От 21 до 24 юли в столицата Ерфурт на източногерманската провинция Тюринген на фона на импозантния катедрален комплекс се проведе Първият германски социален форум (ГСФ) под мотото:
„Една друга Германия в един друг свят е възможна“
Явно ненапразно организаторите на форума бяха избрали за неговото провеждане град в бившата ГДР, където социалната криза е най-осезаема. Източна Германия за 15 години бе превърната от десетата икономическа сила на света в деиндустриализирана зона с драматично намаляващо – ненужно население и безработица от библейски мащаби (по официални данни над 20 %, а реално до два пъти по-висока). Симптоматичен за състоянието там бе коментарът на един ерфуртски таксиметров шофьор: „Те (Запада) затвориха тук всичко, дори отраслите, в които инвестираха след Обединението. Остана само един завод за монтаж на двигатели… Сърцето ме боли, че градът е загубил 1/3 от населението си… Целият регион преживява от (ограничения) туристически потенциал.“ И наистина Ерфурт явно има късмет, че навсякъде се виждаха китайски и/или японски туристи. В т.нар. нови провинции единствената строителна дейност, която още се извършва, е разрушаването на цели вече необитавани квартали, с изключение на центровете на градовете. Младежта масово се изселва на запад или в скандинавските страни, а една немалка част от оставащите, вследствие на безперспективността и депресията, се радикализира и дори фашизира.
Традиционно социалните форуми представляват обединителна платформа и място за взаимно опознаване на извънпарламентарната лява опозиция и на новите социални движения. Тези форуми се разбират и като отворено за всеки пространство (с изключение на расистки формирования и на партиите като цели организации) за координиране на бъдещи протестни действия срещу социалния демонтаж и срещу необузданата неолиберална икономическа политика.
В продължилия 4 дни ГСФ участваха няколко хиляди души от около 100 организации като алтерглобалистите от АТТАС, множество антикапиталистически организации, активисти от безработни инициативи, представители на немските профсъюзи, антифашистки сдружения, леви и екологични фондации, неправителствени организации за подкрепа на слаборазвитите страни, социално-църковни инициативи, трите леви вестника в Германия „TAZ“, „Neues Deutschland“ u „Junge Welt“ и мн. др. Индивидуално участие взеха и представители на новосъздадената Лява партия в Германия.
Опит за присъствие на ГСФ направи и местна неофашистка младежка организация, като нейните представители, въпреки техните шумните им вербални протести, провокации и обиди, не бяха допуснати до мероприятието поради расистко-ксенофобската им идеологическа ориентация.
Програмата на ГСФ
включваше широк кръг от над 200 семинара и дискусионни форуми, групирани в 5 основни тематични блока:
1. Трудовият свят и човешкото достойнство – тук бяха обсъждани нови концепции за борба срещу високата безработица и за алтернативна икономическа политика, при която държавата трябва да поеме отговорността за създаване на работни места, вследствие на явния неуспех на пазарното стопанство в тази насока.
2. Глобализацията и ролята на Германия в света – в рамките на този блок от конференции бяха дискутирани резултатите от капиталистическата глобализация за страните от Третия свят и за безработните и за все още заетите в държавите от богатия Север, както и за насилственото налагане на неолибералната икономическа политика в страните от Юга (което все по-често се извършва и с войни).
3. Човешките права и участието на хората в политическите процеси – централна тема на този дискусионен кръг бяха „Социалните права като най-важно право на личността“.
4. Другият, по-добрият свят – разгледани бяха алтернативни начини на живот и друг вид икономическа политика за социално, солидарно и екологично устойчиво обществено развитие.
5. Европа и ЕС-конституцията – на тези форуми се анализираха последиците от отхвърлянето на Евроконституцията във Франция и Холандия, а и от Европейската левица въобще, посочиха се алтернативи за една друга Европа – социална, миролюбива, екологична и истински демократична.
Други теми на форума бяха множеството мощни социални протести във ФРГ през изтеклата 2004 г. със стотици хиляди участници (във връзка с тях бе показан и неизлъченият от нито една телевизия досега документален филм „Новото недоволство“), задълбочаването на социалната криза, подготовката за 4 Европейски социален форум, който ще се проведе през април 2006 г. в Атина, мобилизацията за широкомащабни протестни действия срещу срещата на Г-8, насрочена да се проведе през 2007 г. във ФРГ, както и създаването на новата лява партия.
Новата левица
представлява изборен съюз между Партията за демократичен социализъм, която в източните провинции се радва на най-висок рейтинг (33%) и също новата западногерманска партия Изборна алтернатива за труд и социална справедливост. Тя бе създадена неотдавна, след масовите социални протести от лятото-есента на 2004 г. (т.нар. Понеделнишки демонстрации) от отцепили се бивши социалдемократи, недоволни от антисоциалната политика на правителството на Шрьодер, широко подкрепени от профсъюзите, от алтерглобалисти и антикапиталистически организации. На предсрочните избори през септември се очаква Новата левица да влезе в парламента поне с 12% и осезаемо да промени закостенелия от десетилетия партиен пейзаж на ФРГ. Новата левица се самоопределя като единствена опозиция на антисоциалната икономическа политика на всички етаблирани – парламентарно представени партии, и не търси коалиции, в които да отстъпва от политическите си принципи заради някое и друго министерство. Тази нова социална партия постоянно е цел на силно враждебни коментари в държавните и корпоративните масмедии, които в огромната си част са собственост само на 2-3 мегаконцерна и съставляват медиен олигопол.
В традицията на социалните форуми се проведе и протестна демонстрация под червени знамена, на която направи впечатление често скандираният от участниците лозунг „Нашето решение е революция“.
