Калин Първанов, журналист.
Искам да започна с благодарност към организаторите на тази кръгла маса – Георги Кирков безспорно заслужава да си спомним за него. Друг е въпросът, че подобна кръгла годишнина от неговото рождение заслужаваше много повече. Заслужаваше с нея да се ангажират не само два клуба, но и Градският съвет на БСП и ръководството на партията. Тъй като по една или друга причина това не стана, да се надяваме, че като мине реденото на листите, като минат и други животрептящи въпроси, ще намерим време да си спомним и за Георги Кирков.
Страхувам се обаче, че от дистанцията на времето за все повече наши другари името Георги Кирков се свързва единствено с име на пазар, в чийто борд трябва да настаним други няколко наши „верни“ и „заслужили“ кадри.
Разсъждавайки върху темата на тази дискусия, вчера открих в библиотеката си една брошура, издадена от ВС на БСП през 1994 г. – „Общинската политика на БСП – исторически обзор“. Автори са Ваньо Вълков, Рима Канациева и доц. Димитър Генчев. И ето какво открих за общинската политика на нашите първи общински съветници от левицата. Мисля, че беше казано, че Георги Кирков е бил първият социалистически общински съветник в София, но редом с него е бил и Димитър Благоев. Ето какво е предвиждала тяхната програма:
• Всестранно развитие на обществените форми на производство;
• Общински предприятия;
• Премахване на концесионната и предприемаческата система по отношение на всички общински предприятия и служби;
• Организиране на обществени работилници;
• Обществено експлоатиране на енергийните източници и транспортните средства.
Минималната общинска програма на левицата пък предвижда:
• Обществено жилищно строителство;
• Широки мероприятия по благоустрояване и хигиенизиране на градовете и селата;
• Борба срещу социалните болести;
• Изграждане на обществени болници, санаториуми, родилни домове;
• Обществени осигуровки;
• Всестранно развитие на просветното дело.
Тогава е нямало детски градини, но ако е имало, сигурен съм, че градските съветници от левицата са щели да се борят за общинска и обществена форма на собственост върху тези детски градини. А не както сега, знаете, че има много силен натиск върху общинския съвет тези заведения да се преотстъпват на частни доставчици на услуги. Те наричат това услуга, макар че според мен това не може да е услуга, а социално право.
В доклада на доц. Лазарова беше подчертано, че Г.Кирков е защитник на интересите на трудовите хора, но според мен трябва да се допълни, че за него това не е било професия, а съдба и призвание. Кирков е могъл да си изкарва хляба и извън прашните партийни канцеларии, извън бордовете на общинските предприятия (вероятно и тогава е имало бордове). Знаете, няма защо да говорим с имена, колко хора в наше време си изкарват хляба само благодарение на това, че са в БСП, защото ако не са в БСП и в партийните структури и 10 лева няма да могат да изкарат сами.
Георги Кирков е пропуснал да стане предприемач по времето, когато е бил общински съветник. Могъл е да внесе за разглеждане някое решение да се замени примерно някой бордей в Ючбунар срещу парцел на булевард „Мария Луиза“ – на това сега му казват заменки. Могъл е да вземе на концесия някоя линия на трамвайния транспорт, но е пропуснал да направи всичко това. Освен всичко друго е бил известен и популярен, хората са го познавали, като са го срещали по улицата, поздравявали са го, знаели са, че това е Майстора. Георги Кирков е бил блестящ оратор, но не само в общината, а после и в парламента, а и на обществени събития – митинги, стачки, демонстрации и др. С две думи, Георги Кирков е всичко това, което много от нашите представители днес в местната власт не са. И те са всичко това, което той не е.
Ще завърша с един цитат от една негова реч като тема за размисъл, защото отново ни предстоят избори. Наскоро „Софийски бюлетин“ издаде една малка, но много ценна брошурка „Изречено от Георги Кирков“. И ето какво е казал той преди 101 години:
„София – столицата на България, където избирателите броят повече от 9 хиляди, дава едва 4 хиляди гласа, половината от които са съмнителни. Ще рече даже не половината. А кои са избирателите? Това са циганите – паразитният пролетариат на столицата, евреите – вечните приятели на правителството, метачите, слугите и други прислужници на кметството, чиновниците, благодарните господа и най-сетне големите думбази, които имат интерес в изхода на изборите и големците като министри, главни секретари и редактори на правителствени вестници, на които пътят до урните се разчиства от полицията. Това са избирателите, това е народът. Останалата част избиратели, които съставляват цели 70 процента и които не можеш да привлечеш нито с ока ракия, нито със служба и подкуп, седят дома си в работилниците или при ралото – несъзнателни, равнодушни и страхливи.“
Това е темата за размисъл. Дано на предстоящите местни избори в София ние да формираме такава листа, да издигнем такива кандидати, така че не 70% да останат в къщи, а 70% да отидат до урните и да гласуват за левицата.
