ЗА ТАЛАНТА И СВОБОДАТА

0
32

Инж. Васил Николов е роден на 23 декември 1939 г. в Стара Загора. Завършва “Радиотехника” във ВМЕИ “В. И. Ленин” Един от основателите и първите ръководители на някогашния електронен гигант “ДЗУ” АД. Създател на научния институт по роботика, главен директор на НПКР “Берое” – Стара Загора, до 1983 г. Лауреат на Димитровска награда за приноса му при внедряване на дискови запаметяващи устройства през 1974 г. От 1986 до 2002 г. е генерален директор на ЦУВ “Прогрес”, под негово ръководство е издаден първият у нас компютризиран 5-езичен речник на информационните технологии. Васил Николов е сред 313-те, подписали новата конституция, депутат в 36-ото НС. Реализирал е над 30 проекта, свързани с издирване и съхраняване върху компактдискове на живото слово на именити български творци.
Със създателя на поредицата CD “Българска публицистика” инж. Васил Николов разговаряме за Началото, Необхватният, Свободният, Пламенният,Съвременникът и Върхът. Имена – синоними на Константин Фотинов и Иван Богоров, Любен Каравелов и Йосиф Хербст, Гео Милев, Стефан Продев и Христо Ботев.

Разговор със създателя на поредицата CD “Българска публицистика

– Пет от шестте компактдиска, включени в поредицата “Българска публицистика”, издавана от вас с подкрепата и под егидата на ЦАПК Прогрес” ООД – София, вече са на пазара, доколкото знам в напреднал стадий е работата по последния диск “Върхът”, включващ произведения на Христо Ботев. Ако се върнем назад във времето – как се роди идеята?

– Много трудно е да се говори за раждането на идеи, защото на практика мисълта за реализацията на едно такова начинание съм я носил от години в себе си. Първоначално тя изглеждаше доста скромно – може би два диска, в които да включим произведения на Йосиф Хербст, като първи председател на организацията на българските журналисти и на Стефан Продев, като едно от най-ярките пера на съвременността ни. След много разговори и дискусии, най-вече с Велислава Дърева и проф. Филип Панайотов се очертаха далеч по-амбициозни граници на начинанието.

От идеята до реализацията изминаха почти две години. Време, необходимо за издирване и подреждане на творбите. Все пак технологията е доста по-различна от класическата. Трябваше да намерим подходящи изпълнители на текстовете, да направим записите. Започнахме с Фотинов и Богоров, хората, които са в темелите на публицистиката ни и неслучайно първият диск е посветен на 160-ата годишнина от българската журналистика. Може би е уместно да припомня, че Константин Фотинов издава първото българско списание “Любословие” (пробен брой през 1842 година), а Иван Богоров издава първия български вестник “Българский орел” (Лайпциг 1846 година). Включихме по няколко техни произведения, като записите звучат с гласовете на старозагорските драматични актьори Нино Луканов и Петър Антов. Музикалното оформление е на звукорежисьора от Радио Стара Загора Таня Матева…

– Имаше ли съмнения кой да бъде представен в следващия диск и защо избрахте Любен Каравелов ?

– “Необхватният” излезе за 170-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов. Не сме имали никакви съмнения, че точно той трябва да бъде включен, достатъчно е да чуете “Моите братия”, публикувано във вестник “Народност” от 9 март 1869 година, и “Свобода е българското желание” в брой 1 от 7 ноември същата година на вестник “Свобода”. Академичното издание на Каравеловата публицистика под редакцията на проф. Михаил Димитров е от 2 тома. Бих препоръчал да се чуе искрената изповед на автора в неговото “Прощаване”, поместено във вестник “Независимост” от 12 октомври 1874 година, където той казва “…журналистиката е тежка и неблагодарна длъжност.”

– Отново с кръгли годишнини, 110-ата от рождението на Гео Милев и 130-ата от рождението на Йосиф Хербст, са изданията на “Пламенният” и “Свободният”…

– Пак ще припомня, че цялата поредица е свързана със 160-ата годишнина на българската публицистика.

Гео Милев занимава мислите ми от много десетилетия. Не толкова отдавна успяхме да издадем два диска с поемата “Септември” в превод на 6 езика. Още тогава знаех, че без публицистичните текстове на Гео не може да се мине. Името на диска дойде от фразата на Емил Верхарн “plein d ardeur” (изпълнен с пламенност), с която той предава впечатлението си от първата среща с българина. Поверихме изпълнението на творбите на Андрей Аврамов, като безкрайно много ни помогна международната фондация “Гео Милев” и община Раднево, където е роден Гео. Включени са истински бисери от неговото наследство: “Българският народ днес”, отпечатано в сп. „Везни” през 1921 година, “Полицейска критика” – сп. „Пламък”, 1924 година, и In memoriam за Димчо Дебелянов – пак от “Везни”, но през 1919 година.

Колкото до Йосиф Хербст, името “Свободният” според мен най-точно го охарактеризира. Това е бил човек, който на практика е можел да има всичко материално, но избира да бъде журналист, за да бъде истински свободен. Радвам се, че срещнахме разбиране от страна на БТА и дискът видя бял свят в дните, когато агенцията беше домакин на международна среща. Подбрахме 14 от най-ярките творби на Хербст, сред тях са “Политическите убийства” от сп. “Вик за свободни хора”, 1923 година, “За “белите ръкавици” от в. “АБВ”, 1924 година и “Войнишкият живот няма еквивалент”, публикувано в “Принос към истината” през 1921 година. Текстовете звучат с гласа на актьора Мариус Донкин, а музикалното оформление е на композитора Иван Драголов, с когото работим изключително плодотворно вече пета година. При подготовката на диска за Гео Милев неоценима помощ ни оказа дъщеря му, поетесата Леда Милева, а консултанти при “Свободният” са проф. Филип Панайотов и Велислава Дърева.

