НEОБХОДИМА Е АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ УПРАВЛЕНСКИ ПРИОРИТЕТИ

0
134

Йосиф Аврамов преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС и Техническия университет в Габрово. Работил е в МФ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на НС. Автор и съавтор на учебниците „Банков контрол“, „Данъчен и митнически контрол“, „Теория и история на парите и кредита“ и др.
При гласуването на структурните и персоналните промени в правителството на 18.VII.2007 г. министър-председателят Сергей Станишев обяви в Народното събрание, че през есента на 2007 г. ще се актуализира правителствената програма. Тази мярка е безспорно необходима предвид новите цели и задачи пред българското общество след влизането на страната ни в ЕС.

Те на свой ред трябва да бъдат съобразени и с предстоящото след няколко години присъединяване на България към валутния механизъм ERM II, приемането на еврото и влизането ни в Еврозоната. Всичко това предполага стриктно изпълнение на т.нар. критерии от Маастрихт, а от тях равнището на инфлацията ще представлява сериозен проблем и за този, и за следващия Министерски съвет, независимо от предсрочното въвеждане на по-високи акцизи на горивата в началото на тази година. Сега нивото на инфлация у нас е по-високо и през следващите три-четири години не се очертава чувствително снижение.

В предлаганите от мен мерки са необходими повече парични ресурси, отколкото е бюджетният излишък. За първото полугодие на 2007 той е рекордно висок и надвишава 1,8 млрд. лв. Очертава се до края на 2007 г. да надхвърли 3 млрд. лв. Най-големият резерв в акумулирането на средства в бюджета е повишаването на събираемостта на данъците, акцизите, митата и другите държавни вземания.

Учудващо е обаче защо сред предложените мерки за повишаване на събираемостта не фигурира създаването на финансова полиция. Акцентът правилно и навреме се поставя върху изграждането на Национална служба за сигурност. Въпросът за финансовата полиция обаче се игнорира незаслужено и се отлага във времето. Един независим фискален контролен орган, който е извън системата на Националната агенция за приходите и е пряко подчинен на министъра на финансите, може да генерира още на следващата година от 20 до 30% повече приходи в държавния бюджет. Ето защо създаването му е наложително. Финансови полиции или контролни органи със сходни функции има във всички страни от ЕС и България трябва екстрено да унифицира законодателството си с тях в тази област. Този въпрос е повдиган многократно и следва най-после правителството, доминирано от БСП, незабавно да го разреши.

Наложително е да бъде поставен на вниманието на правителството и на Народното събрание и въпросът за обединяването на НАП и Агенция „Митници“ в Национална приходна администрация. То ще бъде в интерес на укрепването на държавните финанси и на намаляването на бюрокрацията при обслужването на гражданите. Това е направено в редица напреднали страни в ЕС, а в някои от тях приходната администрация е обособена в отделно министерство.

Преди актуализацията на управленската програма представителите на изпълнителната и законодателната власт следва да започнат разрешаването на една по-дългосрочна стратегическа цел, а именно в най-кратки срокове да разработят действени и реално изпълними програми за поетапно преодоляване на бедността у нас в срок до 10-15 години. Те следва да са обвързани с програми за поетапно повишаване на доходите на най-нискодоходни групи – пенсионери, социално-слаби лица и т.н., за ликвидиране на районите в упадък, които сега са неимоверно много, а също и за свеждане на безработицата до размери, съотносими с тези в страните от ЕС – 3-5%. За целта е необходимо не само да се използват Структурните и Кохезионният фонд на ЕС, но да се акумулират и собствени финансови ресурси, които да се насочват към създаване на заетост, а не за социални помощи на здрави и работоспособни български граждани.

Няколко години Министерството на финансите (първоначално експериментално само за две-три министерства, а впоследствие и за други министерства и централни ведомства) въвежда поетапно програмното бюджетиране. И независимо че досега броят на ведомствата се е увеличил значително, в истинския смисъл на думата въвеждането на програмен бюджет и през настоящата година 2007 г. не се случи. Програми, и то качествени, са разработени от екипите на отделни министри, но те не са обезпечени с достатъчно средства и не намират проявление в Закона за бюджета. Изпълнението на програмите остава само едно пожелание и освен в доклада по отчета за изпълнението на държавния бюджет за съответната година те не се отчитат публично, а широката ни общественост чрез медиите не е запозната с тях. Никой отдолу нагоре, т.е. е от потребителите на средства по програмите не може да предлага нови програми или тяхно евентуално подобрение, а те се спускат от Министерството на финансите директивно. На практика сегашното съставяне и изготвяне на Закона за държавния бюджет за 2007 г. все още не е в истинския смисъл на думата модерно програмно бюджетиране.

В актуализираната правителствена програма до 2009 г. следва да поставен още един дълго отлаган въпрос. Крайно време е екстрено да се изготви и депозира в НС нов проектозакон за устройството на държавния бюджет. Той се изготвя от Министерството на финансите отдавна, но работната група не е приключила работата си, което трябва да се преодолее в най-кратък срок. В новия проектозакон следва да се регламентират значително по-детайлно, отколкото в настоящия (той е 1996 г., което е една година преди въвеждането на системата на валутен борд, което предполагаше още тогава замяната му с нов) не само основните принципи и цели на програмното бюджетиране, но и лимитите на разходване на бюджетния излишък без санкция от НС, както и редица други въпроси, на които в действащия Закон за устройството на държавния бюджет не се дава категоричен отговор. В бъдещия нов устройствен проектозакон за бюджета следва според мен да залегне и предложеното по-горе обединение на двете административни звена в областта на приходната част на бюджета – НАП и Агенция „Митници“.

Възможен приоритет, който според мен следва да се обмисли екстрено и намери решение, е създаването на фонд „Българска гора“, който да се капитализира с поне 500 млн.лв. (на първо време от държавния бюджет, но впоследствие и от програми и фондове на ЕС).

Новосъздадената Държавна агенция по горите и евентуално бъдеща Национална горска компания следва да организират мащабна залесителна кампания, в която да бъде привлечено преди всичко безработното население от ромското и турското малцинства. По този начин ще се осигури не само заетост и сравнително прилични доходи на тези социални и малцинствени групи, но ще се подпомогне развитието на земеделието и инфраструктурата. Сега те са изложени на капризите на природата, свързани с наводнения и развитие на стотици свлачища (ежегодно има десетки затворени шосета и разрушени мостове), което е и вследствие на обезлесяването у нас. Същевременно стотици хиляди наши сънародници разчитат единствено на доходи от социални помощи, от случайно наемане за по няколко дни, а зачестяват и кражбите, извършвани от представители на тези социални слоеве. Вече има израснало поколение, което никога не се е трудило ползотворно, а част от него не е ходило и на училище и практически е неграмотно. Необходимо е правителството на държавата, като страна-член на ЕС, да не допуска наличието на такива големи маргинални групи сред българския народ, а да полага грижи за осигуряване на подходящи трудови условия за тях, съобразно квалификацията и уменията им. Този процес няма да е никак лесен и вероятно в някои случаи ще се наложи употребата на принудителни мерки, които трябва да бъдат съобразени с международните норми. Очакванията ми са чувствително да намалеят кражбите на дървен материал, тъй като мащабните залесителни мероприятия ще осигури не само парични средства на заетите в тях, но и възможност за контролирано използване за огрев на нискокачествена дървесна маса.

На следващо място считам, че е необходимо правителството да постави в актуализацията на правителствената си програма като основна задача изготвянето на проект за промяна на Конституцията на Република България по отношение на създаване на второ ниво на местно самоуправление – областни съвети и избираеми областни управители. Това е налице в повечето от останалите страни-членки на ЕС.

Друг приоритет, който е от жизнена важност за България, е в привличането на свеж трудов и генетичен ресурс от българи, които понастоящем живеят в Македония, Молдова, Украйна и Турция (независимо че част от децата на българските изселници от турски произход от 80-те години не знаят български език, те не са загубили българските си корени). На тях следва да бъде осигурено жилище на нормиран наем (необходим е специален фонд, от който да се построят няколко хиляди жилища или да се откупят там, където ги има); да се улеснят стремежите им за повишаване на образователния им ценз и придобиване на нова квалификация, а на тези, които желаят и обработваема земя от държавния и общински поземлен фонд за обработка, което са най-важните и необходими условия за бързото им интегриране в българското общество. За тази цел е необходимо да се отделят средства от бюджета на Министерството на труда и социалната политика и да се открият негови представителства в изброените страни, на които Бюрата по труда у нас да подават свободните работни места. Такива вакантни бройки особено в сферите на строителството, туризма, машиностроенето и др. са значителни. Към студентите от български произход – чужди граждани, българската държава също трябва да промени подхода си, като в сътрудничество с работодателските организации и отделни работодатели следва да им предложи подходяща работа с по-атрактивно възнаграждение, от това което могат да получат, ако се завърнат там, където са родени и отраснали. Въпросът е свързан и с регламентирано ускоряване на процедурата (до 2 месеца) за предоставяне на българско гражданство на лицата от български произход, която понастоящем е от 6 месеца до 2-3 години.

Основно направление в икономическата политика в оставащите две години до края на мандата следва да бъде в засилване ролята на фондовия пазар в българската икономика, което ще повиши доверието на инвеститорите в нейното развитие и просперитет. Това според мен ще се осъществи чрез приватизацията на водещи български компании, като „Булгартабак“ АД, Български морски флот, някои дялове от военно-промишления комплекс и др. на Българската фондова борса (БФБ).

Същевременно БФБ и Централният депозитар също следва в най-кратък срок да се преструктурират, като или се повери управлението им на водещи чуждестранни мениджъри, или се продадат на реномиран чужд купувач (фондова борса с висок международен имидж). По този начин ще се засили прозрачността при сключване на сделки в българската икономика, което допълнително ще привлече в нея свежи капитали. Редица дребни инвеститори (все повече български, а също и чуждестранни) ще се „пробват“ в борсовата търговия, което ще доведе до повишаване на благосъстоянието им. Ето защо настояваме за нови законодателни инициативи за осигуряване на по-ефективна и надеждна защита на миноритарните акционери и по-гъвкав подход на взаимотношения между тях и инвестиционните посредници, които търгуват с техните ценни книжа.

Необходимо е приемане на програма за приватизация чрез фондовата борса и преориентиране от инвестициите чрез приватизация към инвестициите „на зелено“ и към тези чрез БФБ. Предишните десни правителства умишлено игнорираха прозрачния начин на приватизация чрез БФБ и съвсем правилно се преустановява използваната от тях практика на непрозрачна приватизация от корупционен тип (чрез пряко договаряне с потенциален купувач и чрез РМД).

За ускоряване на икономическия просперитет на Република България е изготвянето и приемането от НС на специализирано законодателство в областта на рисковия капитал (аналогично на акционерните дружества със специална инвестиционна цел). То ще бъде от съществено значение за сравнително сигурно алтернативно финансиране и на представителите на малкия и средния бизнес, за които кредитирането от банки е затруднено или неизгодно, поради утежнени условия по отпуснатия им кредит.

В актуализираната правителствена програма следва да залегне по-скорошното приемане на законопроекта за браншовите организации. Неговото приемане ще има важно значение преди всичко за представителите на малкия и средния бизнес. Първият проект в тази насока бе изготвен още по време на мандата на правителството на ОДС, но и то, и следващото правителство на НДСВ и ДПС не предприеха мерки за неговото приемане от 38-ото НС и 39-ото НС.

Приемането от 40-ото НС няма да е никак лесно, тъй като народните представители ще бъдат подложени на натиск на множество лобистки интереси, които в предходните два парламента осуетиха неговото приемане. Остава да се надяваме, че правителството и ръководството на ПГ на Коалиция за България ще успее да ги неутрализира през оставащите две години до края на мандата и този важен нормативен акт да бъде приет. В тази връзка е належащо поставянето на въпроса за приемане на сравнително сходен нормативен акт, който да регламентира статута на работодателските организации, в които членуват браншовите организации. У нас национално-представените организации-членки на Националния съвет за тристранно партньорство са: Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК), Конфедерацията на работодателите и на индустриалците в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Съюза за стопанска инициатива и Съюза на частните производители „Възраждане“.

Някои от браншовите организации членуват в повече от един от шестте работодателски съюза, което значително оскъпява тяхната издръжка и е крайно нерационално и неефективно.
Наложително е според мен успоредно с подготовката на отдавна внесения в НС законопроект за браншовите организации да се изготви и приеме закон или друг нормативен акт за работодателските организации, които у нас са прекалено много за мащабите на нашата страна.

Необходимо е да се посочи, че отношенията между ръководителите на отделните работодателски организации не са особено добри. Две от тях доскоро бяха в процедура на съдебни спорове, други две са изградени около една бизнесструктура, която изцяло е поела тяхната издръжка и предназначението им е да обслужва и защитава бизнесинтересите преди всичко на основния им спонсор.

Законодателната регламентация на браншовите и работодателските организации е належащо и във връзка с усвояване на Структурните и Кохезионния фонд на ЕС, за което ролята им в тази насока е решаваща и не трябва в никакъв случай повече да се отлага. Необходим е коренно различен подход на БСП спрямо работодателските и браншовите организации, на които не само следва да се вземе мнението по най-важните стопански и финансови законопроекти, правилници и наредби, свързани с управлението на българската икономика, но и те да участват непосредствено в изготвянето им. Необходим е равнопоставен диалог с тях (в най-голяма степен с тези от национално представените, които са с най-голям имидж сред представителите на българския бизнес и са членки на авторитетните работодателски международни организации – БТПП и БСК).

Към синдикалните организации и преди всичко към национално-представените Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) също следва да се промени подходът не само на БСП, но и на българското правителство, а и на обществото ни.

Считам, че досегашната работа на БСП със синдикатите е недостатъчна. Този извод е налице, особено като тя се сравни с работата на Лейбъристката партия и британските трейдюниони, на Френската социалистическа партия и френските синдикати и т.н. На практика няма почти никакво взаимодействие между синдикалните федерации и партийните организации на най-голямата партия у нас дори по някои общи за тях въпроси и в разрешаването на редица проблеми, като забавянето на изплащането на работните заплати, нарушения от някои работодатели на нормите за безопасните и здравословни условия на труд и т.н. Само в отделни случаи някои местни дейци на синдикатите са подкрепяни за общински съветници и кметове от БСП. Повече от 15 години дори Международният ден на труда – 1-ви май, се чества отделно от БСП и синдикатите не само в София, а и в страната. Наложителни са по-тесни връзки на водещата партия в правителството – БСП, с двата национално-представени синдиката чрез привличане на техни представители в работни групи както в изготвяне на стопанското и социалното ни законодателство, така и за създаване на механизми за усвояване на Структурните и Кохезионния фонд на ЕС. Необходимо е по-тясно взаимодействие и съвместни действия за издигане на общи кандидати за народни представители, евродепутати, кметове и общински съветници.

В актуализираната програма на МС следва да залегнат въпросите за функциониране на Банката за развитие и на Националния гаранционен фонд. През настоящата година предстои създаването на т.нар. Банка за развитие, което трябваше да стане още в началото на мандата на настоящето правителство. Нейното функциониране е от особена важност за представителите на малкия и средния бизнес, на част от които достъпът до кредити и особено на кредити с благоприятни лихвени условия е затруднен. Предвижда се към Банката за развитие да започне да функционира Национален гаранционен фонд. От него ще се предоставят гаранции на тези собственици и съдружници на малки и средни фирми, които нямат достатъчно обезпечение да получат кредит от банките. Идеята за създаване на Национален гаранционен фонд не е нова, но предходното правителство на НДСВ и ДПС я отклони. Тя следва да бъде реализирана в най-кратък срок, което е в интерес на българския малък и среден бизнес. По този начин ще бъде улеснен достъпът му и до Структурните и до Кохезионния фонд на ЕС. Необходимо е да се регламентират условията, на които следва да отговарят регионалните, отраслови и браншови фондове, които също могат да са бенефициенти по Оперативна програма „Конкурентоспособност“, а в нея за функционирането на гаранционни фондове са заделени около 200 млн.евро.

Важен приоритет, който също следва според мен да залегне в актуализираната правителствена програма в областта на подоходното данъчно облагане е намаляването на ставките на данъчното облагане на най-нискодоходните слоеве у нас. В случай че не се унифицират ставките на личния подоходен данък и корпоративния данък платци на този вид данък (ако бъде запазен в този вид) ще останат единствено чиновниците, заети в бюджетната сфера и предприятията, които са с мажоритарен собственик – държавата и общините.

Ето защо, независимо че за партия, която е пълноправен член на Социалистическия интернационал и част от европейската левица, каквато е БСП, едва ли бе на пръв поглед най-подходящо и рационално правителството, в което тя участва, да въвежда плосък данък, то все пак следва да се приветства решението на Съвета на коалицията от 29 и 30.VIII.2007 г. за въвеждане на 10-процентен плосък данък. Досега той бе предлаган от редица десни икономисти (най-вече от СДС и от други неолиберали), независимо от получения доход през месеца или през годината. Да се надяваме, че приходите от него в бюджета ще бъдат балансирани при въвеждането му от 01.01.2008 г. и нашата страна ще изпълни условията за покриване на Маастрихтските критерии за влизане на България в Еврозоната в периода между 2011 – 2013 г., респективно за приемане на еврото за национална валута. Независимо, че плоският данък е социално несправедлив на пръв поглед и облагодетелства високодоходните социални групи и ощетява нискодоходните и най вече тези, които получават възнаграждения до 350 лв., се очаква след въвеждането му допълнително „изсветляване“ на българската икономика. Плоският данък е въведен в 10 страни от Централна и Източна Европа, в т.ч. и в Русия.

