НЕОБХОДИМИ СТРАТЕГИИ ЗА ВЛИЗАНЕТО НИ В ЕВРОЗОНАТА И ЗА СНИЖАВАНЕТО НА ИНФЛАЦИЯТА

0
197


На 01.01.2007 г. Република България бе приета в ЕС като пълноправен член. Тя обаче не е пълноценен негов член, тъй като все още не се е присъединила към Еврозоната и т.нар. Шeнгенско пространство, а българските фермери вземат едва 25% от земеделските евросубсидии от тези, които вземат тези от т.нар. 15 стари страни-членки. Увлечени в безрезултатни дебати ще бъде ли наложена на България предпазна клауза и ще спрат ли от Брюксел парите по предприсъединителните и Структурните фондове на ЕС се подценява въпросът за датата на присъединяването ни към Еврозоната. Това вече направиха три от новоприсъединилите се страни – от 01.01.2007 г. Словения, а от началото на 2008 г. Малта и Кипър. Словакия е сигурен член на Еврозоната от началото на 2009 г., тъй като успешно изпълни т.нар. Маастрихтски критерии. За приемането ни в Еврозоната в последните няколко месеца у нас на практика не се говори, а какво прави правителството ни и БНБ по този въпрос не е известно на българската общественост. Прогнозите на някои анализаторски звена, като на италианската финансова група „Уни Кредит”, която притежава българската Булбанк, не са особено окуражаващи – най-рано 2013 г., но по-вероятно – 2014 г. Известно е, че ние не изпълняваме само маастрихтския критерий за нивото на инфлация, която у нас е значителна. Предвид ниските равнища на средните доходи и на средните цени на дребно у нас (около 43% от тези в ЕС) ниво на инфлация около или малко над 10% следва да е нормално явление. Но не и за Европейската централна банка (ЕЦБ) и за ЕК, които не са дали съгласието си досега за присъединяването ни към валутния механизъм ЕRМ ІІ, респективно най-малко две години по-късно и към Еврозоната. Останалите страни, приети на 01.05.2004 г. в ЕС, са вече част от ЕRМ ІІ.

Положително явление по пътя на преодоляване на трудностите по присъединяването на България към Еврозоната е приетото решение на 25 юли т.г. от НС. С него правителството се задължава в едномесечен срок да внесе в парламента програма с конкретни мерки за противодействие на нарастването на цените. На същата дата в продължение на няколко часа бе проведен дебат в НС, на който се чуха отделни позитивни предложения както от премиера и от депутатите от управляващата тройна коалиция, така и от опозицията. Те обаче не са достатъчни за изготвяне на цялостна програма за противодействие на инфлацията. Оказа се, че правителството ни не е съвсем подготвено на този етап за изпълнение на решението на НС. Някои от обявените от него мерки действат проинфлационно, а не антиинфлационно:

– реализиране на бюджетен излишък от 3% от БВП за 2008 г.;
– поддържане на таван на бюджетните разходи не по-висок от 40% от БВП;
– отказ от диференциране на данъчните ставки, особено по ДДС.

Бюджетният излишък, който у нас се разходва в последните месеци на годината по доста непрозрачен начин, по принцип покачва инфлацията, тъй като увеличава паричната маса в обращение, а не я намалява. Той се изхарчва обикновено в последните 2-3 месеца на годината, а не равномерно през цялата година и това допълнително води до нарастване на цените на някои стоки като строителни материали и др., поради по-голямото им търсене тогава. Диференцираните ставки по ДДС за храните, лекарствата и учебниците (по принцип в страна с огромен сив сектор като България те са трудно приложими и авторът е против тях) пък бяха част от предизборната платформа на партията, която премиерът оглави на изборите през 2005 г.

Някои от другите мерки на правителството също едва ли са антиинфлационни, като:
– засилване правомощията на вътрешния одит върху изпълнение на бюджетите на министерствата и нормативна възможност за външно одитиране на разходите на държавното и местно самоуправление;
– провеждане на предварително изследване на конкурентната среда на пазарите от Агенцията за икономически анализи и прогнози, НСИ и КЗК;
– определяне на рискови фирми и пазарни сегменти и сектори, които НАП и данъчните власти, ГИТ и КЗК да проверяват;
– прилагане на мерки за подобряване на пазарната ориентация на земеделските производители;
– контрол по веригата производител – дистрибутор – търговец на селскостопански продукти за начина на разпределяне на печалбата;
– нормативното обвързване на повишението на цените на монополистите с постигане на по-висока ефективност и по-ниски загуби при предоставянето на услугите.
Според премиера намаляването на ДДС би било типична проинфлационна мярка. Според него в момента България се намира в изключително благоприятна икономическа среда, която се различава коренно от другите европейски държави. Донякъде е вярно, че с намаляването на ДДС поради увеличаване на потреблението вследствие на по-високото търсене на стоки и услуги (ако те изобщо поевтинеят, а производителите и търговците не разпределят помежду си разликата) ще доведе до увеличаване на инфлацията. То обаче ще е незначително (най-много с 0,5-2%) и няма да се отрази съществено на жизненото равнище на българина. ДДС е възможно да се намали с 2% още от 2009 г. и това ще се отрази ползотворно както на производителите и търговците, така и в известна степен на потребителите. Така ще се подобри икономическата среда у нас и вероятно приходите в бюджета ще нараснат предвид по-високите обороти на стоки и пари в българската икономика. На срещата в края на юли на Съвета на тройната коалиция в Банско при разглеждане на бюджета за 2009 г. обаче такова решение не е взето и по всяка вероятност размерът на ДДС през следващата година ще остане 20%.

Водеща роля за ускоряване на инфлацията в редица страни имат и повишаващите се световни цени на суровините. Пред народните представители Сергей Станишев констатира: „Българската икономика се характеризира с намаляваща инфлация и висок икономически растеж, докато останалите европейски държави и най-вече държавите от Еврозоната имат нисък икономически растеж и висока инфлация.“ За милионите български потребители с ниски доходи тази констатация едва ли е вярна, но цифрите я потвърждават. Като основни причини за инфлацията у нас премиерът открои външните, преди всичко ценовия шок, пред който е изправена световната икономика за стоките, които се търгуват на международните пазари. По данни на Световната банка за последните три години и половина само цената на суровия нефт се е покачила с 222% (в първите дни на август се забелязва понижение на цените на петрола с около 20$ на барел). Ръстът на инфлацията бележи исторически нива както в развитите, така и в развиващите се страни, посочи премиерът, като даде за пример инфлацията за юни в САЩ – 4.9%, в ЕС – 4.3%, в страните от Еврозоната – 4%, стойности, които са най-високи от 15 години насам. Независимо че поради тенденцията за повишаване на цените в световен мащаб инфлацията в България забавя своя темп на растеж, като през юни бе отчетена и дефлация от 0,2%. Нещо повече, на базата на Хармонизирания индекс на потребителските цени като критерий за приемане в Еврозоната, месечната инфлация у нас е по-ниска от тази в Естония и Латвия (0,7%), Литва (0,6%). Инфлацията у нас през последния месец е по-ниска и от тази в някои държави-членки на Еврозоната, като например Испания (0,6%), Великобритания, Белгия и Люксембург (0,7%), Словения (0,9%) и равна по стойност на Италия, Ирландия и Португалия. Очевидно основният проблем у нас са извънредно ниските доходи на по-голямата част от българското население, а не нарастването на цените, което е по-ниско или около това на някои развити страни, които са в Еврозоната. Ето защо трябва да се помисли за изпреварващо нивото на инфлацията увеличаване на пенсиите и възнагражденията на нискодоходните групи у нас, което да става на всеки три месеца (понастоящем за заетите в реалната сфера е веднъж годишно). За увеличение на доходите на тези групи са необходими между 50 и 100 млн.лв. и те не „помпат” инфлацията, тъй като се разходват обикновено за храна, лекарства, плащане на електричество, парно, вода и телефон, а не за покупката на луксозни и скъпи стоки (коли, модни дрехи и т.н). Възможния ползотворен ход в оставащата една година до края на мандата, който според мен трябва да реализира правителството, е да разшири мрежата от досегашните т.нар. домашни патронажи (осигуряване храна в домовете на възрастни хора), като увеличи чувствително държавната субсидия за тях. Такива домашни патронажи има изградени само в столицата и някои по-големи градове, а не и в селата и малките отдалечени градчета у нас, а заплащането е 60% от пенсията на възрастния човек. Това за него е голямо бреме и не му остават пари за лекарства и заплащане на консумативите за жилището му: ток, вода, парно и др. Ето защо такива социални заведения трябва да бъдат изградени във всяка българска община, а в по-големите – по няколко. Те следва да бъдат снабдени със специализирани микробуси, оборудвани като товаро-пътнически и освен да разнасят храната, да има места за превоз на възрастните хора. За тази социална услуга на възрастните хора не трябва да се взема повече от 20% от пенсията им, което е съпоставима величина с разходите за храна на развитите страни в ЕС (Германия, Франция и Италия), а останалата част от разходите трябва да се поеме от бюджета. Вероятно за тази цел трябва да бъдат предвидени допълнително около 150-200 млн. лв. в държавния бюджет (те не са малко, но България понастоящем може да си позволи тази сума при 5-6% бюджетен излишък). По този начин ще бъдат осигурени нови няколко хиляди работни места за социални работници, а възрастните хора (те са над 2,5 млн. души, а от сегашния т.нар. домашен патронаж се възползват незначителна част от тях) ще бъдат обезпечени с храна и качествени здравни услуги (повечето от селата са без личен лекар) на достъпни цени.

Неблагоприятните климатични условия през последните години и особено през 2007 г., предизвикали спад в селскостопанската продукция, са също сред факторите, които допринасят за нарастване на цените при храните. Вторичен ефект върху потребителските цени има и хармонизирането на акцизните ставки при течните горива и цигарите заедно с повишаване на административните цени на електроенергията, водата и природния газ.

През юли 2008 г. цените на основните хранителни стоки също намаляха, но това се дължи преди всичко на сезонното им лятно по-ниско равнище. С 19,2 на сто до 0,80 лв./кг. се е понижила цената на едро на краставиците (по данни на Държавната комисия по стокови борси и тържища). С 4,5 на сто до 0,85 лв. за килограм са поевтинели доматите. Понижение има и при зелените чушки и зелето, и минимално поскъпване при пресните картофи. Цената на дините пада с 25 процента до 0,33 лв./кг., на пъпешите с 10,1 на сто до 0,80 лв. Без промяна – по 1,51 лв. за килограм се е търгувала захарта. Цената на ориза продължава да расте и вече е 2,52 лв./кг- с 2 на сто повече, отколкото преди седем дни. Яйцата се търгуват средно по 14 ст. бройката. С 0,9 на сто до 3,29 лв. падна цената на олиото, търгувано на едро в бутилки от един литър.Незначителни промени има в цената на кравето сирене, кашкавал „Витоша“ и пилешкото месо. Малотрайните колбаси са поскъпнали с 3,3 на сто до 4,40 лв. средна цена на килограм на едро, информират още от Държавната комисия по стокови борси и тържища

На пленума си на 01.VІІІ.2008 г. Висшият съвет на БСП препоръча да се създаде малка потребителска кошница за движението на цените на стоките, които употребяват възрастните хора и наблюдение на влиянието на инфлацията върху тях. Това трябваше да се случи още в началото на мандата на тройната коалиция – през есента на 2005 г.

Положително явление в борбата с инфлацията е активизирането на дейността в последните няколко месеца на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Тя наложи санкция в размер на 15 000 лв. на сдружение „Асоциация на млекопреработвателите в България” и санкция от 10 000 лв. на сдружение „Национална асоциация на млекопреработвателите”. Комисията постанови прекратяване на нарушенията, съобщиха от КЗК. Производството е образувано чрез самосезиране по повод поредица от съобщения в медиите, както и данни от различни държавни институции, за повсеместно и рязко увеличение на цените на сиренето и кашкавала, през юли и август 2007 г.
Въз основа на събраните доказателства КЗК установи, че АМБ провежда някои от своите редови заседания на УС с предварително поставена явна антиконкурентна цел – координиране и съгласуване на ценовото поведение на своите членове на пазарите на сирене и кашкавал от краве мляко. Анализът показва, че в разглеждания период цените на сиренето и кашкавала, както и изкупните цени на суровото краве мляко и на суровото овче мляко, са определяни не под действието на свободните пазарни механизми и не в резултат от самостоятелно ценообразуване от производителите, а в резултат на наложената от страна на АМБ ценова политика и координиране на поведението на нейните членове. Установено е, че повишаването на цената на сиренето и кашкавала през юли и август 2007 г. настъпва с два месеца по- рано от поскъпването на самата суровина – сурово краве мляко. Доказателствата сочат, че поведението на сдружение „Национална асоциация на млекопреработвателите”, под формата на забранено споразумение между предприятия, е свързано с определяне на минимални прагове на цените на сиренето и на изкупните цени на сурово мляко и има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. Двете сдружения са събирали и разпространявали сред своите членове т.нар. “чувствителна информация” за дейността на всеки от тях.
Решенията на сдружения на предприятия, които имат за предмет пряко или косвено фиксиране на цени, представляват най-тежкото нарушение на правото на конкуренцията и водят до най-сериозните увреждания на пазара. Този вид споразумения водят до директно подменяне на модела на ефективната конкуренция с координирано и/или съгласувано поведение на участниците на пазара, като премахват възможността за конкурентен натиск помежду им. Поради тази причина в европейската практика е прието, че споразумения или решения с такъв предмет са незаконни сами по себе си (per se) дори когато все още не са предизвикали реален ефект на пазара.

Комисията за защита на конкуренцията също санкционира през юни 2008 г. три сдружения на хлебопроизводители и сладкари за забранени споразумения. Общо 35 хил. лева е глобата, която фирмите трябва да платят. Контролният орган е наложил санкция от 15 000 лв. на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България. С по 10 000 лв. ще бъдат глобени сдружение „Регионален съюз на хлебопроизводителите и сладкарите” от Бургас и асоциация на хлебопроизводителите и сладкарите „Хляб за България” от София. Проучване на Комисията за защита на конкуренцията показва, че сдруженията играят активна роля при формиране на ценовите очаквания и прогнози на пазара на производство на хляб в страната. Анализът на антимонополния орган сочи още, че сдруженията са създали и прилагали механизъм за антиконкурентно сътрудничество между своите членове. Регулярно са изготвяли справка за цените на хляба и брашното за определени периоди по региони и събраната информация е разпространявана с конкретни указания за планирано увеличение на цената на хляба.

В последните две седмици КЗК за трети път глобява различни производители и търговци за картелни споразумения. На 16 юли контролният орган глоби с 2,4 млн. лв. 14 застрахователи за съгласуване на тарифи по застраховката „Гражданска отговорност”. На 21 юли производители на яйца и пилешко месо бяха наказани с глоба от 293 хил. лв. за забранени споразумения. В началото на годината бяха наказани със „солени” глоби и производителите на олио в размер на 1,9 млн. лв. С приетото от МС на заседанието му на 01.VІІІ.2008 г. изменение на Закона за защита на конкуренцията се предвижда глобите да бъдат завишени, като могат да достигнат до 10% от оборота на фирмата-нарушител. На практика никоя фирма, колкото и солидна да е тя, няма да може да издържи на подобна санкция и ще фалира и законът вероятно ще бъде нарушаван значително по-рядко заради тежките възпиращи санкции.