– Нарушихте хронологическата подредба, в началото на август излезе “Съвременникът”, посветен на Стефан Продев, а “Върхът” с публицистиката на Христо Ботев все още не е готов… Не се ли опасявате, че можете да бъде упрекнат в пристрастност?

– Пристрастност? Към кого? Към Продев за сметка на Ботев? Звучи абсурдно. Просто успяхме в по-кратки срокове да смогнем с подбора на материала. Дискът за Ботев е в производство, там сме включили неговите емблематични “Смешен плач” и “Политическа зима”, както и още няколко работи, надеждата ми е те да прозвучат с гласа на актьора Васил Михайлов. Очаквам да излезе до началото на 2006 г., когато ще отбележим, надявам се подобаващо 130-ата годишнина от епичната му саможертва.

– Да се върнем към “Съвременникът”. Защо все пак Стефан Продев?

– Защото за мен творчеството му е изключително свидетелство за времето, в което живеем. Може за някого личността на Продев да е спорна, може за други произведенията му да са писани в романтично-ремсистки тон (чувал съм подобни определения), но той не просто се вписва в рамките, очертани от останалите шест стожера на публицистиката ни. Той самият е стожер. И седмината автори имат много общи черти, но струва ми се, че най-общото, свързващото ги – са талантът и неистовата жажда за свобода.

– В “Съвременникът” присъстват 9 творби, писани между 1961 и 1990 година. Умишлено ли няма текстове от по-късното творчество на Стефан Продев?

– Умисъл може да се търси, но за мен, пък и за останалите от колектива, които подготвяхме диска, включените работи са изключително характерни за публицистиката на Продев. Например “Има думата червеният молив” от 1975-а или “Втори юни” от 1969-а. Ако липсваше датата на отпечатването, спокойно ще приемете, че са излезли току-що изпод перото му.

– Текстовете на Стефан Продев чете младият актьор Мариан Маринов. Лично аз очаквах да се доверите на един Стефан Данаилов, например…

– Маринов е истинска находка за екипа ни. Той се справи блестящо със задачата да представи стиховете на Пеньо Пенев и след като чу изпълнението, синът на Продев, скулпторът Иван Продев, който ни оказа неоценима помощ в подготовката, беше категоричен – тази виталност е като бащината ми.

– Предполагам, че в хода на предварителната подготовка сте имали любопитни случки, свързани с личността на представяните автори…

– Подробности от пейзажа, разбира се, има, те няма как да влязат в дисковете, но навярно представляват интерес както за изследователите, така и за хората, които ще си купят поредицата просто от интерес. Сред тези подробности например е един архивен документ, пазен в дома-музей на Гео Милев в Стара Загора. Едно удостоверение от 9 януари 1969 година, с което Градският комитет на борците против фашизма и капитализма в София утвърждава посмъртно автора на поемата “Септем-ври” за активен борец. Това удостоверение трябвало да послужи пред пенсионния отдел на тогавашния столичен градски изпълнителен съвет. Кому е било потребно така и не успяхме да установим, но е факт.

Пак с личността на Гео Милев са свързани няколко писма, изпратени до дъщеря му Леда Милева от Канада и САЩ, след като издадохме двата диска с 6-езичния превод на поемата “Септември”. Българи, успели да чуят дисковете, благодарят, че те са се появили. За съжаление нерядко се сблъскваме с абсолютната незаинтересованост на отделни институции към онова, което правим. Тъжен, но неоспорим факт е, че в община Мъглиж (”Мъглиж беше пръв, след него Стара и Нова Загора…”) и до момента нито един диск от “Септември” не е закупен. Сещам, се че нещо подобно стана и в Севлиево, общината, където е Добромирка, родното село на Пеньо Пенев. На предложението да закупят няколко диска със стихове на поета чиновничка отсече, че юбилеят вече е отминал.

– Тези и други като тях случаи не ви ли отчайват в реализацията на начинания, за които се знае, че не са комерсиални и не може да се очаква да донесат финансова печалба?

– Вече имаме зад гърба си над 30 реализирани проекта, като започнахме през 2001 година със запис на Валери Петров. През цялото това време съм чувствал зад гърба си помощта на ЦАПК „Прогрес“ ООД и неговия управител доц. Пламен Матеев. Може би тук трябва да кажа,че той инициира миналата година запис с участието на Асен Кисимов и по този начин сега имаме съхранен гласа и на този рядко талантлив актьор.

Благодарен съм на хората от „Златния фонд” на БНР, на специалистите от Радио Стара Загора и Радио Шумен, без които едва ли щяхме да успеем да направим поредицата “Живото слово на българската поезия”. Ползвали сме частни аудиоархиви, какъвто беше случаят с актрисата Мара Пенкова при подготовката на двата диска за писателя Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Стотици са хората, които безкористно са ни помагали. Ето това ме кара да бъда все пак оптимист, че макар и късно, държавата вече разбира простичката истина: когато живееш в ерата на високите технологии и Интернет е превърнал света в голямо село, не можеш да разчиташ при обучението на подрастващите единствено и само на тебешира и черната дъска…

– Ако погледнем в аванс към “портфейла” с бъдещите планове?

– Споменах, че до няколко месеца ще бъде готов “Върхът” с публицистиката на Христо Ботев, работим по диск със стихове на Андрей Германов, по един проект за двуезично представяне на Емил Верхарн и Гео Милев, обмисляме една антология на сатиричната поезия, но нека спрем дотук.

Разговора води Христо Христов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук