Социолог, гост-лектор в Европейския институт за съвременни международни изследвания (European Institute of Advanced International Studies, IEHEI) в Ница, доцент и програмен координатор в Европейския център за международен мениджмънт (International European Centre of International Management, IEMI) в Париж.
Изграждане на нация и държава: случаят Косово
Интервю с Лабинот Грейчевци, изпълнителен директор на Изследователския институт за изграждане на държавата на Косово и лектор по политически науки и европейски изследвания в Университета в Прищина.
Няколко месеца, след като Косово обяви независимост (17 февруари 2008 г.) , бъдещето на новосъздадената държава все още е несигурно, зависещо от местното правителство и международните мисии на ЕС (ЕULEX) , ООН (UNMIK) и НАТО (KFOR) . Според Конституцията на Република Косово , приета на 9 април 2008 г. и влязла в сила на 15 юни 2008 г., Косово е:
“(…) мултиетническо общество, основаващо се на равенството между всички свои граждани.
Косово няма официална религия и има неутрална позиция по въпросите за религиозните вярвания;
Официалните езици в Косово ще са албански и сръбски;
Косово ще има правото да преговаря и сключва международни споразумения, включително правото да търси членство в международни организации;
Косово няма да има териториални изисквания към и няма да търси обединения срещу други държави или части от други държави (…)”
Все още много проблеми остават нерешени, като например бъдещия статут на Република Косово, както и ниското икономическо развитие, което поставя под въпрос жизнеспособността на държавата. Да не споменаваме и за спешните процеси на изграждане на нация и държава, които международните институции и в частност ООН са готови да поставят на дневен ред.
Какво се промени три месеца след декларацията за независимост на Косово?
Лабинот Грейчевци: Всъщност, много неща се промениха в Косово през последните четири месеца след декларацията за независимост. Например, имаме нова реалност, което означава нова държава в света (Република Косово), която беше призната от повече от 40 държави , включително от САЩ, основни държави от ЕС, Канада и всички държави от Г-8. Процесът на международно признаване се движи по много положителен начин. Още повече че и нова конституция влезе в сила. Тя отразява новата реалност в Косово, което означава, че Косово принадлежи на гражданите си, независимо от техния етнически или религиозен произход. Освен това, правителството на Косово предложи и парламентът прие повече от 40 нови закона, които се отнасят до новите структури и институции за независимостта на Косово, включително законите, които са свързани с децентрализацията и правата на малцинствата и техните религиозни институции и наследство. Новата конституция и 40-те закона, които бяха прокарани, са в пълно съгласие с предложенията на Ахтисаари за бъдещия статут на Косово. Също така Косово има свой нов химн, знаме и армия и във всичките структури е отразен мултиетническият характер. Този факт е потвърден от международната общност, която е представена в Косово. Освен това, правителството на Косово одобри своите икономически политики в средносрочен план, чиито цели са справяне с проблемите на безработицата и бедността в Косово. В тази връзка трябва да спомена, че през първата половина на юли 2008 г. в Брюксел се проведе нова международна донорска конференция. Правителството на Косово в партньорство с Европейската комисия одобри европейския план за партньорство за периода 2008-2010 г., в който са описани в детайли задълженията на правителството на Косово към европейския интеграционен процес. Все още съществуват проблеми в северната част на Косово, които са явно подкрепяни от политиците от миналото от Белград, но в близко бъдеще този проблем ще бъде разрешен чрез сътрудничеството между косовското правителство и международната общност и местното население на тази неразделна част от Република Косово.
Възможно ли е косовската съдба да има влияние или да предизвика безредие в Босна във връзка с босненските сърби?
Л. Г.: Не, не мисля така. Има редица причини, поради които Косово няма да има влияние върху съдбата на Босна или други подобни случаи. Първо и най-важно, съществуват много разлики между Косово и Република Сръбска и основната разлика е, че докато в Косово се наблюдаваше опит за геноцид срещу един етнос (в случая албанския), в случая с Република Сръбска трябва да подчертаем, че тя е продукт на геноцид. Преди Дейтънското споразумение Република Сръбска никога не е съществувала, докато Дейтънското споразумение узаконява в известна степен геноцида, който е бил извършен срещу босненците. Още повече че Косово е уникален или “общностно-правен” случай и това се признава от множеството от международните общности, включително от специалния пратеник на генералния секретар на ООН (Марти Ахтисаари). Следователно, това означава, че този факт е признат и от самия генерален секретар на ООН. Между Босна и Херцеговина и ЕС са подписани споразумения за стабилизация и присъединяване и това означава, че Босна и Херцеговина се придвижва напред към европейския интеграционен процес, а не към “Дейтън или някое друго разделяне”. Външната политика на ЕС трябва да бъде приветствана за това.
Как бихте коментирали позицията на Русия, че само Резолюция 1244 на ООН осигурява законова база за Косово и че според нея Косовската декларация за независимост е незаконна и планираната мисия на ЕС няма законово основание, свързана е с косовската независимост и с липсата на мандат на Съвета за сигурност?
Л. Г.: Всъщност, трябва да повторя, че Косово е призната от повече от 40 държави, които са членки на ООН и това потвърждава, че позицията на Русия е повече или по-малко начин да се изрази тяхната неудовлетвореност от това, че тя нямаше достатъчно сила да спре независимостта на Косово. Още повече, че Русия се опитва чрез Косово да покаже, че се завръща в международната политика, но не считам, че все още може да го постигне. Също така, не смятам, че някой може да цитира нормите и правилата на международното право и сам не ги зачита (имам предвид проблема с Чечения и проблемите с провинциите на Грузия). Така до известна степен това твърдение е неморално. От друга страна, неотдавна ние получихме нов доклад за Косово от генералния секретар на ООН, който открива пътя за нова мисия на ЕС и за мирното изтегляне на ЮНМИК от Косово. Мисля, че този доклад създава достатъчно законово основание за нова мисия на ЕС в Косово, въпреки че могат да може да има и определени забавяния.
ЕС планираше да поеме гражданските функции на международната общност в Косово от ООН около 15 юли, когато конституцията на независимо Косово влезе в сила. Сега излиза, че мисията на ООН ще остане още за известно време и мисията на ЕС няма да влезе в сила поне до началото на есента. Какви са причините за това според Вас?
Л. Гр.: Смятам, че новият доклад на генералния секретар на ООН за реконфигурацията на ЮНМИК открива нови перспективи пред Косово. Така мисията на ЮНМИК ще завърши своето действие и чак тогава мисията на ЕС ще влезе в сила. Това ще отнеме време поне до октомври или до края на годината, но засега не виждам да има някакъв законов проблем за това новата мисия на ЕС да поеме функциите си в областта на върховенство на закона в Косово. Основната причина за това забавяне е ветото, наложено от Русия в Съвета за сигурност. Ако имахме одобрението на предложенията на Ахтисаари от Съвета за сигурност, новият път напред за Косово щеше да бъде много по-лесен. Въпреки това, ветото на Русия не може да спре прогреса в Косово и на целия регион на Западните Балкани. Русия успя да го задържи за няколко месеца, но не успя да го спре. Смятам, че ще е много по-добре за Русия да се присъедини към западните демокрации в техните положителни и прогресивни политики спрямо Западните Балкани, а не да им пречи. Пътят напред за Косово и останалите страни от Западните Балкани е отворен и никой не може да спре европейското им бъдеще. Много по-добре ще е Русия да се присъедини, отколкото да се опитва да го спре, без какъвто и да е резултат.
Смятате ли, че международната общност ефективно ръководи процеса за изграждане на нация в Косово, основавайки се на факта, че мисията на ООН стартира още през 1999 г.?
Л. Г.: Смятам, че не може да бъде даден конкретен отговор да или не. Ще разделя моя отговор. Мога да кажа, че ЮНМИК и международната общност имаха успех в първата фаза на изграждане на държавата в Косово. Така ЮНМИК (с помощта на косовския народ) беше успешна в процеса на реконструкция на Косово и в периода непосредствено след войната и за установяване на сигурността в Косово като цяло. Но това не може да бъде казано и за втората фаза на изграждане на държавата. Смятам, че втората фаза трябва да е свързана с изграждане на институциите и икономическото развитие. Докато по отношение на изграждането на институциите международната общност имаше известен успех чрез помагането на косоварите да изградят своите демократични институции чрез честни и демократични избори, по отношение на икономическото развитие се провали. Освен това, все още се усеща нуждата от прогрес в областта на прилагане на закона в Косово. Също така, Косово остана бедна държава, безработицата беше много висока, както и бедността. Но международната общност разбра, че дойде времето да се премине към третата фаза на изграждане на държавата, която започна с Декларацията за независимост и която е въведена в ежедневния живот до настоящия момент. Искам да обобщя, че Косово в някои аспекти вече е достигнало до третата фаза, но имайки предвид неефективността на ЮНМИК в някои аспекти (като например прилагане на закона и икономическото развитие), все още трябва да се занимае с някои от въпросите от втората фаза. Но аз мисля, че новата мисия на ЕС в Косово и с помощта и подкрепата на международната общност, Косово много скоро ще бъде жизнеспособна и самоиздържаща се държава, което означава, че ще сме се придвижили до края на процеса на изграждане на държавата в Косово.
Какви са приоритетите на външната политика на правителството?
Л. Г.: Мисля, че настоящите приоритети на външната политика на Косово са три основни:
1.) Работа върху пълното международно признаване на независимостта на Косово, включително приемането на Косово в различни международни политически, икономически и културни организации.
2.) Политики и дейности за стимулиране на нови финансови и икономически чуждестранни инвестиции в Косово.
3.) Европейски интеграционен процес и приемане в НАТО в среден и дългосрочен план.
Какви са приоритетите за вътрешната политика на правителството?
Л. Г.: Има няколко приоритета във вътрешната политика, но аз ще спомена три от тях, които смятам, че трябва да бъдат поставени най-високо:
1.) Пълна интеграция на сръбското малцинство в обществения живот и институциите на Косово. Въпреки че имаме двама министри в правителството – от сръбското и от турското малцинство, все още има нужда от много работа в тази област. Освен това, в новата Конституция на Република Косово сръбският език е официален език (наравно с албанския език), въпреки че сърбите съставляват едва 8% от цялото население на Косово. Според новата конституция сръбското малцинство, както и всички останали малцинства в Косово, имат 20 места в косовския парламент. Това доказва щедростта на мнозинството над малцинствата, но с оглед на това да се интегрира сръбската общност по-добре в обществения живот на Косово, косовското правителство поставя въпроса на много високо ниво в плана си.
2.) Друг приоритет е икономическото развитие на Косово. Косово е изправено пред травматизиращи и негативни тенденции в икономическото развитие през 90-те години на ХХ в. През последните 9 години то има много ниско икономическо развитие и е необходима много работа по този въпрос. Правителството на Косово, както вече споменах, е подготвило своя стратегия и международната донорска конференция ще представлява бъдещ стимул за придвижване напред.
3.) Образованието е друг приоритет за косовското правителство. Създадени са политики и се полагат усилия за стабилизиране и повишаване на качеството на системата за висше образование и това ще бъде последвано от бъдещи подобрения. Накратко, това са някои от основните приоритети на косовското правителство във вътрешната политика. По-доброто образование ще спомогне на проекта за гражданско общество в Косово. Аз мисля, че това ще е възможно за новото Косово.
