Сеpгей Геоpгиевич Каpа-Муpза е роден през 1939 г., завършил е Химическия факултет на Московския държавен университет. Доктор на науките, професор. Освен с академичните си изследвания по химия, история и методология на науките е известен и с многобройните си публикации по актуални обществени проблеми. Сред най-популярните му книги са “Вырвать электроды из нашего мозга” (1994), “Интеллигенция на пепелище России” (1995, 1997), “Опять вопросы вождям” (1998), “История государства и права России” (1999, 2000, 2001, в съавторство), “Манипуляция сознанием” (2000).
Сегашната реформа в Русия е замислена като смяна на типа цивилизация. С други думи – като най-дълбоката, каквато въобще е възможна в обществото, от типа на протестантската Реформация, която постави основите на съвременния Запад.
Като сила на обществения потрес тази революция остави далече зад себе си Октомврийската революция. Днес, когато първата вълна се оттегли, след като нанесе на страната тежки рани, за тези “грандиозни замисли” се говори по-малко. Но те въобще не са отминали, просто реконструиранeто на основните носещи конструкции на историческа Русия се извършва тихомълком.
По време на съветския строй се утвърди определен стил на живот, който се вписваше в руслото на историческото развитие на Русия като тип цивилизация.
Споровете как да се нарече това устройство на живота и дали то е било социализъм са до такава степен схоластични и безсмислени, че понякога изглеждат като плод на умствена слабост или даже идеологическа диверсия. Така или иначе факт е, че при съветския строй бяха премахнати най-важните причинители на масови страдания – безработицата, бедността, глада и студа, тежките социални заболявания, а гражданите се чувстваха защитени.
Всичко това от гледна точка на поколенията, изпитали на собствения си гръб изброените страдания, бе такова благо, че хората бяха готови на беззаветен труд и бой за родината – нещо, което те доказаха във войната.
Една от най-ценните придобивки, които съветският строй даде на всички социални групи и народи, бе достъп до образование от най-високо качество. Защото в съвременния свят образованието е жизнено благо с фундаментално значение.
Училището е именно тази обществена институция, която осъществява предаването на кодовете и символите на цивилизацията на следващото поколение. Каквито и да било реформи в училището, в неговото преустройство и програми трябва да се извършват пределно предпазливо. За обществото, както и за всеки организъм, защитата на неговия “генетичен апарат” е едно от главните условия за продължаването на рода.
Разбира се, външните условия се променят, ние се развиваме, но масивните мутации, останките от “генетичния апарат” прекъсват веригата на времето и предизвикват разрив между поколенията, който би могъл да се окаже фатален за съдбата на народа. За да достигнат своите цели обаче, реформаторите трябваше да разрушат нашето училище в ролята му на носител на генетичния код. Да я разрушат и да създадат нова, която би фабрикувала човеци от друга цивилизация. И тъй като за образец на реформата беше взет Западът, разрушаването на нашето училище се осъществява под лозунгите за преминаване към западния модел.
С какво и на кого пречеше нашето училище?
Преди две години министър Владимир Филипов каза, че реформата е необходима поради това, че нашето училище изостава от училищата в “цивилизованите страни”. Какво означава това? Прието е да се смята, че училището е “изостанало”, когато юношите излизат от него необразовани и неспособни да мислят. А по създаването на мислещи и образовани хора съветското училище беше много по-добро от западното!
По официални данни през 1982 година на всички международни конкурси съветските ученици заемаха първите места. През 1995 година класирането на учениците от Руската федерация вече е “паднало” до 8-9 място. А днес, според резултатите от експертно проучване на ЮНЕСКО, проведено в 65 страни в света, Руската федерация се нарежда на 50-55 място и по качество на образованието е някъде в средата на третата (най-изостаналата) група от обследваните страни (“Школьное обозрение”, 1999, кн. 4). Но даже сега руското училище, въпреки че е почти премазано, за голяма част от учениците е по-добро от западното и това се потвърждава от международните изследвания и от мненията на тези руски преподаватели, които са чели лекции в западни университети. Все още випускникът от нашето средно училище е много по-развит, широко образован и съобразителен, отколкото всеки средностатистически първокурсник от западните вузове. Тогава за какво ни е потрябвало да преустройваме нашето училище по “западен модел”?