Дейността на останалите регулаторни органи върху ценовите равнища у нас почти е непозната преди всичко от българските потребители и мнозина изобщо не са чували дори за тях (това не се отнася за първия от тях), а правомощията им съответно са: Държавната комисия за енергийното и водно регулиране – за цените на електрическата енергия, топлоенергията и водата, Комисията по цените на лекарствените продукти към Министерския съвет – за цените на лекарствата, Министерството на финансите, което води регистъра на цените на тютюневите изделия и Комисията за регулиране на съобщенията – за цените на електронните съобщения, в т.ч. роуминга и т.н. Очевидна е необходимостта, както от промяна на законодателството в областите, които те регулират, така и повишаване на възнагражденията на работещите в тях държавни служители, тъй като текучеството е голямо, а това трябва да е обвързано с резултатите от дейността им.

Възможни са и други мерки, които се използват в редица развити държави с модерно социално пазарно стопанство, като Скандинавските страни, Франция, Белгия, Австрия, Германия и др., в т.ч. и разширяване на кръга на цените на стоките, които се определят или регулират от страна на държавата. Необходимо е в значителна степен да се променят функциите и правомощията, като се приеме специален закон за устройството на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДАКЕВР) и се промени Законът за стоковите борси и тържищата в частта му за органа, който осъществява тяхната регулация – Държавна комисия за стокови борси и тържища. Тези два държавни органа, които понастоящем са в състава на Министерството на икономиката и енергетиката следва да придобият статут на държавни агенции, които са на пряко подчинение на премиера. Сегашните им прерогативи са недостатъчни и трябва да се увеличат, без да се създават рестриктивни регулаторни режими, които да затрудняват реалния бизнес у нас. Значителни промени трябва да се осъществят в законодателната уредба, както и във функциите и прерогативите на Комисията за защита на потребителите, чиято дейност е почти незабележима, а ефектът от нея е нищожен. Нейното място несъмнено е в състава на Министерството на икономиката и енергетиката, но съвместно с агенция „Митници“ и няколкото асоциации и сдружения за защита на потребителите тя следва да предотвратява инвазията на некачествени и вредни за здравето на хората стоки, а също да предпазва потребителите от фалшифицирани стоки, носещи етикети на известни световни марки. Ако българският пазар е ефективно защитен от подобни стоки, ценовите равнища на редовните стоки ще намалеят, тъй като производителите им ще се конкурират само със стоки единствено от други производители, които са на „светло“.

В евентуалния план за действие за овладяване на високите нива на инфлацията и за по-скорошно присъединяване към Еврозоната трябва да се предвиди и още една мярка. Екстрено да се учреди Интервенционна агенция по зърното, която да е в състояние при лоша селскостопанска година, каквато бе 2007 г., да е в състояние да итервенира на зърнения пазар със закупено предварително зърно на изгодни цени в най-подходящия момент, когато то е най-евтино на най-големите стокови борси. Проектът за създаването й отдавна е разработен, но още не е приведен в действие.

От решаващо значение за осигуряване на високи и стабилни добиви на селскостопански култури е приемането на дълго отлагания проектозакон за комасация на земеделската земя у нас. Сега от стотици хиляди малки парцели у нас земеделците, които ги обработват, не са в състояние да постигнат високи добиви, което респективно води до по-високите им цени на пазара.

Възможни са и други мерки за намаляване на инфлацията, прилагани в други страни от ЕС, при това от правителства на европейската десница. В своята книга „Свидетелства – моят живот в политиката” сегашният френски президент Никола Саркози споделя, че в качеството си на министър на финансите през април 2004 г. е приложил една нетрадиционна антиинфлационна мярка, като преговарял с представителите на големите търговски вериги (като „Карфур”), които са довели до задържане на цените на основните хранителни стоки на поносими равнища. У нас също е възможно министрите на финансите или на икономиката и енергетиката да проведат разговори с представителите на „Била“, „Метро“, „Кауфланд“, СБА, „Пикадили“ и др. с подобни намерения. Щом във Франция тази мярка е дала резултат, то тя може да бъде приложена и у нас.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук