Роден през 1969 г. в София. Завършил е международно право в Лайпциг, има следдипломна квалификация във Виена и Хановер, специализация в областта на търговското право. Защитава докторат по право към Хановерския университет. Издава в Германия две книги в областта на корпоративното право. Автор на поредица от статии в немските списания “Икономика и право в Източна Европа”, “Източноевпропейско право” и “Годишник на източното право”. Работи като юрист на свободна практика в Хановер.
Приватизациятa на електроразпределението ще доведе u у нас до ценови шок за консуматорите. Никъде по света либерализациите в този сектор не предизвикват трайно поевтиняване на цената на тока
След кешовата разпродажба на БТК само за около една четвърт от реалната й стойност правителството на Сакскобургготски набързо хариза още един от големите национални отрасли – електроснабдява-нето. Този сектор, изграден с български инвестиции и работещ винаги на печалба, внасяше значителни приходи в държавния бюджет и с това изпълняваше важни социални функции. Но обществото е поставенo в неведение кое наложи доходоноснo държавнo предприятие да се преотстъпва на чуждестранни собственици и да печели днес за тях. Необяснимо е защо България, която сама построи своята енергийна база, днес e обявена за неспособна да я експлоатира.
Безкрайната приватизация у нас не е ли резултат от готовносттa на управляващите да обслужват (срещу съответните подкупи, разбира се) интересите на транснационални корпорации, които се стремят да присвоят печелившите индустрии навсякъде по света? Управниците ни са длъжни да обяснят на обществото защо решиха, че българската електроразпределителна система, строена и управлявана от българи в течение на десетилетия, сега трябва да стане собственост на чуждестранни компании и да работи за тяхното благоденствие, което направиха и с БТК.
Електроснабдяването е отрасъл, който произвежда жизнено необходимa услуга за всеки и винаги и навсякъде е в състояние да носи печалба. Но в същото време създава и възможности за ценово изнудване на потребителите, които не остават незабелязани от частния бизнес. Досега монополът в електроснабдяването е бил под строг ценови контрол, при ангажимент на държавата да доставя еленергията за всеки на достъпни цени. Дерегулацията на отрасъла заменя монопола с определен брой доставчици, които според теоретиците на неолиберализма ще бъдат принудени от конкуренцията да повишават качеството и да понижават цената на предлаганата услуга.
Практиката обаче не потвърждава тази хипотеза. Навсякъде, където бе проведена приватизация в електроснабдяването, цените на тока се повишиха, без подобрение в качеството. Разминаването между твърденията и действителността показва, че не става дума за грешка в теорията, а за преднамерена обработка на обществените представи.
Основният момент в тази манипулация е хиперболизирането на ролята на конкуренцията и премълчаването на основния закон на пазарната икономика – стремежът към максимална печалба. А този закон доминира над механизма на конкуренцията и винаги я елиминира, когато е възможно максималната печалба да се постигне без конкурентна борба, а чрез договорености.
Класически прояви в това отношение са ценовите споразумения между конкуренти, ценовата манипулация на потребителите, забуленото зад фирмена тайна ценообразуване, както и безбройните търговски трикове за ценово дезориентиране на клиентите. А електроенергията се превръща от тях в продукт, подлежащ на произволни ценови спекулации.Негативните резултати от приватизацията на електроснабдя-ването в Европа са вече налице.
Какво например стана след старта на дерегулацията на електроенергийния бранш през 2000 г. в
Германия
Характерна за този отрасъл в Германия до този момент беше децентрализираната структура от голям брой регионални електроснабдителни дружества. С началото на реформата те бяха принудени да отворят своите електропреносни мрежи за нови доставчици на ток. Създадена беше борса за еленергия, както и държавен контролен орган, но със силно ограничени правомощия.
Реформата започна с атака от реклами и обещания от страна на политиците и бизнесът, че либерализацията на пазара е път към понижаване на цените. Действително – за кратко време се появиха голям брой допълнителни доставчици и в борбата за клиенти цените бяха смъкнати с 15 на сто за домакинствата и с 25 процента за индустрията.
Не след дълго обаче тарифите започнаха неотклонно да растат. Днес те достигат увеличение от +50 процента за домакинствата и +70% за промишлените потребители. За 2005 г. се прогнозира нов ценови скок до +28 на сто в зависимост от региона и снабдителя. Цената на тока в Германия вече превишава 0,17 евро/квтч за домакинствата (а за индустриалните потребители е само 0,05 евро/киловата). В същото време значително намаля и броят на доставчиците. 4 години след началото на реформата 85 процента от този най-голям европейски пазар за ток вече е разпределен само между четирите гиганта – EON, ENbW, Vattenfall и RWE (като тези концерни са и основните газоснабдители в страната). А те образуват олигопол, който произволно повишава цените на електричеството и на газта в Германия. Останалите 15 процента от пазара за ток се контролират от регионални монополисти, които пропускат енергия по локалните си мрежи само срещу неоправдано високи такси.
Вече се е стигнало дотам, че инстанциите за защита на потребителите след поредното повишение на цената на тока и газта през 2004 г. посъветваха наскоро консуматорите да не плащат вече надценките, тъй като няма никакво икономическо основание за тях.
Повишението на цените води естествено и до бум в печалбите на концерните. За 2003 г. печалбите за EnBW са се повишили с 27 %, а домакинствата в страната са обременени с над 5 млрд. евро/годишно допълнителни разходи само за ток!
Доводите, с които електрокомпаниите оправдават ръста на цените, са два – поскъпване на енергоносителите и разходите за рехабилитация и модернизация на мрежите. Това обаче е само половината истина. Няма причина за повишение на таксите например за транзитиране на енергия, след като през изминалата година компаниите от бранша рязко съкратиха инвестициите за разширение и модернизация на електрическите преносни мрежи. Всичко това дава право на германските специалисти в твърдението, че дерегулацията на отрасъла е типичен пример за разминаването между теорията за саморегулиращия се пазар и реалността.
Подобни драстични противоречия между обещания и практически резултати се наблюдават и във
Франция
След Втората световна война там се извърши мащабна национализация, в резултат на която бе създаден гигантски държавен електромонопол – EdF. Той функционира успешно близо половин столетие. Но въпреки отрицателния опит на Германия и под натиска на Брюксел, Франция също взе решение да либерализира своя електропазар през 2003 г. Негативните ценови последици от това решение и там са на лице, с 50 % поскъпнаха вече цените за индустриалните потребители. А ценовият удар и срещу дребните потребители предстои. Като причина за това във Франция се дава недопустимото договаряне на цените между електроразпределителите, вследствие на липсващ ефикасен контрол срещу тази всъщност недопустима, но трудно доказуема практика.
Приватизацията събужда големи апетити и чуждестранните инвеститори започват битката за неговото завладяване. Това доведе до бум в цените на акциите на някои от участващите концерни, които на всякаква цена изкупуват конкуренти, а това вече е довело част от тях до ръба на свръхзадлъжнялостта.
По подобни причини при бурното раздържавяване на френския и германския Телеком през 2000 г. те претърпяха страхотен борсов срив от 90 %, а с това бяха унищожени и спестяванията на милиони граждани, подведени от нереалните реклами и обещания на бизнеса и на политиците за печалби да закупят от тези т.нар. народни акции.
В разгорялата се битка ЕdF има амбицията да запази позициите си на най-голям елпроизводител във Франция. Предпоставките за това са добри, тъй като ЕdF произвежда най-евтиното електричество в Западна Европа, понеже 80 % се добиват в атомни централи. А чрез създаване на дъщерна фирма ЕdF предвижда да запази монопола си върху преносната мрежа, с което да запази възможността си и в бъдеще, вече като частна компания, да влияе при ценообразуването на тока във Франция.
Въпреки либерализацията на пазара и във Франция цените на електроенергията се увеличават. Причините за повишението са най-различни – като се започне с нарастващото потребление на електроенергия при недостиг на резервни мощности, мине се през огромните разходи за изкупуване на конкуренти (само ЕdF досега е похарчила за това над 7 млрд. евро) и се завърши с недопустимото договаряне на цени между производителите и неефективния контрол върху подобни практики. В резултат – недоволни от приватизацията са вече дори и големите индустриални консуматори, а обикновеният потребител се чувства направо изнуден от предстоящите повишения. Постоянно нарастват оплакванията на клиентите от новите условия на „свобода на избора“, но на значително по-високи цени.
Индустриалните потребители охарактеризират дерегулацията като „либерализация с отрицателни последици“. Те критикуват, че снабдителите са се превърнали във фактически олигопол, който е създал манипулируем пазар за енергия и на абсолютно спекулативно ценообразуване. Във Франция вече всички усещат липсата на предсказуемостта и на ниските цени на бившия държавен монополист.
Според Yves Salase, президент на фондация Copernic, с нищо не е оправдана приватизацията на ЕdF. Въобще сред специалистите във Франция е широко застъпено мнението, че с разпродажбата на ЕdF френския народ бива лишен от най-ценната общодържавна собственост, без от това да може да се очаква някаква полза за обществото.
Подобна е ситуацията и в
Италия
Вследствие на либерализацията и в тази страна бившият държавен монополист ЕNEL, който със своите 55 % все още е пазарно доминиращ, затвори или продаде абсолютно необходимите за редовно електроподаване, но нерентабилни резервни централи. В Италия това доведе до остър недостиг на еленергия, което през изминалите 2 години предизвика множество повсеместни сривове в електроподаването, а страната вече се нуждае от внос на електричество (16 %). Последва и задължителното покачване на цените на тока, като те вече са едни от най-високите в Европа. Така частично приватизираната ЕNEL повиши значително печалбите си за 2004 г. с 12 % до 11 млрд.евро.
Парадоксално се възприема и фактът, че ръстът на цените се извършва паралелно с намаление на разходите на компаниите за производство и разпределение на енергията, въпреки затварянето на стари губещи централи и на нерентабилните резервни далекопроводи и централи и драстичните уволнения на персонал.
Англия
от 1990 г. е с тотално раздържавено, разпокъсано на малки, регионални производители, електроснабдяване. Там тези съкращения обхващат вече 2/3 от всички заети в бранша. И въпреки това там цената на електричеството винаги е била поне с 25 % по-висока от тази на бившия френски държавен монополист – ЕdF. А 40 % от английските производители, въпреки значително по-високите потребителски цени, са постоянно на ръба на фалита. Британският модел на раздържавено електроснабдяване копира изцяло
американския модел
на разбити на малки единици регионални снабдители на енергия и на телекомуникации. Винаги след началото на приватизацията се отбелязва систематично намаление на инвестициите за строеж и поддръжка на резервни мощности и паралелни далекопроводи, които са нерентабилни, но абсолютно необходими за надеждността на енергийните системи срещу сривове, подобни на този от лятото на 2003 г. в североизточните САЩ, когато в продължение на 24 часа узгасват светлините за 50 млн.американци.
Съществуват и сериозни подозрения, че след приватизирането на сектора частният бизнес, притиснат от конкуренцията и от стремежа за повишаване на печалбата, ще съкрати инвестициите в надеждността дори и на атомните централи. Не остават скрити и опитите за прехвърляне на скъпото съхранение на отработеното ядрено гориво в задължение на държавата и запазване в частния сектор само на доходната експлоатация на атомните електроцентрали.
Подобни користни практики се наблюдават навсякъде в раздържавената икономика, която се ръководи не от стремежа за задоволяване на потребностите на обществото, а от мисълта как да използва търсенето, което тези нужди създават, за повишение на печалбата. В това отношение няма никакви задръжки да се използват и спекулации на границата или дори отвъд закона.
Така например през 2001 г. в бастиона на частната инициатива САЩ електропроизводителите в Калифорния изкуствено предизвикаха остър дефицит на електроенергия. Под претекст за уж предстоящия ремонт от мрежата бяха извадени редица централи. Същевременно голямо количество електричество бе изнесено за дъщерни фирми в съседни щати. Тази енергия незабавно бе реекспортирана обратно в Калифорния, но на значително по-високa ценa, тъй като вносът не подлежи на ценовия контрол в щата. Резултатът бе печалба от 30 млрд. долара за участващите концерни само за броени дни. По отношение на тези нелоялни практики американският икономист и публицист Поул Кругмън възмутено постави въпроса в общественото пространство: „Как бе възможно посред бял ден да се допусне извършването на този грабеж в размер на 30 млрд. долара?“
Независимо дали в Германия, Франция, Италия, Англия, САЩ, Канада, Бразилия или Австралия фаворизираният от заинтересованите неолиберален модел за отворен електроенергиен пазар никъде по света не доведе до обещаното трайно понижение на цената на тока. Приватизациите в този отрасъл навсякъде предизвикват експлозия на цената, която е изцяло за сметка на потребителите.
Повече от наивно е тогава да се очаква, че България ще бъде щастливото изключение в това отношение. По-скоро приватизацията в електроснабдяването ще се окаже поредният ценови шок за средностатистическия българин, който, за разлика от западноевропейците, не получава заплата от поне хиляда евро. След като бе принуден да ограничи до крайност потреблението на вода, отопление, телефон, книги, културни мероприятия, транспорт, пълноценни храни и лекарства, той ще бъде принуден да изключи и не особено пълния си хладилник, поради непосилни сметки за ток.