Министър В. Филипов казваше още, че “Изменящото се руско общество изисква адекватни изменения и в системата на образованието – не бива да се консервира онова, което някога е било най-доброто в света.” Само по себе си това изявление е чудовищно. Значи ние сме имали наистина най-добрата в света училищна система и ни забраняват да я запазим! Измененията в руското общество, видите ли, са такива, че доброто ни училище не му трябва! Ей затова искат да го преустройват, защото то учи децата ни твърде добре. Това не е необходимо за пазара. И е изостанало от училищната система в САЩ точно във фабрикуването на такъв човек, който е необходим за пазара. Реформата в училището е наложителна, защото трябва да се приведе руското дете в съответствие със западните стандарти за “масов човек”. Не е възможно да се превърне един народ в “маса”, ако рязко не се понижи качеството на образованието.
Днес реформаторите бързо снижават неговото равнище, “принизяват” младите хора. През 2001 година под егидата на Горбачовата фондация бе организирана “кръгла маса”, в която взеха участие авторите на програмите за училищните реформи. Главното заклинание по време на разискванията беше – училището трябва да отговаря на изискванията на постиндустриалното общество. Какво означава това? Един “реформатор” разясни, че в онова общество почти няма да има производство, а в сферата на обслужването не са необходими знания за “амфотерните хидрооксиди” и такива подобни. Попитаха го как при такова образование ще възстановяваме нашата промишленост. А защо ни трябва да я възстановяваме, рече реформаторът, ами че руската продукция тъй и тъй няма да стане конкурентоспособна, защо да се напъваме?
Реформата напредва… По съвкупния “индекс на човешкото развитие”, възприет от ООН, през 1970 година СССР е на 20-о място в света. В началото на 1995 година (при това вече без азиатските републики) Русия е във втората стотица държави – сред най-бедните страни на третия свят. Преброяването през1994 година регистрира: лицата “без образование и с начално образование” на възраст от 20 до 24 години в Русия представляват 0,8% от населението, а тези на възраст от 15 до 19 години са 9% (СОЦИС 1996, 12, с. 69). В живота навлиза постсъветското поколение.
Какво може да се открои в училищната реформа?
Преди всичко целенасоченото разделение на две несъвместими, в перспектива антагонистични класи и увековечаване бедността на болшинството. Важен резултат от реформата сред бедната част на населението вече се явява понижаването на квалификацията на работниците, на малограмотността и неграмотността. По данни на Министерството на отбраната около 25 процента донаборници от селата са фактически неграмотни, а през 1997 година напълно неграмотен е всеки десети донаборник в Сибир.
Ликвидирането на правото на равен достъп до образованието независимо от доходите още в първия етап на реформата създаде порочен кръг, който не позволява на младите хора да се измъкнат от бедността. Видният социолог В. Шубкин каза на един международен симпозиум: “Безпросветността все повече става факт в оценката на младежите. За това в голяма степен допринася и диференциацията в системата на образованието, тъй като в резултат на плурализма в нашите условия само богатите получават право на качествено образование. Днес бедните вече нямат това право.”
А властта не мисли да променя тази ситуация. Тя се ограничава с констатация на фактите. В послание до Федералния съюз Владимир Путин заяви: “Един от най-сериозните проблеми е невъзможността на бедните да получат качествено образование. Обучението е свързано с допълнително заплащане, което не всеки може да си позволи. Поради намаляване на местата в общежитията и ниските стипендии децата от семействата с ниски доходи – особено от отдалечените градове и села – нямат достъп до качествено образование.”
Как да разбираме това? Президентът потвърждава отнемането на правото на качествено образование за онези хора, които бяха превърнати в бедняци. Това е резултат от реформите, чиито принципи властта няма намерение да променя. Тогава в какво се изразява “борбата с бедността”? Пак там Путин изказва една философска истина: “Достъпността на образованието и здравеопазването, възможността човекът да получи жилище ще ни помогнат да смекчим проблема с бедността.” Но никой няма намерение да предостави такава възможност даже на най-бедните хора. Ето и
първата заплаха
за народа и страната, за която ние още не сме готови. Тъй като милиони млади хора са лишени от възможността да получат съвременно образование, в нашето общество се появява нов социален тип, поведението на който ние засега не сме в състояние да прогнозираме. Най-напред “реформата” изхвърля от училището децата на хората, изпаднали в крайна бедност – бежанци, безработни. Семействата се разпадат, родителите се пропиват или попадат в затвора, а децата са принудени да отидат да работят или се приобщават към някоя банда.
Този резултат от реформата е предпоставка за “молекулярната” гражданска война в градовете на Руската федерация, за ширещото се насилие без смисъл и идеология. Селянинът може да остане в лоното на културата и цивилизацията дори ако е неграмотен, макар че и той страда от това все повече и повече. Откъсването на селяните от образованието е било една от причините за включването им в революцията (ето какво припомня един учител от Пенза: по данни на преброяването през 1897 г. в Пензенска губерния грамотните мъже са представлявали 23,7 процента от населението, а грамотните жени – 6,3 %). Градският човек обаче не може да се върне към неграмотността – това би го разрушило като личност.
Втората заплаха
се корени в рязкото снижаване на качеството на образованието при децата от заможните семейства. То е неизбежна последица от отричането на програмните принципи на руската образователна школа. Да припомним, че на Първия конгрес на работниците от просветата през 1918 година учителите приемат изстраданото от руската култура решение за създаване на единно образователно училище и задължително обучение. Това през един дълъг исторически период укрепи нашата страна и материално, и духовно. Училище от университетски тип – за всички деца! И тези деца направиха Русия втората индустриална държава!
Ние не съумяхме да се възползваме от това благо – и плащаме за това с неграмотността на подрастващите, изхвърлени от училището, с тъпата полуграмотност на тези, чиято съдба е да учат в “масовото училище”, в “училищата от втория коридор”. Академик В. Арнолд пише в статията “Състояние на образованието в различни страни на света”: “Американските изследователи в областта на образованието констатират, че само най-добрите учители по математика в тяхното средно училище могат да разделят едно цяло и 1/4 на 1/2 (броят на тези “най-добри” учители представлява едва 1 процент от общия брой!).
По време на посещение в Москва представители на фирмата “Боинг” от Сиатъл разказват, че не биха могли да поддържат високото равнище на своите разработки без помощта на чужденци, подготвени по-добре, отколкото американските ученици – японци, китайци и руснаци, които в училище са изучавали както основите на фундаменталните науки, така и умението да мислят и да решават нетривиални задачи. И тъй като във фирмата се опасяват, че американизацията на обучението скоро ще ликвидира и този източник на кадри, биха искали да помогнат на Русия да съхрани високото равнище на училищното образование.”
Реформаторите бързат, действат трескаво. През 2004 година вече 3/4 от зрелостниците се явиха на единен държавен изпит – отговор на формални тестове, методика, изкопирана от американски образци. Това кардинално ще промени самия тип на програмите за обучение и типа мислене на учениците – ще ги отучи да разсъждават. Хората, които са имали възможност да сравнят нашето училище със западното, където отдавна се практикува такъв изпит, са били потресени тъкмо от невероятната ефективност на този метод за постигане на оглупяването на децата. Не е за вярване, докато сам не го видиш.
Възприетият досега в нашето училище изпит във формата на диалог – и в писмена форма, и в разговор на ученика с комисията – си беше наше национално достояние. В статията “Антинаучната революция и математиката” В. Арнолд пише: “Особено опасна е тенденцията за игнориране на доказателствата от училищното обучение… Този, който в училище не се е научил на изкуството да привежда доказателства, няма да бъде способен да различи правилното съждение от неправилното. Такива хора лесно биват манипулирани от безотговорни политици. В резултат на това може да станем свидетели на масова хипноза и социални сътресения.”
Властта остана глуха за протестите на най-видни представители на интелигенцията срещу въвеждането на ЕДИ (Единен държавен изпит). Кметът на Москва Юрий Лужков се изрази особено рязко: “Въвеждайки тестирането, ние сменяме принципа на проверка на знанията с принципа на налучкването. ЕДИ прилича на игрален автомат. Но ако на игралния автомат губим само пари, то в този случай губим младото поколение.” Въвеждането на ЕДИ ще завърши социалното разслоение вътре в училището, защото разделя децата на два “коридора”, без това разделяне да отчита техните знания и способности. Добри резултати от теста ще бъдат гарантирани на този, който има възможност да плати на добър частен учител, да даде добър рушвет или да купи добър пейджър, за да получи необходимите “подсказки”.
И накрая –
третата заплаха
Няма да се гарантира съществуването даже на малък елит от добре образовани млади хора от слоевете на богатото малцинство. Опитът да бъдат създадени в Русия анклави на елитарно образование, достъпни само на заможните хора, е обречен на неуспех. Системата на образованието е единно цяло и днес тя е подложена на тотално разрушение.
И колкото и да е парадоксално, последиците от катастрофата, към която води оглупяването на младите хора, ще изстрадаме солидарно като нация.