Последната обаче разчита предимно на постъпления за бюджета предимно от износ на енергоносители и други природни ресурси, а в по-малка степен от подоходни данъци. Необходимо е да се намерят защитни механизми след въвеждането му у нас както за защита на доходите на най-нискодоходните групи у нас, така и на упражняващите свободни професии и на представителите най-вече на творческата ни интелигенция (журналисти и др.). Те имаха досега право да приспадат за разходи 70% при определяне на годишния си облагаем доход, а това право ще им се отнеме след въвеждането на плосък данък.

Необходимо е да се има предвид, че след втората половина на 2009 г. предложеното повишаване на максималната данъчна ставка по всяка вероятност ще бъде неизбежно, предвид предстоящата данъчна хармонизация и на преките данъци в страните-членки на ЕС. В повечето от тях максималната данъчна ставка при подоходното облагане е между 30 и 50%, а в някои от скандинавските страни, където социалното пазарно стопанство функционира пълноценно – над 50%. По принцип разликата между най-високата и най-ниската ставка при подоходното данъчно облагане в повечето от развитите страни е над 10%. Кога ще се осъществи данъчната хармонизация (конкретно унифициране на ставките в подоходните данъци) във всички страни в ЕС не е решено все още.

В актуализираната правителствена програма до 2009 г. трябва да има и ясна и категорична визия на коалиционното правителство и на БСП в частност за най-разпространеното понастоящем облагане на представителите на малкия и средния бизнес – патентното облагане (облагането с окончателен годишен или патентен данък). В повечето от страните-членки от ЕС такъв вид пряко подоходно облагане не съществува. С предстоящата данъчна хармонизация и в областта на преките данъци в страните от ЕС по всяка вероятност този вид облагане (с патент) ще се наложи да отпадне и у нас. Според мен то следва да се запази дотогава, докато е възможно и не е в противоречие с европейските директиви в областта на подоходното облагане. Може да се договори още един тригодишен гратисен период (най-много 5 години), когато собствениците на българските малки средни фирми ще се адаптират към условията на облагане с корпоративен подоходен данък.

Визия за бъдещето на корпоративното подоходно облагане у нас също следва да намери адекватно място в актуализираната правителствена програма до 2009 г. Сериозен успех на правителството, доминирано от БСП, е намалението на ставката на корпоративния данък от 15 на 10% от 01.01.2007 г., която е сред най-ниските в страните от ЕС (10-процентна ставка освен в България има и в Кипър). Нивото на нейния размер е сериозен фактор за високата инвестиционна активност у нас. Известно е, че през 2006 г. бяха регистрирани над 4 млрд.евро чуждестранни инвестиции – рекордни за нашата страна. През 2006 г. се увеличиха на 138 (над половината от общия им брой) на общините, в които реинвестираната печалба се облага с нулева ставка и в тях безработицата е над средната за страната. Тази тенденция следва да бъде запазена и през следващите 2008 и 2009 г. и броят на общините да бъде значително увеличен, като се предложат и други критерии за включване и на други общини. В групата на общините без преференции при облагането с корпоративен данък трябва да са само най-големите промишлени центрове у нас (около 10-15 на брой) и около 20 общини, които се класифицират като курорти от международно и национално значение. Необходимо е обаче да се изработят и защитни механизми, които да изключват заобикалянето на данъчните облекчения при корпоративното подоходно облагане.

Важно място в актуализираната правителствена програма трябва да е намаляването на ставката по ДДС и промяна на организацията на облагането с този данък. В предизборната програма за парламентарните избори през 2005 г. БСП пое ангажимент пред избирателите, че ставката по ДДС ще бъде намалена, който засега не е изпълнен. Тази част от предизборната програма едва ли е възможно да бъде изпълнена през следващата 2008 г., поради намалените приходи от ДДС от внос на стоки, произведени в страни от ЕС, което ще се отрази негативно на бюджетните приходи през тази и през следващата година. Намалението на ставката на ДДС с 2-4% е възможно според мен да стане през 2009 г., което трябва своевременно да се постави на обсъждане и да се направят разчети от страна на Министерство на финансите. Намаление на ставката на ДДС е възможна единствено при висока събираемост на този най-голям бюджетен приходоизточник, което ще се постигне единствено след създаване у нас на финансова полиция. У нас между 20 и 40% от този данък се „източва“ от т.нар. фирми-фантоми (твърде висок процент за критериите на ЕС и създадената към ЕК Служба за борба с измамите – ОЛАФ).
Най-голямо внимание в актуализацията на управленските приоритети на българското правителство, доминирано от БСП, според мен, трябва да се отдели на образованието – инвестиция в бъдещето, която най-бързо се изплаща.

Българското образование бе област, в която България бе водеща само допреди 20 години, ако не в Европа, то поне в Източна Европа, но понастоящем с незавидна съдба. За образование в бюджет 2007 са отделени едва 4,2%, което е крайно недостатъчно. В страните с модерно и развито пазарно стопанство в ЕС (Великобритания, Ирландия и др.) парите следват ученика и студента и ефектът от разходването им е значително по-висок. У нас учителите са от най-лошо платените специалисти с висше и (все още с полувисше) образование и само волята на мнозина от тях и липсата на търсене на работна ръка от някои специалности, особено в по-малките населени места, ги е оставило на поста им. Програмата за компютъризация на българските училища е зациклила напоследък и отдавна вече никой не коментира в медиите бавния й напредък. У нас повече от 15 години се води дебат дали в училище да се изучава вероучение и независимо от доводите „за“ и „против“, просветното министерство няма ясна визия по този въпрос. Зачестилите случаи за насилие в училищата, като че ли дава превес на привържениците на изучаването на вероучение в българското училище и този въпрос не трябва да се отлага безкрайно. Най-острият проблем за образователната ни система е намаляване на броя на децата в малките населени места, в които населението застарява и се закриват редица училища. Този процес ескалира през последните 4-5 години и много села остават без училища всяка година, независимо от протестите на кметовете им и на населението в тях; не са редки случаите на изселване на по-младите жители в посочените населени места, което ги обрича на стагнация.

Ето защо в Бюджет 2008 (а и през 2007 г., ако се реализира преизпълнение на приходите) трябва да се предвидят достатъчно средства за обучение чрез организиране на модулен принцип от мобилни групи преподаватели на останалите деца в малките села и градчета, без да се закриват училищата. Възможно е дистанционно обучение по Интернет (както е в Австралия, Канада, Гренландия, която е част от Дания, и в други развити страни), но това при сегашния недоимък и липса на пари за компютри и абонамент за глобалната мрежа засега не е осъществимо. За тази цел оборудването на мобилни екипи от преподаватели следва да се прехвърли от общинско на държавно финансиране, а за посочените населени места средствата многократно да нараснат. В противен случай някои от сега оредяващите села и градчета след 20-30 години няма да ги има на картата.

Вече има продадени десетки бивши закрити училища и те са с друго преназначение, различно от доскорошното. Не на последно място пътната и железопътната инфраструктура до тях трябва да се поддържа на добро равнище, за което също са необходими средства. Друга неотложна задача пред българското висше образование, отлагана отдавна, е редуцирането на част от държавните висши училища и университети до брой, който е съизмерим на страни със сходно население с България – Австрия и Швеция (и в двете страни от ЕС те са от 2 до 5 пъти по-малко). Това няма да е лесно, тъй като ще бъдат засегнати доста интереси, но е неизбежно, ако искаме да постигнем качествено висше образование. Не е необходимо да се преустанови използването на голямата материална база на досегашните университети в редица български градове, но трябва да станат филиали на по-големите и реномирани университети. В тях следва да се постави акцент на продължаващото обучение на досегашните кадри с висше образование, които следва да завършат нови магистърски програми по търсени актуални специалности (преди 15-20 г. те не са изучавали в условията на тогавашните учебни програми тези учебни предмети).

В актуализираните управленски приоритети на правителството до 2009 г. трябва да се обърне значително внимание и на подобряването на здравното обслужване на българската нация, в т.ч. и чрез увеличаване на средствата за нормално и ефективно функциониране на здравеопазването. През последните 17-18 години то се е върнало според някои оценки на равнището на 50-те години на ХХ в. Не по-малко остра е липсата на достатъчно пари в: образованието, науката, културата, обществения градски и извънградски и особено в железопътния транспорт, но най-фрапиращ засега е недостигът в здравеопазването, където през 2007 г. на човек са заделени едва около 220 лв., а в развитите страни от ЕС те са над 1000 лв. Налице е и необходимост от държавно дофинансиране (но изцяло в т.ч. и за профилактика, а не частично, както е досега) на редица дейности в здравеопазването, като: спешната помощ, извършването на трансплантации, родилната помощ, педиатрията, сърдечно-съдовите, ендокринни, някои белодробни като туберкулозата, а също и раковите заболявания, както и стоматологичната помощ за учащите се. В противен случай по-голямата част от българската нация след 10-15 години ще бъде с твърде тежки здравословни проблеми и тогава държавата ще се принуди да отделя чувствително повече средства, отколкото понастоящем.

Необходимо е да се въведе здравно осигуряване за сметка на бюджета (минимално, както е в повечето страни от ЕС) на стотиците хиляди безработни български граждани и здравната каса да поеме безплатно тяхното лечение. Ще бъде срамно в страна-член на ЕС да бъде отказвано здравеопазване на лица, които не са си внасяли здравните вноски, поради ограничените им доходи. Необходимо е да се спазва принципът на солидарността при ползване на здравна помощ, но за тази цел е наложително за здравеопазване да се отделят повече средства (вместо досегашните 4,3% от БВП, както ще е бъде през 2007 г. у нас – поне 6-7% от БВП, с оглед достигане след няколко години на 9-12%, както е в развитите страни от ЕС). На всичко отгоре Министерството на здравеопазването, макар и да влезе в ролята на арбитър между Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз, не успя да накара двете страни да намерят компромис и да подпишат Националния рамков договор. Независимо че за 2007 г. се предвиждат около 107 млн. лв. повече от 2006 г., парите отново няма да стигнат за финансиране както на доболничната помощ, осъществявана от т.нар. джипита (участъкови лични лекари), така и за болниците. И така ще бъде, докато не се създаде държавна лекарствена търговска компания, която да снабдява с лекарства държавните, университетските и общинските болници, както и милионите хронично болни, на които джипитата изписват безплатни или частично платени лекарства. В противен случай у нас лекарствата ще бъдат най-скъпите в Европа, както е за редица животоспасяващи лекарства, и болните са принудени да ги купуват от Турция, Гърция, Сърбия и от др. страни. Подобен подход на централизирано държавно снабдяване следва да бъде приложен и по отношение на доставката на медицинската техника за болниците и санаториумите, в които все още има кувьози за новородени от 70-те години, рентгени от 60-те години, които увреждат със свръхоблъчване пациенти и рентгенолози, а физиотерапия се извършва в някои болници и ДКЦ с уреди от края на 50-те години, произведени в отдавна закрити военни заводи у нас и в бившия СССР. Необходимо е да се контролира от органите на Сметната палата, Държавната финансова инспекция и на вътрешния одит най-стриктното разходване на средствата в бюджетната сфера и в частност в сферата на здравеопазването, където разхищенията са сред най-големите. Разумното и рационално разходване на бюджетните средства е предпоставка за спасяване на хиляди човешки живота от лекарите, което често не се дооценява.

Засега не са редки случаите на преждевременна загуба на живот в резултат на недостиг на парични ресурси и нерационалното им използване (понякога дори заради липса на талони за лекар-специалист или за изследване на скенер, рентген или ядрено-магнитен резонанс). Сериозно трябва да се обмисли даването на приоритет на тези от частните здравни фондове, които са доказали в своята досегашна дейност коректност и лоялност към държавата и своите клиенти, като допълващ сегмент към досегашното безалтернативно здравно осигуряване от НЗОК.

Считам, че в актуализираната правителствена програма до края на мандата следва не само да се увеличат средствата финансиране на науката, но и се промени отношението на изпълнителната власт към научния потенциал на нацията, което засега на думи е положително, но в действителност е силно подценен като условия за труд и степен на заплащане, което е най-ниското в страните от ЕС. Дори в Република Хърватска, която не се е присъединила все още към общността, заплатата на университетски професор е между 1000 и 1800 евро, а у нас едва – около 250 евро. За наука у нас се отделят едва около 0,5-0,6% от БВП срещу 1,5-3% в останалите страни от ЕС. Ето защо поетапно в следващите две години средствата трябва да се повишат с 0,2% годишно и да нараснат през 2009 г. до 1% от БВП годишно. В тази част на изпълнението на Лисабонската стратегия на ЕС България изостава чувствително и критериите й в областта на науката са недостижими за нашата страна през следващите 10-15 години. На практика България, която през седемдесетте и осемдесетте години бе водеща страна в редица научни области, като прахова металургия, микробиология, генетика, някои сфери на електрониката и на селскостопанската наука и редица други, е вече безвъзвратно изостанала. Учените до 45-годишна възраст от цели институти към БАН и към отдавна несъществуващи министерства, държавни стопански обединения и корпорации отдавна работят в САЩ, Канада и развитите страни от ЕС.

Във висшите училища, университетите и БАН научни изследвания се правят инцидентно и между другото, когато се намерят пари по някой проект от чужбина. Единствено Националният иновационен фонд, който е предназначен за внедряване на научни иновационни постижения в практиката, се администрира от Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия, която е част от Министерството на икономиката и енергетиката. Според мен по-добре ще бъде, ако се администрираше от Държавната агенция по съобщения и информационни технологии (според мен тази агенция следва да прерасне в Министерство на науката и информационните технологии) или от Министерството на образованието и науката, независимо че науката в неговата дейност е оставена на по-заден план. Налице са и други аномалии при разходване на средствата от него. От една страна, има недостатъчно средства и за 2005 г. са разходвани едва 5,57 млн.лв., които не стигат за всички, отговарящи на критериите, а само на малка част от тях. От друга страна, в него кандидатстват стопански субекти, които самостоятелно не са в състояние да внедрят отпуснатите им средства и нямат пари да привлекат учени и експерти и част от парите в Националния иновационен фонд едва ли се разходват по предназначението, за което са отпуснати. На практика връзките във веригата „наука – инженеринг – внедряване в производството“ е отдавна прекъсната за повечето отрасли някъде преди около 15-20 години и кога ще бъде възстановена, не е ясно засега. Икономическата наука у нас също търпи сериозни лишения и резултатите на учените в тази област не са особено високи. Необходим е нов подход на централната изпълнителна власт в тази област и евентуално обособяване към нея или към парламента на самостоятелно звено за бюджетно програмиране (а защо не и за стратегическо планиране, както е във Франция и други развити страни). Наличният персонал на досегашната Агенция за икономически анализи и прогнози, която е в състава на Министерството на финансите, е възможно да бъде основата на подобно звено.

На българската културата е необходимо да се обърне също подобаващо място в актуализираната правителствена програма. Не трябва да се забравя, че произведенията на българските творци (сегашни и тези, живели преди нас по българските земи) са най-конвертируемите български стоки – високо ценени в чужбина. Кои сфери на културата следва приоритетно да бъдат насърчавани: киното (няколко години българско кино почти не се правеше и едва напоследък се създадоха няколко български стойности филма); изобразителните изкуства или литературата? Логичен е и въпросът какво е нивото на библиотечното дело у нас, което е най-тясно свързано с българската литература – художествена и научна? Едва през 2007 г. това българско правителство отдели 2 млн.лв., които се разходваха само за най-големите ни библиотеки за закупуване на книги. Такъв жест към библиотеките от 17 години не бе правен. Но трябва да се има предвид, че в болшинството от българските библиотеки книги (особено през 90-те години на ХХ в. и първите пет години на ХХI в.) не са изобщо купувани и този период в българската литература, публицистика и наука завинаги ще липсва за сегашните и особено за бъдещите читатели – децата. Този период на преход към пазарно стопанство от десетилетие и половина сякаш е изчезнал, а авторите вероятно не са съществували и не са творили никога. Изключение са даренията на книги от държавни институции и по-рядко от самите автори. Необходимо е да се има предвид, че повечето от тях са към читалищата, които са уникална българска институция и в други държави биха били истинска национална гордост, а у нас сега, особено в малките градчета и селата, са оставени на доизживяване и на бавно угасване. Те нямат пари дори за абонамент за вестници и списания; в повечето от тях липсват компютри, а там където ги има, не се поддържа абонамент за Интернет.

Няма да се спирам на перманентната липса на пари за българския театър, оперно и симфонично изкуство и десетките големи български градове, оставени без театри с артисти на постоянен щат. Оперно-филхармоничните дружества в крупни културни и промишлени центрове у нас поставят по 1-2 постановки (опери, оперети и мюзикли) годишно само ако намерят спонсори или са си осигурили турнета зад граница.

Практически бе ликвидирано българското цирково изкуство преди около 10 години след продажбата на терена на бившето обединение „Български цирк“ в столичния квартал Илиянци и изгарянето на сградата на софийския цирк на Солни пазар десетилетие преди това. То трябва да се възроди отново и се отпуснат средства за построяване на нова материална база, за което има заделени терени в София. За тази цел са необходими пари, и то много повече, отколкото бяха нужни преди 10 години. Вероятно същият извод и препоръка следва да се отправи и към енергичния ни министър на културата за запазване на българското киноизкуство, което имаше своите върхове в миналото. Необходимо е да се увеличат с около 30-50% средствата в бюджет 2008 за културата и тя не трябва повече да е на последно място по размер на приходите като процент от БВП, тъй като благодарение на нея българският дух се е съхранил през последните 13 века.

Необходимо е да се заложи в актуализираната правителствена програма промяна на отношението към финансиране на българските общини, а за тази цел следва да се предвидят и значителни законодателни промени. Общинските администрации (с малки изключения като София и някои други промишлени и курортни центрове) страдат от перманентен недостиг на средства.

Рационалното и ефективното разрешаване на техния сложен финансов проблем може да стане чрез оптимизиране на административната структура на общините у нас, като се намали значително техният брой. Това е непопулярна мярка, но трябва да бъде осъществена. Над 100 малки общини (дори 150) практически нямат капацитет да кандидатстват за средства от фондовете от ЕС. Оптимизацията според мен включва окрупняване на общините, но не централизирано отгоре, а отдолу нагоре – след допитване до населението в тях. Това окрупняване трябва да бъде подчинено на постигане на оптимален капацитет на усвояване на средства от фондовете на ЕС (Структурни и Кохезионен). Този процес е в интерес преди всичко на съответните жители и повечето от тях ще го посрещнат с разбиране и с готовност, но неизбежно ще има и съпротива. Независимо че бе изпуснат подходящият момент за административна регионална реформа в началото на 2007 г. и ще трябва да се проведат над 100 частични местни избори през следващите години, то тя е неизбежна. Следва да бъде въведено и второ ниво на местно самоуправление, което е свързано с избор на областни управители и съветници към областните съвети, които понастоящем не съществуват, и трябва да се промени Конституцията на Република България. За провеждане на такава мащабна реформа трябва да бъдат предвидени незабавно в проектобюджета за 2008 г. необходимите средства.

Накрая, но не на последно място по важност, е актуализация на политиката по доходите и в частност – осъвременяване на пенсиите. Необходимо е да се приветства обявеното от правителството второ увеличение на пенсиите през 2007 г. от 1 октомври, което е навременно както от политическа гледна точка, предвид предстоящите местни избори през есента, така и от икономическа – ще компенсира увеличението на цените на хранителните стоки и електричеството през лятото. Правилен е също и възприетия курс за актуализация на три етапа на пенсиите, отпуснати преди 2000 г. до края на следващата 2008 г., но това не е достатъчно, независимо от допълнително отделените около 700-800 млн.лв. (предимно от държавния бюджет). Резерв за повишаване на пенсиите има (вероятно с няколко процента) още през есента на тази годината, когато ще са най-големите плащания за отопление, електричество, а вероятно и цените на основните хранителни стоки (в т.ч. и хляба) ще нараснат. Парите за това увеличение могат да бъдат събрани в държавния бюджет чрез въвеждане (още от 01.IХ. т.г.) на т.нар. онлайн отчитане на горивата в бензиностанциите (между тях и НАП). По данни от г-н Андрей Делчев, председател на Асоциацията на фирмите от петролната и газовата индустрия от неплащането на ДДС и акцизи от най-малките дистрибутори на горива е в размер над 300 млн.лв. годишно. От 3-4 години големите фирми „Лукойл“, „Шел“, ОМV и др. настояват за въвеждане на такава система. Известно е, че част от контрабандно внесеното гориво, което често не отговаря на техническите показатели, се реализира от няколко десетки малки бензиностанции. Дистрибуторите на пропан-бутан и на метан също следва да бъдат включени в онлайн връзката с НАП, тъй като все повече шофьори зареждат от тези по-евтини горива.

За осъвременяване не само на пенсиите, но и на възнагражденията на останалите нискодоходни групи у нас следва да се вземе предвид становището на синдикалните централи у нас, което е непосредствена задача пред правителството на Република България. Според мен е необходима промяна на политиката спрямо младите семейства и децата по отношение на детските надбавки. Право на детски надбавки, а те следва да нараснат на първо време между два и три пъти от досегашните, трябва да имат всички родители, които изпращат децата си редовно на училище (независимо от техния доход). Досегашната практика на ограничаване на детските надбавки само за родители с ниски доходи, свързана с подаване на декларации, придружени от десетки документи, е загуба както на обществено доверие към държавните институции и изнервяне на родителите, така и сегрегация на родители с доход, които по критериите на повечето страни в ЕС съвсем не са в групата на богатите граждани. Вземането на по-важния, образователния критерий, ще е гаранция за бъдещ просперитет на подрастващото поколение.

Много навременни и полезни са наскоро обявените мерки от правителството за построяване на нови детски градини в големите градове и преди всичко поемане на ангажимента за заплащане на таксата на социално-слабите семейства. Тези мерки обаче са недостатъчни и е необходимо увеличаване на техния брой до оптималния в останалите страни-членки на ЕС.

Каква е целта на предлаганите в настоящия обзор промени в икономическата политика? Отговорът е еднозначен – изграждане и укрепване на средната класа у нас – движеща сила в социалното пазарно стопанство, което се стремим да изграждаме.

БСП, като единствената и най-голяма автентична българска лява социалистическа партия, засега не защитава в достатъчна степен интересите на цели прослойки и социални групи от българското общество. Това е по-голямата част от работническата класа – преди всичко по-образованата й част и в най-голяма степен – на представителите на малкия и средния бизнес, които по същество у нас представляват самонаети лица или такива, ангажирали в семеен бизнес свои близки. Голяма част от тях не се различават по начин на живот и жизнен стандарт от наемните работници и служители. От тези две прослойки произлизат болшинството от членовете на левите партии и движения, членуващи в Социалистическия интернационал и се предполага, че и у нас БСП, като негов пълноправен член, както и на Партията на европейските социалисти, ще отдели на тях най-голямо внимание.

Необходимо е да се има предвид, че тези три прослойки (представителите на малкия и средния бизнес, мениджърите на средно управленско ниво и образованата част от работническата класа) са поставени в условията на жестока конкуренция на пазара на труда. Съществуват призиви от представителите на едрия бизнес у нас за внос на квалифицирани кадри, а и реално назначаване на чуждестранни работници, а от друга страна – на продължаваща миграция на висококвалифицирани български специалисти с висше образование и работници, особено в сферите на строителството, туризма и здравеопазването. Ето защо е много по-рационално българският наемен работник и служител да е стимулиран от страна на държавата да произвежда материални блага в България за нуждите на българския народ, за което да получава достойно заплащане.

Нищо не се прави засега от управляващата тройна коалиция квалифицираният работник или служител, както и мениджър на средно управленско равнище да стане съакционер на фирмата, в която работи (както в скандинавските страни, Великобритания и в САЩ), което неминуемо ще повиши производствените му резултати, респективно ще нарасне и конкурентоспособността на българската икономика, която е сред най-ниските сред страните-членки в ЕС. Възможно е част от трудовото му възнаграждение или добавките за класове, които частично ще отпаднат в бъдеще, да се изплащат под формата на акции и ще носят в недалечно бъдеще много по-добра доходност за новите собственици (работници и служители.

Българският малък и среден бизнес е подложен на жестока конкуренция и от страна на крупния индустриален капитал – български и чуждестранни инвеститори у нас (в т.ч. и от големите търговски вериги – „Метро“, „Била“, „Кауфланд“ и др., които работят със сравнително дълги срокове на т.нар. отложено плащане, което забавя част от наличния оборот на дребните бизнесмени и доставчиците им често страдат от липса на свеж паричен ресурс и следва да прибягват до кредити, което респективно оскъпява доставките им).

Българският малък и среден бизнес е притиснат също и от нелоялната конкуренция чрез вноса на евтини предимно нискокачествени стоки от Китай, други държави от Далечния изток (т.нар. малки азиатски тигри: Тайланд, Южна Корея, Малайзия, Сингапур, Филипините и др.), Турция и някои арабски страни. Много от малките и средните фирми през следващите две-три години няма да могат да изпълнят изискванията за постигане на стандартите: ISO-9001, ISO-14000 и ISO-18000. В началото на т. г. няколкостотин фирми от хранително-вкусовата промишленост (млекопреработването и месопреработването) преустановиха своята дейност или са в т.нар. сива икономика, тъй като нямаха достатъчно средства, за да изпълнят изискванията на системата за качество и безопасност на хранителните продукти ХАСЕП (НАСР). Те не отговарят на условията, които България като страна-членка на ЕС е поела и при евентуален фалит трябва да освободят наетите работници и служители. Подобна опасност е налице и пред фирмите, които няма да могат да покрият стандартите за качество, независимо че могат да го направят с пари от структурните фондове. Независимо че и десни, и популистки партии (СДС, ГЕРБ, ССД и др.) се обявяват в защита на интересите на малкия и средния бизнес, на практика са представители на едрия бизнес, което прозира и в икономическите им програми, и в множеството противоречиви изявления на техните ръководители.

Наложително е преминаването от олигархична структура на българската икономика към плуралистичен тип на социално пазарно стопанство, в което да доминира средната класа. Понастоящем средната класа в България (доколкото може да се каже, че я има изобщо) се формира от по-високопоставени държавни и общински чиновници (най-вече тези, участващи в бордове на държавни и общински дружества) и някои скъпоплатени представители на свободните професии – адвокати, нотариуси, лекари, отделни дейци на изкуствата и медиите – художници, скулптори, модни дизайнери, фотографи, социолози, политолози и журналисти, а не от дребни и средни предприемачи, както е в развитите страни от ЕС. С други думи, към малобройната средна класа у нас се причисляват слоеве, които в голямата си част са в зависимо положение от волята на властимащите – няколко десетки фамилии, които на олигархичен принцип формират българския икономически и политически елит. Тя не е съставена от самостоятелни субекти, които могат да разчитат на способностите си и чрез бизнесумения, талант и знания в условията на пазарна конкуренция да осъществят стопанския просперитет в Република България. Ето защо БСП следва да преустанови неглижираното си отношение към представителите на българската олигархия. Необходимо е се инициират повсеместни ревизии (от страна на НАП и от бъдещата финансова полиция), съпроводени с анализ на произхода на средствата им и ако не са платени дължимите данъци, акцизи и мита към фиска от някои нейни представители, това да бъде направено в най-кратки срокове. Тази мярка ще повиши доверието не само към управляващата коалиция, а и към държавността изобщо (за съжаление у нас то е твърде ниско).

БСП трябва по примера на останалите социалдемократически партии в Социалистическия интернационал не само да толерира, но и да привлича представители на средната класа (независимо че у нас засега още не е формирана изцяло) и след десетилетие тя да е сред преобладаващата й членска маса. Това безспорно е трудна, но не и неизпълнима задача. За целта е необходимо да бъдат поставени нови специфични организационно-кадрови задачи в тази област и да се променят стила и методите на работата на апарата на БСП и на доминираното от нея коалиционно правителство.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук