След като неведнъж открито заявява във френската преса, че намира за отегчителна ролята на „първа дама“ и доскоро упорито отказваше да влезе в нея, съпругата на френския президент Никола Саркози направи запомнящ се дебют на международната сцена в главната роля на политически емисар и посредник в освобождаването на българските медици.
Кулминацията на нейната неочаквана, но хладнокръвно изпълнена дипломатическа мисия, авторът на която е не друг, а съпругът й и президент на Френската република, беше успешно изиграна само в две действия, след като същата мисия отне повече от 8 години упорити, но почти безрезултатни, преговори с либийските власти за освобождаване на несправедливо осъдените на смърт български медицински сестри, водени от дипломати от международен ранг.
Само две полутайни пътувания на Сесилия Саркози до Триполи на 12 и 23 юли, за които френската преса разбра едва след срещите на първата дама на Франция с полковник Моамар Кадафи и неговата дъщеря Айше по въпроси, представени като „хуманитарни“, бяха нужни за нейната триумфална поява на 24 юли на летище София. Придружена от европейския комисар по външната политика Бенита Фереро Валднер и главния секретар на Елисейския дворец Клод Геан, Сесилия Саркози изпълни успешно своята мисия, ескортирайки с президентския самолет на Френската република българските медицински сестри и палестинския лекар до българска земя. Една безспорно запомняща се роля, въпреки полемиките, които предизвика на национално и европейско ниво относно статута на първата дама на Франция, чиито функции се очаква да бъдат насочени предимно към хуманитарната сфера, а не към „голямата политика“.
Но дали изненадващата поява на Сесилия в Либия не е само хитър тактически ход, с който френското президентско семейство да обере лаврите от един дълъг и сложен процес на международни преговори с либийските власти и така да се увенчае за чужда сметка със световна слава?
Мадам Саркози действително поднесе „изненадата на деня“ предвид първите й „бледи“ официални появи след спечелване на президентските избори от съпруга й Никола Саркози на 6 май тази година. Дори и при умело гарнираните от медиите в стил „people“ епизоди от сагата на президентската двойка, като този на церемонията по влизането на Саркози в Елисейския дворец, на която Сесилия за поздрав се прилепя до него и го целува (абсолютно в разрез с официалния протокол), заобиколена от децата им – сина им Луи, двете дъщери на Сесилия от първия й брак и двамата синове на Саркози също от предишен брак, присъствието на „първата дама“ е дискретно. В това сякаш се чете нежеланието й да участва в политиката и най-вече да следва протокола, който, както тя самата казва, намира за безкрайно скучен. Но ето че няколко месеца по-късно Сесилия не се поколеба да застане начело на френската дипломация и да изиграе блестящо ролята на политически пратеник на френския президент в един толкова деликатен международен конфликт.
Излъчваща хладна елегантност, едновременно дискретна, но и със силно медийно присъствие, с борбен дух, но и готова да изиграе роли, написани за нея от „иноватора на френската политика на V република“ (по определението на френските медии), нейния съпруг и президент Никола Саркози, присъствието на Сесилия не може да остане незабелязано. Някои я сравняват с Джаки Кенеди, други с лейди Даяна. Коя всъщност е първата дама на Франция?
Историята на Сесилия Мария Сара Изабел Сиганер Албениц е достойна за роман. Родена на 12 ноември 1958 г. в парижкото предградие Булонь-Биланкур, Сесилия е четвъртото дете в семейството на руснака Андре Сиганер и испанката Терезита Албениц, които се заселват в Париж, където Андре работи като кожухар. Малката Сесилия учи пиано, а в университета записва право, което обаче така и не завършва. За да помага за издръжката на семейството си, през деня работи като пресаташе към различни медийни агенции, а в останалото време като манекен. Първият й сериозен пост е като асистент на сенатора на района Индр Рене Тузе.
През 1984 г. Сесилия среща известния журналист Жак Мартен, с когото сключва брак няколко месеца по-късно. Сватбената церемония е на 10 август в кметството на Нойи-сюр-Сен. Този ден се оказва съдбовен за Сесилия, тъй като кметът на града Никола Саркози, присъстващ на събитието, се влюбва в нея от пръв поглед. На 23 октомври 1996 г. след развод с Жак Мартен, от когото има две дъщери, Сесилия се омъжва за Никола Саркози, тогава също разведен, с двама синове. Година по-късно се ражда техният син Луи.
Но романът на Никола и Сесилия далеч не е покрит само с рози, тъй като минава през трънливото поле на политиката. Въпреки че се опитва да споделя, доколкото е възможно, политическата страст на съпруга си, заемайки асистентски постове в министерствата, които той ръководи, Сесилия все не успява да излезе от неговата сянка. Колкото повече Никола расте в политическата си кариера и гради медийния си имидж, толкова повече семейните му отношения със Сесилия, изложени на обектива на камерите, се влошават и разкриват сериозни проблеми в живота на пръв поглед перфектната двойка.
През 2005 г. медиите обявяват, че двамата са пред развод поради взаимни изневери. Слухът се потвърждава от снимки, публикувани в „Пари Мач“ на Сесилия в компанията на медийния магнат Ришар Атиа по време на романтични пътувания до Ню Йорк, като в същото време се разкрива и връзката на Никола с журналистката във „Фигаро“ Ан Фулда. Очевидно семейната буря е в разгара си, за което свидетелства и фактът, че по време на президентската кампания на Саркози Сесилия почти напълно отсъства от политическия терен. Твърди се дори, че на втория тур на президентските избори, на който съпругът й се изправя срещу Сеголен Роаял, тя пуска празна бюлетина. Но провокацията от нейна страна стига и по-далеч – скандални в хода на президентската кампания са изявленията й, че тя трудно би приела ролята на „първа дама на Франция“, тъй като във „вените й не тече и капка френска кръв“, припомняйки с това за своя руско-испански произход.
След победата на Саркози на изборите за президент през май следва опит за помирение, който медиите не пропускат да хипермедиатизират, показвайки близостта между отново събралите се съпрузи, която те демонстрират по време на едноседмичната си ваканция на о.Малта и по-късно по време на церемонията на влизането на новата президентска двойка в Елисейския дворец.
Последните събития с успешната мисия на Сесилия в Либия, сценарият на която никой не се съмнява, че е дело на Саркози, също затвърждават версията за затопляне на отношенията между тях.
Всички обаче се питат дали тяхната привидно хармонична в момента връзка не е само поредният политически и медиен фарс? И дали Сесилия Саркози действително е разбрала за себе си каква ще е ролята на „първа дама“, която ще й подхожда да играе в присъствието на един толкова властен и амбициозен съпруг и президент?
„Ако харесвате Джаки Кенеди, ще харесате и Сесилия Саркози“, доверява на свои приближени Никола Саркози през нощта на изборната си победа в шикозния ресторант „Фуке“ в компанията на Джони Холидей и други медийни звезди.
В медийния спектакъл, в който се е превърнала политическата игра днес, не изглежда ли всичко само блед римейк на ролите на големите политически личности от миналото?
