стойност за тяхното наемане се изравни с пределния доход от произведения от тях продукт. Една фирма, сблъскваща се с конкурентен трудов пазар, не би могла да повлияе на нивата на заплатите и така маргиналната стойност на наемания от тях допълнителен работник просто ще изравни заплатата, а максимизацията на печалбата просто включва създаването на възможност работниците да произвеждат пределен доход от продукта равен на тяхната заплата. Експлоатацията в неокласическия смисъл на думата така е свързана с невъзможността за напълно конкурентна фирма.
“Обаче една фирма с монопсония (монопол на един купувач) ще може да повлияе на равнището на заплащане на трудовия пазар; нейното максимизиращо печалбата равнище на заетост ще бъде следователно такова, при което работниците са наемани при заплати, по-ниски от пределния доход на техния продукт, което води до тяхната експлоатация. Така за неокласическия икономикс експлоатацията не е общо условие на цялата работническа класа, а специфична характеристика на отделни работници, които работят за фирми с монопол на един купувач. В този смисъл тя не е характеристика на капиталистическите производствени отношения, а на особени пазарни условия.”6
Либерална теория развива Хилел Щайнер, тръгвайки от разграничението на пет типа междуличностни трансфери – дарение, размяна, благодеяние, експлоатация и кражба.7 Според него те се различават помежду си по такива характеристики като едностранно-двустранно, доброволно-недоброволно, равно-неравно. Дарението и кражбата са едностраннен трансфер, докато размяната, благодеянието и експлоатацията се състоят от двустранен трансфер. Експлоатацията е двустранен, доброволен и неравен трансфер. Това е не-необходима и доброволна размяна на неравни блага, получила се в резултат на нарушаване на правата поне на една от страните. Нарушаването на някакви права и на първо място някакви права на собственост стои в основата на интерпретацията на експлоатацията.
В крайна сметка в повечето либерални теории експлоатацията е феномен, който съществува, но не се смята като нормален за пазарната капиталистическа икономика, а за отклонение от нея, при което се извършва нееквивалентен обмен. Това отклонение е резултат или на насилие, принуда, измама, или на пазарни неравновесия. В този смисъл експлоатация е робството, крепостничеството и всяка принуда от един субект спрямо друг субект, при което се печелят съответни средства. Експлоатация имаме също при появата на монополи, включително и когато държавата се меси активно в пазарните процеси и отнема от пазарните субекти една или друга сума за преразпределяне в цялото общество.
3. Постикономически теории за експлоатацията
Този тип идеи се развиват най-напред от някои постмарксистки автори от типа на Андре Горц, които заявяват, че грешка на предишните социалисти е, че не правят разлика между премахването на труда и премахването на наемния труд, а всъщност условие за експлоатация е премахването на труда, разбран като дейност, чиято основна цел е производството на материални блага.
Типичен техен представител е и Владислав Иноземцев, за когото експлоатацията е неизбежен феномен в така нар. “икономически общества”, в които основен мотив на дейността на мнозинството от хората са материалните интереси. Такива са всички досегашни общества от античността до наши дни, но постепенно възникват условия в най-развитите страни за тяхното преодоляване.
Според него “експлоатацията се проявява като насилствено или основано върху спазването на приетите от две страни юридически норми отчуждаване от производителя в полза на други индивиди, организации или на обществото като цяло на определен обем създаван от него продукт, ако създаването на този продукт е цел на неговата дейност.”8 Тя, според него, е иманентна на икономическата епоха или на икономическото общество. “Икономическото общество, основаващо се на труда (labour), създава адекватна на себе си система на съподчинение, предполагаща отчуждаването на част от произвеждания продукт от неговия създател. Последното може да се проявява в най-различни форми: от цялостното изземване на дори най-необходимите блага, съпровождащо се от последвало го възвръщане на определена тяхна част от страна на управляващата част; във вид на отчуждаване на добавъчния продукт на основата на покупко-продажба на работна сила от юридически свободни контрагенти; или пък като санкционирано от обществото насочване на благата към осигуряване на същински социални потребности. Да се приема, че първите две форми на изземване на продукта представляват експлоатация, а че третата уж може да се осъществява извън нейните граници е според нас съвсем неправилно.”9
Такова разбиране за експлоатацията прави невъзможно нейното премахване чрез реформиране на разпределителните отношения. Прословутото разпределение “според труда” при социализма, смята Иноземцев, не би могло да отстрани експлоатацията, тъй като всеки труд предполага икономически мотиви, а в такава ситуация отчуждаването от производителя на каквото и да е количество създавани от него блага, дори за необходими социални нужди, ще се възприема от него, както преди, като експлоатация.
Според Иноземцев експлоатацията е свързана с обективни и субективни характеристики. Обективно във всяко общество имаме отчуждаване на част от произвежданите от човека блага, но субективно това се възприема по различни начини. Той смята, че докато придобиването на материални блага остава основна цел на мнозинството от членовете на социума, няма да бъде възможно да се премахне експлоатацията чрез промяна на пропорциите на тяхното разпределяне или всякакво изземване на произвеждания продукт, включително и за обществени нужди. Тя ще изчезне тогава, когато преобладаващото количество хора след като са достигнали някакво материално равнище на благосъстояние, започват да разглеждат в качеството на главна цел усъвършенстването на самите себе си. Тогава отчуждаването на част от произвежданите от тях блага, имащо място винаги, докато съществува обществото, няма да се възприема от тях като противоречащо на основния им стремеж.
В този смисъл магистралният път към премахването на експлоатацията минава през създаването на нова система от предпочитания и човешки ценности, в които материалните интереси заемат подчинено положение по отношение на потребностите на развитието на личността. Именно при такава ситуация отчуждаването на част от произвежданите блага от човека не би се възприемало от него като противоречащо на основния му стремеж – усъвършенстването на самия себе си. Това обаче би могло да стане само в едно несъществуващо все още днес бъдещо постикономическо общество, в което ще има неравенство, но то няма да се възприема субективно като експлоатация.
Тук обаче се натъкваме на реалните противоречия на днешния реален капитализъм. Известно е, че социално-икономическото неравенство в развитите страни е по-голямо отколкото когато и да е било в историята. В същото време обаче голяма част от тези, които печелят най-много в информационната епоха, правят това чрез постматериалистическа ценностна мотивация, свързана с проявление на творчески способности, а тези, които печелят малко, от своя страна са с доминираща материалистическа ориентация в труда. Това противоречие според Иноземцев следва да доведе до радикални промени на съществуващата система през следващите две десетилетия, които ще доведат до изчезване изобщо на експлоатацията. В много отношения обаче засега това очакване изглежда твърде утопично.
4. Три дилеми на теориите за експлоатацията
Три са основните дилеми, по които се различават множеството концепции за експлоатацията. Първата от тези дилеми е свързана с въпроса дали експлоатацията е обяснителен или нормативен, структурен или морално-политически проблем. Понятието за експлоатация има както аналитични, така и нормативно-оценъчни характеристики. В повечето марксистки, неокласически и либерални теории то е свързано с някакви конотации на несправедливост; обаче различните мисловни школи варират във връзка с това в какво се състои несправедливата изгода и при какви структурни условия се осъществява тя. В политически смисъл употребата на това понятие “почти винаги е критична: да експлоатираш някого, значи да го използваш по нечестен начин, да го разглеждаш като средство за своите цели, като инструмент и в този смисъл експлоатацията е феномен, свързан с отчуждението.”10 При Маркс това понятие няма морални значения, докато в повечето от интерпретациите на неговите последователи, а така също и на либералните политически теории, то има морално негативни значения, характеризира се като “получаване на несправедлива изгода от хора, техни характеристики или ситуации”.11
Втората дилема на теориите на експлоатацията е свързана със сферата, в която се появява тя. Най-общо можем да разграничим две сфери, с които се свързва появата на експлоатацията:
а) Сферата на производството – смята се, че това е феномен, който възниква в сферата на производството и разпределението, а не в сферата на обръщението, където тя има второстепенен процес. Това е теза, защитавана както от редица либерали, които виждат експлоатация в насилствено упражняване на определен труд, така и от Маркс и редица марксисти, свързващи експлоатацията с необходимия и принаден труд на работника, който може да бъде както лично зависим от работодателя, така и формално юридически свободен.
б) Сферата на пазарната размяна между различните субекти – свързана с асиметрия на тези взаимоотношения, които водят до това, че едната страна печели за сметка на другата. Експлоатацията се реализира чрез средствата на транзакции, доброволно осъществявани от всички засегнати страни, но в същото време има несправедлива или неравна размяна. Причините за това могат да бъдат както пазарни монополи, така и политически въздействия, които създават изгода на една страна за сметка на друга. Това също е теза, която се поддържа, както от леви мислители от типа на Имануил Уолърстейн, така и от неокласически и либерални теоретици.
Третата дилема при теориите на експлоатацията се отнася до това дали тя е свързана с доброволен труд и транзакция или с принудителна дейност. Маркс и повечето от неговите последователи са склонни да кажат, че експлоатация имаме и тогава, когато нямаме директна физическа принуда и формално-юридически експлоатираният участва свободно в съответното икономическо взаимодействие. За либерално ориентираните икономически и политически мислители обаче директната принуда, политическата и военна намеса имат ключово значение при дефиниране на експлоатацията.
Във всички случай експлоататорът цели да осигури печалба или изгода, но в някои случаи този, който е експлоатиран, (а) може да влоши положението си; (б) в други нито да го влоши, нито да го подобри; (в) възползва се от транзакцията, но диспропорционално по-малко от експлоататора.12 Идеята за абсолютното обедняване има предвид първия случай, а промените в благосъстоянието на работническата класа в развитите страни спада в общи линии към третия случай.
Една синтетична концепция за експлоатацията трябва да съдържа противоположните елементи на всяка от тези дилеми. Тя предполага, че експлоатацията включва и аналитичен и нормативно-оценъчен компонент, тя може да се реализира и в производството, и в обръщението, свързана е и с доброволен, и с принудителен труд.
5. Континиум на възможните отговори на въпроса има ли експлоататори и експлоатирани днес в България
За да отговорим на този въпрос, трябва да имаме предвид, че отговорът му зависи от съответната теоретическа и идеологическа призма. Това означава, че на него могат да се дават различни отговори. За да уточним тези отговори, като имаме предвид, че понятието за експлоатация е неотделимо от идеята за справедливост, можем да разграничим различни типове отношения към пазарната система и капитализма. Бихме могли дори да подредим тези гледни точки в съответен политически континиум. На този континиум бихме могли да открием няколко основни позиции:
а) Капитализмът е система, която се крепи на печалба, основана на експлоатацията на една класа от друга гласа, чрез принадената стойност – Маркс и някои от важните направления на марксизма, но не всички направления.
б) Експлоатацията е реално съществуващ феномен, но в докапиталистическите общества, в които от зависимите роби и крепостни селяни насила се изземват съответните средства, но развитието на модерните капиталистически общества е именно движение по посока на отказ от предходната докапиталистическа експлоатация – такава е позицията на либералната икономическа мисъл от началото на новото време насам. Затова например един от интелектуалните бащи на американската конституция – Томас Пейн, описва предходните режими като експлоататорски, смятайки, че имуществените права на поземлената аристокрация почиват на груба сила и че тези хора, вместо сами да обработват земята, експлоатират тези, които работят върху нея. Робството в продължение на три века в Америка при това положение е експлоатация и принуждаване на някого към труд, при което за това му се отнемат средства – в този смисъл може да се говори например за сексуална експлоатация на милиони “бели робини”.
Либералната мисъл не отрича наличието на експлоатация, но при нея тя се появява в два смисъла. Първо, тя е остатък от миналото и не е израз на истински пазарни отношения. Типичен пример на такова либерално дефиниране на експлоатацията откриваме у Джефри Рейман, който говори за нея като за “принудителен, незаплатен труд”.13 Второ, експлоатацията се появява винаги, когато се нарушат икономически принципи на конкуренцията. Характерна в това отношение е следната дефиниция на Д.Л.Хансън в неговия “Речник по икономикс и търговия”: “В нейния пежоративен смисъл експлоатацията е резултат на обстоятелства, предизвикани от нарушаването на някакъв икономически принцип като да речем изкуствено ограничаване на производството от един монополист за негова изхода в разрез с тази на потребителите.”14
в) Пазарът е несъвършен и в този смисъл неравновесен и недостатъчно справедлив, предполагащ експлоатация, поради което тази несправедливост трябва да бъде компенсирана от държавата. Цял ред блага изобщо не могат дори да бъдат разпределяни на пазарен принцип. Това несъвършенство например води до ситуации, при които работниците са заплатени много под необходимото, за да могат да възпроизвеждат и развиват своята работна сила. Това се компенсира чрез социалната държава, която осигурява чрез различни способи преразпределение на средства, за да могат работниците да оцелеят, когато са безработни, да се лекуват, да се образоват и преквалифицират, а така също въвежда определени стандарти на труда и минималното заплащане. Това е идея на редица от социално ориентираните политически и икономически теории и идеологии. Тук влизат всички социалдемократически, кейнсиански, постмарксистки, неомарксистки теории.
Тези теории стоят в основата на възхода на социалните права на гражданите през ХХ век като средство за противопоставяне на съответната експлоатация. Те са залегнали в много документи днес и на ЕС. Така например в Директива на Съвета на Европа от 22 юни 1994 г. се изисква държавите да “следят за закрилата на младите хора от икономическа експлоатация и от всякакъв труд, който би увредил безопасността, здравето или физическото, умственото, моралното или общественото им развитие или би навредил на тяхното образование”. По същата причина се забранява изобщо наемането на деца под 15 години. Тук очевидно презумпцията е, че оставени на пазарните отношения, трудовите правоотношения на младите хора под 18 години биха били свързани с “икономическа експлоатация”, защото ще увреждат здравето или тяхното физическо, морално или обществено развитие.
От там терминологията за експлоатацията влиза и в български законови документи. Така например във “Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография”, ратифициран със закон, приет от 39-о Народно събрание на 31.10.2001 г., се казва, че “Конвенцията за правата на детето признава правото на детето да бъде защитено от икономическа експлоатация и от извършването на всяка работа, която може да е опасна или пречи на образованието на детето или е вредна за здравето на детето или за физическото, умственото, духовното, моралното или социалното му развитие”. В същия документ се въвежда в употреба и категорията “сексуална експлоатация на дете”. Имат се предвид детската проституция и порнография, които са резултат от действията на възрастните доколкото детето няма готовност за доброволно решение в тази област. Подобна употреба на идеята за икономическа експлоатация може да бъде открита в множество документи, свързани със защитата на децата, жените и социалните права.
г) Съществува идеална конкуренция, която дава възможност за справедливи и неексплоататорски отношения, но експлоатацията и несправедливостта възникват поради едни или други намеси на държавата или поради нейното недостатъчно спазване на едни или други правила. Експлоатацията се появява в ситуации на директна кражба, грабеж, корупция на звената на държавата. Изземването чрез данъци на печалба от предприемачите и преразпределението им към бедните е израз на експлоатация на богатите и предприемчивите от бедните, непредприемчивите и активните – това е позицията на нео-либералните и либертаристки икономически и политически теории.
Какви биха могли да бъдат отговорите от всяка от тези четири гледни точки на въпроса има ли експлоататори и експлоатирани днес в България? Предварително смятам, че макар и по различен начин, за всяка от тях експлоатацията, т.е. присвояването на чужд труд, е нещо, което може да бъде открито в нашето общество.
Първо. Според марксовото понятие за експлоатация, свързвано с принадената стойност и твърдението, че капиталистът, работодателят, собственикът не заплаща целия труд, експлоатацията е ключова характеристика на съвременното българско общество, в което голямата част от собствеността вече е приватизирана и огромната част от хората са наемни работници на частни работодатели или на държавата.
Второ. Според либералната политическа мисъл експлоатацията е не по-малко разпространен феномен, макар че тя не го свързва просто с отношението между работници и работодатели, а с преразпределение, което не се основава на пазарен тип отношения, а на принуда. Такава експлоатация са престъпността и корупцията, както и различни форми на детски и женски труд, които не само се плащат по-ниско, но при които има висока степен на принуда. В този смисъл гигантското политическо преразпределяне на огромно количество собственост в България през последните петнадесет години е типичен пример също за експлоататорски тип отношения. Всички пазарни неравновесия и наличието на монополи също са предпоставка за експлоатация.
Трето. Според социалдемократическите, неомарксистки и постмарксистки гледни точки пазарната регулация у нас, с едни или други свои крайности, води до експлоатация. Най-типичен пример в това отношение са случаите с шивачките в Южна България, които работят за 120 лв. по 14-16 часа на ден. Затова и те настояват за социални регулация на заплащането и компенсация на неравновесията на пазара. В глобализираната икономика, в която имаме движение на стоки, хора и информация, но в която по различни причини нямаме все още глобален пазар на работна ръка, става възможно в един или друг регион да се наемат работници, които да работят при нищожни цени в сравнение с тези в развитите държави и тези държави да печелят от по-ниската цена на труда в сравнение с капиталистическия център.
Четвърто. Според неолибералната и либертарна представа за българската държава данъчното преразпределение от нейна страна по посока на по-ниско доходни социални групи е експлоатация на богатите от бедните.
В крайна сметка нашият извод може да бъде, че понятието за експлоатация неоправдано изчезна от публичното пространство. То отразява определени реалности, макар и по различен начин интерпретирани от различни теории, идеологии, ценностни системи и неговото използване би трябвало да бъде нормално за идеологическия и политически речник на едно общество. Неговото съдържание е и може да бъде основа за оценка на определени реалности и критичното им преодоляване.
Бележки:
1 Himmelweit, Susan F. Exploitation, In: The Blackwell Dictionary of Twentieth-Century Social Thought, Eds. William Outhwaite and Tom Bottomore, Oxford: Blackwell, 1994, p. 218.
2 Експлоатация, В: Блекуел енциклопедия на политическата мисъл, С., ЦИД, 1997, с. 133
3 Найденов, Г. Експлоатация, В: Енциклопедичен речник по социология, С.: М-8-М, 1996, с. 119-120.
4 Вж. Roemer, John E. Second Thoughts of Property Relations and Exploitation, In: Analyzing Marxism: New Essays on Analytical Marxism, Ed. By Robert Ware and Kai Nielsen, Calgary et al: The University of Calgary Press, 1989, pp. 257-266
5 Steiner, H. A Liberal Theory of Exploitation, Ethics,Vol. 94, N 2, January 1984, pр. 238-241.
6 Himmelweit, Susan F. Exploitation, In: The Blackwell Dictionary of Twentieth-Century Social Thought, Eds. William Outhwaite and Tom Bottomore, Oxford: Blackwell, 1994, p. 219.
7 Steiner, H. A Liberal Theory of Exploitation, Ethics,Vol. 94, N 2, January 1984, pp. 225-241
8 Иноземцев, В. Експлоатацията – феномен на съзнанието и социалният конфликт, сп. Понеделник, 1998, № 8-9, с. 10.
9 Иноземцев, В. Експлоатацията – феномен на съзнанието и социалният конфликт, сп. Понеделник, 1998, № 8-9, с. 8-9.
10 Експлоатация, В: Блекуел енциклопедия на политическата мисъл, С., ЦИД, 1997, с. 132.
11 Вж. Exploitation, In: Oxford Concise Dictionary of Politics, Ed. by Iain McLean, Oxford-New York: Oxford University Press, 1996, p. 173.
12 Вж. Arneson, Richard. Exploitation, In: Encyclopedia of Ethics, Vol. 1, Ed. L.Becker, New York & London: Garland Publishing, Inc., 1992, p. 351.
13 Reiman, J. Exploitation, Force, amd the Moral Assessment of Capitalism: Theoughts fn Roemer and Cohen, Philosophy and Public Affairs, 1987, Vol. 16, 1987, pp. 3-41.
14 Hanson, J.L. A Dictionary of Economics and Commerce, London: Macdonald & Evans Ltd, 1965, p. 162.